Р Е Ш Е Н И Е

 

                                              гр.София, 12.02.2020 г.

                   В    И  М  Е  Т  О    Н А     Н  А  Р  О  Д  А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., IІІ-В състав, в закрито съдебно заседание на дванадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:                                                       

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

                   Мл.с-я: МАРИЯ ИЛИЕВА

 

 като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ ч.гр.дело № 15497 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

           

 Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на  „Т.С.“-ЕАД, гр.София - длъжник по изпълнително дело № 20198380405149 по описа на ЧСИ М.Б., подадена чрез адв.М.К.срещу разпореждане от 22.10.2019 г., обективирано в съобщение с изх.№ 105594/22.10.2019 г., с което е отказано да се намали претендирания адвокатски хонорар и размера на пропорционалната такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното разпореждане. Твърди се, че претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение е прекомерно, с оглед  фактическата и правна сложност по изпълнителното дело. Жалбоподателят, чрез своя пълномощник претендира присъждане на направени разноски по делото.

Ответникът по жалбата и взискател по изпълнението- Л.С.М., чрез пълномощника си адв.И.Д.в писмено възражение, оспорва частната жалба и моли съда да я остави без уважение, като неоснователна.

ЧСИ М.Б.е изложил мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК, в които поддържа становище за неоснователност на частната жалба.

           Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Изпълнително дело № 20198380405149 по описа на ЧСИ М.Б.е образувано на 15.10.2019 г. по молба на Л.С.М., подадена чрез пълномощника си адв.И.Д., въз основа на изпълнителен лист от 24.09.2019 г., издаден от Софийски районен съд, І Гражданско отделение, 165 състав, по гр.дело № 25746/2018 г. срещу „Т.С.“-ЕАД, гр.София, за заплащане на сумата посочена в него.

            В срока за доброволно изпълнение, длъжникът „Т.С.“-ЕАД,  гр.София, чрез юрк.М.К.е депозирал на 22.10.2019 год. възражение, с което е направено възражение за прекомерност на посочените в поканата за доброволно изпълнение, адвокатски хонорар и разноски/ такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ/, като е поискано размера на определените разноски да бъде намален, като претендираното адвокатско възнаграждение да бъде намалено съобразно предвидените в Наредба № 1/ 09.07.2004 год., минимални размери.

С разпореждане от 22.10.2019 г., обективирано в съобщение с изх.№ 105594/22.10.2019 г., ЧСИ М.Б.е отказал да намали претендирания адвокатски хонорар и размера на пропорционалната такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2 от ГПК, длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, постановлението за разноски, както и постановлението за възлагане. В случая отказът на ЧСИ да намали разноските за адвокатско възнаграждение, поради прекомерност, както и размера на пропорционалната такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ, обективиран в разпореждане от 22.10.2019 год. има характер на постановление за разноски и подлежи на обжалване по реда на чл.435, ал.2 от ГПК в какъвто смисъл е и определение № 170 от 25.03.2011 год. по ч.гр.дело № 297/ 2010 год. на ВКС. Жалбата е подадена в законоустановения едноседмичен срок, от активно легитимирана страна, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество относно нейната основателност.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

           По отношение на размера на таксите по изпълнението:  

           Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в хипотезите по т. 1 и т. 2, каквито не са налице в процесния случай. Такси по изпълнението се събират за извършването на изпълнителни и други действия, като техният размер и вид са определени в ТТРЗЧСИ – чл. 78 ЗЧСИ. За събирането на таксите по изпълнението частният съдебен изпълнител следва да изготви сметка, която се връчва на задълженото лице и в която се посочват разпоредбите, въз основа на които се дължат таксите, материалният интерес при пропорционалната такса, сумите на дължимите такси и допълнителни разноски, размерът на получената предплата и последиците при неплащане – чл. 79 ЗЧСИ. Обикновените такси по изпълнението се събират само за действия, изрично посочени в тарифата /чл. 82 ЗЧСИ/, а пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес /чл. 83 ЗЧСИ/.

            В настоящия случай, съдът приема, че пропорционалната такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ е неправилно определена от ЧСИ М.Б.. Съгласно т. 26, б. "б" от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ за изпълнение на парично задължение се събира пропорционална такса върху събраната сума, както следва: от 100 до 1000 лв.-10 лв. плюс 10 на сто за горницата над 100 лв. Според забележка 4 към т. 26 от тарифата в размера на паричното вземане не се включват авансовите такси. В същия не следва да се включват никакви такси и разноски/вкл. и за адв.възнаграждение/ по самото изпълнително дело, а само вземането, което е предмет на изпълнителния лист, т.е. в настоящия случай - сумата от 402,50 лв. Ето защо дължимата такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, при така определената сума е в размер на сумата от 48,30 лева с вкл. ДДС.

           Обжалваното разпореждане, обективирано в съобщение с изх.№ 105594/22.10.2019 г. в тази му част, следва да бъде отменено, като дължимата такса по т.26 от ТТРЗЧСИ следва да се намали до размер на сумата от 48,30 лв., с вкл. ДДС. 

           По отношение на размера на адвокатското възнаграждение:

Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство не е свързан със защита срещу незаконосъобразни изпълнителни действия, а с общия принцип за отговорността за разноски. Отговорността за разноски е уредена в общата част на ГПК, като в чл.79 от ГПК е посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство. Оттук следва изводът, че правната възможност за намаляване на адвокатското възнаграждение е приложима не само в исковото, но и в изпълнителното производство./ в този смисъл определение № 403 от 01.12.2008 год. по гр.дело № 1762/ 2008 год. на ВКС, V Г.О./ Съдът намира, че искането на длъжника е допустимо, а с оглед данните по делото, същото се явява и основателно.

В настоящия случай изпълнителното дело не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност, напротив освен единствено да подаде молба за образуване на процесното изпълнително дело на 15.10.2019 год., пълномощника на взискателя- адв.И.Д.не е извършил други процесуални действия по делото с цел удовлетворяване на паричните вземания. Съгласно разпоредбата на чл.10, т.1 и т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год., минималният размер на адвокатското възнаграждение за образуване на изпълнително дело е 200 лв., а за водене на изпълнително дело и извършване на действия, с цел удовлетворяване на парични вземания- 1/2  от съответните възнаграждения, посочени  в чл.7, ал.2 от Наредбата. В настоящия случай упълномощеният от взискателя адвокат, чието възнаграждение е уговорено и заплатено в размер на сумата от 350 лв. за оказване на процесуално представителство във връзка с образуване на изпълнително дело, въз основа на  издаден изпълнителен лист по гр.дело № 25746/2018 г. на СРС, ГО, 165 състав, е извършил по процесното изпълнително дело, единствено подаване на молба на 15.10.2019 год. за образуването му въз основа на издадения от Софийски районен съд изпълнителен лист.  В тази връзка съдът приема, че дължимите от длъжника разноски за адвокатско възнаграждение, възлизат на 200 лв.- за образуване на изпълнително дело, съгласно чл.10, т.1 от Наредба № 1/ 2004 год. От друга страна предвид обстоятелството, че упълномощеният от взискателя адвокат не е извършил други действия по водене на изпълнителното дело/ освен подаване на молба за образуването му/, то не се дължат разноски на длъжника по чл.10, т.2 от Наредбата. В тази връзка възражението  на длъжника по чл.78, ал.5 от ГПК се явява основателно и присъденото адвокатско възнаграждение от ЧСИ в размер на сумата от 350 лв., следва да бъде намалено до размер на сумата от 200 лв.

С оглед на изложеното, съдът приема, че обжалваното разпореждане на ЧСИ М.Б.от 22.10.2019 год., с което е отказано да се намали адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело, следва да бъде отменено, като незаконосъобразно, като дължимото на взискателя адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 350 лв., следва да бъде намалено до размер на сумата от 200 лв.

          По отношение на разноските:

Искането за присъждане на сторените от жалбоподателя съдебно-деловодни разноски в настоящото производство е неоснователно, независимо, че жалбата е уважена. Отговорността за разноски се понася от страната, срещу която е постановено решението, спрямо която тя е санкция за неоснователно предизвикан спор. В случая производството е по повод жалба срещу действия на частен съдебен изпълнител, като взискателят /ответник по жалбата/ не е дал повод за съдебното производство със свое поведение или действие. В този случай взискателят не може да носи отговорност за разноските по обжалване на незаконосъобразното действие на съдебния изпълнител. Отговорността на съдебния изпълнител за вреди се реализира по друг ред, регламентиран в нормата на чл. 441 от ГПК.

            Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В състав,

 

                                                 Р     Е     Ш     И    :

 

 ОТМЕНЯ, като незаконосъобразно разпореждане от 22.10.2019 г., обективирано в съобщение с изх.№ 105594/22.10.2019 г. по изпълнително дело № 20198380405149 по описа на ЧСИ М.Б., с което е отказано да се намали претендирания адвокатски хонорар и размера на пропорционалната такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ по изпълнителното дело и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

 НАМАЛЯВА  на основание чл.78, ал.5 от ГПК, заплатеното от взискателя  Л.С.М., с ЕГН **********, с адрес ***, партер, по изпълнително дело № 20198380405149 по описа на ЧСИ М.Б., с рег.№ 838, с район на действие СГС, адвокатско възнаграждение от 350 лв / триста и петдесет лева/ до размер на сумата от 200 лв./ двеста лева/.

 НАМАЛЯВА дължимата от жалбоподателя „Т.С.“-ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, такса по т.26 от  ТТРЗЧСИ по изп. дело № 20198380405149 по описа на ЧСИ М.Б., с рег.№ 838, с район на действие СГС, от 90,23 лв./ деветдесет лева, и 23 стотинки/ на 48,30 лв./ четиридесет и осем лева, и 30 стотинки/.

            РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             

                                  

                                                                              

                                                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.                    

 

                                                                                                          

                                                                                                              2.