Решение по дело №3487/2019 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 86
Дата: 17 януари 2020 г. (в сила от 19 февруари 2020 г.)
Съдия: Женя Тончева Иванова
Дело: 20195530103487
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 юли 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р E Ш Е Н И Е

 

№                                         17.01.2020 г.                      гр.Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА             ХІII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

на шестнадесети януари                                 две хиляди и двадесета година

в публично заседание в следния състав:

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ ИВАНОВА

 

Секретар: НИНА КЪНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия ЖЕНЯ ИВАНОВА

гражданско дело № 3487 по описа  на съда за 2019 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във връзка с чл.266, ал.1 ЗЗД и с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът „Водоснабдяване и канализация” ЕАД твърди, че ответникът Н.Ж.З. е потребител на ВиК услуги на обект, находящ се в гр. гр. Несебър, т.к. Слънчев бряг, кв. „Запад“, Вила „Света Петка“, ет.4, ап.26.Съгласно публично известните Общи условия на оператора, за надлежно водене и остойностяване на потреблението била открита и заведена партида в базата данни с абонатен № 733135. Доставените ВиК услуги били отчитани по електронен път, като били взети предвид показанията на измервателните средства - един водомер, монтиран в санитарния възел в имота находящ се в гр. Несебър, т.к. Слънчев бряг, кв. „Запад“, Вила „Света Петка“, ет.4, ап.26.

Като абонат на дружеството Н.Ж.З. следвало да заплаща потребените услуги в 30-  дневен срок от датата на издаване на съответната фактура, съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия на ВиК оператора. По издадени фактури в периода от 26.09.2016 год. - 26.09.2017 год., неплатените в срок задължения, съгласно действащите цени за доставка, одобрени от КЕВР, възлизали на 124,86 лв., като същите произтичали от потребени ВиК услуги - доставена, отведена и пречистена вода, през отчетен период от 28.08.2015 год. -31.08.2017 год.

Върху тези суми ответникът дължал и обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху стойността по издадените фактури от момента на падежа до датата на предявяване на исковата претенция, както и лихва от датата на предявяването на иска до окончателното й изплащане. Общият размер на обезщетението за забавено плащане на претендираните главници бил 26,71 лева от 27.10.2016 г. до 23.11.2018 г.

С оглед липсата на изпълнение и въпреки изричната разпоредба на ЗВ - чл.203, даваща право да бъдат инициирани съдебни производства без изпращане на покана за доброволно плащане, от дружеството били предприети действия, целящи доброволното уреждане на отношенията между страните. Плащане, респективно изпълнение на задължението на ответника, не последвало. Поради това ищецът се снабдил със заповед за изпълнение за дължимите суми по ч.гр.д. № 868/2019 год. по описа на PC Стара Загора. Тъй като ответникът не бил открит за връчване на заповедта, в изпълнение на указанията на заповедния съд, ищецът предявявал настоящите искове за установяване на вземанията по заповедта.

Искането на ищеца до съда е да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено, че ответницата Н.Ж.З., като собственик/ползвател на водоснабден имот, находящ се в гр. Стара Загора, бул. „Стефан Стамболов“ № 41, вх.А, ет.3, ап.22, дължи на  Водоснабдяване и Канализация” ЕАД сума в размер на 124,86 лв. по издадени фактури в периода 26.09.2016 год. - 26.09.2017 год. за потребени ВиК услуги - доставена, отведена и пречистена вода през отчетен период от 28.08.2015 год. - 31.08.2017 год., ведно е обезщетение за забавено плащане върху главниците в размер от 26,71 лева от 27.10.2016 г. до 23.11.2018 г., както и лихвата от датата на подаване на заявлението  в съда до окончателното изплащане на задължението. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответницата Н.Ж.З. не е подала отговор на исковата молба.

В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща представител. Депозира писмено становище, в което заявява, че след завеждане на делото ответницата му е платила сумата от 151.57 лева, с която е погасила претендираните главници и лихви. Затова прави искане същата да бъде осъдена само за разноските.

В съдебно заседание ответницата, редовно призована, не се явява и не депозира становище по исковете.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:

Видно от приложеното ч.гр.д № 868/2019г. по описа на Районен съд - Стара Загора, съдът е издал в полза на  Водоснабдяване и Канализация”ЕАД срещу Н.Ж.З. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата в размер на 124,86 лв. – за главница, представляваща неплатено задължение за потребени ВиК услуги - доставена, отведена и пречистена вода през отчетен период от 28.08.2015 год. - 31.08.2017 год. по издадени фактури за периода 26.09.2016 год. - 26.09.2017 год., за сумата в размер на 26,71 лева -  обезщетение за забавено плащане върху главниците за периода от  27.10.2016 г. до 23.11.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 28.11.2018г. до окончателното изплащане на задължението, както и за разноските по заповедното производство – 25 лева – ДТ и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение. Тъй като длъжникът не е бил открит на известните му адреси, съобщението до него е било приложено по делото, на основание чл.47, ал. 5 и ал.6 ГПК и съгласно чл.415, ал.1, т.2 ГПК, заповедният съд е дал  указания на заявителя да предяви иск за вземането си.

По делото са представени следните издадени от ищеца с получател ответника данъчни фактури: фактура № ********** от 26.09.2017 г., фактура № ********** от 26.09.2016 г. на обща стойност 124,86 лева.

Видно от счетоводна справка на 31.12.2019г. ответницата е заплатила на ищеца сумата в общ размер на 151,57 лева, като основание за плащане е посочено – заплащане на сумите за главници и лихви по настоящото гражданско дело.

При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:

Договорът за услуга срещу възнаграждение, каквито са договорите с ВиК операторите, се подчиняват на правилата, уредени в чл. 258 и сл. ЗЗД относно договора за изработка. Затова в тежест на ищеца е да докаже, както възникването на валидно правоотношение по договор за предоставяне на ВиК услуги, така и тяхното предоставяне на ответника, която тежест изрично е указана на ищеца с доклада по делото. Ответникът носи тежестта на доказване на плащането на задължението.

В случая видно от събраните по делото доказателства, след завеждане на исковата молба, ответницата е заплатила на ищеца претендираните в настоящото производство суми за предоставени ВиК услуги и за обезщетения за забава в тяхното плащане в общ размер на сумата от 151,57 лева (124,86 лв. –главница и 26,71 лева -  мораторна лихва).

Фактът на плащане е настъпил след завеждане на исковата молба и следва бъде взет предвид с оглед разпоредбата на чл.235, ал.3 ГПК.

Следователно предявените искове за главница и лихви следва да бъдат отхвърлени, като погасени поради плащане.

Ответницата обаче следва да бъде осъдена да заплати на ищеца разноските в заповедното производство и в настоящото производство, тъй като с поведението си – неплащайки дължимите суми, е дала повод за завеждането му. Предвид това и по аргумент на противното от чл. 78, ал. 2 от ГПК следва, че ответницата дължи на ищеца всички сторени от последния разноски, както следва: в заповедното производство сумата от 25 лева за ДТ и сумата от 50 лева – юрисконсултско възнаграждение и в настоящото исково производство: сумата от 25 лева за ДТ и сумата от 100 лева – юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 25, ал.1 от НЗПП (в този смисъл Р № 124-1957г.-IV г.о. на ВС, Опр. № 605-2002 г. – II г.о. на ВКС, Опр. № 475-2005 г. – II о., ТК на ВКС).

Водим от горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И    :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от “Водоснабдяване и Канализация”ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, кв. Победа, ул. Ген. Владимир Вазов № 3, сграда „Метални панели и конструкции¸ против Н.Ж.З., ЕГН: **********,***, искове за установяване съществуването на вземането на  Водоснабдяване и Канализация”ЕАД за сумите: сумата в размер на 124,86 лв. – главница, представляваща неплатено задължение за потребени ВиК услуги - доставена, отведена и пречистена вода през отчетен период от 28.08.2015 год. - 31.08.2017 год. по издадени данъчни фактури в периода 26.09.2016 год. - 26.09.2017 год., сумата в размер на 26,71 лева -  обезщетение за забавено плащане върху главниците за периода от  27.10.2016 г. до 23.11.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 28.11.2018г. до окончателното изплащане на главницата, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 868/2019г. по описа на PC – Стара Загора, като погасени поради плащане, извършено в хода на настоящото дело.

 

ОСЪЖДА Н.Ж.З., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, да заплати на“Водоснабдяване и Канализация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, кв. Победа, ул. Ген. Владимир Вазов № 3, сграда „Метални панели и конструкции, сумата от 75 лева – разноски по ч.гр.д. № 868/2019г. по описа на РС – Стара Загора и сумата от 125 лева – разноски по настоящото дело.

 

Решението подлежи на обжалване пред ОС – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: