Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 11.03.2021 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, IV „Д” въззивен състав, в
публичното заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА
КОРДОЛОВСКА
М.
МАЛОСЕЛСКА
при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Кордоловска гражданско въззивно
дело № 16905 по описа за 2019 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 - 273 от
ГПК.
С решение №
245316 от 16.10.2019 г. по гр. д. № 14099/2019 г. по описа на СРС, ГО, 65
състав съдът е осъдил З. „Е.” АД, ЕИК *******, да заплати на Н.Л.К., ЕГН **********, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата от 2 500 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените
от реализирано на 19.02.2018 г. ПТП, вследствие противоправното поведение на
водача на л.а. „Дайхатцу“, с peг. № *******, неимуществени вреди - болки и
страдания от настъпили увреждания, изразяващи се в навяхване и разтягане на
свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб, ведно със законната
лихва от 27.10.2018 г. до плащането, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата в размер на 300 лева - разноски, като е отхвърлил иска по чл. 432, ал. 1 КЗ за горницата до пълния размер от 5 000 лева, както и за вреди, изразяващи се
в трудно преодолим стрес, срив в самочувствието, страх от излизане навън,
нарушение в съня, повишена чувствителност и продължаваща болезненост в областта
на шията и на лявата ръка.
С решението З. „Е.” АД, ЕИК *******
е осъдено да заплати на адв. В.В.О. на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. с чл.
38, ал. 2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение в размер на 290 лева, а Н.Л.К.,
ЕГН ********** е осъден да заплати на З. „Е.” АД, ЕИК ******* на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК сумата в размер на 125 лева - разноски.
Недоволен от решението в ЧАСТТА,
с която е уважен предявения иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ е
останал ответникът в производството З. „Е.” АД, който го обжалва при твърденията, че същото е
неправилно, незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон –
чл. 52 от ЗЗД и процесуалните правила. По-конкретно поддържа, че в хода на
първоинстанционното производство не се е установило по безспорен начин пряката
причинно-следствена връзка между настъпилите увреждания вследствие на ПТП и
болките и страданията, които е понесъл ищецът. Отново прави възражение за
съпричиняване, поради непотърсена по-рано медицинска помощ, а едва 6 дни след
ПТП, с което е допринесъл за усложняване на вредоносните последици и
изпитването на по-тежки болки. Искането към съда е да отмени решението в
обжалваната част, исковете да бъдат изцяло отхвърлени, а в условията на
евентуалност размерът на присъденото застрахователно обезщетение да бъде
намален до максимум 20% от претендираната с исковата молба сума. Претендира
разноски. Прави възражение за прекомерност на разноските на въззиваемата
страна.
Въззиваемата страна Н.Л.К.
оспорва въззивната жалба чрез процесуалния си представител адв. О. в
депозирания по реда на чл. 263 ГПК писмен отговор с подробно изложени в нея
съображения. Моли съда да остави без уважение въззивната жалба. Претендира
разноски.
Решението в отхвърлителната част
за разликата над 2 500 лв. до 5 000 лв., като необжалвано от ищеца е влязло в
сила.
Съгласно чл. 269 от ГПК,
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението; по
допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата. Както вече Върховният касационен съд многократно се е
произнасял (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; №
95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на ІV г.о.; № 764 от 19.01.2011 г.по
гр. д. № 1645/09 г. на ІV г.о.; № 702 от 5.01.2011 г.по гр. д. № 1036/09 г. на
ІV г.о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г.на ІV г.о) въззивният съд
се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз
основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява
законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността
само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд; относно
правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в
жалбата пороци, а надхвърлянето на правомощията по чл. 269 ГПК е основание за
касиране на въззивното решение.
В случая съдържащите се в жалбата
оплаквания са за нарушение на нормата на чл. 52 от ЗЗД при постановяването му,
по-конкретно се поддържа несправедливо определяне на размерите на претърпените
от ищецът неимуществени вреди, както и неотчитане на възражението за
съпричиняване на вредоносния резултат.
По делото е отделено като безспорно,
обстоятелството, че гражданската отговорност на делинквента е била застрахована
при ответника по валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност” към
датата на застрахователното събитие.
При съвкупна преценка на събраните по делото писмени доказателства, вкл. заключенията на приетите от
първоинстанционния съд и неоспорени от страните СМЕ и САТЕ, се
установява, че на 19.02.2018 г. в светлата част на денонощието по бул. „Никола
Петков“ се движи л.а. „Мерцедес Е 350“ с рег. № *******, управляван от Н.К..
Пътната настилка е била асфалтова и мокра. В същото време и със същата посока
на движение попътно зад л.а. „Мерцедес Е 350“ се е движил л.а. „Дайхатцу Ф 300“ с рег. № *******,
управляван от Н.А.. В района на кръстовището с бул. „Цар Борис 3“, водачът на
л.а. Мерцедес намаля скоростта си на движение, л.а. Дайхатцу го застига и на
около 50 м. преди кръстовището с бул. „Цар Борис 3“ реализира ПТП с л.а.
Мерцедес. Ударът е нанесен с предната част на л.а. Дайхатцу в задната част на
л.а. Мерцедес. Като причина за настъпване на ПТП вещото лице по САТЕ е посочило
неспазване на необходимата дистанция от страна на водача на л.а. Дайхатцу Ф 300
с рег. № ******* – Н.А.. Според заключението на вещото лице констатираните щети
по участвалите в ПТП превозни средства съответстват на описания в протокола
механизъм на ПТП.
От показанията на свидетеля Л.Н.К. –
син на ищеца - се установява, че с баща си пътували заедно в деня на ПТП по
Околовръстен път и на светофара преди Горнобански път спрели, тъй като имало
задръстване, когато отзад ги ударил джип, на който вследствие на удара и двете
гуми били спукани. Свидетелят сочи, че ударът бил много силен, като
уврежданията по автомобила им били сериозни - увредени капак, броня, стопове.
Свидетелят заявил, че вследствие на ПТП баща му си наранил врата и може би
месец не можел да го движи и бил с поставена шина. След посещението на ПТП от
органите на КАТ свидетелят се разделил с баща си, който отишъл на лекар, където
му поставили шина/яка на врата. Според показанията на свидетеля К., баща му се
оплаквал, че не може да се облича и да шофира, като сочи, че веднъж той го е
водил на профилактичен преглед във ВМА. Свидетеля К. заявява, че с баща си не
живеели в едно домакинство.
От заключението на изслушаната
пред СРС Съдебномедицинска експертиза,
се установява, че ищецът Н.Л.К. е потърсил медицинска помощ на 25.02.2018
г., като е прегледан в МБАЛСМ „Пирогов“, където са му поставени следните
диагнози: навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на
гръбначния стълб; контузия на гръдния кош в ляво, с изразен подкожен хематом на
ниво V-VI ребра и минимален хемоторакс в ляво. Вещото лице сочи, че
времето за пълно възстановяване от навяхването и разтягането на свързващия
апарат на шийния отдел на гръбначния стълб, в т.ч. и на болковия синдром е от
порядъка на 20-25 дни, а на гръдната травма - 14-21 дни. Сочи, че от травмите, настъпили в следствие
на произшествието ищецът е напълно възстановен, а констатираните по време на
прегледа на ищеца болки в областта на шията в точки Вале, могат да се обяснят с
установените при проведена рентгенография на шия на 25.02.2018 г.
остеохондрозни промени в шийния отдел на гръбначния стълб, които нямат
връзка с настъпилото произшествие, както няма връзка с него и прещракването в
областта на лявата ръка, което ищецът съобщава. Вещото лице сочи, че е нормално
пострадалият да не изпита непосредствено след удара интензивна болка, но същата
следва да се е появила в порядъка от 12-24 часа след това. Според заключението
своевременното провеждане на лечението би оказало въздействие не върху
характера на увреждането, а само би скъсило оздравителния процес до долната му
граница. В експертизата, в отговор на въпрос първи, е посочено, че установените
травматични увреждания могат да бъдат получени при действието на твърди, тъпи
предмети, при значителна кинетична енергия и при условията описани в исковата
молба за настъпване на процесното ПТП, като не е изключено и настъпването им
при други обстоятелства от датата на ПТП до дата, на която е извършен първичния
преглед.
Първостепенния
съд е приел, че по делото не е установено ищецът с поведението си да е допринесъл
за възникването на вредите.
Пред настоящата
въззивна инстанция също остана недоказано възражението на въззивника-ответник
за съпричиняване от страна на ищеца на вредоносния резултат. Съгласно чл. 51,
ал. 2 ЗЗД обезщетението за вредите, причинени на увредения може да се намали,
ако сам той е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Според
безспорната и непротиворечива съдебна практика релевантен за съпричиняване на
вредата от страна на увредения е само онзи конкретно установен принос на
последния, без който не би се стигнало, наред с проявеното от виновния за непозволеното
увреждане, неправомерно поведение вредоносен резултат. Поради това не всяко
поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не
съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като
съпричиняващо вредата по см. на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а само това, чието конкретно
проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди. Освен
това приносът трябва да бъде доказан, а не хипотетичен. Степента на приноса
предполага съпоставка на поведението на увредения с това на делинквента и
тежестта на допуснатите от всеки един нарушения, довели до настъпване на
вредоносния резултат. В настоящия случай не се установява противоправно
поведение на ищеца, като водач на МПС, в причинна връзка с което да е настъпило
произшествието. Вещото лице по приетата СМЕ дава обяснения, че своевременното
провеждане на лечението би оказало въздействие не върху характера на
увреждането, а само би скъсило оздравителния процес до долната му граница. Липсва
заключение, че забавянето в потърсването на адекватна медицинска помощ е
допринесло за увеличаване на уврежданията. Нещо повече, в решението си СРС е взел в предвид при определяне на дължимото обезщетение обстоятелството,
че ищецът е посетил УМБАЛСМ „Пирогов“ 6 дни след произшествието, имайки предвид
заключението на вещото лице, че при своевременно посещение на лекар би се
скъсил оздравителният процес до долната граница. Поради изложеното, съдът
намира за недоказано възражението на въззивника-ответник за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия.
По делото е доказано,
че вследствие на това ПТП са настъпили твърдените и претендираните от ищеца
неимуществени вреди.
Предпоставките за приложение на
разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ са – застрахователно правоотношение по
договор за застраховка "Гражданска отговорност" сключен между
застрахователя и собственика на автомобила управляван от делинквента към датата
на настъпване на застрахователното събитие,
наличие на виновно противоправно поведение на делинквента, настъпила
вреда в правната сфера на пострадалото лице и причинна връзка между
противоправното поведение и увреждането. Отговорността на застрахователя в
хипотезата на чл. 432 от КЗ при застраховката "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, е функционална на деликтната отговорност,
т.е. тя е налице дотолкова, доколкото е налице отговорността на делинквента.
На основание гореизложеното
въззивният съд приема, че в конкретния случай са налице предпоставките на чл. 432,
ал. 1 от КЗ за ангажиране отговорността на ответното застрахователно дружество
за заплащане на ищеца на обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди.
Справедливото обезщетяване по
смисъла на чл. 52 от ЗЗД, както това изрично е прието и в ППВС № 4/68 г.,
означава да бъде определен от съда
онзи точен паричен еквивалент не само на болките и страданията, понесени от
конкретното увредено лице, но и на всички онези неудобства, емоционални,
физически и психически сътресения, които съпътстват същите.
Настоящият въззивен състав
приема, че прилагайки разпоредбата на чл. 52 ЗЗД районният съд е отчел в
достатъчна степен вида и характера на претърпените от ищеца болки и страдания
от причинените му телесни повреди – навяхване
и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб, както и преживените от тях негативни
емоции причинени в резултат на процесното ПТП – преживени болки и страдания, поради
което е изградил обоснован правен извод, че с присъденото обезщетение на Н.К.
в размер на 2 500 лева, ще бъдат максимално репарирани последиците от същото,
съобразно въведения от законодателя критерий за справедливост, намиращ
приложение и в хипотезата на чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Неоснователни са изтъкнатите във
въззивната жалба доводи, че размера на присъденото обезщетение е завишен.
Тук следва да се обърне внимание, че при определянето на размера на едно
обезщетение винаги трябва да се държи сметка на конкретиката на дадения казус -
на вида и характера на претърпените от ищецът вреди,
отражението им върху него, и на всички други обстоятелства, имащи значение в
тази връзка, установени въз основа на събраните по делото доказатества. Т.е.
всяко обезщетение се определя строго индивидуално, на базата на конкретните
събрани по делото доказателства и не може същото да се завишава или занижава необосновано
на базата на съдебна практика по други казуси, без да се държи сметка на
конкретиката на случая и събраните доказателства. Същото се отнася и до
установения лимит към датата на ПТП. Това че същият е бил по-високо или
по-ниско определен към датата на инцидента, не може само по себе си да обуслови
присъждането на по-високо или по-ниско обезщетение, а винаги трябва да бъде
определен от съда онзи точен паричен еквивалент на болките и страданията,
понесени от конкретното увредено лице, и на всички онези неудобства,
емоционални, физически и психически сътресения, които съпътстват същите, така
както те са установени по делото от събраните в тази насока доказателства. В
противен случай би се стигнало до определянето на обезщетение, което няма да е
съобразено с обстоятелствата по делото и събраните доказателства, а оттук ще се
стигне до нарушаване на критерия за справедливост предвиден в чл. 52 от ЗЗД. Първоинстанционният
съд е извършил подробен, прецизен и точен анализ на всички събрани по делото
доказателства, на установените факти и обстоятелства, и ги е съобразил напълно
при преценката му относно размера на присъденото обезщетение.
Във
връзка с горното, настоящият съдебен състав, изхождайки от понятието
"неимуществени вреди", в което, според последователната практика на
ВКС, се включват всички онези телесни и психически увреждания на пострадалите и
претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни
емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху
психиката, но и създаващи социален дискомфорт за определен период от време,
както и от разбирането, че критерият за справедливост, чийто израз е нормата на
чл. 52 ЗЗД, не е абстрактен, а всякога детерминиран от съществуващата в
страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на
даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава, намира, че определеният
от СРС размер на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди е
справедлив по смисъла на чл. 52 от ЗЗД и така определен същият в пълна степен
отговаря на действително претърпените от ищеца неимуществени вреди, настъпили в резултат на
ПТП, и ще допринесат за пълното му възмездяване.
В
упражнение на правомощията си по чл.271 от ГПК въззивната инстанция е длъжна да
потвърди обжалваното решение.
На
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗА въззивникът следва да
заплати на адв. О. разноски пред въззивната инстанция в размер на 348 лв. с ДДС,
представляващи адвокатско възнаграждение.
При тези мотиви,
Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 245316 от 16.10.2019 г. по гр. д. № 14099/2019 г. по описа на СРС,
ГО, 65 състав.
ОСЪЖДА З. „Е.”
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на адв. В.В.О.
с адрес: *** на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК вр. с чл. 38, ал. 2 от ЗА
адвокатско възнаграждение в размер на 348 лева с ДДС.
Решението не
подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1 2.