№ 819
гр. Сливен, 03.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20232230102812 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на Община Сливен срещу
„Вторични суровини - Сливен“ ООД, с която е предявен ревандикационен иск
по чл. 108 ЗС, вр. чл. 78, ал. 2 ЗС на движими вещи, евентуално осъдителен
иск за заплащане на тяхната парична равностойност с правно основание чл.
521, ал. 2 ГПК.
Ищецът Община Сливен твърди, че е собственик на общински застроен
поземлен имот, представляващ бивш военен химически батальон в м.
Абланово, общ. Сливен, в който се съхранявали движими вещи, собственост
на ищеца, сред които и процесните 89 броя релси и 194 листа LT поцинкована
ламарина. Вещите били предмет на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 НК
като в хода на образуваното ДП № 393/2021 г. се установило, че вещите
противозаконно е отнел извършителят Д. Х. Б. от гр. Сливен, който след
извършената кражба предал вещите в пункт за изкупуване на цветни и черни
метали, а именно на ответника „Вторични суровини - Сливен“ ООД. След
разкриване на престъплението бил извършен оглед в пункта на ответника
като откритите 89 броя релси и 194 листа LT поцинкована ламарина били
оставени с протокол за отговорно пазене от 06.04.2021 г. на служителя на
ответника К. Х. Х. на длъжност „стоковед“. След приключване на
наказателното производство ответникът отказал да върне вещите на ищеца с
твърдения, че е придобил собствеността върху тях възмездно. С оглед
1
разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ЗС, ищецът твърди, че ответникът би могъл да
бъде единствено добросъвестен владелец на вещите, но не и да придобие
собствеността върху тях, поради което на изложените основания ищецът
моли за уважаване на главния ревандикационен иск, евентуално на
осъдителния такъв за паричната равностойност на вещите и претендира
присъждане на направените по делото разноски.
Ответното дружество е подало отговор на исковата молба в срок, с
който излага становище за допустимост, но неоснователност и недоказаност
на предявените искове. Не оспорва паричната равностойност на вещите, но
оспорва, че същите са собственост на ищеца. Твърди, че е придобил
собствеността върху вещите на възмездно основание - договор за покупко -
продажба с лицето Д. Х. Б., по който е заплатена дължимата цена. Излага, че
към момента не владее вещите, поради което разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ЗС
е неприложима. Наред с това, акцентира върху обстоятелството, че в хода на
наказателното производство, обв. Б. е възстановил на Община Сливен
нанесените щети като е представил 2 вносни бележки за заплатени суми от по
5356,33 лв. На изложените основания моли за отхвърляне на исковете като
неоснователни и недоказани и също претендира направените по делото
разноски.
С Определение от 21.08.2023 г. по делото лицето Д. Х. Б. от гр. Сливен
е конституиран като трето лице - помагач на страната на ответника.
В съдебно заседание ищецът Община Сливен, редовно призован, се
представлява от своя пълномощник - адвокат, чрез който поддържа
предявения главен иск по чл. 108 ЗС в частта за признаване за установено, че
Община Сливен е собственик на движимите вещи и предвид установеното
обстоятелство, че вещите не се намират у ответника, моли да бъде уважена
евентуалната претенция за осъждане на ответника да заплати на ищеца
паричната им равностойност. Претендира и присъждане на направените по
делото разноски.
Ответното дружество, редовно призовано, се представлява от
пълномощник - адвокат, чрез който изразява становище за неоснователност и
недоказаност на исковете. Моли за отхвърлянето им и претендира
присъждане на направените по делото разноски. Представена е и подробна
писмена защита по делото.
2
Третото лице - помагач на страната на ответника, редовно призован, не
се явява лично и не изпраща представител.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери от
фактическа и правна страна следното:
Предявен е ревандикационен иск с правна квалификация чл. 108 ЗС, вр.
чл. 78, ал. 2 ЗС за признаване за установено, че Община Сливен е собственик
на 89 броя релси и 194 листа LT поцинкована ламарина , предмет на
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 НК по ДП № 393/2021 г. по описа на РУ
МВР Сливен, вх. № 1662/2021 г. по описа на РП - Сливен, предадени за
отговорно пазене на ответника с протокол за отговорно пазене от 06.04.2021
г. и за осъждане на ответното дружество да предаде на ищеца владението на
вещите. Евентуално е предявен осъдителен иск с правна квалификация чл.
521, ал. 2 ГПК за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер
на 5657,00 лв., представляваща паричната равностойност на движимите
вещи, в случай че вещите липсват поради отчуждаването им от ответника или
поради каквато и да е друга причина.
Предявените искове са процесуално допустими.
С одобрено от наказателния съд споразумение от 29.11.2021 г. по
НОХД № 1417/2021 г. по описа на СлРС обвиняемият Д. Х. Б. се е признал за
виновен в това, че в периода от 11.03.2021 г. до 05.04.2021 год., в м.
Абланово, бивш военен химически батальон, землище на Община Сливен, в
условията на продължавано престъпление, чрез използване на техническо
средство - оксижен и МПС товарен автомобил Мерцедес, с рег. № *********,
собственост на Г. Д. Г. от гр. Н., извършил кражба на чужди движими вещи,
на обща стойност 10 712,66 лева, собственост на Община Сливен, за което му
е наложено наказание.
Сред вещите в споразумението са описани ж. п. релси - тип S49, с обща
дължина 85,55 м.; тип S54 с обща дължина - 80,40 м. и 194 листа LT
поцинкована ламарина.
От приложеното по делото НОХД № 1417/2021 г. по описа на СлРС се
установява по безспорен начин, че именно Община Сливен е собственик на
процесните движими вещи - 89 броя релси и 194 листа LT поцинкована
ламарина.
3
Видно от приложения по досъдебното производство Договор за
безвъзмездно прехвърляне на собственост по реда на чл. 54 ЗДС от 18.10.2011
г., Община Сливен е придобила собствеността върху бивш военен обект -
химически батальон в м. Абланово, землище на Община Сливен,
представляващ съвкупност от 20 бр. сгради, находящи се в землището на гр.
Сливен, м. „Дългия рът“ с идентификатор 67338.303.32 и 42 бр. сгради,
находящи се в землището на гр. Сливен, м. „Дългия рът“ с идентификатор
67338.303.34. Видно от писмените доказателства по досъдебното
производство целият наличен сграден фонд винаги е съществувал и
функционирал като един обект, като се състои от складове, гаражни халета,
ремонтни работилници, учебен корпус, хранителен блок, лечебница, КПП и
др.
Съгласно чл. 2, ал. 2, т. 1 от Закона за общинската собственост, имотите
и вещите, преотстъпени на общината безвъзмездно от държавата са общинска
собственост.
Ето защо съдът намира възражението на ответника, че не е доказана по
безспорен начин собствеността на ищеца Община Сливен върху процесните
движими вещи за неоснователно.
Неоснователно е и възражението на ответника, че е придобил
собствеността върху движимите вещи на възмездно правно основание -
договор за покупко-продажба, по който е заплатил дължимата цена.
Действително от събраните в хода на досъдебното производство
писмени доказателства се установява, че ответникът е закупил отпадъчни
метали от Д. Х. Б.. Чл. 78, ал. 1 от Закона за собствеността постановява, че
който придобие по възмезден начин владението на движима вещ или на ценна
книга на приносител на правно основание, макар и от несобственик, но без да
знае това, придобива собствеността, освен когато за прехвърлянето на
собствеността върху движимата вещ се изисква нотариален акт или
нотариална заверка на подписите. Хипотезата на ал. 2 на чл. 78 ЗС обаче
предвижда, че собственикът на открадната или загубена вещ може да я иска
от добросъвестния владелец в тригодишен срок от кражбата или изгубването.
Ето защо купувачът на открадната вещ не придобива собствеността
върху нея. Купувачът става единствено добросъвестен владелец на
открадната вещ, а действителният собственик може да я ревандикира от
4
владелеца.
В случая е безспорно установено, че процесните движими вещи - 89
броя релси и 194 листа LT поцинкована ламарина са откраднати от техния
собственик - Община Сливен и са продадени с договори за покупко-продажба
на ответника „Вторични суровини - Сливен“ ООД от лицето Д. Х. Б. като
отпадъчни метали.
С протокол от 06.04.2021 г. (л. 66 от ДП) вещите са оставени за
отговорно пазене на свид. К. Х. Х..
От показанията на разпитания в настоящото производство свидетел Х.,
които съдът кредитира изцяло като обективни, логични и последователни, се
установява, че към 06.04.2021 г. релсите и поцинкованата ламарина са се
намирали в базата на ответника „Вторични суровини - Сливен“ ООД, а в
момента тези вещи вече не се намират там. Свидетелят описва, че е пазил
вещите до момента на приключване на наказателното производство, когато
управителят на ответното дружество му казал, че вече не отговаря за тези
вещи, тъй като са станали собственост на фирмата.
По делото са изслушани и обясненията на единия от управителите на
ответното дружество - Х. П. К. по въпроса „Процесните движими вещи - 89
броя релси и 194 листа LT поцинкована ламарина, предмет на престъпление
по чл. 195, ал. 1, т. 4 НК, предадени за отговорно пазене на ответника с
протокол за отговорно пазене от 06.04.2021 г., намират ли се към момента във
владение или държане на ответника „Вторични суровини - Сливен“ ООД?“.
Управителят К. е категоричен, че в момента тези вещи не се намират във
владение или държане на „Вторични суровини - Сливен“ ООД.
Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният ревандикационен
иск по чл. 108 ЗС следва да бъде уважен като основателен и доказан
единствено в установителната му част по отношение на собствеността на
Община Сливен върху процесните движими вещи и отхвърлен в
осъдителната му част за осъждане на ответника да предаде на ищеца
владението им, поради установената в хода на процеса липса на вещите у
ответника.
Предвид отхвърлянето на претенцията по чл. 108 ЗС в осъдителната й
част, съдът дължи произнасяне по евентуално предявения иск за осъждане на
ответника да заплати на ищеца паричната равностойност на вещите.
5
Евентуално предявената искова претенция за осъждане на ответника да
заплати на ищеца паричната равностойност на вещите, съдът намира за
основателна и доказана.
Безспорно е между страните обстоятелството, че паричната
равностойност на процесните движими вещи, представляващи 89 броя релси
и 194 листа LT поцинкована ламарина е 5657,00 лв. Стойността на вещите е
установена от изготвената в хода на ДП № 393/2021 г. по описа на РУ МВР
Сливен, вх. № 1662/2021 г. по описа на РП - Сливен съдебно-оценителна
експертиза, от заключението на която е видно, че стойността на движимите
вещи - ламарина и релси, предмет на престъпление, находящи се в двора на
„Вторични суровини - Сливен“ ООД, собственост на Община Сливен, възлиза
на 5657,01 лв.
Неоснователно е възражението на ответника, че стойността на вещите е
заплатена на Община Сливен от обвиняемия Б. в хода на НОХД № 1417/2021
г. по описа на СлРС, тъй като видно от представеното от ищеца писмено
доказателство - платежно нареждане от 14.01.2022 г. сумата от 5356,33 лв. е
върната от Община Сливен на Д. Х. Б..
Ето защо евентуално предявеният иск по чл. 521, ал. 2 ГПК следва да
бъде изцяло уважен.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени направените разноски по делото в общ
размер на 1336,28 лв., от които 226,28 лв. заплатена държавна такса, 30,00 лв.
внесен депозит за призоваване на свидетел и 1080,00 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение с ДДС.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с правна
квалификация чл. 108 ЗС, вр. чл. 78, ал. 2 ЗС от ОБЩИНА СЛИВЕН,
Булстат *********, с адрес на управление гр. Сливен, бул. „Цар
Освободител“ № 1 срещу „ВТОРИЧНИ СУРОВИНИ - СЛИВЕН“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, бул. „Стефан
6
Караджа“ № 38Б, че ОБЩИНА СЛИВЕН, Булстат *********, с адрес на
управление гр. Сливен, бул. „Цар Освободител“ № 1 е собственик на
следните движими вещи: 89 броя релси и 194 листа LT поцинкована
ламарина, предмет на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 НК по ДП №
393/2021 г. по описа на РУ МВР Сливен, вх. № 1662/2021 г. по описа на РП -
Сливен, предадени за отговорно пазене на ответника с протокол за отговорно
пазене от 06.04.2021 г., като
ОТХВЪРЛЯ претенцията за осъждане на „ВТОРИЧНИ СУРОВИНИ -
СЛИВЕН“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Сливен, бул. „Стефан Караджа“ № 38Б да предаде на ОБЩИНА СЛИВЕН,
Булстат *********, с адрес на управление гр. Сливен, бул. „Цар
Освободител“ № 1 владението на вещите, поради установена в хода на
процеса липса на вещите у ответника.
ОСЪЖДА „ВТОРИЧНИ СУРОВИНИ - СЛИВЕН“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, бул. „Стефан
Караджа“ № 38Б ДА ЗАПЛАТИ на ОБЩИНА СЛИВЕН, Булстат
*********, с адрес на управление гр. Сливен, бул. „Цар Освободител“ № 1 на
основание чл. 521, ал. 2 ГПК сумата в размер на 5657,00 лв. /пет хиляди
шестстотин петдесет и седем лева/, представляваща паричната
равностойност на движимите вещи - 89 броя релси и 194 листа LT
поцинкована ламарина, собственост на ОБЩИНА СЛИВЕН, Булстат
*********, с адрес на управление гр. Сливен, бул. „Цар Освободител“ № 1,
предмет на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 НК по ДП № 393/2021 г. по
описа на РУ МВР Сливен, вх. № 1662/2021 г. по описа на РП - Сливен,
предадени за отговорно пазене на ответника с протокол за отговорно пазене
от 06.04.2021 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1336,28 лв.
/хиляда триста тридесет и шест лева и двадесет и осем стотинки/,
представляваща направените по делото разноски.
Решението е постановено при участието на третото лице - помагач на
страната на ответника - Д. Х. Б., ЕГН: **********, с адрес *********.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
7