Р Е
Ш Е Н И Е № 3576
гр. Пловдив, 25.10.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично заседание на девети октомври две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 18634 по
описа за 2017 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен
е установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, във вр.
с чл.54, ал.2 ЗКИР, от М.Й.Б., Л.И.Б. и С.Д.Б. срещу „Лайпциг - 91” ЕАД – гр.
Пловдив.
Ищците
твърдят, че са собственици по силата на земеделска реституция и наследствено
правоприемство, като наследници на М. С. Б., починала на *******г. на следния
недвижим имот, а именно: нива с площ от 3,201 дка, IV категория, местността „*******”, представляваща
поземлен имот № ****** по плана за земеразделяне, при граници: поземлен имот № ******–
изоставена нива на кметство на село ******и поземлен имот № ******– път I клас Държавна
пътна мрежа, който имот бил възстановен с решение № ******г. на ОСЗ Марица,
област Пловдив. Посочват, че наследодателката им била въведена във владение съгласно
протокол № ******на ПК. Поддържат, че процесният имот не бил заснет в
Кадастралната карта и кадастралните регистри на село ******, одобрени със
Заповед № РД-18-84/06.12.2007 г., като вместо това попадал изцяло в ПИ с
идентификатор № ******, целият с площ от 44,401 дка. Намират, че по този начин била
допусната непълнота в КК и КР и невярно отразяване на правото на собственост.
Поради изложеното предявяват настоящия иск, с който искат да бъде признато по
отношение на ответника, че са собственици на основание реституция и
наследствено правоприемство на част от поземлен имот с идентификатор № ******,
която част е с площ от 3,201 дка, при граници: от север шосе, а от три страни –
ПИ с идентификатор № ******, както и че е налице непълнота в Кадастралната
карта и кадастралните регистри на село ******, община Марица. Молят за
уважаване на предявения иск и присъждане на сторените по делото разноски.
С
молба-уточнение ищцата пояснява, че претендираната от имота реална част е отразена
на скица № 5 от СТЕ като площ между точки 1, 2, 3, 4 и 1.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор
от ответното дружество „Лайпциг – 91” АД – гр. Пловдив, със становище за
недопустимост на предявения иск, евентуално за неговата неоснователност. Твърди,
че представеното от ищцата решение № А08Б/01.09.1994 г. на ПК, община Марица, в
частта, засягаща имот № ****** било обезсилено по право и нямало правно
действие, като се позовава на разпоредбата на чл.17, ал.8 ЗСПЗЗ. Посочва, че
планът за земеразделяне на село ******претърпял неколкократни преработки в
частта, засягаща масив 30, като цитира заповедите за преработка: Заповед № ******на
******, обнародвана в ДВ бр. 69/22.08.2000 г., Заповед № ****** на ******,
обнародвана в ДВ бр.35/10.04.2001 г., както и Заповед № ****** г. Допълва, че
решението за възстановяване на собствеността му било непротивопоставимо, като
резултат от административно производство, в които не участвал. От своя страна,
заявява права на собственост върху процесния имот, считано от 29.11.1991 г.,
когато е била преобразувана държавната фирма „Лайпциг 91”, на която бил
предоставен за стопанисване и управление целият имот за ******в местността „*******”,
която фирма от своя страна се явявала правоприемник на държавната фирма „Пълдин
тур”, последната правоприемник на „Балкантурист”. Заявява, че процесният имот,
заедно с редица други имоти, бил част от имуществото, предоставено за
стопанисване и оперативно управление на праводателите на „Лайпциг – 91” АД. В
тази връзка, навежда твърдения, че с Решение на Градски народен съвет от
05.09.1961 г. и Решение на Министерски съвет от 23.07.1964 г. процесната част
от имота била отчуждена за нуждите на „Балкантурист”, като по Генералния план
от 1978 г., одобрен през 1980 г., било предвидено изграждането на крайпътен
туристически комплекс на площ от 60 дка, което мероприятие било реализирано.
Посочва, че за построените в имота сгради били издадени актове за държавна
собственост през 1966 г. Излага фактически твърдения относно настъпилите във
времето преобразувания на „Балкантурист”, като правоприемникът му – държавното
еднолично акционерно дружество „Лайпциг – 91” било приватизирано през 1998 г.,
с което правото на собственост върху процесния имот преминало в ответното
дружество, тъй като било част от баланса на приватизираното държавно дружество.
При условията на евентуалност, ответното дружество се позовава на изтекла в
негова полза придобивна давност, считано от 29.11.1991 г., от която дата твърди
непрекъснато да владее и ползва имота, включващ земя и сгради. Оспорва по реда
на чл.193 ГПК истинността на представения Протокол № ******за въвод във
владение. На следващо място, изтъква, че процесният имот не е следвало да бъде
реституиран, поради факта, че бил включен в активите на предприятие с държавно
имущество, което от своя страна представлявало пречка за реституирането му.
Възразява срещу законосъобразността на решението на поземлената комисия, поради
това, че към датата на издаването му земята не е имала характер на земеделска.
Изтъква, че земята била застроена в изпълнение на комплекс от строителни
дейности и включена в активите на търговското дружество. С посочените
аргументи, настоява за отхвърляне на предявения иск и претендира присъждането
на разноски по делото.
С
протоколно определение от 26.03.2018 г. съдът е открил по реда на чл.193 ГПК
производство по оспорване на истинността, в частност верността на протокол № ******за
въвод във владение на недвижими имоти, по отношение на факта на осъществяване
на въвода в процесния имот.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства
и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
От
решение № ******г. за възстановяване на право на собственост върху земеделски
земи на основание чл.27 ППЗСПЗЗ, влезлият в сила план за земеразделяне и
протокол № ******г. за определяне категориите на земите по преписка № 17104 от 10.01.1992
г. се установява, че е възстановено правото на собственост на М. С. Б. на
следния недвижим имот, а именно: изоставена нива от 3,201 дка, четвърта
категория, местността *******, имот № *****по плана за земеразделяне, при
граници: поземлен имот № *****– изоставена нива на кметство село ******,
поземлен имот № *** – път I клас на Държавна пътна
мрежа.
Видно
от протокол за въвод № ******М. С. Б. е въведена във владение на имота, описан
в решение № ******г. за възстановяване на право на собственост върху земеделски
земи, а именно поземлен имот № ****** по плана на село ******. Така посоченият
документ е оспорен от ответната страна по реда на чл.193 ГПК.
От
удостоверение за наследници изх. № *******г., издадено от кметството на село ******,
община Марица, област Пловдив се установява, че М. С. Б. е починала на *******г.,
като е оставила за свои законни наследници М.Й.Б., Л.И.Б. и С.Д.Я..
От заповед № ******* г. на ******, на
основание чл.17, ал.8 ЗСПЗЗ се установява, че е наредено частичното
преработване на влезлия в сила план за земеразделяне на село ******, в частта
на масив № ** с площ от 72,90 дка.
Видно от заповед № *******г. на ******,
на основание чл.17, ал.8 ЗСПЗЗ е наредено частичното преработване на влезлия в
сила план за земеразделяне на село ******, община Марица, в масив № **, в
частта на парцели № *****с площ от 52,70 дка, с която заповед е изменена
заповед № ******* г.
Видно от заповед № ******г., издадена от
****** на основание чл.17, ал.8 ЗСПЗЗ е наредено частичното преработване на
влязлата в сила карта на възстановената собственост на землището на село ******,
община Марица, с обща площ от 72,152 дка. Посочената заповед е обнародвана в
неофициалния раздел на Държавен вестник, бр.55 от 2004 г.
С решение от 22.06.2011 г., постановено
по адм. дело № 367 по описа за 2005 г. на СГС, Административно отделение, по
повод жалба на М.Й.Б., Д.Й.Б. и С. П. М., посочената по-горе заповед № ******г.
на ****** е отменена в частта за имоти №* и №* по плана за
земеразделяне на село ******. Посоченото съдебно решение е било отменено с
решение № 9241 от 26.06.2012 г. по адм. дело № 13754/2011 г. на ВАС, IV о.,
като е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото
разглеждане на делото с решение от 08.07.2014 г., постановено по адм. дело № 14
по описа за 2012 г. на СГС, административно отделение, III-Г състав, е отменена
по жалба М.Й.Б. и Д.Й.Б. и по жалба на С. П. М.заповед № ******г. на *******, с
която е наредено да се преработи частично влязлата в сила карта на
възстановената собственост за землището на село ******, община Марица, област
Пловдив, в масив № **, в частта за имоти №*
и №* по плана за земеразделяне на село ******. Решението е влязло в законна
сила на 10.09.2015 г.
От справка по кадастрална карта (л.111
от делото) се установява, че поземлен имот с идентификатор № ******, находящ се
в землището на село ******, община Марица, е с площ от 44401 кв.м., трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за ******,
категория на земята при неполивни условия: 4.
По делото са представени актове за
държавна собственост № 1320/7852 и № 1321/7853 от 08.06.1966 г., видно от които
като собственик на ******„*******” сграда на два етажа и ******„*******” е
посочено ДСП „Балкантурист” Пловдив. И в двата акта е направено отбелязване, че
с решение № 9226 от 28.06.1991 г. на Пловдивски окръжен съд е образувана и
регистрирана ДФ „Лайпциг 91” Пловдив, която като правоприемник приема от ДФ
„Пълдинтур” (Балкантурист) имотите по актовете.
Видно от акт за държавна собственост №
1968 от 17.03.1994 г. и от акт за държавна собственост № 175 от 12.04.1996 г.
като собственик на терен с площ от 58705 кв.м. е посочен „Лайпциг – 91” ЕАД –
гр. Пловдив. В актовете изрично е посочено, че сградите в парцела са актувани с
описаните по-горе АДС.
С решение № 35 от 10.05.1990 г. на ******на
Комитета по туризма е образувана държавна фирма „Пълдин-тур” на основата на
съществуващото ТП „Балкантурист” гр. Пловдив, което прекратява дейността си, а
новообразуваното дружество поема съответната част от неговите активи и пасиви.
Посоченото решение е обнародвано в ДВ, бр. 54 от 06.07.1990 г.
От решение № 143 от 27.06.1991 г. на ******на
Комитета по туризма се установява, че ДФ „Пълдин тур” се прекратява, считано от
27.06.1991 г., като активите и пасивите му се разпределят между общо осем
държавни фирми, една от които е ДФ „Лайпциг”.
Видно от решение № 9226 от 28.06.1991 г.
по фирмено дело № 8294 от 1991 г. на Пловдивски Окръжен съд е вписана в
регистъра на държавните и общински фирми ДФ „Лайпциг – 91” със седалище в гр.
Пловдив, която поема съответната част от активите и пасивите на „Пълдин тур”.
Съгласно разпореждане № ** на МС от
30.10.1991 г, за образуване на еднолични търговски дружества с държавно
имущество в списъка на фирмите, които се преобразуват в еднолични акционерни
дружества е включена и ДФ „Лайпциг-91” – Пловдив.
С решение № 13055 от 29.11.1991 г. е
вписано в Търговски регистър еднолично акционерно дружество с държавно
имущество с наименование „Лайпциг – 91”, като дружеството поема всички активи
на ДФ „Лайпциг – 91” гр. Пловдив.
Видно от решение от 07.09.1961 г. на ******отдел,
ком.стопанство, е предадено на ДП „Балкантурист” държавното място в района на
парка на ******* по шосето за гр. София, за строеж на ******с 30 легла.
Съгласно констативен протокол от
19.03.2004 г., изготвен от Комисия от ******и петима ******от Общинска служба
„Земеделие и гори” – Марица е констатирано, че в туристически комплекс „*******”
по КВС в масив № ** попадат имоти № 1, 3,
4, 5, 6, 7, 8 и 9. Посочено е, че парцели № 4, 5, 6 и 7 са проектирани върху
изградено канализационно съоръжение и подземен водопровод. Части от парцелите
попадат извън оградата на комплекса. Направено е предложение за преработване на
плана за земеразделяне на землището на село ******в частта му досежно масив **.
Видно от протокол от 23.03.2004 г. в
изпълнение на заповед № 078/23.03.2004 г. на ******на Областна дирекция
„Земеделие и гори” – гр. Пловдив, е взето решение, че са налице основанията на
чл.17, ал.8 ЗСПЗЗ за преработване на плана, като площта на преработката е
72,152 дка, а на туристически комплекс „*******” се отделя имот с площ в
границите на заснемането. Останалата част от масива се възстановява на
собствениците на имоти № 5, 6, 7, 8 и 9, като им се въвежда ограничение код 98.
За разликата следва да се заплати обезщетение по чл.10б ЗСПЗЗ. Видно от
мотивите на протокола имот № 3 (процесният), с площ от 3,201 дка, е възстановен
по преписка вх. № 17104 на М. С. Б. с решение по чл.27 ППЗСПЗЗ № ******г.
От регистъра на земеделски земи, гори и
земи в ГФ (л.103 от делото), към дата 28.06.2004 г. се установява, че няма
вписан имот с № ****** на името на наследодателката на ищците. От регистъра на
земеделските земи, гори и земи в ГФ (лист 107 от делото) се установява, че имот
с №****** е с площ от 44,403 дка, начин на трайно ползване: ******, и е
собственост на „Лайпциг-91” АД
В заключението на приетата по делото и
неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза е проследен кадастралният
статут на процесния имот от възстановяването му до настоящия момент. „Крайпътен
туристически комплекс *******” с площ около 60 дка съдържа сгради и терен,
които съответстват на описаните в АДС № ******г. и АДС № ******г. Посоченият
комплекс съответства на ПИ с идентификатор № ****** и ПИ с идентификатор № ******по
КККР на село ******. Установява се, че почти всички сгради, които съществуват и
сега са изградени и попадат почти изцяло в ПИ с идентификатор № ******. В ПИ с
идентификатор № ****** са изградени: по границите на имота почти изцяло е
материализирана ограда от бетонови колове с мрежа и от стоманени колове с
мрежа; съществуват сгради – ******. В ПИ с идентификатор № ******няма изградени
сгради. Сравнение на графични данни за границите на обекта от генералния план
от 1978 г. с границите на имоти № ****** и № ******от действащата кадастрална
карта на село ******показват съответствие.
По делото са ангажирани и гласни
доказателствени средства. На ищеца е разпитан свидетелят В. Г. К.. Установява
се, че последният е ищец по гр.д. № 4109 по описа за 2017 г. на Районен съд
Пловдив, XVII граждански състав, заведено срещу ответното дружество и имащо за
предмет иск за собственост на имот, който се твърди да попада в имота на
ответника в комплекс „*******”. Поради изложеното обстоятелство съдът намира,
че свидетелските показания, дадени от свидетеля следва да се ценят, като се
съобрази евентуалната му заинтересованост от изхода на спора предвид наличието
на идентичен спор за собственост между него и ответника. Свидетелят изяснява
начина на процедиране при възстановяването на земеделските земи в село ******през
1994 г. Пояснява, че била съставена комисия, която да осъществи въвода във
владение във възстановените имоти на собствениците им. Посочва, че ищците лично
са присъствали на въвода на имота, като той бил лично свидетел на това, в
качеството му на ****на село ******по онова време. По време на въвода е нямало
представители на дружеството „Лайпциг – 91” АД. Имало е грешка в плана по
отношение на земите около помпената и пречиствателната станция, вследствие на
което „Лайпциг-91” АД са нямали достъп до тях и затова се изменил планът и се
поставили пътища. Тяхната наследодателка лично не е била там, тъй като била
възрастна, но нейният ***Д.Б. е бил там.
От показанията на разпитания на
ответника свидетел И. Г. В. се установява, че е работил като охрана на „*******”.
Изяснява, че целият имот се ползва от ответното дружество, като бил ограден.
Посочва, че комплексът се състои от *******. Не е виждал никой друг освен
дружеството „Лайпциг-91” АД да го ползва. Изяснява, че имотът не приключвал с
помпената станция, а много след нея.
По делото е разпитан и свидетелят Е.Д.К.,
който за периода от 1991 г. до 1993 г. е работил в ответното дружество на
длъжност ******отдел Икономически, а от 1993 г. до 1998 г. е бил *******. Свидетелят
изяснява, че единият от имотите, които притежава дружеството се намира в
местността „*******” в гр. Пловдив. Посочва, че целият имот на ген.плана на
лист 119 от делото е обект „*******” и е собственост на „Лайпциг-91” АД, като
бил ограден с ограда от всички страни. По времето, когато е работил при
ответника никой не е влизал в имота, не е имал претенции, не е поставял
колчета.
При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните в
настоящата съдебна инстанция доказателства и доказателствени средства, съдът по
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна страна:
Съдът
е сезиран с иск за признаване за установено в отношенията между страните, че ищците
са собственици на процесната реална части от недвижим имот на основание
земеделска реституция и наследствено правоприемство, който имот е неправилно
заснет в имота на ответното дружество.
За
уважаване на предявения иск за собственост на наведеното придобивно основание
следва ищците да докажат при условията на пълно и главно доказване съобразно
правилото на чл.154, ал.1 ГПК, че са наследници на М. С. Б., както и че с
процесното решение на Поземлената комисия (сега – Общинска служба Земеделие) е
възстановено правото на собственост върху процесния имот в твърдените
пространствени граници, който към момента на обобществяването е имал статут на
земеделска земя. Следва да се установи също така, че процесният имот попада в
имота на ответника съгласно действащата кадастрална карта и кадастрални
регистри.
Преди
разглеждане на спора по същество, съдът дължи произнасяне по наведеното от
ответното дружество възражение за неговата недопустимост поради липсата на
правен интерес. В тази връзка, ответникът поддържа, че Решение № ******г. на ПК
в частта му за процесния имот № ****** не легитимирало ищците като собственици,
тъй като било обезсилено по право, считано от 25.06.2004 г. Съдът намира, че
изложените твърдения касаят не активната процесуална легитимация на ищците, а
материалната такава, която има значение не за допустимостта на предявения иск,
а за неговата основателност. Искът за собственост е допустим, доколкото ищците
излагат твърдения в исковата молба, които да ги легитимират като собственици на
наведеното основание. Дали последното е годно такова, се разрешава по същество,
с оглед преценката на всички ангажирани доказателства и доказателствени
средства от страните в проведения състезателен процес.
Реституцията
по ЗСПЗЗ е придобивен способ, който не настъпва ex lege, а изисква активност на
бившия собственик на земеделската земя, респективно негов наследник по
провеждането на административно производство, което приключва с административен
акт – решение на поземлена комисия. Решението на поземлената комисия има силата
на констативен нотариален акт за собственост и в случай, че са спазени всички
изисквания по издаването му, легитимира като собственици лицата, в чиято полза
е издадено.
С
процесното решение № ******г. на Поземлена комисия – Община Марица, на
основание чл. 27 от ППЗСПЗЗ, по преписка № 17104 от 10.01.1992 г., е
възстановено правото на собственост на М. С. Б. по отношение на изоставена нива
от 3,201 дка, четвърта категория, местността *******, имот № ****** по плана за
земеразделяне на село ******. Видно от представеното удостоверение за
наследници М. С. Б. е починала на *******г., след възстановяването на земята с
посоченото решение на ПК, като е оставила за свои законни наследници тримата
ищци. По делото не се спори, а и се установява от ангажираните писмени
доказателства – цялата преписка, образувана по заявление вх. №17104/10.01.1992
г., че М. С. Б. е внесла в ТКЗС съгласно опис-декларация от 1951 г., за кооперативно
обработване земеделска земя с обща площ 63,100 дка, находяща се в землището на
село ******. Релевантно за възстановяването по ЗСПЗЗ е имотите да са имали
качеството на „земеделска земя” към
момента на колективизацията, а те са имали такова предназначение, видно от
писмените доказателства. Затова са неоснователни възраженията на ответника, че
процесният имот не е имал статута на земеделска земя към момента на
реституцията, доколкото не този момент е от значение за проявлението на придобивното
основание.
Наличието
на посочените две предпоставки не е достатъчно за реализирането на фактическия
състав на наведеното придобивно основание. Следва да не са били налице и някои
от предвидените в закона пречки за реституция, като провеждането на мероприятие
по смисъла на чл.10б ЗСПЗЗ, както и включването на имота в капитала на
преобразувано в търговско дружество или приватизирано държавно предприятие
преди възстановяването на собствеността. В този смисъл са и част от
релевираните от ответното дружество възражения в писмения отговор.
Съдебната
практика приема, че преобразуването и последващата приватизация на едно
предприятие с държавно имущество, в чиито активи е включен имот, за който по
реда на ЗСПЗЗ е заявена претенция за възстановяване на собствеността, по
естеството си е правно действие, което ако е извършено при спазване на
установените в закона правила, представлява самостоятелна пречка за
възстановяване правото на собственост на имота в реални граници (така – решение № 217/06.11.2013 г., постановено по
гр.д. № 627 по описа за 2012 г. на ВКС, I г.о., решение № 22/11.02.2011 г.,
постановено по гр.д. № 1339 по описа за 2009 г. на ВКС, II г.о.).
Включването
на един имот в активите на предприятие с държавно имущество изисква наличието
на описаните в т.2г от ТР № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС, предпоставки, а именно:
държавата да е собственик на конкретното имущество, това държавно имущество да
е било предоставено за стопанисване и управление на държавното предприятие и с
акта на държавния орган за преобразуване на държавното предприятие в търговско
дружество това имущество да не е изрично изключено от имуществото, което се
включва в капитала на търговското дружество. В случая не се спори, че земите,
които са били в целия комплекс „*******” в землището на село ******са държавни
имоти. Последните са били предоставени на ДП „Балкантурист” за строеж на ******с
30 легла – вж. решение от 07.09.1961 г. (л.89 от делото), а и не са изключени
изрично от имуществото на дружеството. Както се прие в посоченото тълкувателно
решение, осчетоводяването или отразяването в баланса, инвентарната книга и/или
друг подобен регистър на дружеството е ирелевантно за проявлението на описания
придобивен способ. За пространствените граници на имота се съди от представените
от ответната страна два ген.плана – от 1978 г. и от 1980 г. Последните, макар и
да не са били регламентирани в действащото по онова време законодателство, са
доказателство за наличието на крайпътен туристически комплекс „*******”, който
се е стопанисвал от ДП „Балкантурист” (чийто правоприемник е ответното
дружество) и е с площ от 60 дка.
По
делото се установи, че ответното дружество „Лайпциг-91” АД е вписано в
търговския регистър за държавните и общински предприятия с решение № 13055/29.11.1991
г. на Пловдивския окръжен съд, като е правоприемник на държавна фирма „Лайпциг
– 91”. От своя страна, държавна фирма „Лайпциг – 91” е вписана в регистъра на
държавните и общински фирми с решение № 9226/28.06.1991 г., като е
правоприемник на държавна фирма „Пълдин Тур” и като такъв и е предоставено
държавно имущество, включващо ******„*******”. Държавна фирма „Пълдин тур” е
образувана въз основа на решение № 35 от 10.05.1990 г. на ******на комитета на
туризма, обнародвано в Държавен вестник, като поема активите и пасивите на ТП
„Балкантурист” Пловдив. Така описаните преобразувания на предприятия
обосновават извода, че ответното дружество, възникнало като субект на правото през 1991 г., е правоприемник на
старото ДП „Балкантурист” Пловдив. Видно от актовете за държавна собственост №
1320/7852 от 08.09.1966 г. и № 1321/7853 от 08.06.1966 г. ******„*******” и ******„*******”,
построени през 1962 г., са предоставени за стопанисване на ДСП „Балкантурист”
Пловдив. Впоследствие с акт за държавна собственост от 17.03.1994 г. теренът на
комплекса с площ от 58705 кв.м. е актуван, като е предоставен за стопанисване и
управление на „Лайпциг – 91” АД. От заключението на приетата по делото СТЕ,
неоспорена от страните, което съдът кредитира на основание чл.202 ГПК като
обективно и компетентно дадена, целият ******съответства на нанесените в КК и
КР на село ******поземлени имоти № ****** и № ******. Предвид така изложените
фактически констатации, съдът приема, че процесната част от недвижимия имот е
била включена в капитала на преобразуваното търговско дружество. Това
обстоятелство представлява самостоятелна пречка за реституирането му, която не
е била съобразена от административния орган при издаването на решението за
възстановяване, което ищците твърдят да ги легитимира като собственици.
На
следващо място, се поставя въпросът дали не е налице и някоя друга пречка за
реституция, а именно – мероприятие по смисъла на чл.10 б ЗСПЗЗ. Относно това
кои мероприятия не позволяват възстановяването на собствеността следва да се
има предвид тълкувателната норма на §1в от ДР на ППЗСПЗЗ. Практиката е
безпротиворечива по въпроса, че в хипотезата на чл.10б ЗСПЗЗ не се изисква
законност на застрояването, нито пък отреждане на имота за конкретно
мероприятие на държавата. Релевантен е само обективният факт на застрояването.
В
случая, от заключението на приетата по делото и неоспорена от страните СТЕ се установява, че в поземления имот с идентификатор
№ ******, в който попада и процесната реална част от имота, съществуват
следните сгради: ******. От това следва, че целият имот е застроен и зает от
предвидения Комплекс „*******”. Съгласно трайната съдебна практика е налице
пречка за реституция и в хипотезите, при които, макар върху конкретния имот да няма изградени постройки и
съоръжения, същият попада в очертанията на терен, включващ и други имоти, зает
от проведено единно комплексно мероприятие. В този смисъл
решение № 102/10.06.2015 г., постановено по гр.д. № 386 по описа за 2015 г. на
ВКС, I г.о. Така, процесната реална част попада в границите по ПИ с
идентификатор № ******, който представлява единно комплексно мероприятие и дори
в рамките на реалната част да няма застроява, е налице още една пречка за
реституция по смисъла на чл.10б ЗСПЗЗ.
На
следващо място, макар да се прие наличието на пречки за реституция, съдът
следва да разгледа за пълнота и възражението на ответното дружество, касателно
действието на заповед № ******г. на ******-******. Последната е отменена с
решение от 08.07.2014 г., постановено по адм.д. № 14 по описа за 2012 г. на СГС,
Административно отделение по отношение на имоти № * и № * по повод жалба на М.Й.Б.,
Д.Й.Б. и С. П. М.. Затова и по отношение на ищците и досежно процесния недвижим
имот посочената заповед не „съществува”. Въпреки това следва да се проследи
промяната в плана за земеразделяне от 1994 г. до посочената заповед от 2004 г.
От представените по делото доказателства се установява, че със заповед № *****г.
на ****** на основание чл.17, ал.8 ЗСПЗЗ е преработен частично влезлият в сила
план за земеразделяне на село ******в частта за масив № ** с площ от 72,900 дка.
Впоследствие със заповед №*******г. на ****** на основание чл.17, ал.8 ЗСПЗЗ
отново е преработен плана на село ******, община Марица, в масив № ** в частта
за парцели № *****с площ от 52,700 дка, като изрично е посочено, че заповедта
изменя заповед № ******* г. Последната заповед е обнародвана в ДВ, бр. 35 от
2001 г. С тази преработка обаче се връщат границите по първия план за
земеразделяне от 1994 г., които са отразени на скица приложение № 3 от
заключението на вещото лице – л.158 от делото. Затова и съдът не споделя
доводите на ответника, че с приемането на заповед за изменение на плана на
земеразделяне поради грешка на основание чл.17, ал.8 ЗСПЗЗ, отпадат правата по решението
на ПК от 1994 г., доколкото с последната заповед, която има правно действие по
отношение на ищцата, се възстановява положението към плана от 1994 г. Въпреки
това обаче предвид обсъдените по-горе пречки за реституция, придобивното
основание, на което ищците се позовават не се е проявило и те не са станали
собственици на имота.
На
следващо място, ответникът оспорва по реда на чл.193 ГПК верността на протокол
за въвод № ******в частта му за осъществяване на въвода във владение на
процесния имот. Оспореният документ има характера на официален свидетелстващ
документ – издаден от държавен орган в кръга на компетенциите му, поради което
в оспорената част се ползва с материална доказателствена сила по смисъла на чл.
179, ал.1 ГПК. Поради това е допустимо и оспорването му по реда на чл.193 ГПК.
В производството по чл.193 ГПК в доказателствена тежест на оспорващия е да
установи неистинността на документа, като са допустими всички доказателствени
средства, в това число и свидетелски показания – чл.194, ал.1 ГПК. Не би могло
да се приеме в случая, че се заобикаля забраната за допустимост на свидетелски
показания по чл.164, ал.1, т. 2 ГПК, доколкото оспорването на верността на
официалния свидетелстващ документ е средство за защита срещу обвързващата
материална доказателствена сила на документа, че фактите, предмет на
удостоверителното изявление на органа, издал документа, са се осъществили така,
както се твърди в документа. Затова са допустими свидетелски показания при
оспорване на верността на официален свидетелстващ документ. В посочения смисъл
– решение №680 от 11.01.2011 г., постановено по гр.д. № 1164 по описа за 2009 г.
на ВКС, IV г.о.
Ангажираните
от ответната страна доказателства не успяха да оборят материалната
доказателствена сила на оспорения документ. Разпитаният свидетел Е.К., който е
бил ******* на „Лайпциг-91” АД за периода от 1993 г. до 1998 г. заявява, че не
знае през 1994 г. някой да е влизал в имота и да е поставял колчета за
определяне на граници. Работното място на свидетеля обаче не е било в комплекса
„*******”, а в хотел „Лайпциг”, който се намира в границите на града. Затова и
не е могъл да има преки и непосредствени впечатления дали някой е влизал имота
през 1994 г. и е поставял колчета. Доказателствената сила на оспорения документ
не е оборена, поради което и същият не следва да се изключва от
доказателствената съвкупност по делото. Доводите на ответника, че съгласно
показанията на разпитания на ищците свидетел В. Г. К., наследодателката на
ищците не е присъствала лично на въвода не разколебават този извод на съда.
Свидетелят изяснява, че на въвода е присъствал *****на М.Б.. Няма пречка въвод
във владение да се извърши в присъствие на пълномощник на лицето, което се
въвежда във владение, без личното присъствие на лицето, на чието на
възстановени имотите.
По изложените съображения съдът стигна до
извода, че ищците не са придобили процесната част от имота на основание
земеделска реституция по ЗСПЗЗ, доколкото са били налице изтъкнатите по-горе
пречки за реституиране на имота. Затова и предявеният иск следва да бъде
отхвърлен на наведеното основание. Отхвърлянето на иска лишава от смисъл разглеждането
на въведеното от ответното дружество възражение за придобиване по давност на
имота вследствие на непрекъснато осъществявана фактическа власт върху същия от
1991 г. до сега.
По
отношение на разноските:
При този изход на спора на основание чл.78, ал.3 ГПК
право на разноски има ответното дружество. Видно от приложения списък по чл.80 ГПК страната претендира заплащането на следните разноски: 2400 лв. за
адвокатско възнаграждение, общо 152 лв. – депозити за вещо лице, 12,70 лв. -
копирни услуги, 7 лв. – държавна такса за служебна справка за адрес за
свидетел, 17 лв. – депозит за свидетел, общо 480 лв. – адвокатско
възнаграждение за представителство в 3 заседания. Съдът намира, че следва да се
присъдят разноски за внесените депозити за експертизи, свидетел, справка, както
и за адвокатско възнаграждение. Не се дължат разноски за копирни услуги,
доколкото от представените доказателства не става ясно дали посочената сума е
за копирни услуги единствено и само по настоящото дело. По отношение на
адвокатското възнаграждение, съдът намира за основателно релевираното от
процесуалния представител на ищците възражение за неговата прекомерност. Съдът
приема, че с оглед фактическата и правна сложност следва да се присъди сумата
от 1200 лв., която включва и процесуално представителство във всяко едно
заседание по делото. Затова ищците следва да бъдат задължени да заплатят сумата
от общо 1376 лв. разноски в полза на ответното дружество.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от М.Й.Б., ЕГН: **********, Л.И.Б., ЕГН: ********** и С.Д.Я., ЕГН: **********,
адрес: ***, против „Лайпциг – 91”, АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, бул. „Руски” № 70 иск за признаване за установено в
отношенията между страните, че ищците са собственици на основание земеделска реституция и наследствено
правоприемство, като наследници на М. С. Б., починала на *******г., на
следния недвижим имот, а именно: част от
поземлен имот с идентификатор №****** по кадастралната карта и
кадастралните регистри на село ******, община Марица, област Пловдив, одобрени
със Заповед № ******г. на ****** на АГКК, находящ се в землището на село ******,
местността „*******”, трайно предназначение на територията: земеделска, начин
на трайно ползване: за ******, с площ от 3,201
дка, при граници: от север шосе, а от три страни – ПИ с идентификатор № ******,
неправилно заснета като част от ПИ с идентификатор № ****** и отразена на скица
№ 5 от заключението на вещото лице между точки № 1, 2, 3, 4, 1.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.3 ГПК М.Й.Б., ЕГН: **********, Л.И.Б., ЕГН: ********** и С.Д.Я., ЕГН:
********** да заплатят на „Лайпциг – 91”, АД, ЕИК: ********* сумата от 1376 лв. (хиляда триста седемдесет и
шест лева) – съдебно деловодни разноски пред районния съд.
Скица № 5 (л.160 от делото) да
се счита неразделна част от решението.
Решението
може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./ В.К.
Вярно с оригинала.
КК