РЕШЕНИЕ
№ 21458
гр. София, 24.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Диана Г. Димитрова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20241110152660 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД
срещу В. А. А. (аб. № 115040), с която са предявени претенции за осъждане на
ответника да плати на дружеството следните суми – 494,77 лева – цена за
доставена за периода месец май 2021 г. до месец април 2023 г. до
топлоснабден имот с адрес С., ж.к. „Х.“, бл. **, вх*, партер топлинна енергия,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
05.09.2024 г., до окончателното плащане; 77,79 лева – лихва за забава за
плащане на посочената по-горе сума за периода 15.09.2022 г. – 26.03.2024 г.;
18,59 лева – цена за услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“ за
гореописания топлоснабден имот за периода месец май 2021 г. – месец април
2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
05.09.2024 г., до окончателното плащане, и 3,76 лева – законна лихва за забава
за плащане на последната описана сума за периода 16.07.2021 г. – 26.03.2024 г.
В исковата молба се излагат твърдения, че ответниците били „клиенти
на топлинна енергия“, тъй като били собственици или титуляри на вещно
право на ползване на топлоснабдения имот, и били длъжни да заплащат
доставената до имота им топлинна енергия съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за
енергетиката (ЗЕ). Излагат се доводи, че падежът на задълженията бил
определен в публикувани от дружеството общи условия, които съгласно чл.
150 ЗЕ ставали задължителни за клиентите след одобрението им от Комисията
за енергийно и водно регулиране и публикуване в един ежедневник. Сочи се,
че в общите условия на дружеството от 2016 г. падежът на задълженията бил
1
определен на 45-ия ден след края на месеца, за който се дължат. Излагат се
доводи, че освен прогнозни месечни сметки за потреблението на топлинна
енергия, в края на всеки отоплителен период (месец май на съответната
година) са изготвяни изравнителни сметки за съответната година от
дружество, извършващо услугата „дялово разпределение“. Излагат се доводи,
че това дружество е „Техем Сървисис“ ЕООД, като поради това се иска
привличането му по делото като трето лице – помагач, у което се намират
доказателства за потреблението на ответниците. Претендират се разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – В. А. А., с
който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Ответникът не оспорва
изчисленията на цената на доставената до имота топлинна енергия, нито че
има право на собственост върху част от имота, описан в исковата молба.
Поддържа обаче, че друго лице е подписало договор за заплащане на цялото
потребление. Прави възражение за изтекла погасителна давност, претендира,
че не дължи лихви за забава, тъй като падежът на задълженията бил
определен в общите условия на ищеца с неравноправна клауза, а по вземането
за цена за дялово разпределение няма определен падеж. Вземането за
топлинна енергия се оспорва, защото се твърди, че е установено по
нормативен ред въз основа на разпоредби, които са обявени за противоречащи
на закона от Върховния административен съд. Иска отхвърляне на исковете.
Претендира разноски.
В съдебното заседание ищецът не изпраща представител, ответникът
поддържа, че не следва да дължи нищо в имот с вещен ползвател и поддържа
останалите възражения от отговора.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
Съгласно представен на лист 24 – 25 от делото Нотариален акт №
*******г., том *****, нот. дело № ********* г. на Първия нотариус при
Софийския районен съд, В. А. А. и Л. А. Д. са дарили на ответника В. А. А.,
недвижим имот – апартамент с адрес: С., ж.к. „Х.“, ул. „У.“ № **, бл. **, вх. *,
п., като В. А. А.а си е запазила вещното право на ползване върху 1/2 идеална
част от имота.
Съгласно представените от третото лице – помагач изравнителни сметки
за имота (на лист 85 – 86) за отоплителния сезон от месец май 2021 г. до месец
април 2022 г. е начислена топлинна енергия за 235,01 лева без ДДС, или
282,01 лева с ДДС, а за периода от месец май 2022 г. до месец април 2023 г. –
за 250,03 лева без ДДС, или 300,04 лева с ДДС, като няма отчет за битово
горещо водоснабдяване (от чешмите в имота). Доставката на топлинна
енергия не се оспорва от ответника. Дяловете за отопление на имота и сградна
инсталация са съответно – за отоплителния сезон от месец май 2021 г. до
месец април 2022 г. – 18 669,085 кВтч за сградна инсталация и 62 265,329 кВтч
за отопление, т.е. сбор 69 934,414 кВтч, или 26,70 % за сградна инсталация, а
за периода от месец май 2022 г. до месец април 2023 г. – 14 998,574 кВтч за
сградна инсталация и 28 880,191 кВтч за отопление, т.е. сбор 43 878,765 кВтч,
2
или 34,18 % за сградна инсталация.
Отделен е за безспорен в съдебното заседание на 23.06.2025 г. (на лист
92 от делото), че прогнозните месечни фактури за май и юни 2021 г. са за по
29,66 лева всяка.
Законната лихва, изчислена от съда по реда на чмл. 162 ГПК с онлайн
калкулатора на НАП – единствен такъв на държавна институция, върху цената
за периода от месец юли 2021 г. включително дсо април 2022 г. – 222,69 лева,
за периода от 15.09.2022 г. до 26.03.2024 г., е в размер на 41,73 лева, а върху
300,04 лева за периода от 15.09.2023 г. до 26.03.2024 г. – 21,69 лева.
На лист 11 – 18 от делото е представен договор между ищеца и третото
лице – помагач, за цената на услугата „дялово разпределение“, определена
съгласно т. III.3 в приложение № 2 към договора, което не е представено по
делото въпреки указанията на съда до ищеца по опрделение от 01.06.2025 г.
(на лист 67), че не сочи доказателства за цената на услугата.
Съгласно служебно известните на съда (и представени на лист 10 от
делото) чл. 33, ал. 1 и 3 от Общите условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в град София,
одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-1/27.06.2016 г., публикувани във
вестник „19 минути” и във вестник „Монитор“ на 11.07.2016 г., в сила според
клаузите си от 10.08.2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия и изравнителна сметка в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят, а законна лихва се начислява
само за задълженията по изравнителна сметка. В чл. 36 от общите условия е
предвидено, че клиентите заплащат на топлоснабдителното предприятие
цената на услугата дялово разпределение, като редът за заплащането на тези
суми на извършващите услуги се определя от Топлофикация София ЕАД,
съгласувано с търговците, които извършват тази услуга.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна
страна:
Предявени са кумулативно съединени искове за заплащане на доставена
топлинна енергия и стойност на услугата дялово разпределение, ведно със
законната лихва върху тези задължения с правна квалификация чл. 79, ал. 1,
предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 153, ал. 1 ЗЕ; чл. 150 ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Исковете се уважават, ако съдът установи, че ответникът е собственик
на имот в сграда в режим на етажна собственост, до който ищецът е доставял
топлинна енергия; количеството на доставената енергия; единичната цена на
енергията; доставяне на услугата „дялово разпределение“; договорна клауза,
въз основа на която се дължи заплащането на услугата на ищеца; настъпване
на уговорения падеж на задълженията.
По делото се установява, че ищецът е собственик на имота, но върху
него според нотариалния акт има учредено право на ползване върху 1/2
идеална част от друго лице – Верка Аспарухова А.а, за която няма данни да е
починала или да се е отказала от това право, поради което ответникът
отговаря само за 1/2 част от потреблението в имота.
3
Ответникът не спори, че за процесния период това потребление е за
582,05 лева с ДДС, но прави и възражение за погасяване по давност на част от
сметките, като исковата молба е подадена на 05.09.2024 г., и с оглед
установения в чл. 32 от общите условия на ищеца падеж на сметките – 45 дена
след края на месеца, за който се отнасят, при 3-годишен давностен срок
съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД, погасени по давност са сметките с падеж преди
05.09.2021 г., т.е. тези за месеците до юни 2021 г. включително, които е
безспорно, че са за 59,32 лева в процесния период. Така общото задължение за
целия имот за периода, който не е погасен по давност, е 522,73 лева, от които
ответникът отговаря за плащане на половината, или 261,36 лева, за която сума
искът за цена на топлинна енергия следва да се уважи и да се отхвърли за
разликата над нея до пълния предявен размер от 494,77 лева.
По претенцията за законна лихва – съгласно чл. 33, ал. 3 от общите
условия на ищеца лихва за забава се начислява от 45-ия ден от издаване на
общите фактури. В случая са издадени две такива – с падежи на 15.09.2021 г. и
15.09.2022 г., като изчислената от съда лихва е общо за 63,42 лева, от които
ответникът дължи половината, или 31,71 лева. Искът за лихва следва да се
уважи за последната сума, като се отхвърли за разликата между нея и
претендираните 77,79 лева.
Искът за цена на услугата „дялово разпределение“ се уважава, ако се
установи, че такава е ползвана и се докаже цената на услугата. Извършването
на дялово разпределение по делото е установено от документите, представени
от третото лице – помагач, но не е доказана (въпреки изричните указания на
съда до ищеца, че не сочи доказателства, в определението с доклада по делото
– лист 67) цената на услугата, за което на ищеца изрично са дадени указания
от съда да представи доказателства, но това не е направено. Искът следва да
се отхвърли, както и този за законна лихва, чиято дължимост следва от
задължението за цена на топлинна енергия.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски имат ищецът
пропорционално на уважената част от исковете (293,07 лева от общо предявен
размер от 594,91 лева, или 49,26 %) и ответникът – пропорционално на
отхвърлената част (50,74 %) на основание чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК.
Ищецът е доказал разноски в размер на 50 лева – държавна такса, и на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК следва да му се определят и 180 лева –
юрисконсултско възнаграждение, поради което следва да му се присъдят от
признатите общо 230 лева разноски пропорционално на уважената част от
иска 113,30 лева.
Ответникът претендира разноски за адвокат по реда на чл. 38 ЗАдв,
които съдът определя в размер на 300 лева, от които пропорционално ищецът
следва да плати 152,22 лева на адвоката на ответника.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
4
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл.
153, ал. 1 ЗЕ; чл. 150 ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД В. А. А., с ЕГН: **********, и
адрес: С., ул. „С. в.“ № *, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **, да плати на
„Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: *********, и адрес на управление:
София, ул. „Ястребец“ № 23б, сумите от 261,36 лева (двеста шестдесет и един
лева и 36 стотинки) – цена за доставена за периода юли 2021 г. – април 2023 г.
до топлоснабден имот с адрес: С., ж.к. „Х.“, бл. **, вх*, партер, топлинна
енергия, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
– 05.09.2024 г., до окончателното плащане; 31,71 лева (тридесет и един лева и
71 стотинки) – лихва за забава за плащане на посочената по-горе сума за
периода 15.09.2021 г. – 26.03.2024 г., като ОТХВЪРЛЯ предявените искова за
разликата между присъдените 261,36 лева и пълния предявен размер от
497,77 лева (четиристотин деветдесет и седем лева и 77 стотинки) – цена на
топлинна енергия; разликата между присъдените 31,71 лева и пълния
предявен размер от 77,79 лева (седемдесет и седем лева и 79 стотинки) –
законна лихва за забава върху последната посочена сума); 18,59 лева
(двадесет и шест лева и 54 стотинки) – цена за услугата „дялово
разпределение на топлинна енергия“ за гореописания топлоснабден имот за
периода от месец май 2021 г. до месец април 2023 г., и 3,76 лева (три лева и 76
стотинки) – законна лихва за забава за плащане на последната описана сума за
периода 16.07.2021 г. – 26.03.2024 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В. А. А., с ЕГН: **********, и
адрес: С., ул. „С. в.“ № *, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **, да плати на
„Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: *********, и адрес на управление:
София, ул. „Ястребец“ № 23б, сумата от 113,30 лева (сто и тринадесет лева и
30 стотинки) – разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК и чл. 38, ал. 2 ЗАдв
„Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: *********, и адрес на управление:
София, ул. „Ястребец“ № 23б, да плати на адв. Р. Л. Д., с код по БУЛСТАТ:
*********, и адрес на кантората: София, бул. „Витоша“ № 1а, вх. Б, ет. 3,
кантора 313, сумата от 152,22 лева (сто петдесет и два лева и 22 стотинки) –
разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5