№ 14
гр. С., 12.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:М. Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
ГергА. Огн. Симеонова
при участието на секретаря ИЛКА Й. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от М. Ян. Блецова Калцова Въззивно гражданско
дело № 20232200500460 по описа за 2023 година
Производството е въззивно и намира правното си основание в чл. 258 и
сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба подадена от адв.С. пълномощник на В.
Е. П., ЕГН **********, гр. Н.З., ул.„ П.Е.“ бл.... против решение №
192/25.10.2023 г. по гр.д. № 865/2023г. на Новозагорския районен съд, с което
е била допусната делба на недвижим имот, представляващ самостоятелен
обект в сграда – апартамент, с площ 122.03кв.м. с идентификатор
51809.501.5637.1.31 , находящ се в гр. Н.З., ул.„П.Е.” № ..., с прилежащото
избено помещение № 3 / три/, с площ от 10.38 кв.м., заедно с отстъпено право
на строеж върху общински поземлен имот между от П. Ж. П. с ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. Н.З., обл. С., ул. „П.Е.” 19, ет. 9, ап. № 31 и
В. Е. Д. с ЕГН **********7, с постоянен адрес гр. Н.З., обл.С., ул. „П.Е.” 19,
ет 9, ап. №31, при квоти от правото на собственост 772053.5 ид.части за П. Ж.
П. и 227946.5/ ид.части за В. Е. Д.. С решението въззивницата е била осъдена
1
да заплати деловодни разноски в размер на 155.11/ лева.
Решението е обжалвано като неправилно. СтрА.та посочва, че съдът
неправилно е определил квотите от правото на собственост за всяка от
страните. Те следвало да бъдат приети, че са равни. От данните по делото се
било установило, че въззиваемият не е трансформирал свое имущество, с
което да увеличи своя дял от правото на собственост. Свидетелите
недвусмислено били установили, че майката на въззиваемия била получила
цялата сума от продажбата на недвижимия имот в гр.Т. и никаква част от нея
не отишла за закупуването на семейното жилище. Това довело до
дългогодишен конфликт между майката и сина, който бил преодолян едва по
повод на настоящето дело, поради което нейните показания за трансформация
не следвало да се вземат предвид. Съдът неправилно бил предположил, че
въззиваемият бил получил цялата сума по договора за продажба на имот в
гр.Т.. Такова твърдение дори не било направено от страните. Ищецът не бил
твърдял, че има извършено дарение от стрА. на майка му. Съдебният акт не
следвало да се основава на предположения, а на установени факти. СтрА.та
твърди, че неправилно съдът не е съобразил решението си със сторените от
нея разноски по иска за трансформация.
Моли се обжалваното решение да бъде отменено и да се постанови
ново, при което всяка от страните да има равен дял. Претендират се разноски
за двете инстанции. Няма направени доказателствени искания.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба
от адв.Г., пълномощник на П. Ж. П. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.
Н.З., обл. С., ул. „П.Е.” 19, ет. 9, ап. № 31, с който жалбата е оспорена като
неоснователна . Посочва се, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. СтрА.та твърди, че
искът за трансформация на лично имущество е бил изцяло установен със
събраните по делото доказателства, което довело до определянето на по –
голяма квота от правото на собственост за въззиваемия. Ищецът бил продал
наследствения си имот в гр.Т. на 13.11.1997г. и още на следващия ден закупил
процесното жилище като в него вложил всичко получено от продажбата на
имота в Т.. Майката на ищеца била свидетелствала, че лично е дала и своите
средства за закупуването на имота.
Моли да се потвърди обжалваното решение. Претендира деловодни
2
разноски по реда на чл.36, ал2 от ЗА. СтрА.та не е направила доказателствени
искания.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призовА. се явява лично и с
представетул по пълномощие адв.С., която заявява, че поддържа въззивната
жалба на основанията изложени в нея и моли тя да бъде уважена.
В съдебно заседание въззиваемият, редовно призован се представляваот
представител по пълномощие адв.Г., която оспорва жалбата, моли да се
потвърди обжалваното решение и претендира разноски.
Обжалваното решение е било съобщено на въззивната стрА. на
02.10.2023г. и в рамките на законоустановения двуседмичен срок – на
09.10.2023г. е била депозирА. въззивната жалба.
Установената и възприета от РС – Н.З. фактическа обстановка изцяло
кореспондира с представените по делото доказателства. Тя е изчерпателно и
подробно описА. в първоинстанционното решение, поради което на
основание чл.272 от ГПК настоящият съд изцяло я възприема и с оглед
процесуална икономия препраща към него.
Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния
акт и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК. РазгледА. по
същество е частично основателна.
Пред РС – Н.З. е бил предявен иск за делба на съсобствен недвижим
имот придобит от страните по спора по време на брака. Бил е предявен и иск с
преюдициално значение, за по – голяма част от правото на собственост върху
поделяемия имот поради извършена трансформация на лично имущество
собственост на ищеца ( чл.23, ал.2 от СК).
За установяване на извършената трансформация по делото са били
представени писмени доказателства установяващи продажбата на
наследствен имот находящ се в гр.Т., извършена от ищеца един ден преди
закупуване на процесния имот, продажната цена на този имот (544107лева),
както и документи установяващи закупуването на семейното жилище и
неговата стойност (1000000лв.). Разпитани са били и четирима свидетели, от
които само единият - майката на ищеца св.Кирова е очевидец на събитията.
3
Тя единствено е придобила лични впечатления, тъй като е била участник в
събитията, но тя очевидно е заинтересовано лице поради близките и
роднински отношения с ищеца, поради което съдът не може да приеме за
безспорни показанията и, че при покупката на семейното жилище е била
използвА. и нейната част от сумата получена за имота в гр.Т.. Липсват други
неопровержими доказателства в тази насока. Липсват обаче и обективни
данни майката да е получила изцяло сумата от продажбата на наследствения
имот. Свидетелите на ответницата – С. ( братовчед на въззивницата) и В.
(приятелка на въззивницата), не са получили лично впечатленията си , а
пресъздават това, което ответницата им е казала. По този начин техните
показания също не следва да се вземат предвид. Съдът счита, че от
комплексното тълкуване на доказателствата по делото следва да се приеме, че
е била извършена трансформация на лично имущество от стрА. на
въззиваемия, но не в размера посочен от РС – Н.З. ( 544107лв.), а в размер на
½, а именно 272053.50лв. Съдът приема, че е извършена трансформация, тъй
като обективните данни – момента на продажба на наследствения имот
съвпада с твърденията на ищеца, че е използвал средствата за закупуване на
семейното жилище.
Предвид изложеното по – горе обжалваното решение следва да се
измени в размера на определените квоти. Така за П. Ж. П. следва да се
определи квота от правото на собственост в размер на 636026.75идеални
части, вместо определените от РС 772053.5 ид.ч. За В. Е. Д. следва да се
определи квота от правото на собственост в размер на 363973.3идеални части,
вместо определените и първоначално 227946.5ид.ч.
Съгласно правилата на процеса чл.355 от ГПК, страните заплащат
разноски съобразно стойността на дяловете си. Когато има присъединени
искове, по тях разноските се определят по реда на чл.78 от ГПК. В случая
искът по чл.23, ал.2 от СК не е бил предявен самостоятелно, по него съдът не
дължи произнасяне с отделен диспозитив и не следва да се присъждат и
отделни разноски.
С оглед изменението на квотите от право на собственост,
първоинстанционното решение следва да се измени и в частта на
присъдените разноски за държавна такса в полза на ищеца. Такива са
дължими само до 107.90лв. Присъдената над това сума до 155.00лв. следва да
4
бъде отменена.
За въззивна инстанция на въззивницата следва да се присъдят разноски
в размер на 239.15лв. ( съобразно дяловете , и предвид сторените от нея
разноски за адвокатско възнаграждение и за заплащане на държавна такса).
На въззиваемата стрА. следва да се присъдят разноски при съобразяване с
разпоредбите на чл. 36 и 38 от Закона за адвокатурата и чл.7, ал.4 от НМРАВ,
в размер на 960.00лв. - адвокатско възнаграждение за първата фаза на
делбеното производство.
Ръководен от гореизложеното съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №192/25.10.2023 г. по гр.д. № 865/2023г. на
Новозагорския районен съд, в частта на определените квоти от правото на
собственост на съделителите, както и в частта на присъдените в полза на П.
Ж. П. разноски за сумата над 107.90лв.
Вместо това постанови:
ОПРЕДЕЛЯ квоти от правото на собственост по отношение на
недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда – апартамент, с
площ 122.03кв.м. с идентификатор 51809.501.5637.1.31 , находящ се в гр.Н.З.,
ул.„П.Е.” № ..., с прилежащото избено помещение № 3 / три/, с площ от 10.38
кв.м., заедно с отстъпено право на строеж върху общински поземлен имот,
както следва :
За П. Ж. П. с ЕГН ********** - 636026.75идеални части от правото на
собственост;
5
За В. Е. Д. с ЕГН **********7 - 363973.3идеални части от правото на
собственост.
В остА.лата част потвърждава решението.
ОСЪЖДА В. Е. П., ЕГН **********, гр. Н.З., ул.„ П.Е.“ бл.... да
заплати на П. Ж. П. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Н.З., обл. С., ул.
„П.Е.” 19, ет. 9, ап. № 31, 960.00лв.( деветстотин и шестедест) - адвокатско
възнаграждение за първата фаза на делбеното производство.
ОСЪЖДА П. Ж. П. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Н.З., обл.
С., ул. „П.Е.” 19, ет. 9, ап. № 31, да заплати на В. Е. П., ЕГН **********, гр.
Н.З., ул.„П.Е.“ бл.... деловодни разноски по въззивното производство в размер
на 239.15 ( двеста тридесет и девет лева и петнадесет стотинки) лева.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването
му на страните пред ВКС на Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6