Р Е Ш Е Н И Е
№ 2022г.,
гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Дванадесети състав,
в публично заседание на девети ноември две хиляди двадесет и втора година в
състав:
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА НЕДЕВА
при секретаря Румела Михайлова, като разгледа докладваното от съдия
Даниела Недева адм. дело № 2112 по описа за 2022 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.186, ал.4 от
Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, във връзка с чл.145 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на „А. 13 Бюти“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, бул. „Княз Борис І“ № 356, ет. 4, ап. 35, представлявано от управителя А.М.Д.,
депозирана чрез адв. П., против Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 153 – ФК/22.08.2022 г. на началника на Отдел
„Оперативни дейности“ гр. Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186 и чл. 187 от ЗДДС е приложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски
обект – студио за красота, находящо се в гр. Варна, ул. „Георги С. Раковски“ №
25, стопанисван от дружеството, и забрана на достъпа до него за срок от 14
(четиринадесет) дни.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на издадената
заповед, поради неправилно приложение на материалния закон и несъответствие с
целта на закона, с оглед на което се претендира нейната отмяна.
Конкретно се твърди, че в процесната заповед липсват конкретни мотиви на органа
досежно определената продължителност на срока за налагане на ПАМ от 14 дни.
Изложените мотиви в тази част са бланкетни и не съдържат индивидуални
съображения за конкретното нарушение, които да налагат запечатване на обекта за
този срок. Жалбоподателят се позовава на неспазване на принципа на
съразмерност по чл. 6 от АПК и целта на закона, доколкото в случая липсват
относими за това мотиви. Жалбоподателят посочва, че липсата на мотиви относно
срока, за който се прилага принудителната административна мярка, съставлява
нарушение на изискването на чл. 59 ал. 2
т. 4 от АПК и е самостоятелно основание за незаконосъобразност на
административния акт. Липсата на ангажиране на административно-наказателната
отговорност на дружеството жалбоподател с НП за същото нарушение сочи като
самостоятелно основание за отмяна на акта. По изложените в жалбата съображения
отправя искане оспорената заповед да бъде отменена с присъждане на сторените по
делото разноски.
В съдебно
заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адв. П. поддържа
жалбата. По съществото на спора счита жалбата за основателна на изложените в
същата основания и отправя искане за отмяна на оспорената заповед.
Ответната страна – Началник отдел
„Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, редовно призован, не се явява, не се представлява. С писмени бележки,
чрез пълномощника ст. юрисконсулт Г. оспорва жалбата. По съществото на спора
релевира доводи за нейната неоснователност.
Отправя искане за отхвърляне на жалбата и оставяне в сила на процесната
заповед с присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, при преценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 17.08.2022г. била
извършена проверка на търговски обект по смисъла на §1
т. 41 от ДР на ЗДДС -
студио за красота, находящ се в гр. Варна, ул. „Георги С. Раковски“ № 25,
стопанисван от „А. 13 Бюти“ ЕООД с ЕИК *********, при която било установено, че при осъществяването на търговска
дейност, чрез извършена контролна покупка в 17.45ч. от орган по приходите
Радостин Танев на услуга подстригване на стойност - 15,00 лв. била платена в
брой с две банкноти от 10,00 лв. от Радостин Танев. Плащането било прието от
Наталя Цветова- фризьор, като било върнато ресто в размер на 5.00 лв. За
извършената контролна покупка не била издадена фискална касова бележка от
въведеното в експлоатация и регистрирано в НАП фискално устройство в обекта: ФУ
модел ELTRADE BN KL с ИН на ФП № 44367203,
или касова бележка от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията
на Наредба №Н-18/13.12.2006г. Изведен бил от ФУ КЛЕН за 17.08.2022г., в който
не била регистрирана продажба на обща стойност - 15.00 лв., извършена в
17.45ч., както и никаква друга продажба към този час. Като доказателство за
резултатите от проверката бил съставен на основание чл. 110, ал. 4, във връзка
с чл. 50, ал. 1 от ДОПК - Протокол за извършена проверка серия АА № 0060800/17.08.22г.
ведно с описаните в него
приложения. Било прието, че дружеството е нарушило разпоредбите
на чл.25, ал.1, във връзка с чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ и във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.
Предвид горното на основание чл.186, ал.1, т.1 б. ”а” от ЗДДС и чл.187
от ЗДДС със Заповед
за налагане на принудителна административна мярка № 153 – ФК/22.08.2022 г. началника
на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП наложил ПАМ запечатване на търговския обект стопанисван от дружеството и забрана достъпа до него за срок от 14
/четиринадесет/ дни.
В заповедта са изложени мотиви, че при
определяне на продължителността на мярката са съобразени следните
обстоятелства: тежестта на извършеното нарушение, последиците от
същото, вида и местонахождението на търговския обект, защитата на обществения
интерес, като се предотврати възможността за извършване на нови нарушения.
Прието е, че с
нарушението се засяга утвърдения ред на данъчна дисциплина, който осигурява
пълна отчетност на извършваните от лицата продажби и тяхната регистрация, както
и последващата възможност за проследяване на реализираните обороти.
Нарушението е прието, че
показва поведение на лицето, насочено срещу установената фискална дисциплина,
като за извършване на промяна в организацията на дейността в конкретния обект е
необходим определен срок.
Посочено било, че дружеството
има неплатени задължения към 18.07.2022г. в размер на 791,35 лева, установената
разлика в касова наличност и неотчетени продажби във ФК в размер на 225 лева.
За така установеното нарушение
бил съставен АУАН №F673292 от 26.08.2022г. и впоследствие било издадено Наказателно
постановление №664873-F673292 от
30.09.2022г.
От ответника са приобщени
представените доказателства досежно компетентността на органа издал акта
посочени в процесната заповед, а именно заповеди №№ ЗЦУ – 1148/25.08.2020 г. и
ЗЦУ – 1157/27.08.2020 г.
При така изложената фактическа обстановка съдът като обсъди събраните по
делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, намира от правна страна
следното:
Жалбата е предявена пред надлежен съд, от
легитимирано лице, в законоустановения срок, като е налице правен интерес от обжалването, поради което е
процесуално допустима за разглеждане.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна.
Съгласно разпоредбата
на чл. 186, ал. 3 във вр. с ал. 1 от ЗДДС, принудителната
административна мярка "запечатване на обект" се прилага с мотивирана
заповед от органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице.
Предвид горното прилагането на принудителната административна мярка по чл. 186,
ал. 1 от ЗДДС е възложено в компетентността на „органа по приходите
или оправомощено от него лице”, в която връзка със Заповед
№ ЗЦУ-1148 от 25.08.2020г тези правомощия са възложени на началник на
Отдел „Оперативни дейности” в Главна Дирекция „Фискален Контрол” при ЦУ на НАП.
Следователно обжалваната Заповед за налагане на ПАМ по чл.186, ал.1, т.1, б. „а” от ЗДДС е издадена от материално
компетентен административен орган–Началник отдел „Оперативни дейности“ Варна в
ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, в рамките на предоставените му правомощия.
Оспорената
заповед е постановена в писмена форма и съдържа изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. Посочено е, както правното
основание за упражненото от Началник отдел „Оперативни дейности” – Варна в ЦУ
на НАП правомощие, така и релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на
възприетото от административния орган наличие на материалноправна предпоставка
за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал.1, т.1, б. "а" ЗДДС. В
обстоятелствена част на заповедта е описано фактическото основание за
осъщественото публично право на налагане на ограничителната административна
мярка, с обосноваване от фактическа и правна страна на констатираното
нарушение, датата и място на неговото извършване, като са изложени отделни
мотиви за продължителността на срока на мярката. Предвид горното съдът приема,
че е изпълнено изискването на чл. 186, ал.3 от ЗДДС и чл.59, ал.2, т.4 от АПК за постановяване на
мотивиран административен акт.
Съдебният
контрол за материална законосъобразност на обжалвания административен акт
обхваща преценката налице ли са установените от административния орган
релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се
подвеждат в посочената като правно основание за неговото издаване норма,
съответно - следват ли се разпоредените с акта правни последици.
В случая на
дружеството е наложена принудителна административна мярка по чл.186, ал.1, т.1, б. ”а” ЗДДС, според която норма
принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни,
независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице,
което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба,
издаден по установения ред за доставка/продажба. По силата на чл.187, ал.1 от ЗДДС при прилагане на ПАМ
по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС се забранява и достъпът
до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите
към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице.
Следователно юридически факт, пораждащ правомощието на органа в хипотезата
на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а” от ЗДДС да наложи ПАМ
запечатване на обект /кумулативно с нея и при същите предпоставки и ПАМ
по чл.187, ал.1 ЗДДС - забрана на достъпа до
обекта/, е неспазването на реда или начина за издаване на документ за продажба,
издаден по установения ред за доставка/продажба.
Юридически
факт, пораждащ правомощието на органа по приходите да наложи принудителната
административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а” ЗДДС „запечатване на
обект” е неспазването от задълженото лице на реда или начина за издаване на
съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба. В съответствие с чл. 118, ал. 1 ЗДДС всяко регистрирано или
нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените
от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от фискално устройство. За реда за отчитане и съхраняване на издадените
от ФУ документи въз основа на законовата делегация от чл. 118, ал. 4 ЗДДС е
приета Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби
в търговските обекти чрез фискални устройства, изискванията към софтуерите за
управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин. По арг. от чл. 25, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от
Наредбата задълженото лице издава касова бележка от ФУ за всяко плащане, с
изключение на случаите на плащането чрез внасяне на пари в наличност по
платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод
или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.
Доказателства
за правно релевантните факти за получаване на плащането и липсата на издаден
фискален бон са протоколът за проверка от 17.08.2022 г. и разпечатката КЛЕН, в
която отсъства регистрирано плащане на стойност 15.00 лева. Горното не се оспорва
от дружеството жалбоподател.
Задължението
на лицето по чл. 3 от Наредба № Н-18 за издаване на фискалната бележка възниква
при извършване на плащането /чл. 25, ал. 3 от Наредбата в ред. от ДВ бр. 111 от
2013 г./. Едновременно с получаване на плащането това лице предоставя на
клиента издадената фискална бележка. Отрицателният факт на не издаване на
бележката се установява от ПИП и от разпечатката. Посочените обстоятелства не се
оспорват от жалбоподателя, и са удостоверени в Протокол за извършена проверка АА № 0060800/17.08.22г., който е съставен по
установения ред и форма от органите по приходите в кръга на правомощията им и
се ползва с материална доказателствена сила за извършените от органите по
приходите действия и за установените факти и обстоятелства, съгласно чл.50, ал.1 от ДОПК. В случая от събраните по
делото доказателства, по несъмнен начин се установява описаната в обжалваната
заповед фактическа обстановка.
Въз основа на
посочената по-горе нормативна
регламентация следва извода, за осъществен фактическия състав на законово
предвиденото материалноправно основание за прилагане на ПАМ.
При установено нарушение от вида на
процесното, административен орган е длъжен да наложи принудителната
административна мярка „запечатване на търговския обект”, за обекта, в който е
осъществена противоправната деятелност – т.е. органът действа в условията на
обвързана компетентност. Законът не регламентира възможност за всеки конкретен
случай органът да извършва преценка дали при наличие на нормативно установените
фактически предпоставки да наложи или не мярката по чл.186, ал.1 от ЗДДС. Приложимият специален закон
/ЗДДС/, не регламентира възможност при отстраняване на установеното нарушение
на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, да не се издава заповед по чл.186, ал.3 във вр. с чл.186, ал.1 ЗДДС за налагане на ПАМ.
Преустановяването /отстраняването/ на нарушението, съставляващо предвидена в
закона материалноправна предпоставка за прилагане на ПАМ, не заличава нито
факта на извършването на това нарушение, нито обуславя извод за отпаднало
материалноправно основание за налагане на ограничителната мярка, нито изключва
възникването и съществуването на правопораждащия фактически състав за
упражняване на административното правомощие за постановяване на заповед за
прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 3 във вр. с чл. 186, ал. 1 от ЗДДС. Своевременното
преустановяване /отстраняване/ на нарушението представлява обстоятелство, което
би могло да има значение при определяне продължителността на срока на
налаганата ПАМ, но е ирелевантно за наличието на предпоставките за прилагането
на законово предвидената по вид и съдържание, следваща се за това нарушение
принудителна административна мярка. В този смисъл неоснователно е възражението
на жалбоподателя, че липсвало основание за прилагането на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б.”а” от ЗДДС, кумулативно с нея и ПАМ
по чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. Доколкото законът не
обвързва налагането на ПАМ с настъпването респ. с възможното настъпване на
вреди за фиска и съответно наличието на вредоносен резултат не е нито елемент
от състава на процесното нарушение, нито представлява законова регламентирана
материалноправна предпоставка за прилагането на принудителна административна
мярка по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС. Предвид така установените по
делото факти съдът намира, че административният орган обосновано е приел, че
допуснатото в проверения търговски обект на жалбоподателя нарушение на Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл. 118 от ЗДДС, съставлява основание за
издаване на заповед от вида на процесната и в условията на обвързана
компетентност е приложил със ЗНПАМ принудителна административна мярка
запечатване на търговския обект, кумулативно с нея и при същите предпоставки и
по чл. 187, ал. 1 от ЗДДС за забрана на достъпа до
обекта.
Съгласно
разпоредбата на чл.186, ал.1 от ЗДДС, принудителната
административна мярка запечатване на обект се налага за срок до 30 дни. В
случая наложената на дружеството жалбоподател с оспорената заповед принудителна
административна мярка - запечатване на търговски обект и забрана за достъп до
него, на основание чл. 186, ал.1 от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, е за срок от 14 дни.
Съдът приема, че
при определяне на срока на наложената ПАМ, е нарушен принципа за съразмерност
по чл. 6 от АПК - продължителността на
налагането на мярката да е в разумно съотношение на пропорционалност между
охраняваните с прилагането на принудителна административна мярка обществени
отношения, касаещи данъчното облагане и засегнатите интереси на дружеството.
При тази преценка органът по приходите обаче
е бил длъжен да съобрази тежестта на мярката с вида на стопанската дейност на
жалбоподателя и тежестта на допуснатото нарушение по правилата на чл.6, ал.1 –
5 от АПК като упражни правомощието си по разумен начин и справедливо.
Преценявайки законосъобразността на
оспорената заповед за налагане на ПАМ за срок от 14 дни, съдът намира, че
същият е определен без да са съобразени обективно фактите досежно запечатвания
обект, който не е в централната туристическа част на града. В мотивите за
налагане на мярката, административният орган не е отчел, че спрямо търговеца не
са установявани нарушения на фискалната дисциплина, не са установени
други нарушения на данъчното и
осигурителното законодателство, а посочените задължения не рефлектират
съществено върху крайния извод доколкото са установени към месец 08.2022г. При преценката административния орган за запечатване на
търговския обект за период от 14 дни, който е към средния предвиден в нормата,
не е съобразил и обстоятелството, че в страната бяха въведени противоепидемични
мерки с масов отлив от клиенти.
Съгласно
чл.6, ал.3 от АПК в случаите, когато се засягат права на граждани или
организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по
този начин се постига целта на закона. Изборът на най-леката мярка на
административна принуда не е въпрос на преценка на административния органа, а
негово задължение. След като нарушението е констатирано за първи път и са
налице обективни данни за инцидентен характер на деянието, то степента на
обществена опасност не е достатъчно висока, така че наложената ПАМ от 14 дена,
определена към средата на 30 дневния възможен срок за ПАМ, да се явява
съразмерен и оттам законосъобразен. При избора на срока на ПАМ са засегнати
прекомерно правата и интересите на дружеството. С оглед събраните данни за
поведението на дружеството, целта на закона и интересите на държавата и
обществото биха могли да бъдат постигни и с прилагане на по-благоприятна мярка
в частта на определения й срок на действие.
Съдът приема, че определеният в заповедта срок от 14 дни
за запечатване на обекта, в който се извършват услуги е несъизмерим с целите по
чл.22 от ЗАНН, за които се прилага мярката, тъй като засяга права и законни
интереси в по-голяма степен от най-необходимото. При определянето на срока на
ПАМ не е избрана най-благоприятната за държавата и обществото възможност чрез
отчитане на вида на конкретното нарушение, данните за поправянето му и
възможните реални вреди, които ще причини ПАМ на стопанската дейност на жалбоподателя.
От процесната заповед не биха могли да бъдат извлечени мотиви за конкретни и
доказани факти, обосноваващи определяне на четиринадесет дневен срок за
налагане на мярката.
В този смисъл съдебната практика на ВАС дадена в решение №6143 от 27.05.2015г.
по адм. дело №9490/2014г. на ВАС приема, че дори при неяснота относно
критериите на срока може да обоснове изменението на акта, но не и отмяната му
при установени предпоставки за налагане на ПАМ.
Продължителността на административната мярка следва да
бъде разумно съотношение на пропорционалност между засегнатите интереси на
дружеството и охрана на обществени отношения, касаещи данъчното облагане.
В конкретния
случай, съдът намира, че превантивната и възпираща цели, търсени с наложената
ПАМ, биха били постигнати и с продължителност на мярката, близка до минималната
и при продължителност от 3 дни, който срок съответства на принципа за
съразмерност по чл. 6 от АПК.
В горната насока е и
съдебната практика на Върховен административен съд дадена в решение № 14407 от 20.11.2020г. по
адм.д. № 7045/2020г., решение № 14196 от 17.11.2020г. по адм.д. № 4199/2020г., решение № 13875 от 10.11.2020г. по адм.д. № 5114/2020г., решение
№ 3155 от 27.02.2020г. по
адм.д. № 10122/2019г.
С оглед гореизложеното съдът приема, че
жалбата е частично основателна, досежно срока на наложената ПАМ, който следва
на основание чл.172 ал.2 от АПК да се измени от 14 дни на 3 /три/
дни.
При този изход
на спора, съдът намира за основателна претенцията на ответника за присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 143, ал.3 от АПК и чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. с чл. 144 АПК, вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид невисоката фактическа и правна сложност на
спора на ответника следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.
Водим от горното и на основание чл.172 ал.2 АПК, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ по жалба на „А. 13 Бюти“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Княз Борис І“ № 356, ет. 4,
ап. 35, представлявано от управителя А.М.Д., Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № 153 – ФК/22.08.2022 г.
на началника
на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, в
частта, с която е определен срока на принудителната административна мярка от 14
/четиринадесет / дни на 3/три/ дни.
ОСЪЖДА „А. 13 Бюти“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Княз Борис І“ № 356, ет. 4, ап.
35, представлявано от управителя А.М.Д. да заплати на Национална агенция за приходите сумата в размер на 100
/сто/ лева, юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните
пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: