Р Е Ш Е Н И Е
1184/9.12.2019г.
гр. Шумен
Шуменският
районен съд, в открито заседание, на двадесет и седми ноември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л. Григорова
при секретаря Д. Христова, като
разгледа докладваното от съдията гр. д.№2030 по описа за 2019 г. на ШРС, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени положителни, установителни искове, с правно
основание чл.422 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1
от ЗЗД и чл.342 и сл. от ТЗ, и чл.92 от ЗЗД.
В
молбата си до съда, ищецът „Теленор България“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: ***, представлявано от Д.К.К.– изпълнителен директор,
заедно с М.С.– член на Съвета на директорите, излага, че по ч.гр.д.№613/2019 г.
на ШРС, по реда на чл.410 и сл. от ГПК, била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение срещу ответника К.Б.Х., ЕГН: **********, с адрес ***, п.к.
9971, ул. „С.“ № 19, за сума в общ размер на 502,33 лв., представляваща
незаплатено задължение по Договор за мобилни услуги № ********* /с предоставен
телефонен номер **********/ и Договор за лизинг от 07.04.2016г., Договор за
мобилни услуги № *********/13.06.2016г., /с предоставен номер **********/,
включително и компесаторни неустойки за неизпълнено задължение по договорите за
двата мобилини номера, индивидуализирани във фактура № **********/ 15.01.2017
г., фактура № **********/ 15.02.2017 г. и фактура № **********/ 15.04.2017 г.,
като е присъдена законна лихва от подаване на заявлението до изплащане на
вземането. Заповедта била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което и ищецът предявява настоящите искове. Ищецът твърди, че между
страните са сключени следните договори за предоставяне на услуги: Договор за
мобилни услуги № ********* и Договор за лизинг от 07.04.2016г., по силата на
които на ответника е осигурена възможността да ползва услугите на ищцовото
дружество, като му е предоставен телефонен номер **********, както и мобилен
апарат Huawei Honor 4C Dual Black.
Предоставянето на устройството е уредено в договора за лизинг, като общата
лизингова цена на вещта се равнявала на сума от 238, 57 лева. Между страните
бил сключен и Договор за мобилни услуги № *********/13.06.2016г., по силата на
който на ответника е предоставен номер **********, както и мобилен апарат Lenovo A 1000. Ответникът не бил изпълнил свои парични
задължения, начислени му в три броя фактури, издадени в периода от месец януари
2017 г. до месец април 2017 г. Поради неизпълнение в срок на задълженията по
договорите, ищецът бил начислил и неустойки, уговорени в договорите, както
следва: за номер **********- 230, 86 лева, която в настоящото производство
заявява, че претендира частично, а именно сума от 52, 47 лева и за номер
**********- 385, 67 лева, която в настоящото производство претендира частично,
а именно сума от 74, 97 лева. Поради неизпълнение и на договора за лизинг,
съгласно уговореното, била обявена предсрочна изискуемост на лизинговите
вноски, възлизащи на обща сума от 97, 08 лева. Предвид изложеното, моли съда да
постанови решение, по силата на което да бъде признато за установено, че
ответникът дължи на ищеца сума в общ размер на 502,33 лв., представляваща
незаплатено задължение по Договор за мобилни услуги № *********, /с предоставен телефонен номер **********/ и
Договор за лизинг от 07.04.2016г., Договор за мобилни услуги №
*********/13.06.2016г., /с предоставен номер **********/, включително и
компесаторни неустойки за неизпълнено задължение по договорите за двата
мобилини номера, индивидуализирани във фактура № **********/ 15.01.2017 г.,
фактура № **********/ 15.02.2017 г. и фактура № **********/ 15.04.2017 г.
Претендира се и обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на Заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на вземането, както и
извършените по делото разноски.
В
законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК,
ответникът, представя писмен отговор, в който заявява, че счита исковете за
допустими, но неоснователни, за което излага правни и фактически доводи и
възражения. Обективира възражение за унищожаемост на процесните договори,
сочейки аргументи, както и възражение за нищожност на клаузите за неустойка,
направено в случай, че не бе бъде уважено възражението за унищожаемост на
договорите.
От събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от
фактическа и правна страна следното: По ч.гр.д.№613/2019 г. по описа на ШРС, по
реда на чл.410 и сл. от ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение в полза на ищеца срещу ответника, за сума в общ размер на 502,33
лв., главница, произтичаща от Договор за мобилни услуги № *********, Договор за
лизинг от 07.04.2016г., Договор за мобилни услуги № *********/13.06.2016 г., индивидуализирани
във фактура №**********/15.01.2017г.;Фактура№**********/15.02.2017г.;Фактура№**********/15.04.2017
г., от които 97, 08 лева- предсрочно изискуем остатък от непадежирали лизингови
вноски и 127, 44 лева-неустойки за предсрочно прекратяване на договорите за
мобилни услуги. Присъдена е законна лихва от датата на подаване на заявлението-
25.02.2019 г. до изплащане на вземането, както и извършените по делото
разноски. В срока по чл.414 от ГПК длъжникът е подал възражение срещу
заповедта. Не се спори между страните, а се потвърждава и от събраните писмени
доказателства, че между търговското дружество и ответникът са сключени следните
договори: Договор за мобилни услуги № ********* /с предоставен телефонен номер
**********/ от 07.04.2016 г. и Договор за лизинг от 07.04.2016г., и Договор за
мобилни услуги № *********/13.06.2016г., /с предоставен номер **********/.
Ответникът въведе възражение за недействителност на тези договори, излагайки
твърдения, че е поставен под ограничено запрещение, като за сключване на
договорите не е налице съгласие от попечителя му Б. Х. В.. Видно от
представените от ответната страна писмени доказателства /Решение№48/11.03.2014
г., постановено по гр.д.№556/2013 г. по описа на ШОС и удостоверение №94-Б-65
от 29.04.2014 г./, безспорно се установява, че ответникът, преди сключване на
процесните договори, е поставен под ограничено запрещение, т.е. че е ограничено
дееспособен, като за негов попечител по право е определен баща му Б.Х.В., ЕГН **********.
За правните действия на ограничено запретените лица е приложим режимът по чл.4,
ал.2 от Закона за лицата и семейството /ЗЛС, чл.5, ал.3 от ЗЛС/. Съгласно
разпоредбата на чл.4, ал.2 от ЗЛС, непълнолетните и поставените под ограничено
запрещение лица извършват правни действия със съгласието на техните родители
или попечители, но те могат да сключват обикновени дребни сделки за задоволяване
на текущите им нужди и да разполагат с това, което са придобили със своя труд.
Законът допуска ограничено дееспособните лица да сключват, без съгласието на
своите попечители, обикновени дребни сделки за задоволяване текущите им нужди и
да разполагат с това, което са придобили със своя труд, но преценката дали
дадена сделка е дребна и служи за задоволяване текущите нужди на ограничено
дееспособния следва да се извършва при всеки конкретен случай. Според правната
доктрина и съдебната практика обикновените дребни сделки са сделки, които се
сключват за задоволяване на ежедневните нужди от храна, предмети за бита и
духовни потребности, като за тях се изразходват неголеми по количества
средства. Тези сделки се изпълняват още със сключването си и правоотношенията
по тях се прекратяват. Преценката дали дадена сделка е дребна следва да се
извършва като се съобразят обстоятелствата на конкретния случай. Разглежданият
казус, безспорно се отнася за сделки с продължително изпълнение, като
стойността на договорите /тези за мобилни услуги/, предвид продължителността на
срока, не е ниска. За договора на лизинг общата стойност на лизинговата вещ се
равнява на сума от 238, 57 лева. Безспорно се установи, че двата договора за предоставяне на мобилни услуги са сключени
в период от два месеца, като и двата са със срок на действие 24 месеца, при
месечни такси от 14, 99 лева и 13, 32 лева. Няма спор, че при този вид договори
стойността на услугите, които се предоставят, респ. ползват от потребителите,
може значително да надхвърли стойността на първоначално уговорената месечна
такса. Видът, стойността и продължителността на тези договори дават основание
на съда да направи извод, че същите не представляват дребни сделки по смисъла
на закона, служещи за задоволяване текущите нужди на ограничено запретения. Ето
защо, заключава, че процесните договори са унищожаеми и като такива не следва
да породят предвидените в тях правни последици за страните. Няма ангажирани
доказателства за потвърждаване на договорите. Липсват доказателства за
последващо, след сключване на договорите, изрично писмено потвърждаване на
оспорените сделки от законния попечител на ответника. Не са налице и
доказателства, че договорите са потвърдени и с конклудентни действия, чрез
изпълняване задълженията на потребителя, тъй като лисват доказателства, че това
изпълнение е извършвано със знанието и съгласието на попечителя. Няма спор в
правната доктрина и съдебната практика, че когато ограничено дееспособните лица
потвърждават унищожаема сделка, е необходимо изрично волеизявление за одобрение
и на родителя или попечителя. Предвид установения порок на процесните договори,
съдът стига до извода, че същите не могат да породят предвидените в тях права и
задължения за страните, в това число и заявените с настоящата искова молба
права на ищеца да получи стойността на договорени услуги и предоставени
устройства за ползване. Ето защо заключава, че така предявените искове са
неоснователни и следва да се отхвърлят.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, на ответника
следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 300.00 лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „Теленор България“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр***,
представлявано от Д.К.К.– изпълнителен директор, заедно с М.С.– член на Съвета
на директорите, срещу К.Б.Х., ЕГН: **********,
с адрес ***, п.к. 9971, ул. „С.“ № 19, обективно кумулативно съединени
положителни, установителни искове, с правно основание чл.422 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.342 и сл. от ТЗ, и чл.92
от ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца сума в общ размер на 502,33 лв. /петстотин и два лева и тридесет
и три стотинки/, представляваща незаплатено задължение по Договор за мобилни
услуги № *********, /с предоставен телефонен номер **********/ и Договор за
лизинг от 07.04.2016г., Договор за мобилни услуги № *********/13.06.2016г., /с
предоставен номер **********/, включително и компесаторни неустойки за
неизпълнено задължение по договорите за двата мобилини номера,
индивидуализирани във фактура № **********/15.01.2017 г., фактура № **********/
15.02.2017 г. и фактура № **********/15.04.2017 г., присъдени по
ч.гр.д.№613/2019 г. по описа на Районен съд Шумен, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА „Теленор България“ ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Д.К.К.– изпълнителен
директор, заедно с М.С.– член на Съвета на директорите, да заплати на К.Б.Х.,
ЕГН: **********, с адрес ***, п.к. 9971, ул. „С.“ № 19, действащ със знанието и
съгласието на своя попечител Б. Х. В., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 300.00
лева /триста лева/, представляваща направените
по делото разноски, съразмерно отхвърлената част от исковете.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ШОС в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: