РЕШЕНИЕ №
гр.Русе,
17.12.2019г.
...... Русенският окръжен съд.... наказателна ... колегия в публично заседание
на......дванадесети декември ........през двехиляди и деветнадесета.....година в състав:
Председател: Юлиян Стаменов
Милена Пейчева
Членове: Ъшъл Ириева
при секретаря ………Тодорка Недева............................в присъствието на
прокурора ..............................като разгледа докладваното
от ............... съдията Пейчева .....ВНЧНД
№ 755..
по описа за 2019 г.,съобрази:
Производството е по глава ХХІ от
НПК.
С Присъда № 120/23.08.2019г. на РРС, постановена по НЧХД
№ 1593/18 на РРС, подсъдимият Н.Й.Х. е признат за
виновен както следва:
В това че на 22.02.2018г., на публично място – пред административна сграда на
Кметство в с.Кривия, обл.Русе, казал думи и изрази, унизителни за честта и
достойнството на Т.Д.И. ***, поради което и на основание чл.148, ал.1, т.1 вр. с чл.146, ал.1, вр.чл.54 от НК,
му е наложено наказание глоба в размер на 3000 лева.
Виновен в това, че на 22.02.2018г. в с.Кривия, обл.Русе,
причинил на В.П.И. *** лека телесна повреда – болка и страдание без
разстройство на здравето, поради което и на основание чл.130 ал.2, вр.чл.54 от НК му е наложил наказание глоба в размер на 300
лева и обществено порицание, което да се изпълни чрез поставяне на присъдата на
видно място в кметството на с.Кривня,
обл.Русе за срок от 7 дни.
На основание чл.23 ал.1 от НК на подсъдимия е наложено
едно общо наказание, а именно глоба в размер на 3000 лева.
На основание чл.23 ал.2 от НК към това общо наказание е присъединено наказанието обществено
порицания.
Подсъдимият е осъден да заплати на Т.Д.И. обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, резултат на престъплението по чл.148 ал.1 т.1, вр.чл.146 ал.1 от НК , в размер на 1000 лева, със законната
лихва от датата на деликта-22.02.2018г. до окончателното изплащане, като иска в
останалата му част, до пълния предявен размер от 2000 лева е отхвърлен като
неоснователен.
Подсъдимият е осъден да заплати на В.П.И. обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, резултат на престъплението по чл.130 ал.2 от НК,
в размер на 1000 лева, със законната лихва от датата на деликта-22.02.2018г., до окончателното изплащане, като иска в
останалата му част, до пълния предявен размер от 1500 лева е отхвърлен като
неоснователен.
Подсъдимият е
осъден да заплати държавна такса върху уважения размер на гражданските искове,
както и направените по делото разноски по сметка на РРС.
Присъдата на РРС, в нейните
осъдителни части, е обжалвана от подсъдимия Н.Х., чрез упълномощеният си
защитника адв.А.С. от РАК. Навеждат се доводи за
необоснованост, постановяване на съдебния акт при допуснати нарушения на
материалния закон и съществени процесуални нарушения, по подробно развити в
жалбата и в допълненията към нея съображения. Иска се отмяна на осъдителната
присъда и постановяване на изцяло оправдателна такава и за двете престъпления,
като гражданските искове да бъдат отхвърлени изцяло. Алтернативно се иска изменение на присъдата, като за
престъплението по чл.130 ал.2 от НК подсъдимият да бъде оправдан, поради липса
на умисъл и гражданския иск предявен от В.И. да бъде изцяло отхвърлен, а по
отношение на престъплението обида да бъде приложен института на реторсията по чл.148 ал.3, вр.ал.1
т.1, вр.чл.146 ал.2 от НК, тъй като Т.И. е отвърнала
веднага също с обида на подсъдимия, като предявеният от нея граждански иск бъде
намален по размер. Претендират се направените по делото разноски, които да
бъдат възложени на тъжителите.
Постъпил е отговор на
въззивната жалба, от частните тъжители Т.И. и В.И., чрез техния повереник адв.С.П. от РАК, в който се иска първоинстанционната
присъда да бъде потвърдена, като законосъобразна и правилна по подробно изложените
съображения.Претендират се направените пред въззивната инстанция разноски.
В съдебно заседание подсъдимият
не се явява и не взема становище. Уълномощеният му
защитник адв.А.С. поддържа въззивната жалба по
подробно изложените в съдебно заседание съображения.
В съдебно заседание частните тъжители
не се явяват и не вземат становище. Упълномощеният
им повереник адв.С.П. от РАК поддържа съображенията,
изложени в отговора по жалбата на подсъдимия.
Като прецени доказателствата по делото, доводите
на страните и извърши служебна проверка на правилността на присъдата, Окръжният съд намира следното:
Жалбата е основателна, в частта
й за допуснати съществени процесуални нарушения, но по съображения различни от
наведените в жалбата.
С тъжбата на Т.И. и В.И. се сочи, че подсъдимият е извършил две
престъпления, както следва:
За това, че на 22.02.2018г.в
с.Кривня, обл.Русе
казал нещо унизително за мчестта и досотйнството на Т.И., в енйно присътиве, на публично място- пред кметството на с.Кривня,
чрез думите и изразите: „ Слушай, нещастнице, махай се
от тук, от Кривня !...Ненормалнице, Кривня не те
иска, заради теб детската градина не работи два месеца ! Паразит си, ненормална
си ! Случай, И., махай се от тука, като си ненормална върви се лекувай“. Което
е квалифицирано като престъпление по чл.148 ал.1 т.1, вр.чл.146
ал.1 от НК /л.4 от делото/.
За това, че на 22.02.2018г.в
с.Кривня, обл.Русе,
причинил на В.И. лека телесна повреда- болка и страдание, без разстройство на
здравето- престъпление по чл.130 ал.1 от НК /л.4 от делото/.
С разпореждане от 02.01.2019г. районният съд е дал ход на тъжбата и е
предал подсъдимия на съд за две престъпления:
По чл.148 ал.1 т.1, вр.чл.146 ал.1 от НК за това, че на 22.02.2018г. на
публично място- пред сградата на кметството в с.Кривня, обл.Русе казал думи и изрази
унизителни за честта и достойнството на Т. И.. Без да посочва конкретните употребени
думи и изрази /л.30 от делото/.
По чл.130 ал.2 от НК, за това, че
на 22.02.2018г. в гр.Русе, причинил е
на В.И. лека телесна повреда- болка и
страдание, без разстройство на здравето /л.30 от делото/.
С обжалваната присъда подсъдимият Н.Х. е признат за
виновен за следното:
В това че на 22.02.2018г., на публично място
– пред административна сграда на Кметство в с.Кривия, обл.Русе, казал думи и изрази,
унизителни за честта и достойнството на Т.Д.И. ***, поради което и на основание
чл.148, ал.1, т.1 вр. с чл.146, ал.1, вр.чл.54 от НК, му е наложено наказание глоба в размер на
3000 лева. /Без да са конкретизирани обидните думи и изрази/.
Виновен в това,
че на 22.02.2018г. в с.Кривия, обл.Русе, причинил на В.П.И. *** лека телесна повреда –
болка и страдание без разстройство на здравето, поради което и на основание
чл.130 ал.2, вр.чл.54 от НК му е наложил наказание
глоба в размер на 300 лева и обществено порицание, което да се изпълни чрез
поставяне на присъдата на видно място в кметството на с.Кривня, обл.Русе за срок от 7 дни.
В мотиви към присъдата е посочено:
В началото на мотивите, че
тъжителите са обвините подсъдимия в двете горепосочени престъпления, като
мястото на извършване на престъплението обида е в с.Кривня, а мястото на извършване на престъплението по чл.130 ал.2 от НК
е в гр.Русе /л.172 от делото/.
В мотивите са посочени обидните
думи, казани от подсъдимия по адрес на И., а именно: „паразит“, „ненормалнице“, „нещастнице“, „ще те заколя“ /л.173 от делото/.
При индивидуализацията на наказанията
наложени на подсъдимия, в мотивите е посочена, че за престъплението по чл.148
ал.1 т.1, вр.чл.146 ал.1 от НК съдът е наложил на
подсъдимия наказание глоба в размер на 3000 лева и обществено порицание. А за
престъплението по чл.130 ал.2 от НК е наложил наказание глоба в размер на 300
лева /л.178 от делото/.
С оглед изложеното въззивната
инстанция констатира, че при постановяване на обжалваната присъда са допуснати
множество съществени процесуални нарушения, които правят невъзможно да се
провери действителната воля на съда и които са нарушили правата на страните. Те
се изразяват в следното:
1.Неправилно посочване мястото
на извършване на престъпленията, което е съществен признат от обективната
страна на всяко едно от престъпленията. В тъжбата се твърди, че двете
престъпления са извършени в с.Кривня, обл.Русе. С
разпореждането на съда подсъдимият е предаден на съд за причинена телесна повреда
на И. в гр.Русе. В присъдата е постановено , че двете престъпления са извършени
в с.Кривия, обл.Русе.
Като в мотивите е посочено, че подсъдимият е предаден на съд за причинена
телесна повреда в гр.Русе /л172 от делото/, което е в съответствие с разпореждането
на съда, но е в противоречие с отразеното в присъдата за това престъпление. В
други части на мотивите е посочено, че тази телесна повреда е причинена в
с.Кривня /л.177 от делото/, което е в съответствие с отразеното в тъжбата, но е
в противоречие с посоченото в присъдата и в разпореждането на съда.
Налице е пълна неяснота в кое
населено място е извършено престъплението по чл.130 ал.2 от НК. Налице е и
противоречие между присъдата и мотивите към нея относно това обстоятелство.
Налице е противоречие между отразеното в тъжбата, в присъдата и в мотивите и
относно другото престъпление, тъй като не може да се приеме, че с.Кривия и
с.Кривня са идентични населени места.
2. Налице е противоречие, несъответствие
и неяснота между изречените от подсъдимия обидни думи, по адрес на Т.И.. В
тъжбата са посочени едни думи и изрази. В разпореждането на съда не са посочени
такива, което е пропуск, който именно е довел до последващите грешки досежно
тези обстоятелства. В присъдата също не са посочени конкретни думи и изрази, поради
което не може да се прецени дали подсъдимият е признат за виновен за всички
наведени в тъжбата думи и изрази или само за някои от тях. В мотивите към
присъдата са посочени думите: “паразит“, „ненормалнице“,
„нещастнице“, „ще те заколя“, като първите три от тях
може да се приеме, че съответстват с описаните в тъжбата. В същото време
последния израз „ще те заколя“ освен
че не е обиден, а има характера на закана с убийство, не е посочен никъде в
тъжбата. Доколкото присъдата и мотивите към нея са едно цяло, по начина, по който
е процедирал районния съд се налага извода, че подсъдимият е признат за виновен
за нещо различно и в повече от отразеното в тъжбата, което е недопустимо.
3. Налице са неправилно
наложени наказания за двете престъпления.
За престъплението по чл.148
ал.1т.1 от НК в закона е предвидено наказание глоба и обществено порицание. За
това престъпление, с присъдата на подсъдимия е наложено само наказание глоба,
без комулативно предвиденото обществено порицание
/л.170 от делото/. В мотивите към присъдата е посочено, че за това престъпление
на подсъдимия е определено наказание глоба и обществено порицания /177-178 от
делото/. Така е налице пълно противоречие между присъда и мотиви относно вида
на наложеното за това престъпление наказание.
За престъплението по чл.130
ал.2 от НК в закона са предвидени три алтернативни по вид наказания: лишаване
от свобода; пробация; глоба. За това престъпление
с присъдата на подсъдимия е наложено наказание по третата алтернатива- от вида
глоба, като в същото време е наложено и наказание обществено порицание, каквото
не е предвидено в текста на закона /л.170 от делото/. В мотивите към присъдата
е посочено, че за това престъпление на подсъдимия е определено наказание глоба
/л.178 от делото/. Така е налице пълно
противоречие между присъда и мотиви относно вида на наложеното за това
престъпление наказание.
Касае се за допуснати особено съществени
процесуални нарушения и множество такива, които не позволяват да се разбере
действителната воля на решаващия съд, те са нарушили правата на страните. Тези
нарушения са неостраними в настоящето производство,
но могат да бъдат остранени при ново разглеждане на
делото. Предвид това присъдата следва да
бъде отменена изцяло и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на
районния съд.
С оглед изложеното съдът не
обсъжда доводите на страните по съществото на спора. По същите аргументи настоящият
състав не присъжда и направени от страните разноски пред въззивната инстанция.
Мотивиран така и на осн.чл.334 т.1 от НПК,съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло присъда № 120/23.08.2019г.
на Русенския районен съд,постановена по НЧХД № 1593/18 на РРС и ВРЪЩА делото на
Русенския районен съд за ново
разглеждане от друг състав на съда.
Решението не подлежи на
обжалване.
Председател:
Членове: