Присъда по дело №138/2022 на Районен съд - Момчилград

МОТИВИ: по НЧХД № 138/ 2022г. на РС- Момчилград.

Производството е образувано по подадена от Х. Ю. О. против А. А. М.,
и двамата от с.Кокиче, общ.Момчилград, тъжба за извършено от последният
престъпление по чл.130 ал.2 от НК, осъществено по време, място и начин,
описани подробно в обстоятелствената част на тъжбата.
В тъжбата на Х. Ю. О. се сочи, че подс.А. А. М. на 16.07.2022г. около
08,30-09,00 часа в с.Кокиче, общ.Момчилград, му причинил лека телесна
повреда- изразяваща се в кръвонасядане на главата, което е довело до болки и
страдания, престъпление по чл.130 ал.2 вр.ал.1 от НК, при описаната
фактическа обстановка. Моли съда да признае подсъдимият за виновен и му
наложи съответното наказание по чл.130 ал.2 от НК. Ведно с тъжбата е
предявил и граждански иск за сумата от 4 000 лева, представляващи
обезщетение за причинени неимуществени вреди от престъплението.
Претендира и направените по делото разноски.
В съдебно заседание, тъжителят лично и с помощта на своят повереник-
адв.Д.Ш. от АК- КърджА., поддържа предявената частна тъжба, както и
предявеният гр.иск по основание и размер, по изложените съображения.
Подс.А. А. М., в съдебно заседание не се явява лично, и спрямо него
производството по делото се води по реда на т.н. задочно производство по
смисъла на чл.269 ал.3 т.4 б.“а“ и б.“б“ от НПК, и същият се представлява от
служебен защитник адв.А. С. от АК- КърджА., назначен по реда на чл.94 ал.3
вр.чл.ал.1 т.8 от НПК, който оспорва повдигнатото обвинение и намира, че
обвиняемият не е виновен и моли съда същият да бъде оправдан по това
обвинение, по изложените съображения.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното:
По делото се установи, че тъжителят и подсъдимият се познават, и
двамата са от едно и също село- Кокиче, общ.Момчилград, като тъжителят
живее постоянно в селото, а подсъдимият- в АвстрА.я в последните години и
идва по рядко се прибира в Р.България в своето село. До преди
произшествието не са имА. конфликти. Скандалът между тях е възникнал по
повод оградата от камъни, която тъжителя е направил до своята входна врата,
и която е пречела на подсъдимият да вкара кола, за да натовари пръст. В деня
на скандала- на 16.07.2022г., сутринта около 08,30-09,00 часа, подсъдимият А.
М. и неговият брат Х. М. започнА. да събарят каменната ограда на тъжителят,
който по това време се намирал в своят двор. Чул шума от събарящата се
ограда, тъжителя се насочил към дворната врата и видял двамата братя-
Обв.А. М. и брат му Х. М. да събарят същата, като им казал да спрат, и че за
имота си имал нотариален акт, но последните не са спрели, а продължили със
разграждането на каменната ограда. Възникнал словесен спор между тях, като
по време на същият обв.А. М. е нанесъл удар с глава по главата на тъжителя,
в резултат на който последният е паднал на земята и загубил за кратко
1

съзнание. По това време в близост до място се намирала и съпругата на
тъжителя- ЮРКИЕ Х. О. /била в двора ведно с последният, когато той е
отишъл да направи забележка на братята да не развалят оградата/, която е
видяла как е нанесен ударът по главата на нейният съпруг, както и когато
последният е паднал на земята. Съпругата на тъжителя е чула обвиняемият да
вика по адрес на съпруга й, че ще го убие, а нея е хванал за ръка и й казал да
се прибере в къщи. След удара тя е помогнала на съпруга си да се изправи. В
близост до местопроизшествието се намирал и св.С. А., който също е видял
удара с глава по главата на тъжителя, падането на последният на земята,
както и чул думите на обв.лице, че ще го убие. Чул и думите към съпругата на
тъжителя. След като тъжителя е бил вдигнат от съпругата му от земята, се
обадил по телефона на кмета на населеното място- св.С.К. и му обяснил за
скандала, като последният е заявил, че не е в селото и му препоръчал да
се обади по тел.112, което е било сторено и местопроизшествието е било
посетено от пол.екип от РУ-Момчилград /А.М. А.Ю..
Полицейските служители са извършили съответна проверка, в хода на която
са снели обяснения от страните, както и били съставени предупредителни
протоколи на двете лица- страните в настоящото производство.
Установи се, че тъжителят още същият ден- на 16.07.2022г. е посетил
съдебен лекар- д-р Н.Маринов, който след извършен преглед е издал СМУ №
165/2022г. От заключението по същото се установява, че на тъжителя са
причинени кръвонасядания по главата /в челно-теменната област на главата,
по срединната линия се установило овално синкаво- червено кръвонасядане с
диаметър 3 см/, което е довело до болки и страдания. Вещото лице е
посочило, че описаните увреждания са получени при действието на твърд,
тъп предмет, и всички описани увреждания по време, и начин е било
възможно да са възникнА., така, както са съобщени от освидетелстваното
лице- а той е посочил, че е бил ударен с глава и повален на земята от познато
му лице, и че загубил съзнание за кратко време.
Няколко дена по късно тъжителя е посетил и болнично заведение,
където е бил приет на лечение /Неврологично отделение на МБАЛ „Д-р
Ат.Дафовски“- КърджА./- несвързано със нанесените телесни увреждания.
В хода на съдебното следствие са изсушани тъжителят, както и лицата-
Юркие О. /съпруга на тъжителя/, Себахтин Б. /кмет на селото/, С. А. /съсед/, с
чиито показания се потвърждава случилото се на процесната дата.
По делото са събрани и писмени доказателства- описани подробно в
съдебните протоколи; СМУ № 165/2022; Амб.лист и Епикриза от 21.07.2022г.
на МБАЛ- КърджА. постановление за отказ да се образува ДП на РП-
КърджА. по пр.с вх.2199/22г., ведно със преписка по описаният ЗМ на РУ-
Момчилград /съдържаща докладна записка на пол.служител, саморъчни
обяснения от страните и на свидетели, протоколи за предупреждение, и
други/; Справка от ЕЕН 112 и диск с разговор; и други, подробни посочени,
които съдържат доказателства за неуредени или спорни между страните
2

взаимоотношения и потвърждаващи установеното по-горе, а именно, че
между страните е възникнал скандал, базиран на спор, свързан с каменна
ограда.
С оглед изложената фактическа обстановка съдът приема, че
подс.А. А. М. е осъществил от обективна и субективна страна, при форма на
вината - пряк умисъл, престъпния състав на чл.130 ал.2 ал.1 от НК, поради и
което следва бъде признат за виновен в това, че на 16.07.2022г. около 08,30-
09,00 часа в с.Кокиче, общ.Момчилград, му причинил лека телесна повреда-
изразяваща се в кръвонасядане на главата, което е довело до болки и
страдания, и следва да му се наложи съответното наказание.
Съдът не възприема тезата на обв.лице, изразено от неговият служебен
защитник, че не е посегнал физически и не е ударил тъжителя, т.к., приема, че
същата е защитна теза, несъобразена със събраните по делото писмени и
гласни доказателства. В насока, че подсъдимият не е нанесъл удар с глава по
главата на тъжителя не са събрани доказателства, а напротив- събраните
доказателства са именно в насока на нанесен удар по главата на тъжителя с
глава, в резултат на който тъжителят е получил описаните по-горе телесни
увреждания. Съдът намира, че защитната позиция на обв.лице, изразена от
служебният защитник, за намираща се пряко противоречие със събраните по
делото доказателства, които са и преки и косвени, така и са нА.це
доказателства за резултата от този удар- и които увреждания са описани в
Съдебно-медицинското удостоверение на д-р Маринов /описани по-горе/.
Всичко казано по-горе сочи, че подсъдимият е осъществил състава на
престъпление по чл.130 ал.2 вр.1 от НК, при форма на вината евентуален
умисъл- причинила на пострадА.ят лека телесна повреда, с описаните по- горе
телесни увреждания, довели до болка и страдание.
От горното е видно, че са нА.це всички обективни и субективни белези
на деянието за което подсъдимият е предаден на съд. Със своите действия
последният е причинил лека телесна повреда на пострадалото лице .
Мотивите за извършване на престъплението са стремеж за
саморазправа и незачитане установения в страната правов ред.
Съдът намира, че обвинението /в посочения по-горе смисъл/ е доказано
по несъмнен начин, поради и което подсъдимият следва да бъде признат за
виновен за повдигнатото му обвинение /описано по-горе/, като му се
определи и наложи съответното наказание.
Съдът, при определяне на конкретното наказание-по вид и размер,
съобрази степента на обществена опасност на дееца и деянието, извършено от
него, преценени с оглед на личностните качества на същият и целите на НК,
предвидени и регламентирани в изрични разпоредби от същия. Предвид
изложеното съдът намира, че наказанието на подсъдимото лице следва да
бъде определено именно при спазване на горе казаното.
От справката за съдимост се установява, че подс.А. А. М. не е
3

осъждан- и същият не е освобождаван от нак.отговорност по реда на чл.78 „а“
от НК, и респ. не му е налагано адм.наказание по посоченият ред.
Ето защо съдът приема, подсъдимият е виновен в извършването на
престъпление по чл.130 ал.2 вр.1 от НК, и същият следва да бъде наказан при
условията на чл.78 “а” от НК, т.к. са нА.це предпоставките за налагане на
административно наказание, като съображенията за това са следните: 1/нА.це
са материално правните предпоставки по чл.78 “а” НК, както следва- за
престъплението по чл.130 ал.1 от НК, законодателят е предвидил наказание
”лишаване от свобода” за срок до 2 години, или „пробация“; самото
престъпление е умишлено: деецът е с чисто съдебно минало- не е осъждан за
престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на чл.78 “а” от НК; липсват причинени щети;
Или, съдът намира, че подс.М. следва да бъде признат за виновен по
повдигнатото му обвинение по чл.130 ал.1 от НК, като на осн.чл.78 “а” от НК
бъде освободен от наказателна отговорност и следва да му се наложи
съответното административно наказание, а именно “глоба” в размер на 1000
лева.
При този изход на делото и след като подс.лице е признато за виновно
за причинена лека телесна повреда следва да бъде уважен и предявеният
гр.иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди-
болки и страдания, но не и в претендираният размер от 4 000 лева. Съгл.чл.45
от ЗЗД, всеки е длъжен да обезщети вредите, които виновно е причинил
другиму, като обезщетението за неимуществени вреди се присъжда по
справедливост, която в конкретният случай изисква да се присъди
обезщетение в размер от 1 500 лева, предвид интензитета и
продължителността на болките и страданията на пострадалото лице. Ето защо
подс.лице следва да се осъди да заплати сумата от 1 500 лева, обезщетение за
причинени неим.вреди на пострадалото лице, като искането за размер от
1 500 лева до 4000 лева- следва да се отхвърли като неоснователно.
Така наложеното наказание отговаря на целите на наказателната
репресия по смисъла на чл.36 от НК, ще постигне поставените от
законодателя резултати по общата и специалната превенция.
При този изход на делото и на осн.чл.189 ал.3 от НПК подс.А. М.
следва да бъде осъден ДА ЗАПЛАТИ на частния тъжител Х. О., направените
от последният съдебно-деловодни разноски в размер на 1 512, а по сметка
на РС-Момчилград- сумата в общ размер на 60 лева /държавна такса върху
уваженият размер на иска./
Водим от изложеното съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
4

Номер на акта:	2
Дата:	9 януари 2023 г.
Съдия:	Сунай Юсеин Осман

Дело:	20225150200138
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	23 август 2022 г.

Присъда по дело №138/2022 на Районен съд - Момчилград

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите