Определение по дело №340/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба на ”А. Р. Т.,със седалище Г., собственост на Р. С.Т. от с.гр., чрез адв.М.Ч.-АК-Кърджали, против решение № 29/ 16.03.2011 г. по гр.д. № 338/2010 г. по описа на РС-М.. В жалбата си развива оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на решението на районния съд. Твърди , че по делото бил спорен крайния момент на ползването на имотите. Св. С. и К. установявали този момент - до м.декември 2009 г. включително и обстоятелството, че през същия месец напуснал имотите. Независимо от това съдът е приел, че с предаването на ключовете за имотите на 04.05.2010 г. е станало фактическото му освобождаване. Счита, че неправилно бил осъден да заплати на ищеца сумата от 1060 лв. , тъй като в тази сума били включени и сумите за м.ноември и декември 2009 г.,за които представил доказателства за заплащането им и не били оспорени от ищеца. Неправилно било решението и относно разходите за ползване на имота за м.ноември и декември 2009 г. , тъй като липсват доказателства, установяващи размерът им. Моли съдът да отмени решението на районния съд в осъдителната му част , вместо което да постанови отхвърляне на иска в тази част.

В отговора на въззивната жалба на „Б.-” ЕООД се твърди, че решението на районния съд е законосъобразно. Въз основа на писмените доказателства правилно районния съд е приел, че между страните по делото има сключен договор за наем на складови помещения, по силата на който наемателя ”А.-Р. Т. е бил задължен да заплаща на наемодателя наемната цена от 210.00 лв. , както и разходите за изразходвана вода и ел.енергия. ПорА. неизпълнение на договора за наем и разходите за ел.енергия и вода изпратил писмо-покана изх.№ 11/ 28.04.2010 г. за заплащане на сумата от 1158.00 лв., като при неплащане на сумата до 30.04.2010 г. е поискал наемателя да освободи имотите. И тъй като фактическото предаване на имота е станало с разписка от 04.05.2010 г., то за периода от м.ноември- декември 2009 г. до м. април 2010 г. включително наемателя дължи размера на уговорения наем. Моли съдът да потвърди решението на районния съд в осъдителната му част.

Окръжния съд , след преценка на доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима, разгледана по същество е частично основателна.

Производството по делото е образувано по искова молба на „Б.” ЕООД , със седалище гр. М., против „А.Р. Т., със седалище Г., с която на основание чл. 228 във вр. с чл. *2,ал.2 от ЗЗД , е поискано ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 1060.00 лв. , представляваща неплатен наем за ползването на две складови помещения от по 70 кв.м , за периода от м.ноември 2009 г. до м.април 2010 г. , както и разходи за същия период от време - за ел. енергия в размер на 77.70 лв. и вода 20.30 лв. или общо 1158.00 лв., ведно със законната лихва за забава от датата на завеждане на делото. В подкрепа на иска районния съд е допуснал писмени и гласни доказателства, назначена е и съдебно-счетоводна експертиза.

С обжалваното решение районния съд е уважил претенцията на ищеца за неплатен наем за две складови помещения , находящи се в Г. , в размер общо на 1060.00 лв. за периода от м.ноември 2009 г. до м.април 2010 г. , както и за разходи за ел.енергия за м.ноември-декември 2009 г. до размера на 68 лв., ведно със законната лихва , считано от 30.09.2010 г. до окончателното й изплащане, като за разликата до 77.70 лв. искът е отхвърлен, и за вода за периода от м.ноември – декември 2009 г. до размера на 18.00 лв., ведно със законната лихва, считано от 30.09.2010 г. до окончателното й изплащане , като за разликата до 20.30 лв. искът е отхвърлен.

Въззивния съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Не се спори,че на 30.12.2008 г. между страните по делото е сключен договор за наем на две складови помещения от по 70 кв.м за срок от три години. ”А. Т. се е задължил да заплаща месечен наем в размер на 210.00 лв. с ДДС общо за двете помещения, както и разходите за ползването на имотите- изразходвана ел.енергия и вода. При неизпълнение на договореното задължение за плащане на наем за три месеца, страните са договорили „освобождаване” на имотите от наемателя без да се дължи предизвестие. Не се спори, че на 20.08.2010 г. ”А. Т., като наемател, е получил писмо-покана изх.№ 35/ 20.08.2010 г., с която е поканен доброволно да заплати сумата от 1158.00 лв. , включваща неплатен наем за периода от месец ноември и декември 2009 г. до м.април 2010 г. , както и разходи за ел.енергия в размер на 77.70 лв. и вода – 20.30 лв. за периода от м.ноември 2009 г. до м. февруари 2010 г. Представени са два бр.фактури с №№ 2144/ 30.12.2009 г. и № 2083/ 30.11.2009 г., в които са отразени сумите за м ноември и декември 2009 г. за наем , ел.енергия и вода. Не се оспорва и писмо изх.№ 11/ 28.04.2010 и разписка от 04.05.2010 г. , от които се установява, че ответника е поканен отново от „Б.” ЕООД да заплати неплатения наем и разходи за ползването на имотите - ел.енергия и вода общо за сумата от 1158.00 лв. за периода от м. ноември 2009 г. до м. април 2010 г., както и че на 04.05.2010 г. е прекратено ползването на имота. По делото се установява, че на посочената дата страните са подписали разписка за приемане и предаване на имота. От изслушаните свидетели С. и К. се установява, че от отдаването на процесните помещения под наем ответника е заплащал редовно договорения наем и разходите за ползването на имотите до м.декември 2009 г.. За времето от м.януари - април 2010 г. свидетелите не установяват факти относно наемното правоотношение между страните по делото. Експертизата установява, че плащането на наем и разходите за ел.енергия и вода по договора за наем от ответника за м. ноември и декември 2009 г. е ставало след издаване на фактура, придружена с фискален бон. За платените суми са съставяни приходни касови ордери, които са включени в касовата книга на „Б.” ЕООД-М.. За същите месеци са осчетоводени вземания по фактура № 2083/30.11.2009 г. на стойност 240.00 лв. с ДДС , като се установяват записвания по дебитна сметка 411”Клиенти” и по кредитна сметка 701”приходи от продажба на услуги”.С това записване е осчетоводено вземането от ” А. Т. , като по фактурата е платена сумата от 200.00 лв. и е съставен ПКО № 65/05.03.2010 г. , отразен е в касовата книга на дружеството с отбелязване основанието за плащана „по фактура № 2083/ 30.11.2009 г.”. Към момента на проверката салдото по сметка 411”Клиенти” е дебитно в размер на 40.00 лв. , която сума по счетоводни записвания представлява вземане от ответника. По описания начин салдото по фактура № 2144/30.12.2009 г. по сметка „Клиенти” е дебитно и е в размер на 228.00 лв. , като вземане от ответника. Плащанията в касата на дружеството са приемани със съставяне на първичен счетоводен документ, включен в албума на първичните счетоводни документи, а именно ПКО, като отрязъка „квитанция” се предава на лицето внесло сумата в касата на дружеството.

Представените от ответника писмени доказателства установяват наемното правоотношение между страните от м. януари до м. октомври 2009 г. , който период не е предмет на предявеният иск. По отношение на представените фискални бонове към процесните фактури съдът намира, че същите не установяват по категоричен начин плащане от ответника по договор за наем от 30.12.2008 г., тъй като за тези суми не представя отрязъка на „квитанция” към ПКО, от която да се установи, че за сумите по двете фактури за м.ноември и декември 2009 г. е извършено плащане.

При тези данни съдът приема, че е налице валидно сключен договор за наем, с който е постигнато съгласие за предмета, срока, цената и дължимите насрещни престации между страните. По силата на предоставената от чл.9 от ЗЗД свобода на договаряне , правилно районния съд е приел, че действителната воля на страните/ съобразно чл.20 от ЗЗД/ по чл.14 от договора за наем е за едностранно прекратяване на наемния договор от наемодателя при неплащане на наемната цена за три месеца без да отправи предизвестие. По делото се установява, че фактическото прекратяването на договора за наем е на 04.05.2010 г. и в този смисъл е разписка от същата дата, подписана от страните по делото, която не се оспорва от ответника. Установява се и обстоятелството, че ответника не е изпълнявал задълженията си по договора за наем - не е заплащал уговорения наем и разходите за ползване на имотите. Тъй като фактическото прекратяване на договора е станало на 4.05.2010 г., то задължението за наем за м. ноември – декември 2009 г. и м.януари – април 2010 г. остава в тежест на ответника. Становището на ответника, изразено в писмения отговор на исковата молба, че за периода от м.януари до м.април 2010 г. не е ползвал имотите, не се подкрепя с доказателства, при което съдът приема, че до прекратяването на договора за наем на 04.05.2010 г. ответника е ползвал имотите и дължи договорения наем.

По отношение на разходите за ползване на два броя складови помещения – ел.енергия и вода липсват доказателства за действително изразходвана ел.енергия и вода – количество и стойност, установени от съответните дружества/ЕVN България и ВиК/за м. ноември и декември 2009 г. и съответно тези разходи да са заплатени от ищеца, при което съдът намира , че в тази част искът е недоказан и следва да бъде отхвърлен. Независимо от това , че писмените доказателства в тази насока не се оспорват, съдът приема, че отразеното във фактурите следва да отговаря на първични документи, установяващи количество, стойност и период от време, каквито не се представят от ищеца. С оглед на тези данни решението на районния съд в частта, с която е уважен иска за разходи за ползване на два имота, собственост на ищеца, за ел. енергия в размер на 68.00 лв. и вода за сумата 18.00 лв. следва да бъде отменено, вместо което да бъде постановено отхвърляне на иска в тази част. В останалата част решението на районния съд , като законосъобразно , следва да бъде потвърдено.

Искане за разноски не е направено, при което такива не се присъждат.

Водим от изложеното съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 29/ 16.03.2011 г. по гр.д. № 338/ 2010 г. по описа на Районен съд – М. в частта, с която Р. С.Т. с ЕГН *, собственик на „А.Р. Т. , със седалище и адрес на управление Г., ул.”О. „ № *, е осъден да заплати на Б.-*” ЕООД , ЕИК * , със седалище и адрес на управление гр. М., ул. „Г.” № *, разходи за консумирана ел.енергия за ползване на два броя складови помещения от по 70 кв.м, находящи се в гр. М., по договор за наем от 30.12.2008 г. за м. ноември и декември 2009 г. в размер на 68.00 лв. , ведно със законната лихва , считано от 30.09.2010 г. до окончателното изплащане на сумата, вместо което постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Б.-*” ЕООД , ЕИК * , със седалище и адрес на управление гр. М., ул. „Г.” № * против ”А.-*-Р. Т., със седалище и адрес на управление Г.,У. № *, иск за присъждане на разходи за консумирана ел.енергия за ползване на два броя складови помещения от по 70 кв.м, находящи се в гр. М., по договор за наем от 30.12.2008 г., за м. ноември и декември 2009 г. в размер на 68.00 лв., ведно със законната лихва, считано от 30.09.2010 г., до окончателното изплащане на сумата.

ОТМЕНЯ решение № 29/ 16.03.2011 г. по гр.д. № 338/ 2010 г. по описа на Районен съд – М. в частта, с която Р. С.Т. с ЕГН *, собственик на „А.- *-Р. Т. , със седалище и адрес на управление Г., ул.”О. „ № *, е осъден да заплати на Б.-*” ЕООД , ЕИК * , със седалище и адрес на управление гр. М., ул. „Г.” № *, разходи за консумирана вода за ползване на два броя складови помещения от по 70 кв.м, находящи се в гр. М., по договор за наем от 30.12.2008 г. за м. ноември и декември 2009 г. в размер на 18.00 лв. , ведно със законната лихва , считано от 30.09.2010 г. до окончателното изплащане на сумата , вместо което постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Б.-*” ЕООД , ЕИК * , със седалище и адрес на управление гр. М., ул. „Г.” № *, против ”А.-*-Р. Т. , със седалище и адрес на управление Г.,ул.”О. „ № *, иск за присъждане на разходи за консумирана вода за ползване на два броя складови помещения от по 70 кв.м, находящи се в Г., по договор за наем от 30.12.2008 г. за м. ноември и декември 2009 г. в размер на 18.00 лв., ведно със законната лихва , считано от 30.09.2010 г., до окончателното изплащане на сумата.

Потвърждава решението в останалата част.

Решението не подлежи на касационен контрол/чл.280,ал.2 от ГПК/.

Председател: Членове:1. 2.