Р Е Ш
Е Н И Е
№162
Гр. Перник, 12.10.2022 година.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично съдебно
заседание, проведено на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
Съдия: Ивайло
Иванов
при съдебния секретар Анна Манчева, като разгледа
докладваното от съдия Ивайло Иванов административно дело № 350 по описа за 2022
година на Административен съд – Перник, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 211 от Закона за
Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/.
Образувано е по жалба на Н.Й.М. с ЕГН **********,***,
чрез адвокат Г.Б. ***, със съдебен адрес *** против Заповед № 313з-1459 от
04.08.2022 година, издадена от директора на ОДМВР Перник, с която на основание
чл. 204, т. 3, чл. 197, ал. 1,
т. 3, чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. второ от ЗМВР, във връзка с чл. 80, ал. 1, във
връзка с чл. 39, ал. 1, т. 1, във връзка с ал. 4 от Инструкция за реда и
организацията на осъществяване на дейността по контрол на пътното движение и чл.
200, ал. 1, т. 15 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за
срок от 6 /шест/ месеца.
Жалбоподателят счита, че атакуваният административен акт
е издаден в противоречие на производствените правила и материалните разпоредби
на закона. Счита, че заповедта е издадена в противоречие на разпоредбата на чл.
210, ал. 1 от ЗМВР, като твърди, че не е посочено мястото на извършване на
дисциплинарното нарушение. Посочва, че при издаване на заповедта е допуснато
съществено процесуално нарушение, а именно, че е нарушена разпоредбата на чл. 206,
ал. 1 от ЗМВР, тъй като не е налице покана преди издаване на заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание от страна на дисциплинарно наказващия
орган, а такава е отправена само от страна на дисциплинарно разследващия орган
по реда на чл. 207, ал. 11 от ЗМВР. Моли съда да отмени оспорената заповед като
незаконосъобразна. Претендира присъждане на направени по делото съдебни разноски.
В проведеното съдебно заседание на 26.09.2022 година,
жалбоподателят редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат Г.Б. ***,
който поддържа жалбата и моли оспорената заповед да бъде отменена като незаконосъобразна.
Претендира присъждане на направени по делото съдебни разноски, за което прилага
списък по чл. 80 от ГПК. Подробни доводи развива в представени по делото
писмени бележки.
В проведеното съдебно заседание на 26.09.2022 година ответникът
по жалбата – директорът на Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи Перник, редовно призован, не се явява, представлява се от главен
юрисконсулт З.В., която излага доводи за неоснователност на жалбата. Моли съда
да отхвърли жалбата, като потвърди заповедта като законосъобразна. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд – Перник, в настоящият съдебен
състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал.
2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приобщените по делото писмени
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е процесуално допустима,като същата е била
подадена от активно легитимирано лице с установен правен интерес от нейното
оспорване и при спазване на сроковете, визирани в разпоредбата на чл. 149, ал. 1 от АПК.
Обжалването е насочено срещу административен акт, който подлежи на съдебен
контрол.
Дисциплинарното производство е било образувано по повод
на постъпило Писмо с рег. №7855р-3835 от 03.05.2022 година по описа на Дирекция
„Вътрешна сигурност“ / лист 24/. Проверяващите установили, че по време на наряд
нощна смяна на 17/18.04.2022 година от 02:06 часа до 07:01 часа на полицейските
служители в наряд с лек автомобил с рег. № СВ *** КК са отпуснати на седалките
в състояния на сън, с поставени слънчеви очила, през тъмната част на
денонощието, като липсват данни за изпълнение на служебните им задължения.
Във връзка с така постъпилото писмо началникът на Сектор
„Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР Перник с Докладна
записка с рег. № 1158р-4285 от 16.05.2022 година е предложил да бъде извършена проверка за
установяване на обстоятелствата по случая. Във връзка с така постъпилото писмо
на Дирекция „Вътрешна сигурност“, директорът на ОДМВР Перник издал Заповед №
313з-948/26.05.2022 годна, с която било наредено извършването на проверка по
получените данни за извършено дисциплинарно нарушение от държавен служител,
била определена комисията, която да извърши проверката и нейните задачи, а също
така и срокът за приключване на същата – 60 дни от датата на издаване на
заповедта, т.е. 26.07.2022 година /лист 21/.
Резултатите от извършената проверка от страна на
дисциплинарната комисия били обективирани в Справка с рег. № 1158р-6532 от
20.07.2022 година, като е предложено на младши инспектор Н. Й.М. – младши
автоконтрольор в група ОДПКПД на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Перник за
неизпълнение на задълженията, съобразно чл. 80, ал. 1, във връзка с
чл. 39, ал. 1, т. 1, във връзка с ал. 4 от Инструкция № 8121з-748/20.10.2014
година, което е нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2,
т. 1, предл. второ от ЗМВР, като на основание чл. 200, ал. 1, т. 15 от ЗМВР да
му бъде наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от шест месеца до
една година. Справката от извършената проверка била предоставена на настоящият
жалбоподател на 20.07.2022 година.
С административната преписка е приложено като писмено
доказателство Възражение с рег. № 313р-11618/20.07.2022 година.
Съобразявайки се с констатациите и цялостната проверка по
случая директорът на ОДМВР Перник е издал Заповед № 313з-1459 от 04.08.2022
година, с която на основание чл. 204, т. 3, чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 194, ал. 2,
т. 1, предл. второ от ЗМВР и във връзка с чл. 80, ал. 1, във връзка с чл. 39, ал.
1, т. 1, във връзка с ал. 4 от Инструкция за реда и организацията за
осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение и чл. 200, ал. 1, т.
15 от ЗМВР е наложил дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от 6 /шест/
месеца на младши инспектор Н.Й.М. – младши автоконтрольор, сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР Перник.
Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е
връчена на жалбоподателя на 18.08.2022 година.
Пред настоящата инстанция, във връзка с установяване на
релевантни по делото факти е извършен разпит на свидетеля М.С.К.. Същият е
заявил, че със жалбоподателят са колеги и са били заедно в дежурство на датата,
на която се твърди, че е извършено нарушението. Посочва, че са следвали
стриктно пунктовете и че не е забелязал, че жалбоподателят спи, а напротив
водили са разговори. Посочва, че последният му е споделил, че през деня е
работил се електрожен, в следствие на което е получил болка в очите и това е
причината свидетелят да поеме управлението на патрулния автомобил. Така дадени
свидетелските показания, настоящият състав ги кредитира изцяло, тъй като се
базират на лични и непосредствени възприятия и се подпълват от събраните по
делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав на Административен съд – Перник, като извърши цялостна проверка
за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт по реда на
чл. 168, ал. 1 от АПК достигна до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът
следва да се произнесе по законосъобразността на оспорения административен акт
момента на неговото издаване, като провери, дали е бил издаден от компетентен
орган, дали са били спазени изискванията установени от закона във връзка с
неговата форма, дали са били спазени процесуалните правила и материалноправните
разпоредби и дали индивидуалният административен акт е бил издаден съответствие с целта на закона.
Преценявайки фактическите обстоятелства, които са
релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт,
съобразно критериите, установени в чл. 146 от АПК, съдът приема жалбата за
основателна по следните съображения.
Оспорената заповед е издадена от директора на ОДМВР
Перник, който на основание чл. 204, т. 4 от ЗМВР, в качеството му на служител
заемащ ръководна длъжност има правомощие да наложи дисциплинарно наказание.
Заповедта е издадена и в изискуемата от закона писмена форма, с реквизити и
съдържание, посочени в чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. В нея са индивидуализирани
извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които се твърди и се
приема, че е извършено дисциплинарното нарушение и е посочена правната му
квалификация. Изложени са мотиви и са обсъдени доказателства, въз основа на
които е установена фактическата обстановка. Индивидуализирано е дисциплинарното
наказание и основанието за налагането му, а също така е посочен срокът и
органът, пред който може да се обжалва въпросната заповед. Следователно съдът
не констатира да са налице основания по чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК, които да
доведат до отмяна на оспорени индивидуален административен акт.
Заповедта е издадена при спазване на сроковете, които са
установени в чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, съгласно която разпоредба
административният орган трябва в срок от два месеца от откриване на нарушението или не по – късно
от една година от извършването му да упражни правомощията си във връзка с
налагане на дисциплинарното наказание. По своята същност този срок е
преклузивен, което означава, че с изтичането му се погасява правото на
дисциплинарнонаказващият орган да упражни тези свои правомощия. Във връзка с
това, законодателят в следващата разпоредба на чл. 196, ал. 1 от ЗМВР е дал
легална дефиниция на това, кога ще считаме, че дисциплинарното нарушение е
открито, като се посочва, че то ще се счита за открито, когато органът,
компетентен да наложи дисциплинарното наказание е установил извършеното
нарушение и самоличността на извършителя, а в ал.2 на същия член е предвидено,
че установяването на дисциплинарно нарушение ще е налице, когато материалите от
дисциплинарното производство постъпят при компетентния да наложи дисциплинарно
наказание орган. В тази връзка следва да се приеме, че заповедта е издадена в
сроковете, които са предвидени в чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, доколкото същата е
издадена на 04.08.2022 година, а материалите се счита, че са достигнали до
знанието на дисциплинарнонаказващия орган на 21.07.2022 година, предвид
поставената резолюция върху Справка с рег. № 1158р-6532 от 20.07.2022 година, а
това означава, че едногодишния срок изтича на 17.04.2023 година, а двумесечния
преклузивен срок на 21.09.2022 година.
Редът за провеждане на дисциплинарното производство е
уреден в чл. 205 и следващите от ЗМВР. Дисциплинарното производство се образува
при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение и данни за неговия
извършител, като съгласно чл. 205, ал. 2 от ЗМВР за изясняване на постъпили
данни дисциплинарно наказващия орган може да разпореди извършване на съответна
проверка за това.
Съдът констатира, че в хода на дисциплинарното
производство е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените
правила. Дисциплинарно наказващия орган не е изпълни императивно вмененото му с
чл. 206,ал.1 от ЗМВР задължение преди налагане на дисциплинарното наказание да
изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато
по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да
даде писмени обяснения. Двата способа са уредени като алтернатива в закона, но
тъй като разпоредбата има за цел да гарантира в максимална степен правото на
защита в дисциплинарното производство на дисциплинарно провинилия се служител,
като му осигури възможността да изложи пред дисциплинарно наказващия орган
личната си позиция по случая, негово право е да избере кой от тях ще
предпочете. Логическото тълкуване на разпоредбата на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР
обуславя извод, че изслушването на държавния служител или приемането на
писмените му обяснения следва да бъде направено непосредствено преди налагане
на наказанието от страна на дисциплинарно наказващия орган след като е изяснил
фактическата обстановка в рамките на приключило дисциплинарно производство с
изготвяне на становище от дисциплинарно разследващ орган по чл. 207, ал. 12 от ЗМВР.
По делото няма доказателства, въз основа на които да се приеме за установено,
че жалбоподателят е поканен от дисциплинарно наказващия орган да бъде изслушан
или да представи писмени обяснения по смисъла на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР.
Последните са различни от тези по чл. 207, ал. 10 от ЗМВР, давани пред дисциплинарно
разследващ орган /в посочения смисъл е Решение № 14340 от 28.10.2019 година,
постановено по адм. дело №5573 от 2018 година по описа на Върховния
административен съд/. По делото, както се посочи и по – горе е налице
Възражение с рег. № 313р-11618/20.07.2022 година от страна на дисциплинарно
наказания служител, което е адресирано до директора на ОДМВР Перник. Макар в
административната преписка да липсва, каквато и да е покана, то видно от
мотивите на заповедта, това възражение е дадено във връзка с покана, която е
отправена от страна на дисциплинарно разследващия орган, т.е. комисията която е
извършила проверката по реда на чл. 205, ал. 2 от ЗМВР, респективно
възражението е във връзка с поканата по реда на чл. 207, ал. 10 от ЗМВР.
Във връзка с гореизложеното, настоящият състав следва да
отбележи, че отправянето на покана от страна на дисциплинарно разследващия
орган до настоящия жалбоподателя не дерогира задължението на дисциплинарно
наказващия орган по чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, което в случая не е изпълнено.
Както бе посочено и по – горе, разпоредбата на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР има за
цел да гарантира в максимална степен правото на защита в дисциплинарното
производство на дисциплинарно провинилия се служител, поради което неспазването
ѝ винаги съставлява безусловно основание за отмяна на заповедта по чл. 210,
ал. 1 от ЗМВР. Въз основа на това, като не е отправил покана по смисъла на чл. 206,
ал. 1 от ЗМВР дисциплинарно наказващия орган е допуснал съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, което по същество представлява основание
за отмяна на акта по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК.
Що се отнася до съответствието на заповедта с
материалноправните разпоредби и съответствието и с целта на закона, съдът не
констатира да са допуснати нарушения. Наложеното дисциплинарно наказание е за
неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове, а именно служителят е нарушил разпоредбите на
чл. 80, ал. 1, във връзка с чл. 39, ал. 1, т. 1, във връзка с ал. 4 от Инструкция № 8121з-749 за реда и
организацията за осъществяване на дейностите о контрол на пътното движение.
Според мотивите на заповедта, като нарушение е възприето бездействието на
жалбоподателя, което се изразява в това, че същият се е намирал в състояние на
сън, с поставени слънчеви очила в тъмната част на деня, с което всъщност не е
бил в състояние да осъществи визуален контакт върху поведението на участниците
в движението и на техническото състояние на пътните превозни средства.
Установеното от фактическа страна напълно кореспондира с разпоредбата, чийто
състав се твърди да е осъществил с деянието си жалбоподателя.
Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав
счита, че жалбата е основателна и като такава следа да бъде уважена,
респективно заповедта, с което е наложено дисциплинарно наказание следва да
бъде отменена като незаконосъобразна на основание чл. 146, т. 3 от АПК.
Относно разноските:
Предвид изход на спор, жалбоподателят има право на
разноски. Искането за присъждането им е направено своевременно, като за същото
е представен списък по чл. 80 от ГПК. Съобразно разпоредбата на чл. 8, ал. 3, т. 3 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските
възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по
административни дела без определен материален интерес за дела по Закона за
Министерство на вътрешните работи минималният размер на адвокатското
възнаграждение е 400 лева. Отчитайки факта, че делото не се отличава с правна и
фактическа сложност и протекло в едно съдебно заседание, съдът счита, че следва
да присъди в полза на жалбоподателя съдебни разноски в общ размер на 410 лева, от
които 10 лева, платена държавна такса за образуване на административно дело и
400 лева, платен адвокатски хонорар.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2
от АПК, настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед №
313з-1459 от 04.08.2022 година на директора на ОДМВР Перник, с която на
основание чл. 204, т. 3 и чл. 197, ал. 1, т. 2, чл. 194, ал. 2, т. 1, предл.
второ от Закона за Министерство на вътрешните работи, във връзка с чл. 80, ал. 1,
във връзка с чл. 39, ал. 1, т. 1, във връзка с ал. 4 от Инструкция № 8123-3-749
от 20.10.2014 година за реда и организацията за осъществяване на дейности по
контрол на пътното движение и чл. 200, ал. 1, т. 15 от ЗМВР на Н.Й.М. с ЕГН **********,***
е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от 6 /шест/ месеца, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи Перник за заплати на Н.Й.М. с ЕГН
**********,*** сумата от 410 /четиристотин и десет/ лева, представляващи
направени по делото съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на касационно оспорване.
Съдия: /п/