№ 329
гр. София, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:а.и.и
при участието на секретаря к.д.н.
като разгледа докладваното от а.и.и Гражданско дело № 20221110116431 по
описа за 2022 година
Ищецът „С.В.“ АД е предявил по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК срещу ответника Н. С. К.
установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. 198о, ал. 1 ЗВ за сумата от
3443,53 лева, представляваща незаплатена сума за потребена вода през периода 27.01.2012 г.
– 03.06.2021 г., ведно със законна лихва за периода от 02.12.2021 г. до изплащане на
вземането.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника, въз
основа на неформален договор за предоставяне на ВиК услуги при публично известни общи
условия. Сочи, че с оглед на обстоятелството, че на 26.05.2006 г. Н. С. К. е придобил чрез
покупко-продажба собствеността върху процесния имот, находящ се в гр. София, ж.к.
„Г.М.“, ул. „..“ (предишна ул. „П.“) № 1, вх. В, ап. 40, то същият се явява потребител на
предоставените за имота ВиК услуги. Поддържа, че съгласно общите условия на „С.В.“ АД е
доставил за процесния период на ответника ВиК услуги (доставка на питейна вода и
отвеждане и пречистване на отпадни води) в процесния обект с клиентски № **********,
като потребителят не е заплатил дължимата цена.
В отговора на исковата молба ответникът сочи, че оспорва предявения иск по
основание и размер. Възразява, че е налице валидно възникнало облигационно
правоотношение между него и ищеца. Евентуално заявява, че процесното задължение е
погасено чрез плащане, извършено от трето, неучаствашо по делото лице – Стоян Илиев К..
Релевира възражение за изтекла тригодишна погасителна давност на вземането.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
За основателността на предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК, чл. 79, ал. 1
1
ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ в тежест на ищеца е да установи, че ответникът е потребител на
ВиК услуги по възникнало между страните облигационно правоотношение, че в процесния
период ищецът е доставял ВиК услуги в претендираните количества в посочения обект,
чиято стойност възлиза поне на претендираната сума. При установяване на тези
обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.
От приетите по делото писмени доказателства, в частност справка от АВ, се
установява, че ответникът е придобил собствеността върху имот в гр. София, ул. „П.“ № 1,
ет. 4, ап. 40. Поради това съдът приема, че същата е собственик на процесния имот за
процесния период, а именно 27.01.2012 г. – 03.06.2021 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, потребители на услугите В и К са собствениците и лицата, на
които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез
концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или
дъждовни води. Следователно ответникът е потребител на водоснабдителни и
канализационни услуги в процесния имот, като облигационното отношение между страните
възниква по силата на закона въз основа правото на собственост върху водоснабден имот.
Предоставянето на ВиК услуги на потребителите срещу заплащане се осъществява от
ВиК оператори, като в границите на една обособена територия само един оператор може да
извършва тази дейност – арг. чл. 198о, ал. 1 и ал. 2 ЗВ. В настоящия случай е безспорно, че
оператор на ВиК услуги на територията на гр. София е ищцовото дружество. Следователно
между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на
водоснабдителни и канализационни услуги за питейно-битови нужди с включените в него
права и задължения на страните, съгласно Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи и Общите условия на ищеца.
Съгласно чл. 32, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. ВиК услугите се заплащат от
потребителите въз основа на измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко
водопроводно отклонение, като отчитането се извършва от длъжностни лица на оператора
на водоснабдителната система или от лица, на които това е възложено от оператора въз
основа на договор (ал. 8).
По делото е прието заключение на комплексна съдебно-счетоводна и техническа
експертиза. В счетоводната част е посочено, че непогасените задължения за ВиК услуги по
партидата на кл. № ********** и съдебна договорна сметка № ********** с титуляр Н. С.
К. са в размер на 3443,53 лева за периода 27.01.2012 г. – 03.06.2021 г. В техническата част на
експертизата е посочено, че процесният имот е водоснабден и в него се ползват ВиК услуги,
като те са измерени от 4 водомера, монтирани в имота. Отчитането е правено на всеки 3
месеца от проверител на оператора или по самоотчети. В междинните месеци е начислявана
усреднена консумация, която след това е изравнявана съгласно чл. 35, ал. 2 от Наредба №
2
4/14.09.2004 г. Обемът на доставените ВиК услуги до процесния имот за процесния период е
2233,04 м³ на стойност 4766,59 лева, която след служебна регистрация на клиент е намалена
с кредит -1323,06 лева и е редуцирана до 3443,53 лева. Размерът на задълженията за
предоставени ВиК услуги е в съответствие с начислените количества по утвърдените от
КЕВР цени.
Ответникът с отговора на исковата молба упражнява правото си по чл. 120 ЗЗД като
прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на част от претендираните
от ищеца с исковата молба вземания.
Съгласно задължителните разяснения дадени с ТР № 3 от 18.05.2012 г. по т. д. №
3/2011 г. на ОСГК на ВКС вземанията на водоснабдителни дружества са периодични
плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност тъй
като се касае за изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари, имащи
единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми
без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.
Предвид нормата на чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. Вземанията на водоснабдителните дружества са с
определен в общите условия срок за изпълнение – тридесет дневен срок от датата на
издаване на фактура за съответния период (чл. 31, ал. 2 ОУ), респективно от тази дата
започва да тече погасителната давност за вземанията. От заключението на СТЕ се
установява, че за процесните вземания са издадени множество фактури, като с оглед датата
на заявлението по чл. 410 ГПК – 02.12.2021 г., за погасени по давност следва да се считат
всички вземания, станали изискуеми преди 02.12.2018 г.
Поради изложеното съдът намира, че предявеният иск следва да бъде уважен за
сумата 908,10 лева за периода 02.12.2018 г. – 03.06.2021 г. поради, определена на основание
чл. 162 ГПК и отхвърлен до пълния предявен размер и за периода 27.01.2012 – 01.12.2018 г.
поради погасяването му давност.
При оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни. Ищецът има право
на разноски съобразно уважената част от иска на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, като е
направил следните разноски: 137,74 лева за държани такси в исковото и заповедното
производства, 500 лева – депозит за експертиза и претендира юрисконсултско
възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя на 50 лева, от които
следва да му бъдат присъдени разноски в размер на 36,48 лева. Ответникът има право на
разноски съобразно отхвърлената част от иска на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, като е
претендирал разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 660 лева, което не е
прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото и разпоредбата на чл. 7, ал.
2, т. 2 НМРАВ, от които следва да му бъдат присъдени разноски в размер на 485,95 лева.
Определени по компенсация разноски се дължат на ответника в размер на 449,47 лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „С.В.” АД, ЕИК *********, по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове срещу Н. С. К., ЕГН **********, че Н. С. К. дължи на
„С.В.” АД на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, сумата от 908,10 лева – главница,
представляваща стойност на доставена ВиК услуги за имот, находящ се на адрес: гр. София,
ж. к. „Г.М.“, ул. „С.М.“ (предишна ул. „П.“) № 1, вх. В, ап. 40, с клиентски № ********** за
периода 02.12.2018 г. – 03.06.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 02.12.2021 г. до окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр. д. № 69431/2021 г. на СРС, 82 състав, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над сумата от 908,10 лева до пълния предявен
размер от 3443,53 лева и за периода 27.01.2012 – 01.12.2018 г.
ОСЪЖДА С.В.” АД, ЕИК *********, да заплати на Н. С. К., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 449,47 лева – разноски в исковото и заповедното
производства.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4