Р Е Ш Е Н И Е № 470
гр. В., 26.07.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
В.ският районен
съд, гражданска колегия, в публично заседание на седми юли през две хиляди и шестнадесета
година в състав:
Председател: Милена Каменова
при секретаря П. Й., като
разгледа докладваното от съдия Каменова гр. дело № 761 по описа за 2016 год. и
за да се произнесе взе предвид следното :
Предявен е иск
с правна квалификация по чл. 288, ал. 12 от Кодекса на застраховането /отм./.
Ищецът Гаранционен фонд, със седалище и адрес на управление: град София, ул.
„Граф Игнатиев” № 2, ет. 4, представлявано от изпълнителния директор и
председател на УС на ГФ – Борислав Иванов Михайлов, е предявил против Б. К.М., ЕГН: **********, иск за осъждане
на ответницата да заплати сумата от 957.47 лв., изплатени по
щета № 110139/28.01.2011г., представляваща обезщетение за имуществени вреди на лек
автомобил „Мерцедес” с ДК № В 2958 ХР, собственост на И.И.И., при ПТП,
настъпило на 14.10.2010г., ведно със законната лихва датата на подаване на
исковата молба.
Ищецът поддържа,
че виновен за настъпилото ПТП е ответницата Б. К.М.. Посочва се също, че
ответницата в нарушение на КЗ е управлявала увреждащия автомобил без
задължителна застраховка „гражданска отговорност” /ГО/. На
26.05.2011г. ищецът е извършил плащане на обезщетение по щета №
110139/28.01.2011г. С регресна покана № 483/10-10-2011г. ищецът поканил
ответника да възстанови изплатеното обезщетение, но до предявяване на иска не
било изплатено.
Иска се от
ищеца, съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати
сумата в размер на 957.47 лева, преставляваща изплатеното от
ищеца Гаранционен Фонд застрахователно обезщетение по щета №
110139/28.01.2011г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на завеждане на исковата молба до окончателното издължаване. Ищецът представя
писмени доказателства. Претендира разноски.
В срока по чл.
131 от ГПК ответникът, е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения
иск по основание и размер. Твърди, че ответникът към датата на ПТП е имал
валидна застраховка ГО. Иска обявяване
нищожност на клауза „Съществени обстоятелства при определяне на риска” от
застрахователната полица, поради противоречие със закона.
Съдът след като
Съдът прецени събраните по
делото доказателства, намира следното:
От представения
протокол за ПТП , се установява, че на 14.10.2010г. в 19,30 часа в гр. Варна, управлявания
от ответницата лек автомобил поради неспазване на дистанцията удря спрелия пред
нея лек автомобил автомобил „Мерцедес” с ДК № В 2958 ХР, собственост на И.И.И.,
в следствие на което му причинява материални щети. В протокола изрично е
отбелязано, че виновният водач няма застраховка „гражданска отговорност”. По
случая е издадено наказателно постановление №8790/02.11.2010г. по чл.315, ал.1 КЗ, влязло в сила на 06.01.2011г., и НП № 8971/2010г., влязло в законна сила на
24.02.2011г., с последното постановление на виновния за ПТП- то водач – ответницата,
е наложена глоба от 120 лв. и са й отнети 4 контролни точки.
От справка, изготвена от гаранционния фонд, се
установява, че лек автомобил „Деу Ланос” с рег. № ВН 2686ВР към
датата на настъпването на ПТП -14.10.2010г., няма
застраховка ГО.
По делото е
приложена преписка по щета № 110139/28.01.2011г. образувана по уведомление от
собственика на увредения автомобил, който е имал действаща застраховка. Към същата са
приложени доклад по щета и технически експертизи, установяващи размера на
причинените вреди по автомобила, възлизащи на сумата от 957.47 лева, включваща
части и материали, както и труд.
По делото е
представен платежен документ- преводно нареждане, от което е видно, че на
собственика на увредения автомобил от страна на ищеца на 26.05.2011 г. е било
изплатено обезщетение по щета в размер на 957.47 лева.
До ответника е
била изпратена регресна покана за възстановяване на изплатеното обезщетение,
изпратена с писмо с обратна разписка, което не е потърсено от ответника.
Като писмено
доказателство по делото е представена застрахователна полица от 29.12.2009г.
При така установената фактическа обстановка,
от правна страна съдът намира следното:
Безспорно от
приложените по делото писмени доказателства се установява, че настъпилото ПТП е
причинено от ответницата, която при управление на лек автомобил е извършила
нарушение на правилата за движение по пътищата, управлявайки МПС неспазва
необходимото разстояние от движещо се пред нея МПС. Виновният
водач е бил санкциониран по административен ред чрез издаденото му наказателно
постановление за своето противоправно деяние.
По делото се
установи, че ответницата е управлявала МПС без
сключена застраховка „гражданска отговорност”, която би покрила причинените от нея вреди на трети
лица. Ввидно от приложено заверено копие
от полица на кочан по Гражданска отговорност № 06-5-10-0012754, че от страна на собственика на управляваното
от ответника МПС, К.Ц.М., ЕГН **********, /трето, неучастващо по делото лице/,
е била сключена на 29.12.2009г. задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите, предмет на полица № 06-5-10-0012754г., както и
че застрахователната премия по полицата, платима на четири разсрочени вноски, е
била изплатена само до първа вноска, а втората вноска, с падеж до 29.03.2010г.,
не е била заплатена от застрахования собственик, като застрахователят ДЗИ –
Общо застраховане АД е подал полицата като прекратена на 25.05.2010г., към
Информационния център на Гаранционен фонд.
В тази насока,
по делото е представена Справка, изготвена от Гаранционния фонд, от базата
данни на Информационния център към ГФ, от която е видно, че управляваният от
ответницата лек автомобил
към датата на настъпването на ПТП 14.10.2010г. няма застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите.
Настоящият
съдебен състав приема, че при доказателствена тежест за ответника, съгласно чл.
154 ал. 1 от ГПК, по делото не са налице доказателства за направеното от него
възражение, че към датата на ПТП е била налице действаща застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите.
За пълнота на
изложението, следва да се изложи, че събраните по делото доказателства водят до
обратния извод на тезата, поддържана от ответника, а именно, до извода, че към
датата на процесното събитие – ПТП от 14.10.2010г. са били налице предпоставките
за прекратяване на застрахователното правоотношение между ДЗИ Общо застраховане
АД и собственика на управляваното от
ответника МПС, визирани в разпоредбата на чл. 288 ал. 1 т. 2 б.”а” от КЗ/отм./.
Този извод следва от прилагане на изрична клауза от договора за застраховка,
сключен между тях, /застрахователна полица № 06-5-10-0012754/, съгласно която,
при неплащане на разсрочена вноска от застрахователната премия, договорът се
прекратява в 24:00 часа на 15 ден от датата на падежа на неплатената вноска. Съгласно същата
ІІ-рата неплатена вноска е следвало да се плати до 29.03.2010г., при което и
при липса на доказано плащане на същата, застрахователната полица следва да се
счита за прекратена на 12.04.2010г.
Възражението
за нищожност на застрахователната клауза „Съществени обстоятелства при
определяне на риска” от застрахователната полица, поради противоречие със
закона, е неоснователно. Същата застраховка е сключена в съгласие с
разпоредбата на КЗ, и по-точно чл. 202 ал. 2 изр. второ от КЗ/отм./, съгласно
която „писменото предупреждение ще се смята връчено и когато в
застрахователната полица застрахователят изрично е посочил кое от правата по
ал. 1 ще упражни след изтичането на 15-дневния срок от датата на падежа на
разсрочената вноска”. В случая, в застрахователната полица застрахователят
изрично е посочил, че ще прекрати застрахователния договор при неплащане на
вноска след изтичането на 15-дневния срок от датата на падежа на разсрочената
вноска, което е и сторил. В т.2 ТР
1/2014г. на ОСТК – Застрахователят може да упражни правато си по чл.202, ал.2,
изр.2 КЗ за прекратяване на застрахователния договор при неплащане на пълния
размер на разсрочената вноска от застрахователната премия. Израз на специалната цел и функции на
задължителната застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите е
разпоредбата на чл.202, ал.2, изр.2 КЗ. С нея законодателят, независимо от
употребения правно - технически термин “прекратяване”, е въвел особена хипотеза
на разваляне на застрахователния договор поради виновно неизпълнение на
основното задължение на застрахования, която е изрично предвидена в чл. 260,
ал.2 от Кодекса на застраховането. Разпоредбата е от изключителен порядък и не
подлежи на разширително тълкуване. Създадена е в интерес на застрахования,
предвид установената фикция за връчено писмено предупреждение само в случаите,
когато в застрахователната полица застрахователят изрично е посочил кое от
правата по ал.1 на чл.202 КЗ ще упражни след изтичане на 15 дневния срок от
датата на падежа на разсрочената вноска от застрахователната премия.
Следователно при плащане само на част от разсрочената вноска от застрахователната премия, независимо, че
паричното задължение е делимо, елементите от посочения фактически състав -
изрична клауза в застрахователния договор за фингирано писмено предупреждение,
настъпил падеж на разсрочена вноска от застрахователната премия, изтекъл срок
от 15 дни от датата на падежа и неизпълнено от
застрахования парично задължение в този срок, не са осъществени и
разпоредбата е неприложима. В случая става въпрос за пълно неплащане на
разсрочена вноска, а не частично неплащане на разсрочена вноска, поради което
фикцията е приложима и няма противоречие със закона.
Относно
възражението, че в справката от ГФ съществуват две дати за прекратяване на
застрахователната полица – 25.05.2010г. и 12.04.2010г., същото е неоснователно.
Видно е, че полицата е подадена като прекратена на 25.05.2010г., а датата на
прекратяване е 12.04.2010г. С разпоредбата на чл.294 КЗ в тежест на
застрахователя изрично е вменено административно задължение за предоставяне
информация в Информационния център към Гаранционния фонд, за вписване в
регистъра, поддържан по силата на чл.292 КЗ, наред с другите подлежащи на
регистрация обстоятелства и прекратените
застрахователни договори по задължителна застраховка “Гражданска
отговорност” на автомобилистите. 25.05.2010г. е датата на
подаване на информацията, а договорът е прекратен на 12.04.2010г.
Предвид
изложеното съдът намира, че следва да се приеме, че ответникът е управлявал МПС
без сключена застраховка „гражданска отговорност”, която би покрила причинените
от него вреди на трети лица. Налице са предпоставките, визирани в разпоредбата на чл.288, ал.1, т.2, б.”а” КЗ/отм./, съгласно които
Гаранционният фонд изплаща обезщетения по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите за нанесени имуществени вреди, когато виновният
водач няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите. Поради което са налице и предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл.288, ал.12 от същия кодекс
след изплащане на обезщетението фондът да встъпва в правата на увредения
собственик на МПС до размера на
платеното и разходите по ал.8. От материалите по делото и по-конкретно от
Платежно нареждане от 26.05.2011г. се установява по безспорен начин, че
Гаранционният фонд е заплатил на собственика на увредения автомобил сумата от 957.47
лева, представляваща обезщетение по щета № 110139/28.01.2011г. Изложеното обосновава правото на
Гаранционния фонд, изплатил застрахователното обезщетение да предяви регресен
иск срещу виновния водач, доколкото са налице всички изискуеми предпоставки за
приложение разпоредбата на чл.288, ал.12 от КЗ/отм./, а именно – причинната връзка
между нанесения вредоносен резултат и противоправното поведение на ответника,
липса на валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, по отношение на управлявания от ответника автомобил и
заплатено застрахователно обезщетение на третото лице.
Поради изложеното, съдът намира, че иска с правно основание чл.288,
ал.12 от КЗ/отм./, по който се претендира заплащане на сумата в общ размер на 957.47
лева - главница, представляващи изплатено застрахователно обезщетение по щета №
110139/28.01.2011г. ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане на сумата се явява основателен и следва да се уважи изцяло.
С оглед изхода
на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца разноските в настоящото производство, които възлизат в размер
на 50.00 лева- за държавна такса.
Поради изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Б. К.М., ЕГН:
********** с адрес: ***, да заплати на Гаранционен фонд, със седалище и
адрес на управление: град София, ул. „Граф Игнатиев” № 2, ет. 4, представлявано
от Борислав Иванов Михайлов - изпълнителен директор и
председател на УС на ГФ, сумата от 957.47лв.
/деветстотин петдесет и седем лева и четиридесет и седем ст./, представляваща
изплатено застрахователно обезщетение по щета № 110139/28.01.2011г., представляваща
обезщетение за имуществени вреди на лек автомобил „Мерцедес” с
ДК № В 2958 ХР, собственост на И.И.И., при ПТП, настъпило на 14.10.2010г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
06.04.2016г. до окончателното издължаване.
ОСЪЖДА Б. К.М., ЕГН:
********** с адрес: ***, да заплати на Гаранционен фонд, със седалище и
адрес на управление: град София, ул. „Граф Игнатиев” № 2, ет. 4, представлявано
от Борислав Иванов Михайлов - изпълнителен директор и
председател на УС на ГФ, сумата от 50.00
лв.
/петдесет лева/ – разноски за платена
държавна такса.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд-В. в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: