№ 50560
гр. София, 12.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20231110156027 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Г. К. Г., с която срещу „С. е предявен
осъдителен иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата
от 20 000 лева, ведно със законната лихва от 01.08.2023 г. до плащането,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – душевни болки и
страдания в резултат на накърнена чест и достойнство, засегнат обществен авторитет
от съдържащи се в медийни публикации обиди и клеветнически твърдения.
Ищецът твърди, че към 29.07.2023г. на електронния новинарски сайт на ответника
- https://safenews.bg, били публикувани пет статии със следните заглавия: “Полицията
потвърди автентичността на чат между Г. Г. и негова позната“, „Правосъдният
министър поиска обективно разследване по случая с малтретираното момиче“, „ПП-
ДБ с позиция за малтретираното момиче: Дължим на хората законодателство, което да
осигурява справедливост“, „М.“ отстрани служител, защитил в социалните мрежи Г.
Г.” и статия със заглавие: „Това е Г., който обезобрази приятелката си с макетно ножче
и е пуснат на свобода”. Сочи се, че статиите били общодостъпни и можели да бъдат
разгледани от неограничен брой лица, като част от читателите изразили своето
негативно и отрицателно отношение към ищеца, видно и от коментарите под същите,
за които се сочи, че се прилагат към исковата молба. В процесиите статии се
съдържали редица неверни факти и твърдения, било налице изопачаване на
обективната истина и не била отразена реалната ситуация. В електронните публикации
бил налице враждебен, агресивен и арогантен език, който не отговарял на добрите
журналистически практики, тъй като бил наситен с обидни и клеветнически изразни
средства, засягащи авторитета на ищеца и имащи за единствена цел да накърнят честта
и доброто му име. Твърди се, че ищецът Г. Г. се запознал с процесиите статии,
изхождащи от сайта на ответника, още в деня на публикуването им, като към този
момент той се е намирал на територията на гр. София. Статията със заглавие: „ Това е
Г., който обезобрази приятелката си с макетно ножче и е пуснат на свобода“ от дата
29.07.2023г., била със следното съдържание: „Г. Г., който наряза с макетно ножче
приятелката си, счупи носа и остави белези по главата , след като я е обръснал с
машинка е пуснат на свобода. Стана ясно и коя е съдийката от Окръжния съд на Стара
Загора, която е преценила, че след като е обезобразил 18-годишното момиче, Г. не е
1
опасен и може да не е зад решетките. Историята е отпреди месец. Но става ясна сега,
защото униженото и рязано 18-годишно момиче от месец е безмълвно. Тя е с 400 шева
и освен физически, Г. нанася и сериозни психически травми на потърпевшата.“,
етикети: Г. Г..
Статията със заглавие: "Полицията потвърди автентичността на чат между Г. Г. и
негова позната” от дата 29.07.2023г. била със следното съдържание: „През чат в
социалните мрежи проговори Г. Г., мъжът, който обезобрази 18- годишно момиче с
макетно ножче и обръсна главата . В чат в социалните мрежи Г. отговаря на своя
позната, която отправя възмущение към него от това, което е направил, съобщава БНТ.
„-Как не те е срам? Да го направиш това страшно нещо е много. Не съм го очаквала от
тебе!“, „Абе, не говори глупости, нито едно доказателство няма, просто показанията на
една наркоманка. Влюбена и ревнува и тва е. Полицията в Стара Загора е потвърдила
автентичността на чата, съобщава още БНТ. От бивша негова колежка, която се
страхува да застане пред камерата на националната телевизия става ясно, че Г. и
жертвата са били колеги в старозагорски клуб. A днес в полицията в Стара Загора
жена на 40 години е подала жалба, че е получила заплахи в социалните мрежи във
връзка със скандалния случай. Задържан е 26-годишен мъж като съпричастен към
заплахите. По информация на БНТ, става дума за близък на обвиняемия Г. Г..
Заплахата гласи:
“Внимавай какво пишеш за Г. напред назад, за да не видиш едно . да кара след
теб скоро.“ Г. Г. не е открит за коментар в дома му. По непотвърдена информация той е
на свобода и работи като охрана в известно заведение в Стара Загора. Според
твърдения на негови колеги, жертвата и Г. са имали връзка от 2-3 години. Етикети: Г.
Г., . ”.
Статията със заглавие: ,,Правосъдният министър поиска обективно разследване
по случая с малтретираното момиче” от дата 29.07.2023г. била със следното
съдържание: „Правосъдният министър А. С. коментира, че Г. Г., който наряза
приятелката си с макетно ножче е опасен за обществото. В профила си във Фейсбук С.
написа, че проявата на Г. към приятелката му е потресаваща жестокост.“.
Статията със заглавие: „ПП-ДБ с позиция за малтретираното момиче: Дължим на
хората законодателство, което да осигурява справедливост” от дата 29.07.2023г. била
със следното съдържание: „Дължим на хората в България законодателство, което да
осигурява справедливост. Това се казва в позиция на “Продължаваме промяната -
Демократична България по повод обезобразеното и малтретирано 18-годишно момиче
от Г. Г..
Статията със заглавие: „М.“ отстрани служител, защитил в социалните мрежи Г.
Г.” от дата 29.07.2023г. била със следното съдържание:
„Ръководството на “М. се разграничи от свой служител, който във фейсбук
застана на страната на Г. Г., който обезобрази и малтретира 18- годишната си
приятелка.
Виктор Костов е служител в ” М.. Негов коментар в подкрепа на Г. Г. се
разпространява в социалните мрежи.
Процесиите статии в първоначалната си редакция съдържали единствено
имената на ищеца - Г. Г., като впоследствие, след уточняване имената на обвиняемия
по образувано досъдебно производство Г. Г.ев, част от имената в статиите били
подменени с това на предполагаемия извършител па деянието към настоящия момент -
Г. Г.ев.
Процесиите статии и понастоящем могли да бъдат открити на сайта на ответника.
От изложените неверни факти и оценъчни твърдения ищецът се е почувствал силно
2
засегнат, обиден, омерзен и оклеветен до степен да се страхува да излиза от дома си,
както и за живота си поради непрекъснати и нестихващи нападки в социалните медии
(фейсбук, инстаграм и др.) и по телефона от различни лица - познати и непознати,
които са го заплашвали със саморазправа и с причиняване на телесни повреди и дори
убийство, за което съответно ищецът сезирал компетентните органи поради сериозния
страх, породен за живота му. Поради нестихващи, включително и към настоящия
момент заплахи за живота му, както и за физическа саморазправа, ищецът посетил
клиничен психолог, като съгласно заключението му, ищецът възприел отправените
към него заплахи за реални такива, като възможни да бъдат осъществени, изпитал е
осезаемо чувство за опасност и страх. Вследствие на това, неговото вътрешно
психическо състояние се трансформирало и ищецът се превърнал в лабилен,
емоционално неустойчив, дезадаптивен, страхово напрегнат и тревожен индивид,
имащ проблеми със съня. Изпитвал главоболие, имал понижено настроение,
самочувствие и самооценка, изпитвал чувство за несигурност и застрашеност.
Системно си припомнял заплахите, отправяни към него, след случая имал повишена
сензитивност и раздразнителност, както и вследствие на преживените
психотравмиращи събития, изпитвал страх от загуба на работата си, притеснение, че
може да бъде уволнен, както и че може да започне наказателно преследване срещу
него. Постоянно чувал коментари на работното си място по повод случилото се, като
това съответно довело до отдръпване на голяма част от колегите от колектива от него
и до отбягване на ищеца. Това допълнително утежнило вътрешния му мир и
рефлектирало върху неговата работа, самочувствие, влошило нормалната до преди
случилото се работна атмосфера, превръщайки я в неблагоприятна и напрегната
работна среда за ищеца. Всичко това допълнително депресирало и повлияло негативно
върху самооценката, авторитета и репутацията на ищеца.
Процесните квалификации, неверни и непроверени твърдения, приписващи на
ищеца извършването на едно тежко престъпление, придобило изключителна медийна
популярност, предизвикали сериозен дискомфорт и неприятни усещания, както за
ищеца, така и за цялото му семейството, в това число се отразили особено негативно
върху социалните му контакти, приятелското му обкръжение, което се отдръпнало
изцяло от него, отразили се негативно върху връзката с неговата годеница, която е
поискала разваляне на годежа си с ищеца. Чрез публикациите било нарушено доброто
име на ищеца, било опозорено семейството му. Ищецът се е почувствал дълбоко
унизен и посрамен. Претърпял е значителни неимуществени вреди, изразяващи се в
болка, страдание, поради компрометиране пред обществото, изпитвал безпричинен
срам и нежелание да се среща с хора, в това число и с приятели и съседи, а
злепоставянето му пред толкова многобройна читателска аудитория, рефлектирало
неблагоприятно върху неговата душевност и вътрешния му емоционален свят.
Процесните обидни думи и клеветничеки деяния по никакъв начин не съответствали и
не отговаряли на възпитанието, образованието и авторитета на ищеца и по никакъв
начин не кореспондирали на действителната ситуация. Посредством така използваните
изразни средства, Г. Г. бил представен пред лицето на общността като жесток,
извратен, елементарен, вулгарен рецидивист, безпощаден садист, човек, който е
осъждан за тежки престъпления, и който не зачита ничий авторитет, садистичен,
безпощаден, безмилостен и нечовечен. Квалификациите били употребени с пряк
умисъл и цел личността на ищеца Г. Г. да бъде унизена, опозорена и омерзена.
Използвайки горните изразни средства, авторът на статията изложил дълбоко
унизителни за честта и крайно несъответни на достойнството на ищеца твърдения, а
издателят не е упражнил надзорните си функции и позволил публикациите да бъдат
издадени и да достигнат до много хора. Сочи се, че в действителност, мнението не
подлежи на оценка за истинност, но свободата да се изразява такова е ограничена от
3
това да не бъдат засягани противоправно правата и интересите на индивида, на което
кореспондира и съответното задължение за служителите на ответната медия и за самия
издател да не изразява мнението по един обиден и уронващ авторитети начин.
Поддържа се, че публично разпространеното изявление за извършено от дадено лице
престъпление, съставлява изявление, съдържащо твърдение за осъществено престъпно
деяние от това лице – т.е. твърдение за факт, осъществил се в обективната
действителност и не може да се окачестви като оценъчно съждение, нито като
изразяване на мнение. Допълва се, че не всяка негативна оценка може да се приеме за
обидна, а такава, която съдържа вулгарни, цинични изрази и квалификации. Намира, че
следва да се съобрази броят лица, до които статията е достигнала. Излага съображения
относно гражданската отговорност на ответника в случая в качеството му на издател,
който не е спазил добрите журналистически практики, проверявайки достоверността
на информацията. Твърди се, че излагайки клеветнически твърдения без да е
проверена тяхната достоверност, ответникът е нарушил границите, очертани в чл. 39,
ал. 1 от Конституцията на РБ. Заявява доказателствени искания за приемане на
представените с исковата молба документи, за допускане до разпит на трима
свидетели при режим на призоваване, за издаване на съдебно удостоверение.
Претендира разноски.
Ответникът е депозирал в срок отговор, с който оспорва иска. Твърди, че
процесните медийни публикации били заимствани или цитирани от други източници,
дори без редакторска намеса – напр. БНТ (като се обръща внимание, че информацията
и фотоматериалите по случая били оповестени изначално от водещите национални
медии, които материали впоследствие били цитирани и разпространявани и от други
медии), интернет страницата . цитирани били позиции на правосъдния министър А. С.,
на политическа партия ПП-ДБ, на ръководството на „Мини Марица - изток“ ЕАД и
инж. Илза Чинкова. Твърди се, че въпросът за отговорността на медиите за
публикувани материали, които били изнесени в повече от една медия отдавна бил
разрешен. Цитира се съдебна практика, според която, ако публикацията не е първа, а е
предхождана от други статии със същото съдържание, то издателят не носи
отговорност ако се е позовал изрично на публикувана по-рано статия от друг
автор/издател, което било извършено от ответника, т.е. отговорността на последния не
следвало да се ангажира. Поддържа се, че не е противоправно поведението при
изказани мнения с негативна оценка, пряко или косвено засягащи конкретно лице,
когато името му се коментира или се предполага във връзка с обществен въпрос,
свързан с неговия пост, дейност или занятие като във всеки случай издателите на
печатни произведения можели да разпространяват правомерно свои или чужди
оценъчни съждения. Оспорва се в цитираните от „Сейф Нюз“ статии да фигурират
твърдените от ищеца квалификации: „и.. Личността на ищеца не била ясно
индивидуализирана, поради което не би могло съдържанието на процесиите статии
безспорно да бъде отнесено именно към него, още повече, че не били публикувани
негови снимки. В публикациите били използвани други снимки, както и се посочвали
само едно или две имена, което ответникът счита, че не е достатъчно същите
недвусмислено да бъдат отнесени и свързани именно с ищеца. Сочи се, че всички
коментари от трети лица не биха могли да бъдат свързани с представляваната от
ответника медия. Твърди се, че ищецът не е отправил претенции относно публикувани
от ответника материали, нито е поискал право на отговор (каквото право „Сейф Нюз“
винаги предоставяло на всеки, който желае това). Ако публикуваните от ответника
материали са предизвикали негативите, които твърди ищецът, то възниквал въпросът
защо същият не е поискал тяхното коригиране или не се е свързал за уточняване на
случая. Твърди се, че не са налице елементите от фактическия състав на непозволеното
увреждане, поради което отговорността на ответника не следва да бъде ангажирана,
4
като се сочи, че размерът на претенцията е завишен. Претендират се разноски.
За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД, е необходимо
в съответствие с разпоредбите на чл. 154 ГПК ищецът да установи наличието на
следните предпоставки: 1) правоотношение по възлагане на работа, 2) осъществен
фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на работата с
необходимите елементи (деяние – в случая публикуване на процесните статии със
съответното съдържание, вреда – неимуществена, причинна връзка между деянието и
вредата, противоправност и вина), 3) вредите да са причинени от изпълнителя при или
по повод извършването на възложената му работа – чрез действие/бездействие, което
пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за
изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила
или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на
самата работа, но са пряко свързани с нея (арг. ППВС № 9/1966 г.).
Вината се предполага до доказване на противното, като в тежест на ответника е
да обори при условията на обратно доказване /пълно и главно/ презумпцията по чл. 45,
ал. 2 ЗЗД.
В тежест на ответника е да докаже възраженията си – че се е позовал на по-рано
публикувана статия, респ. наличието на други обстоятелства, изключващи
отговорността му.
Не са налице безспорни, ноторни или служебно известни на съда факти, с оглед
което и всички правнорелевантни по предявените искове факти, подлежат на доказване
от страната, която черпи благоприятни последици от тяхното установяване.
Ищецът е представил писмени документи, които са допустими, относими и
необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор и следва
да бъдат приети като доказателства в производството, с изключение на експертното
заключение.
Следва да се допуснат двама свидетели на ищеца при условията на чл. 159, ал. 2
ГПК при режим на призоваване, като в едноседмичен срок, ищецът следва да посочи
три имена и адрес на лицето, което иска да бъде допуснато като свидетел.
Относно искането за издаване на съдебно удостоверение, на ищеца следва да се
укаже в едноседмичен срок да представи проект за същото и доказателство за внесена
държавна такса, като посочи конкретно пред кой орган да послужи, както и
индивидуализиращите преписката данни. В противен случай, исканото съдебно
удостоверение няма да бъде издадено.
Страните следва да се приканят към сключването на спогодба или доброволно
уреждане на спора по друг начин.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата
държавна такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
5
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично
в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от
тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично
пълномощно.
ОБЯВЯВА проект за доклад съобразно обстоятелствената част на определението.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да
изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и
да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в
изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания,
те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените от ищеца с
исковата молба документи, с изключение на частната експертиза.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на двама
свидетели при режим на призоваване от ищеца, като му УКАЗВА в едноседмичен срок
от връчване на съобщението да посочи три имена и адрес на свидетеля, който иска да
бъде разпитан.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок да представи проект на съдебно
удостоверение и доказателство за внесена държавна такса, като посочи конкретно пред
кой орган да послужи, както и индивидуализиращите преписката данни. В противен
случай, исканото съдебно удостоверение няма да бъде издадено.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 29.01.2025
г. от 11.20 ч., за когато да се призоват страните.
Препис от определението да се връчи на страните, ведно с призовките им за
съдебното заседание, като на ищеца, чрез процесуалния му представител да се връчи
препис от отговора на ИМ.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6