№ 17442
гр. София, 29.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело
№ 20251110128823 по описа за 2025 година
Ищецът * твърди в исковата молба, че в негова е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.417 ГПК, против: А. А. П. с ЕГН: ********** и адрес: *, общ.
Столична, обл. София (столица) за сумата 1 583,72 лева, представляваща главница , ведно
със законна лихва за период от 23.10.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 100,13 лева ,
представляваща мораторна лихва за период от 23.10.2023 г. до 15.10.2024 г., за които
предявява установителни искове, при твърдения за сключен договор на 2.4.2021г. за банков
кредит по програмата на МС за гарантиране на безлихвени кредити в защита на хора,
лишени от възможността да полагат труд поради пандемията Ковид, по силата на който е
отпуснал в заем на ответницата главница от 1900 лева, който да се усвои, без заплащане на
възнаградителна лихва, по посочена банкова сметка. Твърди се, че сумата е преведена, като
поради неизпълнение на поетото задължение за погасяване на месечни вноски, твърди, че е
обявил вземането за предсрочно изискуемо, на 22.5.2024г. Предявява иск за установяване на
двете вземания, при тези твърдения, и осъдителен иск за същите вземания, при твърдението,
че ако съдът приеме, че волеизявлението на кредитора не е достигнало до ответницата преди
подаване на заявлението по чл.417 ГПК, респективно – предсрочната изискуемост не е
обявена надлежно, прави изявление, че с исковата молба обявява вземанията за предсрочно
изискуеми. Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с
чл. 240, ал. 1 ЗЗД и 240, ал.2 ЗЗД.
Предявен е осъдителен иск за същите вземания, с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД и 240,
ал.2 ЗЗД.
Ответникът, получил препис от исковата молба на 4.6.2025г., е депозирал отговор извън
1
срока по чл.131 ГПК – на 14.7.2025, в който сочи, че признава евентуалния иск , като по –
долу се сочи, че предявеният по реда на чл.422 ГПК иск се оспорва, заради предвидения в
договора гратисен период до 23.5.2023г. и краен падеж на задълженито 2.4.2026г. Сочи, че
кредиторът незаконосъобразно е обявил предсрочна изискуемост, като в уведомлението е
предоставен необосновано кратък срок за изпълнение, а същото е връчено чрез формална
процедура на адрес, на който ответницата не е пребивавала, а ищецът е знаел електронен
адрес и телефонен номер. Сочи се, че условието на чл.28,1 от договора е неравноправна
клауза. Прави се искане за отхвърляне на иска за установяване на вземането по заповедта,
обезсилване на същата и изпълнителния лист, както и уважаване на евентуалния иск.
Изразява се готовност за пълно плащане на главница и лихва.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на
ответника, намира за установено следното:
С определението по чл.140 ГПК, е отделено като безспорно и ненуждаещо се от
доказване по делото, че е сключването на договора за кредит, твърдението на ищеца, че към
22.5.2024г. ответницата не е заплатила общ остатък от 1 583,72 лева от главницата, че
аритметично, мораторната лихва за период от 23.10.2023 г. до 15.10.2024 г., изчислена по
реда на чл.86 ЗЗД възлиза на 100,13 лева, както и че изпратеното от кредитора на 16.2.2024г.
уведомление за обявяване на вземането за предсрочно изискуемо, е било връчено от ЧСИ,
при условията на чл.47,ал.5 ГПК.
Представеният договор за кредит е сключен по програмата на Министерски съвет на
Република България за гарантиране на безлихвени кредити в защита на хора, лишени от
възможността да полагат друг поради пандемията от Ковид – 19. Видно от договора, на
ответницата А. П. е предоставена в заем главница от 1900лева, при ГПР 1,2941 %, по
посочена в договора банкова сметка, при уговорен в договора срок за получаване на сумата,
от получаването на потвърждение от банката от страна на Българска банка за развитие АД,
че кредитът е включен в гарантирания портфейл по програмата. Посочено е, че средствата
от кредита не могат да бъдат усвоявани по – късно от 31.7.2021г., както и че от датата на
усвояването им, до 23.5.2023г.е предвиден гратисен период, през който кредитополучателят
не прави вноски по кредита, след изтичане на който гратисен период, кредитополучателят е
поел задължението да погасява кредита на равни погасителни вноски, съгласно погасителен
план. Крайният падеж на вземането на банката – ищец, е 2.4.2026г., първата месечна вноска
е 23.5.2023г., падежът на вноските, след тази дата, е 23 – то число на календарен месец, като
в договора е предвиден директен дебит от посочената в договора банкова сметка, чрез който
банката да събира дължимите суми – месечни вноски. Предвидено е, че за отпуснатия заем
не се дължи възнаградителна лихва, като при забава в плащанията, се следва обезщетение за
забава, в размер 10 %. Видно от представения погасителен план, за период от 2.4.2021г. до
23.4.2023г., се дължи по 1,50 лева на месец, съставляващи месечни такси, а считано от
23.5.2023г. се дължи месечна вноска от по 54,28 лева, до 23.3.2026г. и вноска от 54,20 лева
на падеж 2.4.2026г., като в погасителния план е посочено с анюитетната вноска каква част от
2
главница и такса се погасява на месец.
В разпоредбите на чл.25 до 28 на договора са предвидени хипотезите, при които
кредиторът може да обяви кредита за предсрочно изискуем. Съгласно чл.25, кредиторът
може да обяви кредита за предсрочно изискуем, при неплащане на която и да е вноска,
съгласно чл.26 от договора, кредиторът обявява част или пълния размер на вземанията си за
предсрочно изискуеми и уведомява кредитополучателя за пристъпване към принудително
изпълнение на вземанията си по реда, установен в договора и закона, на адресите за
кореспонденция, избрани и посочени от него в искането за предоставяне на кредит или в
договора или приложенията към него. чл.27 е неотносим към твърдението на ищеца,
защото няма спор, че няма неусвоени суми. Чл.28 предвижда, че банката обявява част или
целия кредит за предсрочно изискуем и пристъпва към принудително събиране на
вземанията по него при настъпване на което и да е от следните основания: 28.1.Забава за
плащане с повече от 31 дни, считано от датата на падежа по договора и/ или погасителен
план на вноска в пълен договорен размер;28.2. Установяване на неистинска информация,
28.3. Оттегляне на съгласието за директен дебит; 28.4неизпълнението на което и да е
задължение по договора.
По делото е представен формуляр за предоставяне на информация по повод кредита,
с подпис на ответната страна.
В заглавната страница на договора, като данни за ответницата са попълнени адрес
град София, ж.к.Дружба 2, 152, етаж 2, ап.16, посочен е имейл адрес.
Ищецът е изпратил на адреса, посочен по – горе чрез ЧСИ, покана за доброволно
изпълнение на 16.2.2024г., в която е посочено, че общото задължение на ответницата към
5.2.2024г. възлиза на 1583,72 лева главница, 2,15 лева лихва, 144 лева такса, като
ответницата е поканена да заплати в 14- дневен срок от получаването на поканата
просрочените си задължения в общ размер 304,89 лева, от които 158,74 лева главница, 2,15
лева просрочена лихва и други разходи, свързани с изпълнението на договора – 144 лева,
като е посочено, че в случай, че задължението не бъде изпълнено в посочения срок, на
основание чл.60,ал.2 ЗКИ, банката обявява изцяло изискуем целия размер на кредита.
Връчител при ЧСИ е посетил посочения по – горе адрес три пъти за един календарен месец,
включително веднъж в неработен ден, не е открил адресата, като на 22.3.2024г. е залепено
уведомление на входната врата на № 16. С констативен протокол от 8.4.2024г., ЧСИ, след
извършване на справка от НБДН, е установил, че постоянният и настоящ адрес на
ответницата съвпада с адреса на залепване на уведомление, към сочената дата няма вписан
трудов договор, и е приел поканата за редовно връчена, на основание чл.47,ал.5 ГПК.
Видно от заповедното производство, поканата за доброволно изпълнение е била
връчена на ответницата на същия адрес, на 16.12.2024г.
. При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
3
Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал.1 ЗЗД договорът за заем се счита за сключен с
постигане на съгласие между страните и предаване на вещта или паричната сума. В тази
връзка, за да се приеме, че е налице валиден договор за заем за послужване, е необходимо
страните да постигнат съгласие: заемодателят да се съгласи да предостави определена
парична сума на заемателя, а последният да се задължи да върне същата сума след изтичане
на уговорения в договора срок. С оглед на факта, че договорът за заем е реален, същият
поражда последици, едва когато въз основа на постигнатото съгласие бъде предадена
паричната сума. Следователно, ищецът, който претендира, на основание чл.240,ал.1 ЗЗД
връщане на паричната сума, носи доказателствената тежест да установи, че между него и
ответника е било постигнато съгласие, което да обхваща всички съществени условия на
договора за заем за послужване /чл. 240 ЗЗД/, посочени по-горе, както и че така уговореното
предоставяне на паричната сума, е било фактически осъществено. По делото това
обстоятелство е отделено като безспорно, както и безспорно е, че след изтичане на
гратисния период, даден по договора, считано от вноската с падеж 23.10.2023г., ответницата
е преустановила плащанията по договора, както и че към 23.10.2024г. / датата на подаване на
заявлението по чл.417 ГПК/, неплатени са всички вноски с падежи от 23.10.2023г. –
23.09.2024г. Към датата на изпращане на покана за доброволно изпълнение чрез ЧСИ,
неплатени са били вноски с падежи 23.10.2023г. до 23.1.2024г.или общо 4 вноски.
Както се прие с ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС ОСГКТ, по силата на чл. 60, ал. 2 от
Закона за кредитните институции банката може да са поиска издаване на заповед за
незабавно изпълнение по реда на чл. 418 ГПК, когато "кредитът бъде обявен за предсрочно
изискуем" поради неплащане на една или повече вноски. Предсрочната изискуемост
представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл. 20а, ал. 2 ЗЗД,
настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки:
обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за
предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2
ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък
от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които
към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие
от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този
момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й, доколкото в договора
не е предвидена разпоредба, съдържаща изявление на кредитора, че с настъпването на
определена предпоставка / например неплащане на определен брой вноски/, кредиторът
упражнява правото си да превърне кредита в предсрочно изискуем.
По делото е безспорно, че ответникът, към изпращане на поканата за доброволно
изпълнение, не е била заплатила 4 погасителни вноски, следователно в полза на ищеца е
възникнало правото, на основание чл.60,ал.2 ЗКИ да трансформира кредита в предсрочно
изискуем. Дори да се приеме тезата на ответницата, че разпоредбата на чл.28,1 , която
предвижда правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем при забава в която
и да е вноска, дори и само на една, от договора е нищожна, то правото на кредитора – банка,
4
да обяви договора за предсрочно изискуем, е уредено и в закона. Доколкото правото на
ищеца да трансформира кредита в предсрочно изискуем е преобразуващо право, тъй като с
надлежното му упражняване настъпва промяна в правната сфера на ответника – длъжник, то
и за да настъпи правната промяна, следва изявлението на кредитора, че упражнява правото
си, да е достигнало до адресата на промяната – ответника, тъй като в договора не е
посочено, че кредиторът уведомява длъжника, че упражнява правото си при настъпване на
определена предпоставка.
Разпоредбата на чл.47 ГПК предвижда следното:
Ал.1 Когато ответникът в продължение на един месец не може да бъде намерен на
посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението,
връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е
осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея. Когато има достъп до
пощенската кутия, връчителят пуска уведомление и в нея. Невъзможността ответникът да
бъде намерен на посочения по делото адрес се констатира най-малко с три посещения на
адреса, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от
посещенията е в неприсъствен ден. Това правило не се прилага, когато връчителят е събрал
данни, че ответникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната
собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил
това с посочване на източника на тези данни в съобщението.
(2) В уведомлението се посочва, че книжата са оставени в канцеларията на съда,
когато връчването става чрез служител на съда или частен съдебен изпълнител, съответно в
общината, когато връчването става чрез неин служител, както и че те могат да бъдат
получени там в двуседмичен срок от залепването на уведомлението.
(3) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Когато ответникът не се яви да получи
книжата, съдът служебно проверява неговата адресна регистрация, освен в случаите на чл.
40, ал. 2 и чл. 41, ал. 1, в които съобщението се прилага към делото. Ако посоченият адрес не
съвпада с постоянния и настоящия адрес на страната, съдът разпорежда връчване по
настоящия или постоянния адрес по реда на ал. 1 и 2. Съдът служебно проверява и
местоработата на ответника и разпорежда връчване по местоработата, съответно
местослуженето или мястото за осъществяване на стопанска дейност.
СРС намира, че разпоредбата е спазена от ЧСИ, тъй като, видно от представеното
по делото съобщение, връчителят е посещавал постоянния и настоящ адрес на ответника три
пъти в рамките на един месец, между посещенията има седмица, едно от тях е в неработен
ден. Връчителят е залепил обявление. Направена е справка от ЧСИ за работодател, към
датата на уведомлението не е установено вписване за сключен трудов договор.
Ето защо, на основание чл.47,ал.5 ГПК, съобщението до ответника, с уведомление за
предсрочна изискуемост, е връчено, след изтичане на двуседмичен срок от датата на
връщането му в канцеларията на ЧСИ на датата 22.3.2024г., или редовното връчване е от
дата 6.4.2024г.
5
Заявлението е подадено от ищеца на 23.10.2024г., когато преобразуващото право е
било упражнено надлежно.
Неоснователни са доводите на ответницата за незаконосъобразност на връчването.
В самия договор – разпоредбата на чл.25, е предвидено, че кредиторът може да обяви
кредита за предсрочно изискуем, при неплащане на която и да е вноска, съгласно чл.26 от
договора, кредиторът обявява част или пълния размер на вземанията си за предсрочно
изискуеми и уведомява кредитополучателя за пристъпване към принудително изпълнение на
вземанията си по реда, установен в договора и закона, на адресите за кореспонденция,
избрани и посочени от него в искането за предоставяне на кредит или в договора или
приложенията към него, като в договора е посочен същият адрес на ответницата, на който
адрес е изпратена поканата за доброволно изпълнение, съдържаща и изявление по чл.60,ал.2
ЗКИ, и на който адрес впоследствие е осъществено редовно връчване на покана за
доброволно изпълнение по заповедното производство. За кредитора не съществува
задължение да осъществява опит за връчване по посочената в договора електронна поща,
нито съществува, произтичащо от договора, задължение, да направи опит да се свърже с
ответницата на мобилен телефон.
Неоснователно е и възражението, че същата клауза е неравноправна, а същото се
явява и неотносимо – кредиторът не твърди, че е обявил кредита за предсрочно изискуем на
основание разпоредбата на чл.28, 1 от договора. В заявлението по чл.417 ГПК е направено
твърдение, че кредиторът е упражнил правото си по чл.25 във връзка с чл.28,1 от договора.
Недоказано остана и твърдението на ответницата, направено в първото по делото
о.с.з. пред съда, че е поискала разсрочване на задълженията от кредитора, тъй като не са
ангажирани никакви доказателства в подкрепа на същото. На собствено основание, право на
кредитора е да откаже такова искане, при условие, че валидно е отнел преимуществото на
срока от длъжника. Неоснователно е и възражението на ответницата, че с поканата не е
предоставен подходящ срок за изпълнение. С поканата, изпратена чрез ЧСИ, е предоставен
14- дневен срок от връчването й, за плащане на задължения в общ размер 304,89 лева, след
което, при неплащане в този срок, остатъкът се обявява за предсрочно изискуем. Връчването
е отнело месец, поради което срокът е подходящ- задължението е за плащане на месечни
вноски, към връчване на поканата, ответницата е била в забава на 4 от тях.
При липса на представени доказателства от ответника за плащане на вземанията,
исковете са основателни изцяло, включително и при липса на спор по размера на
обезщетението за забава.
По разноските. При този изход на спора, само ищецът има право на разноски – за
заповедното производство – сумата 33,68 лева държавна такса и 432 лева адвокатско
възнаграждение, и за исковото производство – сумата 79,67 лева държавна такса и
адвокатско възнаграждение от 337,24 лева.
Поради несбъдване на процесуалното условие, предявените осъдителни искове
следва да се оставят без разглеждане.
6
При тези мотиви Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че А. А. П. с ЕГН: ********** и адрес: *, общ. Столична,
обл. София (столица) дължи на * с ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление
град София, район Възраждане, пл.Света Неделя № 7, сумата 1 583,72 лева (хиляда
петстотин осемдесет и три лева и 72 стотинки), представляваща главница по договор за
банков кредит по програма на Министерски съвет на Република България за гарантиране на
безлихвени кредити в защита на хора, лишени от възможността да полагат труд поради
пандемията ковид – 19 № 671/0000/Р00000000636451/2.4.2021г., , ведно със законна лихва за
период от 23.10.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 100,13 лева (сто лева и 13
стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 23.10.2023 г. до 15.10.2024 г.,, за
които суми по гр.д.№62795/2024г. от СРС, 125- ти състав е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.417 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените от * с ЕИК: ********* против А. А. П. с
ЕГН: ********** и адрес: *, осъдителни искове за сумата 1 583,72 лева – главница, сумата
100,13 лева мораторна лихва за период от 23.10.2023 г. до 15.10.2024 г, предявени при
твърдение за обявяване на предсрочна изискуемост с изявление в исковата молба.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК А. А. П. с ЕГН: ********** и адрес: *да
заплати на * с ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление град София, район
Възраждане, пл.Света Неделя № 7, сторените разноски – гр.д.№62795/2024г. от СРС, 125-
ти състав сумата от 465,68 лева и по гр.д.№ 28823/2025г. на СРС, 125- ти състав сумата от
416,91 лева.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок връчването, с въззивна жалба,
пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7