Р Е Ш Е Н И Е №
14.06.2022 г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО – Въззивни състави, ІІ-В състав, в публично заседание на шестнадесети март две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл. съдия ИРИНА СТОЕВА
при секретаря Мария
Методиева, като разгледа докладваното от съдия Маринова-Тонева в.гр.дело №
13174 по описа за 2019 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 43518 от 18.02.2019 г. по гр.д. № 55132/2017 г. Софийски
районен съд, 165 състав отхвърлил предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.”
ЕАД, ЕИК ********, срещу С.В.П., ЕГН **********, искове за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца на основание чл. 149 и сл. ЗЕ сумата
от 3 434.51 лв., представляваща стойността на доставена топлинна енергия
за периода м. 05.2014 г. – м. 04.2016 г. до топлоснабден имот, находящ се в гр.
София, ул. „********, с аб. № 367184, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата от 303.96 лв. – обезщетение за забава за периода 15.09.2015 г. –
13.12.2016 г. На основание чл. 78 ГПК ответницата е осъдена да заплати на ищеца
сумата 50 лв. – разноски по делото. Решението е постановено при участието на „Б.“
ООД, като трето лице помагач на ищеца.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД, който го
обжалва изцяло с оплаквания за неправилност – неправилно приложение на
материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и
необоснованост. Съдът неправилно тълкувал представеното по делото изходящо от
ищеца писмо, съгласно което към 23.11.2017 г. общият размер на непогасените
задължения на ответника са на стойност 2 249.01 лв. Тези задължения не
касаели търсените по съдебен път такива по настоящото производство. Приетият
като доказателство платежен документ за сумата 2 844.24 лв. не касаел
процесните вземания, а и въпреки че бил нечетлив било видно, че фактурите, по
които е извършено плащане, са от м. 05.2017 г. до м. 12.2017 г., извън
процесния период. Освен това съдът в нарушение на съдопроизводствените правила
не се произнесъл по искането на ищеца за допускане на експертизи, като от ССЕ
щяло да се установи, че твърдяното плащане след завеждане на исковата молба е
неоснователно. Като се позовава на неприложими към процесния период общи
условия от 2002, 2006 и 2008 г. въззивникът твърди, че ответникът дължал
плащане на задълженията по месечни фактури в 30-дневен срок от изтичане на
периода, за който се отнасят, което обуславяло основателност и на акцесорния
иск за лихви. Поради това моли съда да отмени атакуваното решение и вместо това
постанови друго, с което да уважи предявените искове. Претендира разноски и
юрисконсултско възнаграждение. Прави евентуално възражение за прекомерност на
претендирано от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна С.В.П. не е депозирала отговор по реда на чл. 263, ал.
1 ГПК.
Третото лице помагач на ищеца – „Б.“
ООД, не взема становище по жалбата.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна,
в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което съдът следва да се произнесе по основателността й.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния
закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г.,
ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно и допустимо. С оглед процесуалното поведение
на въззивника същото ще следва да бъде потвърдено по следните съображения:
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата
3 434.51 лв. – главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия
в периода м. 05.2014 г. – м. 04.2016 г. в топлоснабден имот на адрес: гр.
София, ул. „********, с аб. № 367184, и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 303.96 лв. – лихва за забава за периода 15.09.2015
г. – 13.12.2016 г. За сумите е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по гр.д. №
75528/2016 г. на СРС, 37 състав.
При доказателствена тежест за ищеца съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, същият не е доказал при условията на пълно и главно доказване количеството
на реално доставената в процесния имот топлинна енергия и нейната стойност. Предвид
извършеното от районния съд процесуално нарушение, като не се е произнесъл по
заявените с исковата молба искания за допускане изслушване на СТЕ и ССЕ, с
определението си по чл. 267 ГПК въззивният съд е допуснал изслушването на
експертизите. В дадения му срок или след това въззивникът не е внесъл
определените депозити, поради което въззивният съд е отменил определението си
за допускането им. След като ищецът не е доказал количеството и стойността на
доставената в процесния период в имота на ответника топлинна енергия,
предявеният главен иск е недоказан и като такъв – неоснователен и подлежи на
отхвърляне, съответно на отхвърляне подлежи и акцесорният му иск за лихви за
забава.
Предвид съвпадението на крайните изводи
на двете инстанции, атакуваното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход, разноски на въззивника не се следват, а
от въззиваемата не се претендират, поради което разноски за настоящата
инстанция не се присъждат.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 43518 от 18.02.2019 г., постановено по гр.д. № 55132/2017 г. на
Софийски районен съд, 165 състав.
Настоящото въззивно решение е постановено при участието на „Б.“ ООД, ЕИК ********, като
трето лице помагач на страната на ищеца-въззивник „Т.С.” ЕАД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.
280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.