Присъда по НЧХД №2811/2024 на Районен съд - Бургас

МОТИВИ към Присъда № 72 от 28.04.2025 г. по НЧХД № 2811/2024 г. по описа на
РС – Б., 17-ти състав

Съдебното производство по делото е образувано по повод внесена в съда частна тъжба
от А. Х. Д. с ЕГН **********, с която е повдигнато обвинения срещу Г. А. В. с ЕГН
**********, за това, че на 27.04.2024г., 28.04.2024г., 08.05.2024г., 08.06.2024г. и на
22.06.2024г. като родител, не е изпълнила и е осуетила изпълнението на съдебно решение №
*****г., постановено по гр.д. № ****г. по описа на ОС Б., относно упражняването на
родителските права и лични контакти на бащата А. Х. Д., ЕГН **********, с детето К. А. Д.,
ЕГН ********** - престъпление по чл. 182, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Частният тъжител, редовно уведомен, се явява заедно с адв. К.. Поддържат
повдигнатото с тъжбата обвинение, като го считат за безспорно доказано с оглед събраните
по делото доказателства.
Защитникът на подсъдимата адв.Н. пледира подсъдимата да бъде оправдана.
Поддържа, че от събраните доказателства безспорно се установява, че липсва субективният
елемент на престъплението, тъй като срещите между тъжителя и детето не са се
осъществили по причини, които не могат да се вменят във вина на подсъдимата. В случай,
че съдът приеме наличие на извършено от подсъдимата престъпление, пледира приложение
да намери разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК.
Подсъдимата не се яви в последното с.з. и не взе становище по обвинението.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и
обсъди доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
С решение №*****г., постановено по гр.д. №*********г. по описа на Окръжен съд Б.,
влязло в сила на 04.05.2022г., е прието за установено, че биологичен баща на детето К. К. К.,
ЕГН ********** е тъжителят А. Х. Д., като е постановено детето да носи името К. А. Д.. С
това съдебно решение е предоставено упражняването на родителските права по отношение
на детето на майката - подсъдимата Г. А. В. и е постановено местоживеенето на детето да
бъде при майка му. Определен е следния режим на лични отношения с детето: до
навършване на 2 годишна възраст на детето бащата може да осъществява лични контакти с
него всяка първа, трета и четвърта събота от месеца от 10.00 ч. до 12.00 ч., като срещите се
осъществяват в присъствие на майката или на посочено от нея близко лице по
местоживеенето й, след навършване на две годишна възраст и до навършване на три
годишна възраст на детето бащата може да осъществява лични контакти с детето, като го
взема всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 9.00 ч. до 16.00 ч. без преспиване
и без присъствие на майката и нейните близки. Постановено е, че ще може да вижда и
прекарва по 3 часа на рождения ден на детето за времето от 9.00 ч. до 12.00 ч. до
навършване на 2 години в присъствие на майката и нейни близки по местоживеенето й, след
навършване на 2 години от детето до навършване на 3 години да го взема от 9.00 ч. до 12.00
ч. без присъствие на майката и нейни близки. След навършване на 3 годишна възраст на
детето ще го взема с преспиване всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 9.00 ч.
в събота до 16.00 ч. в неделя, както и да прекарват заедно с него един месец през лятото,
който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката. След навършване на 3 годишна
възраст, на всяка четна година, детето да прекарва рождения си ден с бащата - от 13.00 ч. до
20.00 ч., както и времето от 9.00 ч. до 13.00 ч. на рождения ден на детето, падащ се на
нечетна година. След навършване на 3 годишна възраст на детето всяка четна година за
Коледните и Новогодишните празници през дните, обявени за почивни и официални
празници с ПМС и всяка нечетна година за Великденските празници за дните, обявени за
почивни и официални празници с ПМС детето ще прекарва с бащата, като предаването и
1

връщането му се осъществява по местоживеенето на майката.
Със същото решение тъжителят е осъден да плаща на детето К. А. Д., чрез неговата
майка и законен представител Г. А. В. месечна издръжка в размер на 400 лева, считано от
влизане в сила на съдебно решение, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до
настъпване на обстоятелства, обуславящи по закон изменение или прекратяване на
издръжката. Издръжката се заплащала чрез пощенски запис.
Тъжителят за да бъде по-близо до детето си на 17.11.2022г. закупил апартамент,
находящ се в *****, който се намира в съседство с блока, в който живее детето с майка си.
Поради влошените лични отношения на тъжителя и подсъдимата, тя не осигурявала
контакта на бащата с детето и преди инкриминираните дати.
На 27.05.2023г. тъжителят направил опит да проведа среща с детето си съобразно
определение режим на лични контакти. На адреса не се установило никой след позвъняване.
В присъствието на св. К. А. Д.а, сутринта в 09:07 ч. придружаващата тъжителя заедно с адв.
Н. Б. - А. позвънили на специализиран телефон 112 от телефонен номер *****, като подали
сигнал за неизпълнение на съдебно решение. Автопатрул при Пето РУ - Б. пристигнал на
адреса и констатирал, че детето действително не се намира в дома на майката, посочен в
съдебното решение, за което е изготвена докладна записка с per. № 3388р-12321 /
29.05.2023г. На следващия ден - 28.05.2023г. отново в присъствието на св.К. Д.а и адв. Н. Б. -
А. тъжителят опитал да се видя със сина си, но срещата не се осъществи, тъй като майката и
детето ги нямало на адреса. Отново подали сигнал на тел. 112 и на адреса на майката
пристигна автопатрул при Пето РУ - Б., за което е изготвена докладна записка № 3388р-
12323 / 29.05.2023г.
На 10.06.2023г. отново не се провела срещата с детето К., тъй като не бил на адреса на
майка му, като св. К. Д.а и адвокат Б.-А. отново станали свидетели на това. Изготвена била
и поредна докладна записка с per. № 3388р- 13527 / 12.06.2023г. на пристигналия на адреса
автопатрул при Пето РУ - Б., преписка 338800-5212 / 14.06.2023г. Образуваната преписка с
№ 9324/2023г. по описа на Районна прокуратура Б. е прекратена с постановление за отказ да
се образува наказателно производство от 04.07.2023г., като прокурорът е посочил, че
престъплението по чл. 182, ал.2 от НК е от частен характер и наказателното преследване се
възбужда по тъжба на пострадалия.
Предвид неколкократните възпрепятствания от страна на майката за осъществяване
личен контакт с детето тъжителят се снабдил с изпълнителен лист и образувал изпълнително
дело № ***** по описа на Районен съд Б.. Едва след узнаването за това дело, подс.Г. В.
възобновила контактите с детето.
На 27 и 28.04.2024г. - дните, в които следвало тъжителят да прекара време с детето си,
то отново не било на адреса, от който следваше да го вземе и затова е подаден сигнал на тел.
112. Дошлите на място полицейски служители на 27.04.2024г. установили, че детето
действително не се намира на адреса. Във връзка докладна записка с per. № 3388р-
10773/29.04.2024г. на служителя от Пето РУ - Б. е образувана пр. № 8140/2024г. е
постановено отказ да се образува наказателно производство от 04.06.2024г., издадено по
тази преписка.
На рождения ден на детето, а именно 08.05.2024г., подсъдимата отново
възпрепятствала правото на тъжителя да се види със детето си, което също бе констатирано
от служители на Пето РУ - Б., посетили адреса след обаждане на тел. 112, за което бе
изготвена докладна записка с per. № 3388р- 11298/09.05.2024г. По преписката, която е
образувана по повод на същото, а именно пр. пр. № 8470/2024г., е постановен отказ да се
образува наказателно производство от 10.06.2024г.
Във връзка с неосъществените на 27.04.2024г. и 08.05.2024г. срещи между Д. и
малолетния му син К. Д. са съставени предупредителни протоколи на майката Г. А. В..
2

На 08.06.2024г. тъжителят отново не могъл да се видя със сина си. Отново последвало
обаждане до Г. В., след което и на тел. 112. Изготвена е докладна записка № 3388р-
14422/10.06.2024г. на автопатрула, който посети адреса и констатира поредното
неизпълнение на съдебното решение, тъй като детето отново не било на адреса. Аналогично
се развиха събитията и на 22.06.2024г., когато отново детето не било на адреса. Свидетел
този път бил В.Ж.К. – братовчед на тъжителя. Адресът бил посетен и от служители на Пето
РУ към ОДМВР Б..

По доказателствата:

Приетата за установена от съда фактическа обстановка се подкрепя от събраните по
делото писмени и гласни доказателства. По делото не се събра доказателствен материал,
който да поставят под съмнение така установените факти.
От приложено решение №*****г., постановено по гр.д. №*********г. по описа на
Окръжен съд Б., влязло в сила на 04.05.2022г., е прието за установено, че биологичен баща
на детето К. К. К., ЕГН ********** е тъжителят А. Х. Д., като е постановено детето да носи
името К. А. Д.. С това съдебно решение е предоставено упражняването на родителските
права по отношение на детето на майката - подсъдимата Г. А. В. и е постановено
местоживеенето на детето да бъде при майка му. Определен е следния режим на лични
отношения с детето: до навършване на 2 годишна възраст на детето бащата може да
осъществява лични контакти с него всяка първа, трета и четвърта събота от месеца от 10.00
ч. до 12.00 ч., като срещите се осъществяват в присъствие на майката или на посочено от нея
близко лице по местоживеенето й, след навършване на две годишна възраст и до
навършване на три годишна възраст на детето бащата може да осъществява лични контакти
с детето, като го взема всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 9.00 ч. до 16.00
ч. без преспиване и без присъствие на майката и нейните близки. Постановено е, че ще може
да вижда и прекарва по 3 часа на рождения ден на детето за времето от 9.00 ч. до 12.00 ч. до
навършване на 2 години в присъствие на майката и нейни близки по местоживеенето й, след
навършване на 2 години от детето до навършване на 3 години да го взема от 9.00 ч. до 12.00
ч. без присъствие на майката и нейни близки. След навършване на 3 годишна възраст на
детето ще го взема с преспиване всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 9.00 ч.
в събота до 16.00 ч. в неделя, както и да прекарват заедно с него един месец през лятото,
който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката. След навършване на 3 годишна
възраст, на всяка четна година, детето да прекарва рождения си ден с бащата - от 13.00 ч. до
20.00 ч., както и времето от 9.00 ч. до 13.00 ч. на рождения ден на детето, падащ се на
нечетна година. След навършване на 3 годишна възраст на детето всяка четна година за
Коледните и Новогодишните празници през дните, обявени за почивни и официални
празници с ПМС и всяка нечетна година за Великденските празници за дните, обявени за
почивни и официални празници с ПМС детето ще прекарва с бащата, като предаването и
връщането му се осъществява по местоживеенето на майката.
Не е спорно между страните, че на процесните дати, частният тъжител е следвало да
вземе детето в изпълнение на определения му от съда режим на лични контакти с детето. Не
е спорно и че на процесните дати тъжителят не е взел детето и не е осъществил среща с
него. В тази насока са и показанията на свидетелите социални работници Н.В. и И.Н., както
и показанията на св. К.Д.а, В.К. и Н.А.. Показанията на посочените свидетели са носители
на данни за инкриминираните дати, за които е повдигнато обвинение срещу подсъдимата, че
не е изпълнила съдебното решение, което определя режима на тъжителя на лични контакти с
детето му. Показанията на социалните работници са обективни, безпротиворечиви,
последователни и са източник на факти, които съдът приема за безспорно установени. От
показанията на св.Д.а, А. и К., че на посочените дати 27.04.2024г., 28.04.2024г., 08.05.2024г.,
3

08.06.2024г. и на 22.06.2024г. не се е осъществил контакт между частния тъжител и синът му.
Безспорно се установява, че на всяка от датите тъжителят е бил пред адреса на детето,
съгласно определеното местоживеене на детето от съда. От показанията на тези свидетели се
установи, че изобщо не е имало предаване на детето, а от приложените докладни и
предупредителни протоколи съответните полицейски служители са констатирали този факт.
Както се установи от фактическа страна между тъжителя и подсъдимата липсвала
комуникация, като тези обстоятелства се излагат, както от тъжителя, така и от подсъдимата
и разпитаните свидетели.
По делото са налични и множество писмени доказателства – образувани преписки по
описа на БРП, медицински документи, материали от образуваното изпълнително дело при
ДСИ, справка за съдимост, които допринасят за изясняване на установената по делото и
описана по-горе в изложението фактическа обстановка.
След съвкупен анализ на целия събран доказателствен материал съдът достигна до
извод за виновността на подсъдимата.
При така установените по делото факти, съдът намира, че подсъдимата е осъществила
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 182, ал. 2, вр. чл. 26, ал.
1 НК
От обективна страна разпоредбата на 182, ал. 2 НК изисква да е налице влязло в сила
съдебно решение относно лични контакти на единия родител с дете, което деецът – другият
родител да не изпълни. В доказателствения материал по делото е приложено Решение на
БОС за установяване на произход с което е прието, че тъжителят е биологичен баща на
детето, като е постановен режим на лични отношения на бащата с детето, както и е осъден
да плаща издръжка. От фактическа страна по делото безспорно се установи, че на
посочените в обвинението дати - 27.04.2024г., 28.04.2024г., 08.05.2024г., 08.06.2024г. и на
22.06.2024г. подсъдимата В., която е майка на детето К. не е изпълнила посоченото по-горе в
изложението съдебно решение, регламентиращо режима на лични контакти на частния
тъжител и сина му. На всяка дата от обвинението тъжителят е имал право съгласно
решението да осъществи личен контакт с детето, който обаче не се е осъществил, тъй като
детето не му е било предавано от другия родител (подсъдимата В.).
Съдът не споделя наложената от защитата на подсъдимата версия, че подсъдимата не е
осъществила състава на престъплението по чл. 182, ал. 2 НК. Съдът намира за
неоснователно възражението, че на една част от датите детето не е предадено по обективни
причини.
На следващо място съдът не споделя и поддържаното от защитника становище за
малозначителност на случая и приложение на чл. 9, ал. 2 НК. Съгласно посочената
разпоредба не е престъпно деянието, което макар формално и да осъществява признаците на
предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно
или неговата обществена опасност е явно незначителна. В случая се касае за многократни
прояви на неизпълнение от подсъдимата на определения режим на лични контакти на
тъжителя със сина му, в резултат на което не са се осъществили контактите между бащата и
детето. Това безспорно е оказало отрицателно въздействие върху развитието на
изграждащата се предвид невръстната възраст на детето връзка между него и баща му –
тъжителя Д.. Ето защо според съда случаят не може да се определи като маловажен, тъй
като обществената му опасност не е явно незначителна.
От обективна страна деянията са били извършени от подсъдимата при условията на
продължавано престъпление – по чл. 26, ал. 1 НК. Безспорно тя е осъществила различни
деяния, които поотделно осъществяват състава на престъплението по чл. 182, ал. 2 НК.
Деянията са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината. Наред с това всяко следващо деяние се явява от
обективна и субективна страна продължение на предходното, доколкото подсъдимата не е
4

изпълнявала определения с влязло в сила решение режим на лични контакти между
тъжителя и детето.
Налице е и субективната страна на престъплението по чл. 182, ал. 2 НК. По делото се
установи, че има влязло в сила на БОС с което е бил определен режим на лични контакти на
частния тъжител със сина му. Подсъдимата е била страна, участвала е в производството по
постановяване на решенеито, била е запозната със съдържанието му. Подсъдимата е
съзнавала общественоопасния характер на извършените деяния и общественоопасните им
последици, като е целяла тяхното настъпване, тъй като упорито не е позволила
осъществяването на режима.
По изложените съображения съдът призна подсъдимата за виновна в извършване на
престъпление по чл. 182, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК, като на основание чл. 78а, ал. 1 НК я
освободи от наказателна отговорност с налагане на административно наказание "глоба".
По вида и размера на наказанието:
Съдът прие, че са налице предпоставките на чл. 78а от НК за освобождаване на
подсъдимата от наказателна отговорност чрез налагане на административно наказание.
Предвиденото в чл. 182, ал. 2 НК наказание е "пробация" и "глоба" от 2000 до 5000
лева. Както се установи по-горе в изложението подсъдимата не е осъждана и не е
освобождавана от наказателна отговорност. От престъплението не са причинени
имуществени вреди. С оглед наличието на предвидените в закона основания и предвид
императивния характер на разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 НК, съдът освободи подсъдимата от
наказателна отговорност, като й наложи административно наказание "глоба".
При определяне размера на глобата съдът взе предвид, постановките, дадени в т. 6 от
Постановление № 7 от 04.11.1985 г. по н. д. № 4/1985 г., пленум на ВС, според която след
освобождаването от наказателна отговорност, когато съдът ще налага административното
наказание по чл. 78а НК, се прилагат разпоредбите на закона за административните
нарушения и наказания, включително и чл. 27 ЗАНН. В чл. 27, ал. 2 ЗАНН е предвидено, че
при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на извършеното, подбудите за
неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и
имотното състояние на нарушителя. В чл. 78а, ал. 1 НК е предвидено налагане на
административно наказание "глоба" от 1000 до 5000 лева.
В така очертаните рамки съдът прие, че наказанието на подсъдимата следва да бъде
определено като "глоба" в минимален размер, а именно "глоба" в размер на 1000 лева.
Предвид наличните по делото на данни, а именно подсъдимата е млада майка, без наличие
на противообществени прояви или други деяния, които да са обществено укорими,
подсъдимата следва да се определи като лице с ниска степен на обществена опасност. Тези
обстоятелства се отчитат като смекчаващи отговорността от настоящата инстанция. Не са
налице отегчаващи вината обстоятелства. Размерът на наказанието е съобразен и с
имущественото състояние на подсъдимата. Така наложеното наказание в пълнота ще
изпълни и целите си, като въздейства възпитателно върху подсъдимата и обществото.
С оглед изхода на делото и предвид изрично направено искане от страна на тъжителя
съдът осъди подсъдимата да заплати на тъжителя сторените в настоящото производство
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. съгласно приложен
договор за правна помощ и 12 лв. държавна такса или общо сумата от 1012 лв.

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

5

Номер на акта:	72
Дата:	28 април 2025 г. (в сила от 14 май 2025 г.)
Съдия:	Анатоли Йорданов Бобоков

Дело:	20242120202811
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	11 юли 2024 г.

Присъда по НЧХД №2811/2024 на Районен съд - Бургас

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите