№ 660
гр. Шумен, 13.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, III-И СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Петина Кр. Н.
при участието на секретаря Мариана Любч. Митева
като разгледа докладваното от Петина Кр. Н. Гражданско дело №
20253630100262 по описа за 2025 година
Предявени са кумулативно съединени искове – за заплащане на дължимо трудово
възнаграждение с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ и за заплащане на обезщетение при
прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя без предизвестие по чл. 221, ал.
1 от КТ, както и акцесорните искове по чл. 86 от ЗЗД за обезщетение за забава.
Делото е образувано по искова молба, подадена от М. Г. Н. с ЕГН ********** от гр.
***, действаща чрез пълномощника си и със съдебен адрес: адв. Снежана Тошева от ШАК,
срещу „****” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. ***,
представлявано от управителя М. Н. В.. В исковата молба се твърди, че ищцата е била
работник на ответното дружество и е била назначена на длъжност „Началник склад“. Поради
забавяне на плащанията по трудовия договор, считано от 31.01.2024 г. прекратила трудовото
си правоотношение с ответника на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ. Неплатено останало
трудовото възнаграждение на ищцата за периода от м. януари 2024 г. Счита, че й се дължи и
обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие на основание
чл. 221, ал. 1 от КТ. Моли съда да осъди ответното дружество да й заплати сумите от 1452
лв. неплатено брутно трудово възнаграждение за м. януари 2024 г., ведно с 187,44 лв.,
представляващи обезщетение за забава върху неплатеното трудово възнаграждение за
периода от 01.03.2024 г. до 31.01.2025 г., 1452 лв., представляващи неплатено обезщетение за
прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие на основание чл. 221, ал. 1 от
КТ, ведно с 203,57 лв., представляващи обезщетение за забава върху неплатеното
обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ за периода от 01.02.2024 г. до 31.01.2025 г., ведно с лихва
за забава върху двете главници за периода от подаване на исковата молба до окончателното
плащане, както и разноските по делото.
В съдебно заседание е извършено изменение на исковете като ищцата е поискала да й
1
бъдат присъдени: неизплатено трудово възнаграждение за м. януари 2024 г. в размер на 1386
лв., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 01.03.2024 г. до 31.01.2025 г. в
размер на 177,59 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
окончателното плащане, 1452 лв., представляващи неплатено обезщетение за прекратяване
на трудовото правоотношение без предизвестие на основание чл. 221, ал. 1 от КТ, ведно с
202,18 лв., представляващи обезщетение за забава върху неплатеното обезщетение по чл.
221, ал. 1 от КТ за периода от 01.02.2024 г. до 31.01.2025 г., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба до окончателното плащане.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа предявените
искове. Излага твърдения за доказаност размера на трудовите възнаграждения и
обезщетението.
В предоставения на ответника едномесечен срок е постъпил отговор, с който исковете
се оспорват без да са посочени конкретни основания за това. Липсват изложени фактически
твърдения или направени възражения
В съдебно заседание ответникът, редовно призован по реда на чл. 50, ал. 4 от ГПК и
на основание чл. 41, ал. 1 от ГПК, не се явява и не взема становище по делото.
Съдът, като съобрази твърденията на страните и представените по делото
доказателства на основание чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, установи следното от
фактическа страна:
От представените по делото писмени доказателства се установява, че ищцата М. Г. Н.
е имал сключен трудов договор с „****” ЕООД, гр. Шумен. Договорът бил сключен на
01.01.2003 г. и към датата на прекратяване на трудовите правоотношения тя изпълнявала
длъжността „началник склад“. Брутното й трудово възнаграждение към датата на
прекратяване на трудовите правоотношения между страните споразумение възлизало на
1452 лв.
Поради забавяне в плащането на трудовото й възнаграждение служителката
уведомила работодателя, че прекратява без предизвестие трудовото правоотношение,
считано от получаване на известието. Същото било получено от работодателя на 31.01.2024
г. На същата дата е издадена и заповед, с която трудовия договор е прекратен на основание
чл. 327, т. 2 от КТ. Посочено е, че на работника следва да се изплати обезщетение по чл. 221,
ал. 1 от КТ за срока на предизвестието в размер на 1452 лв. Видно от заключението на
вещото лице по ССчЕ размерът на обезщетението по чл. 221, ла. 1 от КТ дължимо на ищеца
възлиза на точно 1452 лв.
Видно от изготвената и кредитирана от съда ССчЕ се установява, че работодателят не
е заплатил на ищцата дължимото й за м. януари 2024 г. трудово възнаграждение. Същото е
изчислено от вещото лице в брутен размер на 1386 лв. Страните не са уговорили срок за
плащане на трудовото възнаграждение.
Видно от заключението на ССчЕ размерът на обезщетението за забава върху
неплатеното трудово възнаграждение за претендирания с исковата молба период от
01.03.2024 г. до 31.01.2025 г. е в размер на 177,59 лв., а върху неплатеното обезщетение по
чл. 221, ал. 1 от КТ – 202,18 лв. за претендирания с исковата молба период от 01.02.2024 г. до
2
31.01.2025 г.
При така установените факти от значение за спора, съдът приема от правна
страна следното:
С исковата молба са предявени два иска – за заплащане на дължимо трудово
възнаграждение с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ и за заплащане на обезщетение при
прекратяване на трудовото правоотношение от работника без предизвестие по чл. 221, ал. 1
от КТ, както и акцесорните искания по чл. 86 от ЗЗД за законната лихва от датата на
предявяване на иска до окончателното плащане.
С оглед събраните по делото доказателства съдът намира за безспорно установено, че
работодателят не е заплатил на работника нетно трудови възнаграждения в общ размер на
1386 лв. Трайно утвърдена е практиката, че с решението съдът трябва да определи дали
работодателят следва да заплати брутното или нетното възнаграждение. В случите, в които
съдът задължава работодателят да заплати брутния размер на трудовото възнаграждение,
задължение на съдебния изпълнител, който събира принудително вземането, е да изчисли и
преведе директно на държавния бюджет сумите за данъци и осигуровки, а на работника се
изплаща само нетната стойност на трудовото възнаграждение. Предвид това независимо от
това дали съдът ще осъди работодателят да заплати брутната или нетната стойност на
дължимите трудови възнаграждения и в двата случая работникът получава само нетната им
стойност. Предвид това осъждането на работодателят да заплати брутната или нетната
стойност зависи не от ползата за работника (и в двата случая той получава една и съща
сума), а от други фактори: дали тези публични вземания са заплатени от работодателя или
има съмнения, че може и да не бъдат заплатени. В конкретния случай няма данни
работодателят да е заплатил тези удръжки. Предвид това съдът намира, че следва да осъди
работодателят да заплати брутната стойност на дължимите трудови възнаграждения.
Воден от гореизложеното съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.
128, т. 2 от КТ е напълно основателен за размера от 1386 лв.
С оглед данните по ССчЕ и признанието на ответната страна изцяло основателен е
иска за заплащане на обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ в размер на 1452 лв. Ищецът има
право на лихва за забава върху присъдената главница, считано от датата на изпадане на
работодателя в забава. Съгласно разпоредбата на чл. 270, ал. 2 от КТ трудовото
възнаграждение се изплаща авансово или окончателно всеки месец на два пъти, доколкото
не е уговорено друго. По делото няма събрани доказателства страните да са уговорили
изрично падеж и начин на плащане, което означава, че приложима е цитираната норма на
закона. Това означава, че работодателят е следвало да заплати дължимото трудово
възнаграждение най-късно на последната дата на месеца, за който трудовото
възнаграждение се дължи и изпада в забава на първия ден от следващия месец (Решение №
114 от 19.01.2024 г. на СГС по т. д. № 1607/2023 г.; Решение № 129 от 11.01.2024 г. на РС -
Варна по гр. д. № 4273/2023 г.; Решение № 260448 от 8.08.2024 г. на СГС по в. гр. д. №
6436/2020 г.; Решение № 3781 от 22.11.2023 г. на РС - Варна по гр. д. № 2360/2023 г.).
Предвид това в настоящия случай ответникът „****” ЕООД е изпаднал в забава относно
плащането на трудовото възнаграждение на ищцата М. Г. Н. за м. януари 2024 г. на
3
01.02.2024 г. Ищцата обаче с исковата молба претендира обезщетение за забава от 01.03.2024
г. до датата на подаване на исковата молба в размер на 177,59 лв. и в този диапазон съдът
следва да се произнесе. След като претендирания период е по-малък от действително
дължимия, то претенцията е основателна по същество, а с оглед изводите на ССчЕ, които
съдът изцяло кредитира – тя е основателна и по размер.
Тъй като работникът е прекратил трудовото правоотношение на основание чл. 327,
ал. 1, т. 2 от КТ, той има право и на обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ – в размер на
брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието – при безсрочно трудово
правоотношение, и в размер на действителните вреди – при срочно трудово
правоотношение. В конкретния случа трудовото правоотношение е било безсрочно и
работодателят дължи обезщетение по цитираната разпоредба в брутен размер на 1452 лв.
Обезщетението по чл. 221, ал. 1 от КТ се дължи при прекратяване на трудовото
правоотношение, което прекратяване, обаче е елемент от фактическия състав за възникване
на задължението за обезщетение, но не и срок в който същото следва да бъде платено от
работодателя. Работодателят изпада в забава по отношение плащането на това обезщетение
след надлежно отправена от работника или служителя покана за плащане. В конкретния
случай няма доказателства за извършена покана, поради което се счита, че работодателят е
изпаднал в забава с подаване на исковата молба. Предвид това претенцията на ищцата за
заплащане на обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ в размер на 1452 лв. се явява изцяло
основателно, но неоснователна е претенцията за заплащане на обезщетение за забава върху
тази сума в размер на 202,18 лв. за периода от 01.02.2024 г. до 31.01.2025 г. Този иск следва
да бъде отхвърлен като неоснователен.
Ищецът има право и на лихва за забава върху присъдените главници за неплатено
трудово възнаграждение и обезщетение по чл. 221, ал 1 от КТ, считано от датата на подаване
на исковата молба на 31.01.2025 г. до окончателното изплащане на сумите.
Предвид направеното искане на ищцата за присъждане на разноски, съдът намира, че
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК тя имат право да получи част сторените от нея разноски,
съобразно уважената част от исковете.
От заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. ищцата следва да
получи сумата в размер на 374,87 лв.
С оглед изводите на съда за частична основателност на предявените искове на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК „****” ЕООД, гр. Шумен следва да бъдат осъдени и да
заплатят държавна такса по сметка на Районен съд - Шумен в размер на 4 % от стойността
на уважените искови претенции, а именно сумата в размер на 120,63 лв., както и част от
сторените от съда разноски по назначената ССчЕ, съразмерно на уважената от съда част от
исковете, а именно сумата в размер на 388,64 лв. Така общо дължимата от ответника сума в
полза на съда възлиза на 509,27 лв.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
4
ОСЪЖДА „****” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
***, представлявано от управителя М. Н. В. ДА ЗАПЛАТИ НА М. Г. Н. с ЕГН **********
от гр. *** сумата в размер на 1386 лв. (хиляда триста осемдесет и шест лева),
представляващи дължимо и неплатено брутно трудово възнаграждение за м. януари 2024 г.
по трудов договор, сключен на 01.01.2003 г., 177,59 лв. (сто седемдесет и седем лева и
петдесет и девет стотинки), представляващи обезщетение за забава върху сумата на
неплатеното трудово възнаграждение за периода от 01.03.2024 г. до 31.01.2025 г., 1452 лв.
(хиляда четиристотин петдесет и два лева) брутно обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ,
ведно със законната лихва върху двете главници, считано от 31.01.2025 г. до окончателното
изплащане на сумите.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от М. Г. Н. с ЕГН ********** от гр. ***, срещу „****”
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от
управителя М. Н. В., за заплащане на сумата в размер на 202,18 лв., представляваща
обезщетение за забава върху сумата на дължимо обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ от 1452
лв. за периода от 01.03.2024 г. до 31.01.2025 г., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „****” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
***, представлявано от управителя М. Н. В., ДА ЗАПЛАТИ на М. Г. Н. с ЕГН **********
от гр. ***, сумата в размер на 374,87 лв. (триста седемдесет и четири лева и осемдесет и
седем стотинки), представляващи адвокатско възнаграждение платено от ищеца в
настоящата инстанция, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „****” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
***, представлявано от управителя М. Н. В., ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд –
Шумен, сумата в размер на 509,27 лв. (петстотин и девет лева и двадесет и седем стотинки),
представляващи държавна такса и сторени разноски, съразмерно на уважената част от
исковете.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалване пред ШОС в 14-дневен срок, считано от
получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5