№ 1195
гр. Перник, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Симона Пл. Кирилова
при участието на секретаря ЕМИЛ Н. КРЪСТЕВ
като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело №
20221720104597 по описа за 2022 година
Образувано е по искова молба на П. С. Й. срещу „Топлофикация-Перник“ АД за
оспорване на изпълнението по изп.д. № 606/2011 г. по описа на ЧСИ С. Д..
Ищецът твърди, че ответното дружество се е снабдило срещу него, с изпълнителен
лист, издаден въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение и постановено съдебно
решение по реда на чл. 422 ГПК, за принудително събиране вземанията по който е
образувано изп.д. № 606/2011 г. по описа на ЧСИ С. Д.. Твърди се, че действия по
изпълнение не са били предприемани своевременно, поради което изпълнителното дело е
прекратено по силата на закона, а погасителната давност за вземанията е изтекла към
момента на депозиране на исковата молба. Твърди се, че въпреки това делото е със статут
„висящо“, което обуславя и правния му интерес от съдебна защита.
При изложените твърдения се иска признаване за установено в отношенията между
страните, че в полза на „Топлофикация-Перник“ АД не съществува изискуемо вземане
спрямо ищеца за следните суми: 448,17 лева –неплатена топлинна енергия за топлоснабден
имот за периода от 01.07.2009 г. до 31.10.2009 г., както и законната лихва върху главницата,
считано от 22.11.2010 г. до окончателното и изплащане, сумата от 39,09 лева – законна
лихва за забава на месечните плащания за периода от 30.08.2009 г. до 08.09.2010 г., както и
сумата от 25,00 лева – разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист въз основа на
влязла в сила Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 9943/2010 г. по описа на РС Перник и е
образувано изпълнително дело № 606/2011 г. по описа на ЧСИ С. Д.. Претендират се
разноски.
Ответната страна не е депозирала писмен отговор. В с.з. депозира становище, с
1
което бланкетно оспорва предявения иск.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими
доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 439, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за оспорване на изпълнението по изп.дело № 606/2011 г.
по описа на ЧСИ С. Д.. Разпоредбата на чл. 439 ГПК предоставя възможност на длъжника за
защита срещу материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение. Предмет
на този отрицателен установителен иск е оспорване съществуването на изпълняемото право,
въз основа на факти, непреклудирани от формираната сила на пресъдено нещо и водещи до
погасяване на възникналото и претендирано право на взискателя или на отговорността на
длъжника. В хипотеза на предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК в
доказателствена тежест на ищеца е да установи единствено правния си интерес от търсената
искова защита. В тежест на ответната страна е да установи че в нейна полза съществува
изискуемо вземане – в конкретния случай настъпването на такива факти, водещи до
прекъсване на давността за вземането.
Между страните не е спорно, а от приобщеното копие от изп.д. № 606/2011 г. по
описа на ЧСИ С. Д. се установява, че същото е образувано по молба на взискателя
„Топлофикация-Перник“ АД от 20.07.2011 г. за принудително събиране на посочените в
исковата молба вземания срещу длъжника П. С. Й. (ищеца в настоящото производство),
съгласно изп.лист от 21.06.2011 г., издаден по ч.гр.д. № 9943/2010 г. на РС Перник въз
основа на влязла в сила Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Наличието на изпълнителен титул и висящо изпълнително дело, образувано срещу
ищеца по искане на ответника за събиране на процесните вземания, свидетелства за правния
интерес от предявяване на отрицателните установителни искове. В настоящия случай
ищецът оспорва вземанията, като се позовава на нов факт – погасителна давност, изтекла
след издаване на процесния изпълнителен лист.
От приложеното копие на изп.д. № 606/2011 г. по описа на ЧСИ С. Д. се установява,
че същото е образувано въз основа на цитирания изпълнителен лист и молба за образуване
от 20.07.2011 г., в която е инкорпорирано и искане за прилагане на конкретни изпълнителни
способи, с което давността за вземането е прекъсната. След образуване на делото ЧСИ С. Д.
е извършвала справки за имущественото състояние на длъжника до различни институции и е
изпратил ПДИ. На 06.01.2012 г. е наложен запор на МПС. С молба от 07.08.2012 г.
взискателят е поискал налагането на възбрана върху недвижим имот, като е заплатил и
изискуемата такса по ТТРЗЧСИ, като възбрана върху притежавания от длъжника апартамент
е вписана на 14.09.2012 г. С молба от 24.06.2014 г. взискателят е поискал да бъде извършен
опис на движими вещи, като след указания на 30.06.2014 г. са внесени и таксите са
извършване на съответното действие. С резолюция от 10.10.2014 г. съдебният изпълнител е
постановил извършването на опис и изпращането на призовка до длъжника, но няма данни
такива да са извършени. На 14.06.2016 г. взискателят е поискал налагането на запор върху
трудово възнаграждение, като такъв не е наложен и в последствие не са предприемани други
изпълнителни действия.
На 15.12.2021 г. ищецът е депозирал изявление до взискателя, позовавайки се на
изтекла погасителна давност за вземанията, като със съобщение от 10.01.2022 г. взискателят
е отказал да се произнесе по въпроса с доводи, че соченото действие е от компетентността
на съда и липсват доказателства към молбата.
Тъй като ответникът не е доказал, че в продължение на две години след 14.06.2016 г.
е поискал извършването на изпълнителни действия, съдът приема, че към 15.06.2018 г.
производството се явява прекратено по право при условията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като
2
новата давност за вземанията е започнала да тече от 14.06.2016 г. – последното валидно
поискано изпълнително действия, съгласно разясненията на ТР № 2/2013 г.
Отбелязването на ЧСИ дали и кога делото е прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК, е ирелевантно, тъй като при бездействие на кредитора в период от две години
производството се прекратява поради т. нар. „перемпция“. Прекратителното основание в
тази хипотеза настъпва ex lege (ТР № 2/2013г. от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС), без да е необходим допълнителен юридически факт. Постановлението на съдебния
изпълнител единствено констатира осъществяването на предвидените в закона материални
предпоставки – в продължение на две години взискателят да не е поискал извършването на
изпълнителни действия.
За приложимия давностен срок съдът следи служебно при направено позоваване на
изтекла давност. Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога пет години. В случая има издадена заповед за
изпълнение, чиито правни последици могат да бъдат приравнени на тези на съдебното
решение, включително по отношение на погасителната давност на установеното с нея
вземане, в какъвто смисъл е и практиката на ВКС – Решение № 37/24.02.2021 г. на ВКС по
гр. д. № 1747/2020 г., Решение № 6/21.01.2016 г. на ВКС по т. д. № 1562/2015 г. и др., както
и трайното становище на настоящия съдебен състав. Изискването по чл.117, ал.2 ЗЗД за
петгодишен срок на новата давност, която тече от прекъсването на давността, се прилага
както когато вземането е установено с влязло в сила съдебно решение, така и с влязла в сила
заповед за изпълнение, като в посочения смисъл е и отговорът на поставения касационен
въпрос в Решение № 118/07.07.2022 г. по гр.д. № 4063/2021 г. на ВКС, с което е потвърдено
решение на Районен съд Перник в посочения смисъл.
По изложените съображения съдът намира, че погасителната давност за вземането е
общата 5-годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия
случай. В настоящия случай след 14.06.2016 г. не са били предприемани валидни действия
по изпълнение, поради което петгодишната давност за процесните вземания е изтекла на
15.06.2021 г., а с това – и преди образуването на настоящото исково производство и
изтичане на срока за отговор. Следователно сумите, предмет на изпълнителния лист са били
погасени по давност и искът е основателен и следва да бъде уважен така, както е предявен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцовата страна следва да бъдат присъдени
доказаните разноски в общ размер на 374 лв. Неоснователно е възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като същото е уговорено в минимален
размер, съгласно Наредба № 1/2004 г. в относимата редакция.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от П. С. Й., ЕГН **********, с
адрес гр. П., ж.к. ******, представляван от адв. М. М., срещу „ТОПЛОФИКАЦИЯ
ПЕРНИК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж. к.
„Мошино“, ТЕЦ „Република“, иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1
ГПК, че в полза на „Топлофикация Перник“ АД не съществува изпълняемо право (право
на принудително изпълнение) спрямо П. С. Й. за сумата в размер на 448,17 лева,
представляваща стойност на неплатена топлинна енергия за топлоснабден имот за периода
от 01.07.2009 г. до 31.10.2009 г., както и законната лихва върху главницата, считано от
3
22.11.2010 г. до окончателното и изплащане, сумата от 39,09 лева – законна лихва за забава
на месечните плащания за периода от 30.08.2009 г. до 08.09.2010 г., както и 25,00 лева –
разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист въз основа на влязла в сила Заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 9943/2010 г. по описа на РС Перник и е образувано изпълнително
дело № 606/2011 г. по описа на ЧСИ С. Д., поради изтекла погасителна давност
ОСЪЖДА ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД, ЕИК ********* да заплати на П. С.
Й., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 374,00 лева – разноски пред
Районен съд Перник.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4