Р Е Ш Е Н И Е
№ 07.07.2021 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение
, II “Б” състав , в публично заседание на пети юли две хиляди
двадесет
и първа година , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР
ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
Мл.съдия ИВАН КИРИМОВ
при секретар Д.Шулева
като разгледа
докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №3428 по описа на 2018 година ,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по
чл.258 – чл.273 ГПК
/въззивно обжалване/.
В. гр.д. №3428/2018 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Г.Д.Ю. ЕГН ********** и А.И.Ю. ЕГН ********** от
гр.София срещу
решение №9997 от 01.07.2016 г постановено по гр.д.№66166/2015 г на СРС , 36 състав ; в частта , с която е признато за установено спрямо въззивниците
, че всеки от тях дължи на основание чл.422 ГПК във вр.чл.149 ЗЕ ,чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД на “Т.С.” ЕАД *** суми от по 542,29
лева цена на незаплатена топлинна енергия за периода м.03.2012 г – м.04.2014
г за ап.№54 в гр.София , ж.к.*******ведно със законната лихва от 20.04.2015 г
до окончателното заплащане на сумата ; и суми от по 94,14 лева лихви за
забава за периода 30.04.2012 г – 19.03.2015 г ; за които суми /частично/ е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 22.05.2015 г по ч.гр.д.№21298/15
г на СРС , 36 състав . Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските .
Въззивниците излагат доводи за неправилност на решението на СРС /в обжалваната част/ . А.Ю. е „гол“ собственик и не
ползва процесния имот. Г.Ю. си е запазила право на ползване . СТЕ и ССЕ са
оспорени и са незаконна , защото вещите лица са работили по документи , които
не са представени по делото и не са извършили независима проверка . Заявлението
за издаване на заповед за изпълнение е нередовно . Въззивниците не са подписали
ОУ и те не ги обвързват . Налице е непоръчана доставка и това противоречи на
европейското право . Задълженията не следват от законен отчет и измерване . Не
е доказана законност на абонатната станция . Съдът е отказал да прилага други
закони извън ЗЕ .
Въззиваемата страна е подала писмен
отговор , в който оспорва въззивната жалба .
СРС е съобразил наличните доказателства и
установената съдебна практика .
Третото лице “Т.” ООД *** не взема становише по въззивната жалба .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивниците
на 18.07.2016 г и е обжалвано в срок на 25.07.2016 г .
Налице е правен
интерес на въззивниците за обжалване на
решението на СРС в посочените части .
След преценка на доводите в жалбата
и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е
възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд
извършва служебна проверка за нищожност и за
недопустимост
на съдебното решение в обжалваната част , като такива
основания не се констатират . Относно доводите за
неправилност съдът е ограничен до
изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и
императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013
г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
Решението на СРС е правилно в
обжалваната част .
Правилно СРС е приел , че ответниците са потребители на топлинна
енергия съгласно императивната норма на чл.153 ЗЕ . Този факт е
доказан от нотариален акт за собственост на стр.16-17 от делото пред СРС . Няма данни за подаване на молба-декларация от един
от съсобствениците за откриване на партида . Действително Г.Ю. си е запазила
право на ползване върху половината от имота , но другата част може да се ползва
от собственика А.Ю. . Следователно и двете ответници са потребители на топлинна
енергия за половината от имота и дължат половината от доказаните процесни суми
.
С Решение
№ 5 от 22 април 2010 г. по конституционно дело № 15 от 2009 г.,
Конституционният съд отхвърли искането на омбудсмана на Република
България за установяване на противоконституционност на чл.153 ал.1 и ал.6 от
ЗЕ. В мотивите на решението е посочено, че: "Разпоредбите на чл.153 ал.1 и
6 от ЗЕ изпълняват конституционните изисквания да защитават правата на
потребителите за ползване на топлинна енергия. Сградната инсталация е обща част
по смисъла на ЗЕ, Закона за собствеността и Закона за
управление на етажната собственост и всички собственици и носители на вещни
права следва да се считат за потребители и да поемат ползите и тежестите,
свързани с употребата на общата вещ". Правото на част от собствениците да
не ползват топлинна енергия за отопляване на индивидуалните си имоти не налага
на извода, че не следва да заплащат топлинна енергия, защото освен собственици
и титуляри на вещни права на конкретни имоти, те са съсобственици на
сградната инсталация и на общите части в сградата и следва да поемат
припадащата им се част от разходите за топлинна енергия, свързани с тях и в
този смисъл е решението на КС. Гражданите имат правото да преустановят
подаването на топлинна енергия към имотите си, но те остават потребители на
топлинна енергия за общите части на сградата - етажна собственост и на отдадената
от сградната инсталация, която също е обща част. Тези потребители обективно
получават в имотите си част от топлинната енергия, отдадена от
хоризонталните и вертикални топлопроводи на сградната инсталация, поради което
не е налице пълна липса на потребление на топлинна енергия. С оглед на
изложеното се налага изводът , че отказ изцяло от потребление на топлинна
енергия в присъединена към топлопреносната мрежа сграда в режим на етажна
собственост е недопустим, тъй като всички съсобственици поемат съобразно
дела си част от разходите, свързани с експлоатацията на общите части и
сградната инсталация. Друго законодателно разрешение за общите части на
сграда - етажна собственост не може да се даде предвид характера на подобни
сгради.
При специалната уредба на ЗЕ не е необходимо подписване на писмен договор с ответниците . Общите условия на ищеца се одобряват и
публикуват по реда на чл.150 ЗЕ. Налице е специален закон , който
изключва приложимостта на чл.16 ЗЗД и на ЗЗП по отношение на необходимостта от
изрично приемане на договорни клаузи и ОУ .
Както е посочено в Тълкувателно решение №2 от 17.05.2018 г по тълк.дело № 2/2017 г на ОСГК
на ВКС предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване са потребители на топлинна енергия за битови нужди,
към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153 ал.1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия. Съгласието за доставката и нежеланието за
преустановяване й по реда на чл. 153, ал. 2 ЗЕ съставлява
"искане" на услугата по смисъла на чл. 62, ал. 1 ЗЗП, поради
което между двата закона не съществува противоречие и не може да става въпрос
за приложението на § 1 ДР ЗЗП.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение не е
нередовно , налице е представителна власт на юрисконсулта и задълженията на
ответниците са описани подробно и по периоди .
Доставената топлинна енергия е доказана със заключението на СТЕ , като СТЕ доказва и че процесния
имот е топлоснабден за процесния период. Според СТЕ измерването и отчитането на доставената
топлинна енергия и начисляването на сметки е извършвано съгласно действащата нормативна уредба. СТЕ е взела предвид вида на сградната инсталация и отопляемия
обем на жилището и общите части . От отчетеното количество топлинна енергия са
приспаднати технологичните разходи за абонатната станция за сметка на ищеца .
Дяловото разпределение и изравнителните сметки са изготвени съобразно ЗЕ и
Наредба №16-334 от 06.04.2007 г за топлоснабдяването . Не е предмет на делото да се изследва законност на абонатната станция , а
СТЕ доказва законно измерване и отчитане на топлинната енергия .
СТЕ е работила съгласно нормативната уредба за
отчитане и начисляване на стойността на топлинната енергия и не е неясна и
непълна СТЕ установява извършване на
дялово разпределение , което е фактурирано и заплатено от ищеца , но не е
заплатено от ответниците . Не е необходимо документите , по които е работило
вещото лице да се представят по делото и с това не отпада доказателствената
стойност на експертизата .
Възраженията на ответниците , че не им е доставена
топлинна енергия остават недоказани . Според нормативната уредба сградните
инсталации за отопление и горещо водоснабдяване са обща етажна собственост -
чл.140 ал.З от ЗЕ и представляват съвкупността от топлопроводи и съоръжения за
разпределяне и доставяне на топлинна енергия от абонатната станция до имотите
на потребителите, включително главните хоризонтални и вертикални
разпределителни линии /§ 1, т.4 от ДР на Наредба №2 за топлоснабдяването,
съответно §1, т.З от ДР към Наредба №16-334 за топлоснабдяването/. Етажните
собственици са длъжни сами да поддържат тези инсталации в подходящо за
експлоатация състояние.
СТЕ установява , че третото
лице помагач е извършвало дялово разпределение за етажната собственост на
ответника като не са били налице възражения от управителните органи на етажната
собственост .
Останалите доводи на въззивниците
не са релевирани във въззивната жалба и се явяват преклудирани . Отделно
, голяма част от оспорванията имат технически характер , а въззивниците не са
ги доказали с допълнителна СТЕ нито пред СРС , нито пред настоящия съд .
Налага се изводът ,
че решението на СРС е правилно и трябва да бъде потвърдено в
обжалваната част .
С оглед изхода на делото в тежест на всеки от въззивниците
са разноски на въззиваемата страна в размер на по 100 лева юрисконсултско
възнаграждение .
По изложените
съображения , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №9997 от
01.07.2016 г постановено
по гр.д.№66166/2015 г на СРС , 36 състав ; в частта ,
с
която е признато за установено спрямо Г.Д.Ю. ЕГН ********** и А.И.Ю. ЕГН **********
от гр.София , че всеки от тях дължи на основание чл.422 ГПК във вр.чл.149 ЗЕ ,чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД на “Т.С.” ЕАД ***
суми от по 542,29 лева цена на незаплатена топлинна енергия за периода
м.03.2012 г – м.04.2014 г за ап.№** в гр.София , ж.к.*******ведно със законната
лихва от 20.04.2015 г до окончателното заплащане на сумата ; и суми от по 94,14
лева лихви за забава за периода 30.04.2012 г – 19.03.2015 г ; за които суми
/частично/ е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 22.05.2015 г по
ч.гр.д.№21298/15 г на СРС , 36 състав ; както и в частта за разноските .
ОСЪЖДА всеки от Г.Д.Ю. ЕГН ********** и А.И.Ю. ЕГН **********
от гр.София да заплати на “Т.С.” ЕАД *** суми от по
100 лева разноски пред СГС .
Решението е постановено при участието на “Т.” ООД *** като
трето лице помагач на ищеца “Т.С.” ЕАД *** .
Решението не подлежи на обжалване , поради
материален интерес под 5000 лева по всеки
от исковете / чл.280 ал.3 т.1 ГПК/ .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.