РЕШЕНИЕ
№ 29
гр. Свиленград , 28.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и втори юни, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева
Байнова
при участието на секретаря Ренета Н. Иванова
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова
Административно наказателно дело № 20215620200349 по описа за 2021
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 21-0351-000204 от
12.03.2021 година на Началник Група в РУ – Свиленград към ОДМВР –
Хасково, с което на ХР. Г. П. с ЕГН ********** от град
***************************, област Хасково, със съдебен адрес: град
Стара Загора, ул.„Кольо Ганчев” № 64, кантора № 6, чрез адвокат В.Д., за
нарушение на чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) са
наложени административни наказания „Глоба” в размер на 2 000 лв. и
„Лишаване от право да управлява моторно превозно средство (МПС)” за срок
от 24 месеца, като на основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети 12
контролни точки.
Жалбоподателят ХР. Г. П. чрез процесуалния си представител – адвокат
1
В.Д., моли за пълна отмяна на обжалвания акт, тъй като бил неправилен и
незаконосъобразен – неправилна и неточна била правната квалификация, не
била посочена правилно нарушената материалноправна разпоредба, П. не бил
извършил визираното нарушение (бил задържан със Заповед за задържане),
Талонът за медицинско изследване бил връчен 2 часа след задържането на П.
и П. бил поставен във фактическа невъзможност да даде кръв за изследване (,
тъй като е бил задържан).
В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят ХР. Г. П., не се
явява и не се представлява.
В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) -
Началник Група в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, редовно
призовани, не изпращат представител. От Съда се иска да потвърди
обжалваното НП.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение -Свиленград,
редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител
и не взема становище.
Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието
на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното
от фактическа страна:
На 15.02.2021 година около 16.30 часа на пътя от село Момково, област
Хасково за град Свиленград, област Хасково, т.е. по общински
четвъртокласен път № 55807, при км. 17.000, на територията на община
Свиленград, област Хасково, свидетелят Р. Анг. К. и колегата му Е.Д.
(служители на РУ - Свиленград), при изпълнение на служебните си
задължения във връзка с подаден сигнал спират за проверка моторно
превозно средство (МПС) лек автомобил марка „Ланчия”, модел „Федра” без
2
поставени регистрационни табели, управляван от жалбоподателя в посока
град Свиленград. За станалото е уведомен ОДЧ при РУ – Свиленград, който
изпраща на место свидетеля Г. Г. Г.. След като последният се представя на
жалбоподателя го уведомява, че ще му бъде извършена проверка за НУВ,
поради което П. е отведен в РУ - Свиленград, където Г. му разяснява
процедурата във връзка с проверката за НУВ, както и правата и задълженията
на проверяваното лице – в случая жалбоподателят. Последният след като
разбира за какво иде реч отказва да бъде изпробван с техническо средство -
Дрегер „Drug Test 5000” за наличие на НУВ, както и отказва да бъде
изследван по друг начин относно НУВ.
Предвид факта, че управлявания от жалбоподателя автомобил е без
регистрационни табели е образувано Досъдебно производство (ДП) с №
52/2021 година по описа на РУ – Свиленград и в тази връзка се извършени
процесуално-следствени действия: проверка в помещение, обитавано от
жалбоподателя (започнала в 17.20 часа), личен обиск на жалбоподателя
(започнал в 16.45 часа), както и същият е задържан със Заповед за задържане,
считано от 16.40 часа на 15.02.2021 година.
След приключване на процесуално-следствените действия по посоченото
ДП, на жалбоподателя е издаден Талон за медицинско изследване с №
0051294 от същата дата, приложен в кориците на
Административнонаказателната преписка (АНП), в който е посочено, че
следва да се яви до 19.10 часа (до 30 минути) в ЦСМП – Хасково, филиал
Свиленград за даване на кръвна проба. Екземпляр от Талона е връчен срещу
подпис на П. в 18.40 часа (в подкрепа на изложеното е и факта, че екземпляр
от този Талон е приложен към Жалбата) (фактът, че Талонът е вречен 2 часа
след задържането на жалбоподателя, не променя горните изводи на Съда, тъй
като с нищо не са нарушени правата му). В Талона за изследване
проверяваното лице П. отново заявява отказа си да даде кръвна проба.
Независимо от изложеното П. е отведен от полицейските служители в ЦСМП
– Хасково, филиал Свиленград, където пред дежурния лекар отказва да даде
кръв за изследване, което обстоятелство е вписано в Протокола за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози (Протокол за
медицинско изследване) и за което самият П. се подписва, както и дежурния
3
лекар, придружилия го полицейски служител и още един служител на ЦСМП
– Хасково, филиал Свиленград (ето защо Съдът не възприема изложеното в
Жалбата, че на жалбоподателят не била дадена възможност да даде кръвна
проба за изследване).
Предвид констатираното нарушение и в кръга на службата си, свидетелят
Г. Г. Г. – „Младши автоконтрольор”, ІІ степен, в звено „Пътен контрол”,
Група „Охранителна полиция”, в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково,
съставя против жалбоподателя П. и в негово присъствие Акт за установяване
на административно нарушение (АУАН) с бланков № 619642, серия АA. Това
процесуално действие извършва и с участието на свидетеля Р. Анг. К.. В
изготвения АУАН актосъставителят излага подробно описание на
фактическото нарушение, свързано с отказа на П. да му бъде извършена
проверка с техническо средство, респ. химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване употреба на НУВ, както и на обстоятелствата по
извършването и откриването му. А досежно квалификацията, нарушението
правно квалифицира с разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, която вписва за
нарушена. В констатиращия Акт фигурира отбелязано изрично и времето на
проверката, в резултат на която е констатирано нарушението. АУАН е
редовно предявен и връчен на жалбоподателя - нарушителя Х.П., който сочи,
че има възражения против констатациите в Акта.
Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок не постъпва Възражение.
Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на
образуваната с него преписка, Началникът на Група „Охранителна полиция”
при РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково, издава процесното НП № 21-
0351-000204 на 12.03.2021 година. В издадения санкционен акт, АНО
възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и
правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган и налага
на жалбоподателя административни наказания „Глоба” в размер на 2 000 лв. и
„Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца, както и на
основание Наредба № Із-2539 на МВР отнема 12 контролни точки. НП е
редовно връчено на жалбоподателя П. на 10.05.2021 година, видно от
Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена –
датирана и подписана. В същия смисъл е и информацията, съдържаща се в
4
Справката за нарушител. Възражения относно начина и формата на връчване
на НП не се противопоставят в настоящото производство.
Материалната компетентност на актосъставителя и на Началника на
Група „Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково
(Бончо Цветанов Бонев) да издават съответно АУАН и НП за нарушения по
ЗДвП, се доказва от приетата по делото Заповед № 8121з-515/14.05.2018
година на Министъра на МВР, вземайки предвид факта, че Г. Г. Г. заема
длъжността „Младши автоконтрольор”, ІІ степен, в звено „Пътен контрол”,
Група „Охранителна полиция” в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково (,
идентична с Младши инспектор) и от Писмо УРИ.351000-32174 от 27.05.2021
година, видно от което Бончо Цветанов Бонев е назначен на длъжността
„Началник на Група „Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към
ОДМВР – Хасково”, т.е. последният се явява носител на санкционна власт,
делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия
орган по закон съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП – Министъра на МВР по
надлежния ред с административен акт - Заповед.
Приложена е и Справка относно нарушенията на жалбоподателя, в която
е отбелязано че П. е санкциониран и за множество други нарушения на ЗДвП
с влезли в сила НП и Фишове, както и са му налагани принудителни
административни мерки.
Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на
констатациите, обективирани в АУАН и възприети от АНО в НП, се
установява по категоричен начин от писмените доказателства и от
показанията на разпитаните в съдебно заседание, проведено на 22.06.2021
година свидетели – Г. Г. Г. и Р. А. К.. Писмените доказателствени източници,
по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за
достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си
изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и
свидетелските показания, които са безпротиворечиви, логични и
взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за
предубеденост на свидетелите. Не се установява свидетелите Г. Г. Г. и Р. Анг.
К. да имат личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира
да съставят АУАН. Основания за критика по отношение на свидетелските
5
показания не се намериха, а единствено поради служебното им качество –
служители на РУ – Свиленград към ОДМВР - Хасково, не е достатъчно за да
обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или
недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и
случилите се събития, които възпроизвежда в показанията си. И това е така
предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе
посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с
останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се
опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на
жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна
корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите
обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от АНП. Ето защо,
според Съда показанията на посочените двама свидетели не са и не се считат
за насочени към прикриване на обективната истина по делото. По своя
доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на
доверие гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние
на процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на
осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от
жалбоподателя, с оглед установения факт на отказ на П. да му бъде
извършена проверка с техническо средство и да му бъде взета кръвна проба за
установяване наличие/липса на НУВ. Поради това Съдът ги кредитира изцяло
за достоверни.
С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените
доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК,
вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в
процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо
възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на
страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до
следните правни изводи:
6
Преценена по същество, Жалбата е неоснователна.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й
на депозиране в куриерската фирма, с която е изпратена до Регистратурата на
Районен съд – Свиленград, от надлежно легитимирано за това действие лице
(срещу, което е издадено атакуваното НП) – процесуален представител с
Пълномощно, приложено по делото, при наличие на правен интерес от
обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и
родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Районен съд. Ето
защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП –
аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал.
1 от ЗАНН) ефект.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН
Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са
законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът
достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и
материалите от приложената АНП. Не се констатираха недостатъци на
актовете.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и
приключването на административнонаказателната процедура, които да водят
до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за
неговата незаконосъобразност и отмяна.
Спазени са предвидената форма и процесуален ред, както
констатиращият и санкционният актове имат необходимите реквизити и
7
минимално изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от
ЗАНН – за АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП. Самото нарушение е
описано точно и ясно, както словесно, така и с посочване на правната му
квалификация. Съдържанието на АУАН и НП при описание на процесното
деяние е идентично, като изрично е посочено че на визираната в тези два акта
дата и място, жалбоподателят е отказал да бъде изпробван с техническо
средство, респ. да даде кръвна проба за изследване. Следователно
нарушението е описано по начин, даващ възможност на наказаното лице да
възприеме в цялост признаците на същото и да организира адекватно правото
си на защита. Използваните съкращения на отделни думи в АУАН и в НП са
общоизвестни и не създават каквато и да е неяснота относно вмененото на
жалбоподателя противоправно деяние, съответно не е нарушено по никакъв
начин правото му да организира и осъществи защитата си в пълен обем (в
този смисъл е и Решение от 19.11.2020 година по КАНД № 744/2020 година
на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Ива Байнова). Т.е.
налице е пълно съответствие между описанието на нарушението от
фактическа страна и законовата разпоредба, която е била нарушена. В този
ред на мисли са неоснователни наведените в Жалбата възражения в тази
насока.
Действително в АУАН не е посочено ЕГН на свидетеля К., но този
реквизит следва да е наличен в Акта с оглед идентификацията и
конкретизацията на посоченото лице. Предвид факта, че са посочени
коректно, точно и ясно трите имена и адреса по местоработата му е налице
пълно индивидуализиране на посочения свидетел и не е наличен проблем с
неговата индивидуализация, т.е. с неговата самоличност, респ. призоваването
му в съдебно заседание. От друга страна констатираният пропуск не
представлява съществено процесуално нарушение, тъй като съгласно
правната теория и константната съдебна практика, съществено е това
нарушение на административнопроизводствените правила, което е повлияло
или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т.е. такова нарушение,
недопускането на което е можело да доведе до друго разрешение на
поставения пред административния орган въпрос, което в настоящия случай
не е налице. По същите съображения Съдът не приема, че е налице
съществено процесуално нарушение, свързано в факта, че в АУАН
8
некоректно е посочено, че жалбоподателят се сочи на отчет в КАТ – София
вместо в ОДМВР - Хасково; и тъй като правилно е посочено от АНО в НП.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б.
„а” от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН,
вр.чл. 189, ал. 12 от ЗДвП. Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, Актовете, с които
се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица
на службите за контрол, предвидени в този закон, които съгласно чл. 165, ал.
1 от ЗДвП се определят от Министъра на вътрешните работи. Видно от т. 1.3
от Заповед с рег.№ 8121з-515/14.05.2018 година е налице и изрично
оправомощаване в полза на полицейските органи от посочената категория. В
процесния казус е установено, а и не е спорно между страните, че към
15.02.2021 година актосъставителят Г. Г. Г. е заемал длъжността „Младши
автоконтрольор”, ІІ степен, в звено „Пътен контрол”, Група „Охранителна
полиция” в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково (в този смисъл са и
изявленията на свидетеля Г., направени в открито съдебно заседание,
проведено на 22.06.2021 година), т.е. бил е полицейски орган, който е орган
по контрол по смисъла на чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, а Група „Охранителна
полиция” е структурно звено и част от състава на МВР. Предвид изложеното
актосъставителят Г.Г. безспорно се явява длъжностно лице от службите за
контрол, предвидени в ЗДвП, което има правомощията по чл. 189, ал. 1 от
ЗДвП, т.е. да съставя Актове, с които се установяват нарушения по ЗДвП.
Лицето, подписало НП – Бончо Цветанов Бонев, е заемало към момента на
издаването му длъжността „Началник на Група „Охранителна полиция” в РУ
– Свиленград към ОДМВР - Хасково” и деянието е извършено в зоната на
отговорност на РУ – Свиленград.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите
на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна, на процесуално
основание, поради недостатък във формата на акта или допуснато друго
процесуално нарушение, от категорията на съществените такива,
рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ.
довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване.
Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен
състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от
формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от
процесуалноправна страна, акт.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН
9
Правилна е и дадената от АНО материалноправна квалификация на
извършеното нарушение. Тежестта за установяване на конкретното деяние,
съставляващо административно нарушение, неговият извършител и
предметът на нарушението, е на АНО, който следва да проведе пълно
доказване на спорните факти, което в настоящия случай е сторено.
Не се спори, че към момента на съставяне на АУАН, жалбоподателят е
имал качеството на „водач” на МПС по смисъла на тълкуванието на § 6, т. 25
от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП. В § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП е
дадено легална дефиниция на термина „водач”. От нея следва да се направи
изводът, че АНО следва да установи, че деецът управлява МПС. Понятието
„управление” на автомобил включва всяко действие по упражняване на
контрол върху същия, а не само привеждането му в движение. В случая
свидетелите – полицейски служители, са категорични, че именно П. е бил
водач на процесния лек автомобил, тъй като той е бил спрян за проверка и на
него са състави АУАН, при което той не е възразил относно това
обстоятелство, не е подал възражение, не е посочил подобно възражение и в
Жалбата си. Тъй като в случая жалбоподателят не оспорва това
обстоятелство, Съдът приема, че правилно е бил определен субектът на
административнонаказателната отговорност.
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП предвижда, водач на МПС,
трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка
с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с
тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози
или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или
за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, да се
наказва. Следователно, деянието, за което на жалбоподателя е наложено
административно наказание е обявено от закона за наказуемо. В случая със
санкционния акт е прието наличие именно на втората хипотеза, визираща
водач на МПС, който откаже да му бъде извършена проверка с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не
изпълни предписанието за химико-токсикологично лабораторно изследване за
10
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Отказът на водача да му бъде извършена проверка с техническо средство и да
даде кръвна проба за установяване на употребата на наркотични вещества или
техни аналози са два различни способа, чрез които се установява наличието
на наркотични вещества или техни аналози. В случая на разпоредбата на чл.
174, ал. 3 от ЗДвП те са употребени именно като две различни алтернативни
възможности, които контролиращият орган следва да предостави на
проверявания водач на МПС с цел да бъде установено дали управлява МПС
след или без употреба на наркотични вещества или техни аналози. Ако
водачът откаже само медицинското изследване, но се беше съгласил да му
бъде извършена проверка с техническо средство, тогава той не би осъществил
състава на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Същите изводи следват и при обратната
хипотеза, когато проверяваният водач откаже да му бъде извършена проверка
с техническо средство, но се съгласи да даде проба за медицинско изследване.
По тази причина изброяването на методите, с които се установява от
контролните органи употребата на наркотични вещества или техни аналози не
представлява две различни хипотези на административни нарушения, а се
касае за едно единствено нарушение, изразяващо се в това, че водачът на
МПС е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични
вещества или техни аналози, независимо по кой метод. От събраните по
делото гласни доказателства (показанията на свидетелите Г. и К.) и писмени
такива, безспорно се установяват обстоятелствата, описани като фактическа
обстановка както в АУАН, така и в НП – че П. е управлявал процесния лек
автомобил, че след спирането му за проверка, при надлежна покана,
достигнала до знанието му, от страна на съответните контролни органи,
същият изрично е отказал да бъде тестван за употреба на НУВ с техническо
средство, като не е изпълнил и предписанието за медицинско изследване,
което се потвърждава от изрично обективирания му отказ в приложените към
АНП Талон за изследване и Протокол за медицинско изследване. Отделно от
това съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените Актове по този
закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В случая Съдът
намира, че констатациите от АУАН се потвърждават по несъмнен и
категоричен начин от събраните по делото доказателства.
За пълнота следва да се посочи, че както вече бе отбелязано текстът на
11
чл. 174, ал. 3 от ЗДвП съдържа няколко хипотези, които са предвидени
алтернативно, а не кумулативно и самостоятелното осъществяване на която и
да е от тях обосновава ангажиране на административнонаказателната
отговорност на водача по този текст. В този смисъл е и Решение от 24.02.2021
година по КАНД № 990/2020 година на Административен съд – Хасково,
докладчик Съдията Росица Чиркалева-Иванова. По тези съображения, Съдът
намира за неоснователни наведените в Жалбата доводи в тази насока.
В случая, както се установи по делото жалбоподателят, притежаващ
качеството водач по смисъла на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП и годен субект на
нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, е отказал да даде проба за извършване
с техническо средство за проверка за употреба на наркотични вещества или
техни аналози и е отказал да даде проба за медицинско изследване. Съгласно
разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 година за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, издадена от Министерство на
здравеопазването, МВР и Министерството на правосъдието, в съставения
АУАН за констатиране на употребата на наркотични вещества или техните
аналози, актосъставителят (контролният орган) вписва часа и начина на
извършване на проверката, вида, модела, фабричния номер и показанията на
техническото средство или резултата от теста и номера на Талона за
изследване. Препис от Акта се връчва на водача по реда на ЗАНН.
Посоченото е изпълнено в конкретния случай. С лабораторно изследване се
установява употребата на НУВ, когато водачът откаже или физическото му
състояние не позволява извършване на проверка с техническо средство. Т.е.
както вече бе посочено по-горе в настоящото изложение водачът на МПС,
отказвайки да бъде изпробван с техническо средство за установяване на НУВ
не би извършил нарушение, ако даде кръвна проба за медицинско изследване.
Лабораторното изследване се извършва въз основа на издаден Талон за
медицинско изследване, който се съставя в 3 екземпляра заедно с АУАН (чл.
6, ал. 1 от посочената Наредба). В процесния случай, Талон за медицинско
изследване е издаден.
Съгласно чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, която се явява и материална и
санкционна норма, на водач на МПС, който откаже да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или
12
наркотични вещества или техни аналози или не даде кръвна проба за
медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или
наркотични вещества или техни аналози, се налага административно
наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 години и
административно наказание „Глоба” в размер на 2 000 лв.
Мястото на извършване на нарушението е посочено ясно.
Индивидуализацията на мястото на нарушението може да се осъществи по
различни белези. В случая това е сторено с посочване на конкретен номер на
общински път, индивидуализиран е и съответния километър, където е станало
деянието. Отбелязана е и посока на движение на автомобила. Нищо повече не
е необходимо, за да е ясно къде е мястото на извършване на нарушението. В
този смисъл е и Решение от 19.11.2020 година по КАНД № 744/2020 година
на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Ива Байнова.
Налице е и субективният елемент от състава на нарушението –
извършено е виновно, при пряк умисъл. Т.е. жалбоподателят е разбирал
свойството и значението на извършваното и е могъл да ръководи
постъпките си. Съзнавал е общественоопасния характер на извър шваното от
него деяние, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и
е искал тяхното настъпване. Бил е напълно наясно относно факта, че при
проверка от надлежните органи е следвало да бъда установена употребата,
респ. липсата на наркотични вещества или техни аналози в тялото му по
някой от начините, предвидени в ЗДвП. В подкрепа на изложеното е и факта,
че жалбоподателят вече е бил санкциониран за идентично деяние с НП,
независимо от факта, че е било отменено.
Във връзка с наведените в Жалбата твърдения, касаещи неизвършване от
страна на жалбоподателя на инкриминираното нарушение, следва да се
посочи, че Съдът намира същите за неоснователни предвид изложеното по-
горе в настоящото изложение, като за пълнота трябва да се отбележи, че
задържането на лицето по никакъв начин не опровергава горните изводи на
Съдебния състав предвид факта, че му е била дадена възможност да се
установи липсата на наркотични вещества в тялото му.
В съответствие с чл. 6, ал. 1, т. 3 от Наредба № Iз-2539 на МВР правилно
са отнети 12 контролни точки, тъй като за отказ на водач, който управлява
13
МПС, да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози или при неизпълнение
предписанието за медицинско изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, е предвидено да се отнемат
контролни точки.
Действително в НП не е конкретизирането по коя нормативна разпоредба
се налага санкцията отнемане на контролни точки от талона, но това не
представлява съществено процесуално нарушение. В АУАН и НП ясно е
описано извършеното в случая нарушение, а именно отказът на П. да му бъде
извършена проверка с техническо средство и да му бъде взета кръвна проба за
установяване наличие на НУВ, както и точно е посочена санкционната
разпоредба – чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, а в чл. 6, ал. 1 от посочената Наредба е
предвидено, че за нарушения на ЗДвП на водачите на МПС се отнемат
контролни точки, както следва: т. 3 - за отказ на водач, който управлява МПС,
да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози или при неизпълнение
предписанието за медицинско изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози (чл. 174, ал. 3 от ЗДвП) – 12
контролни точки. Следва да се отбележи, че отнемането на контролни точки
не е санкция, която подлежи на самостоятелно обжалване, а фактическо
действие с контролно-отчетен характер, което изпълнява предупредителна
(по отношение на водачите) и информационно-статистическа (от гледна точка
на контролните органи) функция. При отнемане на контролни точки
съответният административен орган действа в условията на обвързана
компетентност, като поведението му задължително следва факта на налагане
на наказание за извършено нарушение. Отнемането на контролни точки няма
самостоятелен характер и действията на административния орган по
отбелязване на отнемането им е в зависимост от наличието на влязло в сила
НП и наложеното с него наказание. С влизане в сила на НП, се отнемат и
предвидените контролни точки (по аргумент от разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от
Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 година за определяне максималния размер
на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им,
списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни
точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно
14
допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение
за провеждане на допълнително обучение). В този смисъл са Решение № 176
от 15.03.2018 година, постановено по КАНД № 25/2018 година по описа на
Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Цветомира Д.а,
Решение № 294 от 18.04.2018 година, постановено по КАНД № 134/2018
година по описа на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията
Росица Чиркалева - Иванова и др.
Досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН - преценката за липса на
основания и предпоставки за квалифициране на конкретния случай като
маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, е изразена мълчаливо от АНО с
факта на издаването на НП, респ. налагането на санкции на извършителя на
нарушението. Отсъствието на изложени мотиви в тази насока, от негова
страна, не съставлява процесуално нарушение. Извод, следващ по аргумент
от чл. 57 от ЗАНН – процесуалната норма, лимитираща задължителните
реквизити на НП. От друга страна, съобразявайки признаците на
осъществения фактически състав на административно нарушение,
процесното деяние не разкрива обществена опасност, по-ниска от обичайната
за този род нарушения, нито пък изобщо липса на такава, поради което не
съставлява маловажен случай, според Съда. И това е така, както поради
неговия формален характер – за съставомерността му не е предвиден и не се
изисква настъпване на вредоносен резултат (, а напротив, целта е
предотвратяване на такъв), така и поради наличието не само на смекчаващо
(фактът, че не е осуетил или възпрепятствал проверката по някакъв начин), но
и на отегчаващо (други нарушения на правилата за движение по пътищата, за
които са наложени санкции, които явно не са изиграли своя поправителен и
превъзпитателен ефект) обстоятелства. В тази връзка не може да се отчете
като смекчаващо вината обстоятелство възрастта на нарушителя, доколкото
възрастта от 22 години предполага житейски опит, който е достатъчен, за да
може лицето да направи оценка на деянието си по начин, позволяващ му да не
извършва противоправни такива. Т.е. тази възраст не може да бъде
определена като достатъчно млада, за да обоснове наличието на смекчаващо
вината обстоятелство. Поради това липсват предпоставки за
преквалифициране на нарушението като маловажно, респ. за приложението
на чл. 28 от ЗАНН и в този смисъл Съдът приема преценката на АНО по чл.
15
28 ЗАНН за съответстваща на закона.
ПО РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
Приложената от АНО санкционна норма на чл. 174, ал. 3, предложение
второ от ЗДвП съответства на установеното нарушение. Както вече бе
посочено, нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е санкционна, но тя съдържа в
себе си и материалноправните разпоредби, нарушението на които обуславя
налагането на визираното в същата наказание. Казано по друг начин,
нарушената и санкционната разпоредба в случая съвпадат, поради което не
би могло да се стигне до неразбиране у наказаното лице за какво точно негово
поведение е санкционирано, нито че квалификацията на нарушението е
непълна или неточна. В този смисъл е и Решение № 341 от 10.05.2019 година
по КАНД № 254/2019 година на Административен съд – Хасково, докладчик
Съдията Цветомира Д.а.
Административните наказания са правилно и законосъобразно
определени както по вида си, така и по размери, индивидуализирани в
предвидените от закона такива – фиксирани за посочените размери. Правна
възможност за намаляване на наложените административни наказания не
съществува, предвид фиксирания размер на санкциите, поради което по пряк
аргумент от закона липсва основание за определянето им под този
минимум. Така наложените с обжалваното НП административни наказания за
процесното нарушение, Съдът намира за необходими за постигане на
предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание – да
предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен
ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху гражданите.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
Съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно НП № 21-0351-
16
000204 от 12.03.2021 година на Началник Група в РУ – Свиленград към
ОДМВР – Хасково, с което на ХР. Г. П. с ЕГН ********** от град
***************************, област Хасково, за нарушение на чл. 174, ал.
3 от ЗДвП са наложени административни наказания „Глоба” в размер на 2 000
лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца, като на
основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети 12 контролни точки.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Хасково в 14-дневен срок от получаване на Съобщението за
изготвянето му с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
17