№ 3068
гр. София, 06.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТЕМИСЛАВ М. Д.
при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА
като разгледа докладваното от ТЕМИСЛАВ М. Д. Гражданско дело №
20211110152473 по описа за 2021 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД).
Ищецът – Ц. СТ. Н., твърди, че е предал на ответника П. АТ. АТ. сумата в
размер на 5000 лв., която е била предназначена за ремонт на закупен от ответника
недвижим имот, намиращ се в село **************************. Твърди, че имотът е
следвало да бъде придобит в режим на съсобственост от страна на ищеца и ответника,
но ищецът не е имал постоянни доходи, поради което са решили в акта за собственост
да бъде вписан като купувач само ответникът, тъй като плащането на цената е
следвало да стане чрез банков кредит. Ответникът е поел задължение да прехвърли
впоследствие 1/2 идеална част по отношение на имота в полза на ищеца, по повод на
което ищецът е предоставил на ответника посочената по-горе сума за ремонт на имота.
Ответникът не е изпълнил поетото задължение, като е отказал да прехвърли
половината от имота в полза на ищеца, поради което ищецът счита, че процесната сума
е получена от страна на ответника без основание. Ето защо, моли ответникът да бъде
осъден да му заплати сумата в размер на 5000 лв., ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба – 09.09.2021 г., до погасяването. Претендира разноските
по производството.
Ответникът – П. АТ. АТ., оспорва иска. Твърди, че между страните не е имало
уговорка ответникът да прехвърли половината от собствеността по отношение на
процесния имот в полза на ищеца, а ищецът е следвало да заплаща половината от
1
кредита за покупката на имота срещу правото да ползва имота като наемател. Оспорва
да е получавал от ищеца сумата в размер на 5000 лв. за ремонт на имота. Ето защо,
моли искът да бъде отхвърлен. Претендира разноските по производството.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на
закона, достигна до следните фактически и правни изводи:
За основателност на иска в тежест на ищеца при условията на пълно и главно
доказване е да докаже: обедняване на ищеца – предаването на сумата в размер на 5000
лв. в полза на ответника; обогатяване на ответника – получаването на сумата в размер
на 5000 лв. от ищеца; изискуемост на вземането – с оглед твърденията на ищеца –
моментът, в който е станало ясно, че основанието за имущественото разместване няма
да бъде осъществено.
В тежест на ответника е да докаже наличието на основание за имущественото
разместване.
Видно от представения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№ ****/28.09.2020 г., том II, рег. № 2547, дело № 295/28.09.2020 г. по описа на
нотариус Б.Д.М., ответникът П. АТ. АТ. е придобил по договор за покупко-продажба
недвижим имот, намиращ се в село **************************.
Съгласно показанията на свидетеля А.П.Л., свидетелят е приятел на страните по
делото. През м.08.2020 г. ищецът и ответникът са взели решение за съвместно
закупуване на имот, като имотът е придобит на името на ответника П. АТ. АТ., тъй
като ищецът е бил безработен по това време, което е представлявало пречка за
отпускане на банков кредит за покупката на имота, въпреки което и с оглед
съвместното придобиване на имота ищецът е поел задължение да заплаща половината
от вноската по кредита. След закупуването на процесния имот, намиращ се в село
**************************, ищецът и ответникът са заживяли в имота, като е
предприет ремонт на същия. Уговорката между страните е била ищецът да заплаща
половината от вноската по кредита за къщата, а освен това във връзка с извършвания
ремонт в имота ищецът е предал на ответника сумата в общ размер на 5500 лв., което е
станала на два пъти – първият път сумата в размер на 3500 лв. за закупуване на плочки,
гипсокартон, ъгълчета, лайсни, фуги и др. материали, и вторият път сумата в размер на
2000 лв. за закупуване на ламинат, дограма, нови врати, шпакловка, бои и др.
Свидетелят Л. сочи, че е присъствал лично на предаваните сумите от ищеца в полза на
ответника, тъй като свидетелят е живял в имота и е помагал за извършвания ремонт.
Предаването на сумите от ищеца на ответника е станало по повод уговорката между
страните за съвместно придобиване на имота, но ответникът не е изпълнил поетото
към ищеца задължение да му прехвърли 1/2 част от имота след първоначалното му
придобиване.
Изложеното от свидетеля Л. във връзка с факта, че ищецът е живеел в процесния
2
имот и е извършвал подобрения в същия като „собственик“ се потвърждава и от
показанията на свидетеля И.П.К.. Свидетелят К. сочи, че живее в съседство на
процесния имот, като има преки наблюдения за случващото се в него. Познава
страните по делото - Ц. СТ. Н. и П. АТ. АТ., като собственици на къщата, намираща се
в съседство с имота на свидетеля К.. Преди да бъде закупена къщата от Ц. и П.
същата е била необитаема за период от около 22 години, като ищецът и ответникът,
заедно с техни приятели, са предприели ремонт на имота. След известно време
свидетелят К. е научил, че имотът се продава, когато е разбрал, че собствеността по
отношение на имота е вписана само на името на ответника П. АТ. АТ., въпреки че
преди това е попитал, като Ц. и П. са му казали, че са собственици и двамата.
Съгласно представеното по делото извлечение от електронна кореспонденция от
20.10.2020 г. между страните, ответникът е изискал от ищеца да му преведе
половината от сумата за кредита във връзка със закупуването на имота, като за
установяване на размера на вноската е приложил извлечение от електронното му
банкиране, което потвърждава казаното от свидетеля Л. относно отношенията между
страните във връзка с поето задължение от ищеца да заплаща половината от кредита за
процесния имот, изтеглен от ответника.
Следователно и на базаната на посочените доказателства съдът намира за
доказано по делото, че страните са живеели съвместно в имот, намиращ се в село
**************************, закупен от ответника П. АТ. АТ., че същите са имали
уговорка ответникът П. АТ. АТ. да прехвърли половината от имота на ищеца Ц. СТ.
Н., поради което последният е упражнявал фактическа власт върху имота като
„собственик“. Установява се на базата на показанията на свидетеля Л., че ищецът е
предал на ответника за ремонт на имота сумата в общ размер на 5500 лв. именно по
повод факта, че ищецът е очаквал ответникът да му прехвърли половината от имота,
каквато е била предварителната им уговорка.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля Л. за установяване на тези
факти, тъй като същият е живял в имота, поради което има преки наблюдения на
отношенията между страните, свидетелят заявява, че е присъствал лично на
предаването на сумата в общ размер на 5500 лв. от ищеца в полза на ответника.
Обстоятелството, че свидетелят Л. е живял в процесния имот, е признато изрично от
ответника извънсъдебно в обясненията, дадени от него по пр.пр. № 1190/2021 г. по
описа на РП-Сливница. Показанията на свидетеля Л. се потвърждават и от показанията
на свидетеля К., който живее в съседния имот и изрично заявява, че страните по делото
са му казали, че и двамата са собственици на процесния имот, живеят съвместно там,
поради което извършват ремонтни дейности.
Не се установява по делото ищецът да е ползвал имота по силата на договор за
наем. Действително, доведените от ответника свидетели Б.Е.Д. и Д.С.С. сочат, че
3
ищецът е живял в процесния имот, като е заплащал наем на ответника, но изложеното
от свидетелите е само на базата на данни на ответника, който е споделил на
свидетелите за тези факти. Следователно, показанията на свидетелите Д. и С. са
косвени и производни, поради което нямат доказателствена стойност. Дори да се
приеме, че ищецът е заплащал на ответника половината от кредита за процесния имот
във връзка с ползването на имота от ищеца, поради което е налице наемно отношение
между страните, то процесната сума е предадена от ищеца на ответника за ремонт на
имота, а не представлява плащане във връзка с погасяването на кредита, съдейки от
показанията на свидетеля Л..
Във връзка с изложеното съдът счита, че по делото се установява от фактическа
страна, че ищецът е предал на ответника сумата в размер на 5500 лв. за ремонт на
процесния имот, собственост на ответника, повод за което е била уговорка между
страните ответникът да прехвърли в полза на ищеца половината от имота. Установява
се, че ответникът не е изпълнил посоченото задължение, поето от него към ищеца,
поради което дължи връщане на получаната от него сума на основание чл. 55, ал. 1
ЗЗД. Ищецът претендира от ответника сумата в размер на 5000 лв., поради което
претенцията се явява доказана за пълния предявен размер.
Съгласно представеното към отговора на исковата молба преводно нареждане,
ответникът е възстановил на ищеца на 27.09.2021 г., т.е. в хода на процеса, сумата в
размер на 2000 лв. Факът на плащане следва да бъде съобразен при постановяване на
решението на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. Следователно, искът с правно основание
чл. 55, ал. 1 ЗЗД следва да се уважи за сумата в размер на 3000 лв., като бъде отхвърлен
до пълния предявен размер от 5000 лв. поради погасяване на задължението чрез
плащане, извършено от ответник в хода на процеса.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК само ищецът има
право на разноски, като ищецът има право на разноски по делото за един адвокат.
Същият претендира разноски за заплатени адвокатски възнаграждения на двама
адвокати, като съдът счита, че в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 580 лв., заплатено в полза на адв. Г. К. КР.,
доколкото посоченият адвокат е осъществявал процесуално представителство от името
и за сметка на ищеца в рамките на откритите съдебни заседания по делото, а и с оглед
факта, че ищецът е оттеглил представителната власт на другия адвокат, подал исковата
молба от името и за сметка на ищеца. Заплатеното адвокатско възнаграждение в полза
на адв. К. не е прекомерно, тъй като същото е в рамките на минималния размер,
съгласно НМРАВ.
Ето защо и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се
присъди сумата в размер на 780 лв., представляща разноски по производството.
4
При този изход на спора ответникът няма право на разноски.
Мотивиран от посоченото, Софийски районен съд, III ГО, 140 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. АТ. АТ., ЕГН **********, с адрес: село
**************************, да заплати в полза на Ц. СТ. Н., ЕГН **********, с
адрес: село **************************, на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД сумата в
размер на 3000 лв., ведно със законната лихва върху сумата в размер на 5000 лв. за
периода от датата на подаване на исковата молба – 09.09.2021 г., до 26.09.2021 г.
(датата, предхождаща датата, на която е извършено частичното погасяване на дълга в
хода на процеса), и върху сумата в размер на 3000 лв. за периода от 27.09.2021 г. до
погасяването, представляваща платена от ищеца в полза на ответника сума за ремонт
на недвижим имот, намиращ се в село **************************, собственост на
ответника, което плащане е извършено от ищеца, предвид поето задължение от
ответника да прехвърли 1/2 идеална част по отношение на имота в полза на ищеца,
което задължение не е изпълнено от страна на ответника, като ОТХВЪРЛЯ иска до
пълния предявен размер от 5000 лв. поради погасяване на задължението чрез плащане,
извършено от ответник в хода на процеса.
ОСЪЖДА П. АТ. АТ., ЕГН **********, с адрес: село
**************************, да заплати на Ц. СТ. Н., ЕГН **********, с адрес: село
**************************, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 780
лв., представляваща разноски по производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5