РЕШЕНИЕ
№ 283
гр. Карнобат, 25.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Димитър Т. Маринов
при участието на секретаря Дарина Б. Енева
като разгледа докладваното от Димитър Т. Маринов Гражданско дело №
20232130100469 по описа за 2023 година
Производството по настоящото дело е образувано по повод подадената
искова молба от ищецът П. А. Д. от гр.Карнобат чрез пълномощника му адв.
С. Г.- Т. Карнобат с която той е предявил срещу ответника М. Д. В. от гр.
Карнобат, заместен в производството поради неговата смърт от неговите
законни наследници – А. М. В. и Д. М. В. обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД във връзка с чл. 86 ал.1 във вр. с чл.
84 ал.3 от ЗЗД с които същият ищец П. А. Д. моли съда да постанови
решение с което да осъди ответника М. Д. В. респ. неговите законни
наследници А. М. В. и Д. М. В., всяка съобразно наследствения й дял да й
заплатят сумата от 15000 лв. представляваща обезщетение за причинените й
неимуществени вреди от страна на М. В. на дата 26.04.2023 г. в близост до
бл. 11 в гр. Карнобат *** , които неимуществени вреди са й причинени
вследствие на падане в шахта причинено от ответника В. и се изразяват във
временно разстройство на здравето й неопасно за живота и до болка и
страдание , ведно със законната лихва върху същата сума , начиная от датата
на извършеното увреждане – 26.04.2023 г. до окончателното й изплащане ,
както и осъждането на ответника М. В. респ.неговите правоприемници -
неговите законни наследници А. М. В. и Д. М. В. да заплатят на ищцата П.
1
Д. сумата от 50 лв. , всяка съобразно нейният наследствен дял ,
представляваща обезщетение за причинените й имуществени вреди
вследствие на същото причинено от ответника В. падане в шахта в близост до
бл. 11 в *** в гр. Карнобат на дата 26.04.2023 г., включващи направените
разходи за удостоверяване на причинените й увреждания , ведно със законната
лихва върху същата сума начиная от 15.05.2023 г. до окончателно изплащане
на същата сума . Същият ищец моли съда да осъди ответника да му
заплати всички направени от него съдебни разноски по делото.
В съдебно заседание така предявените искове се поддържат от ищецът
чрез процесуалният му представител и се иска тяхното уважаване изцяло
така както са предявени.
Ответната страна- първоначалния ответник М. В. чрез първоначалният
си пълномощник и процесуален представител адв. Д. В. е редовно уведомена
за предявените срещу него искове , на същата съдът е указал последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването й в съдебно
заседание , като същата е подала писмен отговор в определения му от съда
едномесечен законов преклузивен срок по чл. 131 ал.1 от ГПК по повод на
предявените срещу нея искове в който взема становище по същите , като
счита така предявените срещу него искове за допустими за разглеждане , но за
неоснователни и недоказани и моли съда да ги отхвърли изцяло като такива.
Претендира за разноски при евентуално отхвърляне на предявените срещу
него искове.
В съдебно заседание първоначалният ответник М. В. редовно призован
се явява лично , като чрез процесуалният си представител изразява същото
становище за неоснователност на така предявените искове и моли същите да
бъдат отхвърлени изцяло така както са предявени , ведно с всички законни
последици от това.
В съдебно заседание процесуалният представител на ответника Д. В.
моли съдът да отхвърли така предявените искове като неоснователни , ведно с
всички законни последици от това.
В съдебно заседание специално назначените особени процесуални
представители на ответницата А. В. молят съда да отхвърли така предявените
искове като неоснователни ,ведно с всички законни последици от това.
С оглед становищата и на страните и с оглед внимателно прочитане и
2
преценяване на така предявените искове съдът е приел, че исковете се явяват
допустими за разглеждане и като такива съдът намира , че следва да бъдат
разгледани по същество.
В съдебно заседание ответникът редовно призован се явява лично и
заедно с неговия процесуален представител и не взема друго и респ. различно
становище по повод на предявения иск.Поддържа искането си съдът да уважи
така направеното от него възражение за прихващане.
След поотделната и съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Ищцата П. А. твърди , че починалия ответник М. В. на дата 26.03.2023 г.
в гр. Карнобат починалият ответник М. Д. В. в следствие на извършено
спрямо нея от него противоправно деяние – блъскане й е причинил леки
телесни повреди изразяващи се в разкъсно-контузна рана на главата , от която
останал ивечест белег, счупване на 5-та и 6-та ребрени дъги в дясно,
кръвонасядане по ляво бедро и лява предмишница, болки в областта на
тялото, болки в областта на гръдния кош затрудняващи дишането й . Въз
основа на това извършено срещу нея противоправно деяние пострадалата А.
сочи , че същият е увредил телесната й цялост като й причинил временно
разстройство на здравето , неопасно за живота й , изразяващо се във
физически болки и емоционални страдания , като по този начин същата търси
обезвреда за същите , като претендира съда да постанови решение с което да
осъди ответника М. Д. В. респ. неговите законни наследници А. М. В. и Д. М.
В., всяка съобразно наследствения й дял да й заплатят сумата от 15000 лв.
представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди от
страна на М. В. на дата 26.04.2023 г. в близост до бл. 11 в гр. Карнобат *** ,
които неимуществени вреди са й причинени вследствие на падане в шахта
причинено от ответника В. и се изразяват във временно разстройство на
здравето й неопасно за живота и до болка и страдание , ведно със законната
лихва върху същата сума , начиная от датата на извършеното увреждане –
26.04.2023 г. до окончателното й изплащане , както и осъждането на ответника
М. В. респ.неговите правоприемници - неговите законни наследници А. М. В.
и Д. М. В. да заплатят на ищцата П. Д. сумата от 50 лв. , всяка съобразно
нейният наследствен дял , представляваща обезщетение за причинените й
3
имуществени вреди вследствие на същото причинено от ответника В. падане
в шахта в близост до бл. 11 в *** в гр. Карнобат на дата 26.04.2023 г.,
включващи направените разходи за удостоверяване на причинените й
увреждания , ведно със законната лихва върху същата сума начиная от
15.05.2023 г. до окончателно изплащане на същата сума. Първоначалния
ответник В. , а впоследствие и неговите правоприемници – законните му
наследници А. В. и Д. В. , чрез техните процесуални представители твърдят ,
че така предявените искове се явяват неоснователни и недоказани , вкл. и по
размер , тъй като не е налице доказване от страна на ищцата на извършено
спрямо нея противоправно поведение от стана на първоначалния ответник М.
В. , което да е причинило претърпените от нея болки и страдания . Затова
молят съдът да отхвърли така предявените искове като неоснователни
изцяло.
Предявените искове съдът намира, че както бе посочено по- горе са с
правно основание чл. 45 от ЗЗД във връзка с чл. 86 ал.1 във вр. с чл. 84 ал.3 от
ЗЗД и са процесуално допустими за разглеждане , тъй като не се твърди и не
се установява да са налице липса на положителни процесуални предпоставки
и наличие на отрицателни процесуални предпоставки относно предявяването
на същите искове .Съобразно разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД е че всеки е
длъжен да поправи вредите , които виновно е причинил другиму , като за да
възникне задължението за обезщетяване на вреди ,респективно да е налице
правото на пострадалото лице да търси обезвреда е нужно да са налице
кумулативно всички елементи на сложния фактически състав на
непозволеното увреждане , а именно : да е налично извършено деяние, същото
деяние да е противоправно извършено , същото деяние да е извършено
виновно , да е причинило съответни вреди и тези вреди да са в причинно-
следствена връзка с извършеното. В настоящия случай съдът намира, че преди
да разгледа дали са налице всички елементи на фактическия състав на
непозволеното увреждане извършени от М. В.- починал в хода на съдебното
производство по делото , следва да разгледа дали конституираните по делото
ответници – правоприемниците на същия – неговите законни наследници А.
В. и Д. В. следва да отговарят по така предявените претенции от ищцата
срещу тях като наследници за задълженията на техния наследодател М. В.. По
този начин съдът намира , че следва да разгледа първо възраженията на
назначените особени процесуални представители на ответницата А. В. , че
4
ищцата А. не е доказала , че същата ответница отговаря за задълженията на
наследодателя й М. В. , понеже същата се явявала недееспособно лице по
смисъла на чл. 5 от ЗЛС , вследствие на нейните заболявания , за които са
ангажирани доказателства по делото и поради това , че същата като
недееспособна не е приела наследството на наследодателя си по опис съгласно
чл. 61 ал.2 от ЗН , същата не следва да отговаря за такива задължения на
наследодателя й предмет на настоящото дело. Действително по делото са
приложени писмени доказателства - експертно решение № 0514/ 041 от
27.02.2019 г. издадено от ТЕЛК към УМБАЛ Бургас , протокол на медицинска
комисия към ОДПЗС Проф. Д-р И. Темков ЕООД гр. Бургас , социална оценка
на същата извършена от Комисия утвърдена със Заповед на Директора на
ДСП от които се установява , че ответницата А. М. В. има заболяване
умерена умствена изостаналост – имбецилитас левис медиа , луксацио кокси
конгенита билатералис и се води като такава на диспансерен отчет към ЦПЗ
Бургас от 09.06.2010 г. . Същата обаче не е представила като доказателства по
делото решение на съда , в случая на БОС от което да е видно , че спрямо
същата е проведено нарочно производство по смисъла на чл. 336 и сл. от ГПК
и същата е поставена под пълно или под ограничено запрещение. Затова съдът
намира , че същата като такава има задължението и следва да отговаря за
имуществените задължения на нейният наследодател.Тука следва да се посочи
, че на съда обаче е ноторно известно , че същата е подала молба за отказа й от
наследството на същия й наследодател и КРС е уважил същата молба и е
постановил този желан от нея отказ от наследството на наследодателя й М. В.
да бъде вписан в особената за това книга затова водена в КРС. По този начин
съдът приема , че поради този направен от А. М. В. отказ от наследството на
наследодателя й М. В. , същата не следва да отговаря за имуществените
задължения на този неин наследодател , като поради тази причина така
предявените искове срещу нея за имуществени вреди в размер на 25 лв. и за
неимуществени вреди в размер на 7 500 лв. , ведно със законните лихви върху
същите се явяват напълно неоснователни и недоказани и като такива следва
да бъдат отхвърлени изцяло , ведно с всички последици от това –
неприсъждането на направените от ищцата съдебни разноски във връзка с
тези искове на основание чл. 78 ал.1 от ГПК .
На съда също е ноторно известно ,че ответницата Д. М. В. е приела
наследството на нейния наследодател М. В. , като това нейно приемане на
5
същото наследство е вписано в особената за това книга водена в КРС. Затова
същата с оглед на това приемане на наследството на горепосочения й
наследодател отговора за имуществените задължения на същия включени в
наследството му и поради тази причина съдът намира , че следва да разгледа
така предявените искове спрямо нея по същество.
Същите предявени искове се оспорват от първоначалния ответник чрез
процесуалният му представител , който отрича да е извършил твърдяното
увреждане с възражение, че ищцата сама паднала в шахтата докато го дърпала
откъм гърба, и когато той се отскубнал от нея тя политнала назад и поради
това не носи отговорност за претендираните вреди, като същото това
становище се поддържа и от сегашната ответница Д. В. чрез процесуалният й
представител .
По искане на страните са събрани писмени доказателства, прието е
заключение на назначената от съда съдебно медицинска експертиза извършена
от д-р Н.Т.- Й. (специалист по ортопедия и травматология, като са разпитани и
свидетели посочени от всяка от страните по делото – по искане на ищцата Д.
са разпитани свидетелите М. С. , П. Д. / съпруг на ищцата / , М. Н. , Н. Д. и И.
В. , а по искане на ответната страна са разпитани свидетелите С. М. / сестра
на първоначалния ищец и леля на ответниците / и Д. К..
Не се спори между страните по делото това, че страните по делото
ищцата П. А. и първоначалния ответник М. В. били съседи, които живели в
бл.11 на ***, в град Карнобат, както и това, че на 26.04.2023 г. следобяд
ищцата Д. , свидетелката С. и първоначалния ответник В. имали кавга за
саксии, която се осъществила непосредствено до сграда на БДЖ в района на
*** гр.Карнобат, срещу блок №11, където В. бил заварен от ищцата Д. и св. С.
да хвърля саксиите и че ищцата Д. паднала в шахта с дълбочина около 2 - 3
метра, намираща се пред сградата на бившия стол на БДЖ респ. ЖП Гара, в
която шахта била намерена по- късно от служители на РУ Карнобат след
получено съобщение от ЕЕН 112,както и че ищцата лежала продължително
време в шахтата докато бъде извадена от екип на РДПБЗН гр.Бургас и
транспортирана в УМБАЛ гр.Бургас където останала на лечение четири дни,
че при падането ударила главата и тялото си, че получила множество
наранявания - счупване на две ребра, разкъсно-контузна рана в областта на
теменната кост, кръвонасядане, болки в цялото тяло, болки в областта на
6
гръдния кош затрудняващи дишането и че е изписана с окончателна диагноза
„контузио торацис, фрактура косте 5,6 декстра, вулнус лацеро-контузум
капитис". Изложените обстоятелства са установени и със събраните по делото
писмени доказателства- протокол за оглед на местопроизшествие от
26.04.2023 г. с фотоалбум (ДП № 2823М-95/2023 г. по описа на РУ-
гр.Карнобат), епикриза 8172 / 29.04.2023 г. на УМБАЛ гр.Бургас,
съдебномедицинско удостоверение № 162/23 г. на Отделение по съдебна
медицина при УМБАЛ гр.Бургас и фактура № **********/15.05.2023 г. на
УМБАЛ гр.Бургас.
Спорния по делото въпрос е дали първоначалния В. е причинил със свои
действия падането на ищцата Д. в посочената по-горе шахта, т.е. осъществил
ли е противоправно деяние, което да ангажира неговата отговорност.
Видно от показанията на разпитаната в съдебно заседание свидетелка М.
С. е че същата в съдебно заседание потвърждава , че била заедно с ицщата Д.
когато последната е паднала в шахтата. Същата свидетелка обяснява, че по
повод откраднати по-рано нейни саксии, имала подозрения че същите са
откраднати от В. и затова извикала полиция, като полицаите установили
саксии в мазето на В.. Същата твърди , че следобяд заедно с ищцата видели В.
да изнася саксиите с една торба от блока и да ги хвърля в дупка до в сградата
на стария стол на ЖП Гара. Същата потвърждава , че В. бил пиян, като тя го
хванала за ревера и му казала да извади саксиите, но В. искал да си тръгва,
като казвал , че бързал и затова тя го хванала от дясната страна на ревера на
дрехата му , а ищцата го хванала за другата (лявата) страна на ревера, като
двете искали да влезе в мазето и да изкара саксиите, но той отказвал . Същата
свидетелката му казала, че ще се обади в полицията и В. я блъснал, като
докато тя изкарвала телефона си за да набере 112, била с гръб към него и
ищцата ,но чула да вика св. М. Н., която било наблизо заедно със св. С. М. и
с лице към тях, че ищцата паднала. Същата свидетелката се обърнала и не
видяла ищцата , но при второто извикване на св. М. Н. , потърсила ищцата и я
открила паднала по гръб в шахтата, като последната не мърдала и казала на
свидетелката , че й тече кръв от главата. Като видяла това същата свидетелка
веднага се обадила на 112, полицаите дошли и поискали одеяло,за да покрият
ищцата .Същите не успели да извадят пострадалата от шахтата и се
наложило да чакат екип от алпинисти от гр. Айтос . Същата свидетелка след
това отишла в полицията, защото трябвало да дава показания , като след
7
разпита, видяла до полицията В., сестра му С., дъщеря му и св. М. Н. , като
тогава св. С. М. и дъщерята на В. казали,че ищцата и тя го били с пръчки В. ,
което не било вярно.Тогава св. М. Н. споделила на свидетелката, че св. С. М. я
наговаряла да каже, че ищцата сама е паднала в дупката. Същата свидетелка е
категорична от личните си впечатления,че не е възможно ищцата да е паднала
сама, тъй като тя е била с гръб към шахтата, а от мястото където е била с В.
до мястото където е паднала имало 1, 20 метра , като на заден ход се изисквали
много крачки да се минат тези 1.20 м.. Същата св. Твърди , че разбрала по-
късно, че отвели ищцата в болница, като след 4-5 дни ищцата се прибрала,
два месеца не излизала, лежала и стояла в къщи, лекувала се, защото имала
болки, като свидетелката, че я посещавала лично 2-3 пъти.Същата свидетелка
потвърждава , че към деня на разпита (09.11.2023г.), ищцата още има болки и
че същата се страхува да срещне В. и затова имало случаи да се връща, когато
излиза.
Видно от показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел П. Д.
– съпруг на ищцата е че същият потвърждава , че е бил следобяд в дома си,
когато чул шум от пожарния автомобил и слезнал по стълбището, видял през
отворения прозорец на първия етаж св. М. Н. , която му казала, че бутнали П.,
че М. я бутнал и избягал, като същият видял , че съпругата му била в шахтата,
имала кръв на главата, тя също му казала,че В. я бутнал. Същият твърди , че
специален екип от алпинисти от гр. Бургас я извадил и чак към 17 ч. линейка
я откарала в Окръжна болница Бургас , като свидетелят я придружавал.
Същият свидетел твърди , че в линейката поставили яка на шията на жена му,
защото не знаели , дали е счупен врата й при удара на главата й . Когато
пристигнали в болницата, зашили раната на главата, прегледали я с рентген и
установили,че има счупени ребра, отделно имала много синини от натъртване
. Свидетелят твърди , че я лекувал по стари рецепти за да не я боли,
обличал,обувал, къпал в седнало положение, не можела да се обслужва сама,
да стои права, това било около 2 месеца .Същият твърди , че ищцата към
момента на разпита (към 09.11.2023 г.) продължава да има болки,когато легне
на дясна страна и взема обезболяващи. Свидетелят обяснява, че 2 метра е
разстоянието на шахтата от мястото,където се намира прозорчето на старата
сграда, в която В. хвърлял саксиите. Сградата била стол на ЖП Гара, мястото
му е заградено с ограда , която на места липсвала по време на инцидента.
В съдебно заседание е разпитана като свидетелка М. Н. която обяснява,че
8
видяла как В. носи саксии от блока и че се кара с ищцата и св. М. С. за
саксиите до стария ЖП стол.Същата твърди , че не е гледала през цялото
време към тях,но в един момент видяла,че ищцата я няма и си помислила, че
паднала на тревата, но когато отишла на място видяла, че ищцата е паднала в
шахтата и плаче. Същата твърди , че й станало лошо от гледката и отишла да
търси мъжа на ищцата и когато го видяла му казала,че ищцата е паднала в
шахтата. Същата свидетелка твърди обаче , че ищцата и св. М. С. да са удряли
В. с пръчки, както той твърди. Същата дава сведения , че св. С. М. й говорила,
че брат й бил бит с пръчки от ищцата и св. М. С. , което свидетелката не
видяла , като същата твърди , че дълго време респ. 5-6 месеца ищцата не
излизала след инцидента.
В съдебно заседание е разпитан и св.Н. Д. който работи като полицейски
инспектор в РУ Карнобат,който твърди , че бил на работа, когато по сигнал за
паднала жена в шахта, посетили с колегата си- свид. И. В., района на ЖП Гара
гр.Карнобат и там заварили в дълбока шахта паднала жена, която лежала по
гръб, разговаряли с нея. Същата им обяснила,че е бутната от съседа си М..
Същият потвърждава , че не открили М. респ. М. В. на мястото и го
потърсили по телефон, като разговарял с него и се уговорили да се срещнат в
града. Същите се срещнали с него до магазин Т Маркет в гр. Карнобат , като
го отвели го в РУ и го задържал във връзка със случая, като В. отрекъл да е
бутал жената. Същият свидетел твърди , че на място е имало и друга жена ,
която също потвърдила думите на падналата жена , че М. е бутнал
пострадалата, но същата жена несе намира в съдебната зала.
В съдебно заседание е разпитан като свидетел И. В. , който работи като
инспектор криминална полиция в РУ Карнобат. Той дава сведения за
местопроизшествието и обяснява, че когато отишли на място видели с
колегата си св. Д. паднала жена в една дълбока шахта в близост до бившия
стол на ЖП Гарата , като жената лежала в шахтата по гръб и понеже шахтата
била дълбока било невъзможно да се стигне до жената и същата да се издърпа
с ръка , но по свидетелски показания от други жени на мястото , разбрали от
същите жени, които били там,че един мъж е бутнал жената и тя паднала, като
разбрали и фамилията му от тях , която била В. . Същият свидетел твърди , че
мъжът не бил там на място и свързали се с него по телефона , като същият
бил в района на магазин Т Маркет , след което същият мъж по фамилия В.
9
после бил откаран с автомобил до РУ Карнобат , където същият свидетелят го
разпитал . В Ру Карнобат В. обяснил, че когато изхвърлял откраднатите от
него саксии, две жени го видели, едната от които -пострадалата, станало
пререкание между него и тях, че са го дърпали и го удряли с някаква пръчка и
после когато се отдалечил от тях на около 4- 5 метра чул писъци и разбрал,че
едната жена паднала, но си тръгнал. Същият отричал да е бутнал жената и да е
употребил алкохол по време на случката.
В съдебно заседание е разпитана като свидетел С. Д. М. която се явява
сестра на В. и леля на ответниците . Същата потвърждава , че била заедно с
ищцата и св. М. С. , когато брат й М. В. излязъл със саксиите от блока, като
когато го видели двете жени – ищцата и св. С. отишли към него и тя ги
последвала, като двете в същото време скъсали от дървото доста дебели клони
около метър дълги и започнали да бият брат й. В. викал да го пускат, но
жените го дърпали за главата и отзад, като св. М. само гледала и не му
помогнала,защото се страхувала да не бият и нея. Същата свидетелка твърди ,
че след това ищцата се отскубнала от якето и паднала в шахтата, като
започнала да вика за помощ. Същата свидетелка твърди , че ищцата самичка
е паднала, а брат й М. не бил виновен.Същата св. Твърди , че когато станала
случката св. М. Н. не била там, но в полицията отишли заедно, като там
тогава казала на същата свидетелка да каже на полицаите, че ищцата сама е
паднала . Същата свидетелка твърди че ищцата е излязла пред блока на
пейката 15-20 дена след случката.
В съдебно заседание е разпитана като свидетел Д. К. .Същата
първоначално твърди , че видяла докато минавала покрай стария стол св. М.
С. ,ищцата и М. да се бият, като видяла същите жени да го бият с пръчки, като
после се поправя , че същите го дърпали и държали пръчки, а след това пак
уточнява,че същите жени го дърпали за якето и не носили пръчки и не го
биели с пръчки. Накрая същата свидетелка твърди ,че видяла само дърпане,
като двете жени дърпали М. отзад за якето , а той им викал „ оставете ме ,
пуснете ме „ като твърди , че не знае за какво е станала кавгата , както и че
не знае , че ищцата е паднала в някаква шахта.Съдът намира , че така дадените
от тази свидетелка показания , са противоречиви т.е. се намират във вътрешно
противоречие едни с други.
С оглед на горепосочените събрани по делото доказателства, преценени в
10
тяхната съкупност, съдът приема , че те установяват по един категоричен и
безспорен начин начин, че на 26.04.2023 г. следобяд около 15 ч. при
възникнала кавга В. бутнал ищцата и тя паднала в намиращата се наблизо
шахта. Установени са факти и обстоятелства, които в тяхната взаимна връзка
водят до логичен извод за наличието на основен факт - увреждащо действие.
Свид.С. е възприела събитията по този начин, въпреки обстоятелството, че
точно в този момент е била с гръб, но непосредствената й близост, блъскането
й от В. малко преди ищцата да падне, местоположението на участниците в
ситуацията и на шахтата от тях, формирали у нея убеждение,че ищцата е била
блъсната при падането си в шахтата. Затова,че В. е блъснал ищцата ,
свидетелстват разпитаните служители на РУ Карнобат които узнали този
факт при посещение местопроизшествието на място към 16 ч. Тука следва да
се добави и безспорно установен факт - бягството на В. от мястото на
произшествието, опита да прикрие извършеното: чрез сестра си свид.М., която
даде противоречиви доказателства в негова подкрепа , но и призна,че е
наговаряла св. М. Н. да твърди,че ищцата сама е паднала (в резултат
последната свидетелка отказва да даде конкретни сведения, дистанцирайки се
с тезата,че нищо не е видяла), чрез свид. К. която даде толкова противоречиви
едни с други доказателства , че най- накрая призна,че не е виждала ищцата и
св. С. с пръчки да нанасят побой на В..
Пълното доказване в процеса може да бъде осъществено както чрез
преки, така и чрез косвени доказателства (последните установяват странични
обстоятелства, но преценени в съвкупност с другите, служат за установяване
на основния факт), гражданският процесуален закон не въздига определени
видове доказателствени средства като по-значими или категорични в
сравнение с други. Затова , в настоящия случай следва да се направи
обоснован извод на база на всички събрани доказателства (преки и косвени),
че ищцата е провела пълно доказване и е установила наличността на всички
елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане.
С оглед на гореизложеното , съдът намира , че за вредите причинени на
ищцата от М. В. същата има право на обезщетение.
По отношение на искането за имуществени вреди причинени на ищцата
А. в размер на 50 лв. съдът приема следното : същото е установено с писмен
документ- фактура установяваща извършено плащане от ищцата за съставяне
11
на съдебно мед.удостоверение № 162/ 23 г. на ОСМ при МБАЛ гр.Бургас.От
същата сума всеки ответник съобразно неговата наследствена квота респ.
наследствен дял следва да заплати на ищцата сумата от 25 лв.. По отношение
на ответницата А. В. , тъй като същата не отговаря за имуществените
задължения на наследодателя й М. В. , поради отказа й да приеме
наследството на същия , то искът за имуществени вреди по отношения на нея
както бе посочено по- горе се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен, ведно с претендираната законна лихва върху същата сума. По
отношение на ответницата Д. В. , тъй като същата е приела наследството на
горепосочения неин наследодател , тя следва да отговаря по отношение на
този иск на имуществени вреди и по този начин същата дължи на ищцата
съответната претендирана от нея сума в размер на 25 лв., която сума следва да
й се присъди ведно със законната лихва , начиная от датата на увреждането й –
26.04.2023 г. до окончателното й изплащане. .
Обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост по
смисъла на чл. 52 от ЗЗД . Съгласно постановките на ППВС 4/68 понятието
"справедливост" не е абстрактно - то е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат
предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Справедливо
по смисъла на чл.52 от ЗЗД обезщетение означава да бъде определен от съда
онзи точен паричен еквивалент на всички понесени от конкретното увредено
лице болки, страдания и неудобства-емоционални, физически и психически
сътресения, които ноторно намират не само отражение върху психиката му, но
му създават и социален дискомфорт за определен период от време, а понякога
и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното му
състояние и които в своята цялост представляват конкретните неимуществени
вреди. Същевременно обезщетението за същите има паричен израз, поради
което всякога се явява детерминирано и от икономическа конюнктура в
страната, една от проявните форми на която, наред с официалната статистика
за средна работна заплата са нивото на инфлация и пр.
Съгласно заключението на съдебно- медицинската експертиза , което като
неоспорено от страните по делото , съдът е приел като абсолютно
доказателство е че в резултат на падането ищцата е получила разкъсно-
контузна рана, от която останал ивечест белег, счупване на 5-та и 6-та ребрени
дъги в дясно, кръвонасядане по ляво бедро и лява предмишница, болки в
12
областта на тялото, болки в областта на гръдния кош затрудняващи дишането,
които отговарят да са получени по време и начин както се съобщава от
пострадалата при падане с -без предварително придадено ускорение на тялото
от височина, по съвкупност довели до временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. Обичайният възстановителен процес при такъв вид
увреждания на ребрата е по-малко от месец, като силните болки са от
счупените ребра и имат по- голям интензитет около 15-20 дни, след което
намаляват, но не изчезват.Вещото лице посочва , че към 30.11.2023 г. ищцата е
възстановена, като се очаква 1-2 години да търпи леки болки при промяна на
времето.
Свидетелите М. С. и П. Д. дават сведения за състоянието на ищцата по
време на инцидента и след това. Същите посочват , че тя е лежала на дъното
на шахтата в неизвестност за състоянието си близо два часа, течала й е кръв
от главата , същата е била силно обезпокоена от това,защото съобщила този
факт и е била в шок . Внезапното падане е свързано със силен стрес за
психиката и за тялото тъй като същите свидетели посочват, че ищцата е
плачела. Безспорно случилото се отразило на психиката й, ищцата приемала
по рецепта на Лотосоник - препарат за намаляване на стрес, което споделила
на прегледа извършен от вещото лице, а по делото е представена лекарска
рецепта с дата 03.11.2023 г.. Същите свидетели твърдят, че много време
ищцата се възстановявала в къщи тъй като не можела да се обслужва сама.
Същите свидетели твърдят, че тя не можела да стои права заради
болките,които имала, при движение също изпитвала болки, не можела да се
самообслужва , като имала болки през цялото време . За тези болки се
съобщава и по време на гледане на делото. Същите свидетели посочват, че в
настоящо време ищцата се страхувала да излиза от дома си , поради това , да
не срещне В.. При така установените обстоятелства и като се съобрази
характера на увреждането -както отделните увреждания сами по себе си, така
и самата политравма, интензитета на търпените физически и психически
болки и страдания , медицинска интервенция- зашИ.е на разкъсна рана,
множеството изследвания, на които е била подложена, от зарастването на
счупените ребра и болките при движение, от неудобствата които преживяла
близо два месеца предвид невъзможността за самостоятелно обслужване,
стрес (от самото падане), тревожност, продължителността на болките с по-
голям интензитет, възстановителния процес около месец, и последиците от
13
тях , ще усеща леки болки в гръдния кош при промяна на времето 1-2 години,
социално-икономическите условия към момента на увреждането , съдът
намира , че полагащото се справедливо обезщетение за причинените на
ищцата неимуществени вреди възлиза на претендираната сума от 15000 лв. .
От същата сума за неимуществени вреди всеки ответник дължи на ищцата
според наследствения си дял - 7500 лв.. Върху това обезщетение за
неимуществени вреди се дължи лихва, която, съобразно чл.84 ал.З ЗЗД трябва
да се начислява считано от датата на увреждането -26.04.2023 година . Пак
както бе посочено от съда по- горе , тъй като ответницата А. В. се е отказала
от наследството на наследодателя си М. В. , то тя не дължи заплащане на
обезщетение на ищцата съобразно нейния наследствен дял от 7 500 лв. , ведно
с претендираната законна лихва върху същата сума, начиная от датата на
увреждането- 26.04.2023 г. до окончателното й изплащане , ато затова този иск
в тази му част следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По разноските по делото:
Ищцата е поискала да й бъдат присъдени направените от нея съдебни
разноски по делото в размер на общата сума от 4541, 20 лв. изразяващи се в
платено от нея : 1. Държавна такса от 600 лв. , 2. адв. възнаграждение в
минимален размер - сумата от 1750 лв. , за което е представила пълномощно
и договор за правна защита и съдействие в които от които е отразено , че
ищцата е заплатила сумата от 1750 лв. адв. възнаграждение по настоящото
дело в брой , 3. Депозит за възнаграждение на вещо лице в размер на сумата от
421, 20 лв. , 4. депозит за свидетел в размер на сумата от 20 лв.. и 5.
възнаграждение за назначаване на особен процесуален представител респ.
представители на ответника А. В. . Тъй като така предявените искове са
уважени изцяло спрямо ответника Д. В. , то съдът намира , че на основание чл.
78 ал.1 от ГПК , че ответника Д. В. следва да бъде осъдена да заплати на
ищцата сумата от 1395,60 лв. представляваща направените от нея съдебни
разноски по делото спрямо същия ответник , съобразно уважените части на
предявените от ищцата искове срещу нея.Такива не следва да се присъждат
на ищцата в размер на сумата от 3145, 60 лв. съобразно изцяло отхвърлените
срещу ответника А. В. искове.
Процесуалният представител на ответника Д. В. е поискал също да се
14
присъдят направени по делото съдебни разноски по делото , като е
представил списък за разноски по чл. 80 от ГПК в който е посочено , че
първоначалния ответник М. В. е направил разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на сумата от 1750 лв. в брой видно от представените
съответно договор за правна защита и съдействие и пълномощно от които да
са налице данни , че същия ответник е заплатил такова адв. възнаграждение,
както и сумата от 3 лв. за копиране на документи . По делото същият проц.
представител е представил допълнителен договор за правна защита и
съдействие в които е отразено , че същият е предоставил безплатна правна
помощ на ответника Д. В. по смисъла на чл. 5 т.1 от Наредба № 1 / 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения . С оглед на това , че
предявените искове срещу ответника Д. В. се явяват напълно основателни и
доказани и следва да бъдат уважени , искането за заплащане на съдебни
разноски се явява неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено
изцяло . Затова съдът намира , че поради това искането на ответника да му
бъдат присъдени направените от него съдебни разноски в случая на основание
чл. 78 ал.3 от ГПК- представляваща направените от него съдебни разноски по
делото съобразно отхвърлените части на предявените срещу него искове , се
явява неоснователно и като такова не следва да бъде уважено. Още повече , че
същия ответник не доказа да е направил съдебни разноски по настоящото
дело. На ответника А. В. също не следва да бъдат присъждани по делото
съдебни разноски тъй като не се установи същата да е направила такива по
настоящото дело, а и с оглед на това , че няма такова искане.Затова съдът
намира , че не следва да се произнася по отношение на горното.
Мотивиран от гореизложените си съображения, Карнобатският районен
съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. М. В. с ЕГН ********** , с постоянен адрес на същата в
гр. Карнобат, обл. Бургас *** да заплати на П. А. Д. с ЕГН ********** с
постоянен адрес гр. Карнобат , обл. Бургаска *** *** , същата със съдебен
адрес за връчване на призовки и съобщения - адрес на кантора на АД Т. и Г. в
гр. Карнобат ул. *** - чрез адв. С. Х. Г.- Т. – съдебен адресат сумата от 7500
лв. , съобразно нейния наследствен дял от сумата от 15000 лв. ,
15
представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди от
страна на М. В., неин наследодател , на дата 26.04.2023 г. в близост до бл. 11
в гр. Карнобат *** , които неимуществени вреди са й причинени вследствие
на падане в шахта причинено от М. В. и се изразяват във временно
разстройство на здравето й , неопасно за живота и до болка и страдание ,
ведно със законната лихва върху същата сума , начиная от датата на
извършеното увреждане – 26.04.2023 г. до окончателното й изплащане , както
и ОСЪЖДА Д. М. В. с ЕГН ********** , с постоянен адрес на същата в гр.
Карнобат, обл. Бургас *** да заплати на ищцата П. А. Д. Д. с ЕГН
********** с постоянен адрес гр Карнобат , обл. Бургаска *** *** , същата
със съдебен адрес за връчване на призовки и съобщения - адрес на кантора на
АД Т. и Г. в гр. Карнобат ул. *** - чрез адв. С. Х. Г.- Т. – съдебен адресат
сумата от 25 лв. , съобразно нейният наследствен дял от сумата от 50 лв. ,
представляваща обезщетение за причинените й имуществени вреди
вследствие на същото причинено от наследодателя й М. В. падане в шахта в
близост до бл. 11 в *** в гр. Карнобат на дата 26.04.2023 г., включващи
направените разходи за удостоверяване на причинените й увреждания , ведно
със законната лихва върху същата сума начиная от 15.05.2023 г. до
окончателно изплащане на същата сума.
ОТХЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 45 от ЗЗД във връзка с чл.
86 ал.1 във вр. с чл. 84 ал.3 от ЗЗД предявени от П. А. Д. с ЕГН ********** с
постоянен адрес гр Карнобат , обл. Бургаска *** *** , същата със съдебен
адрес за връчване на призовки и съобщения - адрес на кантора на АД Т. и Г. в
гр. Карнобат ул. *** - чрез адв. С. Х. Г.- Т. – съдебен адресат срещу А. М. В.
с ЕГН ********** същата с постоянен адрес в гр. Карнобат , обл. Бургас *** ,
за осъждането на А. М. В. да заплати на П. А. Д. сумата от 7500 лв. ,
съобразно нейния наследствен дял от сумата от 15000 лв. , представляваща
обезщетение за причинените й неимуществени вреди от страна на М. В.,
неин наследодател , на дата 26.04.2023 г. в близост до бл. 11 в гр. Карнобат
*** , които неимуществени вреди са й причинени вследствие на падане в
шахта причинено от М. В. и се изразяват във временно разстройство на
здравето й , неопасно за живота и до болка и страдание , ведно със законната
лихва върху същата сума , начиная от датата на извършеното увреждане –
26.04.2023 г. до окончателното й изплащане , както и за сумата от 25 лв. ,
съобразно нейният наследствен дял от сумата от 50 лв. , представляваща
16
обезщетение за причинените й имуществени вреди вследствие на същото
причинено от наследодателя й М. В. падане в шахта в близост до бл. 11 в ***
в гр. Карнобат на дата 26.04.2023 г., включващи направените разходи за
удостоверяване на причинените й увреждания , ведно със законната лихва
върху същата сума начиная от 15.05.2023 г. до окончателно изплащане на
същата сума, като неоснователни и недоказани изцяло.
ОСЪЖДА Д. М. В. с ЕГН ********** , с постоянен адрес на същата в
гр. Карнобат, обл. Бургас *** да заплати на П. А. Д. с ЕГН ********** с
постоянен адрес гр Карнобат , обл. Бургаска *** *** , същата със съдебен
адрес за връчване на призовки и съобщения - адрес на кантора на АД Т. и Г. в
гр. Карнобат ул. *** - чрез адв. С. Х. Г.- Т. – съдебен адресат сумата от 1395,
60 лв. представляваща направените от нея съдебни разноски по настоящото
дело на основание чл. 78 ал.1 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ искането на П. А. Д. с ЕГН ********** с постоянен адрес
гр. Карнобат , обл. Бургаска *** *** , същата със съдебен адрес за връчване
на призовки и съобщения - адрес на кантора на АД Т. и Г. в гр. Карнобат ул.
*** - чрез адв. С. Х. Г.- Т. – съдебен адресат за осъждането на А. М. В. с ЕГН
********** същата с постоянен адрес в гр. Карнобат , обл. Бургас *** да й
заплати направените от нея спрямо А. М. В. съдебни разноски по настоящото
гр.д. № 469/ 2023 г. по описа на Районен съд Карнобат в размер на сумата от
3145, 60 лв. , като неоснователно изцяло.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред БОС в 14-дневен срок,
считано от датата на съобщаването му на страните по делото.
Съдия при Районен съд – Карнобат: _______________________
17