РЕШЕНИЕ
№ 76
гр. Сливница, 19.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Мария В. И.
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Административно
наказателно дело № 20251890200033 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на „С.“ ООД срещу Наказателно постановление № 23-
2400466/11.11.2024 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Софийска
област към Главна дирекция „Инспекция по труда“ за извършено нарушение на чл.301, ал. 1
от Кодекса на труда, за което му е наложено административно наказание – имуществена
санкция в размер на 2000 лева.
В жалбата са изложени твърдения, че АУАН и издаденото въз основа на него
Наказателно постановление са незаконосъобразни.
Административно-наказващия орган не е депозирал отговор на жалбата. В хода на
делото оспорва същата.
Районен съд - Сливница, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата се явява процесуално допустима, подадена в срок и от легитимирана страна,
срещу акт, подлежащ на обжалване.
По същество:
От представеното по делото Наказателно постановление № 23-2400466/11.11.2024 г.,
издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Софийска област към Главна
дирекция „Инспекция по труда“ се установява, че на „С.“ ООД е наложено наказание
имуществена санкция в размер на 2000 лева за извършено нарушение по чл. 301, ал. 1 от
Кодекса на труда – приемане на работа на лице ненавършило 16 години /л.7/
От Акта за установяване на административно нарушение /л.10/ се установява, че на
16.08.2024 г. в 11.00 часа е извършена проверка от контролните органи на Инспекцията по
труда Софийска област в обект на контрол – складова база, находяща се в гр. Б., ул. „Р.К.“ №
*. При проверката е заварено лицето Н.К.Г. – ** - годишна да полага труд на обекта
1
/пакетира стока/. Същата е попълнила декларация, че работи в „С.“ ООД от 09.08.2024 г. с
работно време от 09.00 часа до 17.00 часа от понеделник до петък, че има почивни дни –
събота и неделя, че получава трудово възнаграждение в размер на 7.50 лева на час, няма
сключен писмен трудов договор, а има граждански договор.
Контролиращите органи са приели, че е налице нарушение на чл.301, ал.1 КТ – а
именно прието на работа лице, ненавършило 16 годишна възраст, като в случая се касае до
наето по трудово правоотношение лице. В представения граждански договор /л.18/ предмет
на договора е извършване на допълнителна спомагателна дейност в склада, опаковане и
окомплектоване на стоки в завършен вид, при възнаграждение от 7.50 лева на час в срок до
05.09.2024 г. с работно време от 09.00 часа до 17.00 часа всеки ден с почивни дни – събота и
неделя. Наред с това са представени декларация, подписана от Н.К.Г. декларация, с която
дава съгласие работодателят й да съхранява, обработва и предоставя личните й данни на
трети лица във връзка с изпълнение на трудовия й договор /л.21/.
Съдът приема, че АУАН и Наказателното постановление са издадени от компетентни
за това органи – главен инспектор към ИТ, София – област /л.31/, респективно Директора на
Инспекцията по труда, София – област /л.27-28/, съгласно чл.416, ал.5 КТ. Същите не страдат
от пороци. При съставянето им не са нарушени материалния и процесуалния закон, двата
акта са ясни и непротиворечиви както поотделно, така и помежду си.
Изложеното в АУАН и в Наказателното постановление се установява, освен от
описаните по-горе документи и от разпита на свидетелите Ц. И. К. – актосъставител и Б. Л.
Т. – свидетел на съставянето на акта /протокол от о.с.з. от 17.04.2025 г./, които са извършили
цялата проверка. Същите установяват, че са извършили проверка в складова база на „С.“
ООД в гр. Б. на 16.08.2024 г. и след това по документи на 28.08.204 г. и 09.09.2024 г. в
сградата на ДИТ – София обл. При проверката са заварили няколко лица да работят в обекта,
едно от които е била Н.К.Г., която извършва трудова дейност по пакетиране на стока –
поставяне на козметика – червила в картонени кутии. За нея не е представен трудов
договор, а граждански такъв. От гражданския договор и от представени декларации,
подписани от служителя и предоставени от управителя на „С.“ ООД се установявало, че
всъщност лицето полага труд характерен за трудово правоотношение – получава трудово
възнаграждение, има определено работно време, извършва конкретна дейност, а не е
сключен писмен трудов договор.
Съдът кредитира показанията на така разпитаните свидетели като обективни и
непротиворечиви както по между си, така и с останалите събрани по делото доказателства.
Свидетелите дават информация за факти и обстоятелства, които са възприели лично и
непосредствено.
Съгласно разпоредбата на чл.301, ал.1 КТ Минималната възраст за приемане на
работа е 16 години. Забранява се приемането на работа на лица, ненавършили 16 години.
В случая безспорно между страните е обстоятелството, че към дата 16.08.2024 г.
Н.К.Г. е била на ** години и е полагала труд при „С.“ ООД с работно време, работно място
и възнаграждение.
Правоотношението, по което Н.К.Г. е била приета на работа при „С.“ ООД е трудово
такова.
Основните характеристики на трудовия договор, изведени от закона – чл.66, ал.1 КТ и
съдебната практика Решение № 2/2004 г. по гр.д № 1087/2002 г. ВКС, 3 ГО, Решение №
2134/2004 г. по гр. д. № 3193/2002 г. 3 ГО, са – йерархическа зависимост и подчиненост при
извършване на възложената работа, контрол за изпълнението й, работно време, работно
място и уговорено трудово възнаграждение.
Основната разлика между трудовото правоотношение и облигационното
правоотношения – граждански договори, уредени в ЗЗД /договор за изработка/договор за
поръчка/ са следните: по силата на трудовия договор едно физическо лице предоставя
работната си сила за изпълнение на даден вид работа, която се контролира от работодателя и
е в зависимост от установените от него ред и трудова дисциплина, договорът е за
продължаващо многократно изпълнение, работодателят е този, които носи риска от
стопанската дейност, докато при гражданския договор негов предмет е постигане на
конкретен трудов резултат също свързан с полагане на труд, но при пълна самостоятелност
2
на работещия до получаване на крайния продукт, при него се предполага еднократно
изпълнение за определен срок до постигане на уговорения резултат и рискът от дейността е
за изпълнителя.
В представения по делото граждански договор не са очертани конкретния резултат,
който е следвало да постигне изпълнителя, срок за който следва да бъде извършена
конкретната работа. Предметът на процесния договор така, както е формулиран в същия
предполага точно определена трудова дейност с място на изпълнение при „С.“ ООД в
рамките на пълен работен ден в рамките на 5 – дневна работна седмица, определено е
почасово възнаграждение, а не за постигането на конкретен резултат за определен срок, за
което да се дължи фиксирано възнаграждение, което разкрива характерните белези на
трудово правоотношение. В този смисъл е Решение № 180 от 1.03.2012 г. по к. а. н. д. №
124/2012 г. на АССО Решение № 256 от 28.03.2012 г. по к. а. н. д. № 140/2012 г. на АССО,
Решение № 242 от 27.03.2012 г. по к. а. н. д. № 139/2012 г. на АдмС - София област,
Решение № 286 от 2.04.2012 г. по к. а. н. д. № 178/2012 г. на АдмС - София област.
С оглед всичко изложено съдът приема, че между „С.“ ООД, в качеството на
работодател и Н.К.Г., в качеството на работник е възникнало трудово правоотношение,
прикрито със сключен граждански договор, същата е приета на работа в нарушение на
чл.301, ал.1 КТ, доколкото няма навършени 16 години.
Полагането на работа по трудово правоотношение от непълнолетни е изключение и
е възможно само с разрешение от Инспекцията по труда и след обстоен медицински преглед
и медицинско заключение, че са годни да извършват съответната работа и тя няма да увреди
здравето и да попречи на правилното им физическо и умствено развитие, съгласно
разпоредбата на чл.302, ал.2 и ал.1 КТ.
Жалбоподателят правилно е санкциониран от контролните органи, приложена е
правилната материално правна и санкционна разпоредба. Управителят на „С.“ ООД е
присъствал при проверката, за което свидетелстват разпитаните свидетели, връчен му е
препис от АУАН, предоставена му е възможност да изложи възражение, от която възможност
жалбоподателят се е възползвал.
Съдът не споделя възражението на жалбоподателя, че АУАН и НП са
незаконосъобразни, доколкото се основават на декларация, попълнена и подписана от
работника, която декларация нямала доказателствена стойност, а и насочвала единствено
към отговори, относими за трудови правоотношения, както и била попълнена от
непълнолетно лице без присъствието на родител или социален работник.
Видно от попълнената от Н.К.Г. декларация /л.24/, предоставена й от контролните
органи на Инспекцията по труда, същата поставя конкретни въпроси, изискващи конкретен и
недвусмислен отговор за това къде работи, от кога, има ли работно време, какво е
възнаграждението, има ли почивни дни, дейност. Съдържанието й не е подвеждащо, а цели
да се установи характера и вида на извършваната от работника работа. Въпросите са ясни и
конкретни и не изискват анализ, прилагането на който да се предполага, че би затруднил
непълнолетната с оглед нейната възраст.
Наред с това подписаната от Н.К.Г. декларация е без особено правно значение,
доколко в случая е безспорно, че същата е заварена да работи при „С.“ ООД, в полза на това
дружество, не е навършила 16 години, което е достатъчно да е изпълнен състава на
нарушението по чл.301, ал.1 КТ.
За цитираното нарушение административнонаказващият орган е наложил на
жалбоподателя, в качеството му на работодател, имуществена санкция в размер на 2000
лева, съгласно разпоредбата на чл.414, ал.1 КТ, при предвидена възможност за налагане на
такава в размер от 1 500 до 15 000 лева.
Съдът намира, че при определяне на имуществената санкция са съобразени
тежестта на нарушението и целите, визирани в чл. 12 от ЗАНН. Отчитайки всички относими
към нарушението обстоятелства, съдът приема, че размера на наложената имуществена
3
санкция следва да бъде определен именно в размера определен от административно
наказващия орган. Това е така, тъй като административното нарушение притежава
сравнително завишена обществена опасност, тъй като касае засягане на трудовите права на
дете – ненавършило пълнолетие лице. Всяко дете е с накърнима физика и психика, още
повече на такава крепка възраст от 14 години, на каквато е Н.К.Г.. Това от своя води до
негативни правни последици за всяко дете, тъй като при неспазването на императивните
изисквания на трудовото законодателство по чл. 301, ал. 1 КТ освен, че се създават условия
за засягане на техните права, се застрашава от увреждане и тяхното нестабилно физическо,
умствено и психическо състояние. Предвид горното всякога приемането на работа на
непълнолетен без разрешение от Инспекцията по труда е нарушение със завишена степен на
обществена опасност. Определеното и наложеното на жалбоподателя наказание отговаря на
целите на наказанието и е съответно на високата степен на обществена опасност на
нарушението.
С оглед горното съдът намира, че процесното нарушение не е маловажно и по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН, защото то е със съответната за вида си завишена степен на
обществена опасност и с нищо не разкрива по-ниско засягане на обществените отношения
по състава на чл. 301, ал. 1 КТ.
При тези съображения жалбата се явява неоснователна и обжалваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено изцяло.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за въззиваемата страна,
която не е направила искане за присъждане на такива.
При тези мотиви и на основание чл. 63, ал. 2, т.5, вр. с ал.9 ЗАНН, Районен съд –
Сливница.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-2400466/11.11.2024 г., издадено
от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Софийска област към Главна дирекция
„Инспекция по труда“, с което на „С.“ ООД, ЕИК ************** е наложена имуществена
санкция в размер на 2000 лева, съгласно чл.414, ал.1 КТ за извършено нарушение по чл.301,
ал.1 КТ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на глава XII от АПК –
пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му и на основанията, предвидени в НПК.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
4