№ 2281
гр. София, 15.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20241110202739 по описа за 2024 година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „ХХХХ”ООД, ЕИК ХХХ, представлявано от управителя АТ,
против Наказателно постановление (НП) №706371 – F0332920/08.06.2023 г., издадено от С
Е.ов С - Началник на отдел „Оперативни дейности“ - София, Дирекция „Оперативни
дейности“ в ГД“Фискален контрол“ към Централно управление на Национална Агенция за
Приходите (ЦУ - НАП), с което на основание чл.185, ал.5, вр.ал.4 от Закон за данък върху
добавената стойност (ЗДДС) на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция” в размер
на 1000,00 (хиляда) лева за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на
Министерство на финансите (Наредба № Н-18), вр. чл.118, ал.4 от Закона за данък върху
добавената стойност (ЗДДС).
В жалбата са изложени пространни доводи за незаконосъобразност на издадения санкционен
акт. Обсъжда се противоречие при въвеждане на обстоятелствата, очертаващи механизма на
административното нарушение в наказателното постановление, с което е ограничено
правото на защита на жалбоподателя. Оспорват се и приетите за установени от наказващия
орган фактически положения, касаещи квалифициращия признак повторност на проявата. В
тази насока са релевирани доводи за неправилно приложение на материалния закон. В
алтернатива се обсъжда наличието на предпоставки за подвеждане на случая като
маловажен под хипотезата на чл.28 от ЗАНН. Моли се за цялостна отмяна на атакуваното
наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят „ХХХХ”ООД, редовно призован, се представлява от
адв. А - САК, с пълномощно по делото, който поддържа жалбата с изложените в нея
аргументи.
Въззиваемата страна Началник отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП, редовно
призован, се представлява от юрисконсулт И. Същият оспорва жалбата. Моли наказателното
1
постановление да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Съдът, като изслуша доводите на страните, провери изцяло атакуваното наказателно
постановление, извърши преценка на събраните по делото доказателствени материали –
поотделно и в съвкупност, съобразно законовите разпоредби, приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН от процесуално
легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.319 от НПК,
поради което се явява процесуално допустима. Депозирана е от процесуално легитимирано
лице и съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност, което
предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а
разгледана по същество се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Жалбоподателят „ХХХХ”ООД, представляван от управителя АТ, е търговец, вписан в
търговския регистър с ЕИК ХХХ. Към месец октомври 2022 г. дружеството стопанисвало
търговски обект, по смисъла на параграф 1, т.41 от ДР на ЗДДС - бензиностанция, находяща
се в ХХХ.
На 04.10.2022 г., в 12:02 часа инспектори по приходите към ЦУ на НАП – свидетелят А. Г.
Д. и колегата му ТБК извършили случайна проверка на търговския обект, експлоатиран от
въззивника на посочения по-горе адрес. Служителите на приходната администрация
извършили покупка, след което се легитимирали и пристъпили към реализация на
контролната дейност, за нуждите на която изискали документи, свързани с реализираната
търговия. Проверката протекла в присъствието на ДАА, управител на бензиностанцията.
В търговския обект било установено наличието на фискално устройство (ФУ) модел модел
ЕСФП „Евро Шоп“, с индивидуален номер на фискално устройство №RO003791 и номер на
фискална памет (ФП) №45005983. То било регистрирано в НАП-София с потвърждение
№4499846/21.06.2021 г. Контролните органи изискали от касиер в бензиностанцията да
състави писмен опис на наличните парични средства в касата на обекта, за което той
попълнил предоставена му бланка. В нея отразил като фактическа наличност сумата от
1588,65 лева. След това контролните органи изкарали дневен финансов отчет без нулиране
от фискалното устройство, като от отразените в него данни установили, че общият оборот за
деня към този момент в обекта възлиза на сумата от 1474,94 лева. Така проверяващите
констатирали, че търговецът не е изпълнил задължението си да отбележи всяка промяна на
касовата наличност извън случаите на продажба /начална сума в касата, въвеждане и
извеждане на пари в и извън касата/ във фискалното устройство, експлоатирано в обекта,
чрез операциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми, каквито функции то
притежавало. Била установена разлика между касовата и фактическата наличност в размер
на 113,71 лева.
Резултатите от проверката били обективирани в протокол серия АА №0127115 от 04.10.2022
г., в който били описани и съответни документи (съставени и иззети при проверката). В
същия била вписана изрична покана до управителя на търговеца да се яви в сградата на
ГДФК, ОД - София на НАП с оглед съставяне на АУАН.
На посочената в поканата дата не се явил представител на жалбоподателя, поради което и
след като преценил, че е извършено административно нарушение на разпоредбата на чл.33,
ал.1 от Наредба Н-18 на МФ от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажбите в
търговските обекти чрез фискални устройства, вр.чл.118, ал.4 от ЗДДС, на 29.12.2022 г.
свид. Д., в отсъствие на представляващ търговеца и в присъствието на свидетелите ЦСР и
ТКМ, съставил АУАН № 0332920/29.12.2022 г., в който описал констатираните в хода на
проверката обстоятелства и отразил цифром и словом нарушените разпоредби. Препис от
акта бил изпратен за връчване по реда на чл.43 от ЗАНН. Предоставен бил на пълномощник
2
на управителя на търговеца на 28.02.2023 г., който го подписал, без да впише възражения.
Допълнителни такива в писмена форма не постъпили и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на посочения АУАН било издадено НП №706371-0332920 от 08.06.2023 г. от С
Е.ов С - началник отдел „Оперативни дейности“ - София в Централното управление на
Национална агенция за приходите, съгласно заповед на изпълнителния директор на НАП за
упълномощаване на АНО № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020г., с което при цялостно
възпроизвеждане на фактическите констатации от АУАН и допълнението относно
реализирането на нарушението в условията на повторност, след издаване на наказателно
постановление №609229-F629650/03.11.2021 г., влязло в сила на 10.11.2022 г., на
дружеството – въззивник, на основание чл.185, ал.5, вр.ал.4 от ЗДДС, била наложена
„имуществена санкция” в размер на 1000,00 (хиляда) лева за неизпълнение на правно
задължение по чл.33, ал.1 от Наредба № Н -18/2006г. на МФ, вр.чл.118, ал.4 от ЗДДС.
Горната фактическа обстановка се извежда въз основа на събрани по делото писмени и
гласни доказателства и доказателствени средства: показанията на свидетеля Д., разписки за
връчване на НП и АУАН, протокол за извършена проверка от 04.10.2022 г. серия АА
№0127115, дневен отчет от фискално устройство за 04.10.2022 г. и опис на парите в касата
от същата дата, пълномощни за процесуално представителство, Заповед № ЗЦУ -
1149/25.08.2020г. на изпълнителния директор на НАП, извлечение от регистър за
административнонаказателни преписки, поддържан в НАП, копия на товарителница за
пощенска пратка, с която е подадена жалбата срещу НП, копие на решение
№6696/10.11.2022 г. на АССГ, по КНАД №7116/2022 г., копие на НП №609229-
F629650/03.11.2021 г., всички приобщени по реда, предвиден в чл. 283 от НПК.
Съдът кредитира показанията на свидетеля Д. - актосъставител, като непротиворечиви и
кореспондиращи си с останалите приети за достоверни и относими към предмета на
доказване материали. Те позволяват да се проследи хронологията на контролната дейност,
респ. поставените в нея акценти и реда за събиране на относимите доказателства.
Свидетелят логически свързано възпроизвежда фактите, възприети непосредствено от него и
колегата му К в качеството им на контролни органи при извършената проверка, вида и
съдържанието на проверените документи, удостоверени идентично и в изготвения от тях
констативен протокол, респ. залегнали като основа на фактологията, възпроизведена в
АУАН. Д. подчертава, че пред него и управителя на бензиностанцията, в хода на
контролната дейност, касиер в обекта на търговеца е изброил наличната в касата сума,
изводимо като факт и от приложения към материалите по делото опис на парични средства в
касата. Пояснява и причините актът за установяване на административно нарушение да бъде
съставен в хипотезата на чл.40, ал.2 от ЗАНН, респ. последващата инициатива за неговото
редовно връчване на представител на санкционираното лице. Депозираните от
актосъставителя сведения не са фрагментарни и не указват наличие на заинтересованост и
изопачаване на споделените факти. Независимо от служебната му ангажираност към
структурата, към която принадлежи и административнонаказващият орган, съдът не намира
аргументи, с които да обоснове недостоверност на предадената от Д. информация. Още
повече, когато тя кореспондира и с изводимите от другите обективни доказателствени
източници (писмени и гласни такива) факти. Поради това следва да се кредитират с доверие
така обсъжданите показания и да бъдат поставени в основата на изводите по съществото на
делото.
Приетият за установен факт, свързан с намерената в търговския обект касова наличност, се
потвърждава от приложения по делото опис на паричните средства, изготвен от касиер в
бензиностанцията, изброил същите в присъствието на проверяващите – факт, удостоверен и
в показанията на свид. Д.. Допълнителна увереност в правилността на извода за отсъствието
на въведени данни в паметта на фискалното устройство позволява и надлежно приложеният
към преписката дневен финансов отчет.
3
Изводимо от приобщеното към материалите по делото копие на наказателно постановление
№609229- F629650/03.11.2021 г. се установява фактът на санкциониране на дружеството
въззивник за идентично спрямо инкриминираното по настоящото дело по вида си
нарушение. Видно от извършеното върху него отбелязване, поставено в унисон с датата на
решение на АССГ и прочитът на записите в извлечения от единен регистър на данъчната
администрация за „Административнонаказателни преписки“, се установява, че датата на
влизането му в сила -10.11.2022 г, следва датата на извършване на процесното нарушение -
04.10.2022 г. Така установеното обстоятелство разколебава частично тезата на наказващия
орган, като изключва проявлението на квалифициращия проявата признак повторност.
Допълнително изясняват фактическата обстановка и валидните писмени доказателства по
делото – протокол за извършена проверка, Заповед № ЗЦУ – 1149/25.08.2020 г. на
Изпълнителния директор на НАП, като същите са в унисон помежду си и с показанията на
свидетелите, което и по аргумент от нормата на чл.305, ал.3 от НПК не налага подробно и
отделно обсъждане. Цялостният анализ на писмените и гласните доказателства по делото
водят този съд до еднозначни и категорични фактически изводи.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, доколкото чрез
него в значителна степен се засягат правата и интересите на физическите и юридически
лица. Последното обуславя и съдебният контрол, установен с разпоредбите на ЗАНН и
предвиден за издадените от административните органи наказателни постановления, да се
съсредоточава върху тяхната законосъобразност. По аргумент от чл.84 от ЗАНН, вр. с чл.14,
ал.2 от НПК съдът е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия
материален закон, като съобразява императива относно извършването на обективно,
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, независимо от
наведените от жалбоподателя аргументи, респ. фактическите констатации, заложени в
АУАН или наказателното постановление.
Съдебният състав извърши служебна проверка относно компетентността на органите и
длъжностните лица, които са съставили АУАН, респ. са издали НП. Видно от разпоредбата
на чл.193, ал.2 от ЗДДС, актовете за установяване на административни нарушения се
съставят от органите по приходите, а наказателните постановления се издават от
изпълнителния директор на НАП или упълномощено от него длъжностно лице.
Правомощието на органите по приходите да образуват административнонаказателни
производства за неспазване разпоредбите на ЗДДС и да съставят АУАН, произтича от
законовата разпоредба, което не налага делегирането му с нарочен акт. Приложената към
материалите по делото Заповед № ЗЦУ – 1149 от 25.08.2020 г. на Изпълнителния директор
на НАП, в т.1.1 овластява и началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция
„Оперативни дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол“ на Централно управление на
НАП да издават наказателни постановления за налагане на административни наказания за
нарушения на чл.185 от ЗДДС. Този административен акт е цитиран и в обжалваното НП,
което е доказателство, че към датата на издаване на наказателното постановление неговият
автор е притежавал нужната материална компетентност да участва като наказващ орган в
производството. С тези съображения съдът отхвърля като неоснователно възражението на
въззивника за некомпетентност на участвалите в производството административни органи.
В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя,
респективно – 2 години от извършване на нарушението. От своя страна обжалваното
наказателното постановление е постановено в 6 – месечния преклузивен срок. Ето защо са
спазени всички фатални срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя от формална страна.
4
Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването и на
двата административни акта – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно
разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Разкрива се пълно
съвпадение между приетите за установени от органите фактически обстоятелства и тяхното
последващо възпроизвеждане в атакуваното НП. В него се съдържат описанието на
нарушението и правната му квалификация. Ясно е формулирана формата на изпълнителното
деяние, като цифровото отражение е напълно достатъчно, за да се възприеме същността на
простъпката. Надлежно отразени са мястото и датата на извършване на нарушението, с
оглед вида на изпълнително деяние, реализирано чрез бездействие. Действително, съдът
служебно констатира, че в описателната част на НП, на стр. 2, е посочено, че нарушението е
установено на 04.10.2023 г. Така констатираното противоречие обаче не разкрива
същественост и не накърнява правото на защита на въззивника, доколкото очевидно е
резултат от досадна техническа грешка. Изводът се налага, предвид обстоятелството, че в
изведената фактология неколкократно, еднозначно се сочи моментът на извършване на
нарушението – 04.10.2022 г. В допълнение, съпоставката на датите на съставяне на АУАН и
НП с посочената погрешно на стр.2 „04.10.2023 г.“, недвусмислено указва невъзможност на
последната, доколкото към времето на изпълнение на контролните функции от данъчните
инспектори и издаване на процесуалните актове в административнонаказателната процедура
тя все още не е била настъпила.
Настоящата съдебна инстанция не споделя възраженията на жалбоподателя за разкриващо се
противоречие между фактическите установявания, отразени в АУАН и НП
относно механизма на нарушението, в частност за произхода на установената разлика
между касовата наличност и въведените във фискалното устройство суми, която да
възпрепятства съществено правото на защита. Фактите, които изпълват елементите от
обективната страна на данъчното нарушение, са въведени в нужния обем, за да предоставят
пълно и точно знание. Ясно е посочено, че се касае за положителна разлика между
фактическа наличност и отразената такава посредством функциите на касовия апарат в
търговския обект. Въведени са и конкретни стойности. Последното позволява извод, че се
касае за установена, неотчетена посредством касовия апарат сума, с която фактическата
наличност надвишава отразената във фискалното устройство. В тази информация не се внася
съмнение само въз основа на обстоятелството, че в АУАН е отразена промяна, дължаща се
на „извеждане на пари в касата, което не е отразено на ФУ“, при все че в наказателното
постановление обстоятелството, че всъщност се касае за „въвеждане на пари в касата“ е
коректно вписано. В случая констатираната в АУАН непрецизност е отстранена чрез
позоваване на наказващия орган върху правомощието му по чл.53, ал.2 от ЗАНН, доколкото
допуснатата нередовност не повлиява върху безспорната установеност на извършеното
нарушение и на неговия субект.
Текстовете на чл.118, ал.4 от ЗДДС и на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ,
посочени като накърнени, с оглед своята формулировка съдържат конкретно правило за
поведение, адресирано до правните субекти, чиято дейност се подчинява на
регламентацията на закона и което е скрепено със санкция при неизпълнение. Изрично е
вписана санкционната разпоредба, въз основа на която се определят видът и размерът на
наложената имуществена санкция, както и конкретно е ангажиран размер. Т.е., изпълнени са
правните предписания на чл.57, ал.1 от ЗАНН. Описанието на релевантните към
фактическия състав на нарушението факти е изчерпателно, удовлетворява напълно
изисквания за пълнота на обвинителната теза и позволява адекватното упражняване на
реципрочното й право на защита. Изразената в санкционния акт властническа воля е
логически и достъпно структурирана. В този смисъл, правото на защита на жалбоподателя е
гарантирано в пълен обем с оглед възможността да разбере фактическите параметри на
предявеното му административно нарушение и да съобрази с техните рамки своята защитна
теза.
5
Предвид изложеното, обсъдените по- горе административни актове са съставени без
допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на
атакуваното наказателно постановление на формално основание, каквото е отправеното с
жалбата срещу НП възражение.
Административнонаказателната отговорност на въззивника “ХХХХ“ООД е ангажирана за
неизпълнено правно задължение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства,
вр.чл.118, ал.4 от ЗДДС, като на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, за деяние, реализирано в
хипотезата на повторност, по смисъла на §1, т.35 от ДР на ЗДДС, на търговеца е наложена
имуществена санкция в размер на 1000,00 /хиляда/ лева.
Нормата на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. съдържа правило, съгласно което
извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност /начална сума, въвеждане
и извеждане на пари във и извън касата/ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно
въведени" или "служебно изведени" суми. Инкриминираната разпоредба е посветена на
отчетността на паричните потоци от дейността на съответните задължени лица и тяхното
регистриране и част от установения ред за регистрация и отчетност, който е задължителен за
лицата, използващи фискални устройства и има за цел създаване на условия за
съпоставимост на касовата наличност с документираните със съответното фискално
устройство суми от продажби и от извършени служебно въвеждане и извеждане на суми във
всеки един момент. Касовата наличност се формира от средствата, които са постъпили от
продажби за съответния ден, средствата, с които е започната работа в началото на деня,
както и средствата, които постъпват или излизат от касата във връзка с извършени
разплащания с други търговци. Всяка разлика между наличните и документираните средства
препятства проследяването на паричния поток в търговския обект и представлява
нарушение на правилата за регистрация и отчетност. Следователно задължението е
промяната в касовата наличност (независимо, дали положителна или отрицателна) да бъде
отразена чрез фискалната памет на фискалното устройство, а не по друг начин, ако има
работещо такова в съответния търговски обект.
По делото се установи по категоричен и безспорен начин, че жалбоподателят “ХХХХ“ООД
не е изпълнил задължението си да отбележи всяка промяна на касовата наличност извън
случаите на продажба /начална сума в касата, въвеждане и извеждане на пари в и извън
касата/ във фискалното устройство с памет №45005983 чрез операцията „служебно
въведени“ суми, с каквато функция то разполага, което нарушение е установено в хода на
извършена на 04.10.2022 г. проверка от органите по приходите в стопанисвания от
въззивника търговски обект. Жалбоподателят не е регистрирал в апарата внесените от него
в касата, като начално салдо за съответната работна смяна, парични средства. Установена е
положителна разлика, възлизаща на сумата от 113,71 лева, с които фактическата касова
наличност е била повече от отчетената като реализирана във фискалното устройство.
Разликата не се дължи на нерегистрирани продажби, доколкото такъв неин произход остава
недоказан, изрично възприето и от наказващия орган при подбора на санкционната
разпоредба. Независимо от причината, поради която е наложено обаче, въвеждането на
сумата в касата е следвало да се отрази чрез операцията „служебно въведени“. Отсъствието
на инициатива в тази насока, констатирано от проверяващите, е основание за ангажиране на
отговорност. Разпоредбата на чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18 не се интересува за причините,
поради които се въвеждат или извеждат суми в/от касата, а единствено изисква тези
действия да бъдат надлежно отразени чрез съответните операции във фискалната памет на
ЕСФП „Евро Шоп“, което в случая не е било направено. В подзаконовия нормативен акт е
предвидено задължение промяната в касовата наличност да се въвежда във всеки един
момент чрез функциите на фискалния апарат, така че да намери отражение в дневния
финансов отчет, изведен от паметта му. Твърденията на управителя на жалбоподателя, с
които обяснява причините за установяване на сумата в повече в касовата наличност, в
6
случая не могат да бъдат приети като извинителни, респ. относими към отговорността на
дружеството, тъй като последната е обективна и не зависи от способността на неговите
служители и управляващи да организират своята дейност.
Доколкото намерените в повече парични средства съставляват оборотни такива и са били
предназначени с тях да се оперира за нуждите на извършваната търговска дейност, съдът
приема нарушението на нормата на чл.33, ал.1 от Наредба № Н- 18 за извършено от
обективна страна. Същото е формално, като за съставомерността му не е необходимо да
настъпят вредни последици.
В процесния случай въпросът за вината се явява ирелевантен, предвид обстоятелството, че
отговорността на жалбоподателя е обективна и касае неизпълнени задължения към
държавата /арг. от чл. 83 ЗАНН/.
Съгласно санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 5, вр.ал.4 ЗДДС, препращаща към ал.2 и
ал.1 от същия текст, в случаите на повторно нарушаване на подзаконов нормативен акт,
свързан с прилагането на чл. 118 ЗДДС (какъвто се явява Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.
съгласно чл. 118, ал. 4 ЗДДС), когато това не води до неотразяване на приходи, на
юридическите лица и ЕТ се налага имуществена санкция от 1000 до 4 000 лева.
Административнонаказващият орган обаче е наложил санкция в хипотезата на повторност,
която обаче като факт не бе доказана в настоящото производство. Дефиницията за този
квалифициращ деянието признак от обективната страна на нарушението е уредена в §1, т.35
от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДДС, съгласно която: „"Повторно" е нарушението,
извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателно постановление, с което
лицето е било наказано за същото по вид нарушение“. В конкретния случай, наказателно
постановление №609229-F629650/03.11.2021 г. е влязло в сила на 10.11.2022 г., т.е., след
датата на извършване на процесното административно нарушение – 04.10.2022 г. При тези
фактически дадености конкретната проява не може да бъде квалифицирана като повторна.
Така допуснатият от наказващия орган порок обаче може да бъде отстранен посредством
преквалификация на нарушението чрез прилагане като съответна на него на санкционната
разпоредба на чл.185, ал.2, вр.ал.1 от ЗДДС, доколкото с извършеното нарушение не се е
стигнало до неотразяване на приходи и индивидуализиране на размера на следващата се
санкция при съобразяване на допустимите по закон предели. Текстът на чл. 185, ал. 2, изр. 2-
ро, вр. ал. 1 ЗДДС (в редакцията, актуална към датата на извършване на нарушението),
предвижда имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лева. Посочената санкционна
разпоредба е по-благоприятна за нарушителя, тъй като предвижда по-нисък размер на
санкцията спрямо текста на чл.185, ал.5, вр.ал.4 от ЗДДС. Същевременно не се вменяват и
нови факти на нарушителя, по които последният да не се е защитавал в хода на
административнонаказателното производство, като приложението на материалния закон
относно извършеното нарушение и неговата правна квалификация остава непроменен.
Единствената промяна в случая касае отпадане на квалифициращ признак от санкционната
разпоредба на чл. 185, ал. 5 ЗДДС, а именно, че с нарушението е извършено повторно, като
се прилага основен състав. В случая е допустимо изменение от въззивния съд на
санкционната разпоредба за така извършеното нарушение от 185, ал. 5, вр.ал.4 ЗДДС в
такава по чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. ал. 1 ЗДДС, предвид изричната разпоредба на чл. 63, ал.7,
т.1 от ЗАНН.
При определяне на санкцията за така извършеното нарушение съдът счита, че същата следва
да бъде наложена над минимално предвидения в разпоредбата на чл. 185, ал.2, вр.ал. 1
ЗДДС размер от 500 лева, а именно в размер на 800,00 (осемстотин) лева, предвид
събраните по преписката отегчаващи отговорността на въззивника обстоятелства. Видно от
представените по делото извлечения от регистър на административнонаказателните
преписки, включително санкционния акт, влязъл в сила на 10.11.2022 г., цитиран изрично в
обжалваното наказателно постановление, „ХХХХ“ООД многократно е наказвано за
7
нарушения на данъчното законодателство, включително засягащи разпоредбата на чл.33,
ал.1 от Наредба № Н- 18. Обосновава се тенденция в дейността на търговеца, която не
следва да бъде толерирана. С оглед на това обжалваното наказателно постановление следва
да се измени в частта на основанието за налагане на имуществената санкция на търговеца,
чрез отпадане на квалифициращия признак „повторност“ и като се намали размерът на
наложената имуществена санкция от 1000,00 на 800,00 лева. Последният ще се яви напълно
адекватен на относителната тежест на извършеното нарушение и установените отегчаващи
отговорността обстоятелства.
Настоящият състав не намира основания за приложение на чл.28 от ЗАНН и квалифициране
нарушението като маловажно предвид изискванията на ТР № 1 от 12.12.2007 год. по т.н.д.
№1/2007 год., ОСНК на ВКС, доколкото обществените отношения по регулиране на
финансово-стопанската дейност имат за цел недопускане ощетяване на фиска. Извършеното
от въззивника нарушение не попада в хипотезата на маловажен случай по смисъла на чл.28
от ЗАНН, когато с оглед липсата или незначителност на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства нарушението представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния
вид. Субсидиарното приложение на Наказателния кодекс касае единствено посочените в чл.
11 от ЗАНН въпроси, поради което дефинитивната норма на чл. 93, т.9 от НК следва да бъде
приложена в административно-наказателното производство по аналогия, с оглед наличието
на празнота в ЗАНН. С оглед доктриналната класификация на правонарушенията в
зависимост от настъпването на общественоопасни последици, нарушението по чл.33, ал. 1
от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 год., следва да се отнесе към така наречените „Нарушения
на просто извършване”. Същото се явява довършено със самия факт на осъществяване на
изпълнителното деяние чрез бездействие – неотразяване на промяна в касовата наличност
посредством използването на функцията „служебно въведени” суми, с която разполага
фискалното устройство, като не предполага настъпването на съставомерен резултат.
Деянието не разкрива ниска степен на обществена опасност, доколкото се касае за
нерегистрирани средства на стойност, която не е незначителна, дори като относителен дял
спрямо реализирания оборот в този търговски обект от началото на работното време до
момента на извършената проверката от екипа на ТД на НАП. Следва да се вземе предвид и
историята на налаганите на дружеството санкции в предходни и следващи периоди за
нарушения на данъчното законодателство, включително идентични по вид на обсъжданото
по настоящото дело. Ето защо в разглеждания случай извършеното деяние с достатъчна
интензивност е застрашило обществени отношения – предмет на защита, за да се приеме, че
е административно нарушение.
При законосъобразно воденото административно-наказателно производство и при безспорно
установено нарушение от страна на наказаното лице, обжалваното НП следва да бъде
изменено в посочения смисъл.
С оглед изхода на делото, съдът дължи произнасяне и по въпроса за възлагане на
разноските, сторени от страните в производството. Разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН
препраща към реда, установен в чл.143 от Административнопроцесуалния кодекс АПК). В
конкретния случай на тази съдебна инстанция спорът е разрешен благоприятно за
въззиваемата страна – Началник на отдел „Оперативни дейности“, ДОД – ГДФК, ЦУ на
НАП – София. Този извод не се опровергава от обстоятелството, че се изменя в частта на
наказанието и основанието за налагането му издаденото от нея наказателно постановление и
това разбиране намира своята опора в ТР №3 от 08.04.1985г. по н.д.№98/84г. на ВС, което
не е изгубило своето значение. Съгласно същото, доколкото производството по обжалване
на административно наказателните постановления е вид наказателна процедура, то за нея
важат правилата относно делата за престъпления от общ характер, като ако наказателното
постановление бъде изменено, разноските се възлагат на нарушителя, защото с виновното
си поведение е станал причина те да бъдат направени. Въззиваемата страна е представлявана
8
от юрисконсулт в производството, претендиращ в изявлението си и юрисконсултско
възнаграждение, поради което и с оглед определяне дължимия размер на разноските следва
да намери приложение разпоредбата на чл.63д, ал.5, вр.ал.4 от ЗАНН. Съгласно същата
съдът определя размера на дължимото възнаграждение, при ограничението той да не
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от
Закона за правната помощ. Нормата, към която е извършено препращането, в ал.1
предвижда: „Заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на
НБПП.” Такъв подзаконов нормативен акт се явява Наредба за заплащане на правната
помощ, в чл.27е от която е определен относително размер на възнаграждението за защита в
производства по ЗАНН от 80,00 до 120,00 лева. Съобразявайки вида и количеството на
извършената дейност по процесуално представителство пред настоящата съдебна
инстанция, както и предвид че производството не се отличава с фактическа и правна
сложност, съдът намира за справедлив размер на разноски за юрисконсултско
възнаграждение, възлизащ на 80,00 лева. Тази сума следва да бъде заплатена от
жалбоподателя „ХХХХ”ООД по сметка на ЦУ на НАП – София.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.7, т.1, вр.ал.2, т.4 от ЗАНН, Софийски районен съд,
НО, 2-ри състав,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №706371-0332920/08.06.2023 г., издадено от С
Е.ов С – началник на отдел „Оперативни дейности“ - София в Централното управление на
Национална агенция за приходите, с което на основание чл.185, ал.5, вр.ал.4 от ЗДДС на
„ХХХХ”ООД, ЕИК ХХХ, е наложена „Имуществена санкция” в размер на 1000,00 (хиляда)
лева за неизпълнено правно задължение по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на
Министерство на финансите, вр.чл.118, ал.4 от ЗДДС, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА
основанието за налагане на санкцията за така извършеното нарушение от чл. 185, ал. 5,
вр.ал.4 от ЗДДС на чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС и НАМАЛЯВА размера на
наложената имуществена санкция от 1000,00 лева на 800,00 лева.
ОСЪЖДА „ХХХХ”ООД, ЕИК ХХХ, да заплати по сметка на ЦУ на НАП – София
разноски в размер на 80,00 (осемдесет) лева, представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от АПК пред
Административния съд – София-град в 14-дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9