Р Е
Ш Е Н
И Е № ….
гр. София, 30.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският окръжен съд, гражданско
отделение, ІІ-ри въззивен състав в открито съдебно
заседание на 01.07.2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивайло Г.
ЧЛЕНОВЕ: Ваня Иванова
Боряна
Гащарова
при секретаря Цветанка Павлова разгледа докладваното от съдия Г. въззивно гражданско дело № 138 по описа на съда за 2020 г.
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 279/06.12.2019г., постановено
по гр.д. № 198/2018г. по описа на Ихтиманския районен съд, е признато за установено на А. Г. дължи на „Т.С.” ЕАД сумата
от 615,97 лв., представляваща стойността на доставена топлинна енергия за
периода от месец май 2014г. до месец април 2015г., както и сумата от 115,56 лв.
законна лихва за забава за периода 15.09.2015г. до 27.06.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 20.07.2017 г. до окончателното
изплащане на задължението. Със същото решение е отхвърлен искът на „Т.С.” ЕАД
срещу А. Г. за установяване на вземане в размер на 637,25
лв., представляващо главница за доставена топлинна енергия за
периода от месец май 2014 г. до месец април 2015 г., както и на вземане за
сумата от 113,79 лв. - лихва за забава за периода от 15.09.2015 г. до
27.06.2017 г., както и за сумата от 21,41 лв., представляваща стойността на
извършеното дялово разпределение, и сумата от 4,26 лв. - лихва за забава за
периода от 15.09.2015 г. до 27.06.2017 г.
Настоящото производство е по реда на чл.
258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс и е образувано по въззивна жалба на „Т.С.” ЕАД срещу
горното решение в отхвърлителната му част.
Жалбоподателят счита обжалвания съдебен акт за неправилен и постановен в
нарушение на материалния закон. Оспорва извода на първоинстанционния
съд, че вземанията за периода от м. 05.2014г. до 26.02.2015г. са погасени по
давност. Изтъква, че за периода от м. 05.2014г. до 30.04.2015г. претендира сума
по обща фактура за топлинна енергия за целия отоплителен сезон, която е
издадена след неговото приключване въз основа на извършените отчети и
изравнителната сметка. Описва реда и начина за заплащане на фактурираните суми.
Прави извод, че падежът на тази фактура е настъпил на 15.09.2015г. Позовава се
на чл. 33 от общите условия за продажба на топлинна енергия. Моли съда да уважи
въззивната жалба и да отмени първоинстанционното
решение в обжалваната му част. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемия,
който оспорва жалбата и я счита за неоснователна. Споделя изводите на районния
съд. Позовава се на съдебна практика (ТР № 3 от 18.05.2012г. по тълк.д. № 3/2011г. ОСГТК) и на разпоредбите на чл. 155 от
ЗЕ и чл. 32, ал. 1 от Общите условия на ищеца. Акцентира и върху постановката
на ТР № 2/2013г. от 26.06.2015г., на ОСГТК, че започване на производство, в
което длъжникът не участва (каквото е производството по чл. 410 от ГПК) не води
до прекъсване на давността. Солидаризира се с извода на ИРС, че изравнителното вземане
е самостоятелно и различно от вземанията за месечни вноски. Счита обжалваното
решение за правилно. Поддържа, че не била доказана претенцията за извършената
услуга за дялово разпределение. Моли съда да остави без уважение жалбата и да
потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд
жалбоподателят не се представлява. От процесуалния му представител юрк. Ш. е постъпила молба за даване ход на делото, с която
поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи.
Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение на насрещната страна.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд въззиваемият не се явява и не се представлява. От
процесуалния му представител адв. Д. е постъпила
молба за даване ход на делото, с която оспорва
жалбата и моли съда да я остави без уважение и да потвърди решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно.
Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК. Прави възражение за
прекомерност на претендираното от жалбоподателя ююрисконсултско възнаграждение.
Съдът
намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз основа на
събраните в първоинстанционното производство
доказателства, е описана вярно и пълно в обжалваното решение, поради което не
следва да се възпроизвежда в настоящия съдебен акт.
В производството пред въззивната
инстанция не са събирани доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
І. По валидност
В случая, обжалваното решение е валидно, доколкото е
постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано от
разгледалия делото съдия.
ІІ. По допустимост
Решението е и допустимо, тъй като са били налице
положителните предпоставки за предявяване на иск и са липсвали отрицателни
такива, а съдът се е произнесъл по действително предявените искове.
ІІI. По същество
Съдът споделя
преобладаващата част от мотивите, изложени в обжалваното решение, и препраща
към тях на основание чл. 272 от ГПК.
Неоснователно
жалбоподателят оспорва
начина на броене на давностния срок във връзка с
момента на възникване на процесните задължения,
поради следните съображения.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия на ищеца, потребителите на
топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми по чл. 32, ал. 1
в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Тези задължения
се заплащат от потребителите по издадени от ищеца фактури. Наистина, съгласно
чл. 32, ал. 2 от Общите условия, такава фактура се издава и след изготвяне на
изравнителната сметка (като заплащането й е в срока по чл. 33, ал. 2), а за
останалите (вече издадени) фактури се издават кредитни известия. Независимо от
това, давностните срокове месечните вземания започват
да текат от падежа на съответните фактури, който от своя страна (съгласно чл.
33, ал. 1 от общите условия) е обвързан с края на периода, през който е потребено съответното количество енергия, тъй като именно
това е правопораждащият факт за съответното месечно
вземане. Дори тези вземания да бъдат обобщени в обща фактура, издадена в по-
късен момент (напр. заедно с изравнителната), това не ги прави „нови“ или
„различни“, нито води до тяхното новиране в едно общо
вземане с нов момент на възникване.
От друга страна, съгласно възприетия начин на отчитане и заплащане на
топлинната енергия, процесното вземане е за
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД (арг.
от Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012
г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК) и като такова се погасява с изтичане на тригодишна
давност от възникването му.
Поради това в случая е правилно принципното становище на първоинстанционния
съд, че част от месечните задължения може да са погасени по давност, независимо
от претендирането им по обща фактура № **********. Фактът на издаване на тази
фактура не отмества началото на давностния срок за
тяхното погасяване и то не съвпада с момента на нейния падеж. Както правилно е
посочено в мотивите на обжалваното решение, задълженията на потребителите за
заплащане на месечни вноски имат самостоятелен характер. Следователно, за всяко
от тях давността тече поотделно и независимо – вкл. независимо и от
изравнителния резултат в края на отчетния период. Този резултат (т.е. разликата
между прогнозна и действителна стойност на потребената
енергия) представлява ново самостоятелно вземане, което възниква в по- късен
момент, и поради това то правилно е било прието от ИРС като непогасено по
давност. Фактът, че в същия този момент ищецът е издал фактура общо както за
прогнозните стойности, така и за изравнителната стойност, не поставя началото
на нов давностен срок за вземанията за прогнозните
стойности, тъй като, както се посочи по- горе, за тях този срок започва да тече
поотделно от съответния им падеж. Поради това вземанията за прогнозните
стойности действително са частично погасени по давност, а правните изводи на
районния съд по този въпрос следва да бъдат споделени.
Основателен е, обаче, доводът на жалбоподателя, че с подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 20.07.2017г. давността е
била прекъсната, а ИРС неправилно е приел, че задълженията до 26.02.2015г. (датата
на подаване на исковата молба) са били погасени по давност.
По този въпрос настоящият съдебен състав намира, че ИРС неправилно се е
позовал на част от мотивите към т. 14 от Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2013 г., ОСГТК, като не е взел предвид друга тяхна част, според която „заявлението за издаване на заповед за
изпълнение не прекъсва давността. Тя се прекъсва с предявяването на иска за
съществуване на вземането, но съгласно чл.
422, ал. 1 ГПК предявяването на този иск има обратно действие, само ако е
спазен срока по чл.
415, ал. 1 ГПК. Ако иск не е предявен или ако е предявен след изтичането на
срока по чл.
415, ал. 1 ГПК, давността не се счита прекъсната със заявлението“. По аргумент от
противното, щом искът за установяване на вземането е предявен в срока по чл.
415, ал. 1 от ГПК (какъвто е настоящият случай), е налице хипотеза на
предявяване на иск, която, съгласно чл. 116, буква „б“ от ЗЗД, води до
прекъсване на давността, но за момент на прекъсването се фингира
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Следователно, погасени по давност са вземанията, възникнали преди повече от три
години преди датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, а именно –
20.07.2014г. Видно от приложение № 1 към заключението на в.л. Гемкова, това са сумите 34,41лв., 34,41лв. и 20/31 части от
сумата 59,98лв., т.е. 38,70лв. Следователно, искът за главницата на потребената топлоенергия е основателен за сумата
835,20-34,41-34,41-38,70+440,55=727,68+440,55=1168,23лв.
Служебно изчислена, мораторната лихва върху
тази сума за посочения от жалбоподателя период от 15.09.2015г. до 27.06.2017г.
е 211,72 лв.
От горните суми,
обаче, следва да се приспаднат частите, съответстващи на сумата за дялово
разпределение в размер от 21,41лв. и съответстващата й лихва от 4,26лв., поради
следните съображения. Единственият наведен във въззивната
жалба довод, че ИРС бил неправилно преценил, че вземанията са частично погасени
по давност, е неотносим към частта от обжалваното
решение, с която са отхвърлени претенциите на „Т.С.” ЕАД за
сумата от 21,41 лв., представляваща стойността на извършеното дялово
разпределение, и сумата от 4,26 лв. - лихва за забава върху тази главница за
периода от 15.09.2015 г. до 27.06.2017 г. Следователно, той не може да обуслови
неправилност на решението в тази му част. Поради това и доколкото
съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният
съд е ограничен от посочените в жалбата основания, той не е длъжен служебно да
формулира и обсъжда други доводи и аргументи за евентуална неправилност на
решението по въпроса за сумата за дялово разпределение и съответстващата й
лихва. От друга страна, в случая не е налице хипотеза по т. 1 от Тълкувателно решение
№ 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г.,
ОСГТК, в която въззивният съд следи служебно за
интереса на ненавършили пълнолетие деца или служебно прилага императивна правна
норма, независимо дали същата е изтъкната от жалбоподателя. Поради това, в тази част жалбата е неоснователна и следва
да бъде оставена без уважение, а обжалваното съдебно решение - да бъде
потвърдено.
С оглед
гореизложеното, и като се има предвид, че в обжалваното решение по сумата за
дялово разпределение и съответстващата й лихва е постановен отделен отхвърлителен диспозитив, то следва
да бъде отменено в частта, с която искът на „Т.С.” ЕАД е
отхвърлен за разликата над 615,97лв. до 1168,23-21,41=1146,82лв.,
представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода от месец юли
2014г. до месец април 2015г., както и за разликата над 115,56лв. до
211,72-4,26=207,46лв., представляваща законна лихва за забава за периода
15.09.2015г. до 27.06.2018г. върху горната главница, ведно със законната лихва
върху последната, считано от 20.07.2017 г. до окончателното изплащане на
задължението.
ІV. По разноските
С оглед изхода на делото и направено искане в този
смисъл, жалбоподателят следва да заплати на въззиваемия
част от направените от него разноски във въззивното
производство, каквито се установяват в размер на 230 лв. – адвокатски хонорар.
Неоснователно е възражението за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение, тъй като неговият размер е под минимума съгласно чл.
7, ал. 2, т. 1 от НМРАВ, в редакцията на тази разпоредба към момента на
сключване на договора за правна защита и съдействие и реалното му заплащане. С
оглед съотношението между уважена и отхвърлена част от жалбата:
-
жалбоподателят
дължи на въззиваемия (((1274,63-1168,23)+(233,61-211,72))/(673,25+113,79+4,26+21,41))*230=((106,40+21,89)/812,71)*230=0,1578545852764209*230=36,31лв.
-
въззиваемият дължи на жалбоподателя
(1-0,1578545852764209)*(150+25)=147,38лв.
Частичната отмяна на обжалваното решение налага преизчисление на разноските в първоинстанционното
и заповедното производство, както следва:
-
Ищецът следва да
заплати на ответника 0,1578545852764209*330= 52,09лв.
-
Ответникът следва
да заплати на ищеца (1-0,1578545852764209)*(50+30,16+300+30,17+50)=387,66лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение №
279/06.12.2019г., постановено по гр.д. № 198/2018г. по описа на Ихтиманския
районен съд, В ЧАСТТА, с която искът на „Т.С.” ЕАД е отхвърлен за разликата над 615,97лв. до
1146,82лв., представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода
от месец юли 2014г. до месец април 2015г., както и за разликата над 115,56лв.
до 207,46лв., представляваща законна лихва за забава за периода 15.09.2015г. до
27.06.2018г. върху горната главница, ведно със законната лихва върху последната,
считано от 20.07.2017 г. до окончателното изплащане на задължението, а също и в
частта за разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че А. А.Г. с ЕГН ********** дължи на „Т.С.”
ЕАД с ЕИК ****,
-
разликата
над 615,97лв. до 1146,82лв., представляваща стойността на доставена топлинна
енергия за периода от месец юли 2014г. до месец април 2015г., ведно със
законната лихва върху тази разлика, считано от 20.07.2017 г. до окончателно й
изплащане;
-
разликата
над 115,56лв. до 207,46лв., представляваща законна лихва за забава за периода
15.09.2015г. до 27.06.2018г.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД с ЕИК ****
да заплати на А. А.Г. с ЕГН ********** сумата 52,09лв. – разноски в първонистанциното и заповедното производство.
ОСЪЖДА А. А.Г. с ЕГН ********** да заплати на „Т.С.” ЕАД с ЕИК **** сумата 387,66лв. – разноски в първонистанциното
и заповедното производство.
ПОТВЪРЖДАВА
решение №
279/06.12.2019г., постановено по гр.д. № 198/2018г. по описа на Ихтиманския
районен съд в останалите обжалвани части.
В
НЕОБЖАЛВАНИТЕ ЧАСТИ
решение № 279/06.12.2019г., постановено по гр.д. № 198/2018г. по описа на
Ихтиманския районен съд, е влязло в сила.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД с ЕИК ****
да заплати на А. А.Г. с ЕГН ********** сумата 36,31лв. – разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА А. А.Г. с ЕГН ********** да заплати на „Т.С.” ЕАД с ЕИК **** сумата 147,38лв. – разноски във въззивното
производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.