№ 20559
гр. София, 13.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРИСТИНА Н. К.
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. К. Гражданско дело №
20241110171282 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 415 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК:
*********, подадена чрез процесуалния му представител – юрк. Е.Д., срещу
С. И. А., с ЕГН: **********, В. К. В., с ЕГН: ********** и Д. А., с ЕГН:
**********, действащ лично и със съгласието на своята майка В. К. В., с която
се иска да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че
дължат на ищеца в условията на разделност при равни квоти сумата от
общо 581.29 лева за доставена топлинна енергия за битови нужди до
топлоснабден имот – апартамент № **, находящ се в гр. София, ж.к. „Л.“, бл.
***, ВХ. *, ЕТ. *, аб. № ******, както следва:
С. И. А. дължи: 1/сумата от 235,98 лева – главница, представляваща цена
на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.
и сумата от 31,68 лева – обезщетение за забава за периода от 15.09.2022 г.
до 10.05.2024 г., 2/ 18,78 лева – главница за извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. и сумата от 4,21
лева – обезщетение за забава за периода от 16.07.2021 г. до 10.05.2024 г.,
ведно със законна лихва върху главниците от 30.05.2024 г. до изплащане
на вземанията / съответни на 2/4 части от общите задължения за имота/;
В. К. В. дължи: 1/сумата от 117,99 лева – главница, представляваща цена
на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.
и сумата от 15,84 лева – обезщетение за забава за периода от 15.09.2022 г.
до 10.05.2024 г., 2/ 9,39 лева – главница за извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. и сумата от 2,10
1
лева – обезщетение за забава за периода от 16.07.2021 г. до 10.05.2024 г.,
ведно със законна лихва върху главниците от 30.05.2024 г. до изплащане
на вземанията / съответни на ¼ част от общите задължения за имота/;
Д. А. дължи: 1/сумата от 117,98 лева – главница, представляваща цена на
доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. и
сумата от 15,84 лева – обезщетение за забава за периода от 15.09.2022 г.
до 10.05.2024 г., 2/ 9,39 лева – главница за извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. и сумата от 2,10
лева – обезщетение за забава за периода от 16.07.2021 г. до 10.05.2024 г.,
ведно със законна лихва върху главниците от 30.05.2024 г. до изплащане
на вземанията
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по ч.гр.д. № 32484/2024 г. на СРС. Претендират се разноски в исковото и
заповедното производства, в това число и юрисконсултско възнаграждение.
В исковата молба се твърди, че между страните е налице облигационно
отношение, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 от ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия ищцовото дружество е доставило на ответниците
в процесния период топлинна енергия, като те не са заплатили дължимата
цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово
разпределение. Сочи, че ответниците са съсобственици на топлоснабдения
имот с адрес: гр. София, ж.к. „Л.“, бл. ***, ВХ. *, ЕТ. *, аб. № ******, АП. **.
Поради това поддържа, че съгласно разпоредбата на чл. 153 от ЗЕ ответниците
са клиенти на топлинна енергия при общи условия за битови нужди и поради
това дължат стойността на доставената до топлоснабдения имот топлинна
енергия. Твърди, че ответниците са изпаднали в забава, поради което
претендира и лихва за забава. С тези аргументи се иска претенциите да бъдат
уважени.
С исковата молба са представени: договор между СЕС и ФДР и протокол
от ОС на СЕС, съобщения към общи фактури и извлечение от сметки за
процесния период, общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „Топлофикация София“ ЕАД за битови потребители, НА за покупко
продажба на недвижим имот, декларация за откриване на партида, договор
между ищеца и ФДР.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника С.
И. А., чрез упълномощен представител – адв. С. Т..
В същия исковете се оспорват като неоснователни. В тази връзка се
прави възражение за погасяване на част от процесните суми по давност.
Прави се искане делото да бъде спряно, до приключване на гр.д. №
9522/2022 г. на СГС – с предмет собствеността върху процесния имот – като
ответникът считал, че е изключителен собственик на имота.
Излагат се доводи, че процесните суми не са изчислени правилно,
поради което се иска ищецът да представи фактурите за процесния период,
2
както и документите за отчет на средствата за техническо измерване.
Оспорват се и договорите между СЕС и ФДР и ФДР и ищеца.
С тези аргументи се иска претенциите да бъдат изцяло евентуално
частично отхвърлени.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответниците
В. К. В. и Д. А. /непълнолетен/, действащ лично и със съгласието на своята
майка В. К. В., чрез упълномощен представител – адв. К. К..
В същия исковете се оспорват като неоснователни. В тази връзка се
прави възражение за погасяване на част от процесните суми по давност.
Излагат се подробни доводи, че ответниците не били ползватели на
имота – като същият се ползвал само от другия ответник С. А., който бил
подал заявление за откриване на партида на негово име.
Претендира разноски, в това число възнаграждение за адвоката на Д. А.
на основание чл. 38, ал.2 ЗАдв. въз основа на договор за безплатна адвокатска
защита.
С определение № 27001/23.06.2025 г. по делото като трето лице помагач
на страната на ищеца е конституирано дружеството „Директ“ ЕООД. Същото
е депозирало молба с приложени документи за дялово разпределение – 2 броя
документи за дялово разпределение и 2 броя протоколи за осигурен достъп,
както и сертификати за изправност на СТИ.
В хода на производството по делото от ищеца са представени фактурите
за процесния период. От съда служебно е извършена справка за родствени
връзки на Н. И. А..
В съдебно заседание, проведено на 21.10.2025 г., процесуалният
представител на ищеца счита исковете за доказани и иска същите да бъдат
уважени.
Никой от ответниците не се явява в насроченото открито съдебно
заседание, като не се явяват и процесуалните им представители – адв. К. и адв.
Т..
Третото лице помагач не се явява в открито съдебно заседание и не
изразява допълнително писмено становище по спора.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответниците за
вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка по
подаденото заявление районният съд е издал заповед № 18790 от 20.06.2024 г.
по ч.гр.д. № 32484/2024 г. по описа на СРС. Последната е връчена на
длъжниците.
По делото е представено извлечение от в-к. „М.“ от 11.07.2016 г. от което
е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
на „Топлофикация София“ ЕАД са публикувани в един местен ежедневник.
3
Между страните липсва спор, че същите са валидни и действащи през
процесния период.
От представено по делото копие от нотариален акт от 18.07.1997 г. за
покупко продажба на недвижим имот № **, том ****, дело № 18372/1997 г. се
установява, че имот с адрес: гр. София, ж.к. Л., бл. ***, вх. В, ЕТ. *, АП. ** е
придобит в собственост от лицата С. И. А. и Н. И. А.. Доколкото в документа
не са уговорени квоти съдът приема, че купувачите са придобили имота при
равни дялове.
Видно от удостоверение за родствени връзки на Н. И. А., с ЕГН:
********** същият е починал на 09.12.2017 г. като е оставил за свои
наследници ответницата В. К. В. /съпруга/ и ответника Д. А. /син/. От своя
страна другият ответник С. И. А. е брат на починалия.
Съгласно заявление декларация от 28.04.2001 г. от Н. И. А. същият е
поискал от ищцовото дружество да му бъде открита партида на негово име за
имот с адрес: гр. София, ж.к. Л., бл. ***, вх. В, ЕТ. *, АП. ** – при един член
на домакинството.
Подадено е и заявление декларация от 30.05.2001 г. от ответника С. И. А.,
с което същият е поискал на негово име да бъде открита партида за имот с
адрес: гр. София, ж.к. Л., бл. ***, вх. В, ЕТ. *, АП. ** – като е отразено, че
едно лице ще е обитател на имота. Декларацията е подписана от ответника
като подписът му не е оспорен. В декларацията е уточнено, че предишният
титуляр на партидата е бил Н. И. А..
От договор между СЕС и ФДР от 05.11.2002 г. и протокол от ОС на СЕС
за избор на ФДР се установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена
сграда, където е въведена услугата „дялово разпределение” – осъществявана
от фирма за дялово разпределение /ФДР/ „Техем сървисиз“ ЕООД. Последната
изготвя изравнителни сметки в сградата в режим етажната собственост /СЕС/
от 2002 г., от когато е налице договор между СЕС и ФДР. Поради това и е
налице въведена система за дялово разпределение през процесния период. В
протокола от ОС на СЕС лицето С. И. А. се е подписало като собственик на
жилище под № **.
Налице е и договор от 03.06.2020 г. между ищцовото дружество и
фирмата за дялово разпределение „Директ“ ЕООД, със срок от три години –
действал от 01.05.2020 г.
Видно от документите, представени от ФДР, през двата отоплителни
сезона, обхванати от процесния период, до имота – апартамент № **, находящ
се в гр. София, ж.к. Л., бл. ***, вх. В, ЕТ. *– е осигурен достъп за отчет – на
26.05.2022 г. и на 17.05.2023 г. – като талоните за отчет са подписани от
ответника С. И. А. и подписът му не е оспорен.
Съгласно приложени по делото две общи фактури, както и две
изравнителни сметки – титуляр на партидата за имот с адрес: гр. София, ж.к.
Л., бл. ***, вх. В, ЕТ. *, АП. ** е именно ответникът С. И. А..
От ищеца са представени и месечните фактури в процесния период, от
които се установява, че за имота са издавани фактури на база прогнозно
4
потребление ежемесечно – а след края на всеки отоплителен сезон са
изготвяни изравнителни сметки /съответно въз основа на тях са издавани и
общите фактури/.
На последно място, видно от приложено на л. 30 от делото извлечение от
сметка, процесната сума за главница за потребена топлинна енергия в размер
471.95 лева е формирана от изравнителна сметка за отоплителен сезон от
01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., възлизаща на 179.39 лева /отразена към м.
07.2021 г./ и изравнителна сметка за отоплителен сезон от 01.05.2022 г. до
30.04.2023 г., възлизаща на 292.56 лева /отразена към м. 07.2023 г./.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
вр. с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от
ГПК – за установяване вземането на ищеца към ответниците за доставена
топлинна енергия и услуга дялово разпределение, за посочения по-горе имот,
за които е издадена заповед № 18790 от 20.06.2024 г. по ч.гр.д. № 32484/2024 г.
по описа на СРС за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжниците, които са
депозирали срещу същата възражения в срока по чл. 414 от ГПК. Това е
наложило даване на указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415,
ал. 1, т. 1 от ГПК. В тази връзка предявените установителни искове са
допустими като целта им е издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила след установяване
съществуването на вземането по съдебен ред в исково производство.
В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице
облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е
изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия
съответно и нейната стойност. Посочената доказателствена тежест е указана
изрично на ищеца с доклада по делото, като в същия на ищеца е указано и че
не сочи доказателства за обстоятелствата, за които носи доказателствената
тежест в процеса.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на
топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите
части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни
общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране (КЕВР). В това отношение, облигационната
връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата
на закона, от момента на възникване качеството потребител. Последното е
определено в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител на
топлинна енергия е всеки собственик респективно титуляр на вещно право
на ползване в сграда-етажна собственост, присъединен към абонатната
станция или към нейното самостоятелно отклонение. Следователно
отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват
по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне
качеството на клиент на топлинна енергия, като не е необходимо да се сключва
5
индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС собственикът респективно ползвателят няма да
отговарят за сумите за потребена топлинна енергия само в случай, че имотът
се ползва от трето лице на договорно основание и между последното и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за същия имот, през процесния период.
В тази връзка достатъчно е да се установи, че ответникът е потребител
на топлинна енергия, съответно, че общите условия са произвели действие.
От разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ е видно, че потребител на
топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за
собствени нужди като ползва топлоснабдения имот в качеството си на
собственик на същия или по силата на учредено в негова полза вещно
право на ползване върху имота.
От така цитираната нормативна уредба и представените по делото
писмени доказателства /копие от нотариален акт от 18.07.1997 г. за покупко
продажба на недвижим имот № **, том ****, дело № 18372/1997 г.,
удостоверение за родствени връзки на Н. И. А., с ЕГН: ********** и копие от
в-к. М. с публикувани ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди
на „Топлофикация София“ ЕАД от 11.07.2016 г./ следва извод, че ответниците
С. И. А., В. К. В. и Д. А. са съсобственици на процесния имот – като
ответникът С. И. А. притежава ½ идеална част от имота / или 2/4 части/, а
другите двама ответници – всеки по ¼ идеална част – по наследство от Н. И.
А. съгласно правилата на чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗН.
В случая обаче само ответникът С. И. А. има качеството потребител на
топлинна енергия за процесния имот в процесния период. Това е така,
доколкото по делото е представена молба декларация от 30.05.2001 г., с която
ответникът С. И. А. е поискал в ответното дружество да бъде открита партида
за заплащане на топлинна енергия за процесния имот. Посочената молба
съставлява предложение за сключване на договор по смисъла на чл. 13 от ЗЗД.
Поради това с факта на откриване на партидата и извършването на доставка
на топлинна енергия ищцовото дружество е приело направеното предложение
за сключване на договор за доставка на топлинна енергия. Следователно са
налице доказателства, че облигационната връзка между ищеца и ответника С.
И. А. е възникнала много преди началото на исковия период и няма
доказателства, а и конкретни твърдения същата да е прекратявана /в
съответствие с горните изводи е и трайната съдебна практика – напр. Решение
№ 51/17.02.2020 г. по в.гр.д. № 850/2019 г. по описа на Пернишкия ОС и др./. В
заявлението декларация ответникът С. И. А. е посочил, че домакинството му,
което ползва имот се състои от един обитател – поради което и липсва
основание да се приеме наличие на облигационна връзка с другите ответници.
В тази връзка между ответника С. И. А. и „Топлофикация София“ АД е
налице валидно облигационно отношение. Последното е възникнало по
изричните разпоредби на ЗЕ и се урежда от тях и действащите общи условия,
приети от дружеството и одобрени от КЕВР.
6
По тези съображения доводите на ответната страна, че не е в
облигационни отношения с дружеството следва да се приемат за
неоснователни, доколкото по делото се установи, че ответникът е
съсобственик на топлоснабдения имот през процесния период, като заедно с
това е единствен потребител на топлинна енергия в имота. Не бяха въведени и
конкретни възражения за промени във вещноправния статут на имота. Не се
установи да има учредено вещно право на ползване в полза на друго лице.
За пълнота следва да се отбележи и че с Решение от 05.12.2019 г. по
съединени дела С‑708/17 и С‑725/17 във връзка с отправени преюдициални
запитвания съдът на ЕС постанови, че национална правна уредба, която
предвижда, че собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост,
присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в
разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната
инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на
отопление и не го използват в своя апартамент, не противоречи на
общностното право.
Посоченото решение не влиза в конфликт с Решение от 23.10.2025 г. по
дела С‑760/23 на СЕС, доколкото по делото нито се въвеждат възражения
срещу правилното изчисляване на сградната инсталация, нито се представят
доказателства за неправилно определяне на същата.
Спрямо ответниците В. К. В. и Д. А. исковете следва да се приемат за
изцяло неоснователни, доколкото видно от доказателствата по делото, още
през 2001 г. С. И. А. е манифестирал пред ищцовото дружество искането си
да е единствен потребител на топлинна енергия в имота – като така е приел да
носи отговорност за задължения досежно същия за топлинна енергия. Поради
това и исковете спрямо ответниците В. К. В. и Д. А. следва да бъдат
отхвърлени изцяло.
Тук следва да се отбележи, че ответникът С. И. А. дори индиректно
признава, че само той ползва процесният имот, доколкото е образувал по
негови твърдения дело по иск за придобиването му по давност спрямо другите
двама ответници.
На последно място съдът следва да обсъди възражението за давност,
досежно ответника С. И. А..
Предвид изричната разпоредба на 111, б. „в“ от Закона за задълженията
и договорите и задължителната съдебна практика, обективирана в
Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк.д. № 3/2011г. на ОСГТК на
ВКС, съдът достигна до извод, че приложимият давностен срок за процесните
вземания е три години.
Доколкото заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д.
ч.гр.д. № 32484/2024 г. по описа на СРС е подадено на 30.05.2024 г. и предвид
релевантните правила в общите условия на дружеството относно настъпване
изискуемостта на вземанията за топлинна енергия и дялово разпределение –
чл. 33, ал. 1 от ОУ, това възражение е изцяло неоснователно. В тази връзка
следва да се отбележи, че съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да заплащат
7
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45 – дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно вземането за цената за
потребена енергия за текущия месец става изискуемо от 15 то число на втория
месец следващ отчетния. В случая процесният период е с начало 01.05.2021 г.,
поради което към 30.05.2024 г. няма вземания погасени по давност.
С оглед на това исковете за главница за топлинна енергия и обезщетение
за забава върху същия следва да бъдат уважени изцяло спрямо С. И. А..
По иска за цена на услуга за дялово разпределение и обезщетение за
забава върху същия:
Предвид недоказване на плащане на услугата дялово разпределение на
третото лице помагач тези искове подлежи на отхвърляне изцяло.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № */18.06.2014 г. по тълк. д. №
*/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл.
415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе по дължимостта на разноските,
направени в заповедното производство като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноски, както в исковото, така и в заповедното
производство.
Искане за разноски са направили и двете страни:
По разноските в производството по ч.гр.д. № 32484/2024 г. на СРС
/заповедно производство/:
В това производство ищцовото дружество претендира разноски в размер
на по 37.50 лева от длъжника С. И. А. – по 25 лева юрисконсултско
възнаграждение и по 12.50 лева държавна такса.
С оглед изхода на делото същият дължи 34.53 лева.
Длъжникът С. И. А. претендира разноски, но не представя доказателства
да е извършил такива, поради което и разноски не следва да му бъдат
присъждани.
С оглед изхода на делото само другите двама длъжници В. К. В. и Д. А.
претенцията за разноски се явява неоснователна.
Длъжниците В. К. В. и Д. А. обаче претендират разноски – като В. К. В.
600 лева за адвокатски хонорар. Посочената сума е действително платена, но
възражението за прекомерност на ишеца е основателно и на длъжницата съдът
определя възнаграждение от 100 лева за адвокат.
Също 100 лева следва да бъдат определени на адв. К. за безплатна
правна помощ на Д. А. в заповедното дело.
По разноските в производството по гр.д. № 71282/2024 г. по описа на
/исково производство/:
В това производство ищцовото дружество претендира разноски в размер
на 25 лева държавна такса и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.
От тези суми припадащи на ответника С. И. А. са 62.50 лева /50 лева +
12.50 лева/. С оглед изхода на делото същият дължи 57.56 лева.
8
Ответникът С. И. А. претендира разноски, но не представя
доказателства да е извършил такива, поради което и разноски не следва да му
бъдат присъждани / представено е само пълномощно, без ДПЗС/.
Претенцията за разноски спрямо другите ответници е неоснователна.
От ответниците се претендират разноски само за Д. А. по реда на
безплатната правна помощ в полза на адв. К., които съдът определя на 200
лева.
Другата ответница В. К. В. претендира разноски, но не представя
доказателства за извършени такива по исковото дело, поради което и разноски
не й се дължат.
Водим от горното, Софийският районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С. И. А., с ЕГН: ********** и
адрес: гр. София, ж.к. „Л.“, бл. ***, ВХ. *, ЕТ. *, АП. ** ДЪЛЖИ на
„Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б, следните суми съответни на 2/4
части от общите задължения за имота: 1/ сумата от 235,98 лева – главница,
представляваща цена на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. за имот – апартамент № **,
находящ се в гр. София, ж.к. „Л.“, бл. ***, ВХ. *, ЕТ. * и 2/ сумата от 31,68
лева – обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2022 г. до 10.05.2024 г., ведно със законна лихва върху
главницата за топлинна енергия от 30.05.2024 г. до изплащане на вземането, за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ч.гр.д. № 32484/2024 г. на СРС КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за
следните суми и периоди: 1/ за сумата от 18,78 лева – главница за извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в
имота – апартамент № **, находящ се в гр. София, ж.к. „Л.“, бл. ***, ВХ. *, ЕТ.
* и 2/ за сумата от 4,21 лева – обезщетение за забава върху главницата за
дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 10.05.2024 г, ведно със
законната лихва върху главницата за дялово разпределение, считано от
30.05.2024 г., поради неоснователност на претенциите в отхвърлената част.
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни исковете на „Топлофикация
София“ ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Ястребец № 23Б против В. К. В., с ЕГН: ********** и адрес: с. ДР.,
ул. **** № *, общ. К., за признаване за установено, че ответницата В. К. В.
дължи на дружеството следните суми: 1/сумата от 117,99 лева – главница,
представляваща цена на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. за имот – апартамент № **,
находящ се в гр. София, ж.к. „Л.“, бл. ***, ВХ. *, ЕТ. * и сумата от 15,84 лева
– обезщетение за забава върху главницата за ТЕ за периода от 15.09.2022 г. до
10.05.2024 г., 2/ 9,39 лева – главница за извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. и сумата от 2,10
9
лева – обезщетение за забава върху главницата за ДР за периода от 16.07.2021
г. до 10.05.2024 г., ведно със законна лихва върху главниците от 30.05.2024 г.
до изплащане на вземанията /съответни на ¼ част от общите задължения за
имота/, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 32484/2024 г. на СРС.
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни исковете на „Топлофикация
София“ ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Ястребец № 23Б против Д. А., с ЕГН: ********** / непълнолетен,
действащ със съгласието на своята майка В. К. В./ и адрес: с. ДР., ул. **** №
*, общ. К., за признаване за установено, че ответникът Д. А. дължи на
дружеството следните суми: 1/сумата от 117,98 лева – главница,
представляваща цена на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. за имот – апартамент № **,
находящ се в гр. София, ж.к. „Л.“, бл. ***, ВХ. *, ЕТ. * и сумата от 15,84 лева
– обезщетение за забава върху главницата за ТЕ за периода от 15.09.2022 г. до
10.05.2024 г., 2/ 9,39 лева – главница за извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. и сумата от 2,10
лева – обезщетение за забава върху главницата за ДР за периода от 16.07.2021
г. до 10.05.2024 г., ведно със законна лихва върху главниците от 30.05.2024 г.
до изплащане на вземанията /съответни на ¼ част от общите задължения за
имота/, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 32484/2024 г. на СРС.
ОСЪЖДА С. И. А., с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ж.к. „Л.“, бл.
***, ВХ. *, ЕТ. *, АП. ** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на
„Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б сумата от общо 34.53 лева,
представляваща разноски в производството по ч.гр.д. № 32484/2024 г. на СРС
и сумата от общо 57.56 лева, представляваща разноски в настоящото исково
производство по гр.д. № 71282/2024 г. на СРС – съобразно уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на В. К. В., с ЕГН: ********** и
адрес: с. ДР., ул. **** № *, общ. К., сумата от общо 100 лева, представляваща
разноски в производството по ч.гр.д. № 32484/2024 г. на СРС.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. на
адв. К. К. от САК, с адрес: гр. София, бул. Дж. Н. № **, С.Ц., ЕТ. *, оф. **,
сумата от общо 100 лева, представляваща разноски за безплатна правна
помощ на длъжника Д. А., с ЕГН: ********** в производството по ч.гр.д. №
32484/2024 г. на СРС и сумата от 200 лева - представляваща разноски за
безплатна правна помощ на ответника Д. А., с ЕГН: ********** в
производството по гр.д. № 71282/2024 г. на СРС
10
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните вкл. на третото лице помагач.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ищеца – дружеството „Директ“ ЕООД.
СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д.
№ 32484 по описа за 2024 г. на Софийски районен съд да бъде върнато на
съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила
решение по настоящето дело.
Препис от решението да се връчи на страните вкл. на третото лице
помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11