Решение по дело №5609/2016 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 17 октомври 2016 г. (в сила от 28 октомври 2016 г.)
Съдия: Мариана Костадинова Тодорова Досева
Дело: 20164430105609
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 юли 2016 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 17.10.2016г., гр. Плевен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на двадесети септември две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА

 

          При секретаря М.Г., като разгледа докладваното от председателя гр.д.№5609/2016г. по описа на РС-Плевен, за да се произнесе, намери за установено следното:

        

Производството е по реда на чл.28, вр.чл.26, вр.чл.25, ал.1, т.3 от Закона за закрила на детето.

Производството е образувано по постъпила молба от ДСП Плевен в която се твърди, че в ДСП-Плевен е постъпил сигнал от *** - гл. сестра при УМБАЛ - Плевен относно детето Т.Т.Н. ЕГН **********, постъпило за пореден път в детско отделение с твърдения, изказани от майката и бабата на детето, за излизащи кърлежи от неговите уста и анус. Твърди се, че родители на детето Т. по удостоверение за раждане са майка - Т.Н.Б. ЕГН ********** и баща - неизвестен. Майката на детето живее на семейни начала с лицето *** - сочен за биологичен баща на Т.. Твърди се, че освен малолетната Т., майката има още едно дете - ***. Т.Б. не е трудово ангажирана и не реализира доходи от трудова дейност, като се издържа от средства от социално подпомагане на основание чл.8, ал.1, чл.7, чл.6, ал.1, чл.8 Д, чл.5а от ЗСПД и чл.32, чл.35 и ч.48 от ЗИХУ. Твърди се, че през първите три месеца на 2016г общият размер на социалните помощи получавани от майката са били в размер от 3000 лв., а следващите месеци април,май и юни месечната сума от социално подпомагане възлиза на 482 лв. Твърди се, че в разширеното семейство по произход на сочения за биологичен баща има практика цялостната издръжка на семейството да се обезпечава със средства от социално подпомагане на различно правно основание. Твърди се, че от цялостното поведение на майката и останалите обгрижващи лица, многократното хоспитализиране /6-7 пъти/ на детето за срок от шест месеца е налице основателно съмнение, че родителят търси начин да освидетелства детето с цел получаване на финансови средства от социални помощи. Твърди се, че детето неколкократно е приемано за болнично лечение с открити кърлежи в изпражненията и повърнатото, както и с множество ухапвания по цялото тяло, причинени от бълхи. Видно от медицинските заключения е, че откритите кърлежи са тенденциозно поставени с неясна цел, от лицата полагащи грижи за Т. - акт съставляващ опит за злоупотреба с малолетното дете. Твърди се, че предвид на многократното постъпване на детето за лечение, финансовите възможности и битови условия, както и родителския капацитет, с които майката на детето разполага, е видно, че същата не може да осигури нормалното и правилно развитие на малолетната Т.. Твърди се, че Т.Б., не е в състояние да подсигури сигурната и защитена среда необходима за пълноценното отглеждане ма своята дъщеря, поради което поставя живота и здравето на детето в реална опасност. Твърди се, че няма информация за близки или роднини, които да изявяват желание да отглеждат Т. в своята семейна среда. Твърди се, че предвид гореизложеното, че детето Т.Т.Н. ЕГН ********** е „дете в риск" по смисъла на параграф 1 ,т. 11, б, 'Б"и б.'В" от ДР на ЗЗДет, което налага спрямо него да бъде предприета мярка за закрила чрез настаняването му в подходяща за възрастта му специализирана институция. С оглед на изложеното, счита че предприемането на мярка за закрила посредством настаняването на детето в специализирана институция е в неговия най-добър интерес като това е и единствената алтернатива за него в момента и където се задоволяват всички негови потребности. Твърди, че в тази връзка е издадена временна админисграгивна заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане"        - Плевен с  № ЗД-04-151/10.06,2016г. за настаняването на Т.Т.Н. в специализираната институция „Дом за медико-социални грижи за деца"-*** до окончателното произнасяне на съда. Моли, на основание чл, 28, ал.1 във връзка с чл.25, ал.1, т.4 от Закона за закрила на детето, да бъде постановено с решение, с което да бъде постановена мярка за закрила спрямо детето Т.Т.Н. ЕГН **********, като бъде настаненое за отглеждане и възпитание в специализираната институцията - „Дом за медико-социални грижи за деца’1*** за срок от една година/след изменение на искането в хода на процеса/  или до промяна на обстоятелствата свързани с детето, ако е в негов интерес, считано от датата на настаняване по административен ред.

Заинтересованата страна Т.Н.Б.- майка на детето взема становище, че си иска детето и ако не и бъде дадено ще образува дело.

Процесуалния представител на детето, назначен по реда на ЗПП взема становище за основатеност на молбата, тъй като по този начин ще бъде съобразен интереса на детето, но да бъде отчетен и интереса на майката, с която не трябва да бъде прекъсната връзката, въпреки, че счита, че е налице акт на злоупотреба по отношение на детето, за което следва да бъде сезирана Прокуратурата на РБ.

Съдът, като  прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази становищата  на страните, намира за установено следното:

         Видно от представеното удостоверение за раждане се установява, че детето Т.Т.Н., ЕГН********** е с  посочени родители- майка Т.Н.Б. и баща-неизвестен.

Видно от Сигнал № 146/09.06.2016г., подаден от ***- главна сестра пр МБАЛ, същата е подала сигнала за това, че детето *** постъпва за пореден път в детско отделение, при което майката и бабата твърдят, че кърлежи излизат от устата на детето и от дупето му. При поредния прием в памперса му лекарите са открили кучешки кърлежи.*** се съмнява за умишлено заразяване на детето за да получи ТЕЛК.

Установява се от Епикриза № ИЗ18206/26.05.2015г. че по анамнеза, снета по данни на майката, детето от 16.05.2016г. изхожда паразити. Не е повишавало температура. В деня на постъпването дежурният екип в СПО регистрирал, че в памперса на детето има кърлежи и кръв. При прегледа на детето се виждат множество седи от ухапване от кърлежи по цялото тяло- долни крайници, корем, шия.

Видно от Заповед № ЗД-04-151/10.06.2016г. на Директора на ДСП-Плевен детето Т.Т.Н., ЕГН********** е настанено временно и спешно в ДМСГД-Плевен за отглеждане до произнасяне на съда.

От приложеният по делото социален доклад се установява изложеното в молбата.

         При така установеното, съдът намира следното от правна страна:

Законът за закрила на детето отдава приоритет на това едно дете да бъде отгледано в неговата семейна среда, като в изключителни случаи, то може да бъде настанено извън семейството, ако важни причини налагат това и такива причини закона изрично е уредил в хипотезата на чл. 25 от същия.

Съгласно нормата на чл. 25, т. 2 и т.3 от Закона за закрила на детето, може да бъде настанено извън семейството дете, чиито родители без основателна причина трайно не полагат грижи за детето, както и чиито родители, настойници или попечители се намират в трайна невъзможност да го отглеждат.

От доказателствата по делото се установява, че майката  на детето не разполага с нужния родителски капацитет за да полага адекватни грижи за детето Т.Н.. Налице е здравословен риск за детето в биологичната му семейна среда. Интервенциите с кърлежи е възможно да бъдат умишлени, с користна цел- да бъдат създадени медицински показания, които да аргументират снабдяването на детето с ЕР на ТЕЛК и получаване на социални помощи за дете с увреждане. Тези съмнения по делото не бяха опровергани от участвалата в производството майка на детето- Т.Б., която не ангажира доказателства в тази посока, а само твърдения, че не е налице умишлено нейно действие в такава посока, както и на лица от нейната семейна среда.

 В тази връзка съдът намира, че е налице хипотезата на чл. 25, т.3 от Закона за закрила на детето, поради което спрямо Т.Т.Н., ЕГН**********, следва да бъде приложена мярка за закрила.

Мерките за закрила са визирани в чл. 4 от закона, като съдът при определяне на адекватната мярка следва да отчете нуждите и интереса на детето. В правомощията на съда е да определи мярка "настаняване в семейство на роднини или близки", "приемно семейство" или "настаняване в специализирана институция", но след като извърши преценка дали са предприети други мерки, които са се оказали безрезултатни. Тъй като от доказателствата по делото се установява, че по отношение на детето не е налице кръг от роднини, при които да бъде настанено в безопасна среда, то мярката "настаняване в семейството на близки и роднини" е неадекватна. Настаняването в "приемно семейство" би била подходяща мярка в случай, че са налице условия за реализирането й, но се установи, че не са налице подходящи приемни семейства.

В тази връзка подходяща мярка, която е в интерес на детето, е "настаняване в специализирана институция", поради което и молбата се явява основателна и следва да бъде уважена като такава. Първоначално поискания от ДСП-Плевен срок за вземане на мярка за закрила по оттношение на детето е 6 месеца, а впоследствие искането е изменено, като се иска настаняване за срок от 12 месеца, считано от настаняването на детето по административен ред. От друга страна майката желае да отглежда детето в семената си среда, където отглежда и другото си дете и разполага с подкрепата на съжителстващите с нея лица. Видно от актуалния социален доклад по делото, майката и съжителстващия с нея биологичен баща на детето са посещавали редовно детето в специализираната институция, където то е настанено спешно по административен ред. Съдът намира, че поискания след изменението срок от 12 месеца е твърде голям за целта на мярката за закрила по отношение на детето. То е на 10-месечна възраст и е от съществено значение за правилното психическо и физческо развитие на детето, то да бъде отлеждано в семейната си среда. Именно в тази ниска възраст на детето, за него е от изключитена важност тесния физически контакт с майката. Не е в негов интерес да бъде отделено от нея за твърде дълъг период от време. Вярно е, че в семейната среда на майката детето е поставено в риск за здравето си, вероятно умишлено с користна цел, но доколкото майката отглежда другото си дете в семейната си среда, е видно, че тя има умения за отглеждане на дете. Съдът намира, че един по-кратък срок за настаняване на детето от 7 месеца, считано от настаняването на детето по административен ред, би бил адекватен на търсената защита. През този период, майката и семейната й среда ще може да променят отношението си и поведението си по отношение на детето, като ще могат да демонстрират повече отговорност за здравето и отглеждането на детето. В случай, че бъде преценено от социалната институция, че за посочения период родителите на детето не са повишили своя родителски капацитет, няма пречка отново да бъде взета мярка за закрила по отношение на него.Този период ще даде възможност да бъде извършена необходимата социална работа с майката на детето с оглед повишаване на нейния родитески капацитет и същевременно детето няма да е отделено твърде дълго от семейната си среда, което в тази му възраст е от съществено значение.Поради това съдът намира, че следва да настани детето Т.Т.Н., ЕГН********** в специализирана институция – ДМСГД-Плевен, за срок от 7 месеца или до промяна в обстоятелствата, свързани с детето, ако е в негов интерес.

 

         Водим от горното, съдът ;

Р Е Ш И:

 

ВЗЕМА, на основание чл.28, вр. чл.25, ал.1, т.4 от Закон за закрила на детето, мярка за закрила спрямо детето Т.Т.Н., ЕГН********** -НАСТАНЯВАНЕ за отглеждане и възпитание в ДМСГД-Плевен, за СРОК от 7 месеца, считано от настаняването му по административен ред или до промяна в обстоятелствата, свързани с детето, ако е в негов интерес.

Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в      едноседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

                                          

  РАЙОНЕН СЪДИЯ: