Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1809 04.12.2019г.
Град
Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІX състав
На единадесети ноември Година
2019
В открито заседание в следния
състав:
Районен
съдия: Петър Боснешки
Секретар: Теодора Теодорова
Като разгледа докладваното от
съдията гр.д. №04573 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Предявени е иск от “СИС КРЕДИТ”ЕАД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.София, ул.“Г.С.Раковски”, № 140, ет.4, чрез адв. Х.Г., срещу Ц.М.Ц., с ЕГН:********** и адрес: ***, с правно основание чл.415 ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца, в качеството му на цесионер по Договор за цесия от 30.11.2017г., сключен с “Фронтекс Интернешънъл“ЕАД, в качеството му на цесионер по Договор за цесия от 18.10.2013г., сключен с “Юробанк България“АД, сумата от 7500,00лв., представляваща част от главница по Договор за потребителски кредит с анюитетни вноски №817/05.05.2006г., сключен с „ДЗИ БАНК“АД, универсален правоприемник на който е “Юробанк България“АД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена Заповед №2289/28.05.2019г. по ч.г.д.№02880/2019г. по описа на ПРС.
В законоустановения срок ответникът Ц.М.Ц. е подал отговор, с който е оспорил исковете като погасени по давност, поради което и иска отхвърлянето им като неоснователни.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявените обективно съединени искове за вземанията, за които е издадена Заповед №2289/28.05.2019г. по ч.г.д.№02880/2019г. по описа на ПРС са допустими и следва да се произнесе по същество.
По основателността:
Не се спори по делото, а и видно писмените доказателства, че с Договор за потребителски кредит с анюитетни вноски №817/05.05.2006г., сключен от ответника с „ДЗИ БАНК“АД, универсален правоприемник на който е “Юробанк България“АД, ответникът е получил потребителски кредит в размер на 15 000,00лв. за потребителски нужди. Съгласно Договора ответникът се е задължил да върне кредита на месечни анюитетни вноски от по 250,02лв. с падеж на последната вноска 05.05.2014г.
Не се спори по делото, че по процесния договор ответникът не е погасил главница в размер на 14 724,76лв.
С Договор за цесия от 18.10.2013г. кредиторът “Юробанк България“АД е прехвърлил вземането си срещу ответника по порцесния договор за кредит на цесионера “Фронтекс Интернешънъл“ЕАД.
С Договор за цесия от 30.11.2017г., сключен с “Фронтекс Интернешънъл“ЕАД, ищецът “СИС КРЕДИТ”ЕАД е придобил процесното вземане.
Към исковата молба са приложени уведомления до ответника за извършените цесии. Съгласно задължителната практика на ВКС законът не изисква специална форма за действителност на уведомлението от цедента до длъжника за цедираното вземане, което може да бъде съобщено на длъжника и от лице по възлагане на цедента - такова лице при определени обстоятелства може да бъде и цесионера. В настоящия случай е налице изрично упълномощаване на цесионера да уведоми длъжника за цесията. Но същото уведомление е приложено като доказателство към исковата молба и съгласно константната съдебна практика следва да бъде отчетено като нов факт, настъпил в хода на процеса. В този смисъл и Решение №123/24.06.2009г., постановено по т.д.№12/2009г. на ВКС, II т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК и включващо се в практиката задължителна за съдилищата. Поради което и съдът намира, че процесните договори за цесия са породили действие и за ответника.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ищецът е доказал наличието на валидно облигационно правоотношение по Договор за потребителски кредит с анюитетни вноски №817/05.05.2006г., сключен от ответника с „ДЗИ БАНК“АД, универсален правоприемник на който е “Юробанк България“АД. Доказано е и уведомяването на ответника за процесните цесии.
В процесния случай единственото възражение на ответника е, че процесното вземане е погасено по давност.
Съгласно Решение №261/12.07.2011 по дело №795/2010 на ВКС, ГК, IV г.о. за да е налице периодично плащане, то същото по естеството си следва да има периодичен характер, или да е установено като такова със закон. Периодичните плащания представляват самостоятелно обособени, еднородни престации, независими една от друга, и произтичащи от общ юридически факт. Поради това всяко от тези плащания е независимо и самостоятелно от останалите еднородни задължения. При договора за заем е налице неделимо плащане. В случай, че е уговорено връщането на сумата да стане на погасителни вноски на определени дати, то това не превръща тези вноски в периодични плащания. Договореното връщане на заема на погасителни вноски представлява съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника на части – аргумент за противното основание от чл.66 ЗЗД. Това обаче не превръща този договор в такъв за периодични платежи, а представлява частични плащания по договора. В този смисъл е и Решение № 28 от 5.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 523/2011 г., III г. о., ГК, съгласно което при договора за заем е налице неделимо плащане и договореното връщане на заема на погасителни вноски не превръща договора в такъв за периодични платежи, а представлява частични плащания по договора. Поради това е приложим общият петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД.
Предвид горепосочената задължителна практика съдът намира, че изискуемостта на процесния договор за банков кредит е настъпила на 05.05.2014г. Доколкото заявлението за издаване на процесната заповед е подадено на 30.04.2019г., то и съдът намира, че същото е подадено преди изтичане на петгодишния давностен срок.
Предвид гореизложеното съдът намира, че възражението на ответника за погасяване на процесните вземания по давност е неоснователно.
Предвид гореизложеното съдът намира, че установителният иск следва да бъде уважен като основателен. На основание чл.86 ЗЗД е основателна и акцесорната претенция за законна лихва, върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските както в заповедното, така и в исковото производство.
С оглед изхода на делото съдът намира, че следва да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 1720,00лв., представляваща направени в заповедното и исковото производства разноски, от които сумата от 300,00лв. за държавни такси и сумата от 1420,00лв. за адвокатско възнаграждение.
Пред гореизложеното Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск на “СИС КРЕДИТ”ЕАД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.София, ул.“Г.С.Раковски”, № 140, ет.4, чрез адв. Х.Г., срещу Ц.М.Ц., с ЕГН:********** и адрес: ***, че ответникът дължи на ищеца, в качеството му на цесионер по Договор за цесия от 30.11.2017г., сключен с “Фронтекс Интернешънъл“ЕАД, в качеството му на цесионер по Договор за цесия от 18.10.2013г., сключен с “Юробанк България“АД, сумата от 7500,00лв., представляваща част от главница по Договор за потребителски кредит с анюитетни вноски №817/05.05.2006г., сключен с „ДЗИ БАНК“АД, универсален правоприемник на който е “Юробанк България“АД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена Заповед №2289/28.05.2019г. по ч.г.д.№02880/2019г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА Ц.М.Ц., с ЕГН:********** и адрес: ***, да заплати на “СИС КРЕДИТ”ЕАД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.София, ул.“Г.С.Раковски”, № 140, ет.4, чрез адв. Х.Г., сумата от 1720,00лв., представляваща направени в заповедното и исковото производства разноски, от които сумата от 300,00лв. за държавни такси и сумата от 1420,00лв. за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила ч.г.д.№02880/2019г. по описа на ПРС да бъде върнато на съответния състав на ПРС, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Районен
съдия: