Р Е Ш Е Н И Е
№ 548 10.02.2020
година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд пети граждански състав
на шестнадесети януари през две хиляди и двадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: Магдалена Маринова
При секретаря: Марина Димова,
като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 2230 по описа на Бургаски районен съд за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда
на чл.422 от ГПК и е образувано по повод искова молба от Водоснабдяване и
канализация” ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
Бургас, кв. Победа, ул.„Ген. Владимир Вазов” №3, сграда „Метални панели и
конструкции”, ет.4, представлявано от Г.Й.Т., пълномощник: Д. Б.З. –юрисконсулт, за
приемане за установено по отношение на ответника А.Т.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, че
дължи на ищеца сумата от сумата от 294,35 /двеста деветдесет и четири лева
и тридесет и пет стотинки/ лева – главница, представляваща неплатени задължения
за доставена, отведена и пречистена вода в периода от 25.10.2016 г. до
25.01.2018 г., сумата от 41,35
/четиридесет и един лева и тридесет и пет стотинки/ - мораторна лихва, дължима
за периода от 26.11.2016 г. до 24.10.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 294,35 лева, считано от 29.10.2018 г. до изплащане на
задължението.
Фактическите твърдения, изложени в исковата молба и уточнението към нея са следните:
Ответникът А.Т.Х. е клиент на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД по силата на валидно възникнало и съществуващо правоотношение с предмет доставка на ВиК услуги. Ответникът притежава качеството потребител в отношенията с дружеството на основание чл.3 от Наредба №4 от 14.09.2004 година за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи за водоснабден обект, находящ се на адрес: град Бургас,ж.к. „Зорница“ бл.11, вх.1, ет.3, ап. среден. Ищецът излага, че представляваното от него дружество точно и добросъвестно е осъществявал непрекъснато водоподаване, считайки ответника за негов контрагент. Съгласно публично известните Общи условия на оператора е открита партида в базата данни с абонатен № 920771. Доставките са отчитани по електронен път, като са взети предвид количествата консумирана вода, изчислена по реда на чл.39, ал.5 от Наредбата. Като абонат ответникът следвало да заплаща потребените услуги в 30- дневен срок от датата на издаване на фактурата, съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия на дружеството. По издадени фактури в периода от 25.10.2016 година до 25.01.2018 година, за отчетен период от 12.07.2016 година до 10.01.2018 година неплатените в срок задължения са в размер на 295,35 лева и произтичат от потребени ВиК услуги за доставена, отведена и пречистена вода. Върху тези суми ответникът дължи и обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху стойността по издадените фактури от момента на падежа до датата на предявяване на исковата претенция в размер от 41,35 лева, начислена за периода от 26.11.2016 година до 24.10.2018 година, както и лихва от датата на предявяване на иска до окончателното й плащане. При тези фактически твърдения ищецът моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове. Приложени са доказателства.
В преклузивния едномесечен срок по чл. 131 от ГПК ответникът не е дал писмен отговор.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа предявените искове. Моли съда да постанови неприсъствено решение.
В съдебно заседание ответникът не се явява лично, не е постъпило становище по предявения иск.
Предявените установителни искове са допустими, предвид разпореждане плащане на сумите със Заповед № 3 945 от 30.10.2018 година, постановена по частно гражданско дело № 7776 по описа на Бургаски районен съд за 2017 година, връчването на книжата по реда на чл.47 от ГПК и указанията на съда до кредитора за предявяване на иск.
Исковете са предявени по реда на чл. 422 от ГПК и са правно основание чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Съгласно чл.238 от ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. В чл. 239 е посочено, че съдът постановява неприсъствено решение когато: 1. на страните са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание; 2. искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства.
В конкретния случай с разпореждането по чл. 131 от ГПК на ответника е указана възможността ищецът да поиска постановяване на неприсъствено решение в случай на непредставяне в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
От приложените
към исковата молба писмено доказателства / Справка – извлечение от отчет с
мобилно устройство за студен водомер за абонатен № 920771, Справка – извлечение
на отчет с мобилно устройство за топъл водомер с титуляр А.Т. ***, осем
фактури, издадени в период от 25.10.2016 година до 25.01.2018 годи, индивидуализирани в исковата молба и в
заявлението за издаване на заповед за изпълнение/, както и от заявление за
прехвърляне на партида от посочения ответник и декларация по чл.14 от ЗМДТ,
подадена от нея, настоящият състав приема, че се установява вероятна
основателност на предявения иск.
Основателността на главния иск за заплащане на цена обуславя и вероятна основателност на акцесорния иск за лихва с правно основание чл.86 от ЗЗД.
По претенцията с правно основание чл. 78 от ГПК и предвид изхода на спора е основателно претенцията за присъждане на разноските, направени по водене на делото. Към исковата молба е приложено доказателство за внесена по сметка на Бургаски районен съд държавна такса в размер 75 лева, която следва да бъде присъдена на посоченото основание. Съгласно чл. 78, ал.8 от ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. В случая приложение следва да намери чл.25 от Наредбата за правната помощ, съгласно който за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв. В случая, предвид цената на иска и фактическата и правната сложност на делото, настоящият състав приема, че следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Съгласно мотивите към т.11г от ТР №4 от 18.06.2014
г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда
на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство. При това положение настоящият
състав приема, че са дължими и разноските, направени в заповедното
производство, които са присъдени в размер 75 лева, от които сумата 25 лева,
представляваща платена по сметка на Бургаски районен съд държавна такса и сумата
50 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение
По изложените съображения следва да бъде постановено неприсъствено решение, с което предявените искове следва да бъдат уважени и в тежест на ответника да бъдат възложени разноските, направени по водене на делото.
Мотивиран от горното и на основание чл. 238 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника А.Т.Х., ЕГН **********, с адрес: ***,
че дължи на ищеца „Водоснабдяване и
канализация” ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
Бургас, кв. Победа, ул.„Ген. Владимир Вазов” №3, сграда „Метални панели и
конструкции”, ет.4, представлявано от Г.Й.Т.,
пълномощник: Д. Б.З. –юрисконсулт, сумата 294,35 /двеста деветдесет и четири лева и
тридесет и пет стотинки/ лева – главница, представляваща неплатени задължения
за доставена, отведена и пречистена вода в периода от 25.10.2016 г. до
25.01.2018 г., сумата от 41,35
/четиридесет и един лева и тридесет и пет стотинки/ - мораторна лихва, дължима
за периода от 26.11.2016 г. до 24.10.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от
294,35 лева, считано от 29.10.2018 г. до изплащане на задължението.
ОСЪЖДА А.Т.Х., ЕГН **********, с адрес:
***, да плати на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: град Бургас, кв. Победа, ул.„Ген. Владимир Вазов” №3,
сграда „Метални панели и конструкции”, ет.4,
представлявано от Г.Й.Т., сумата 175,00 лева /сто седемдесет и пет
лева/, представляваща разноски, направени по водене на делото.
ОСЪЖДА А.Т.Х., ЕГН **********, с адрес:
***, да плати на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: град Бургас, кв. Победа, ул.„Ген. Владимир Вазов” №3,
сграда „Метални панели и конструкции”, ет.4,
представлявано от Г.Й.Т., сумата 75,00 лева /седемдесет и пет лева/,
представляваща разноски, направени в заповедното производство по частно
гражданско дело № 7761 по описа на Бургаски районен съд за 2018 година.
Решението не подлежи на обжалване на основание на основание чл.239, ал.4 от ГПК.
Защитата срещу неприсъственото решение се осъществява по реда на чл.240 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: п/ не се чете/
Вярно с оригинала! МД