Определение по дело №421/2018 на Районен съд - Лом

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

29.11. 2018 год.,  гр. Лом

 

           Ломският районен съд, ІІІ състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети ноември, две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена Миронова,

 

Като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 421 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са обективно съединени искове от ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ АД, ЕИК *********, гр. Варна,  срещу Ц.Д.Ф.,  ЕГН **********, от с. Карамановао, 6, за неизпълнени задължения по договор за доставка на електроенергия.

Правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и акцесорен иск за лихви по чл. 86 от ЗЗД.

Иска се: да бъде признато от съда за установено, че ответникът   дължи на ищеца сумата от 313,46 лв., за обект на потребление, заведен с абонатен номер Аб.№Аб.№ **********, п.к. 7130 КАРАМАНОВО, находящ се на адрес п.к. 7130 Караманово, като в посочената сума са включени неплатените фактури за ел.енергия в размер на 297,01 лв., представляваща главница за консумирана ел.енергия и такса възстановяване по фактури, издадени в периода 13.02.2017 – 18.04.2017 год., както и мораторна лихва върху главниците в общ размер на 16,45 лв., представляваща сбора от мораторните лихви по всяка от фактурите, начислена от падежа й до 09.11.2017 год., посочени подробно в извлечение от сметка на ответника по кл. № ********** към същата дата, както и законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане на задължението.

Претендират се и направените разноски.

           Искът е допустим – налице е интерес от търсената с него защита, спазен е срокът по чл. 415, ал. 1 ГПК;

Процесуална легитимация на страните – искът е предявен от и срещу надлежна страна;

           Писмени доказателства, представени с исковата молба:

1.  Извлечение от сметка към 09.11.2017 год.,
2. Фактура от 13.02.2017 год.,
3. Фактура от 10.03.2017 год.,
4. Фактура от 11.04.2017 год.,
5. Фактура от 18.04.2017 год.,
6. Справка за потребление на абонат,
7. Извлечение за фактури и плащания,
8. Общи условия на договорите за пренос на ел.енергия през електроразпределителните мрежи на ищеца,
9. Общи условия на договорите за продажба на ел.енергия на ищеца,
10. Решение на ДКЕВР от 07.11.2007 год.,
11. Копие от страница 4 на в. Черно море от 15.02.2017 год.,
12. Копие от стр. 33 на в. Труд от 15.02.2017 год.

Доказателствени искания, направени от ищеца:

1. Да бъде изискано и приложено към настоящото производство, ч.гр.д. № 20/2018 год. на ЛРС.

2. Да бъде допусната съдебна експертиза, която след проверка в счетоводната документация на ищеца да отговори на поставените в исковата молба въпроси.

 

Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от ответника.

В отговора си ответникът твърди, че след като е получил съобщението, в телефонен разговор с Кметство Караманово е узнал, че в имота му с аса самонастанили непознато семество. За това посетил имота си и установил, че там действително живеят лицата Иванка Анчева Георгиева и сина й Йордан Костов Йорданов, които са изразходвали ел.енергията, чието заплащане ищецът претендира. Твърди, че имота заради посочените лица многократно бил с прекъснато, а в последствие – възстановявано електрозахранване, за което той като собственик не е бил уведомянван. Твърди, че самият той /ответникът/ е напуснал с. Караманово и не той е потребил тази ел.енергия през 2017 год.

           Доказателствени искания от ответната страна: няма.

           Писмени доказателства, представени с отговора на ответника: няма

След като провери редовността и допустимостта на предявения иск, и като  намира същият за редовен и допустим, съдът следва да се произнесе с определение на основание чл.140 от ГПК, с което да насрочи делото в открито съдебно заседание, да бъдат призовани страните, както и да се произнесе по всички предварителни въпроси и по допускане на доказателствата.

Съдът счита, че на осн. чл. 140 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 157 от ГПК следва да приеме и допусне приложените към ИМ писмени доказателства.

Следва да приложи към настоящото производство заповедното производство, образувано по заявление на ищеца за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника.

Предвид липсата на оспорване от страна на ответника на размера на претенцията, съдът ще се произнесе по искането за назначаване на експертиза в съдебното заседание.

Водим от всичко гореизложено и на осн. чл. 140 ал. 1 във вр. с ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 157 от ГПК, във вр. с чл.129 във вр. чл.128 от ГПК и чл. 220 ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРИЕМА исковата молба, предявена от ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ АД, ЕИК *********, гр. Варна,  срещу Ц.Д.Ф.,  ЕГН **********, от с. Карамановао, 6, за неизпълнени задължения по договор за доставка на електроенергия.

 

ПРИЕМА представените с ИМ писмени доказателства, както следва:

1.              Извлечение от сметка към 09.11.2017 год.,

2.              Фактура от 13.02.2017 год.,

3.              Фактура от 10.03.2017 год.,

4.              Фактура от 11.04.2017 год.,

5.              Фактура от 18.04.2017 год.,

6.              Справка за потребление на абонат,

7.              Извлечение за фактури и плащания,

8.              Общи условия на договорите за пренос на ел.енергия през електроразпределителните мрежи на ищеца,

9.              Общи условия на договорите за продажба на ел.енергия на ищеца,

10.           Решение на ДКЕВР от 07.11.2007 год.,

11.           Копие от страница 4 на в. Черно море от 15.02.2017 год.,

12.           Копие от стр. 33 на в. Труд от 15.02.2017 год.

 

ПРИЛАГА по настоящото дело ч.гр.д. № 20/2018 г., по описа на РС – Лом.

 

ПРИЕМА писменият отговор на ответника.

 

НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание за 17.12.2018 г. от 10,00  часа, за която дата да бъдат призовани страните.

 

СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото:

 

Обективно съединени искове е с правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и акцесорен иск за лихви по чл. 86 от ЗЗД.

ИЩЕЦЪТ посочва, че с ответника се намират в облигационни отношения, които отношения се регулират от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ищцовото дружества, общоизвестни и публикувани, като съгласно чл. 98 от Закона за енергетиката обвързват всички абонати на енергийния снабдител без да е необходимо изричното им приемане.

Съгласно тези условия, ищецът е изпълнил задължението си за доставка на електрическа енергия на ответника за процесния период – 23.12.2016 – 22.03.2017 год. Дружеството е доставяло на ответника ел.енергия за посочения период, като е издавало за това отделни фактури, за отделните дължими суми, както следва:

1.     Фактура № **********/13.02.2017 год. – на стойност 147,40 лв., за периода 23.12.2016 год. – 22.01.2017 год.,

2.     Фактура № **********/10.03.2017 год. – на стойност 128,44 лв., за периода 23.01.2017 год. – 22.02.2017 год.,

3.     Фактура № **********/11.04.2017 год. – на стойност 2,70 лв., за периода 23.02.2017 год. – 22.03.2017 год.,

Начислена е – с отделна фактура и такса – присъединяване от 19.04.2017 год., на стойност 19 лв.

От своя страна, ответникът не е изпълнил задължението си да заплати доставената ел.енергия, като така посочените задължения в цитираните фактури са станали ликвидни и изискуеми.

Сумите са станали изискуеми по силата на чл. 16 ал. 2 ОУ на ищеца, ведно с дължимата лихва за забава.

От своя страна, ответникът не е изпълнил задължението си да заплати начислената ел.енергия, като така посочените задължения в описаните в и.м. фактури са станали ликвидни и изискуеми.

За това, по искане на ищеца, по ч.гр.д. 20/2018 год. на ЛРС била издадена заповед по чл. 410 ГПК, по която ответникът се възползвал от правото си на възражение. За ищеца е налице интерес от предявяването на настоящите искове.

Иска се: да бъде признато от съда за установено, че ответникът   дължи на ищеца сумата от 313,46 лв., за обект на потребление, заведен с абонатен номер Аб.№Аб.№ **********, п.к. 7130 КАРАМАНОВО, находящ се на адрес п.к. 7130 Караманово, като в посочената сума са включени неплатените фактури за ел.енергия в размер на 297,01 лв., представляваща главница за консумирана ел.енергия и такса възстановяване по фактури, издадени в периода 13.02.2017 – 18.04.2017 год., както и мораторна лихва върху главниците в общ размер на 16,45 лв., представляваща сбора от мораторните лихви по всяка от фактурите, начислена от падежа й до 09.11.2017 год., посочени подробно в извлечение от сметка на ответника по кл. № ********** към същата дата, както и законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане на задължението.

Претендират се и направените разноски.

ОТВЕТНИКЪТ е подал писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.

В отговора си ответникът твърди, че след като е получил съобщението, в телефонен разговор с Кметство Караманово е узнал, че в имота му с аса самонастанили непознато семество. За това посетил имота си и установил, че там действително живеят лицата Иванка Анчева Георгиева и сина й Йордан Костов Йорданов, които са изразходвали ел.енергията, чието заплащане ищецът претендира. Твърди, че имота заради посочените лица многократно бил с прекъснато, а в последствие – възстановявано електрозахранване, за което той като собственик не е бил уведомянван. Твърди, че самият той /ответникът/ е напуснал с. Караманово и не той е потребил тази ел.енергия през 2017 год.

Предвид въведените от ответника възражения, съдът приема, че мжду страните не е спорен размерът на претенцията, а дължимостта й.

Ищецът ще следва да докаже основанието, размерът и изискуемостта на претенцията си.

Ответникът ще следва да докаже възраженията си за недължимост.

Само ищецът е ангажирал доказателства.

Съдът УКАЗВА на страните възможността да постигнат съгласие зазапочване на медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, както и възможността да уредят взаимоотношенията си със спогодба.

           На основание чл.239,ал.1,т.1,предл.2 ГПК съдът УКАЗВА на страните, че при неявяване в открито съдебно заседание, срещу съответната неявила се или не поискала делото да бъде разгледано в нейно отсъствие страна, ще бъде постановено съдебно решение по реда на чл. 238 ГПК и чл.239 ГПК.

Препис от настоящото определение да бъде връчен на страните за сведение и изпълнение. На ищеца да се връчи и препис от отгоора на ответника.

 

 

 

Р. СЪДИЯ: