Решение по адм. дело №494/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 107, ал. 4 от ДОПК, във връзка с чл. 4 и чл. 9б от ЗМДТ.

Образувано е по жалба на П. Н. Д., [ЕГН] [населено място], [улица], ***, против акт за установяване на задължения по декларация № 3581-1 от 04.12.2024г., издаден от С. П. – главен инспектор в отдел „Събиране и контрол“ в дирекция „Местни данъци и такси“ при община Пловдив, упълномощен със заповед № 23 ОА – 2865 от 02.11.2023г. на кмета на община Пловдив, потвърден с решение № 11 от 14.02.2025г. на директор на дирекция „Местни данъци и такси“ при община Пловдив, относно допълнително установени дължими суми за местни данъци и такси за недвижим имот земя и сграда, находящ се в [населено място], район Северен, местност Жилищен парк „Марица – север“ с идентификационен номер 56784.501.224, за периода от 01.01.2019г. до 31.12.2024г., както следва: данък върху недвижимите имоти /ДНИ/ в общ размер на 361,98лв., ведно с прилежащите лихви към 04.12.2024г. в общ размер на 118,75лв. и такса за битови отпадъци /за компонентите обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения и за подържане чистотата на териториите за обществено ползване/ в общ размер на 210,31лв., ведно с прилежащите лихви към 04.12.2024г. в общ размер на 66,30лв.

С жалбата се иска отмяна на обжалвания АУЗД поради допуснати съществени нарушения на административно процесуални правила и необоснованост. По отношение материалната незаконосъобразност на обжалвания ИАА са изложени твърдения, че неправилно АО е приел, че процесният недвижим имот представлява урегулиран поземлен имот /УПИ/, тъй като същият е възстановен на наследодателя на жалбоподателя като земеделска земя – нива и няма влезли в сила застроителни и регулационни планове за него. Налице е изключението, регламентирано в разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ и няма основание за начисляване на ДНИ за имота. Оспорва се служебно попълнената информация от длъжностно лице в община Пловдив в подадената декларация по чл. 14 от ЗМДТ, като са изложени твърдения, че за процесния имот няма влязъл в сила ПУП, одобрен през 2010г., в който е посочено, че се отрежда за жилищно застрояване … категория 1.

По отношение дължимостта на ДНИ за застроената част от имота по чл. 10, ал. 3 от ЗМДТ са изложени твърдения, че се касае за изградена второстепеннна постройка – помпена станция с площ 7,5кв.м, с данъчна оценка към 2024г. в размер на 901,80лв. /жалбоподателят притежава 1/6 идеална част от недвижимия имот/. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 4 от ЗМДТ /в приложимата редакция/ данъчната оценка е под законоустановения минимум от 1 680лв. и на това основание не се дължи ДНИ.

По отношение задълженията за ТБО са изложени твърдения, че имотът не попада в район от населеното място, в който компонентите от услугата депо и чистота се предоставят, което означава, че и тези задължения са незаконосъобразно установени.

Заявена е претенция за присъждане на направените по делото разноски, съгласно списък на л. 226. Подробни съображения по съществото на спора са изложени в депозирана по делото писмена защита.

Ответникът – директор на дирекция „Местни данъци и такси“ при община Пловдив, чрез процесуалния представител юр. Д., изразява становище за неоснователност на жалбата /л. 208 – 214/. Заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и едновременно с това прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Подробни съображения по съществото на спора са изложени в депозирана по делото писмена защита.

Пловдивският административен съд, като прецени данните по делото, намери за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима за разглеждане по същество, като подадена след проведено задължително оспорване на процесния АУЗД пред горестоящия административен орган, постановено в срока по чл. 152, ал. 1 от ДОПК, приложим съгласно препращащите разпоредби на чл. 144 от ДОПК, чл. 4 и чл. 9б от ЗМДТ.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съсобственикът на жалбоподателя З. Н. Д. е подал декларация по чл. 14 от ЗМДТ вх. № 8246/23.06.2014г., в която е декларирал земя и сграда, находящи се в [населено място], [улица], 4-ти километър с площ 8,25кв.м, ведно с построена помпена станция с площ 7,5кв.м. Като приложения към декларацията е представено решение № 994/07.05.2013г. на Административен съд – Пловдив, постановено по адм. дело № 2038 от 2012г. по описа на съда, с което е отменен издаденият на З. Д. акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № 106 от 26.01.2012г. по отношение на недвижим имот, находящ се в [населено място], местност „Мерич алча“. В декларацията е попълнена служебно информация от служител в община Пловдив /л. 39 гръб/, съгласно съдържанието на която декларираният недвижим имот е с планоснимачен номер 231 от кадастрален план, одобрен със заповед № ОА – 1549 от 2001г., с идентификатор по кадастралната карта 501.224. Предназначението на поземления имот спорен ПУП е за жилищно застрояване, намира се в строителните граници на населеното място, зона III и представлява „друг терен в строителните граници“.

На 27.04.2022г. от З. Д. е подадена жалба вх. № 22СГ – 109, в която е посочено, че за периода от 2014г. до момента на подаване на жалбата неправомерно са му начислявани данъчни задължения за недвижимия имот с [идентификатор], който притежава съвместно с брат си П. Д.. Според твърденията в жалбата се касае за възстановен през 1995г. недвижим имот земеделска земя /нива/ в стари реални граници, в границите на която е построена помпена станция. За построената сграда е подадена данъчна декларация, но не е подадена данъчна декларация за земята, тъй като същата представлява земеделска земя и не следва да бъде облагана с ДНИ. При позоваване на съдебно решение № 994/05.07.2013г., постановено по адм. дело № 2038 от 2012г. по описа на Административен съд – Пловдив се иска отмяна на начислените за периода от 23.06.2014г. до 27.04.2022г. данъчни задължения, ведно с прилежащите лихви, както и да бъде прекратено начисляването им занапред. В жалбата е направено и изрично искане за издаване на АУЗД, при съобразяване мотивната част на съдебното решение.

Въз основа на подадената жалба е извършена допълнителна проверка относно статута на процесния недвижим имот, съсобствен на жалбоподателя, при която е установено следното: с писмо вх. № 22СГ – 109/4/ от 27.06.2022г. е предоставена информация от Областна дирекция „Земеделие“ – Пловдив и Общинска служба по земеделие – Пловдив, съгласно която поземлен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], местност „Мерич алча“, парк „Отдих и култура“, с площ 8 161дка съответства на поземлен имот /ПИ/ № 001137 по КВС, възстановен като нива по ЗСПЗЗ в съществуващи стари реални граници. Няма информация за провеждана процедура за промяна предназначението на земеделската земя за неземеделски нужди от Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ към ОД „Земеделие“ – Пловдив.

С писмо вх. № 22СГ – 109/3/ от 22.06.2022г. е постъпила информация от заместник кмета на район „Северен“ при община Пловдив, съгласно която поземлен имот /ПИ/ с [идентификатор] по КК представлява стар имот с планоснимачен номер 231 по кадастрален план, одобрен със заповед № ОА – 1549/10.01.2001г. и записан в разписната книга с решение № 6044/13.12.1994г. на Поземлена комисия – [населено място]. Същият е възстановен с решение № 3025/27.04.1995г. на Поземлена комисия – [населено място] и не подлежи на промяна на предназначението му, тъй като попада на територията на регулационен план Парк „Отдих и култура“, одобрен със заповед № 5995/1952г. Имотът с идентификационен номер 56784.501.224 се намира в строителните граници на [населено място] от 1952г. до настоящия момент. Съгласно Общ устройствен план /ОУП/ на [населено място], одобрен с решение № 375, протокол 16/2007г. на Общински съвет – Пловдив и ПУП – ПУР, одобрен с решение № 391/2010г. за устройствени зони „Жилищен парк Марица – север“ имот с [идентификатор] по КК попада в зона Жм 1/жилищна зона с преобладаващо малко жилищно застрояване/. Същият представлява неурегулиран поземлен имот, попадащ в кв. 50, зона Жм 1 на устройствена зона „Жилищен парк Марица – север“ и частично в улична регулация. Имотът не подлежи на процедура по чл. 17 от ЗОЗЗ и на основание чл. 3, ал. 4 от ППЗОЗЗ, тъй като се намира в строителните граници на [населено място]. Към момента на предоставяне на информацията /2022г./ за имота не се поддържа услуга за сметосъбиране и сметоизвозване.

С писмо вх. № 22СГ – 109 от 16.02.2023г. на директор на дирекция „Устройство на територията“ при община Пловдив се потвърждава информацията за недвижим имот с [идентификатор], предоставена от заместник кмета на район „Северен“ при община Пловдив.

Въз основа на допълнително събраните писмени доказателства за статута на процесния недвижим имот е издаден акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № 329-1/06.03.2023г., с който на З. Д. са установени задължения за ДНИ и ТБО за периода от 01.01.2013г. до 31.12.2022г., ведно с прилежащите лихви. В хода на административно обжалване посоченият АУЗД е отменен, в частта на установените данъчни задължения и преписката е върната на орган по приходите за издаване на нов акт, след изчерпване на процедурата по чл. 103 и сл. от ДОПК.

В изпълнение на решението на горестоящия административен орган, до съсобствениците на процесния недвижим имот Здравец и П. Д. са отправени покани по чл. 103 от ДОПК за промяна на декларираните данни в подадената в предходен момент декларация по чл. 14 от ЗМДТ. Получени са отговори от лицата, в които заявяват, че няма да подадат коригиращи данъчни декларации относно площта на земята на процесния имот, тъй като се касае за земеделска земя.

Предвид неизпълнение на указанията за подаване на коригираща декларация по чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ и въз основа на допълнително събраните доказателства, на 28.08.2024г. е съставена служебно декларация по чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ вх. № 66090021922 /л. 42 – 43 гръб/, в която са коригирани данните в подадената от З. Д. декларация по чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ, в частта на площта на земята, като същата е увеличена от 0кв.м на 8 160кв.м. Въз основа на коригираните данни е издаден обжалваният АУЗД, в който са определени допълнително задължения за ДНИ и ТБО за недвижимия имот /земя и сграда/.

При изчислената данъчна оценка на земята в общ размер на 200 200лв., съответно данъчна оценка за притежаваната от жалбоподателя 1/6 идеална част в размер на 33 366,78лв. и данъчна оценка на построената в имота сграда в общ размер на 901,80лв., съответно данъчна оценка за притежаваната от жалбоподателя 1/6 идеална част в размер на 150,30лв., са определени допълнително следните задължения:

-за ДНИ за 2019г., 2020г., 2021г., 2022г., 2023г. и 2024г. в размер на 60,33лв. за всяка посочена година /33 517,08лв. данъчна оценка х 1,8/1000 данъчна ставка/, при прилагане към данъчната оценка на недвижимия имот на данъчна ставка в размер на 1,8 промила, съгласно разпоредбата на чл. 15 от Наредба за определяне размера на местните данъци на територията на община Пловдив, приета с решение № 10, взето с протокол № 2 от 21.01.2008г. на Общински съвет – Пловдив, изменена с решение № 503, взето с протокол № 22 от 20.12.2012г. на Общински съвет - Пловдив;

С обжалвания АУЗД са определени и прилежащи лихви за невнесените в срок задължения за ДНИ /ред 1 – 6 от таблица на л. 46 – 46 гръб/.

При определяне на задълженията за ТБО на жалбоподателя е съобразено обстоятелството, че за процесния период не се предоставя компонента на услугата „сметосъбиране и сметоизвозване“, а само за компонентите „обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения“ /накратко депо/ и „чистота на териториите за обществено ползване в населените места“ /накратко чистота/.

При изчислената данъчна оценка на земята и сградите на обща стойност 33 517,08лв. са определени допълнително следните задължения:

-за ТБО за 2019г. в размер на 26,81лв., при прилагане на данъчна ставка в общ размер на 0,8 промила /по 0,4 промила за всеки един от двата компонента/ към данъчната оценка на недвижимия имот;

-за ТБО за периода от 2020г. до 2024г. в размер на 36,87лв. за всяка година, при прилагане на данъчна ставка в общ размер на 1,1 промила /0,4 промила + 0,7 промила/ към данъчната оценка на недвижимия имот;

С обжалвания АУЗД са определени и прилежащи лихви за невнесените в срок задължения за ТБО /ред 7 – 12 от таблица на л. 46 гръб/.

С решение № 11 от 14.02.2025г. на директора на дирекция „Местни данъци и такси“ при община Пловдив, обжалваният АУЗД е потвърден изцяло. В решението са изложени допълнителни мотиви относно статута на недвижимия имот и площта на земята. Въз основа на коригираните данни в декларацията по чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ, съгласно разпоредбата на чл. 21 от ЗМДТ е изчислена данъчната оценка на имотите /земя и сгради/. Данъчните ставки за ДНИ и ТБО са определени въз основа на разпоредби в Наредба за определяне размера на местните данъци на територията на община Пловдив и Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Пловдив, в приложимите им редакции, съобразно решения на Общински съвет - Пловдив.

По делото е представена административната преписка по издаването и обжалването на АУЗД, съгласно представен опис на л. 29 – 29 гръб /л. 30 – 89 гръб/.

В хода на съдебното обжалване са приети следните писмени доказателства, представени от страните и от трети неучастващи по делото лица, в хронологичен ред: от жалбоподателя, описани в нарочна молба, наименована „становище“ на л. 100 – 102 /л. 103 – 132/; от трето неучастващо по делото лице Окръжен съд – Пловдив решение без номер от 19.04.2002г., постановено по адм. дело № 746 от 2001г. по описа на съда и решение № 537 от 23.01.2003г. на ВАС, Първо отделение, постановено по адм. дело № 6928 от 2002г. по описа на съда /л. 147 – 151/; от ответника, описани в нарочна молба на л. 166 /л. 167 – 199/.

По делото е прието заключение по назначената съдебно – техническа експертиза, изготвено от вещото лице В. К., без направени възражения от страните по делото. След анализ на представените по делото доказателства, допълнителни проверки в Техническата служба при район „Северен“, община Пловдив, отдел „УТ“ ИНКС, ЕиЧ и дирекция „Общинска собственост“ при община Пловдив, както и оглед на място, вещото лице е дало следните отговори на поставените задачи:

С решение № 3025/27.04.1995г. на Поземлена комисия – [населено място] се възстановява правото на собственост на Н. П. Д. /баща на жалбоподателя П. Д./ в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на недвижим имот нива, с площ 8, 161 дка, находяща се в землището на [населено място], местност „Мерич алча“, [имот номер] по кадастрален план /съгласно скица на л. 105/. В приложение № 1 към заключението вещото лице е представило извадка за [ПИ] и [ПИ] по обезсиления регулационен план, одобрен със заповед № 5995/1952г. /л. 222/. В приложение № 2 към заключението е представено копие от кадастрален план „Отдих и култура - север“, местност „Мерич алча“, одобрен със заповед № ОА – 1549/10.08.2001г. на кмета на община Пловдив /л. 223/, в което границите на [имот номер] /бивш [ПИ] и [ПИ] от плана от 1952г./ са ограничени с цифри 1-2-3-1 в североизточната част, с нанесена сграда „МС“ с РЗП общо 7,5кв. м. В приложение № 3 към заключението /л. 224/ е представен ситуационен план на част от кв. 50 и улична регулация по плана на ПУП – ПУР на Жилищен парк „Марица – север“ – [населено място], като са направени следните пояснения по приложенията към заключението:

-уличната и дворещната регулация са утвърдени с решение № 391/14.10.2010г. на Общински съвет – Пловдив;

-[имот номер] по кадастралния план от 2001г. е с [идентификатор] по плана на ПУП – ПУР от 2010г.;

-[имот номер] е ограничен с цифри 1-2-3-1;

-част от имота попада в улична регулация по ПУП, одобрен през 2010г. и е колориран в оранжево;

-предназначението на поземления имот според ПУП е за жилищно застрояване;

-по кадастралната карта идентификатора на имота е 56784.501.224;

Направени са следните експертни изводи:

-процесният имот не е урегулиран, но попада в строителните граници на [населено място];

-регулационният план на парк „Отдих и култура“ – Пловдив от 1952г. не е приложен;

-процесният ПУП – ПУР от 2010г. не е влязъл в сила;

-мероприятието, за което е отреден процесният имот не е осъществено;

-съгласно предвижданията на ОУП от 2022г. процесният имот попада в зона „Жм 1“, като прякото приложение на ОУП се осъществява посредством ПУП /подробни устройствени планове/.

В разпита си в съдебното заседание по приемане на заключението вещото лице е пояснило, че експертният извод, че процесният имот се намира в строителните граници на [населено място] е направила въз основа на разработения ПУП – ПУР, който не е влязъл в сила. При огледа на място на имота е констатирала, че същият представлява овощна градина с различни овощки и в северната му част има постройка от приблизително 7кв.м. Няма извършено строителство в имота и не се осъществяват услуги по сметосъбиране и сметоизвозване.

 

При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира следното от правна страна: обжалваният АУЗД е издаден от надлежно оправомощен служител на община Пловдив, съгласно заповед № 23 ОА - 2865 от 02.11.2023г., издадена от кмета на общината /л. 62/.

По отношение материалната законосъобразност на ИАА, следва да бъдат изложени следните аргументи: направените в жалбата възражения се концентрират в няколко посоки: относно невярно съдържание на служебно попълнената в декларацията по чл. 14 от ЗМДТ информация за статута на недвижимия имот, относно наличието на влязъл в сила ПУП, в обхвата на който е и урегулирането на процесния имот и относно предоставянето на компонентите „депо“ и „чистота“ от услугата, за която е начислена ТБО.

По направените възражения настоящият съдебен състав намира следното: разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ установява общ принцип на облагане на недвижимите имоти. Изключените от данъчна тежест отделни категории имоти са лимитативно изброени от законодателя в разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 и чл. 24 от ЗМДТ. Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗМДТ, не се облагат с данък земеделските земи и горите, с изключение на застроените земи - за действително застроената площ и прилежащия й терен. Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ, с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образования, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 ЗУТ. След изменението на ЗМДТ (ДВ, бр. 39/2011г., в сила от 01.01.2011г.) промяната на предназначението на земята се явява законоустановена предпоставка за облагането с ДНИ, но във втората хипотеза на чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ. По-конкретно, разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ съдържа две отделни хипотези, които са относими за имоти, включени в строителните граници на населените места и селищни образувания и втората хипотеза е за имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 ЗУТ. Изискването за промяна на предназначението на земята, когато това се предвижда в специален закон, се отнася само за втората група имоти - тези извън строителните граници на населените места /така решение № 12732 от 15.10.2020г. по адм. д. № 4520/2020г. на ВАС/.

В конкретния случай, оспорващият поддържа, че процесният имот не е част от урбанизирана територия и не е включен в строителните граници на населеното място, защото за него не одобрен ПУП, не е променено предназначението му, не е застроен, възстановен е като земеделска земя и се ползва като земеделска земя. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗУТ териториите в страната са седем категории: урбанизирани, земеделски, горски, защитени, нарушени за възстановяване, заети от води и водни обекти и територии на транспорта. Според чл. 8, т. 1 от ЗУТ, конкретното предназначение на поземлените имоти се определя с подробния устройствен план като в урбанизирани територии или в отделни поземлени имоти извън тях то може да бъде - за жилищни, обществено обслужващи, производствени, складови, курортни, вилни, спортни и развлекателни функции, за озеленени площи и озеленени връзки между тях и териториите за природозащита, за декоративни водни системи (каскади, плавателни канали и други), за движение и транспорт, включително за велосипедни алеи и за движение на хора с увреждания, за техническа инфраструктура, за специални обекти и други. Предназначението на имотите в земеделски територии се регулира в т. 2 на същата правна норма и може да бъде - за обработваеми земи (ниви, овощни и зеленчукови градини, лозя, ливади и други) и необработваеми земи (пасища, скатове, дерета, оврази и други).

Съпоставката на посочените разпоредби обосновава извод, че нормативно е недопустимо отделен поземлен имот, находящ се в границите на урбанизирана територия, да има предназначение за обработваема или необработваеми земеделска земя. Тоест, за разлика от обратната хипотеза, не се допуска с подробния устройствен план да се установи съществуването на отделни поземлени имоти в урбанизирана територия с предназначението, предвидено за земеделската територия. Липсва и нормативно предвидена възможност за изключване с подробен устройствен план на отделни поземлени имоти от урбанизирана територия и включването им в земеделска територия. До такъв ефект не може да доведе и фактическото ползване на имота за земеделски нужди. По аргумент от чл. 106, т. 1 от ЗУТ, подобен резултат би могъл да бъде постигнат единствено с Общ устройствен план и то на ниво територия, а не отделни поземлени имоти.

Следователно, когато отделен имот е включен в урбанизираната територия на населеното място, т.е. когато той попада в границите на тази територия, макар и да не е индивидуално урегулиран и предвиден за застрояване, като част от тази територия, той неминуемо губи характера си на земеделска земя /в този смисъл и съобразената от ответника съдебна практика, отразена в решение № 1056/2013г. по адм. дело № 11254/2012г. на ВАС, решение № 8815/2020г. по адм. дело № 2620/2020г. на ВАС; решение № 14082/2020г. по адм. дело № 6429/2020г. на ВАС/. Този извод се подкрепя и от правилото на чл. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделската земя, според което земеделски земи са тези, които са предназначени за земеделско производство и не се намират в границите на урбанизираните територии (населени места и селищни образувания), определени с подробен устройствен план, или с околовръстен полигон.

Населено място, съгласно чл. 3, ал. 1 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ЗАТУРБ), е историческо и функционално обособена територия, определена с наличието на постоянно живеещо население, строителни граници или землищни и строителни граници и необходимата социална и инженерна инфраструктура. Селищно образование - ал. 2 на чл. 3 ЗАТУРБ, е територия извън строителните граници на населеното място, определена със строителни граници, устроена за осъществяване на специфични функции, която няма постоянно живеещо население. И населеното място, и селищното образование представляват урбанизирана територия, а съгласно чл. 106, т. 1 ЗУТ границите на териториите на населените места и селищните образования се определят с общия устройствен план. Съгласно § 5, т. 6 ЗУТ "територия на населеното място" е селищната територия, обхваната от границите му (строителните му граници), определени с устройствен план, без да се включва землището.

Обсъдената правна регламентация налага извод, че строителните граници на населеното място могат да бъдат определени както с общ, така и с подробен устройствен план (в този смисъл Решение № 13438 от 9.12.2016г. на ВАС по адм. д. № 14384/2015г.).

В случая безспорно се установява, че за територията, в която попада процесния имот е налице както одобрен ОУП, така и ПУП – ПУР, които я отреждат за жилищно застрояване и я урегулират като урбанизирана територия. Одобряването на ОУП с Решение № 375, взето с протокол № 16 от 05.09.2007г. на общински съвет Пловдив и ПУП – ПУР с Решение № 391, взето с протокол № 28 от 14.10.2010г. на Общински съвет - Пловдив, се явяват нови обстоятелства, възникнали след разрешаване на спора по адм. дело № 746/2001г. по описа на Окръжен съд – Пловдив и адм. дело № 537/23.01.2003г. на ВАС, поради което сочените от жалбоподателя съдебни актове се явяват ирелевантни за настоящия спор. По отношение експертната констатация на вещото лице по СТЕ, че не е налице влязъл в сила ПУП, настоящият съдебен състав извърши допълнителна проверка в ИС на ПАС относно обжалването на решение № 391, взето с протокол № 28 от 14.10.2010г. на Общински съвет – Пловдив, при която се констатира, че нито жалбоподателят, нито съсобственикът на недвижимия имот З. Д. са обжалвани посочения административен акт. По жалби на други лица са образувани адм. дело № 2814/2010г. и 2815/2010г. по описа на Административен съд – Пловдив, но жалбите са отхвърлени като неоснователни, т.е. може да се направи извод, че приетият с решението на Общински съвет – Пловдив ПУП – ПУР е влязъл в сила. В тази връзка, не следва да бъде кредитирано заключението на вещото лице по СТЕ, поради противоречието му с останалите събрани по делото доказателства.

Обстоятелството, че имотът на жалбоподателя е възстановен като земеделска земя не означава, че същият е запазил характера си на земеделска земя по смисъла на чл. 2 от ЗСПЗЗ. Напротив, доказателствата по делото сочат, че с одобряването през 2007г. на ОУП на [населено място] и предвиждането на зона за жилищно застрояване за територията на кв. 50, от който се явява част и имот ПИ с ИД 56784.501.224 по КККР на [населено място], същият е бил включен в строителните граници на населеното място по силата на действащ устройствен план, поради което е загубил земеделския си характер. В тази насока следва да се отбележи, че по смисъла на чл. 9 от ЗУТ фактическото ползване на имота не е от значение за определяне на предназначението му при наличие на влязъл в сила устройствен план.

При липсата на други основания за освобождаване от данъчно облагане, на общо основание за процесния имота като част от урбанизираната територия на населеното място се дължи заплащане на данък по чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ.

По отношение възраженията срещу дължимостта на допълнително определените задължения за ТБО за компонентите „депо“ и „чистота“, Съдът намира следното: съгласно чл. 62 от ЗМДТ, такса за битови отпадъци се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места; размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 от ЗМДТ за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. В чл. 71 от ЗМДТ се разпорежда, че такса не се събира за: 1. сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината; 2. поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината; 3. обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения - когато няма такива.

При обсъдената по – горе фактическа обстановка, спорът се свежда до това има ли жалбоподателят качеството на задължено лице за таксата за битови отпадъци по компонентите „депо“ и „чистота“, за която са установени и допълнителните му задължения. Не се формира спор по обстоятелството, че община Пловдив не е предоставила услугите по компонента „сметосъбиране и сметоизвозване“, съответно за него на лицето не са установени и задължения.

По отношение компонента от ТБО „чистота“ следва да бъде направено уточнението, че няма легална дефиниция на понятието територии за обществено ползване за целите на Закона за местните данъци и такси. Такава дефиниция няма и в Закона за устройство на територията, но законодателят примерно е посочил такива територии в чл. 66, ал. 1, т. 4 от ЗМДТ. Това са уличните платна, площадите, алеите, парковете. Дадените от законодателя примери и посочената обща характеристика на тези територии - за обществено ползване, ясно сочи, че това са територии - публична собственост, на които са изградени обекти на социалната и техническата инфраструктура или на зелената система. Само тези територии, защото са публична собственост - държавна или общинска, могат да има предназначение за обществено ползване.

Разпоредбата на чл. 66, ал. 1, т. 4 от ЗМДТ очертава и конкретното съдържание на услугата - "поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места". Що се отнася до обхвата на предоставяне на услугата, т.е. до определяне на това кои са териториите за обществено ползване за целите на услугата и точния вид на услугите, които се включват в обобщеното понятие поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, както и досежно честотата на престиране на услугата, законодателят е предоставил решаването на тези въпроси на дискрецията на общинския съвет и на кмета на общината.

Законодателят е приел, че общото ползване на териториите за обществено ползване в населените места налага и обща отговорност за събиране, транспортиране и третиране на генерираните битови отпадъци по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗУО. Това значи участие във финансирането на дейността по почистване на правните субекти, които законът е определил като носители на задължението.

За да е налице задължение за заплащане на такса за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване е необходимо: първо, общината да е определила вида и териториалния обхват (границите) на предоставяне на услугата; второ, имота на лицето да попада в границите на територията, на която общината е определила, че ще предоставя услугата; и трето, общината фактически да предоставя услугата. При липсата на която и да е от тези материалноправни предпоставки, таксата не е дължима.

В случая доказателствата по делото сочат, че са удовлетворени и трите предпоставки: 1) със заповеди на кмета на общината по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ общината е обявила, че ще предоставя услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и определила границите на териториите, в които ще предоставя услугата – регулационните граници на населеното място; 2) безспорно е, че имот ПИ с ИД 56784.501.224 по КККР на [населено място] като част от урбанизираната територии и строителните граници на населеното място попада в регулационните граници на [населено място], за които е предвидено да се предоставя услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване; 3) услугата е реално предоставяна по графици, маршрути и чрез конкретни способи за почистване. Без значение за определяне на дължимата ТБО по отношение на тази услуга е фактът дали конкретно около имота е била изградена инфраструктура за обществено ползване след като е безспорно, че в самото населено място е налице такава. Таксата за посочената услуга се дължи за извършени дейности на териториите за обществено ползване в населеното място, а не конкретно на територията, в която е разположен имотът или в непосредствена близост до него. Тази такса касае територии, които по презумпция се ползват или могат да се ползват от всички лица, притежаващи имоти на територията на цялото населено място, а не само в определен район от него. В този смисъл съдът не кредитира с доверие изводът на вещото лице, че имотът не попада в границите на районите, където се извършва услугата по поддържане на чистота на територията за обществено ползване.

Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 4 от ЗМДТ, в редакцията към процесния период, респ. т. 3 след 2012г. - услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване по своя характер се изразява в почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковете и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване. Каза се, законодателят, макар да не е дал легална дефиниция на услугата, е посочил нейното съдържание чрез изброяване на примерни нейни елементи. Логическото тълкуване на съдържанието на разпоредбата сочи, че нейната цел е да осигури чистотата на онази част от територията на населените места, която с оглед на своето предназначение се ползва за обществени нужди.

Законът за местните данъци и такси не дава дефиниция на понятията "населено място" и "територия на населеното място". Действащото позитивно право съдържа, с оглед на различните цели на съответния нормативен акт, различни дефиниции за населено място и неговата територия. Закона за устройство на територията регламентира населеното място и неговата територия с оглед на териториалноустройствените цели и поради това населеното място е само урбанизираната територия - чл. 7, ал. 1 от ЗУТ, а територията на населеното място е селищната територия, обхваната от границите му (строителните му граници), определени с устройствен план, без да се включва землището - § 5, т. 6 от ЗУТ.

В същото време, съгласно чл. 18, ал. 1 ЗАТУРБ територията на населеното място е селищната територия, определена от строителните му граници, и извънселищната територия, определена от границите на землището. Видно е, че в действащото законодателство едновременно съществуват две различни по съдържание дефиниции на понятието територия на населеното място - със и без землището. При така съществуващата нормативна уредба и липсата на яснота в Закона за местните данъци и такси коя от двете дефиниции законодателят има предвид съдът следва да установи точния смисъл на понятието "територия на населеното място" за целите на услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване чрез тълкуване.

Тъй като законодателят е дал примерно изброяване на видовете дейности, които се включват в услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване логическото тълкуване води до извод, че приложение следва да намери съдържанието на понятието "територия на населеното място", което включва селищната територия, обхваната от строителните му граници. Именно в рамките на строителните граници на населеното място съществуват територии от вида на изброените в чл. 66, ал. 1, т. 3 от ЗМДТ. Извън строителните граници на населеното място няма улични платна, площади, алеи, паркове. Безспорно, алеи, площадна или паркова територия би могло да има в селищно образование или в урбанизирана територия извън населеното място, т.е. в неговото землище, но и в двата случая става въпрос за урбанизирана територия, границите на която са определени с устройствен план.

Следователно, по своя характер услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване е услуга, която общината може да предоставя в рамките на урбанизираната територия на общината. За да е релевантно за целите на дължимостта на таксата предоставянето на услугата не следва да бъде осъществено точно на територия за обществено ползване, която е разположена непосредствено около имота на всяко едно задълженото лице. Безспорно, с оглед на разпоредбата на чл. 14, ал. 4 ЗУТ, всеки урегулиран поземлен имот има задължително лице (изход) към улица, към път или по изключение към алея в парк, всеки от които е по принцип (с изключение на частните улици по смисъла на чл. 8, ал. 4 от Закона за пътищата) територия за обществено ползване. Но законът не обвързва дължимостта на таксата с предоставянето на услугата на конкретната територия за обществено ползване, която граничи с имота на задълженото лице.

С оглед на горното, релевантен за дължимостта на таксата е не това дали в близост до процесния имот има територии за обществено ползване по смисъла на чл. 66, ал. 1, т. 3 от ЗМДТ, а дали имотът попада в границите на районите, в които кметът на общината със заповедта си по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ е определил, че общината ще предоставя услугата. В случая отговорът на този въпрос е положителен. След като процесният имот е част от урбанизираната територия, в която се предоставя услугата по чл. 62, т. 3 от ЗМДТ, то законосъобразно на задълженото лице като собственик са определени и допълнителни задължения за такса битови отпадъци.

Аналогични са аргументите по отношение предоставянето на компонента „депо“, с уточнението, че съгласно разпоредбата на чл. 71 от ЗМДТ, в приложимата й редакция, не се събира такса когато имотът е незастроен или не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец и ред, определени с наредбата по чл. 9, от задълженото лице до 31 октомври на предходната година в общината по местонахождението на имота. В настоящия случай, по делото не са спорни по делото обстоятелствата, че имотът е застроен и не е подадена декларацията по чл. 9 от Наредбата до 31.10. на предходната година. От страна на ответника по делото са представени доказателства за наличие на регионално депо за неопасни отпадъци в землището на [населено място], в което се обезвреждат неопасни отпадъци, включително за община Пловдив.

Оспорващият не е повдигнал конкретни възражения по размера на установените задължения. След служебна проверка съдът установява, че размерът на задълженията и лихвите по основания и периоди са правилно изчислени.

Мотивиран от горното при проверката по чл. 168 от АПК съдът намира, че оспореният административен акт е валиден, издаден в предписаната от закона форма без допуснати съществени процесуални нарушения, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което подадената срещу него жалба се явява неоснователна.

Предвид изхода на делото, на ответника се дължат сторените разноски по производството за осъществената юрисконсултска защита. На основание чл. 161, ал. 1 изр. посл. от ДОПК, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа /в приложимата й редакция/, те се констатират в размер на 400 лева.

Ето защо, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П. Н. Д., [ЕГН] [населено място], [улица], ***, против акт за установяване на задължения по декларация № 3581-1 от 04.12.2024г., издаден от С. П. – главен инспектор в отдел „Събиране и контрол“ в дирекция „Местни данъци и такси“ при община Пловдив, упълномощен със заповед № 23 ОА – 2865 от 02.11.2023г. на кмета на община Пловдив, потвърден с решение № 11 от 14.02.2025г. на директор на дирекция „Местни данъци и такси“ при община Пловдив, относно допълнително установени дължими суми за местни данъци и такси за недвижим имот земя и сграда, находящ се в [населено място], район Северен, местност Жилищен парк „Марица – север“ с идентификационен номер 56784.501.224, за периода от 01.01.2019г. до 31.12.2024г., както следва: данък върху недвижимите имоти /ДНИ/ в общ размер на 361,98лв., ведно с прилежащите лихви към 04.12.2024г. в общ размер на 118,75лв. и такса за битови отпадъци /за компонентите обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения и за подържане чистотата на териториите за обществено ползване/ в общ размер на 210,31лв., ведно с прилежащите лихви към 04.12.2024г. в общ размер на 66,30лв.

ОСЪЖДА П. Н. Д., [ЕГН] [населено място], [улица], ***, да заплати на Община Пловдив сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляваща съдебни разноски.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 160, ал. 7 от ДОПК.

 

 

 

СЪДИЯ: