Решение по дело №639/2020 на Окръжен съд - Пловдив

     Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 411

 

                                                           гр. Пловдив,01.04.2020г.

 

                                            В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

            ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VІІ с-в, в закрито   заседание    в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА  МИХОВА

                                                     ЧЛЕНОВЕ:  БОРИС  ИЛИЕВ

                                                                                       ХРИСТО  ИВАНОВ

 

разгледа  докладваното  от  съдията  Михова  гр.д.  №639  по описа за 2020г., като  за  да  се  произнесе  взе  предвид  следното:

 

            Производството  е  по  чл.435 и  сл.  от  ГПК.

            Делото  е образувано  по жалба на „Ш.  агро“  ЕООД,  ЕИК  *********,  и  Б.  П.  Ш.,  ЕГН  **********,  чрез пълномощника им  адв. А.  К.,   в  качеството  на  длъжници  по  изпълнително дело  №20208210400049  по  описа  на  ЧСИ  Петко  Илиев, рег.  №821,  против  разноските  по изпълнението,  посочени във  връчените  на  длъжниците  покани  за  доброволно  изпълнение изх.№3826/16.01.2020г.  и  изх. №3834/16.01.2020г.  В  жалбата  се  излагат  съображения  за  прекомерност на  приетите разноски  за  адвокатско  възнаграждение  на  взискателя,  като се иска  намаляването  им  до  минималния  размер  съгласно   Наредба  №1  на  Висшия  адвокатски  съвет за минималните  размери  на  адвокатските  възнаграждения, посочен  в  няколко  варианта  от  жалбоподателите  след извършени  от тях  изчисления  и  тълкуване на различните  хипотези,  посочени  в  наредбата.  При уважаване  на  жалбата  в  частта  й  за разноските  за адвокатското възнаграждение  се  иска  преизчисляване и  намаляване  и  на дължимата пропорционална такса  по  т.26 от ТТР към  ЗЧСИ.

            Ответната  страна  по жалбата-  взискателят  в  изпълнителното  производство  „Балджиеви-91“  ООД,  ЕИК  *********, със  седалище  и  адрес на управление  гр. Севлиево,  ул.  „Гочо  Москов“  №2А, чрез пълномощника  си по делото  адв. Г.  Б.,  в  писмен  отговор оспорва  същата  и  иска оставянето  й  без уважение. 

            В  писмените  си  мотиви  по  обжалваните  действия  съдебният  изпълнител  изразява  становище,  че  жалбата  е  неоснователна.   

Пловдивският окръжен съд,  за  да  се произнесе  намери  за  установено следното:

Жалбата  е  процесуално  допустима,  тъй  като  е  подадена  в  срок  и    срещу подлежащ  на  обжалване  акт  на  съдебния  изпълнител,  доколкото  съгласно  разпоредбата  на  чл.435, ал.2, т.7  от  ГПК  длъжникът  може  да  обжалва  разноските  по  изпълнението,  като  съгласно  задължителните  указания,  дадени в т.2  от  Тълкувателно  решение  №3/2015г. на  ОСГТК  на  ВКС  на обжалване  подлежи  всеки  акт  на  съдебния  изпълнител,  в който  се определя  размера  на  задължението  на  длъжника  за  разноските  по  изпълнението.  В  случая  длъжниците  са  направили  пред  съдебния изпълнител  възражение по  чл.78, ал.5  от  ГПК  за прекомерност  на приетите  разноски  за  адвокатско  възнаграждение,  в  което са  посочили,  че  следва  да  се  счита  за  жалба  до съда  срещу същите  в  случай, че бъде оставено  без уважение.  С разпореждане  от  07.02.2020г.   съдебният изпълнител  е  оставил  възражението  без уважение  и  е  предприел администриране  на  същото като  жалба.  

Разгледана  по  същество,  жалбата  е  неоснователна.

Изпълнително дело   №20208210400049  по  описа  на  ЧСИ  Петко  Илиев, рег.  №821, е  образувано  за  събиране  на  парично  вземане  на  взискателя  „Балджиеви-91“  ООД,  ЕИК  *********, срещу  длъжниците  „Ш.  агро“  ЕООД,  ЕИК  *********,  и  Б.  П.  Ш.,  ЕГН  **********.    С молбата  за  образуване  на  изпълнителното дело  взискателят  е  поискал  събиране  и  на направените  по същото  разноски,  като  е представил  договор  за правна  помощ,  сключен с  Адвокатско  дружество  „Б. и партньори“,  в  който  е  вписано,  че  е  било заплатено адвокатско възнаграждение в размер  на  1680  лв.   Така  направените  разноски  за  адвокатско  възнаграждение  са  били  приети  за  събиране,  като  в изпратената до всеки  от  длъжниците  покана  за доброволно  изпълнение  е посочено,  че  дължи  сума в размер  на  по  840лв.    

Искането на  длъжниците  за  намаляване  на  така  приетите  за  събиране  разноски  за  адвокатско  възнаграждение на  взискателя  не  може да бъде  уважено  към настоящия  момент.  Действително  посоченото  възнаграждение  е  над минималния  размер,  определен съобразно  материалния  интерес на  делото  съгласно    разпоредбата  на  чл.10,  т.2 от Наредба  №1  на  Висшия  адвокатски  съвет за минималните  размери  на  адвокатските  възнаграждения.   Доколкото  обаче  по  делото  липсват  доказателства  в  срока  за доброволно изпълнение  длъжниците  да  са  погасили задълженията  си,  то на този  етап   все  още  няма  яснота  какви  и  колко  процесуални  действия  ще  бъдат  предприети от  упълномощения  процесуален  представител  на взискателя  за  удовлетворяване  на  вземането  му и  каква  би  била  продължителността  на  изпълнителното  дело.  Предвид  горното  не би  могло  да  се  направи  преценка  за  действителната  му  фактическа  и правна  сложност,  както  и  за  евентуална  прекомерност  на  заплатеното  от  взискателя  адвокатско  възнаграждение.  При това  положение  настоящата  жалба  се явява  преждевременно  подадена и  следва  да  се остави  без  уважение.  На  разположение на длъжниците  остава  възможността   при  приключване  на изпълнителното  дело  или  при  извършване  на  разпределение  на  постъпили  суми  да  поискат  от съдебния  изпълнител  намаляване  на  адвокатското възнаграждение  на взискателя,  като  по  това  искане  съдебният изпълнител  следва  да  се произнесе,  отчитайки   действителната  фактическа  и  правна  сложност  на  делото,  както  и  обема  на  извършените  от  процесуалния  представител  на  взискателя  действия   по  производството.   В  този смисъл  е  и  разпоредбата на  чл.81  от  ГПК,  която  предвижда  че  произнасянето  по  искането  за  разноски  се  извършва  с  акта,  с  който  приключва  делото  в  съответната  инстанция.   

Предвид  горното  жалбата е  неоснователна  и  следва  да  се  остави  без  уважение.

В  отговора  на частната  жалба  ответната  страна  по нея  е  поискала  присъждане  на направените  разноски,  което  искане  следва  да  се  остави  без уважение.  С подаване  на  възражението  за  прекомерност  на  заплатеното  от  взискателя  адвокатско  възнаграждение  длъжниците са  инициирали  производство  по  чл.248  от  ГПК, в което  съгласно  формираната  практика  на  ВКС  разноски  не  се  дължат, включително  и  при  обжалване  на  постановения  в  производството  акт  /в този смисъл-  Определение № 278 на  ВКС  от 15.07.2019 г. по ч. гр. д. № 1557/2019 г.,  ІV г.о./.

По  изложените  съображение  Пловдивският окръжен съд

 

 

Р  Е  Ш  И    :

 

ОСТАВЯ  БЕЗ УВАЖЕНИЕ  жалбата  на  „Ш.  агро“  ЕООД,  ЕИК  *********,  и  Б.  П.  Ш.,  ЕГН  **********,  чрез пълномощника им  адв. А.  К.,   в  качеството  на  длъжници  по  изпълнително дело  №20208210400049  по  описа  на  ЧСИ  Петко  Илиев, рег.  №821,  против  разноските  по изпълнението,  посочени във  връчените  на  длъжниците  покана  за  доброволно  изпълнение изх.№3826/16.01.2020г.  и  изх. №3834/16.01.2020г.

ОСТАВЯ  БЕЗ УВАЖЕНИЕ  искането  на  „Балджиеви-91“  ООД,  ЕИК  *********,  за  присъждане  на  направените  по делото  разноски.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

        2.