Р Е Ш Е Н И Е
№І-207 06.08.2020 година, гр.Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Бургаският
окръжен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на двадесет и девети юли през две хиляди и двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана
Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ: 1.Пламена Върбанова
2. мл.с.Детелина Димова
с
участието на прокурора
при
секретаря Ани Цветанова,
като
разгледа докладваното от съдия Пламена Върбанова въззивно гражданско дело № 1518 по описа на съда за 2020 година на Окръжен съд-Бургас, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото пред
настоящата съдебна инстанция е с правно основание чл. 258 ГПК и сл. и е образувано
по въззивна жалба на Б.А.Ж., ЕГН: **********, гр. *** Б.А.Ж., ЕГН: **********,гр. *** процесуалния й представител
адвокат Ангел Ангелов от БАК, против
Решение №742/25.02.2020г.,постановено по гр.д. № 9404/2019г. по описа на
РС-Бургас, с което се изменя на основание чл.150 от СК, определената по гр.
дело № 382/2013г. на РС- Котел, месечна издръжка, която въззивницата-ответница Б.А.Ж.
следва да заплаща на малолетното си дете Д.Г.Г., с ЕГН: **********, чрез
неговия баща и законен представител Г.А.Г., с ЕГН: **********, от гр.***, като
я увеличава от 85 лв. на 180
лева, начиная от 01.11.2019г. до настъпването на законоустановена
причина за изменение или прекратяването й, ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска, считано от падежа до окончателното плащане; допуснато е
предварително изпълнение на решението в частта за издръжката, присъдени са
разноски от 176,74 лева, които Б.А.Ж. следва да заплати на Д.Г.Г. чрез нейния
баща и законен представител Г.А.Г..
За разликата над уважената
сума до пълния предявен размер на претенцията от 300 лв. иска е отхвърлен,като
макар въззивната жалба да е насочена срещу цялото първоинстанционно решение,
предвид липсата на правен интерес от въззивницата да обжалва положителен за нея
резултат , в тази му част решението на
БРС е влязло в сила.
Във въззивната жалба се твърди, че
решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствените
правила и материалния закон. Изложени са съображения относно това,че бащата на
детето отсъствал от страната, имал и друго дете ,родено през
2018г.;въззивницата претърпяла операция, което наложило отсъствието й от работа и допълнителен разход на
финансови средства за лечение; съображения относно обстоятелствата, които
следва да се установяват и отчитат от съда при промяна упражняването на
родителските права.В проведеното пред БОС открито съдебно заседание
въззивницата ,редовно уведомена , не се явява; не се явява процесуалният й представител
адвокат Ангел Ангелов от АК-Бургас.Постъпило е писмено становище от
адвокат Ангелов, който желае даване ход на делото в отсъствие на въззивната страна. Заявява
становище по доказателствените искания, заявени във въззивната жалба и
оставените без уважение с проекто-доклада по делото,моли уважаването им; моли
да не бъдат присъждани разноски за адвокатски хонорар на въззиваемата
страна,като освен това заявява и възражение за прекомерност на тези разноски.
Препис от жалбата е връчен за писмен
отговор на въззиваемата страна чрез процесуален представител адв. Антонина
Николова, както и на ДСП-Бургас; писмен отговор по въззивната жалба не е
предявен.
В проведеното пред БОС открито съдебно
заседание въззиваемата страна се представлява от адвокати Антонина Николова и Камелия Коцева, които
оспорват въззивната жалба като неоснователна;заявяват становище по исканите от
въззивната страна доказателства, за които намират, че са неотносими към спора
по делото.По същество се счита увеличената издръжка от 180 лева за близка до минимума, тъй като детето Д. е на ** години, с разходи за изучаване на
чужди езици, участие в олимпиади по математика и освен това издръжката й не
била увеличавана от 2013г., когато била 85 лева.
За Дирекция „Социално подпомагане“-Бургас , редовно уведомени,
представител не се явява.
Въззивната жалба е
подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване, в
законовия срок, поради което е допустима.
С оглед
твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът приема от
фактическа и правна страна, следното:
Производството по делото е образувано по иск
по чл.150 от СК, предявен от малолетното дете Д.Г.Г. чрез нейния баща и законен представител Г.А.Г.
против Б.А.Ж./майка на детето/.
В исковата молба се твърди, че
с решение по гр. дело № 382/2013г. на РС- Котел ответницата е осъдена да
заплаща на малолетното дете Д. месечна издръжка в размер на 85 лв. Сочи се, че
предвид изминалия период от време и порасналите нужди на детето Д.,включая и
нужда от зъболечение и участие в
извънкласни форми на обучение, се налага увеличението на месечната издръжка.Претендира се
постановяване на съдебно решение, с което да увеличи размера на издръжката
на малолетното дете Д. от 85 лева 300
лв. месечно, начиная от датата на подаване на исковата молба до настъпване на
за-конни причини за изменение или прекратяването й, ведно със законната лихва
за всяка просрочена вноска, считано от падежа на плащането до окончателното
заплащане. Претендират се деловодните разноски.
Ответницата Ж. оспорва иска по размер, като счита, че
издръжката следва да бъде определена в близък до минималния, предвиден в
закона, такъв. Сочи, че има здравословни проблеми, които евентуално биха
наложили смяна на работното й място, съответно и че би получавала по-ниско
трудово възнаграждение, от една страна, а от друга, че бащата на детето работи
във Великобритания и реализира значително по-високи до-ходи от нея.Представя доказателства
за трудовото си възнаграждение, медицински документи, установяващи твърденията
й за здравословното й състояние ,съдебно удостоверение по гр.д.№ 6716/2018г. на
БРС, установяващо режима на лични отношения между малолетното дете Д. и неговата майка.Излага и
твърдения за проблеми при осъществяване
режим на лични отношения с детето Д..
Районният съд е намерил, че
месечните нужди от издръжка на детето Д. биха могли да се задоволят с парична
сума от поне 400 лева, от които 180 лева
следва да се поемат от ответницата, а
останалия размер месечна издръжка- от бащата с оглед значително по-високия му
доход и грижите за детето.
По наведените
оплаквания за неправилност и необоснованост на решението, по които въззивният
съд дължи произнасяне, съдът намира следното:
По делото не е
спорно, а се установява и от събраните доказателства, че в резултат на
съвместно съжителство между страните, на 22.02.2009г. е родено детето И Д. Г.Г., видно от
удостоверение за раждане,издадено от
Община-Гълъбова.
С
влязло в сила на 23.04.2014г. Определение по гр. дело № 382/2013г. на РС Котел е одобрено споразумение между
родителите на детето Д. , по силата на което упражняването на родителските
права по отношение на същото дете е предоставено на бащата Г., определен е
режимът на лични отношения на майката с него, както и месечната издръжка, която
тя ще му заплаща, а именно – в размер на 85 лв.
През
учебната 2019/2020г. Д. е ученичка в ** клас в НБУ ”Михаил Лъкатник”, гр.Б./вж.
удостоверение на л. 8 от делото на БРС/.
Пред
районния съд е разпитан свидетеля Я. М. – учителка на детето Д. ,която заявява,
че Д. е амбициозна,посещава множество извънкласни форми на обучение, за които
се заплащат такси: мажоретни и народни танци, уроци по английски език, състезания.Свидетелката
заявява, че както всяко дете, и детето има проблем със зъбките.
Свидетелят
А. ,разпитан пред районния съд установява на проблемни отношения между страните
по повод режима на лични отношение на детето с майката, което обаче не е
предмет на спора по настоящето дело .
Бащата
на детето работи във Великобритания и
реализира доходи от около 1 600 паунда месечно.В писмени обяснения по
чл.176 ГПК заявява,че събира полагащите
му се почивки и ги ползва наведнъж, за да може да се връща при дъщеря си, в Р
България, за по около 10 дни всеки месец.В този смисъл са и показанията на св.М.,
която сочи, че той поне по шест-седем пъти в месеца идва/ да води-взема детето
от училище/. През останалото време за детето се грижат бабата и дядото по
бащина линия, при които то живее.
Майката
работи в ”Брикел” ЕАД, гр.Г., и получава трудово възнаграждение от около
1 000 лв. месечно. В края на 2019г. е претърпяла хирургическа интервенция,
а впоследствие е заболяла и от пневмония /установява се от приложени делото на БРС медицински документи/, за което е
ползвала продължителен отпуск по болест.
Пред въззивната инстанция са заявени
доказателствени искания от въззивницата, които съдът с нарочно определение №1862/02.07.2020г. не допуснал по подробно
изложени в него съображения.В тази
връзка отново следва се отбележи и факта,
че съдът има задължението да разгледа и се произнесе само по предмета
на спора, очертан с исковата молба с
правно основание чл.150 СК, без да изследва други обстоятелства, стоящи извън
същия спор, каквито са тези за „синдром на родителско отчуждение“, за режима на лични контакти на детето с родителя, неупражняващ родителски
права,за пътуванията на Г. извън България
през 2019г. и до момента.Съдът не е допуснал и доказателствено искане за
установяване на обстоятелството - дали бащата Г. има и друго дете С. Г.Г.,
родено през 20**г.,което би било относимо и от значение за спора само в случай, че бащата Г. беше предявил жалба
срещу първоинстанционното решение, тъй като това обстоятелство /наличие за Г. и
на друго ненавършило пълнолетие дете / е от значение за определяне на неговите
финансови възможности за престиране
издръжка на детето Д. Това твърдяно от
въззивницата обстоятелство обаче не е
благоприятно ,респ.- относимо за въззивницата, тъй като е без правно значение за нейните финансови
възможности,които подлежат на преценка от съда при определяне размера на дължимата от нея издръжка в производство
по чл.150 СК.
При изложената
фактическа обстановка въззивният съд приема, че първоинстанционният съд е
установил в пълнота релевантните за спора
фактически обстоятелства, като изводите му за основателност на иска за
изменение на издръжката поради настъпили изменения в обстоятелствата, при които
е определен първоначалният размер на издръжката и поради нараснали нужди на
детето, са обосновани и правилни.
Съгласно чл.
143, ал. 2 от СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат
от имуществото си.
На първо място, от
момента на определяне на първоначалния размер на издръжката – 23.04.2014г. до
момента на завеждане на настоящата искова молба за изменение на издръжката 01.11.2019г.,
са изминали повече от 6 години, в които обстановката в страната значително се е
изменила, което е дало отражение както на определената за страната минимална
работна заплата (340 лв. през 2014г. и 610лв.,
считано от 01.01.2020г.), така и на минималния размер на издръжката, съгласно чл.
142, ал. 2 от СК, към настоящия момент,който съдът на основание чл.
235,ал.3 ГПК – 152,50лв.
Доколкото
първоначално определеният размер на издръжката от 85лв., вече е значително под настоящият
минимален размер от 152,50 лева, съгласно 142, ал. 2 от
ГПК и на основание чл.142,ал.1 СК искът за изменение на издръжката е
основателен. Следва да се има предвид и че се касае за дете на ** години,
ученичка,завършила четвърти клас, което е свързано освен с разходи за храна и
дрехи, също – и за закупуване на учебници и учебни помагала, както и за
разходи, свързани с посещавани от детето извънкласни занимания.
При така събраните
по делото писмени доказателства, кореспондиращи и със свидетелските показания,
съдът намира, че изводите на първоинстанционния съд за нуждите на детето, са
обосновани и изградени след преценката на доказателствата в тяхната съвкупност.
Следва да се
отбележи, че при определяне размера на издръжката, която майката следва да
заплаща, е отчетено обстоятелството, че упражняването на родителските права са
предоставени на бащата, което е свързано с извършване на разходи по всички
ежедневни битови нужди на детето,докато майката участва в отглеждането му
единствено или предимно с определената от съда издръжка.
С така изложените
съображения, съдът намира предявения иск за основателен и доказан до уважения
от първоинстанционния съд размер.
Поради съвпадане на
изводите на двете инстанции и при споделяне на мотивите на първоинстанционния
съд, към които настоящият състав препраща
на основание чл.
272 от ГПК, решението на БРС следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
На основание чл.
78, ал. 1 от ГПК, предвид постановения резултат, на въззиваемата страна
следва да се присъдят разноски за настоящото производство.От въззивницата/чрез
процесуален представител/ е заявено възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар на въззиваемата страна, който се установява, че е в размер от 300 лева/
видно от договор за правна защита и съдействие от 03.06.2020г./. В Наредба № 1 от 9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения не е предвидена
изрична разпоредба за минималното възнаграждение за един адвокат на страната на
ищеца (минимално възнаграждение е предвидено за повереник на ответника – чл. 7,
ал. 1, т. 6 от Наредбата). В същото време искът
за издръжка е оценяем – арг. от чл.
69, ал. 1, т. 7 ГПК, с оглед на
което възражението на въззивника за прекомерност не е основателно.
Мотивиран от изложеното Бургаският
Окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№742/25.02.2020г.,постановено по гр.д. № 9404/2019г. по описа на РС-Бургас.
ОСЪЖДА Б.А.Ж. с ЕГН ********** от гр. *** да
заплати на Д.Г.Г. с ЕГН **********, чрез нейния баща и законен представител
Г.А.Г. с ЕГН ********** , сумата от 300 лева разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Членове:1/
2/мл.с.