РЕШЕНИЕ
№ 1495
гр. Плевен, 24.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:Светла Илм. Замфирова
при участието на секретаря ДАРИНА В. Д.
като разгледа докладваното от Светла Илм. Замфирова Гражданско дело №
20224430103963 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба от С. А. М., ЕГН
**********, гр.***; *** /със съгласието на В. И.а М.а, ЕГН ********** и А.
М., ЕГН **********/, с правно основание: чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 432 КЗ и
чл.86 ЗЗД.
Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да осъди
ответника ЗД "***" АД, да заплати на ищеца изцяло претендираните
обезщетения от - С. А. М., ЕГН **********- ***, представляващи
обезщетения за претърпените от тях неимуществени вреди в размер на 24 000
лв. /двадесет и четири хиляди лева/ частичен иск от 50 000лв. /петдесет
хиляди лева/- изразяващи се в търпени болки, страдания и психически стрес
вследствие загубата на *** му, починала на **.**.****г. на общински път с.
Г.М.- С. като пътник в ППС/л.а./с марка „Ауди“ А4 с рег.№ ******, както и
съдебни и деловодни разноски, вкл. и присъждане на адвокатско
възнаграждение .
Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за безспорно от
правна и фактическа страна следното:
В пряк причинно- следствена връзка с процесното ПТП В. М.а, получава
несъвместими с живота травми, водещи до летален изход за пострадалия.
По безспорен и категоричен начин в съдебното дирене е доказано, че
водачът на л.а. марка „Ауди“ А4 с рег.№ ****** А.С.Г. виновно е нарушил
правилата за движение по пътищата регламентирани в ЗДвП. Същият
управлява своя автомобил с превишена и несъобразена с пътните условия
1
скорост, загубил е управлението над автомобила и се удря в крайпътно дърво.
Вследствие на удара на място умират В. А.а М.а и А.С.Г., а по късно и И.Ц..
Според изготвената и приета по делото САТЕ на пътния участък максимално
разрешената скорост е 90 км./ч., а водачът на л.а. марка „Ауди“ А4 с рег.№
****** поради висока скорост от 130,72 км./ч. се е отклонил към лентата за
насрещно движение и е последвал удар в дърво. По време на движение
водачът на автомобила предприема увеличаване на подаването на газ. При
тази скорост водачът губи контрол върху лекия автомобил и не предприема
реакция за спиране. Вещото лице е категорично, че водачът на процесния
автомобил с технически действия за спиране е имал техническата възможност
да спре преди мястото на произшествието. Конкретната причина за
процесното ПТП са поддържаната висока скорост и предхождащи действия
от страна на водача на л.а. Ауди чрез органите на управление- скоростен лост,
кормилен кръг на волана, педала на газта и спирачката, при което
направление на управляваното от него МПС се отклонило от промяната на
направлението на полагащата му се пътна лента.
За увреждащия л.а. марка „Ауди“ А4 с рег.№ ****** има сключена
застраховка ГО с ЗД "***" АД- валидна към момента на ПТП-то /**.**.****-
**.**.****г./ с Полица № **/**/************, което ангажира отговорността
на ЗД "***" АД за обезщетение на причинените вследствие на ПТП-то
неимуществени и имуществени вреди. По силата на този договор,
застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за
причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица,
свързани с притежаваното и използваното МПС, съгласно чл.432 КЗ.
По безспорен и категоричен начин е оборено твърдението на
процесуалния представител на ответника, че В. М.а е допринесла за
настъпването на леталния изход, като е пътувала без предпазен колан.
В изготвената и приета по делото САТЕ, както и в съдебно заседание се
установява, че независимо дали пострадалата е била с или без обезопасителен
колан, то леталният изход е бил неизбежен. Процесният автомобил е бил
раздробен на множество малки и големи части, като седалките са били извън
купето на автомобила и дори да се допусне, че М.а е била с предпазен колан,
то същият не би я предпазил от фаталния край.
До същата констатация се достига и от изготвената и приетата по
настоящето производство СМЕ, където се установява, че при аутопсията на
В. М.а са били установена
**************************************************************.
Всички тези увреждания, довели до смъртта на пострадалата са в пряка
причинно- следствена връзка с ПТП. Вещите лица по двете изготвени и
приети по делото експертизи- СМЕ и САТЕ са категорични, че поради
високата скорост на движение на автомобила, тежкото разрушение на лекия
автомобил не дава никакво основание да се заключи, че ако В. М.а е била с
предпазен колан, това би я предпазило от несъвместими с живота травми.
В настоящия случай не е налице конкретно проявление на поведение на
пострадалото лице - установено пълно и главно, което не съответства на
предписаното от закона и което е установено като пряка и непосредствена
причина за настъпване на произлезлите вреди и без който принос не би се
стигнало до настъпването на такива.
При така развилата се ситуация не са налице условията на чл. 51, ал. 2
от ЗЗД - „допринасяне за настъпване на вреди“, с което не следва намаляване
2
на отговорността на застрахователя.
Към момента на настъпване на транспортния инцидент, ищецът е от
кръга лица ****************** от настъпилия за техен родственик летален
изход.
Починалата В. А.а М.а е *** на С. А. М..
В хода на съдебното дирене са разпитани св. К.Д. и св. Б.Б., от чиито
разпити се установят факти и обстоятелства свързани с личността на В.,
отношенията на В. и С., как С. е приел трагичната вест и как му се е отразила
тя. Св. Д. подробно излага обстоятелството, че познава ищеца и контактува
изключително често с него.Тя изяснява факта, че те са живеели в едно
домакинство, спали са в една стая, че отношенията им са били много добри,
подкрепяли са се взаимно. Винаги са били заедно, комплект и са излизали
заедно. След трагичния инцидент Св. Д. намира ищецът ***- ***, ***, ***, а
когато стане дума на В. той започва ***. Св. Б., *** *** и *** на В. и С.
разкрива обстоятелства от училищната среда и всекидневието им. Описва В.
като изключително ***, ***, ***, *** и ******************. Впечатлението,
което са направили на св. Б. в училище е, че са били заедно по коридорите, В.
е защитавала *** си, когато е имало нужда, грижила се е за него. Като
допълва, че С. му се е хвалел, че В., след като е започнала работа му е
правили дребни подаръци- слушалки и аксесоари за мобилен телефон. Съдът
кредитира свидетелските показания, дадени в хода на съдебното дирене като
последователни, логични и непротиворечиви. От тях се доказва по
безспорен и категоричен начин, че ищецът през целия живот на В. е живял с
нея, двамата са се разбирали, помагали са си в ежедневието.
С тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г.,
ОСНГТК на ВКС,е разширен кръгът на лицата, имащи право да претендират и
получат обезщетение за претърпени неимуществени вреди от загуба на
близък. За да бъде основателна претенцията е необходимо да се установи, че
се касае до изключение, свързано със създадена трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и произтекли от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо
да бъдат обезщетени. Предвидено е, че обезщетение се присъжда при
доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от
смъртта му вреди. В соченото TP № 1 от 2018 е прието, че „особено близка
привързаност може да съществува между починалия и негови ***я и сестри,
баби/***вци и внуци. В традиционните за българското общество семейни
отношения ***ята и сестрите, съответно бабите/***вците и внуците, са част
от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се
характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална
близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е
станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила
на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка,
справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и
на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение
няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо
вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл
морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават
3
основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в
постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт
право на обезщетение имат само най-близките на починалия.“.
Съгласно ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 1/2018 гр. по тълк.дело
№1/2016г„ ОСНГТК на ВКС е разширен кръга от лицата, които имат право да
получат обезщетение за претърпени неимуществени вреди от загубата на
техни близки. Доколкото в настоящия случай е била създадена особена
близка и трайна житейска връзка между починалата В. и ищеца, то безспорно
същият и към настоящия момент търпи значителни морални болки и
страдания от загубата на своята ***, която е с продължителност във времето
и подлежи на обезщетение. Към момента на настъпване на транспортният
инцидент, ищецът е от кръга лица ****************** от настъпилия за
негов родственик летален изход.
Материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени
вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в
Постановление No 4 от 25.V.1961 г. и Постановление No 5 от 24.XI.1969 г. на
Пленума на Върховния съд. По изключение всяко друго лице, което е създало
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо
да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка
връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В
наказателния процес тази материална легитимация може да бъде реализирана
само от лицата, изброени в Постановление No 4 от 25.V.1961 г. и
Постановление No 5 от 24.XI.1969 г. на Пленума на Върховния съд, както и
от ***ята и сестрите, баби и ***вци на починалия и от неговите възходящи и
низходящи от втора степен.
В рамките на европейското законодателство е приета Директива
2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012
година за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и
защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение
2001/220/ПВР на Съвета . В чл. 2 от Директивата е дадено определение за
„жертва” на престъпление, като в това число са включени и „членове на
семейството на лице, чиято смърт е пряка последица от престъпление и които
са претърпели вреда в резултат на смъртта на лицето”. В последната
категория се сочат съпругът/ата, лицето, което живее с жертвата в
ангажирана, постоянна и стабилна интимна връзка в общо домакинство,
роднините по пряка линия, ***ята и сестрите, *** и ***вци и издържаните от
жертвата лица.
Според традиционните за българското общество семейни отношения
***ята и сестрите, съответно бабите/***вците и внуците, са част от най-
близкия родствен и семеен кръг, а връзките помежду им се характеризират с
взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост.
С оглед изложеното, причинените неудобства и страдания на ищеца
следва да бъдат компенсирани. Безспорно неимуществените вреди имат по-
голямо значение и се оценяват по- високо. Паричното обезщетение не може
да замести загубата на В., но то би обезпечило удовлетворяването на други
нужди, което до известна степен би могло да компенсира страданието и да
постигне някакво, макар и минимално заличаване на неблагоприятните
последици от въпросното ПТП. Обезщетението за неимуществени вреди има
за цел да репарира в относително пълен обем психическите и емоционалните
4
болки, страдания, неудобства и изобщо нематериалните последици от
извършеното престъпление.
Твърденията за настъпили неимуществени вреди представляват
изявление за осъществили се юридически факти и определят спорното право,
предмет на исковото производство, като подлежат на пълно и главно
доказване съобразно заявеното досежно негативни емоции и изживявания и
относно тяхното настъпване, като следва да се установят в пълен обем.
Обезщетението за неимуществени вреди се следва за компенсиране на
нематериални вреди - болки и страдания, които да са се проявили спрямо
конкретно лице и то да ги е възприело като такива, поради което да е
засегната нематериалната му сфера от блага в определена степен. В
конкретния случай е налице твърдяната причинно — следствена връзка
между настъпилия пътен инцидент и причинените от това неимуществени
вреди. Претендира се репариране на претърпени неимуществени вреди от
ищеца, техния интензитет и проявление, които са доказани и основателни.
Обобщавайки дотук изложеното, видно е, че настъпилото събитие има
за последица силно негативно влияние върху целия бъдещ живот на ищеца.
Следва да се отчете и общоизвестният факт за публично оповестяване на
трагедията, с широко разгласяване и коментар в медиите, което несъмнено е
съставлявало допълнително травмиращо обстоятелство за ищеца, поради
което и следва да се отчетат с присъщия им по начало характер.
Относими за преценката, релевантни обстоятелства, както следва :
особено близките отношения и силната връзка между ищеца и загиналата;
младата възраст на загиналата и ищецът; начина, по който семейството
преживява трагедията; начина и обстоятелствата, при които е загинала В.-
внезапно и неочаквано, ако водачът на л.а. Ауди, не беше извършил
нарушения на ЗДвП и ППЗДвП, ако същият беше спазил законовите
изисквания, то нямаше да се стигне до фаталния инцидент и трагичните
последици.
Налице са всички елементи на гражданска отговорност,
противоправност, вреда, вина и причинна връзка с оглед, на което:
Съдът следва да определи размера на обезщетение, съобразен с
установения обем за неимуществени вреди, понесени от пострадалите лица и
да съответстват на критерия за възмездяването им по справедливост, съгласно
чл.52 от ЗЗД.
С оглед изложеното, причинените неудобства и страдания на ищеца
следва да бъдат компенсирани. Безспорно неимуществените вреди имат по-
голямо значение и се оценяват по- високо. Паричното обезщетение не може
да замести загубата на В., но то би обезпечило удовлетворяването на други
нужди, което до известна степен би могло да компенсира страданието и да
постигне някакво, макар и минимално заличаване на неблагоприятните
последици от въпросното ПТП. Обезщетението за неимуществени вреди има
за цел да репарира в относително пълен обем психическите и емоционалните
болки, страдания, неудобства и изобщо нематериалните последици от
извършеното престъпление.
Във връзка с горното е известна съдебна практика, постановена по
сходни дела, с която са присъдени обезщетения на ***/ ***, ***/ *** за
претърпени неимуществени вреди в резултат на смърт на техен родственик, а
именно:
5
- С Решение № 379 от 12.12.2019 г. на ПАС по в. пи д. № 661/2019 г. е
потвърдено първоинстанационното решение, с което е определено
обезщетение за претърпени неимуществени вреди по повод смъртта на *** на
ищеца при ПТП, настъпило през 2015 г., в размер на 42 000 лева при принос
на пострадалия 30 %, като ищецът и *** му не живеели заедно в едно
домакинство, ходели си редовно на гости, помагали си финансово;
С Решение № 344 от 25.11.2019 г. на ПАС по в. т. д. М 574/2019 г. е
потвърдено първоинстанационното решение, с което
е определено
обезщетение за претърпени неимуществени вреди по повод смъртта на *** на
ищцата при ПТП, настъпило през 2015 г., в размер на 80 000 лева, като
ищцата и *** й живеели заедно в един дом, ежедневно общували и
празнували заедно;
С Решение № 235 от 15.07.2019 г. на ПАС по в. пи д. № 295/2019 г. е
потвърдено първоинстанационното решение, с което
е определено
обезщетение за претърпени неимуществени вреди по повод смъртта на *** на
ищеца при ПТП, настъпило през 2015 г., в размер на 50 000 лева, като ищецът
и *** му живеели в различни градове, но продължили да поддържат връзка,
като в почивните дни ищецът се връщал при *** си да поддържа дворното
място;
С Решение № 339 от 21.11.2019 г. на ПАС по в. пи д. № 589/2019 г. е
потвърдено първоинстанционното решение, с което
е определено обезщетение за претърпени неимуществени вреди по
повод смъртта на *** на четиримата ищци при ПТП, настъпило
през 2014 г., в размер на по 30 000 лева за всеки един от ищците, като
е прието, че когато били деца и четиримата ищци преимуществено
са пребивавали в дома на *** си, най-вече през периода на учебните
ваканции;
С Решение № 2383 от 1.11.2019 г. на САС по в. гр. д. № 2119/2019 г. е
отменено първоинстанционното решение, с което са отхвърлени
предявените искове и е постановено ново, с което са определени
обезщетения за претърпени неимуществени вреди по повод смъртта на
*** на тримата ищци при ПТП, настъпило през 2014 г., в размер на 50
000 лева за ищеца, който е съжителствал в едно домакинство с
пострадалата и обезщетение на по 30 000 лева за другите двама ищци,
като пострадалата била най-малката *** в семейството и била обект на
грижи и привързаност от всички ищци;
С Решение № 3 от 03.01.2020 г. на ВнОС по е. гр. д. № 597/2019 г. . е
отменено първоинстанционното решение, с което е отхвърлен
предявениия иск и е постановено ново, с което е определено
обезщетение за претърпени неимуществени вреди по повод смъртта на
*** на ищеца при ПТП, настъпило през 2017 г., в размер на 50 000 лева,
като ищеца и починалия му *** са живеели в един двор, но в различни
къщи, като пострадалия е помагал на родителите си при отглеждането на
ищеца;
6
С Решение № 617 от 2020 г. на САС по е. гр. д. № 4873/2019 г. е
определено обезщетение за претърпени неимуществени вреди по повод
смъртта на *** на ищеца при ПТП, настъпило през 2015 г., в размер на
40 000 лева, като ищеца и пострадалата живеели заедно в родната къща,
израстнали заедно, играели и били неразделни;
- С Решение № 780 от 15.04.2020 г. на САС по е. гр. д. № 4813/2019 г. е
потвърдено първоинстанционното решение, с което е определено
обезщетение за претърпени неимуществени вреди по повод смъртта на
*** на ищцата при
ПТП, настъпило през 2015 г., в размер на 60 000 лева, като ищцата и
пострадалата живеели в различни населени места, но всяка седмица ищцата
идвала в дома на родителите си, за да помага за отглеждането на пострадлата
и другите малки деца в семейството;
- С Решение № 2897 от 27.12.2019 г. на САС по е. гр. д. М 3729/2019 г„ с
което е потвърдено първоинстанционното решение, с което е определено
обезщетение за претърпени неимуществени вреди по повод смъртта на *** на
двете ищци при 11111, настъпило през 2015 г., в размер на по 50 000 лева за
всяка една от ищците, като същите и пострадалата са живеели в едно
домакинство за период от три години, като пострадалата отдавала грижа за
тях като за родни деца.
Според последователната съдебна практика по приложение на чл.52 от
Закона за задълженията и договорите/ ЗЗД/ и принципа напълно и
универсално обезщетяване на увреденото лице, закрепен в чл.51 алЛот ЗЗД,
справедливостта не е абстрактно понятие, а е свързана с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Справедливото
обезщетяване по смисъла на чл.52 от ЗЗД, както това изрично е прието още в
ППВС №4/68г., означава да бъде определен онзи точен паричен еквивалент не
само на болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и
на всички онези неудобствата, емоционални, физически и психически
сътресения, които съпътстват същите. Справедливостта изисква сходно
разрешаване на аналогични случаи, като израз на общо приетата оценка и
възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществени вреди от
един и същи вид, поради което следва да се съобразява и съдебната практика
в сходните хипотези.
Последователната съдебна практика по приложение на чл.52 от Закона за
задълженията и договорите/ ЗЗД/ и принципа напълно и универсално
обезщетяване на увреденото лице, закрепен в чл.51 ал.1от ЗЗД,
справедливостта не е абстрактно понятие, а е свързана с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
Справедливото обезщетяване по смисъла на чл.52 от ЗЗД, както това
изрично е прието още в ППВС №4/68г., означава да бъде определен онзи
точен паричен еквивалент не само на болките и страданията, понесени от
конкретното увредено лице, но и на всички онези неудобствата, емоционални,
физически и психически сътресения, които съпътстват същите.
Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в ППВС №
4/1968 год., справедливостта, като критерий за определяне размера на
обезщетението при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги
7
преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, преценени
адекватно и в тяхната съвкупност, а не единствено с изброяването им, като
релевантни за определяне на справедливо обезщетение. Съдът следва да
съобрази общественото разбиране за справедливост на даден етап
отразвитието на обществото, за да определи точен стойностен еквивалент на
всички понесени от конкретното увредено лице вреди.
Обобщавайки дотук изложеното, видно е, че настъпилото събитие има за
последица силно негативно влияние върху целия бъдещ живот на ищеца.
Съдът намира, че следва да постанови решение, с което да осъди
ответника ЗД "***" АД, да заплати на ищеца изцяло претендираните
обезщетения от - С. А. М., ЕГН **********- ***, представляващи
обезщетения за претърпените от тях неимуществени вреди в размер на 24 000
лв. /двадесет и четири хиляди лева/ частичен иск от 50 000лв. /петдесет
хиляди лева/- изразяващи се в търпени болки, страдания и психически стрес
вследствие загубата на *** му, починала на **.**.****г. на общински път с.
Г.М.- С. като пътник в ППС/л.а./с марка „Ауди“ А4 с рег.№ ******,както и
съдебни и деловодни разноски.
Съдът приема като справедлив размер сумата от 50 000лв./петдесет
хиляди лева/, за причинените неимуществени вреди, изразяващи се в
търпени болки, страдания и психически стрес вследствие загубата на *** му
В. М.а.
При този изход на делото, ЗД *** АД, следва да заплати на ищеца направените съдебни и
деловодни разноски. Следва да се присъди адвокатско възнаграждение за двама адвокати при
условията на чл. 38, ал. 2 от ЗА /чл. 7, ал. 2 и ал.9 от Наредба №1 от 9 юли 2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения изменена от 04.11.2022г./- неимуществени вреди, поради
обстоятелството, че е предоставена безплатна правна помощ на ищеца като материално затруднена лице
(чл.38, ал. 1, т.2 ЗА). .
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА , на основание: чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 432 КЗ и чл.86 ЗЗД, ЗД "***" АД, ЕИК *********,
гр. ***, да заплати на С. А. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** ;*** /със съгласието на В. И.а
М.а, ЕГН ********** и А. М., ЕГН **********/ съдебен адрес: гр. ***, чрез процесуален представител
адв. Н. М., член на ПлАК, адрес: ***, изцяло претендираните обезщетения от - С. А. М., ЕГН
**********- ***, представляващи обезщетения за претърпените от тях неимуществени вреди в размер на
50 000лв. /петдесет хиляди лева/- изразяващи се в търпени болки, страдания и психически стрес
вследствие загубата на *** му, починала на **.**.****г. на общински път с. Г.М.- С. като пътник в
ППС/л.а./с марка „Ауди“ А4 с рег.№ ******,
ОСЪЖДА , на основание: чл.38, ал. 1, т.2 ЗА, ЗД "***" АД, ЕИК *********, гр. ***, да заплати
на адв. Н. М., член на ПлАК, адрес: ***, и адв. И. М., член на ПлАК, адрес: гр. ***, адвокатско
възнаграждение в размер на 3000 лв.
ОСЪЖДА , на основание: чл.78 от ГПК, , "***" АД, ЕИК *********, гр. ***, да заплати в
полза на Районен съд – Плевен сумата от 595,60 лв. за възнаграждение на вещо лице за съдебна
автотехническа ексепртиза и 200 лв. за възнаграждение на вещо лице за съдебномедицинска ексепртиза
.
ОСЪЖДА , на основание: чл.78 от ГПК, , "***" АД, ЕИК *********, гр. ***, да заплати в
8
полза на Районен съд – Плевен, сумата от 2000 лв, представляваща държавна такса, съобразно
уважения размер на иска.
Решението подлежи на обжалване пред окръжен съд - Плевен в двуседмичен срок от
съобщението.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
9