№ 789
гр. Благоевград, 06.11.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Н. Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас И.ов
при участието на секретаря Герасим Ангушев
Сложи за разглеждане докладваното от Н. Грънчаров Въззивно гражданско
дело № 20251200500906 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Жалбоподателят Й. Ж. Д., редовно призован, се явява лично, а останалите
жалбоподатели – К. С. К., И. С. К., К. С. Т., Г. С. К., Н. Ж. Д., М. Ж. Г., П. Н.
В., Н. Й. В., И. К. К. и А. Й. В. – редовно призовани, не се явяват. Всички се
представляват от адв. К. В., с пълномощно по делото.
Ответникът Г. Х. С., редовно призован, се явява лично и с адв. А. Б., с
пълномощно по делото.
АДВ. В.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Б.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
ДОКЛАДВАТ се въззивната жалба и отговорът към нея, за което съдът
препраща към Разпореждане № 996/14.10.2025 година от закрито съдебно
заседание.
АДВ. В.: Уважаеми Окръжни съдии, поддържам въззивната жалба,
твърденията и исканията, изложени в същата. Във връзка с депозирания
1
отговор на въззивна жалба заявявам следното – възразявам срещу
неправилните и неверни твърдения, че доверителите ми в процеса не доказаха
владение върху процесните имоти и сгради в тях, в това всички елементи на
владението. По повод твърденията, че доверителите ми не твърдели в исковата
си молба и в исковете, че са наследници на Н. – съпругата на общия
наследодател, заявявам, че същото твърдение е невярно и възразявам срещу
същото. На стр. 4 от исковата молба, в първото изречение е записано, че след
смъртта на К. К. същият е оставил наследници по закон – преживяла го
съпруга Н. К. и седемте им деца, които продължили да владеният и да се
грижат за собствените им имоти и сгради в тях, т.е. тези твърдения в отговора
на въззивната жалба са неверни. Неверни са и твърденията, че наследяването
по повод преживялата общия наследодател съпруга е различно, доколкото
Семейният кодекс е от 1968 година. Ако счетете, че имотът е бил съпружеска
имуществена общност по твърдения, изложени в отговора на колежката, има
един чл. 14 в СК, в който е казано, че при наследяване на съпружеска
имуществена общност съпругата наследява с дела на детето, което е
предложение последно от чл. 14 на СК от 1968 година. Възразявам и срещу
неправилните твърдения, че доверителите ми не са установили фактическа
власт след смъртта на К. К. и не са своили имота. Същите са неверни, което се
установява от събраните в хода на първоинстанционното производство гласни
доказателства. Още повече, че важно за процеса е кой е владял последните 10
години въпросните имоти и сгради в тях. Възразявам и срещу твърденията, че
въззиваемата в настоящото производство страна е владяла процесния имот от
2000, 2002 година до настоящия момент. Твърдя, че същите също са неверни.
Видно от представените гласни доказателства в първоинстанционното
производство, първите реални фактически действия са от 2021 година, а
юридически такива – едно геодезическо заснемане, едно обследване на
сградите, през 2017 година. Засега нямам други доказателствени искания и
няма да соча други доказателства.
АДВ. Б.: Уважаеми Въззивни съдии, от името на доверителя ми заявявам, че
оспорвам изцяло въззивната жалба. Поддържам подробните доводи и
съображения, изложени в отговора й. Нямам доказателствени искания. Моля
да дадете ход по същество.
Поради лиса на други доказателствени искания, съдът
2
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ ПО ДЕЛОТО
АДВ. В.: Уважаеми Окръжни съдии, моля Ви да постановите съдебно
решение, с което изцяло да отмените първоинстанционното такова, като
неправилно и незаконосъобразно, и да постановите друго, с което да уважите
предявените искове, като основателни и доказани, като признаете за
установено по отношение на доверителите ми, ищците в
първоинстанционното производство, че същите са собственици по отношение
на въззиваемата страна в настоящото производство, на процесните два имота
и общо пет сгради, построени в тях, при квоти, подробно описани в
първоначалната и последваща, поправена искова молба, или общо 48/84 ид.
части, както и със съдебното си решение да отмените процесния нотариален
акт за установяване право на собственост върху недвижим имот, издаден на
основание чл. 587, ал. 2 от ГПК, от 2023 година, а също и да присъдите на
доверителите ми строените в процеса съдебни и деловодни разноски, съгласно
списък на разноските, който представям. Моля Ви да ни определите подходящ
срок за представяне на писмени бележки. Считам, че първоинстанционното
решение е неправилно. Става въпрос за извършвани действия в един
наследствен имот, който се доказа, че е наследствен, след 2021 година, като
юридически такива – има едно заснемане, което е от 2017 година, и всички
следващи документи, включително удостоверения за търпим строеж,
снабдяване с нотариални актове и разделяне на сгради, са след 2020 година. За
доверителите ми действията на въззиваемата страна в настоящия процес са
станали известни през 2021 година, когато между същите са започнали да се
провеждат разговори във връзка с разделянето на имота, за което са наемани и
геодезисти, така че освен че доверителите ми доказаха с водените от тях
свидетели, че имотът е наследствен, че е установена фактическа власт върху
същия от техните преки наследодатели, че същите не са се дезинтересирали от
имота и са го владели през целия период, посещавайки го периодично през
годините, извършвайки макар и дребни ремонти и поддържайки го, косейки
трева и поддържайки овощните дървета в същия, са показали, че имат
намерение за своене, както и че считат имота за техен собствен, а също че
извършват и действия, които показват на останалите физически и юридически
лица – трети лица, че считат имота за техен собствен, още повече, че са го
3
отдавали и под наем, разрешавайки на трето лице да отглежда животни в
имота – в случая прасета, години наред. Всичко това показва неминуемо, че
имотът е владян от доверителите ми, че същите не са се дезинтересирали от
него, както твърди насрещната страна, а от друга страна – твърденията на
насрещната страна, че владее имота от 2000 година, 2002 година,
противоречат със здравия разум, защото трудно бихме си представили дете,
което е на 17 – 18 години, да отиде от Благоевград на 20 километра до селото
и там да гледа градина в този период години наред, поливайки я с дъждовна
вода, която събира от улуците на сградите, които в този период въобще са
нямали улуци. В този ред на мисли считам, че и твърде нечестно е
постановеното първоинстанционно решение. По тези ми съображения Ви
моля да отмените същото, като неправилно и незаконосъобразно, и да
постановите ново, с което да уважите исковете ни. Моля да ми определите и
срок за бележки.
АДВ. Б.: Уважаеми Въззивни съдии, от името на доверителя ми моля да
постановите решение, с което да отхвърлите въззивната жалба и оставите в
сила първоинстанционния съдебен акт. Поддържам подробните доводи, които
са изложени в отговора, а що се отнася до днес наведените възражения – аз
считам същите за неоснователни и като такива Ви моля да ги отхвърлите,
поради следното – действително в обстоятелствената част на исковата молба,
която подробно първоинстанционният съд е обсъдил, са посочени кои са били
наследниците на К. К.. Съдът обаче е обвързан само и единствено от петитума
на исковата молба и формулираното с него искане. В конкретния случай този
петитум и в частта му, посочена на стр. 6 от исковата молба, изрично сочи
установяване на права в полза на ищците по наследство само и единствено от
К. К.. Обстоятелството, че негов наследник е била и Н. К., няма никаква
връзка с предмета на спора, доколкото ищците не претендират установяване на
права по наследство и от нея. Отделно от това следва да се има предвид, че
основното твърдение и основанието, на което ищците искат признаване на
собственически права, е именно по наследство от К.. По тази причина
правилно първоинстанционният съд е обсъждал доводите, които сме
изложили, а именно, че липсват каквито и да било доказателства въпросният
наследодател да е притежавал имот, идентичен с процесния. В тази връзка
правилно първоинстанционният съд е обсъдил факта, че нито едно
доказателство, което е ангажирано от ищците, не сочи К. да е притежавал
4
някакъв имот, и то на основание давностно владение, каквото е заявено в
негова полза. Напротив, гласните доказателства, ангажирани от ищцовата
страна, касаят период след смъртта дори на това лице, поради което считам за
правилни и обосновани изводите на първоинстанционния съд, че на първо
място е недоказано наследодателят, от който се претендират права, сам да е
притежавал такива. Поради тази причина правилно са обсъдени и доводите и
възраженията на доверителя ми, че в случая ищцовата страна не само не
доказва права по наследство, а не доказва и осъществявано владение, тъй
като с порадични посещения за пикници, каквито се твърдят от свидетелите
на ищците, не сочат на владелчески намерения, нито пък действия. Нещо
повече, при постановяване на съдебния си акт аз Ви моля да съобразите, че
ответникът по иска и респективно ответник в настоящото производство, не е
сънаследник на ищците под каквато и да било форма. Ето защо по отношение
на него изцяло приложима е презумпцията на чл. 69 от Закона за
собствеността, а именно, че щом е доказано осъществяването на фактическа
власт върху имота, следва да се приеме, че същият е владял именно за себе си.
Поради тази причина в тежест на ищците беше да опровергаят тази законова
презумпция, каквото доказване в хода на първоинстанционното производство
изобщо не беше доказано. В този смисъл изводите на първата инстанция
считам за правилни, обосновани и съответни на твърденията на ищцовата
страна, респ. – на възраженията, които са изложени от доверителя ми. По тези
съображения аз Ви моля да потвърдите първоинстанционния съдебен акт, като
съобразите и доводите, изложени в отговора на въззивната жалба.
Претендирам разноски, съобразно доказателствата и списъка по чл. 80 от
ГПК, приложени към самия отговор на въззивната жалба.
РЕПЛИКА НА АДВ. В.: Считаме, че адвокатският хонорар на колегата е
завишен, с оглед на което правя възражение за прекомерност. Считам, че
същият следва да бъде в такъв размер, какъвто е размерът на моя адвокатски
хонорар, съгласно последните съждения на ВКС в тази посока.
ЖАЛБ. Й. Д.: Поддържам казаното от моя адвокат, моля да се вземе правилно
решение.
ОТВ. Г. С.: Поддържам казаното от моя пълномощник.
Съдът заяви, че ще се произнесе с решение, ведно с мотивите, в
законоустановения срок, като предоставя възможност на страните за
5
депозиране на писмени становища по делото в едноседмичен срок от днес.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Съдебното заседание приключи в 09:50 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6