№ 2584
гр. София, 31.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
при участието на секретаря БРАНИМИРА В. ИВАНОВА ПЕНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно
наказателно дело № 20241110201110 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ЕТ „ХХХХХХХХХХХ – Р. М.“, ЕИК
ХХХХХХХХХХХ, чрез адв.Т., срещу Електронен фиш № **********,
издаден от Агенция "Пътна инфраструктура", с който на основание чл. 187а,
ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на
жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2500 /две
хиляди и петстотин/ лева за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
В жалбата се релевират пространни доводи в подкрепа на
обстоятелството, че атакуваният електронен фиш е незаконосъобразен и
неправилен поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени
процесуални нарушения и поради несъответствие с целта на закона.
Конкретно се поддържа, че в случая липсва правно предвидена възможност за
санкциониране на нарушенията по чл.179, ал. 3б ЗДвП с издаване на
електронен фиш и ангажирането на административнонаказателната
отговорност по чл. 179, ал. 3б ЗДвП с издаване на електронен фиш при
условията на чл. 189ж ЗДвП е недопустимо, доколкото съгласно чл. 189ж, ал.
1 ЗДвП електронен фиш може да се издаде, когато се установи нарушение
единствено по чл. 179, ал. 3 ЗДвП. Сочи се, че нормите на чл. 179, ал. 3 и ал.
1
3б ЗДвП имат различно съдържание – с първата се предвижда наказание за
водач, който управлява ППС по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП, а с
втората се санкционира собственик на ППС от категорията по чл. 106, ал. 3
ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10,
ал. 1, т. 2 ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни,
посочени в чл. 106, ал. 1 ЗП. Навежда се, че за нарушението, за което е
санкциониран ЕТ „ХХХХХХХХХХХ - Р. М.“, наказващият орган не
разполага с процесуалната възможност да издава електронни фишове, като по
този начин да се отклонява от общия ред за ангажиране на
административнонаказателната отговорност. Сочи се също така, че
неиздаването на АУАН и на НП, освен че ограничава правата на
санкционираното дружество да подаде възражения и да представи
доказателства по тях, лишава от преценка административния орган дали е
налице маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН или малозначителност на
деянието.
На следващо място се поддържа, че процесното МПС се ползва по
договор за наем от ЕТ „ХХХХХХХХХХХ – Р. М.“, като в изпълнение на
законовите изисквания за заплащане на пътни такси последният има договор с
дружество, предоставящо услуга по електронно събиране на такса за
изминато разстояние. Излагат се аргументи, че товарен автомобил влекач
ХХХХХХХХХХХ, с регистрационен номер ХХХХХХХХХХХ е бил
оборудван с бордово устройство по см. на § 1, т. 7 от ДР на Наредбата за
условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена
система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на
база време и на база изминато разстояние, което бордово устройство е
отговаряло на съответните технически изисквания за целите на ТОЛ
таксуването, респективно за процесния период - 10:51 часа на 01.09.2021 г. са
подавани тол данни, включително за навлизането и движението по платената
пътна мрежа и са генерирани данни за таксуване с тол такси, които са изцяло
заплатени по начина и в сроковете, уговорени в договора на
„ХХХХХХХХХХХ" ЕООД с „ТОЛ БГ“ ЕООД.
По изложените съображения се релевира искане към съда за отмяна на
атакувания електронен фиш.
2
В проведеното по делото съдебно заседание, в което е даден ход по
същество, въззивникът, редовно призован, не изпраща процесуален
представител. В депозирана по делото молба от адв. Т., процесуален
представител на въззивника с доказателства по делото за надлежно учредена
представителна власт, е взето подробно становище по въпросите от предмета
на доказване в производството, като се моли атакуваният акт да бъде отменен
като неправилен и незаконосъобразен. Претендират се сторените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение, за което се представя списък по реда
на чл. 80 ГПК.
Административнонаказващият орган редовно призован, се представлява
от юрк. Георгиева, с доказателства по делото за надлежно учредена
представителна власт. В дадения ход по същество процесуалният
представител изразява становище за неоснователност на депозираната жалба,
поради което моли атакуваният електронен фиш да бъде потвърден изцяло.
Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение и се релевира
възражение за прекомерност по отношение размера на разноските на
насрещната страна.
Софийският районен съд, след като обсъди доводите в жалбата, както и
събраните по делото доказателства и след като в съответствие с разпоредбите
на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакувания
електронен фиш, констатира следното:
Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в срока по чл.
59, ал. 2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице и е насочена срещу
административнонаказателен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема
следната фактическа обстановка:
На 01.09.2021 г. в 10:51 часа, ППС – Влекач ХХХХХХХХХХХ с рег. №
ХХХХХХХХХХХ, собственост на жалбоподателя ЕТ „ХХХХХХХХХХХ – Р.
М.“, ЕИК ХХХХХХХХХХХ, с технически допустима максимална маса
19000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6С, в състав с ремарке с общ
брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44000,
се движело в Столична община, по път А-6 км 50+427, с посока намаляващ
километър, който път бил включен в обхвата на платената пътна мрежа, като
за същото било установено нарушение с устройство № 10182,
3
представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси
по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път А-6 км 50+427,
изразяващо се в това, че за посоченото ППС изцяло не била заплатена
дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за
посоченото ППС нямало валидна маршрутна карта или валидна тол
декларация за преминаването.
За извършеното нарушение срещу жалбоподателя ЕТ
„ХХХХХХХХХХХ – Р. М.“, ЕИК ХХХХХХХХХХХ, като собственик на
регистрираното ППС, бил издаден обжалваният в настоящото съдебно
производство Електронен фиш № ********** от 01.09.2021 г.
Препис от електронния фиш бил връчен на представител на въззивника
на 01.11.2023 г., като в законоустановения 14-дневен срок последният подал
жалба срещу горепосочения електронен фиш, която инициирала настоящото
производство.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на писмените доказателства, приложени към административнонаказателната
преписка и допълнително изисканите такива, приобщени по реда на чл. 283 от
НПК, които преценени в своята съвкупност не налагат различни фактически
изводи.
Следва да се има предвид, че съгласно чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП
електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата създава доклади за всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3 –
3в, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на
снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи. Докладите,
заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков
материал и/или динамични изображения – видеозаписи, представляват
доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно
средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на
движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и
местонахождението на техническото средство – част от системата, поради
което съдът дава вяра на приложения доклад и клип от електронната система,
с което се доказва, че към посочените в електронния фиш дата и час –
01.09.2021 г., 10:51 часа ППС с рег. № ХХХХХХХХХХХ се е движило по
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа.
4
От приложения по делото тристранен договор от 05.05.2020 г. се
установява, че въз основа цитирания договор "Интелигентни трафик системи"
АД и "ТОЛ БГ" ЕООД са се задължили да предоставят на
„ХХХХХХХХХХХ“ ЕООД, ЕИК ХХХХХХХХХХХ, услуга за електронно
събиране на пътни такси на база изминато разстояние, включително и за
процесното МПС с рег. № ХХХХХХХХХХХ.
От приложената по делото справка от "Интелигентни трафик системи"
АД се установява, че процесният тол сегмент с № ********** не е бил
заплатен на 01.09.2021 г., като бордовото устройство в МПС с рег. №
ХХХХХХХХХХХ е предавало данни за процесната дата, но за периода от
10:49:32 часа до 10:52:39 часа на 21.09.2021 г. липсват GNSS позиции и
съответният тол сегмент не е бил отчетен. Установява се също така, че в
системата на „ТОЛ БГ“ ЕООД са били получени данни за движение от
01.09.2021 г., но поради технически проблем данните до 20:13 часа не са били
предадени за таксуване към "Интелигентни трафик системи" АД.
Съдът кредитира цитираната доказателствена съвкупност, доколкото
същата е еднопосочна, а и между страните няма спор по отношение на
правнорелевантните факти, като е налице спор относно приложимото право.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Съдът счита, че по несъмнен начин се установи, че на 01.09.2021 г. в
10:51 часа, по път "А-6", км 50+427, неустановено лице е управлявало т.а.
Влекач ХХХХХХХХХХХ с рег. № ХХХХХХХХХХХ, собственост на
жалбоподателя ЕТ „ХХХХХХХХХХХ – Р. М.“, ЕИК ХХХХХХХХХХХ, с
ползвател „ХХХХХХХХХХХ“ ЕООД, ЕИК ХХХХХХХХХХХ, като поради
технически проблем в 10:51 часа на същата дата не са подавани тол
декларации за изминато разстояние, поради което не е заплатена дължимата
сума за тол сегмент с № **********. В този смисъл формално е нарушена
разпоредбата на чл. 102, ал. 2 ЗДвП, доколкото собственикът не е заплатил
дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП.
В случая обаче следва да се съобрази разпоредбата на чл. 2, § 7 от
Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г.
относно подробните задължения на доставчиците на Европейската услуга за
електронно пътно таксуване, минималното съдържание на заявлението за
5
област на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, електронните
интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната
съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО, съгласно която
"Доставчиците на ЕУЕПТ информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за
всеки случай на недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и
предлагат възможност за отстраняване на нередността преди предприемането
на принудителни мерки, когато такава е предвидена съгласно националното
законодателство". Тоест, в случая доставчикът на електронната услуга за
събиране на пътни такси за изминато разстояние е следвало да уведоми ЕТ
„ХХХХХХХХХХХ – Р. М.“, ЕИК ХХХХХХХХХХХ, собственик на
процесното ППС, относно отстраняване на нередовност във функционирането
на бордовото устройство и да му предостави възможност доброволно да
заплати дължимата тол такса от процесния сегмент. Едва след изпълнение на
това задължение и проявено бездействие от страна на ползвателя на услугата,
е следвало да се пристъпи към ангажиране на административнонаказателната
отговорност на собственика на процесното ППС. В този смисъл е и
последното изменение на Закона за пътищата (ЗП) със ЗИДЗП, ДВ, бр. 14 от
2023 г., с който са регламентирани нови разпоредби - чл. 10б, ал. 7-9 ЗП, в
сила от 01.01.2024 г., с които националното законодателство е съобразено
изцяло с изискванията на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на
Комисията от 28 ноември 2019 г., в частност с чл. 2, § 7 от същия. Следва да
се посочи, че това е и изричната воля на законодателя, видно от мотивите към
законопроекта за изменение и допълнение на ЗП (ДВ, бр. 14 от 2023 г.) –
"Предложенията имат за цел, от една страна, транспонирането на
европейското законодателство относно заплащането на тол таксите и
минимализирането на техническите грешки при функционирането на
системата за заплащане на тол такси, а от друга страна – да бъде осигурена
справедливост при случаите, в които се установява неправилно или частично
деклариране на тол данни. Така с предвиждането на изрична процедура, чрез
която собствениците или ползвателите на превозни средства, за които се
дължи тол такса за ползването на платената пътна мрежа, ще бъдат
своевременно информирани относно факта за неправилно декларирани тол
данни и респективно незаплатени тол такси. Заедно с това и ще им се
предостави възможност да заплатят дължимите от тях тол такси за ползването
на платената пътна мрежа, като едва след незаплащането в предоставения им
6
14-дневен срок на дължимите тол такси, ще може да се пристъпи към
реализиране на административнонаказателна отговорност. Чрез въвеждането
на подобна процедура, от една страна, ще се минимализират грешките във
функционирането на тол системата, обработването на тол данните, загубата
на обхват и други фактори, които не могат да се вменят във вина на
собствениците или ползвателите на превозните средства, а от друга страна –
след изтичане на срока за доброволно заплащане на тол таксите, ще бъде
виден вече умисълът и наличието на вина, която е задължителен елемент при
реализиране на административнонаказателната отговорност. Тази процедура
ще е в унисон и с чл. 2, точка 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на
Комисията от 28 ноември 2019 година относно подробните задължения на
доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване,
минималното съдържание на заявлението за област на Европейската услуга за
електронно пътно таксуване, електронните интерфейси, изискванията за
съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение
2009/750/ЕО. Чрез тази процедура се създават гаранции за собствениците или
ползвателите на пътни превозни средства, за които е установено неправилно
декларирани тол данни, че няма да се злоупотребява с правата им и ще е
налице прозрачност при заплащане на тол таксите. Предоставянето на срок за
доброволно плащане на таксата и недопускането на образуване на
административнонаказателно производство до нейното доброволно плащане в
дадения срок е гаранция за спазването на основни принципи и начала в
правото. По този начин ще се минимализират и всички
административнонаказателни производства, които се образуват срещу
Агенция "Пътна инфраструктура" по обжалване на издадени
правораздавателни актове, тъй като санкционни актове ще бъдат издавани
само и единствено след като не е заплатена тол такса след срока за
уведомяване за наличие на нередност... Именно и чрез въвеждането на
горепосочената процедура заплащането на компенсаторна такса ще остане
като механизъм само и единствено тогава, когато е установена незаплатена
пътна такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, превозното средство за
същия ден се е движило без маршрутна карта и не е било включено към
договор с доставчик на услуга по електронно събиране на такса за изминато
разстояние. Тя ще запази своята функция, но за да се гарантира спазването на
гореописаната процедура, е необходимо да се предоставя възможност за
7
заплащане на компенсаторната такса едва след приключване на процедурата
по уведомяване за доброволно заплащане на тол такси, защото само след
изтичането на доброволния срок за плащане ще бъде налице противоправно
поведение и възможност за образуване на административнонаказателно
производство, от което ще може собственикът, ползвателят или водачът на
превозното средство да се освободи чрез заплащането на компенсаторна
такса". Макар и разпоредбите на чл. 10б, ал. 7-9 от ЗП да влизат в сила от
01.01.2024 г., т.е. след датата на процесното нарушение, то е очевидна волята
на законодателя, че нормите от ЗП противоречат на Регламент за изпълнение
(ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. Очевидна е и разликата
между уведомяването от доставчика на услугата за електронно отчитане на
такси за изминато разстояние и доброволното заплащане на дължимата пътна
такса, от една страна, и заплащането на компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2
ЗП, от друга. В този смисъл следва да се приложат разпоредбите на Регламент
за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г., които имат
пряко действие, като собственикът на процесния автомобил ЕТ
„ХХХХХХХХХХХ – Р. М.“, ЕИК ХХХХХХХХХХХ, не е следвало да бъде
директно санкциониран, а да му се предостави възможност да заплати
дължимата пътна такса за процесния сегмент от пътя, доколкото
неподаването на тол декларации за същия е вследствие на неустановен
проблем с бордовото устройство в автомобила, респ. неподаването на данни
към процесната дата и час. В този смисъл и неправилно дружеството-
жалбоподател е било санкционирано за извършеното деяние, което се
изразява в неподаване на съответните данни за маршрута, по който се е
движил процесният автомобил. Видно от приетите по делото писмени
доказателства, за процесното МПС е имало сключен договор с доставчик на
услуга за електронно събиране на такса за изминато разстояние, като на
01.09.2021 г. за времето от 10:49:32 часа до 10:52:39 часа бордовото
устройство не е предавало данни по неизяснени по делото причини, поради
което и не са били подадени тол декларации за процесния пътен участък. В
този смисъл собственикът на автомобила е направил всичко зависещо от него
за изпълнение на задължението си по чл. 102, ал. 2 ЗДвП, осигурявайки
съответна парична наличност, която да послужи за заплащане на тол таксите
по пътищата, като е сключил договор за ползване на електронната услуга за
събиране на пътни такси за изминато разстояние.
8
Отделно от това, в случая са допуснати и съществени нарушения на
процесуалните правила при издаване на процесния електронен фиш,
доколкото в разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП, в релевантната й в
процесния случай редакция, не е предвидена възможност да се издава такъв
при констатиране на нарушение по чл. 179, ал. 3б ЗДвП. Видно от нормата на
чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП електронен фиш може да се издава единствено в
хипотезата на установено административно нарушение по чл. 179, ал. 3 ЗДвП,
но не и при такова по чл. 179, ал. 3б ЗДвП. В този смисъл е и съдебната
практика – Решение № 4461 от 05.07.2023 г. по КАНД № 3606/2023 г. по
описа на АССГ, XIX-ти касационен състав, в което изрично е посочено, че
"След като законодателят с един и същи закон е предвидил, че
установяването на конкретно нарушение става чрез съставяне на акт за
административно нарушение, а за друго, също така конкретно посочено
нарушение може да се състави електронен фиш, е недопустимо да се допълва
съдържанието на законова разпоредба предвиждаща
административнонаказателна отговорност с аргументи от съдържанието на
норми, уреждащи правомощията на държавни органи. Не може да обоснове
съставянето на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б и препратката
за влизане в сила на електронните фишове, съдържаща се в чл. 189ж ал. 7 от
ЗДвП, съгласно която по отношение на електронния фиш за нарушение по чл.
179, ал. 3 - 3б се прилагат разпоредбите на чл. 189, ал. 10, след като в ал. 1 на
нормата не е предвидена възможност за съставяне на електронен фиш за
нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП". Следва да се посочи, че съгласно
разпоредбата на чл. 46, ал. 3 ЗНА е недопустимо
административнонаказателна отговорност да се прилага по аналогия, а
именно чрез приложение на разпоредби от ЗДвП, касаещи подобни случаи. С
оглед на това, в случая незаконосъобразно е издаден електронен фиш за така
извършеното нарушение, като вместо това на основание чл. 189е, ал. 1 ЗДвП е
следвало да се състави АУАН и издаде НП.
По изложените съображения съдът счита, че подадената жалба се явява
основателна, поради което атакуваният електронен фиш следва да бъде
отменен като незаконосъобразен.
Съдът счита, че не следва да обсъжда подробно останалите възражения,
релевирани в процесната жалба, доколкото ги намира за неоснователни, но
9
независимо от това електронният фиш следва да бъде отменен като
незаконосъобразен по посочените от съда по-горе доводи.
Предвид разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН и направеното изрично
искане от жалбоподателя в тази насока, в полза на последния следва да се
присъдят направените от него разноски по делото за адвокатско
възнаграждение. От приложения на л. 80 от делото договор за правна защита
и съдействие е видно, че жалбоподателят е заплатил на адв. Т. сумата от
500,00 лева за процесуално представителство по делото. Своевременно
релевираното възражение за прекомерност от процесуалния представител на
въззиваемата страна се явява неоснователно, доколкото последното е
съобразено с минималните размери на адвокатските възнаграждения,
визирани в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. С оглед на това, АПИ следва да
бъде осъдена да заплати на ЕТ „ХХХХХХХХХХХ – Р. М.“, ЕИК
ХХХХХХХХХХХ сумата от 500,00 лева, представляваща направени разноски
по делото за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш № **********, издаден от Агенция "Пътна
инфраструктура", с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б
от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на ЕТ „ХХХХХХХХХХХ – Р.
М.“, ЕИК ХХХХХХХХХХХ, е наложена имуществена санкция в размер на
2500 /две хиляди и петстотин/ лева за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура" да заплати на ЕТ
„ХХХХХХХХХХХ – Р. М.“, ЕИК ХХХХХХХХХХХ сумата от 500,00
(петстотин) лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10
11