Р Е Ш Е Н И Е
№.............
Гр.
София, 15.07.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-Д въззивен състав в публично
заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА
КОРДОЛОВСКА
РОСИ МИХАЙЛОВА
при секретаря Е. Калоянова като разгледа докладваното от съдия
Кордоловска гр. дело № 7243 по описа за 2020 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 83747 от 08.05.2020 г. по гр.дело № 12075/2019 г.
по описа на СРС, ІІІ ГО, 151 състав съдът е отхвърлил предявените от „С.в."
АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, сграда 2А,
против Е.Г.Е., ЕГН **********, със съдебен
адрес: ***, офис 205-206, адв. В., обективно и кумулативно съединени
установителни искове, с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите вр. чл. 40 от Наредба
№ 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребители за
ползване на водоснабдителни и канализационни системи и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1 011,75 лв.,
представляваща неизплатена сума за потребена вода, предоставена на клиентски №
**********, за периода от 05.05.2012 г. до 08.03.2018 г. и сумата 372,66 лв. -
обезщетение за забава за периода от 05.06.2012 г. до 08.03.2018 г., като
неоснователни.
Недоволен от решението в ЧАСТТА, с която установителните
искове при квалификацията на чл. 415
вр. чл. 422 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 198о, ал. 1 от Закон
за водите и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД са отхвърлени, е
останал ищецът в производството „С.в.“ АД, който в срока по
чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалва при твърдения, че решението е незаконосъобразно,
неправилно, постановено в нарушение на процесуалните правила. По-конкретно
поддържа, че СРС не е уважил направеното в исковата молба доказателствено
искане на ищеца за допускане на СТЕ като е приел, че между страните по делото
не е спорно обема на реално доставените от ищеца ВиК услуги, а с решението,
постановено по съществото на спора, е приел, че в тежест на ищеца е било да
установи това обстоятелство и е отхвърлил исковете. Поддържа се също, че
неправилно не е кредитирано и заключението на допуснатата по делото и
неоспорена от страните ССчЕ. Искането към въззивната инстанция е да отмени
решението в обжалваната част и да уважи изцяло предявените установителни
искове. Претендира разноски и юрк.възнаграждение.
Въззиваемата страна Е.Г.Е., чрез процесуалният си представител адв. В.,
депозира отговор по реда на чл. 263 ГПК, с който оспорва въззивната жалба, като
поддържа, че решението е правилно и законосъобразно. Заявява, че правилно съдът
е разпределил съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК доказателствената тежест
досежно установяването на размера на реално доставените и ползвани ВиК услуги
за процесния период. Искането към съда е да потвърди обжалваното
първоинстанционно решение, като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението; по допустимостта му само в обжалваната част, а по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече Върховният
касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176 от 08.06.2011 г. по
гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на
ІV г.о.; № 764 от 19.01.2011 г.по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г.о.; № 702 от
5.01.2011 г.по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д.
№ 1246/09 г.на ІV г.о) въззивният съд се произнася по правилността на
фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната
жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални
действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на
първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното решение той
е обвързан от посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на правомощията по
чл. 269 ГПК е основание за касиране на въззивното решение.
Обжалваното решение е издадено от
надлежен съдебен състав на Софийски районен съд, в рамките на предоставената му
от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е
валидно. Предвид изискванията на процесуалния закон за служебна проверка на
постановеното решение в обжалвата му част, съдът счита, че не се установяват
нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и
упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното решение е
допустимо.
Предявените пред
първоинстанционният съд искове са установителни при правна квалификация чл. 415
вр. чл. 422 ГПК за признаване на установено по отношение на ищеца, че
ответникът му дължи сумата по Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК от 12.04.2018 г. по
ч.гр.д. № 17501/2018 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 151 състав.
Производството се развива след постъпване по реда на чл. 414,
ал. 2 от ГПК на възражение от ответника против издадената в полза на ищеца
заповед за изпълнение и предвид разпоредбата на чл. 415 вр. чл. 422 от ГПК за
ищеца е налице интерес от търсената защита и производството се явява
процесуално допустимо.
Решаващият въззивен състав приема, че в тежест на ищеца е да
установи при условията на пълно и главно доказване пораждането и съществуването
на правото му да получи плащане на процесната сума, заявена в ИМ по предявените
установителни искове, а в тежест на ответника е да установи положителния факт
на плащане.
Съгласно чл. 193 от
Закона за водите, обществените отношения, свързани с услугите за водоснабдяване
и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги, при спазване изискванията на този закон.
Според чл. 1, ал. 2
ЗРВКУ /обн., ДВ, от 25.02.2005 г., изм. и доп., бр. 77 от 18.09.2018 г. /, В и
К услуги са тези по пречистване и доставка на вода за питейно-битови,
промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовни
води от имотите на потребителите в урбанизираните територии, както и дейностите
по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и
канализационните системи, вкл. на пречиствателните станции и другите
съоръжения.
В § 1, т. 2 от ДР
на закона е предвидено, че "потребители"
по смисъла на закона са юридически или физически лица - собственици или
ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги;
юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната
собственост и предприятия, ползващи вода от водоснабдителните мрежи на населените
места за технологични нужди или подаващи я на други потребители след
съответната обработка по самостоятелна водопроводна инсталация, непредназначена
за питейна вода. В разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г.
за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните услуги е указано, че потребители на В и К
услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж и
право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдените имоти /в този
смисъл и чл. 2, ал. 1 от ОУ на ищеца, в сила от 01.09.2006 г./. Фактът, че
Общите условия за предоставяне на В и К услуги, одобрени от ДКЕВР на основание
чл. 6, ал. 1, т. 5 от ЗРВКУ с решение № ОУ-064/17.07.2006 г. са публикувани във
в-к "Стандарт" на 30.07.2006 г. и във в-к "Куриер" на
28.07.2006 г., е общоизвестен и служебно известен на съда, като последният
удостоверява влизането им в сила съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от
същите. В този смисъл е и чл. 2, ал. 1 от последващите Общи условия, одобрени
от КЕВР с решение № ОУ-2 от 13.07.2016 г., които са приложими за част от
процесния период. По отношение на имоти в етажна собственост, какъвто е и
настоящия случай, разпоредбата на § 1, т. 2, б. "б. " от ДР на ЗРВКУ
императивно установява кой е страна по облигационното отношение с
водоснабдителния оператор, като меродавно е единствено притежанието на вещно
право върху имота - на собственост или вещно право на ползване.
Съгласно
разпоредбите, както на старите, така и на новите общи условия, приложими по отношение на процесния период отчитането
на потребената питейна вода се извършва чрез монтирани в имота индивидуални
водомери, като контролът за изправността на самия водомер, на пломбите и
преминаването му през периодична проверка е задължение на потребителя.
Определени са и правилата, по които се изчислява дължимата цена при липса,
повреда и изтекла проверка на индивидуалния водомер.
В
първоинстанционното производство се доказва, а и не е било спроно между
страните, че ответникът е собственик на процесния имот през процесния
период, както и че между ответникът и ищецът е налице валидно облигационно
правотношение по договор за доставка на ВиК услути при публично известни
общи условия за процесния период, тъй като ответникът има качеството
"потребител" на В и К услуги. Ответникът не е спорил и че до имота
през исковия период ищецът е доставял ВиК услуги с уговореното количество,
качество и цена, поради което и първостепенния съд с определението си по чл.
140 ГПК не е допуснал изслушването на КСТЕ.
По делото ответникът не доказва плащане на процесното вземане до
приключване на съдебното дирене пред първоинстанционния съд, а и не го твърди.
По делото е изготвена и приета съдебно
- счетоводна експертиза, която настоящият състав кредитира като компетентно
и обективно изготвена. От същата се установява, че стойностите на доставената
студена вода и услугите по отвеждане и пречистване на отпадни води във всяка от
издадените фактури са определение с утвърдените от КЕВР цени за съответния
период. Вещото лице е посочило, че задължението за процесния период с включени
остатъци към началото на периода е общо в размер на 1 384,81 лв., като
задължението само за процесния период възлиза на 1 146,01 лв., от които
714,29 лв. – главница и 431,72 лв. – лихва. На служебно поставен въпрос от
съда, след като се запознае с приложените по заповедното производство разписки
и извърши справка в счетоводството на ищеца, да посочи дали процесните суми са
заплатени, както и на въпроса какъв е размерът на дължимите суми след
08.03.2015 г., вещото лице е установило, че платените суми по представените
разписки са общо в размер на 644,75 лв., от които плащания по фактури от
процесния период общо 544,61 лв. и платени фактури касаещи период след
процесния – 100,14 лв. Неплатените фактури по главници за периода след
08.03.2015 г. са общо в размер на 154,66 – главница и 18,92 лв. – лихва. Общото
задължение за периода от 09.03.2015 г. до 08.03.2018 г. според вещото лице е в
размер на 173,58 лв.
Съгласно
клаузата на чл. 31, ал. 2 от отменените ОУ на ищцовото дружество, задължението на
потребителя на ВиК услуги да заплати месечните дължими суми следва да бъде
изпълнено в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно, задълженията за периода от 05.05.2012 г. до 08.03.2015 г.
включително (по отношение на които се прилагат отменените ОУ) са погасени по
давност. По отношение на вземанията за периода 09.03.2015 г. - 08.03.2018 г.
приложение намират новоприетите ОУ, като съгласно чл. 33, ал. 2 от тях,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в
30-дневен срок от датата на фактуриране. Възраженията срещу определената сума
за използвани ВиК услуги могат да се правят писмено пред оператор в 30 -
дневния срок за плащане на фактурата. При неизпълнение в срок на задължението
си за плащане на ползваните услуги, потребителят дължи обезщетение в размер на
законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от първия ден след
настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на
оператора.
От приетото по делото заключение на ССчЕ
се установява, че за периода 09.03.2015 г. до 08.03.2018 г. дължимата сума за
цена за ВиК услуги за процесния абонатен номер, съобразявайки и направите от
ответника частични плащания за част от процесния период, възлиза общо в размер
на 154,66 лева, като това е сумата за която искът следва да бъде уважен и отхвърлен за горницата до пълния предявен
размер и за периода 05.05.2012 г. - 08.03.2015 г.
Поради изложеното настоящият въззивен състав приема за доказан размера на
задължението за цена на доставена и незаплатена сума за потребена вода,
предоставена на клиентски № ********** за периода от 09.03.2015 г. до
08.03.2018 г., а именно сума в размер на 154,66 лв.
С оглед погасените по давност вземания за периода от 05.05.2012 г. до 08.03.2015
г. вкл., погасена се явява и претенцията за обезщетение за забава за този
период.
За периода от 09.03.2015 г. до 08.03.2018 г., дължимото обезщетение за
забава, в размер на законната лихва върху тази главница, възлиза на 18,92 лв.
В упражнение на правомощията
си по чл. 272 от ГПК решението, с което установителните искове при
квалификацията на чл. 415 вр.чл. 422 от ГПК са отхвърлени за сумата от 1 011,75
лв., представляваща представляваща неизплатена сума за потребена вода,
предоставена на клиентски № **********, за периода от 05.05.2012 г. до
08.03.2018 г. и сумата 372,66 лв. - обезщетение за забава за периода от
05.06.2012 г. до 08.03.2018 г. следва да бъде отменено, а исковете - уважени.
С оглед изхода на делото на
въззивника следва на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. ал. 8 от ГПК да бъдат
присъдени разноски по делото в общ размер на 203,74 лв., от които 25 лв. разноски в заповедното производство по
ч.гр.д. № 17501/2018 на СРС, 151 състав, 116,20 лв. – разноски в исковото
производство по гр.д. № 12075/2019 на СРС, 151 състав, от които 72,31 лв.,
платена ДТ, 31,35 лв. за ССчЕ и 12,54 лв. юрисконсултско възнаграждение и 62,54
лв. – разноски във въззивното производство, от които 50 лв., платена ДТ и 12,54
лв. юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран Софийски градски съд,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 83747 от 08.05.2020 г. по гр.д. № 12075/2019
г. по описа на СРС, ГO, 151 състав, в ЧАСТТА, с която съдът е отхвърлил
предявените от „С.В." АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***,
сграда 2А, против Е.Г.Е., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, офис 205-206,
адв. В., обективно и кумулативно съединени установителни искове, с правна
квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал.
1 от Закона за водите вр. чл. 40 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребители за ползване на водоснабдителни и
канализационни системи и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата 154,66 лв., представляваща неизплатена
сума за потребена вода, предоставена на клиентски № ********** за периода 09.03.2015
г. - 08.03.2018 г. и сума в размер на 18,92 лева - лихва за забава в
плащането на цената за периода 09.03.2015 г. - 08.03.2018 г., ведно със
законната лихва за главниците за периода от 15.03.2018 г. до изплащане на
вземанията и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „С.В." АД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, сграда 2А против Е.Г.Е.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, офис 205-206, адв. В., че Е.Г.Е., ЕГН **********
дължи на „С.В." АД на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите вр. чл. 40 от Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребители за ползване
на водоснабдителни и канализационни системи и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумите, както
следва: сумата от 154,66 лв., представляваща неизплатена сума за потребена
вода, предоставена на клиентски № ********** за периода 09.03.2015 г. - 08.03.2018
г. и сума в размер на 18,92 лева - лихва за забава в плащането на
цената за периода 09.03.2015 г. - 08.03.2018 г., ведно със законната лихва за
главниците за периода от 15.03.2018 г. до изплащане на вземанията.
ПОТВЪРЖДАВА решението в ЧАСТТА, в която
исовете с правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите вр.
чл. 40 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребители за ползване на водоснабдителни и канализационни системи и с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата над 154,66 лв. за главница до пълния
предявен размер от 1 011,75 лв. и за периода от 05.05.2012 г. до 08.03.2015
г. и за лихва над сумата от 18,92 лева до пълния предявен размер от 372,66 лв.
и за периода от 05.05.2012 г. до 08.03.2015 г. ,
са отхвърлени, като погасен по давност в една част и погасен чрез плащане в
друга.
ОСЪЖДА Е.Г.Е., ЕГН ********** да заплати на „С.В." АД на
основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 от ГПК сумата в общ размер на 203,74 лв., от
които 25 лв. разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 17501/2018 на
СРС, 151 състав, 116,20 лв. – разноски в исковото производство по гр.д. №
12075/2019 на СРС, 151 състав, от които 72,31 лв., платена ДТ, 31,35 лв. за
ССчЕ и 12,54 лв. юрисконсултско възнаграждение и 62,54 лв. – разноски във
въззивното производство, от които 50 лв., платена ДТ и 12,54 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280,
ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.