ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 140
гр. Пловдив , 11.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ в закрито заседание на
единадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светлана И. Изева
Членове:Радостина А. Стефанова
Светлана А. Станева
като разгледа докладваното от Радостина А. Стефанова Въззивно частно
гражданско дело № 20215300500974 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.274 във вр. с чл.417 т.3 и чл.419
във вр. с чл.418 и чл.420 от ГПК .
Образувано е по подадени от „М 6“ АД, ЕИК – *********, гр.
Пловдив, три частни жалби –
съответно с вх.№ 2604455/06.01.2021г. по описа на ПдРС, против
Разпореждане, инкорпорирано в Заповед № 261990/27.11.2020г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 т.3 от
ГПК по ч.гр.д.№ 15699/2020г. по описа на Районен съд – Пловдив, XIX гр.с.
/поправена на осн. чл.247 от ГПК с Разпореждане № 287535/04.12.2020г./, с
което е постановено допускане на незабавно изпълнение в полза на заявителя
С. С. А., ЕГН – **********, срещу С. Е. Д., ЕГН – **********, за осъждането
й да заплати на заявителя следните суми: сумата в размер 27 500 лв. /двадесет
и седем хиляди и петстотин лева/- главница, произтичаща по Договор за
поръчка от 28.03.2017г. г.; ведно със законната лихва върху главницата от
26.11.2020 г. до изплащане на вземането, както и разноските по делото за
държавна такса в размер на 550 лв. Моли да бъде отменено разпореждането
1
като неправилно и вместо това да се оставят без уважение исканията за
допускане на незабавно изпълнение и за издаването на изпълнителен лист.
съответно с вх.№ 708/09.04.2021г. /по описа на ПдОС/, респ. с вх.
№ 266378/11.02.2021г. /по описа на ПдРС/ против Определение №
260417/18.01.2021г. на ПдРС – XIX гр.с. по ч.гр.д.№ 15699/2020г., с което е
оставена без уважение Молбата с вх. № 289133/ 22.12.2020 г. на С. Е. Д., ЕГН
– **********, чрез адв.С.Ч., с искане на основание чл.420, ал.2 от ГПК да
бъде спряно принудителното изпълнение на Заповед № 261990/ 27.11.2020 г.
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ /поправена на
осн. чл.247 от ГПК с Разпореждане № 287535/04.12.2020г./, издадена по
ч.гр.д. № 15699/ 2020 г. на Районен съд Пловдив, XIX гр.с. Моли да бъде
отменено и вместо него да се постанови спиране на принудителното
изпълнение.
съответно с вх.№ 289124/22.12.2020г. /по описа на ПдРС/ против
Разпореждането за издаване на изпълнителен лист, инкорпорирано в
Заповед № 261990/ 27.11.2020 г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 т.3 от ГПК.
Въззиваемата страна С. С. А., ЕГН – **********, не депозира
писмени отговори по частните жалби.
Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на
процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните
доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за
установено следното:
I.По частната жалба на С. Е. Д. против Разпореждане,
инкорпорирано в Заповед № 261990/27.11.2020г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 т.3 от ГПК, за допускане на
незабавно изпълнение.
Районният съд, за да постанови допускане на незабавно
изпълнение, излага основни съображения, че са налице предпоставките за
уважаване на искането за допускане на незабавно изпълнение на осн. чл.417 и
чл.418 от ГПК.
С частната жалба на С. Е. Д. са направени основни възражения, че
не е налице вземане на заявителя С. С. А. въз основа на Договор за поръчка от
28.03.2017г.
2
Окръжен съд – Пловдив, намира, че частната жалба е
основателна. Съгл. чл.418 ал.1 от ГПК – Когато със заявлението е представен
документ по чл.417, на който се основава вземането, кредиторът може да
поиска от съда да постанови незабавно изпълнение и да издаде изпълнителен
лист. Алинея 2 на чл.418 от ГПК – Изпълнителният лист се издава, след като
съдът провери дали документът е редовен от външна страна и удостоверява
подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Предвид на тази изрична
нормативна регламентация, съдът разполага с правомощието да провери дали
обследваният акт съдържа всички необходими реквизити, за да се приеме за
„редовен от външна страна“, както и да прецени дали към момента на
депозиране на заявлението удостоверява изпълнение на вземане. В случая е
представен документ, който не отговоря на тези изисквания. Това е така,
защото от съдържанието на представения документ не се констатира изобщо
да е налице вземане в размер на 27 500 лв., нито са налице данни за настъпил
падеж. В заявлението по чл.417 от ГПК, т.14, заявителят С.А. разяснява, че
тази сума всъщност съставлява възнаграждение в размер на 25 % от
получените от С. Е. Д. обезщетения за претърпени неимуществени и
имуществени вреди, вследствие на ПТП в размер на 110 000 лв., получени от
Гаранционен фонд, ведно със законната лихва върху главницата. Поддържа
се, че възнаграждението към момента е изискуемо и е ликвидно, но изцяло не
е заплатено от длъжника на заявителя.
Съдът установи, че в представения документ Договор за поръчка
от 28.03.2017г. е записано в раздел I, чл.3 ал.1, че доверителят /С. Е. Д./ ще
заплати на довереника /С. С. А./ възнаграждение в размер на 25%, без
включен ДДС, от получените обезщетения за претърпени неимуществени и
имуществени вреди, вследствие на ПТП и лихвата върху същите. В документа
никъде не е посочена точно и ясно определена сума, която да е дължима от
Д., нито има каквито и да било данни за падеж /крайна дата за изплащане на
задължението/. Налага се извод, че документът не е редовен от външна
страна, защото не съдържа данни за вземане, което да подлежи на
изпълнение, каквито са изискванията, регламентирани с разпоредбите на
чл.417 и чл.418 от ГПК.
Обжалваното разпореждане следва да бъде отменено и вместо
него ще се остави без уважение искането за допускане на незабавно
3
изпълнение.
II. По частната жалба на С. Е. Д. против Определение №
260417/18.01.2021г. на ПдРС – XIX гр.с. по ч.гр.д.№ 15699/2020г., с което е
оставена без уважение Молбата й с вх. № 289133/ 22.12.2020 г. с искане на
основание чл.420, ал.2 от ГПК да бъде спряно принудителното изпълнение
на Заповед № 261990/ 27.11.2020 г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ /поправена на осн. чл.247 от ГПК с Разпореждане №
287535/04.12.2020г/.
Районният съд, с атакуваното определение излага съображения, че
в конкретния случай не са налице представени убедителни писмени
доказателства. Твърдението на длъжника, че същото не се дължи се
основавало на доказателства за приключил дело с влязло в сила решение
между страните за различно вземане, а именно за неустойка, произтичаща от
сключения Договор за поръчка.
С частната жалба на С. Е. Д. се излагат основни възражения, че
искането за спиране на осн. чл.420 ал.2 от ГПК е подкрепено с убедителни
писмени доказателства, обосноваващи извод за недължимост на вземането на
заявителя.
Окръжен съд - Пловдив, намира, че частната жалба е основателна.
Съгл. чл.420 ал.1 изр.1 от ГПК спиране на изпълнението на заповедта е
допустимо, когато длъжникът представи надлежно обезпечение за кредитора
по реда на чл.180 и 181 от ЗЗД. Съобразно алинея 2 на чл.420 от ГПК – Съдът,
постановил незабавното изпълнение, може да го спре и без да е необходимо
обезпечението по ал.1, когато е направено искане за спиране подкрепено с
писмени доказателства, че : т.1 - Вземането не се дължи. В конкретния
случай, към молбата за спиране по чл.420 от ГПК са приложени искова
молба, заведена от С. С. А. против С. Е. Д. на 26.07.2018г. в Окръжен съд –
Пловдив, и постановените по нея 3 бр. съдебни актове. С Решение №
328/15.03.2019г. на Окръжен съд –Пловдив, XV гр.с., по гр.д.№ 1709/2018г. е
отхвърлен изцяло иска С. С. А. против С. Е. Д. за заплащане на осн. чл.92 ал.1
4
от ЗЗД на сумата 27 500 лв., представляваща неустойка по чл.4 б.“д“ от
Договора за поръчка, сключен на 28.03.2017г., ведно със законната лихва
върху главницата. В мотивите е аргументирано, че твърдението на А., че
Договорът за поръчка, сключен на 28.03.2017г., е развален, считано от
11.07.2018г. на осн. чл.87 ал.1 от ЗЗД поради неизпълнение на задълженията
на ответницата Д. е доказано, но претендираното неустойка в размер на 25 %
от получените обезщетения, възлизаща в размер на 27 500 лв. излиза извън
рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции и като такава противоречи на добрите нрави. Възможността ищцата
А. да получи еднаква имуществена облага както в случай, че е извършила
всички възложени й действия по договора, така и в случай, че това е било
невъзможно поради развалянето му, създава предпоставки за неоснователно
обогатяване от нейна страна и противоречи на принципа на справедливост.
Тъй като е нищожна, клаузата за неустойка не е породила правни последици.
С Решение № 200/02.12.2019г. на Апелативен съд –Пловдив по гр.д.№
247/2019г. е потвърдено Решение № 328/15.03.2019г. на Окръжен съд –
Пловдив, XV гр.с., по гр.д.№ 1709/2018г. С Определение № 624/22.10.2020г.
на ВКС, ГО, IV о., по гр.д.№ 1754/2020г. не е допуснато касационно
обжалване на Решение № 200/02.12.2019г. на Апелативен съд –Пловдив.
От приложените писмени доказателства се налага убедителен
извод, че вземането по заявлението по чл.417 от ГПК не се дължи, тъй като е
претендирано от А. по действащ между страните Договор, сключен на
28.03.2017г. за изпълнение на описаните възложени действия. Същевременно
обаче от исковата молба и горните 3 бр. съдебни актове, става ясно, че е
разрешен спор, заведен от А. с твърдението, че Договорът, сключен на
28.03.2017г., е развален едностранно от нея, считано от 11.07.2018г. на осн.
чл.87 ал.1 от ЗЗД, тъй като ответницата Д. не е изпълнила задълженията си да
окаже необходимото съдействие за извършване на поръчката. Договорът е
развален поради неизпълнение и към датата 26.11.2020г. на подаване на
заявлението по чл.417 от ГПК вече не е в сила между страните.
Обжалваното определение ще следва да бъде отменено и вместо
това ще се постанови спиране на изпълнението на Заповед № 5424/
29.10.2020г., изд. на осн. чл.417 т.3 от ГПК, въз основа на която е образувано
изп. дело № 584/2020г. по описа на ЧСИ Ангел Ангелаков, per. №826, по
5
подадена молба от кредитора С. С. А..
III. По частната жалба на С. Е. Д. против Разпореждането за
издаване на изпълнителен лист, инкорпорирано в Заповед № 261990/
27.11.2020 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 т.3 от ГПК.
С оглед липсата на направения по-горе извод, че процесният
документ не е редовен от външна страна и не удостоверява подлежащо на
изпълнение вземане срещу длъжника, се налага извод, че не са налице
предпоставките за издаване на изпълнителен лист. Ето защо, разпореждането
за издаването на изпълнителен лист ще бъде отменено.
По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.
ОПРЕДЕЛИ:
Отменя Разпореждане за постановяване на незабавно
изпълнение, инкорпорирано в Заповед № 261990/27.11.2020г. за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл.417 т.3 от ГПК по
ч.гр.д.№ 15699/2020г. по описа на Районен съд – Пловдив, XIX гр.с.
/поправена на осн. чл.247 от ГПК с Разпореждане № 287535/04.12.2020г./, с
което е постановено допускане на незабавно изпълнение в полза на заявителя
С. С. А., ЕГН – **********, срещу С. Е. Д., ЕГН – **********, за осъждането
й да заплати на заявителя следните суми: сумата в размер 27 500 лв. /двадесет
и седем хиляди и петстотин лв./ главница, произтичаща по Договор за
поръчка от 28.03.2017г. г.; ведно със законната лихва върху главницата от
26.11.2020 г. до изплащане на вземането, както и разноските по делото за
държавна такса в размер на 550 лв. /петстотин и петдесет лв./
Като вместо това постановява -
6
Оставя без уважение искането на заявителя С. С. А., ЕГН –
**********, срещу С. Е. Д., ЕГН – **********, за допускане на незабавно
изпълнение при издаване на заповед по чл.417 т.3 от ГПК.
Отменя Разпореждането за издаване на изпълнителен лист,
инкорпорирано в Заповед № 261990/ 27.11.2020 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 т.3 от ГПК.
Обезсилва изпълнителен лист, изд. на 08.12.2020г., изд. от
Районен съд – Пловдив, XIX гр.с., въз основа на Заповед №
261990/27.11.2020г. за изпълнение на парично задължение, на осн. чл.417 т.3
от ГПК, по ч.гр.д.№ 15699/2020г.
Отменя Определение № 260417/18.01.2021г. на ПдРС – XIX гр.с.
по ч.гр.д.№ 15699/2020г., с което е оставена без уважение Молбата с вх. №
289133/ 22.12.2020 г. на С. Е. Д., ЕГН – **********, чрез адв.С.Ч., с искане
на основание чл.420, ал.2 от ГПК да бъде спряно принудителното
изпълнение на Заповед № 261990/ 27.11.2020 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ /поправена на осн. чл.247 от ГПК с
Разпореждане № 287535/04.12.2020г./, издадена по ч.гр.д. № 15699/ 2020 г. на
Районен съд Пловдив, XIX гр.с., въз основа на която е образувано изп. дело
№ 584/2020г. по описа на ЧСИ Ангел Ангелаков, per. №826.
Като вместо това постановява –
Спира на осн.чл.420 ал.2 от ГПК изпълнението на Заповед №
261990/ 27.11.2020 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ /поправена на осн. чл.247 от ГПК с Разпореждане №
287535/04.12.2020г./, издадена по ч.гр.д. № 15699/ 2020 г. на Районен съд
Пловдив, XIX гр.с., въз основа на която е образувано изп. дело №
584/2020г. по описа на ЧСИ Ангел Ангелаков, per. №826, от С. С. А., ЕГН –
**********, срещу С. Е. Д., ЕГН – **********.
7
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8