№ 354
гр. Варна, 04.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV А СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Цвета Б. Борисова
при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова
като разгледа докладваното от мл.с. Цвета Б. Борисова Въззивно гражданско
дело № 20253100500071 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Образувано e по въззивна жалба от И. Н. Г., ЕГН ********** против
Решение № ***********г., постановено по гр.дело № ********г. по описа на
РС - В., в частта, с която е отхвърлена исковата претенция за осъждане на
„П.В.“ ЕАД, ЕИК ******* на основание чл. 200 КТ за сумата над 20 100 лева
до пълно претендирания размер от 50 000 лева, представляваща обезщетение
за претърпени болки и страдания от претърпяна трудова злополука на
27.08.2022г., ведно със законната лихва за забава върху сумата от датата на
увреждането – 27.08.2022г., до окончателното изплащане на обезщетението.
Изложени са подробни съображения за неправилност на атакуваното решение.
Поддържа се, че изводите на районния съд не кореспондират със събрания
доказателствен материал. Сочи се, че неправилно не е взето предвид
решението на ТЕЛК, от което се установява, че жалбоподателят е с намалена
трудоспособност 40% в резултат от трудовата злополука. Навеждат се доводи,
че работникът няма да бъде напълно възстановен напълно и ще води
ограничен начин на живот. Твърди се, че неправилно от обезщетението е
приспадната сумата от 900 лв. по задължителната застраховка. Искането е за
отмяна на решението в обжалваното му част и уважаване на исковата
1
претенция в пълния й размер. Претендират се разноски.
Ответникът по жалбата „П.В.“ ЕАД заявява становище за
неоснователност на жалбата и моли за оставянето й без уважение.
Постъпила е и въззивна жалба от „П.В.“ ЕАД, ЕИК ******* против
Решение № ***********г., постановено по гр.дело № ********г. по описа на
РС - В., в частта, с която „П.В.“ ЕАД е осъдено да заплати на И. Н. Г. сумата
от 20 100 лв., представляващо дължимо обезщетение за претърпени болки и
страдания от претърпяна трудова злополука на 27.08.2022г., ведно със
законната лихва за забава върху сумата от датата на увреждането – 27.08.2022
г., до окончателното изплащане на обезщетението. Твърди се, че неправилната
преценка на доказателствата е довела до погрешни фактически констатации и
правни изводи. Според жалбоподателя работникът е нарушил разпоредбата на
чл.34 ЗЗБУТ и отговорността на работодателя следва да бъде намалена,
съгласно чл.201, ал.2 КТ. Искането е за отмяна на решението в обжалваната
му част и отхвърляне на исковата претенция. Претендират се разноски.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от И. Н. Г., с който се оспорва
същата като неоснователна. Искането е за оставянето й без уважение.
В становище „З.А.“ АД се присъединява към изложените във въззивната
жалба и отговора на въззивна жалба от „П.В.“ ЕАД.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със
становищата на страните, окръжният съд приема следното:
Въззивните жалби са подадени в предвидения от закона срок от лица,
имащи право на жалба и са процесуално допустими.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.
Настоящият състав намира обжалваното решение за валидно и
допустимо, поради което дължи произнасяне по същество на правния спор в
рамките на заявените във въззивната жалба доводи.
При въззивната проверка за нарушение на императивни
материалноправни норми при постановяването му и при проверка на неговата
правилност по изложените в жалбата оплаквания Варненски окръжен съд
намира следното:
2
Производството е образувано по иск с правна квалификация чл. 200,
ал.1 КТ, предявен от И. Н. Г. срещу „П.В.“ ЕАД, за осъждане на ответника да
заплати сумата от 50 000 лв., представляваща дължимо обезщетение за
претърпени болки и страдания от претърпяна трудова злополука на
27.08.2022г., ведно със законната лихва за забава върху сумата от датата на
увреждането – 27.08.2022 г. до окончателното изплащане на обезщетението.
Твърди се, че ищецът работи като докер при ответника в продължение на 32
години, категория на труд - втора. На 27 август 2022г. – събота, в 9:30ч., по
време на работа дневна смяна от 7 до 14ч. и при изпълнение на трудовите си
задължения И. Г. претърпял трудова злополука докато почиствал хамбара на
чуждестранен кораб. Ищецът отишъл в единия ъгъл и там видял четири
шахти. Едната шахта била със счупен капак и отворена, пълна с въглища, а
останалите три били здрави. Почукал на единия да провери дали е здрав, след
това стъпил върху него. Работел с лопата. На девето по ред загребване
капакът не издържал. Ищецът пропаднал с единия крак в шахтата и паднал на
дясната си страна, като силно ударил дясното си рамо. Ищецът изпитвал
силна болка, не можел да спи, стоял и спял само на стол. На 29 август
лекарите установили категорично счупване на дясно рамо. Започнато било
лечение в АМЦСМП „М.Д.“. От НОИ – ТП В. е издадено разпореждане, с
което злополуката е определена за трудова. Консервативното лечение не дало
резултат и болките продължавали. На ищеца му е направен ЯМР, който
установил лезия на ротаторния маншон на дяснораменна става. На 20 юни
2023г. ищецът бил приет в болница за операция на дясно рамо. На 21 юни
2023г. била извършена операция, която установила тотално скъсване на
сухожИ. и мускулни влакна. В резултат на злополуката ищецът преживял
много болки и страдания и продължава да не живее спокойно. По реда на чл.
143 ГПК уточнява, че оспорва твърдението, че е получил 20 000 лева от
работодателят си по повод на злополуката. Освен 900 лева по задължителната
застраховка по застрахователната полица с дружество „А.“ е получил по
колективния трудов договор 2 000 лева, които 2 000 лева са за направени
разходи за лекарства и посещение на лекари, за изясняване на състоянието му.
Моли за уважаване на исковата претенция и присъждане на сторените в
производството разноски
Ответникът „П.В.“ ЕАД оспорва иска, като счита същия за
неоснователен и моли за неговото отхвърляне. Сочи се, че разследването на
3
трудовата злополука е приключило с Протокол 12 от ********г. със
заключение, че злополуката е настъпила поради невнимателни действия от
страна на пострадалия, т.е. налице е проявена груба небрежност от работника,
поради което отговорността на работодателя следва да бъде намалена, поради
съпричиняване. Твърди се, че ищецът не се е съобразил с обстановката, при
която е полаган труда, а и при обясненията на работника се установява, че
същият се е усъмнил в здравината на капака. Ищецът е получил обезщетение
за злополуката около 20 000 лв. по задължителната застраховка, което
обезщетение следва да бъде приспаднато от съда. Оспорва се претендираната
сума в исковата молба като прекомерно завишена.
Третото лице - помагач ЗАД „А.“ депозира становище, в което заявява,
че на 10.02.2023г. е заплатило в полза на ищеца сумата от 900 лева,
представляваща дължимо обезщетение, съгласно договор за застраховка
„Трудова злополука“ за риска „временна загуба на работоспособността
вследствие трудова злополука над 120 дни“. Поддържа възраженията,
изложени от ответника и моли исковата претенция да бъде отхвърлена.
С постановеното по спора Решение № ***********г. по гр.дело №
********г. по описа на РС - В., първостепенният съд е осъдил „П.В.“ да
заплати на И. Н. Г. сумата от 20 100
лева, представляваща дължимо обезщетение за претърпени болки и страдания
от претърпяна трудова злополука на 27.08.2022г., ведно със законната лихва за
забава върху сумата от датата на увреждането – 27.08.2022 г. до окончателното
изплащане на обезщетението, на основание чл. 200 КТ, като е отхвърлил
исковата претенция за горницата над 20 100 лева до пълно претендирания
размер от 50 000 лева.
Пред настоящата инстанция не се повдига спор относно установените
от РС обстоятелства, както следва:
Не се спори между страните, че И. Г. към 27.08.2022г. е работил при
ответника на длъжност „докер“, както и че настъпилата на 27.08.2022г.
злополука е приета за трудова по реда на чл. 55 КСО, съгласно разпореждане
№ ********* от 08.09.2022 г., издадено от Териториално поделение на НОИ –
град В..
От болничен лист № ***********, е видно, че на И. Н. Г. му е
определена временна нетрудоспособност от 28.08.2022 г. до 10.09.2022 г. в
4
резултат на счупване на горния край на раменната кост, в резултат на
злополука и му е определен домашен амбулаторен режим. С последващ
болничен лист от 23.09.2022 г. временната неработоспособност е продължена
за период от 11.09.2022 г. до 10.10.2022 г., а в последствие от 11.10.2022 г. до
09.11.2022 г. и от 10.11.2022 г. до 09.12.2022 г., от 10.12.2022 г. до 08.01.2023 г.
и от 09.01.2023 г. до 07.02.2023 г., съгласно представените болнични листи от
14.10.2022 г., 11.11.2022 г., 16.12.2022 г., 12.01.2023 г. Видно е, че на И. Н. Г. му
е определена и временна нетрудоспособност, от ЛКК ортопедична, за срок от
08.02.2023 г. до 21.02.2023 г., в резултат на трудова злополука и счупване на
горния край на раменна кост.
Като писмено доказателство е прието медицинско направление от
АМЦСМП „М.Д.“ от 29.09.2022 г., от което се установява, че на И. Н. Г. му е
поставена диагноза Счупване на горния край на раменна кост.
От експертно решение № 203 от 20.03.2023 г. на ТЕЛК при УМБАЛ „Св.
М. – В.“ ЕАД е видно, че И. Н. Г. се е намирал във временна
неработоспособност от 28.08.2022 г. до 21.02.2023 г. като му е определена
временна нетрудоспособност за срок от 50 дни, необходима с оглед настъпила
трудова злополука на 27.08.2022 г.
Издаден е амбулаторен лист от ******** г. и от 26.04.2023 г., от който е
видно, че на ищеца е поставена диагноза Синдром на ротационния маншон,
като е насочен към консулт с ортопед и извършване на изследване чрез ядрено
магнитен резонанс. От амбулаторен лист от 14.06.2023 г. е видно, че И. Н. Г. се
изпраща за хоспитализация, тъй като диагностично лечебния процес не може
да се осъществи в условията на извънболнична помощ.
Като писмено доказателство е приета епикриза с ИЗ № ****, издадена от
МБАЛ „Е.“ ООД в полза на И. Н. Г., от която се установява, че същият е приет
на 20.06.2023г. и изписан на 22.06.2023г. Извършено е оперативно лечение,
извършено на 21.06.2023 г. Издаден му е и болничен лист от МБАЛ „Е.“ ООД
за периода от 20.06.2023 г. до 20.07.2023г.
От застрахователна полица № ********** се установява, че е налице
сключена застраховка по отношение на работниците и служителите, с висока
степен на риск за живота и здравето, подлежащи на задължително
застраховане за риска в структурата на „П.В.“ ЕАД, съобразно приложен
списък. Същата е сключена между ЗАД „А.“ и „П.В.“ ЕАД, валидна за
5
периода от 01.04.2021г. до 31.03.2023г. Към застрахователната полица е
представен и списък на подлежащите на застраховане лица, сред които е и И.
Н. Г.. С оглед сключената задължителна застраховка, се установява заплащане
на сумата от 900 лева, заплатена на 06.02.2023 г., видно от изготвения доклад
от 08.02.2023г. по преписка по щета от 06.02.2023г. и преводно нареждане от
10.02.2023г.
От представените справки за изплатено възнаграждение на И. Г., се
установява, че за месец август 2022 г. е получил за трудова злополука 182,41
лева, а за месец октомври му е начислена еднократна помощ в размер на 710
лева. От справка към дата 17.08.2023 г. се установява, че в полза на И. Н. Г. са
изплатени обезщетения и помощи от допълнителното обществено осигуряване
за периода от 28.08.2022 г. до 21.08.2023г.
Приети като писмени доказателства по делото са заявление от
27.02.2023 г. и от 23.08.2023 г., от И. Н. Г., от което се установява, че същият е
поискал от работодателя изплащане на стойността на направените от него
медицински разходи в размер на 415 лева и сумата от 4782,20 лева, за което
представя фактури и фискални бонове.
От служебна бележка от 01.02.2024г., издадена от „П.В.“ ЕАД се
установява, че за периода от 01.11.2023 г. до 31.01.2024г. И. Н. Г. има
отработени 54 дни, като е ползвал платен годишен отпуск в размер на 6 дни и
няма представени болнични за този период като заема длъжността „докер“ в
отдел „товаро – разтоВ. дейност“.
От протокол от ЛКК, изготвен на 27.10.2023г., се установява, че И. Н. Г.
е възстановен с минимална хипотрофия на мишничен мускул и е възстановен
пълен обем на движения. Състоянието на Г. за възстановяване на външна
ротация, подобрение в обема и хопотрофия на мускулатурата се установява и
от етапната епикриза, издадена на 27.10.2023 г. от АГПСМП „А.М.К.“ ООД.
От експертно решение от 03.06.2024 г., издадено от експертна комисия
при УМБАЛ „Света М. – В.“ ЕАД, се установява, че на И. Г. е определена
трудова неработоспособност в 40%, с оглед счупване на горния край на
раменна кост. Отразено е, че през август 2022г. претърпява злополука по време
на работа и е лекуван консервативно по повод счупване в областта на главата
на хумерус, но се оплаква от постоянни болки и през 2023г. е направена
артроскопия и се възстановяват мускулите на супра и инфраспинатус, като се
6
прави пластично възстановяване.
От представеното заключение от „Служба по трудова медицина – ЛТМ“
ООД, въз основа на ТЕЛК решение от 03.06.2024 г., се установява, че И. Н. Г.
може да изпълнява трудовите си задължения на посочената длъжност при
условие, че не извършва тежък физически труд и ръчна работа с тежести, да не
претоварва горните крайници, да спазва физиологичен режим на труд и
почивка, да посещава съответните специалисти и да изпраща амбулаторни
листи на СТМ. Отразено е лицето да се трудоустрои на посочената длъжност
за срок от 1 година – до 01.06.2025 г. С допълнително споразумение от
16.07.2024 г. И. Г. е преназначен на длъжност инвентарчик в отдел Механичен
– сектор инвентарно стопанство.
В хода на първоинстанционното производство е прието заключение по
назначената съдебно медицинска експертиза, от което се установява, че
вещото лице е извършило преглед на 08.01.2024г., като в областта на рамото се
виждат шест звездовидни оперативни белега два отзад и четири по предната
страна, като е налице пълен обем от пасивни и активни движения на
раменната става. Възстановена е мускулатурата на десен горен крайник. В
резултат на инцидента на 27.08.2022 г. И. Г. е получил счупване в горния край
на дясна раменна кост и увреждане на ротационния маншон на дясна раменна
става, който предварително е бил увреден. Веднъж отключен синдрома на
ротационния маншон се изразява с болки и ограничени движения в ставата и
лечението е предимно оперативно. Установеният синдром обединява в себе си
различни травматични и дегенеративни заболявания, които водят до сходна
симптоматика. При ищеца диагнозата е установена след проведен ядрено-
магнитен резонанс, на 24.04.2023 г. В резултат на падането допълнително се е
увредил ротационният маншон на дясната раменна става, тогава се е скъсало
сухожилието на м. супраспинатус и тогава е отключило клиничната картина
на синдрома, първоначално маскиран от клиничната картина на счупването на
горния край на раменната кост. Изходът от проведеното оперативно лечение и
последвалата физиотерапия и ЛФК е възстановяване на движенията в дясна
раменна става и силата на мускулатурата на десния горен крайник и от два
месеца ищецът работи като докер. Не е препоръчително да натоварва с тежка
физическа работа десния си горен крайник. Дегенеративните промени,
7
описани при ядрено магнитния резонанс, намаляват функционалната годност
на раменната става, подобно разкъсване може да се получи и на друго място
на сухожилието на м. супраспинатус или на други структури на ротационния
маншон. В съдебно заседание вещото лице посочва, че в момента на прегледа
е работел като докер, но дали си изпълнява задълженията и как – не може да
каже. Не е препоръчително да извършва тежка физическа дейност, след такава
травма и уточнява, че болките дали са от рамото или от гръбначния стълб, не
може да каже, но това което вероятно има е от изпълняваната дълго време
работа. Вещото лице разяснява, че раменната става е висяща става, тя е става,
защото има мускулатура около нея, която държи главата залепена за
лопатката, няма черупка както е тазобедрената става например. Поради тази
причина, тя е обект на много чести увреждания и с течение на времето и на
изпълняваната работа и предшестващи травми, сухожИ.та, които държат
главата към лопатата търпят най - различни промени, които са описани в
магнитният резонанс. Последиците, които са станали от едно такова падане,
както се е разкъсал вътрешно един от мускалите, другият се е разтегнал и
поради тази причина, раменната става не е стабилна. Тя може да изпълнява
различни движения, но не може да се натоварва, поради тази причина се
предприема и тази операция, която цели възстановяване, донякъде на
сухожИ.та, но те не могат да се възстановят както са били на двадесет години.
Последиците от генеративните промени са подготовка да се случи нещо лошо,
при определени условия, той е можел да си работи с тези генеративни
промени в областта на раменната става докато се пенсионира, ако я нямаше
травмата, само че травмата е този отключващ момент и не може да се
възстанови без операция. Вещото лице посочва, че е налице причинно
следствена връзка между инцидента и настъпилото увреждане, не на синдрома
на ротаторния маншон, а на усложнението на синдрома, на разкъсването. Това
усложнение е можело да се избегне, ако ищецът не е паднал, затова е описан и
като синдром не като болестна единица, болестната единица е разкъсването. В
съдебно заседание, вещото лице разяснява, че без операция ищецът не е
можел да се възстанови. Преди, когато не се е правела операцията, хората са
получавали някаква група инвалидност.
По делото е прието и заключение по назначена ССчЕ, от което се
установява, че на И. Н. Г., за периода от м. август 2022г. до м. февруари 2022г.
са му изплатени парични обезщетения за временна неработоспособност в
8
размер на общо 25 423,71 лева. Налице е и заплащане на сумата от 900 лева,
от страна на ЗАД „А.“, което представлява 10 % от договорената по полицата
застрахователна сума в размер на 9 000 лева. Към експертизата е приложена
справка от ТД на НОИ относно размера на изплатените обезщетения в полза
на И. Н. Г..
Събрани са гласни доказателствени средства на двама свидетели. От
разпита на С. Д. С. се установява, че същият на 27.08.2022г. е бил в кораба, в
хамбара, където са обирали въглища, тъй като от ъглите машината не може да
извади въглищата. Уточнява, че в самия хамбар има едни шахти, но не знае за
какво са. Там И. се е препънал и е паднал в дупката. Заявява, че първоначално
капаците не са се виждали, тъй като са били пълни със стока, но като се
покажат капаците им не били стабилни, а играели и като се стъпи в края се
отварят. Твърди, че не са ги предупредили при ежедневния инструктаж, че в
хамбара подът не е добре, като не са им давали указания. Не са очаквали, че
тези капаци могат да играят. Не знае какво точно е станало с И., но знае, че
много го е боляла ръката и се превивал целия и е бил мокър, тъй като в
шахтата е имало вода. Уточнява, че са знаели, че шахтите имат капаци като по
принцип те не трябва да играят, тъй като трябва да са завъртени или заварени.
От показанията на св. Г.К. Г.а се установява, че в края на месец август
2022г., когато се върнала от работа, видяла съпруга си виещ от болка, с пит
препаска за обездвижване към торса на ръката. Обяснил й, че е претърпял
инцидент и бил откаран в спешния център и там са му направили снимка и
установили, че има счупване. През това време е преминавал прегледи и са му
издавани болнични листове, като е минал и пет курса на физиотерапия и
въпреки тях не е почувствал подобрение, като бил постоянно на обезболяващи
и до ден днешен пак е на обезболяващи. Нуждаел се от помощта на жена и
сина си, спял на стол, тъй като не можел да се подпре и опъне и да легне.
Повече от година и половина продължило спането на стол. Заявява, че са го
оперирали през юни 2023 г., тъй като имал свличане на мускулатурата около
костта на рамото. След ядрено-магнитния резонанс са препоръчали
операцията да се направи в клиника „Е.“, тъй като там разполагат с
необходимата апаратура. За да му вдигнат мускулатурата, са поставени шест
пирона. Твърди, че не може пълноценно да борави с ръката и взима
обезболяващи. Посъветвали са го внимава с ръката, защото при най – малкия
инцидент може да се инвалидизира. Ноември месец се е върнал на работа, но
9
не е можел да работи нормално и е пуснал документи за трудоустрояване.
Твърди, че се справя с работните задължения, но е на облекчен режим и
продължава да има болки в ръката. Синът им е на 25 години и помощта, която
са оказвали на съпруга й, е да го обличат, да се изкъпе, да му се нареже храна,
тъй като не е можел да борави с ръката. Обгрижването е продължило седем –
осем месеца. След операцията отново са му помагали, докато възвърне своите
навици и да може да се обслужва самостоятелно. От датата на инцидента едва
през декември 2023 г. – януари 2024 г. е започнал да се оправя без тяхна
помощ.
В хода на въззивното производство е прието експертно заключение №
287/05.02.2025г. на НЕЛК, с което е потвърдено експертно решение от
03.06.2024 г., издадено от експертна комисия при УМБАЛ „Света М. – В.“
ЕАД, за това, че на И. Г. е определена трудова неработоспособност от 40%.
При така установената фактическа обстановка ВОС намира следното:
За да възникне имуществена отговорност на работодателя за
обезщетяване на причинените на пострадал от трудова злополука работник
или служител неимуществени вреди, трябва да бъдат установени чрез пълно и
главно доказване по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК следните материални
предпоставки: 1) настъпила трудова злополука; 2) вреда, водеща до
неблагоприятни последици за работника – болки и страдания и 3) причинно-
следствена връзка между злополуката и причинените вреди, т.е. причинените
болки и страдания да са закономерна, естествена последица от злополуката,
която е настъпила през време и във връзка или по повод на извършваната
работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието.
Имуществената отговорност на работодателя за обезвреда възниква
независимо от обстоятелството дали той самият, негов орган или друг негов
работник или служител е виновен за увреждането – арг. чл. 200, ал. 2 КТ. В
този смисъл, отговорността на работодателя по чл. 200, ал. 1 КТ е обективна,
поради което дори и при виновно поведение от страна на пострадалия – при
небрежност, работодателят следва да го обезвреди. Би отпаднала
работодателската имуществена отговорност само при умишлено
самонараняване, но не и при действие при самонадеяност (т.нар. съзнавана
непредпазливост). Дори и при съпричиняване на вредоносния резултат при
тази форма на вината (в чл. 201, ал. 2 КТ е използван термина „груба
10
небрежност”) отговорността на работодателя може само да бъде намалена.
Фактът на увреждането и обстоятелството, че то е настъпило през време
и във връзка с изпълнение на трудовите задължения на ищеца в ответното
дружество са безспорни по делото. Следователно, всички юридически факти,
включени в хипотезиса на чл. 200, ал. 1 КТ, са установени в настоящото
производство, поради което искът за заплащане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди се явява доказан по своето основание.
Тъй като обезщетението за неимуществени вреди е заместващо, а не
компенсаторно, законодателят е предвидил в чл. 52 ЗЗД правната възможност
на съда по справедливост да определи заместващата парична престация, която
работодателят дължи на работника като обезщетение за изживените болки и
страдания, които са закономерна последица от уврежданията, настъпили при
трудова злополука. При обсъждане размера на паричното обезщетение, съдът
следва да прецени естеството и интензивността на отрицателните
изживявания на пострадалия, както и степента на телесното увреждане,
възрастта на увреденото лице и възможността да бъде възстановена неговата
работоспособност, ръководейки се от обществения критерий за справедливост
към момента на възникването на правото на обезщетение, в която насока са и
изричните разяснения, дадени с ППВС № ****** г.
При определяне на справедливия размер на обезщетение за причинени
неимуществени вреди на ищеца, съдът взе предвид възрастта на пострадалия,
продължителността, интензитета на болките и страданията, изпитвани от
ищеца, от момента на увреждането на здравословното му състояние от
процесната трудова злополука, до настоящия момент, минавайки през курса за
лечение и възстановяване. Съдът съобрази и обстоятелството, че за
подобряване здравословното състояние на И. Г. е извършена оперативна
интервенция и произтичащия от нея физически дискомфорт. Взет е предвид
периода, през който ищецът не е могъл да се обслужва самостоятелно. Видно
от изготвената СМЕ, е налице пълен обем от пасивни и активни движения на
раменната става на ищеца и е възстановена мускулатурата на десния горен
крайник. От друга страна, отчита се установената трайна неработоспособност
от 40%, че не е препоръчително пострадалият да натоварва с тежка физическа
работа десния си горен крайник (включително да изпълнява досегашната
заемана от него длъжност „докер“), както и че при определени условия, той е
11
можел да работи с генеративните промени в областта на раменната става
докато се пенсионира, ако не бе настъпила трудовата злополука. Поради
гореизложеното съдът счита, че заместващото обезщетение следва да бъде
определено в размер на 25 000 лева.
Ответното дружество с отговора на исковата молба е релевирало
възражение за допусната груба небрежност от страна на работника, която е
допринесла за настъпване на процесното вредоносно събитие. Настоящата
инстанция намира възражението за неоснователно. Съдържанието на
понятието груба небрежност при трудова злополука, поради липса на легална
дефиниция, многократно е разяснявано в практиката. То е налице, когато
пострадалият е съзнавал, предвиждал настъпването на неблагоприятните
последици, но се е надявал, че няма да настъпят или че ще ги предотврати.
Единна е практиката и относно изходната позиция, че „не всяко нарушение на
инструкциите за безопасност на труда представлява груба небрежност, а само
това нарушение, което е в пряка причинна връзка с увреждането и при което
работникът не е положил грижа, каквато и най-небрежният би положил в
подобна обстановка“. Пострадалият следва да е допринесъл за трудовата
злополука, но вината му не може да се предполага. Доказателствената тежест
за предпоставките на чл. 201, ал. 2 КТ е на работодателя. Небрежността в
гражданското право е неполагане на грижа според един абстрактен модел -
поведението на определена група лица /добрия стопанин/, с оглед естеството
на дейността и условията за извършването й. Винаги когато пострадалият
създава реална възможност за настъпване на вредата, като сам се поставя в
ситуация на повишен риск от увреждане, той съпричинява вредата /Решение
№ 51 от 08.05.2018 г. по гр. д. № 2302/2017 г., г. к., ііі г. о. на ВКС/. По
делото не са ангажирани доказателства за това, че не са спазени изискванията
за безопасност от страна на работника при изпълнение на трудовите
задължения. Стъпването върху капака на шахтата само по себе си не е проява
на груба небрежност. Още повече, че ищецът е проверил дали капакът е здрав,
което се установява от свидетелските показания. По този начин работникът е
положил необходимата грижа. Доколкото от събраните гласни
доказателствени средства се установява, че работниците не са били
предупреди, че шахтите не са добре затворени или че не са заварени, И. Г. не е
могъл да предвиди настъпването на неблагоприятните последици.
12
Не се споделят наведените от „П.В.“ ЕАД доводи във връзка с Протокол
№ 12/********г. Вярно е, че той има обвързваща доказателствена сила
относно осъществилите се факти /механизма на злополуката/, съгласно чл. 58,
ал. 6 КСО. С такава доказателствена сила не се ползва анализът на причините,
довели до злополуката. Дори и да се приеме, че този анализ се ползва с
доказателствена сила, същата е оборена в хода на исковото производство.
Неоснователно е и възражението относно Декларацията за трудова
злополука. Доколкото в тежест на работодателя е да докаже, че е проведен
инструктаж относно шахтите, че те не са затворени и че е възможно да
пропаднат, ирелевантно за настоящия случай е обстоятелството, че в т.30 от
Декларацията е посочено какви мерки ще бъдат взети за избягване на бъдещи
подобни случаи.
На следващо място, не е спорно, че на основание чл.200, ал.4 КТ
определеното в полза на пострадалия работник обезщетение следва да се
намали с размера на получените суми по сключените договори за застраховане
на работниците и служителите. В случая този размер е 900 лева – заплатено от
ЗАД „А.“ на 10.02.2023 г. обезщетение, съгласно договор за застраховка
„Трудова злополука“ за риска „временна загуба на работоспособността
вследствие трудова злополука над 120 дни“.
Спорен е въпросът дали при предявена претенция за обезщетяване на
неимуществени вреди вследствие трудова злополука следва да се приспадне
изплатеното от държавно обществено осигуряване. Доколкото по този въпрос
е образувано тълкувателно дело, по което не е постановено решение,
задължително за съдилищата, настоящата инстанция споделя изложените от
районния съд съображения. Хипотезата, която предвижда приспадане на
обезщетението от общественото осигуряване е конкретизация на принципа за
недопускане на неоснователно обогатяване. Един от случаите на
неоснователно обогатяване е когато се плаща два пъти за едно и също нещо,
респективно два пъти се задоволява един и същи интерес. В случая, доколкото
конкретната норма не допуска неоснователно обогатяване, то тя не допуска
два пъти да се обезщетяват едни и същи вреди - веднъж от работодателя и
втори път от общественото осигуряване. Когато обезщетението от
общественото осигуряване компенсира загубата на трудовото
възнаграждение, то следва да се приспадне от присъденото обезщетение за
13
пропуснати ползи, причинени от трудовата злополука и изразяващи се в
неполучено трудово възнаграждение. Само в този случай неприспадането на
сумата би довело до двойно плащане и съответно до неоснователно
обогатяване. Обезщетението за неимуществени вреди компенсира
причинените болки и страдания чрез предоставяне на други блага. Това
обезщетение няма връзка с обезщетението по общественото осигуряване,
което компенсира загубата на трудовото възнаграждение, представляваща
имуществена вреда от вида на пропусната полза. Поради това получаването на
двете обезщетения - за неимуществени вреди по чл. 200 КТ и обезщетението
от общественото осигуряване, компенсиращо загубата на трудовото
възнаграждение, не е двойно плащане и не води до неоснователно
обогатяване, а напротив до пълно и справедливо обезщетение на причинените
видове вреди /Решение № 54 от 23.04.2019 г. по гр. д. № 3649/2018 г., г. к., ііі г.
о. на ВКС/. Ето защо установеното от изготвената ССчЕ плащане от
общественото осигуряване в случая не следва да се приспада от определеното
обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
Съобразно изложеното, предявеният иск с правно основание чл. 200,
ал.1 КТ, касаещ обезвреда за претърпени неимуществени вреди, следва да
бъде уважен в размер от 24 100 лева и да се отхвърли в останалата му част.
Уважаването на претенцията по главния иск, води до извод за уважаване
и на акцесорната такава с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 84, ал. 3
ЗЗД – за изплащане на законната лихва върху определеното обезщетение за
причинените на ищеца неимуществени вреди, от датата на настъпване на
трудовата злополука до окончателното им погашение.
Изходът на спора налага присъждане на разноски по съразмерност. В
полза на ищеца следва да се присъди сумата от общо 1 920 лв. за двете
инстанции, от които: 960 лв. – адвокатско възнаграждение за
първоинстанционното производство и 960 лв. – адвокатско възнаграждение за
въззивното производство. За процесуално представителство на ответника
следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в размер от 540 лева за
всяка инстанция, с оглед фактическата и правна сложност да делото.
Следователно дължимото юрисконсултско възнаграждение, съобразно
отхвърлителната част на претенцията, възлиза на 540 лева общо за двете
инстанции. На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден
14
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-В. сумата
от 964 лева - държавна такса върху уважената искова претенция и 100 лева -
възнаграждение по съдебно медицинската експертиза. По сметка на ВОС
ответникът следва да заплати сумата от 201 лева – държавна такса за въззивно
обжалване.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № ***********г., постановено по гр.дело №
********г. по описа на РС - В., в частта, с която е отхвърлена исковата
претенция, предявена от И. Н. Г., ЕГН **********, за осъждане на „П.В.“
ЕАД, ЕИК ******* на основание чл. 200 КТ за сумата над 20 100 лева до
сумата от 24 100 лева, представляваща обезщетение за претърпени болки и
страдания от претърпяна трудова злополука на 27.08.2022г., ведно със
законната лихва за забава върху сумата от датата на увреждането –
27.08.2022г., до окончателното изплащане на обезщетението и вместо него
постановява:
ОСЪЖДА „П.В.“ ЕАД, ЕИК *******, да заплати на И. Н. Г., ЕГН
**********, сумата от 4 000 лева, представляваща дължимо обезщетение за
претърпени болки и страдания от претърпяна трудова злополука на
27.08.2022г., ведно със законната лихва за забава върху сумата от датата на
увреждането – 27.08.2022 г. до окончателното изплащане на обезщетението,
на основание чл. 200 КТ.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № ***********г., постановено по гр.дело №
********г. по описа на РС – В., в останалата му обжалвана част.
ОТМЕНЯ Решение № ***********г., постановено по гр.дело №
********г. по описа на РС - В., в частта за разноските и вместо това
постановява:
ОСЪЖДА П.В.“ ЕАД, ЕИК *******, да заплати на И. Н. Г., ЕГН
**********, сумата от 1 920 лева, представляващи сторени в производството
15
разноски за двете инстанции на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА И. Н. Г., ЕГН **********, да заплати на П.В.“ ЕАД, ЕИК
*******, сумата от 540 лева, представляващи сторени в производството
разноски за двете инстанции на основание мл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА П.В.“ ЕАД, ЕИК *******, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Варненски районен съд сумата от 964 лева,
представляваща дължима държавна такса и сумата от 100 лева,
представляваща заплатено възнаграждение на вещото лице по назначената
СМЕ.
ОСЪЖДА П.В.“ ЕАД, ЕИК *******, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Варненски окръжен съд сумата от 201 лева,
представляваща държавна такса за въззивно обжалване.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 1-месечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16