№ 229
гр. П., 13.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Мая Банчева
при участието на секретаря Дияна Петкова
като разгледа докладваното от Мая Банчева Административно наказателно
дело № 20221230200965 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Х. С. Ц., ЕГН **********, с постоянен адрес /населено място/,
чрез Адвокатско дружество "Л. и п.", ЕИК***1, със седалище и адрес на управление
/населено място/, чрез процесуалния си представител адв. К. И. А., АК – Х., със съдебен
адрес и адрес за кореспонденция област С.-град, /населено място/, против Наказателно
постановление № 004961/10.10.2022 г. на Директора на Национално тол управление (НТУ)
към Агенция „Пътна Инфраструктура“ гр. С., с което на жалбоподателя, за административно
нарушение по чл. 179, ал. 3а, във връзка с чл. 139, ал. 7 от Закона за движението по
пътищата, е наложена глоба в размер на 1 800 /хиляда и осемстотин/ лева.
В жалбата се сочи, че НП е незаконосъобразно, поради нарушение на императивните
материалноправни разпоредби, наличие на съществени административнопроизводствени
нарушения, водещи до накърняване правото на защита на санкционираното лице, което е
било в невъзможност да разбере в извършването на какво административно нарушение е
обвинено, както и че е налице противоречие с целта на закона. Навежда се, че в акта за
установяване на административното нарушение датата на установяване на нарушението се
разминава с датата, на която същото е извършено, актът е съставен в присъствието на
свидетел, който не е очевидец на нарушението и от длъжностно лице, за което липсват
данни относно притежаваната материална и териториална компетентност. Релевира се, че за
процесното нарушение, на основание чл.189ж, ал.1 ЗДвП е следвало да се издаде електронен
фиш, тъй като същото е установено и заснето от електронна система по чл.167а, ал.3 ЗДвП.
Твърди се в жалбата, че в НП липсват задължителни реквизити, като не е описано ясно и
1
нарушението - липсва индивидуализация на пътното превозно средство, както и конкретика
дали за същото не е закупена маршрутна карта или не е било налице бордово устройство,
като се излага, че собственикът на превозното средство е сключил договор с дружество
предоставящо услуги за електронно събиране на пътни такси на база изминато разстояние и
на база време, за което възниква задължението за заплащане на таксите за изминато
разстояние и подаването на конкретни данни. Сочи се, че липсват индивидуализиращи
данни за техническото устройство, с което е установено нарушението, както и дали
последното е технически изправно. Твърди се, че не е доказано по несъмнен начин
авторството на деянието, от една страна защото не е установено кой е бил водачът на
превозното средство на инкриминираните дата и час, а от друга страна защото задължението
за заплащане на таксата за изминато разстояние е на собственика или ползвателя на пътното
превозно средство. Освен това, се твърди, че санкционната норма е неправилно определена,
като в случая приложение е следвало да намери разпоредбата на чл.187а, ал.2, т.2 ЗДвП.
Излага се, че в обжалвания акт не са посочени обстоятелствата, при които е извършено
нарушението и относимите доказателства, които го подкрепят, не е изследвана вината на
соченото за нарушител лице, отегчаващите и смекчаващите обстоятелства, както и преценка
за наличието на условията за приложимост на разпоредбата за маловажен случай. Навежда
се, че в хода на административнонаказателното производство не са съобразени европейските
източници на правото и по-конкретно Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията
от 28 ноември 2019 г. Твърди се, че с така наложеното наказание е нарушен принципът за
пропорционалност залегнал в чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и
на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни
автомобили за използване на определени инфраструктури. Иска се от съда да постанови
решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление поради противоречието
му с императивните материалноправни разпоредби, съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и целта на закона. В условията на
алтернативност, при наличието на извършено нарушение и установена самоличност на
извършителя и неговата вина, се иска от съда да постанови решениекато приложи чл.28
ЗАНН, тъй като глобата се явява несъразмерно висока и следователно непропорционална,
противоречаща на чл.9а от 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни
1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на
определени инфраструктури. Претендират се сторените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, не се представлява. В депозирана писмена
молба процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалба, навежда
допълнителни съображения за незаконосъобразност на наказателното постановление и моли
съда да отмени обжалвания акт. Претендира разноски.
За административнонаказващият орган – Началник Отдел „Контрол и правоприлагане“,
Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, се явява редовно
упълномощен юрисконсулт. Последният оспорва жалбата и моли съда да потвърди
процесното наказателно постановление като правилно и законосъобразно по подробно
2
изложени съображения в депозирано писмено становище. Претендира юрисконсултско
възнаграждение, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на жалбоподателя, възразява срещу присъждане на разноски за
адвокат, тъй като последните не са доказани, като плащането е извършено от юридическо
лице.
Районна прокуратура – Б., ТО – П. не изпраща представител и не взема становище по
делото.
По делото са събрани писмени доказателства, подробно описани в протоколи от проведени
съдебни заседания, разпитани бяха свидетелите Й. С. Й. и С. Е. Г..
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното :
Безспорно се установи по делото, че на 12.04.2022 г. в 15.30 часа на път 1-8 ГКПП К. 0+500
км, служителите на АПИ, сектор „Контрол и правоприлагане“ - свидетелите Й. С. Й. и С. Е.
Г., извършили проверка на ППС с рег. № BG-***, вид товарен автомобил, марка Мерцедес
Актрос, модел влекач, с обща техническа допустима максимална маса над 12 тона. В хода на
проверката, при извършена справка в електронната система за събиране на пътни такси от
контролно устройство с идентификатор № 10112, контролните органи установили, че
жалбоподателят Х. С. Ц., на 23.03.2022 г., в 10.51 часа, по път А-3 163+488 кm, А - 3L:
Кулата-М.-1, включен в обхвата на платената пътна мрежа, е управлявал товарен автомобил
Мерцедес Актрос, влекач, с рег. № BG-*** с допустима техническа максимална маса 18000
кг, EURO 6, за което не е заплатена пътна такса, съгласно чл.139, ал.7 ЗДвП. За така
установеното нарушение, актосъставителят възприел, че жалбоподателят е нарушил чл.10,
ал.1, т.2 от ЗП, което е неизпълнение на задължението по чл.139, ал.7 от ЗДвП и подлежи на
санкция по чл.179, ал.3а от ЗДвП, и на 12.04.2022 г., Й. С. Й. – инспектор в сектор „Контрол
и правоприлагане – С.“, в присъствието на свидетеля С. Е. Г., съставил срещу
жалбоподателя АУАН № 004961/23.03.2022.
За така извършеното нарушение е генериран доказателствен запис в системата по чл. 167а,
ал. 3 от ЗДвП номер 004961/23.03.2022, съгласно съставения АУАН, ведно с приложените
към него статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения
- видеозаписи, представляващи доказателство за отразените в него обстоятелства относно
пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото
на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа и
местонахождението на техническото средство /контролно устройство с идентификатор №
10112/ - част от системата.
Непосредствено след съставянето, АУАН е предявен на жалбоподателя, като същият го
разписал с отбелязване „имам“ възражения. Съставена е и разписка, подписана от
нарушителя, с която същият е уведомен за възможността предвидена в чл. 10, ал. 2 от ЗП,
предвиждаща освобождаване от административнонаказателна отговорност при заплащане
3
на компенсаторна такса в посочен размер, в 14-дневен срок от връчване на акта.
Въз основа на така съставения акт, на 10.10.2022 г. Директорът на Национално тол
управление (НТУ) към Агенция „Пътна Инфраструктура“ гр. С., издал и обжалваното НП №
004961/10.10.2022 г., в което възприел изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка и
за нарушение по чл. 179, ал. 3а, във връзка с чл. 139, ал. 7 от ЗДвП, наложил на
жалбоподателя наказание „Глоба“ в размер на 1800.00 лева. В НП наказващият орган е
посочил, че на 19.08.2022 г. в НТУ е постъпило писмено заявление срещу АУАН №
004961/23.03.2022 от 12.04.2022 г. от собственика на процесното ППС с рег. № *** – „Т.т."
ООД, но тъй като подаденото от дружеството заявление произхожда от нелегитимирана
страна, издателят на обжалваното наказателно постановление е констатирал, че същото е
недопустимо за разглеждане в производството.
НП е връчено лично и срещу подпис на жалбоподателя Х. Ц. на 24.10.2022 г., в
законоустановения срок – 07.11.2022 г. е постъпила и разглежданата в настоящото
производство жалба.
В съдебно заседание в качеството на свидетели са разпитани актосъставителят Й. С. Й. и
свидетелят по акта С. Е. Г..
Свид. Й. Й. изнася, че преди ГКПП – К. има позициониран автомобил на АПИ, който е
свързан за рамка на пътя и в който автомобил той и колегата му установили, че при явяване
на процесното ППС рамката светнала в червено, което означава, че има нарушение.
Свидетелят установява, че спрели автомобила и запознали водача, че е установено
нарушение, извършено на предходна дата, за което е наличен и снимков материал. Водачът
потвърдил, че той е управлявал автомобила, но не бил съгласен с нарушението, отказал да
заплати компенсаторна такса, като след разговор по телефона със собственика, с оглед
бъдещо обжалване, поискал да му се състави акт, който разписал и заплатил максимална
такса за деня. Й. изяснява, че данните за нарушението се генерират от системата,
включително мястото на заснемане на автомобила и с кое техническо средство, като
контролните органи въвеждат единствено данни за шофьора и ППС-то, а след заплащане на
максималната тол такса, автоматично се генерира номера на нарушението.
Свид. С. Г. установява, че като служител на НТУ към АПИ, работи на ГКПП – К., като
преди контролния пункт има позициониран автомобил, в който с колегата му свид. Й. били
свързани с лаптоп със системата на Божурище, когато се явило процесното ППС, за което
системата отчела, че е нередовно и го спрели. Установили, че има извършено нарушение,
тъй като не е заплатен маршрута, по който се е движило ППС-то на предишна дата - АМ
„Струма“, общ. П.. Запознали водача с нарушението и снимковия материал, като
последният, след разговор по телефона с работодателя си, отказал да заплати компенсаторна
такса и на място му е съставен акт. Нарушителят разбрал за какво е съставен актът и го
подписал без възражения.
Ведно с жалбата, инициирала настоящото производство е представено заверено копие на
Свидетелство за регистрация Част I № *********, съгласно което влекач Мерцедес Актрос,
4
с рег. № ***, е собственост на „Т.т." ООД с ЕИК***, гр. К.. Представено е и заверено копие
на Трудов договор № 519/11.01.2022 г., по силата на който жалбоподателят Х. Ц. е служител
на собственика на влекач с рег. № *** - „Т.т." ООД с ЕИК***, гр. К., като заема длъжността
„Шофьор, товарен автомобил /международни превози/“. Представено е и заверено копие на
Рамково споразумение за доставка на продукти с № Z-53342/2015/10S, сключено на
09.07.2015 г. между W.A.G. payment solutions a.s. /Евроваг/, Република Чехия и „Т.т." ООД с
ЕИК***, гр. К., в което е инкорпорирано и предоставяне на услуга за електронно събиране
на такси на база изминато разстояние. Представени са и заверени копия от Заявление с вх.
№ 53-00-4723/19.08.2022 г. по описа на НТУ към АПИ, подадено от „Т.т." ООД с ЕИК***,
гр. К., ведно с детайлна справка по дата на пътуване /23.03.2022 г./ на превозно средство с
рег. № ***, отговор на заявлението с изх. № 53-00-5683/17.10.2022 г. от НТУ към АПИ, и
извлечение от публичния регистър на ИА „АА“ относно валидните лицензи за
международни превози на товари на „Т.т." ООД с ЕИК***, гр. К..
По административнонаказателната преписка е приложено заверено копие на фактура №
00000000000000000988 от 12.04.2022 г. за заплатена сума в размер на 119.00 /сто и
деветнадесет/ лева.
Към административнонаказателната преписка е приобщено извлечение от създаден доклад
от Електронната система за събиране на пътни такси по чл.167а, ал.3 от ЗДвП за установени
нарушения по чл.179, ал.3 – 3в от ЗДвП, с № **********, удостоверяващ липсата на валидна
маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването за ППС с рег. № *** на
23.03.2022 г. в 10.51 часа, тол селекция 10112, път А-3, 163+488, посока намаляващ
километър, област Б., град М., ведно със статично изображение във вид на снимков материал
на същото.
Представено е и становище от отдел „Управление на информационната система и
инфраструктура“, Национално тол управление от 12.12.2022 г., ведно с таблица с
получените и платени тол декларации за датата на нарушението, съгласно което за датата на
нарушението /23.03.2022 г./ за ППС с рег. № *** няма получена тол декларация за сегмента
на рамката, от която е отчетено нарушението – рамка 10112, сегмент № **********.
Видно от копие на Справка за местоположението на стационарни контролни единици на
електронна система за събиране на таксите за ползване на РПМ находящи се на територията
на Областно пътно управление Б., Рамка № 10112 за сегмент № **********, на който е
разположено устройство № 10112, с което е установено нарушението, е разположена в
Област Б., Община П., място М., път А – 3, позиция на АУЗПТ (км) 163+488.
Съгласно представено копие от Решение № 101 на МС от 20.02.2020 г. за приемане на
Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние – тол
такса, път А – 3, клас Автомагистрала, тол сегмент № **********, е включен в цитирания
списък и за същия се събира такса за изминато разстояние – тол такса.
По делото допълнително е представено и Становище от отдел „Управление на
информационната система и инфраструктура“, Национално тол управление от 29.03.2023 г.,
5
съгласно което размерът на дължимата такса за ППС-то (с рег. № ***), осъществило на
23.03.2022 г. в 10.51 часа движение по път А-3 км 163+488, на който е разположено
устройство № 10112, установило нарушението, попадащ в обхвата на сегмент с номер
**********, който е част от платената пътна мрежа, е 0.39 лв.
Към доказателствения материал по делото е приобщено и писмо с Изх. № 1567 от 11.05.2023
г. от „Интелигентни трафик системи“ АД, съгласно което бордовото устройство
инсталирано в ППС с рег. № *** е предоставено на ползвателя от партньор на
„Интелигиентни трафик системи“ АД Toll4Europe GMBH, Германия, който е предоставил
становище относно причината за регистрираното нарушение. „Интелигентни трафик
системи“ АД посочва, че съгласно представеното от Toll4Europe GMBH становище и
технически запис от системата за мониторинг на бордовите устройства на Toll4Europe
GMBH, бордово устройство, асоциирано към ППС с рег. № ***, е било изключено или
неправилно включено в електрическото захранване в периода от 16.03.2022 г. 15:29 часа до
23.03.2022 г. 12:44 часа. Посочва се също така, че в следствие на изключеното бордово
устройство в този период не са генерирани данни за геолокация на бордовото устройство и
съответно няма създадени тол декларации в посочения по-горе период, като това е
причината за регистрираното неправомерно ползване на платената пътна мрежа.
Към доказателствения материал по делото са приобщени и заверени копия на Разрешение за
строеж № РС-51/23.05.2019 г., ведно с 4 бр. приложения, Протокол за установяване
годността за приемане на изграждането, доставката и монтажа на нова стационарна
контролна точка СКТ - № 1011 от 15.08.2019 г., Протокол за ремонт и профилактика на СКТ
- № 1011 от 15.03.2022 г., Вътрешни правила за дейността и организация на работа на НТУ
към АПИ.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна
следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на законоустановения срок за
обжалване съгласно чл. 59, ал. 2 ЗАНН, срещу подлежащ на съдебен контрол
административно-наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна. Съображения:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него
се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
санкционни актове е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.
В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи.
АУАН е съставен от компетентно лице на основание чл. 167а, ал. 2, т. 8 от ЗДвП, тъй като
6
актосъставителят е длъжностно лице от Агенция „Пътна инфраструктура“, като
материалната му компетентност да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП се доказва от
приложената Заповед № РД-11-486/20.04.2021 г. на Председател на УС на АПИ.
Съгласно чл. 189е, ал. 12 от ЗДвП наказателните постановления за административни
нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3в се издават от председателя на управителния съвет на АПИ
или оправомощени от него длъжностни лица. По делото е приложена Заповед № РД-11-
167/08.02.2021 г. на Председателя на Управителния съвет на АПИ, изменена със Заповед №
РД-11-760 от 19.08.2022 г., видно от която Георги Атанасов Темелков е оправомощен да
издава НП за налагане на административни наказания, въз основа на съставени актове за
установяване на административни нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3в от ЗДвП, т.е. последният
се явява носител на санкционна власт, делегирана му от наказващия орган по закон съгласно
чл. 189е, ал. 12 от ЗДвП. Персоналното заемане на длъжността от издателя на наказателното
постановление се установява от приложената Заповед № ЧР-СП-622/11.08.2022 г. на
Председателя на УС на АПИ. Следователно издателят на наказателното постановление има
правомощията на наказващ орган.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а
наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок. Съставеният АУАН и
издаденото НП са издадени в предвидената от закона писмена форма, като е спазена
регламентираната процедура по тяхното връчване.
Възраженията в обратна насока, релевирани от жалбоподателя са неоснователни.
В конкретния случай обаче, са допуснати други съществени нарушения на процесуалните
правила, тъй като АУАН и издаденото въз основа на него НП не отговарят на въведените с
чл.42 и чл.57 ЗАНН изисквания към съдържанието им. Съдът приема, че описанието на
приетото за реализирано от жалбоподателя нарушение, респ. обстоятелствата, при които е
извършено не са формулирани изчерпателно и ясно в достатъчна степен, за да удовлетворят
изискванията за пълнота на обвинителната теза, нарушен е материалния закон, както и че
авторството на деянието е останало недоказано.
На първо място, съдът констатира, че в акта, с който е установено административното
нарушение, липсва идентичност между изложената фактическа обстановка и дадената
правна квалификация на деянието. Актосъставителят не е посочил ясно и конкретно
правната квалификация на установеното деяние, тъй като веднъж констатира, че не е
заплатена пътна такса съгласно чл.139, ал.7 ЗДвП, с което е нарушен чл.10, ал.1, т.2 ЗП, а
след това е посочил, че изпълнителното деяние е неизпълнение на задължението по чл.139,
ал.7 ЗДвП и подлежи на санкция по чл.179, ал.3а ЗДвП. Не е ясно какво всъщност е
установеното от контролния орган нарушение – на чл.10, ал.1, т.2 ЗП или на чл.139, ал.7
ЗДвП. При такава нееднозначна формулировка на административното обвинение, лицето,
сочено за нарушител е било в невъзможност да разбере какво всъщност е
административното обвинение срещу него, още повече, че сочената за нарушена разпоредба
на чл.10, ал.1, т.2 ЗП урежда въпроси касателно смесената система за таксуване на
7
различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато
разстояние, и не съдържа правило за поведение, което евентуално може да бъде нарушено.
Същевременно, в НП вмененото на жалбоподателя нарушение е по чл.179, ал.3а, във връзка
с чл.139, ал.7 ЗДвП. Доколкото в разпоредбата чл.179, ал.3а от ЗДвП е предвидена санкция
за водача на съответното ППС, то правилото за поведение, чието неспазване би обосновало
приложение на тази санкционна норма, се съдържа в разпоредбата на чл.139, ал.7 от ЗДвП.
Последната вменява на водача на ППС от категорията по чл.10б, ал.3 от ЗП преди движение
по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за
участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните
задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по
чл.10, ал.1, т.2 от ЗДвП, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице.
Разпоредбата на чл.139, ал.7 от ЗДвП обаче, не е посочена като нарушена в АУАН, където
буквално е посочено „с което е нарушил чл.10, ал.1, т.2 ЗП“, а само в наказателното
постановление. Изхождайки от принципа, че административнонаказателното производство
се образува със съставянето на АУАН, който следва да има реквизитите изрично посочени в
чл.42, ал.1 ЗАНН, и съобразявайки, че в настоящия случай в акта не е посочена пълната
правна квалификация на деянието, е налице съществено процесуално нарушение,
ограничаващо правото на защита на наказаното лице, тъй като последното не е имало
възможност да разбере какво точно е административното обвинение /в този смисъл решение
на АС - Б. по КНАХД № 252/2022 г./.
На следващо място, съгласно разпоредбата на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, водач, който
управлява ППС от категорията по чл.10б, ал.3 от ЗДвП по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на
изминатото разстояние, съгласно изискванията на ЗП, за участъка от път, включен в обхвата
на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта
за същата, съобразно категорията на ППС, се наказва с глоба в размер 1800 лв.
По делото е безспорно, че на 12.04.2022 г. в 15.30 часа, на път 1-8 ГКПП К. 0+500 км,
жалбоподателят е установен от контролните органи на НТУ към АПИ да управлява пътно
превозно средство с peг. № *** - влекач марка и модел Мерцедес Актрос, с техническа
допустима максимална маса 18000 кг, собственост на „Т.т." ООД, ЕИК***, гр. К.. Това
обстоятелство обаче, по никакъв начин не установява, че на посочените от
административния орган дата и час на извършване на административното нарушение –
23.03.2022 г., 10.51 часа, именно жалбоподателят е бил водач на ППС-то от категорията по
чл.10б, ал.3 от ЗДвП, което е осъществило движение по път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, и за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на
изминатото разстояние, съгласно изискванията на ЗП, за участъка от път, включен в обхвата
на платената пътна мрежа. На инкриминираната дата превозното средство не е било спирано
за проверка и контролните органи не са се уверили, кой е бил водачът. Нито АНО, който
носи доказателствената тежест в процеса, е ангажирал категорични доказателства
(товарителница, пътен лист, декларация от собственика или ползвателя и т.н.), от които да
8
може безпротиворечиво и категорично да се установи, че именно жалбоподателят е
управлявал ППС-то и на датата, посочена в акта и НП като дата на нарушението.
Данни касателно водача на процесното ППС за датата на нарушението се съдържат
единствено в представеното от жалбоподателя заверено копие от детайлна справка по дата
на пътуване /23.03.2022 г./ на превозно средство с рег. № ***, като приложение към
Заявление с вх. № 53-00-4723/19.08.2022 г. по описа на НТУ към АПИ, подадено от „Т.т."
ООД с ЕИК***, гр. К. /лист 72/. Видно от същото, на 23.03.2022 г. в 10.51 часа, водач на
ППС с рег. № *** е жалбоподателят Х. С. Ц..
Въпреки това обстоятелство, жалбоподателят, като водач на ППС-то, за което е дължима, но
не е платена таксата по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, не е адресат на задължението за заплащане
на пътна тол такса и поради тази причина, не може да бъде административнонаказателно
отговорно лице за неизпълнение на такова задължение за посоченото ППС.
С разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗП за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда
смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на
база време и на база изминато разстояние, както следва – такса за ползване на платената
пътна мрежа - винетна такса за пътни превозни средства по чл.10а, ал.7 /съгласно чл.10, ал.1,
т.1 от ЗП/ и такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл.10б,
ал.3 /съгласно чл.10, ал.1, т.2 от ЗП/.
Съгласно разпоредбата на чл.10б, ал.3 от ЗП, тол таксата се заплаща от собственика или
ползвателя на пътното превозно средство за всички пътни превозни средства с обща
технически допустима максимална маса над 3,5 тона, извън тези по чл.10а, ал.9, като
заплащането й дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине
определено разстояние между две точки. Алинея 4 от същия чл.10б от ЗП предвижда, че
размерът на дължимата за плащане тол такса се определя въз основа на реално получени
декларирани тол данни, удостоверени по реда, предвиден в наредбата по чл.10, ал.7, или
чрез закупуването на еднократна маршрутна карта, която дава право на ползвателя на пътя
да измине предварително заявено от него разстояние по определен маршрут, като същата
важи само за пътното превозно средство, чийто регистрационен номер е бил правилно
деклариран от собственика или ползвателя му. В наредбата по чл.10, ал.7 се определят и
начините за изчисляване и заплащане на дължимите тол такси.
От своя страна, нормата на чл.102, ал.2 от ЗДвП възвежда, че собственикът е длъжен да не
допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с
установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП, според
категорията на пътното превозно средство.
Съобразявайки цитираните законови постановки, следва обоснованият правен извод, че
субект на вмененото административно нарушение - неизпълнение на задължението за
заплащане на съответната такса – тол такса за преминаване по платената пътна мрежа, е
собственикът на превозното средство, съответно ползвателят, ако в свидетелството за
9
регистрация е вписан такъв. Именно за него е възникнало задължението за заплащане на
съответната такса за движение на собственото му ППС по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, и който в действителност заплаща дължимата такса, видно от
представеното от жалбоподателя заверено копие на Рамково споразумение за доставка на
продукти с № Z-53342/2015/10S, сключено на 09.07.2015 г. между W.A.G. payment solutions
a.s. /Евроваг/, Република Чехия и „Т.т." ООД с ЕИК***, гр. К., в което е инкорпорирано и
предоставяне на услуга за електронно събиране на такси на база изминато разстояние.
В подкрепа на изложените съображения, че субект на административното нарушение е
собственикът на превозното средство, съответно ползвателят, е твърдението от страна на
наказващия орган, че за извършеното нарушение е генериран доказателствен запис в
системата по чл.167а, ал.3 от ЗДвП.
Съгласно чл.187а, ал.1 и ал.2 ЗДвП, когато нарушения по чл.179, ал.3 - 3б са установени в
отсъствие на нарушителя, какъвто е и настоящият случай, се счита, че пътното превозното
средство е управлявано от собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за
регистрация на пътното превозно средство е вписан ползвател – от ползвателя, освен ако
бъде установено, че пътното превозно средство е управлявано от трето лице. Изрично е
предвидено, че ако собственикът на пътното превозно средство е юридическо лице или
едноличен търговец, на него следва да се наложи имуществена санкция в съответния размер,
като той се освобождава от административнонаказателна отговорност по ал.1 и ал.2 във
връзка с административни нарушения по чл.179, ал.3 - 3б, ако в срок от 7 дни от връчването
на акта за установяване на административно нарушение или електронния фиш представи
декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило нарушението, и копие от
свидетелството му за управление на моторно превозно средство.
Изложеното, проектирано към конкретния случай, навежда на обоснования извод, че щом
контролните органи са предприели ангажиране на отговорност за нарушение, установено в
отсъствие на нарушителя, въз основа на генериран запис от системата по чл.167а, ал.3 от
ЗДвП, и след като са установили, че заснетото ППС е собственост на юридическо лице, то е
следвало да приложат относимите разпоредби /чл.187а, ал.1 и ал.2 ЗДвП/ и да съставят
АУАН или да бъде издаден електронен фиш на собственика на ППС-то – юридическо лице.
И единствено в хипотезата, при която собственикът възрази срещу издадения акт /АУАН
или ЕФ/ в нарочна декларация, придружена от СУМПС, наказващият орган следва да
състави АУАН срещу водача, посочен от собственика. Едва тогава може да се приеме, че
наказващият орган е изследвал релевантните за случая обстоятелства и е събрал
доказателства касателно авторството на деянието.
Все в коментирания аспект, е необходимо да се вземе предвид и чл. 2, пар. 7 от Регламент за
изпълнение (ЕС) 2020 / 204 на Комисията от 28 ноември 2019 година относно подробните
задължения на доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване,
минималното съдържание на заявлението за област на Европейската услуга за електронно
пътно таксуване, електронните интерфейси, изискванията за съставните елементи на
оперативната съвместимост и за отмяна на Решение 2009 / 750 / ЕО. Съгласно тази
10
разпоредба „доставчиците на ЕУЕПТ информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за
всеки случай на недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и предлагат
възможност за отстраняване на нередността преди предприемането на принудителни мерки,
когато такава е предвидена съгласно националното законодателство“. При наличието на
договорни отношения за заплащане по електронен път на конкретно дължимата такса,
идеята на посочената разпоредба е в такива случаи нередността да се отстрани преди да се
пристъпи към санкциониране, което е напълно обяснимо предвид това, че такива ситуации,
свързани с проблеми от техническо естество, няма как автоматично да водят до ангажиране
на отговорността. Моментното непостигане на надлежно подавани тол данни, съответно
декларации, при вероятно възникнал технически проблем при отчитането, при това
допуснат от трето лице, не следва да бъде отнесено към жалбоподателя, нито пък той да
търпи неблагоприятни последици от това.
В случая, следва да се отчете и принципът на пропорционалност, въздигнат в чл.5 от
Договора за Европейския съюз, който е част от общите принципи на общностното право на
ЕС, които държавите членки трябва да спазват. Съгласно практиката на Съда на
Европейския съюз, административните или репресивните мерки не трябва да превишават
това, което е необходимо за преследваните цели, съответно санкцията трябва да бъде
съразмерна на тежестта на нарушението.
Очевидно е, че в конкретния казус наложената на жалбоподателя санкция „Глоба“ в размер
на 1800 лева, не съответства на извършеното деяние. Изрично в депозираното становище от
отдел „Управление на информационната система и инфраструктура“, Национално тол
управление от 29.03.2023 г., е посочено, че размерът на дължимата такса за ППС с рег. №
***, осъществило на 23.03.2022 г. в 10.51 часа движение по път А-3 км 163+488, на който е
разположено устройство № 10112, установило нарушението, попадащ в обхвата на сегмент с
номер **********, който е част от платената пътна мрежа, е 0.39 лв. Налице е пълно
несъответствие между дължимата такса за преминаване през процесния участък от платената
пътна мрежа в размер на 0.39 лв. и наложеното административно наказание за
осъщественото преминаване през същия този тол сегмент - глоба в размер на 1 800 лв. Не е
справедливо, нито от логическа, нито от житейска гледна точка, санкцията да надвишава над
четири хиляди пъти дължимото плащане, представляващо неизпълнение на вменено
задължение, което грубо нарушава принципа за пропорционалност и неналагане на
наказание несъразмерно на тежестта на нарушението.
Същевременно, в наказателното постановление е посочено, че размерът на дължимата такса
по чл.10б, ал.5 от ЗП е 119 лева, която е заплатена от жалбоподателя непосредствено след
установяване на нарушението, видно от приложената квитанция. В случая е налице
едновременно заплащане на максималната такса за преминаване по път, включен в обхвата
на платената пътна мрежа и санкциониране, чрез налагане на глоба, за това, че ППС-то е
преминало по същия този път, без да е заплатена дължимата такса.
Все в обсъжданата хипотеза, при заплащането на таксата по чл.10б, ал.5 от ЗП липсват
вредните последици от извършване на административното нарушение, тъй като с
11
последващото плащане не е ощетен държавният бюджет. Осъщественото административно
нарушение не е породило негативни правни последици в крайния получател, тъй като те са
били отстранени от страна на нарушителя.
Предвид всичко изложено, съдът счита, че административната отговорност на
жалбоподателя е ангажирана незаконосъобразно, поради което следва да се постанови
решение, с което обжалваното наказателно постановление да бъде отменено.
Относно претенцията на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на
разноски, съдът като съобрази, че по делото не са представени доказателства,
удостоверяващи реално направени разноски от страна на жалбоподателя, намира искането за
заплащане на разноски за неоснователно и като такова следва да се остави без уважение.
Водим от горното, П. районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 004961/10.10.2022 г. на Директора на Национално
тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна Инфраструктура“ гр. С., с което на Х. С. Ц.,
ЕГН **********, с постоянен адрес /населено място/, за административно нарушение по чл.
179, ал. 3а, във връзка с чл. 139, ал. 7 от Закона за движението по пътищата, е наложена
глоба в размер на 1 800 /хиляда и осемстотин/ лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Б. в 14-
дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
12