Р Е Ш Е Н И Е
№ 260009
гр. Н., 15.10.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд Н. в съд в публичното си заседание на четиринадесети октомври две хиляди и двадесета година, в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Галина Николова
СЕКРЕТАР ПРОТОКОЛИСТ: Диана Славова
като разгледа докладваното от съдия Николова АНХД № 287 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид:
Подадена е жалба на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Жалбоподателят О.С.И. *** твърди, че не е доволен от издаденото от Директора на ОД МВР Шумен НП № 0307-0014/13.08.2020 г., с което му е наложена глоба по чл. 209а, ал.1 вр. чл. 63 от ЗЗдр. в размер на 300лв.
Жалбоподателят сочи, че не е бил изрично уведомен за издадената заповед, налагаща ограничения, конкретно Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. на МЗ, поради което същия не е знаел за нея и в резултат на това не е извършил описаното нарушение виновно. Сочи, че заповедта и всички останали такива заповеди, макар да не са съобщени по реда на чл. 72 вр. чл. 73 от АПК, като общи административни актове, в хода на изпълнението им следва да се оповестят, както и съображенията за издаването им. Жалбоподателят сочи, че тази заповед не му е предявявана и той не е бил запознат преди датата на нарушението, поради което липсва субективна страна на соченото нарушение.
Жалбоподателят не отрича, че е бил на посочената в акта и в НП площадка, описана като такава в поземлен имот № 52009.501.1194, но е изчаквал ред за фризьор, чийто салон бил в непосредствена близост до площадката. Сочи, че не се е разхождал, нито е сядал на пейка. Преди него в салонът влязъл друг младеж, с когото заедно пристигнали от гр. К., единствено за да отидат на фризьор. По тази причина, жалбоподателят сочи, че не е налице нарушението, което му се вменява – посещение на обществено място – пейка.
Предвид на горното, моли съда да отмени изцяло издаденото НП.
Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща представител в открито съдебно заседание.
Като съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал.1 от ЗАНН от легитимирано лице, имащо правен интерес за обжалва горепосоченото наказателно постановление и се явява процесуално допустима.
На 08.04.2020 г. е бил съставен АУАН № 466093, копие от който е приложен на л. 15 от делото. Съгласно АУАН, на 08.04.2020 г., около 13,10 ч. в гр. Н., стоейки на пейка в поземлен имот 52009.501.1194, находящо се в гр. Н., ул. „***“, обособено като квартална постройка с кътове за рекреация и детска площадка с уличен фитнес, с което нарушил протоивооепитедимната мярка по чл. 63, ал.1 от ЗЗдр.
В акта е посочено е, че водачът виновно е нарушил 63, ал.1 от ЗЗдр.
Акта е връчен на жалбоподателя на 08.04.2020 г. Жалбоподателят е подписал акта, няма вписани възражения.
Въз основа на този акт наказващият орган е издал Наказателно постановление № 0307-0014/13.08.2020 г. на Директора на ОД МВР Шумен, с което за нарушение на чл. 63, ал.1 от ЗЗдр е наложил на жалбоподателя, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 209а, ал. 1 от ЗЗдр е наложена глоба от 300лв. Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 10.09.2020 г.
Съдът намира, че актът за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление са издадени от съответните компетентни за това органи. Същите съдържат изискуемите реквизити, съгласно чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН и са издадени в съответствие със закона.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът прие за безспорно установена следната фактическа обстановка:
На 08.04.2020 г. жалбоподателят и св. Д.М., двамата от гр. К., пристигнали в гр. Н., за да посетят местен фризьор, чието ателие се намирало на центъра на града, в близост до поземлен имот № 52009.501.1194 находящ се в гр. Н., ул. „****“, който бил обособен като „квартална постройка с кътове за рекреация и детска площадка с уличен фитнес“.
Поради това, че в ателието имало клиенти, жалбоподателят и спътникът му изчаквали отвън, на парапета пред ателието. Когато св. Мариянов влязъл в ателието, жалбоподателят отишъл в обособената градинка за отдих.
След подаден сигнал до РУ Н., при него пристигнали трима служители на РУ Н., актосъставителят П.П., П.С. и Т.М.. Първият от разпитаните свидетели, той и актосъстватиле не си спомня изобщо за проверката на лицето, а останалите двама сочат, че когато пристигнали той бил в градинката и нямал маска на лицето си, което било нарушение на мерките по време на пандемията.
Жалбоподателят бил отведен в РУ Н. за съставяне на АУАН. Когато св. М. излязъл от ателието на фризьора не открил жалбоподателя и му се обадил, като последният му обяснил, че е в полицията.
От така описаните факти по делото, приети от съда за безспорно установени от съдържанието на АУАН и от показанията на разпитаните по делото свидетели, съдът намира, че поведението на жалбоподателя, макар да е в разрез с устаонвените в страната и действащи ограничителни мерки по повод на пандемията от COVID -19 е несъставомерно.
На първо място нормата на чл. 63, ал. 1 от ЗЗдр. е бланкетна, доколкото същата сочи, че при посочените в нея условия „при непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите от епидемично разпространение на заразна болест по чл. 61, ал. 1“ и с цел защита и опазване живота и здравето на гражданите, се обявява извънредна епидемична обстановка. Ноторен факт е, че на 13.03.2020 г. беше обявена пандемичната обстановка по повод разпространението на заразата от COVID – 19, наложено със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците. В тази връзка здравният министър, в рамките на дадените му от закона правомощия по чл. 63, ал.4 от ЗЗдр е въвел с многобройни заповеди временни противоепидемични мерки. Една от тези заповеди е, Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г., издадена от Министъра на здравеопазването, считано от 21.03.2020 г. Със заповедта са преустановени и посещенията на паркове, градски градини, спортни и детски площадки и съоръжения на открити и закрити обществени места (пар. I, т. 1), наредено е да бъдат организирани контролно-пропускателни пунктове на входно-изходните пътища на областните градове (пар. II, т. 2 и 3) и е забранено на лица до 60 годишна възраст да посещават хранителните магазини и аптеките във времето между 8. 30 и 10. 30 часа. Така описаните мерки имат конкретно съдържание, както по отношение на лицата (субектите), така и по територия (посочените места), така и по възраст (лица до 60 г.)
Тази заповед се посочва като налагаща ограничения, забрани и пр. едва в НП. В АУАН тя не е посочена, нито като конрентно наименование (номер, дата и орган, който я издава), нито по своето съдържание (не са възпроизведени текстовете, които АНО счита, че са нарушени).
Заповедта на миристъра на здравеопазването е вписана едва в НП, в първия абзаз от съдържателната му част, където след изписването на разпоредбата на закона – чл. 63, ал.1 от ЗЗдр е добавено „въведена с част І, т.1 от Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г., издадена от Министъра на здравеопазването“. В обстоятелствената част на НП е посочено, че това поведение е нарушение по чл. 209а, ал.1 вр. чл. 63, ал.1 от ЗЗдр.
В петия абзац от НП е описано в подробности съдържанието на Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г., издадена от Министъра на здравеопазването, относно наложените с нея забрани и ограничения, цитирани по – горе, както и че същата е претърпяла към датата на издаване на НП няколко изменения – заповеди на Министъра на здравеопазването с №№ РД-01-153/25.03.2020г.; РД-01-167/30.03.2020 г.; РД-01-196/10.04.2020 г., РД-01-239/26.04.2020г., РД-01-248/01.05.2020 г., РД-01-251/05.05.2020 г., както и това, че със Заповед № РД-01-263/14.05.2020 г. същата е отменена. В НП е поосочено, че заповедта и нейните изменения били разгласени в публичното пространство по реда на чл. 72, вр. чл. 73 оот АПК.
В НП е посочено, че мястото, където е извършено нарушението е обществено място и е посочено основанието да се счита за такова - §1а от ДР към ЗЗдр.
В НП са изложени мотиви относно определянето на размера на наказанието, поради многократните изменения на чл. 209а от ЗЗдр., както и такива за липсата на маловажност на деянието по см.на чл. 28 от ЗАНН.
Съдът намира, че така описаното в АУАН деяние не съставлява нарушение на чл. 63, ал.1 от ЗЗдр, така както е посочено в него. Описаното в АУАН поведение не нарушава бланкетната норма на чл. 63, ал.1 от ЗЗдр, доколкото самата тя не налага конкретни ограничителни мерки. Такива налага, издадената по реда на чл. 63, ал.4 вр. ал.1 от ЗЗдр. Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването, но не и самият закон. Ограничителни мерки се съдържат в чл. 61 от ЗЗдр. От това следва, че е нарушена разпоредбата на чл. 42, т. 4 от ЗАНН, т.к нарушението не е описано точно и в съответствие с цитираните като нарушени законни разпоредби. Това ясно личи от посоченото в АУАН, че на 08.04.2020 г., около 13,10 ч. в гр. Н., „стоейки на пейка в поземлен имот 52009.501.1194, находящо се в гр. Н., ул. „Цар Освободител“, обособено като квартална постройка с кътове за рекреация и детска площадка с уличен фитнес“. Така описаното деяние „стоене на пейка“ по никакъв начин не съставлява нарушение на чл. 63, ал.1 от ЗЗдр. Нарушен е и чл. 42, т. 5 от ЗАНН, т.к неправилно са посочени законните разпоредби, които са нарушени. Както се установи по делото и от посоченото в НП, всъщност нарушена е разпоредбата на чл. 63, ал. 4 вр. 1 от ЗЗдр и вр. „с част І, т.1 от Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г., издадена от Министъра на здравеопазването“. Това е самото нарушение, но то е описано едва в обсотятелствената част на НП, което като сторено за първи път е недопустимо и съствалява съществено процесуално нарушение на административнонаказателните правила за издаване на АУАН и НП. При издаването на НП са нарушени разпоредбите на чл. 57, ал.1, т. 5 и 6 от ЗАНН, със същите мотиви, както тези при АУАН. В обстоятелствената част на НП, отново в първи абзац е посочено, че лицето е нарушил чл. 209а, ал.1 вр. чл. 63, ал.1 от ЗЗдр. Това с още по – голяма степен прави НП незаконосъобразно, т.к нормата на чл. 209а, ал.1 от ЗЗдр е санкционна и не съдържа материално правни разпоредби, въвеждащи ограничения, забрани и пр., които всички правни субекти са длъжни да спазват. Освен това, чл. 209а, ал.1 от закоона сочи за нарушения или неизпълнеине на въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, но не и за такива по чл. 63, ал.1. Всъщност за самостоятелно нарушение на чл. 63, ал.1 от закона не може да се говори, т.к той не съдържа каквито и да е норми, адресирани към гражданите. Това допълнително внася неяснота при описание на нарушението, а самото описание не отговаря на изискванията на закона. Това нарушене съставлява самостоятелно основание за отмяна на НП като незаконосъобразно.
Предвид на горното, съдът намира, че съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП са издадени в нарушение на чл. 42, т.т. 4 и 5 и чл. 57, ал.1, т.т. 5 и 6 от ЗАНН, поради което НП като незаконосъобразно следва да се отмени изцяло.
Относно разноските, съгл. чл. 63, ал.3 от ЗАНН.
Доколкото разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН предвижда, възможност за страните в съдебните производства да им бъдат присъдени разноски по реда на АПК, съдът установи следното:
Искане за
разноски от страна на въззиваемата страна също е направено, но с оглед на
разпоредбата на чл. чл. 143, ал.1 от АПК такова не следва да й се присъжда.
По делото жалбоподателят не е представил доказателсва за направени от него разноски, както и няма такова искане, поради което не следва да се присъждат.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, предл. първо от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление НП № 0307-0014/13.08.2020 г. на Директора на ОД МВР Шумен, с което на О.С.И. с ЕГН ********** ***, за нарушение на чл. 63, ал. 1 от ЗЗдр и на основание чл. 53 от ЗАНН вр. чл.209а, ал. 1 от ЗЗдр, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300лв. (триста лева).
Решението подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 211 от АПК пред Административен съд Шумен в 14 (четиринадесет) - дневен срок от получаване на съобщението, че същото е изготвено.
Районен съдия:………………………..
Галина Николова