Р   Е   Ш   Е   Н  И   Е  №.....

                                             гр.К., 13.02.2019 год.

      

                                 В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

              К. районен съд, гражданско отделение в закрито заседание на тринадесети февруари, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й. П.

при секретаря...................Х. К.…...………..............................като разгледа докладваното от съдията П..................................гр.дело №464 по описа за 2018 год.  за да се произнесе взе предвид следното:

              Производството е по чл.247 от ГПК.

              Образувано е по молба на ищеца, с която се иска да бъде допусната поправка на очевидни фактическа грешка в диспозитива на постановеното по делото решение №644/19.11.2018 г. в частта, в която е признато за установено, и се дължи: ***лв. законна лихва върху главницата ***лв. от 17.07.2013 г. до 17.12.2017 г. по договора.

             В срока по чл.247, ал.2 от ГПК ответникът е подал отговор на молбата, в който излага доводи за неоснователността й и моли съда да я отхвърли.                         

             Съдът намира молбата за неоснователна.

             По реда на чл.247, ал.1 от ГПК подлежат на поправка допуснати от съда очевидни фактически грешки, изразяващи се в несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. Този ред намира приложение само в случаите, когато очевидната фактическа грешка е допусната в някои от елементите на съдебния акт, посочени в чл.236, ал.1 от ГПК.

             В настоящия случай се иска поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на постановеното решение №644/19.11.2018 г. в частта, в която съдът е признал за установено на основание чл.439 от ГПК, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, че ищцата П.Б.П. не дължи на ответника „К.И.И.Б.“ ЕАД и ***лв. законна лихвата върху главницата ***лв. от 17.07.2013 г. до 17.12.2017 г. В петитума на исковата молба /и  коригираната искова молба/ ищцата е направила искане съдът да признае за установено, че не дължи на ответника „К.И.И.Б.“ ЕАД сумите: ***лв. неолихвяема сума, ***лв. главница и ***лв. лихви, по изпълнително дело №*** по описа на Ч.Д.Ц. рег.№872, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.№1760/2013 г. по описа на РС-К.. В мотивите на решението съдът е приел, че по силата на чл.117, ал.1 от ЗЗД от прекъсването /10.02.2014 г./ започва да тече нова погасителна давност, която за главницата  и разноските по ч.гр.д.№1760/2013 г. на КРС  в размер на *** лв. е пет години /чл.110 от ЗЗД/, а за лихвите 3- годишния давностен срок по чл.111, б.“в“ ЗЗД, тъй като както влязлата в сила заповед за изпълнение не представлява влязло в сила съдебно решение, поради което от прекъсване на давността от последното валидно изпълнително действие /10.02.2014 г./ започва да тече нова пет годишна давност по чл.110 от ЗЗД за главницата от ***лв. и *** лв. съдебни разноски по заповедта за изпълнение респ.изпълнителния лист, които към датата 18.12.2017 г.-датата на новообразуваното изпълнително дело №*** по описа на Ч.Д.Ц. рег.№872 на КЧСИ и към датата на подаване на исковата молба-16.02.2018 г. не е изтекла. Съдът е приел и, че три годишната погасителна давност по чл.111, б.“в“ от ЗЗД по отношение на исковата претенция за лихви: договорната лихва в размер на ***лв., мораторната лихвата за забава от 30.03.2012г. до 02.07.2013г. в размер на ***лв. и на ***лв. лихвата за забава върху главницата ***лв. за времето от 17.07.2013 г. до 17.12.2017 г. е изтекла, както е изтекла и по отношение на включени лихви в неолихвяема сума в частта над *** лв. до ***лв., а по отношение на включени такси и разноски по прекратеното изп.дело, същите са неоснователно дължими.  Предвид изложеното по отношение на заявените в петитума на исковата молба в „***лв. лихви“, които в хода на производството са установени по вид, основание и размер, както следва: ***лв. договорната лихва, ***лв. мораторната лихвата за забава от 30.03.2012г. до 02.07.2013г. и ***лв., явяваща се законната лихвата /за забава/ върху главницата ***лв., за периода от 17.07.2013 г. до 17.12.2017 г.  / ***+***+***= ***лв./ съдът се е произнесъл, както в мотивите, така и в диспозитива, ръководейки се изцяло от заявената исковата претенция за лихви и от доказателствата по делото / заповед ***86/18.07.2013 г. за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ №1760/2013 г. на РС-К./. Формираната действителна воля на съда в мотивите на решението е намерила и външното си изразяване в диспозитива на решението в т.ч. в частта за недължимостта от ищцата на ***лв. законна лихвата върху главницата ***лв., за периода от 17.07.2013 г. до 17.12.2017 г., поради което молбата за поправка на допусната очевидна фактическа грешка е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

               Водим от гореизложеното съдът

                                              

                                                                  Р  Е  Ш  И:

 

                ОСТАВЯ без уважение подадената от П.Б.П., с ЕГН-********** *** чрез адв.Д.Д. ***, офи ***, молба вх.№15477/17.12.2018 г. с правно основание чл.247 от ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка в решение №644/19.11.2018 г., постановено по гр.д.№464/2018 г. по описа на РС-К., като неоснователна.

 

                Решението може да се обжалва пред Окръжен съд-С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                                Районен съдия: