№ 91
гр. Плевен, 07.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на деветнадесети
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАЛОЯН В. ГЕРГОВ
Членове:ВЛАДИСЛАВА АЛ.
ЦАРИГРАДСКА
ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА
при участието на секретаря ЦВЕТОМИР ОЛ. ЦЕНКОВ
като разгледа докладваното от КАЛОЯН В. ГЕРГОВ Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20244400600823 по описа за 2024 година
Производство по Глава XXI от НПК.
С Присъда № 18/3.07.24г. по НЧХД № 48/23г. по своя опис РС-Червен
бряг е признал подсъдимия Г. М. И.,ЕГН **********, роден на *** г. в гр.
Червен бряг, живущ в с. ***, обл. Плевен, ул. ***, българин, с българско
гражданство, със средно образование, безработен, неосъждан, за невинен в
това, че на 21.11.2021 г. около 13.30 часа в с. ***, обл. Плевен, на ул. „***“,
пред дом № 8, чрез нанасяне на удари с глава в лицето, нанасяне на удари с
дървен кол /инструмент за борба със змии/ в областта на главата и кръста, да е
причинил на А. Д. Т., с ЕГН **********, с адрес в гр. Червен бряг, обл.
Плевен, ул. ***, лека телесна повреда изразяваща се в причиняване на болки и
страдания без разстройство на здравето, като го оправдал по повдигнатото с
тъжбата обвинение за извършено престъпление по чл.130, ал.2 вр. ал.1 от
Наказателния кодекс.
Недоволен от така постановената присъда е останал тъжителя А. Д. Т. от
гр.Червен бряг,който я е атакувал пред въззивната инстанция чрез повереника
си – адвокат И. В. от АК-Плевен.В жалбата бланкетно се навеждат доводи,че
повдигнатото с тъжбата обвинение е доказано по несъмнен начин,а РС-Червен
бряг е пропуснал да се произнесе по предявения граждански иск като се
отправя искане за отмяна на постановената присъда,осъждане на оправдания
подсъдим и уважаване на предявения граждански иск.
1
В съдебно заседание въззивният жалбоподател и повереникът му
поддържат подадената жалба.Навеждат се доводи,че РС-Червен бряг
неправилно е отказал да кредитира показанията на свидетелите Н. Л.,П. М.,В.
Т.а /същата не е разпитвана по това дело и състав,бел.с.д./ и В. И. като е
приел,че същите се намират в близки или приятелски отношения с
подсъдимия.Аргументирал се е с тяхната последователност и с
обстоятелството,че същите кореспондират със заключението по изготвената и
приета по делото СМЕ,от която се установяват както описаните в тъжбата
наранявания на тъжителя,така и заявения механизъм – нанасяне на удари в
областта на лицето с глава и с дървен кол или предмет,известен като уред за
борба със змии.Заявява се още,че тази фактическа обстановка се установява и
от показанията на доведените от подсъдимия свидетели и частично от
обясненията му пред въззивната инстанция като се акцентира в допълнение
върху показанията на свидетелката Д. В.,която възприела кръв върху лицето
на пострадалия и му помогнала да се почисти от нея.
Показанията на свидетелите Б. Е. и Л. В. се оспорват с аргумента,че
същите противоречат на доказателствената съвкупност като първия е посочен
като свидетел четири години след процесния инцидент,което поставя под
съмнение бил ли е на местопроизшествието и какво е възприел,а по
отношение на втория се сочи,че има познанство с подсъдимия,което лишава
от достоверност неговите показания.
Ответникът по въззивната жалба – Г. М. И. се явява пред въззивната
инстанция лично и с адвокат П. К. от АК-Плевен,оспорват същата като молят
да се потвърди атакувания съдебен акт,който оценяват като
обоснован.Навеждат се доводи,че показанията на ангажираните от частния
обвинител свидетели са предварително съгласувани и противоречиви,а И.
добросъвестно е изложил в обясненията си процесните събития,които
кореспондират с останалите набрани по делото доказателства. Твърди се,че
ако Г.И. е имал намерение да се саморазправя същия е нямало да доведе
органите на полицията до местопроизшествието,нито да се подаде сигнал до
ЕННСП 112 с оглед поведението на Н.Л. като водач на процесния л.а. ,с който
пътувал А.Т. като в допълнение сочи,че от събраните доказателства не може
да се установи механизма на деянието и съпричастността на неговия
подзащитен.
Въззивната инстанция като съобрази доказателствата по
делото,оплакванията в жалбата,становището на страните и извърши
самостоятелна служебна проверка на присъдата намери за установено
следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.319 от НПК,процесуално
ДОПУСТИМА е,а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От набраната пред първоинстанционния съд доказателствена съвкупност
и проведеното пред настоящата съдебна инстанция съдебно следствие се
установява следната фактическа обстановка:
В обедните часове на 21.11.21г. тъжителят А. Т. пътувал в управлявания
от свидетеля Н. Л. лек автомобил марка „Опел Астра“.Наближили къщата на
2
подсъдимия Г. И. в с.***,обл.Плевен като Л. въздействал върху спирачната
система на превозното средство.В резултат на несъобразената с пътните
условия скорост и упражненото спирачно усилие същото поднесло като се
насочило към подсъдимия и свидетелите Н. Р. и Н. В. Н.,които цепели дърва
на улицата. Л. овладял автомобила и продължил по маршрута си,но
поведението му усъмнило Р.,Н. и подсъдимия,които го последвали с
управлявания от последния л.а. марка „Сузуки самурай“.Настигнали Л. като
Г. И. поискал обяснение за случилото се,взел ключовете на л.а.,за да му
попречи да продължи и се обадил на 112,за да извика полиция,която провери
състоянието на Н.Л. с оглед рисковото му поведение и вземе отношение по
случая, а впоследствие слязъл в центъра на населеното место,за да посрещне
полицейските служители – свидетелите В. В. и Л. В. и ги доведе при
Л..Възникналия вербален конфликт ескалирал във времето,намесили се
близки на участниците в разпрата,а преди свидетеля В. да състави АУАН №
526630/21.11.2021г.,с който вменил нарушение по чл.16,ал.1,т.1,пр.2 от ЗДвП
на Н. Л. като вписал като свидетел по него подсъдимия Г. И.,А. Т. влязъл в
къщата на свидетелката Д. М.,за да си изтрие кръвта от носа.
Набраната по делото доказателствена съвкупност не установява по
изискуемия от закон стандарт както авторството на вмененото с тъжбата
деяние,така и неговия механизъм и в този аспект крайното заключение,до
което е достигнал първостепенния съд в тази насока следва да бъде
споделено,при критично отчитане на структурата на мотивите.
Видно от изготвеното от съдебния медик доц.д-р С. К. СМУ № 523/21г.
при прегледа на 22.11.21г. на частния тъжител А. Т. са установени следните
травматични увреждания : „…на темето в ляво - слабо набелязан оток и бледо
мораво кръвонасядане, около 1 см. в диаметър. По гърба на носа под
междуочието - оток, бледо мораво-синкаво кръвонасядане и две дребни
охлузвания по около 2 мм. в диаметър, с кафеникава коричка над кожното
ниво…“.Прието е,че уврежданията са резултат на тъпи травми,и може да са
получени по начин и време, както се съобщава от освидетелствания – удар с
кол по главата и удари с глава няколко пъти – в носа /текло кръв от носа/ като
са довели до болка и страдание.
РС-Червен бряг е назначил съдебно-медицинска експертиза като видно от
същата /№4/2024г./ на тъжителя А. Д. Т. е причинено - оток и кръвонасядане
на ляво теме на главата, охлузване и кръвонасядане в основата на носа - между
две очи. От същата експертиза се установява, че уврежданията са травматични
и отговарят да са получени по начин и време, както се съобщава - удар с твърд
тъп предмет по главата и с глава по лицето.Вещото лице д-р П. Т. е
посочило,че ако се приеме,въз основа на свидетелските показания, че е имало
и кървене от носа може да се приеме,че е налице разстройство на здравето,
временно и неопасно за живота на пострадалия като тези травматични
увреждания,с изключение на установените по гърба и лявото теме,могат да
бъдат получени от пътник в л.а. при ПТП,ако същия е без поставен предпазен
колан.В този контекст и без да има резерви на някоя от страните по съдебно –
медицинското удостоверение и обосноваността на експертното
заключение,следва същите да бъдат експлоатирани,така както правилно е
3
сторил и РС-Червен бряг, за проверка и оценка на достоверността на
събраните по делото гласни доказателства.
Въззивният съд споделя извода на РС-Червен бряг за необходимостта от
изключване от доказателствената маса на показанията на свидетелите П. А. и
В. М. – същите не са очевидци на случилото се като възпроизвеждат заявеното
от А. Т. при това по различен начин – А. като тъща на Т. сочи,че според
неговите обяснения подсъдимия го удрял с дърво,М. – като съпруга на
пострадалия твърди,че според заявеното от него „…подсъдимия Г.,зет му и
негов племенник…започнали да бият А.…“.Тези свидетели не сочат Т. да е
бил удрян с глава в лицето,така както същия е споделил пред съдебния
медик,а това е от съществен означение с оглед заявения механизъм на
увреждане от негова страна,а същевременно дават разнопосочна
ангажираност на участниците в заявения травматичен процес.Показанията на
свидетелката Д. М. дадени по НЧХД № 347/21г. и № 48/23г. на РС-Червен
бряг,както и тези през въззивния състав бележат асинхронност не в частта
относно възприетата кръв по лицето на въззивния жалбоподател,а относно
причините за същата – така по НЧХД № 347/21г. М. заявява,че тъжителя
влязъл в имота и,за да поиска хартия,но не казал нищо,а в отдалечените
темпорално показания по НЧХД № 48/23г. сочи,че Т. споделил,че подсъдимия
го е ударил,като и в двата случая,а също и пред настоящата инстанция /тук
посочва,че няма спомен какво е казала – л.96 от СП/ не заявява да е споделян
механизъм на увреждането.
Разпитаните пред въззивната инстанция свидетели – В. В. и Л. В. сочат
отзоваването им на процесната дата като автопатрул с оглед подаден сигнал в
с.*** и взетото отношение по повод констатираното административно
нарушение от страна на Н.Л.,при което същия не отрекъл,че загубил контрол
върху превозното средство,което поднесло и създало риск за
движението,което кореспондира с ценената от този съд част от неговите
показания,но същите отричат да са възприели както следи от кръв или побой
по въззивния жалбоподател,така и оплаквания в тази насока от негова
страна.Тези показания са логични,синхронни с дадените пред
първоинстанционния съд,който правилно се е позовал на същите,а и в
съответствие с приобщените показания на В. по НЧХД № 347/21г.
Показанията на Н. Л. подлежат на внимателен анализ,т.к. същия не само
е очевидец,но и с поведението си е провокирал реакцията на останалите
участници в процесните събития,а и се намира в близки отношения с А.
Т..Пред РС-Червен бряг Л. сочи,че след настигането му от
подсъдимия,неговия зет и Н. Л. същия бил шамаросан двукратно от втория,а
подсъдимия ударил Т. с дърво като носа му бил разкървавен,а по главата му
имало рани.Пред въззивната инстанция се разгръща от свидетелските му
показания по-различна фактическа картина като Л. сочи,че същия е бил удрян
не само от зет му /Н. Н.,бел.с.д./,но и от самия подсъдим като последния удрял
с дърво „…две-три минути…“ по главата Т.,но т.к. бил с гръб първоначално и
от другата страна на колата не бил „…видял напълно всичко…“.В логически
аспект нанасянето на побой с такова средство – дърво и с такава времева
продължителност следва да инициира далеч по-контрастен травматичен израз
4
от установения от съдебния медик освидетелствал Т. и от установеното от
изготвената по делото СМЕ,но тези показания на Л. са в противоречие и със
заявеното от тъжителя пред съдебния медик в хода на предприетото
освидетелстване в следващия ден,когато същия заявил механизъм на
увреждане,при който неколкократно бил удрян с глава в носа,в резултат на
което потекло кръв.Разминаването в показанията на Н.Л. с възприетата от тази
инстанция доказателствена маса обуславя отказа и да цени тази част от
неговите показания като правилно РС-Червен бряг е отказал да ги цени както
с оглед липсата на необходимата безпристрастност с оглед отношенията,в
които се намира с тъжителя,така и с оглед липсата на кореспондентна
основа,изведена от показанията на разпитаните по делото полицейски
служители.
Пред въззивната инстанция ответника по въззивната жалба Г. И. е дал
обяснения като е описал причината за последването на Т. и Л.,и реакцията на
придружавалите го лица към действията на Л. като водач на МПС,както и
взетото отношение от страна на полицейските органи по повод подадения
сигнал за ПТП.В частта относно въззведената с тъжбата рамка на
обвинението следва да се посочи,че същия отрича да е нанасял побой над
А.Т..Няма съмнение,че обясненията са както средство за защита,така и
доказателствен източник,но в тази им част същите не доставят
доказателства,които да формират извод в негов ущърб. Показанията на Н. Н.
също не дават опора на обвинителната теза,т.к. същия отрича да е възприемал
физическо въздействие спрямо въззивния жалбоподател от страна на
подсъдимия като такова не се установява и от свидетелите Б. В. и Д. М..
В контекста на изложеното РС-Червен бряг,макар и мотивите му да
търпят критика и по отношение на начина на излагане на фактическата
обстановка,и по отношение на аналитичното съпоставяне на
доказателствената съвкупност,но при отчитане на забраната по чл.335,ал.3 от
НПК, правилно е стигнал до заключението,че обвинението не е доказано с
изискуемата от закона категоричност,както по отношение на механизма на
деянието,така и по отношение на авторството,поради което обоснован се явява
извода за оправдаването на подсъдимия Г. И. по повдигнатото му обвинение.В
логически порядък правилно е отхвърлен и предявения срещу него
граждански иск,макар и да е основателна забележката на повереника на
тъжителя,че липсва произнасяне в диспозитива на присъдата.С оглед
забраната по чл.335,ал.3 от НПК следва да се приеме,че този въпрос,макар и
не по най-прецизния начин е намерил решение,което следва да бъде
възприето.
Не така стои въпроса по отношение на разноските,поради което този
въпрос следва да бъде решен от РС-Червен бряг при връщане на делото на
този съд,за да не бъдат лишаване страните от съдебна инстанция,а и с оглед
липсата на произнасяне от първостепенния съд.
С оглед изхода на делото и при съобразяване на разпоредбата на чл.190
от НПК следва А. Т. да бъде осъден да заплати направените деловодни
разноски от ответника по въззивната жалба пред настоящата инстанция в
размер на шестотин лева съгласно представения договор за правна помощ.
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 18/3.07.24г. по НЧХД № 48/23г. НА РС-
Червен бряг.
ОСЪЖДА на основание чл.190,ал.1 от НПК А. Д. Т. от гр. Червен бряг,
обл. Плевен, ул. *** да заплати на подсъдимия Г. М. И. от с. ***, обл. Плевен,
ул. *** направените деловодни разноски за защитник в размер на 600 лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Особено мнение на съдията ВЛАДИСЛАВА АЛЕКСАНДРОВА ЦАРИГРАДСКА
Особено мнение на съдия Владислава Цариградска по ВНЧХД №823/24
по описа на Окръжен съд - Плевен
Не споделям крайните изводи на мнозинството, че обжалваната Присъда
№18/3.07.2024 г. по НЧХД №48/23 на Районен съд – Червен бряг е
законосъобразна и правилна и следва да бъде потвърдена.
С атакуваната от пострадалия А. Т., чрез повереника му адв. И. В.,
присъда първоинстанционният съд е признал подсъдимия Г. М. И. за невинен
в това, че на 21.11.2021 г. около 13,30 часа в село ***, на ул. „Велко Кънев“
№8, чрез нанасяне на удари с дървен кол в главата и кръста на пострадалия, му
причинил лека телесна повреда, поради което го е оправдал по повдигнатото
частно обвинение по чл. 130, ал. 2, вр. ал. 1 НК.
Мнозинството от съдебния състав прие за установена следната
фактическа обстановка: в обедните часове на 21.11.21 г. тъжителят А. Т.
пътувал в управлявания от свидетеля Н. Л. лек автомобил марка „Опел
Астра“, когато наближили къщата на подсъдимия Г. И. в с.***,обл.Плевен,
водачът на автомобила Л. задействал спирачната му система, в резултат на
което автомобилът поднесъл е се насочил към подсъдимия и свидетелите Н. Р.
и Н. Н., които цепели дърва на улицата.
Св. Л. овладял автомобила и продължил по маршрута си, но
поведението му усъмнило последните трима, които го последвали с
6
управлявания от подсъдимия лек автомобил марка „Сузуки самурай“. Когато
го настигнали, подсъдимият Г. И. поискал обяснение за случилото се, взел
ключовете на лекия автомобил,за да попречи на Л. да продължи и се обадил на
112, за да извика полиция, която да провери състоянието на водача с оглед
рисковото му поведение и да вземе отношение по случая, а впоследствие
слязъл в центъра на населеното место, за да посрещне полицейските
служители - свидетелите В. В. и Л. В. и ги доведе при Л..
Възникналият вербален конфликт ескалирал във времето, намесили се
близки на участниците в разпрата, а преди свидетелят В. да състави АУАН №
526630/21.11.2021г., с който вменил нарушение по чл.16, ал.1,т. 1,пр. 2 от
ЗДвП на Н. Л. като вписал като свидетел по него подсъдимия Г. И., А. Т.
влязъл в къщата на свидетелката Д. М., за да си изтрие кръвта от носа.
Мнозинството от въззивния състав приема, че по делото няма
доказателства, които да установяват авторството на деянието, както и
механизма на причиняването му, поради което споделя извода на
първоинстанционния съд в този смисъл.
Моето мнение е, че събраните доказателства в първоинстанционния съд
и пред настоящата въззивна инстанция са достатъчни и убедителни, за да
доведат до фактическия извод, че именно подсъдимият Г. И. е нанесъл на
тъжителя удари с глава в лицето и с дървен гол в областта на главата и кръста,
с които му е причинил лека телесна повреда, изразяваща се в болки и
страдания.
Относно телесните уврежданията
От писменото доказателство – съдебно-медицинско удостоверение,
издадено от съдебния лекар доц. д-р С. К. СМУ № 523/21 г., е видно, че на
22.11.21 г. (денят след деянието) тъжителят А. Т. е бил прегледан от лекар,
който е констатирал травматични увреждания: „...на темето в ляво - слабо
набелязан оток и бледо мораво кръвонасядане, около 1 см. в диаметър. По
гърба на носа под междуочието - оток, бледо мораво-синкаво кръвонасядане
и две дребни охлузвания по около 2 мм. в диаметър, с кафеникава коричка над
кожното ниво...“. В удостоверението е направен извод, че уврежданията са
резултат на тъпи травми и може да са получени по начин и време, както се
съобщава от освидетелствания - удар с кол по главата и удари с глава няколко
пъти - в носа (текло кръв от носа), като са довели до болка и страдание.
7
В първоинстанционното производство е назначена съдебно-медицинска
експертиза, изготвена от д-р Т., която също дава заключение, че уврежданията
са травматични и отговарят да са получени по начин и време, както се
съобщава - удар с твърд тъп предмет по главата и с глава по лицето.
Това са обективни находи, доказващи, че непосредствено след
инкриминираната дата тъжителят е имал видими травматични увреждания,
които могат да бъдат получени по съобщения от него начин – чрез удар с глава
в лицето и удари с твърд предмет (кол) в областта на главата.
Относно авторството и механизма на причиняване на телесните
увреждания
Считам, че в делото се съдържат както преки, така и косвени
доказателства за начина на причиняване на уврежданията на тъжителя, както
и за автора на деянията – подсъдимият.
Приемам, че следва да бъдат кредитирани показанията на свидетеля Н.
Л., който е очевидец като водач на лекия автомобил, в който е пътувал и
пострадалият. Този свидетел има еднопосочни показания при двете
първоинстанционни разглеждания на делото, чрез които се установява, че
именно подсъдимият е ударил с глава и с кол тъжителят. При първото
разглеждане на делото по НЧХД №347/21 (л. 42) св. Л. е заявил:
„…подсъдимият нападна А. и започна да го удря с някакво дърво …На А. му
беше разбит носа, главата му се беше надула отгоре…Аз лично видях, че Г.
нанася удари на А.. С дърво го удари по главата няколко пъти. Удари го 3-4
пъти по главата.“. При настоящото разглеждане на делото от първа
инстанция по НЧХД №48/23 свидетелят отново заявява: „…подсъдимият
удари А. по лицето с някакво дърво. Видях, че на А. носът му беше
разкървавен и по главата имаше рани…“.
Тези свидетелски показания намирам за достатъчни и достоверни, за да
се изгради фактическата обстановка относно начина на причиняване на
уврежданията и техния автор. В подкрепа на свидетелските показания на Л. са
медицинските констатации за уврежданията, както и показанията на
свидетели, които не са очевидци, но са възприели непосредствено след
нанасянето на ударите обективното състояние на тъжителя – св. Д. М. още при
първото разглеждане на делото (л. 59, НЧХД №347/21) е заявила, че е видяла
от терасата „А. да влиза и ми искаше хартия да се изтрие, имаше кръв по
8
носа“. При настоящото производство пред първа инстанция (л. 93, НЧХД
№48/23) свидетелката е допълнила показанията си, че тъжителят й е казал, че
„подсъдимият Г. И. го е ударил.“, което бе потвърдено и при непосредствения
разпит пред въззивната инстанция.
Това разминаване в показанията на свидетелката намирам, че се дължи
на нежеланието й да бъде въвличана в конфликта поради близост с двете
страни и добри отношения както с тъжителя, така и с подсъдимия. Няма
нужда от събиране на изрични доказателства за това, че обичайно в малките
общности на селата хората, имащи преки възприятия, избягват и не желаят да
бъдат свидетели, защото последиците от това надхвърлят неудобствата от
участие в самото конкретно производство. Намирам, че неправилно нейните
показания са счетени за недостоверни, защото те не разкриват тенденциозност
или услужливост към тезата на тъжителя.
В подкрепа на версията, обясняваща това уклончиво и закъсняло
съобщение за това, дали пред нея тъжителят е заявил кой го е ударил, е и
обстоятелството, че първоначалният конфликт между подсъдимия и неговите
близки и св. Л. (водач на лекия автомобил), провокиран от рисково шофиране,
е предизвикал голяма обществена реакция на хора от селото, но впоследствие
не са установени очевидци освен най-близките родственици на страните.
Прерастването в масов конфликт се установява от показанията на
незаинтересованите свидетели – полицейските служители Л. В. и В. В., като
последният в разпита си пред съда по НЧХД №347/21, л. 26, подробно описва
следните свои възприятия: „Това момче (сочи тъжителят) каза, че другият
го е нападнал с някакъв предмет. …А. се оплакваше нещо…Бяха много хора.
Опитахме се да предотвратим да не се стигне до по-тежък инцидент.
Караха се, викаха, обиждаха се и двете страни. Бяха много хора, роднини.“
Свидетелите, доведени от подсъдимия, също дават показания за това, че
първоначалният конфликт по повод рисковото управление на автомобила от
св. Л., е прераснал в масов скандал. Св. Н. Н. (л. 43, НЧХД №347/21) посочва,
че: „…бабата на А. заплаши Г. със съд.“, както и св. Н. Л.: „…След това се
нахвърлиха няколко жени срещу Г. с обиди и заплахи“.
Изнесеното от свидетелите на защитата всъщност не опровергава
свидетелите на обвинението, а дава разумно и убедително обяснение на
поведението на св. П. А. (тъща на тъжителя) и В. М. (негова съпруга). Двете
9
свидетелки не са очевидки, но същите възпроизвеждат преките възприятия на
съобщеното им от тъжителя, които с оглед правилата на НПК не може да бъде
свидетел. Заявеното от св. П. Алипиева е съответно на описаното от
свидетелите на подсъдимия, че тя е „заплашила“ подсъдимия със съд, както и
че му е търсела сметка защо е ударил А.. Съпругата на тъжителя е възприела
лично увреденото му състояние през разговора с видеовръзка и едновременно
с това той й е съобщил за обстоятелствата, при които е пострадал.
Показанията на тези свидетелки са съответни на обективно намерените
медицински находки на увреждане от лекаря по съдебна медицина.
Не съм съгласна с подхода на мнозинството свидетелските показания да
бъдат анализирани дума по дума поотделно, без да се търси тяхната
взаимовръзка, както и цялостен контекст, в който известни противоречия
намират своето логично обяснение.
Въз основа на този доказателствен анализ намирам, че деянието и
авторството са доказани и това от своя страна води до правния извод, че
подсъдимият следва да бъде признат за виновен в извършване на
престъплението, за което му е повдигнато обвинение с частната тъжба, за
което следва да бъде освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 78а,
ал. 1 НК.
Това положение, според моето убеждение, предполага на основание чл.
336, ал. 1, т. 4 НПК атакуваната присъда да бъде отменена, а вместо нея да
бъде постановена нова присъда с горните последици.
Ето затова подписвам решението с особено мнение.
10