№ 132
гр. Шумен, 21.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XII-И СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Надежда Д. Кирилова
при участието на секретаря Теменужка Б. Димитрова
като разгледа докладваното от Надежда Д. Кирилова Гражданско дело №
20243630102570 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността.
Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от П. С. Б., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Шумен, ул. „***“ № 14, ет. 10, ап. 46; С. Ц. М., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Шумен, ул. „***“ № 6, ет. 5, ап. 21 и Д. Ц. К., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Варна, ж.к. „***“ № 6, вх. 1, ет. 4, ап. 11 - трите със
съдебен адрес: гр. Шумен, бул. „Славянски” 24, ет. 3, офис 12, чрез адв. С. С. от ШАК срещу
Р. В. С., ЕГН ********** и М. А. С., ЕГН ********** - двамата с постоянен адрес: гр.
Шумен, ул. „***“ № 108.
Ищците твърдят, че по силата и при условията на наследствено правоприемство,
притежавали, при равни квоти от съсобствеността помежду им, общо 1/2 ид. част от
правото на собственост върху следните недвижими имоти, а именно:
1. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 83510.661.35 по Кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Шумен, общ. Шумен, обл. Шумен, одобрени със Заповед №
РД-18-52/25.11.2005 г. на Изпълнителен директор на АГКК; Адрес на поземления имот: гр.
Шумен, общ. Шумен, обл. Шумен, ул. „Генерал Скобелев“ № 108; площ на поземления имот:
373 кв.м.; трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване:
ниско застрояване /до 10 /десет/ метра/; съседи: № 83510.661.32, № 83510.661.1, №
83510.661.33, № 83510.661.34, № 83510.661.37, № 83510.661.36; заедно със собствеността
върху приращения, подобрения и технически съоражения, находящи се върху поземления
имот, и заедно с попадащите в поземления имот;
2. СГРАДА с идентификатор № 83510.661.35.1 /; площ на сградата: 71.00 кв.м.; брой
етажи: 1 /един/; предназначение: Друг вид сграда за обитаване;
3. СГРАДА с идентификатор № 83510.661.35.2; Площ на сградата: 19.00 кв.м.; брой
етажи: 1 /един/; предназначение: Гараж;
като имотите, съгласно документи за собственост, представлявали ЖИЛИЩНА
СГРАДА, заедно със застроено и незастроено дворно място от 395 кв. м., за което бил
отреден парцел: VIII-5986 от квартал: 292 по плана на гр. Шумен, общ. Шумен, приращения,
подобрения и технически съоражения, находящи се върху поземления имот.
1
Излагат, че по силата и при условията на Решение по Протокол № 16 от 03.07.1957 г.
на Изпълкома на Градски народен съвет Коларовград общият им наследодател Станой
Георгиев Банкин и брат му Милан Георгиев Банкин придобили, чрез замяна, правото на
собственост върху парцел VIII от квартал: 202 по плана на гр. Шумен, с площ от 341 кв.м. и
парцел IX от квартал: 202 по плана на гр. Шумен, с площ от 356 кв. м. Впоследствие,
общият им наследодател Станой Георгиев Банкин реализирал строителство на къща във вече
собствения си парцел VIII от квартал: 202 по плана на гр. Шумен с площ от 341 кв. м.
Заявяват, че на 31.08.1981 г. общият им наследодател Станой Георгиев Банкин, със
съгласието на съпругата си и по силата и при условията на Нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 49, том 3, дело № 844 от 31.08.1981 г. на Районен съд -Шумен, дарил на
сина си Цанко С. Банкин, с ЕГН ********** 1/3 ид. част от описания по-горе парцел, ведно с
изградената в дворното място къща.
Общият им наследодател Станой Георгиев Банкин, с ЕГН **********, починал на
12.11.1986 г., като оставил за свои наследници по закон преживяла съпруга - Ружа Цветанова
Б., с ЕГН ********** и двама низходящи /синове/ - Цанко С. Банкин, с ЕГН ********** и
Валентин С. Банкин, с ЕГН **********.
На 13.12.1991 г., по силата и при условията на Нотариален акт за дарение на
сънаследствена част от недвижим имот на син № 32, том 9, дело № 2304/13.12.1991 г. на
Районен съд - Шумен, общият им наследодател и преживяла съпруга Ружа Цветанова Б.,
ЕГН ********** дарила на сина си Валентин С. Банкин, ЕГН ********** 1/3 ид. част от
описания по-горе парцел, ведно с изградената в дворното място къща.
Твърдят, че Ружа Цветанова Б., ЕГН **********, починала на 16.04.1999 г. и оставила
за свои наследници по закон двама низходящи /синове/ - Цанко С. Банкин, ЕГН **********
и Валентин С. Банкин, ЕГН **********, като към датата на смъртта си Ружа Цветанова Б.,
ЕГН ********** притежавала 1/9 ид. част от имотите, описани по-горе.
По силата и при условията на Нотариален акт за дарение на недвижим имот, вписан в
Служба по вписванията с Вх. рег. № 9589 от 22.12.2006 г., Акт № 68, том 28, дело №
6500/2006 г., Валентин С. Банкин, ЕГН ********** дарил на сина си и ответник в
настоящото производство Р. В. С., ЕГН ********** собствената си вече, след смъртта на
майка му Ружа Цветанова Б., 1/2 ид.част от процесиите недвижими имоти.
Заявяват, че общият им наследодател Цанко С. Банкин, ЕГН **********, починал на
28.10.2007 г. и оставил за свои наследници по закон преживяла съпруга - П. С. Б., ЕГН
********** и двама низходящи /дъщери/ - С. Ц. М. и Д. Ц. К., наследили общия
наследодател при равни квоти помежду си, същевременно и ищци в настоящото
производство. Сочат, че след смъртта на общия им наследодател Цанко С. Банкин на
28.10.2007 г., в процесните имоти за кратък период от време живяла ищцата С. Ц. М., като
същевременно въпросното жилище се явявало и основно жилище за същата към този
период. Към 2009 - 2010 г. родственикът им и съсобственик по отношение на процесните
имоти Р. В. С., по общо съгласие на всички съсобственици, заживял в имота - къща. Така, в
периода 2010 - 2023 г. със съсобственика Р. В. С. поддържали и имали нормални роднински
отношения.
В исковата молба се твърди, че в началото на 2024 г. ищцата С. Ц. М., в качеството си
на съсобственик посетила данъчната служба в Община Шумен с цел заплащане на
дължимия данък за процесните имоти, като служителка от данъчната служба разбрала, че
считано от месец декември 2022 г. ищците не притежавали право на собственост върху
процесните недвижими имоти, като данъчната им партида била служебно закрита.
Чутото било шок за тях и започнали извършване на проверки относно правото на
собственост върху имота. С огромно учудване и разочарование установили, че на 21.12.2022
г., съсобственикът и техен роднина Р. В. С., с ЕГН ********** бил признат за собственик на
1/2 ид. част от процесните имоти „по давностно владение и наследство“ с Нотариален акт за
собственост върху недвижими имоти № 36, том 3, рег. № 7995, дело № 323/21.12.2022 г. на
2
нотариус Йоана Симеонова с рег. № 717 - Районен съд - Шумен, вписан в СВ с Вх.рег. №
9439/21.12.2022 г., Акт № 31, том 29, дело № 5939/2022 г. Направили опити да разговарят с
родственика си за ситуацията, но същият отказал да води разговори с тях, като заявил, че не
знае за какво става на въпрос.
Ищците твърдят, че, считано от датата на смъртта на общия им наследодател през
2007 г. и до момента никога не са губили владението върху притежаваната от тях 1/2 ид. част
от имотите, като процесните имоти никога не са били стопанисвани или завладяни от
другиго. Посещавали регулярно имотите през годините и ползвали същите имоти.
Заплащали винаги и в срок дължимите от тях местен данък и такса смет за собствената им
1/2 ид. част от имотите в периода 2007 г. - 2023 г.
Заявяват, че в периода 2007 г. - 2023 г. съсобственикът им и техен роднина Р. В. С.
никога не е владял сънаследствената им 1/2 ид. част от имотите, описани по-горе. Същият
никога не бил манифестирал давностно владение относно имотите спрямо ищците и/или
спрямо наследодателя им. Допълнително от това, ищците, като наследници по закон на
общия им наследодател, винаги имали съзнанието, че били собственици на 1/2 ид. част от
процесните имоти, владели ги и се грижили за същите и никога не са се дезаинтересирали от
имотите.
Считат, че издаденият на ответника Р. В. С. титул за собственост - Нотариален акт за
собственост върху недвижими имоти № 36, том 3, рег. № 7995, дело № 323/21.12.2022 г. на
нотариус Йоана Симеонова с рег. № 717- Районен съд - Шумен, вписан в СВ с Вх. рег. №
9439/21.12.2022 г., Акт № 31, том 29, дело № 5939/2022 г., бил с невярно нотариално
удостоверяване, тъй като ответникът никога не бил владял /със съзнанието, че е собственик/
гореописаните недвижими имоти и/или части от тях, както и не били ангажирани каквито и
да е доказателства относно наследствена верига.
Заявяват, че са се грижили за имота си и са правили редица постъпки и действия по
управление на наследството си.
В условията на алтернативност излагат, че за тях - ищците, респективно общият им
наследодател, била налице изтекла придобивна давност върху 1/2 ид. част от процесните
имоти, с анимус за своене, продължил повече от 10 години, като владението било
осъществявано от 1999 г. без прекъсване и до месец януари 2024 г.
С допълнително писмено становище по реда на чл. 143, ал. 2 от ГПК, в което ищците
сочат, че депозираният от ответниците отговор почива на неверни твърдения и
неоснователни възражения, неотговарящи на обективната истина и непочиващи на правната
рамка. Заявят, че оспорват в цялост твърденията и възраженията на ответниците в
производството, обективирани в депозирания от тях отговор и свързани със следните
твърдения: „живеене в имота още от 2004 г. от страна на Р. С.....“, „дезаинтересираност от
имота от страна на Цанко Банкин и на неговите наследници....“, „даване на пари от страна на
Станой Банкин спрямо Цанко Банкин, както и за наличие на уговорка къщата да бъде за
Валентин Банкин....“, „липса на уговорка между съсобствениците на къщата в същата да
живее Р. С.“, „владение от страна на ответника Р. С. върху процесиите имоти“.
С настоящата искова молба молят съда да се произнесе с решение, по силата на което
да се приеме за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на 1/2
ид. част от следните недвижими имоти:
1. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 83510.661.35 /осем три пет едно нула
точка шест шест едно точка три пет/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на
град Шумен, община Шумен, област Шумен, одобрени със Заповед № РД-18-52/25.11.2005г.
на Изпълнителен директор на АГКК; Адрес на поземления имот: град Шумен, община
Шумен, област Шумен, улица „Генерал Скобелев“ №108 /сто и осем/; Площ на поземления
имот: 373 кв.м. /триста седедесет и три квадратни метра/; Трайно предназначение на
територията: Урбанизирана; Начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10 /десет/
метра/; Съседи: №83510.661.32, №83510.661.1, №83510.661.33, №83510.661.34,
3
№83510.661.37, №83510.661.36; заедно със собствеността върху приращения, подобрения и
технически съоражения, находящи се върху поземления имот, и заедно с попадащите в
поземления имот:
2. СГРАДА с идентификатор № 83510.661.35.1 /осем три пет едно нула точка шест
шест едно точка три пет точка едно/; Площ на сградата: 71.00 кв.м. /седемдесет и един
квадратни метра/; Брой етажи: 1 /един/; Предназначение: Друг вид сграда за обитаване;
3. СГРАДА с идентификатор № 83510.661.35.2 /осем три пет едно нула точка шест
шест едно точка три пет точка две/; Площ на сградата: 19.00 кв.м. /деветнадесет квадратни
метра/; Брой етажи: 1 /един/; Предназначение: Гараж, както и да бъдат осъдени ответниците
да предадат на ищците владението върху 1/2 ид. част от описаните имоти.
На основание нормата на чл. 537, ал. 2 от ГПК, молят съда да отмени Нотариален акт
за собственост върху недвижими имоти № 36, том 3, рег. № 7995, дело № 323/21.12.2022 г. на
нотариус Йоана Симеонова с рег. № 717, с район на действие Районен съд - Шумен, вписан в
СВ с Вх. рег.№ 9439/21.12.2022г., Акт № 31, том 29, дело № 5939/2022 г.
Претендират и направените по делото разноски.
В проведените по делото съдебни заседания ищците, редовно призовани, се явяват
лично и с упълномощени представители – адв. С. С. и адв. Милен Костов – двамата от ШАК,
като поддържат исковата молба и молят съда да уважи предявеният иск. В съдебно заседание
и в представени по делото писмени бележки излагат конкретни мотиви в тази насока.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били изпратени на
ответниците. В законоустановения едномесечен срок от тяхна страна е бил депозиран
писмен отговор, като считат предявеният иск за неоснователен и недоказан.
Заявяват, че не оспорват само това, че процесният имот е принадлежал на общия им
наследодател Станой Георгиев Банкин, който приживе бил дарил на единият от синовете си -
Цанко С. Банкин, 1/3 ид. част от имота. След смъртта на Станой Банкин, неговата съпруга и
баба на първия ответник - Ружа Цветанова Б., била дарила на другия им син и баща на
първия ответник - Валентин С. Банкин, притежаваната от нея 1/3 ид. част от имота. Заявяват
обаче, че в предмета на тези сделки се включвал поземления имот и построената в него
жилищна сграда, но не се включвал построения в същия този поземлен имот гараж. В
последствие, от своя страна Валентин С. Банкин дарил на първия ответник притежаваната
от него към онзи момент 1/2 ид. част от същия този имот - поземления имот и жилищната
сграда, но в предмета на сделката се включвал и гаража. Всички други твърденията в
исковата молба оспорват и заявяват, че нямали нищо общо с действителното фактическо
положение.
Излагат, че живеят в процесния имот постоянно, непрекъснато и необезпокоявано от
никого още от 2004 г. - т. е. още преди първият от ответниците да придобие идеална част от
този имот по силата на направеното от баща му дарение. Другите съсобственици, вкл.
чичото на първия от ответниците - Цанко С. Банкин, както и неговата съпруга и първа ищца,
както и другите две ищци, изобщо не се били интересували от този имот, нито пък - кой
живее в него. Твърдят, че те никога, поне от 2004 г. насам, не били идвали в имота. Не
отговаряло на истината твърдението в исковата молба, че през 2007 г. за кратък период от
време, в имота била живяла ищцата С. М.. Сочат, че последната никога не била живяла там,
като по това време била вече омъжена и живеела със семейството си в друго жилище.
Заявяват, че в този имот, от 2004 г. до настоящия момент, живеели само ответниците.
Там били и през 2006 г., когато се родил синът им. Тъй като къщата, след смъртта на бабата
на първия ответник - Ружа Б. – била необитаема за известно време и била в много лошо
състояние, се наложило да направят ремонт, със свои лични средства, като например –
сменили ел. инсталацията, сменили дограмата, ремонтирали покрива, тъй като течала вода
от него в стаите. Това били неотложни ремонтни дейности, които трябвало да се извършат
веднага, за да можело къщата да се обитава. Никой от останалите сънаследници не се бил
интересувал в какво състояние е къщата и дали се нуждае от ремонт, а още по-малко - да
4
участва по някакъв начин в този ремонт.
Излагат още, че след това, вече в периода около и след 2007 г., започнали да правят
други ремонти в имота, като събаряне на вътрешното стълбище и изграждане на неговото
място на баня и тоалетна в къщата, направа на изолации и т. н. През всичкото това време
ищците изобщо не били посещавали имота. Те по никакъв начин не били участвали в
извършването на тези ремонти. Ответниците излагат, че противно на изложеното в исковата
молба, не поддържали никакви отношения с ищците и не били организирали семейни
сбирки, с изключение на това, че били поканени на сватбата на третата ищца и присъствали
за кратко на тържеството. Ищците присъствали на погребението на бащата на първия
ответник - Валентин Банкин, но в никакъв случай не били участвали в организацията му.
Ответниците заявяват, че от момента, в който заживели постоянно в имота – 2004 г. -
ищците изобщо не били го посещавали. Не били идвали в имота, не се били интересували от
него, не били участвали в никакви дейности във връзка с ремонти или други подобни.
Знаели много добре, че ответниците живеят там, но по никакъв начин не били оспорвали
осъществяваното от тях владение върху целия имот, нито пък били предявявали по какъвто
и да било начин претенции да ползват тяхната част от този имот, или пък за заплащане на
някакво обезщетение от тяхна страна. Ответникът от баща си бил чувал, че дядо му Станой
Георгиев Банкин бил дал определена парична сума на чичо му Цанко С. Банкин, с помощта
на която да си закупи апартамент, което чичо му бил сторил, и са се били разбрали, че дядо
му му дава тази парична сума, но къщата - процесния имот - оставала за баща му Валентин
С. Банкин. И съпругата на чичо му и първа ищца - П. С. Б. - много добре знаела за тази
уговорка между дядо им и неговите синове. Никога, през времето от 2004 г. до 2024 г., никой
от ищците не бил имал никакви претенции към тях относно това, че живеели и ползвали
целия имот.
В отговора ответниците твърдят, че по силата на давностно владение, са единствени
собственици на процесните недвижими имоти. Те заявяват, че са владели имота в
продължение на повече от 10 години - близо 20 години. И това владение било непрекъснато,
не били напускали имота и не били живели на друго място, постоянният им адрес бил на
адреса на този имот - ул. „Генерал Скобелев“ № 108. Никой друг, през този период, не бил
владял, не бил ползвал, не бил живял и дори не се бил интересувал от този имот. Имота го
владели като свой, правили в него ремонти, подобрения и създавали удобства за
семейството си. Не били безпокоени от никого по повод на това, че живеели и ползвали
имота. Към тях не били предявявани никакви съдебни или извънсъдебни претенции относно
собствеността, владението или ползването на този имот. Упражнявали владението си явно
/както по отношение на останалите сънаследници, които знаели за него, така и по отношение
на всички трети лица/, спокойно /не били завладели имота или поддържали това владение с
насилие/ и несъмнено, с намерение за своене на имота. Поради това считат, че само те -
ответниците по делото, били единствени собственици на тези процесни имоти.
Поради факта, че ищците не били собственици на процесните недвижими имоти, те
били изгубили това си право поради бездействието си в продължение на 20 години и поради
изтекла през този период в полза на ответниците придобивна давност, правила и
претенцията им по чл. 108 от ЗС изцяло неоснователна.
В съдебно заседание ответниците, редовно призовани, се явяват лично и с
упълномощен представител - адв. Николай Николов от ШАК, като поддържат отговора на
исковата молба и молят иска да бъде отхвърлен изцяло. В представени по делото писмени
бележки излага конкретни мотиви в подкрепа на искането си.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното по делото Удостоверение за наследници № 1279/14.05.2024 г.,
издадено от Община Шумен е, че общия наследодател Станой Георгиев Банкин, ЕГН
5
********** е починал на 12.11.1986 г., като е оставил за свои наследници следните лица:
Ружа Цветанова Б., ЕГН ********** – съпруга /починала на 16.04.1999 г./, Цанко С. Банкин,
ЕГН ********** – син /починал на 28.10.2007 г./ и Валентин С. Банкин, ЕГН ********** –
син /починал на 18.03.2012 г./. От цитираното удостоверение става ясно също, че Ружа
Цветанова Б. е починала на 16.04.1999 г., като е оставила за свои наследници низходящите
си от първа степен Цанко С. Банкин - син и Валентин С. Банкин - син.
От приложеното като писмено доказателство по делото Удостоверение за наследници
№ 1278/14.05.2024 г., издадено от Община Шумен става ясно, че Цанко С. Банкин, ЕГН
********** е починал на 28.10.2007 г., като е оставил за свои наследници следните лица: П.
Ставракиева Б., ЕГН ********** – съпруга и низходящи от първа степен - С. Ц. М., ЕГН
********** – дъщеря и Д. Ц. К., ЕГН ********** - дъщеря.
От Удостоверение за наследници № 1279/14.05.2024 г., издадено от Община Шумен е
видно, че Валентин С. Банкин, ЕГН ********** е починал на 18.03.2012 г., като е оставил за
свои наследници следните лица: Лиляна Георгиева Б., ЕГН ********** – съпруга и
низходящи от първа степен - Р. В. С., ЕГН ********** – син и Галин В. С., ЕГН **********
– син.
От приложеното по делото Решение по Протокол № 16 от 03.07.1957 г. па Изпълкома
на Градски народен съвет - Коларовград се установява, че общият наследодател на ищците
Станой Георгиев Банкин и брат му Милан Георгиев Банкин придобиват, чрез замяна,
правото на собственост върху парцел VIII в квартал 202 по плана на гр. Шумен /бивш гр.
Коларовград/, с площ от 341 кв. м. и парцел IX в квартал 202 по плана на гр. Шумен /бивш
гр. Коларовград/, с площ от 356 кв. м.
От приложената по делото Скица за строеж от 08.12.1979 г., става ясно, че
впоследствие, общият наследодател Станой Георгиев Банкин реализирал строителство на
къща във вече собствения си парцел VIII в квартал 202 по плана на гр. Коларовград /сега гр.
Шумен/, с площ от 341 кв. м.
От приложения по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 49, том
III, дело № 844 от 31.08.1981 г. на Шуменския районен съдия се установява, че на 31.08.1981
г. общият наследодател Станой Георгиев Банкин дарил на сина си Цанко С. Банкин, с ЕГН
********** следният недвижим имот: 1/3 ид. част от къща заедно със застроено и
незастроено дворно място цялото от 341 кв. метра, находящо се в гр. Шумен, за който имот е
отреден парцел VIII-5986 в квартал 202, при граници на целия имот: улица, парцел VII-5985,
парцел ХI-5979 и парцел IХ-5987, който урегулиран съдържа 395 кв. м.
По силата на Нотариален акт за дарение на сънаследствена част от недвижим имот на
син № 32, том IХ, дело № 2304/13.12.1991 г. на Шуменския районен съдия, Ружа Цветанова
Б., с ЕГН ********** дарила на сина си Валентин С. Банкин, с ЕГН ********** следният
недвижим имот: 3/9 ид. части от сънаследствен недвижим имот, състоящ се от: жилищна
сграда заедно със застроено и незастроено дворно място от 395 кв. м., съставляващо парцел
VIII-5986 в квартал 292 по плана на гр. Шумен при общи граници: ул. „Генерал Скобелев“,
парцел VII-5986, парцел ХI-5979 и парцел IХ-5987, заедно с отстъпеното право на строеж
върху мястото и общите части на сградата по смисъла на чл. 38 от ЗС, като запазва за себе
си 1/9 ид. част от описания имот. В цитирания нотариален акт е посочено, че надареният
Валентин С. Банкин става собственик на общо 4/9 ид. части от описания имот, доколкото
заедно с това има по наследство 1/9 ид. част от същият имот.
От приложения по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 68, том
VIII, дело № 1472/2006 г. вписан в Служба по вписванията с Вх. рег. № 9589 от 22.12.2006 г.
нотариус Кольо Митков, вписан в регистъра на Нотариалната камара под № 222, с район на
действие Районен съд – Шумен става ясно, че Валентин С. Банкин с ЕГН ********** дарил
на сина си и ответник в настоящото производство Р. В. С., ЕГН ********** следният
недвижим имот: 1/2 ид. част от жилищна сграда заедно със застроено и незастроено дворно
място от 395 кв. м., съставляващо парцел VIII-5986 в квартал 292 по плана на гр. Шумен при
6
общи граници: улица, парцел VII-5986, парцел ХI-5979 и парцел IХ-5987, заедно с
отстъпеното право на строеж върху мястото и общите части на сградата, които съгласно
Скица № 5972/08.12.2006 г., издадена от Агенция по кадастър СК – Шумен представляват
поземлен имот с идентификатор 83510.661.35, урбанизирана територия, с площ 373 кв. м.,
ведно с построени в нея сграда с идентификатор 83510.661.35.1, със застроена площ от 71
кв. м. и сграда с идентификатор 83510.661.35.2, със застроена площ от 19 кв. м.
От Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 36, том III, peг. № 7995, дело
№ 323 от 21.12.2022 г. на нотариус Йоана Симеонова, с район на действие Районен съд –
Шумен, с рег. № 717 от НК е видно, че първият ответник Валентин С. Банкин по силата на
извършена обстоятелствена проверка е признат за собственик по давностно владение и
наследство на 1/2 ид. част от следните недвижими имоти, представляващ поземлен имот с
идентификатор 83510.661.35 съгласно КККР – гр. Шумен, одобрени със Заповед № РД – 18 –
52/25.11.2005 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр. Шумен, ул. „Генерал
Скобелев“ № 108, с площ 373 кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м/, при съседи: 83510.661.32,
83510.661.1, 83510.661.33, 83510.661.34, 83510.661.37 и 83510.661.36, ведно с изградените в
него сграда с идентификатор 83510.661.35.1, с площ от 71 кв. м., брой етажи: 1, с
предназначение: друг вид сграда за обитаване и сграда с идентификатор 83510.661.35.2, с
площ от 19 кв. м., брой етажи: 1, с предназначение: гараж.
Видно от представеният по делото заверен препис от Удостоверение № ГРС – 42 -
284/16.10.2024 г., издадено от Община Шумен е, че ответниците Р. В. С. и М. А. С. са
законни съпрузи, като гражданският брак между тях бил сключен на 16.06.2006 г. в гр.
Шумен, за което бил съставен Акт за граждански брак № 180/ 16.06.2006 г., както и че към
16.10.2024 г. ответника Р. В. С. е със семейно положение „женен“.
От представеното по делото заверено копие на Декларация по чл. 14, чл. 27 и § 2 от
Преходните и заключителните разпоредби на ЗМДТ с Вх. № 30461406387 от 20.05.1999 г.,
подадена от Цанко С. Банкин се установява, че деклараторът в същата е описал
притежаваният от него нотариален акт, с който се е легитимирал като собственик на земя и
сгради, както и е посочил, че заедно с брат си Цанко С. Банкин са собственици на по 1/2 ид.
част от процесния недвижим имот.
От представеното по делото заверено копие на Декларация по чл. 14, чл. 27 и § 2 от
Преходните и заключителните разпоредби на ЗМДТ с Вх. № ********** от 20.12.2007 г.,
подадена от ищцата П. Ставрева Б. се установява, че на стр. 2 от същата е описала
притежаваният от нея нотариален акт, с който се е легитимирала като собственик по
наследство на 1/6 ид. част от процесния недвижим имот, находящ се в гр. Шумен, ул.
„Генерал Скобелев“ № 108, а в таблица 1 на стр. 2 и в таблица 4 на стр. 6 от посочената
декларация е посочила, че собственици на посочения имот са и ищците С. Ц. М. и Д. Ц. К.
на по 1/6 ид. част от процесния недвижим имот, а ответника Р. В. С. – на 1/2 ид. част от
процесния недвижим имот, както и обстоятелството за декларирано основно жилище
касателно ищцата С. Ц. М..
От представените по делото приходни квитанции с №№ 63 513, 63514 и 63 515 от
17.04.2013 г.; №№ 75582, 75583 и 75 584 от 22.04.2015 г., №№ 96061, 96062 и 96063 от
27.04.2016 г.; №№ 93 9111, 93 9112 и 93 9113 от 24.04.2017 г., №№ 10 0814, 10 0815 и 10
0816 от 24.04.23018 г.; №№ 108852, 10 8853 и 108854 от 23.04.2019 г.; №№9 2 197, 92 198 и
92 199 от 28.04.2020 г.; №№ 100 4004, 100 405 и 100 406 от 15.04.2021 г.; №№ 109857,
109858 и 109859 от 18.04.2022 г., както и приложените разписки, изготвени от Община
Шумен, отдел „Местни данъци и ТБО“ става ясно, че ищците П. Б., С. М. и Д. К. ежегодно
са заплащали дължимия местен данък и такса смет за битови отпадъци за процесния имот
през периода от 2007 г. до 2023 г.
Видно от представеният по делото заверен препис от Скица на поземлен имот № 15 –
1075183 – 22.10.2024 г., издадена от Служба по геодезия, картография и кадастър – гр.
7
Шумен, одобрени със Заповед № РД-18-52/25.11.2005 г. на изпълнителния директор на
АГКК, с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо
поземления имот от 02.07.2024 г., поземленият имот с идентификатор 84510.661.35, с адрес
на поземления имот: гр. Шумен, ул. „Генерал Скобелев“ № 108 е с площ от 373 кв. м., с
номер по предходен план: *********, при граници - съседи: имоти № 83510.661.32,
83510.661.1, 83510.661.33, 83510.661.34, 83510.661.37 и 83510.661.36, както и върху имота
попадат следните сгради: сграда 84510.661.35.1, със застроена площ от 71 кв. м., с
предназначение – друг вид сграда за обитаване и сграда 84510.661.35.2, със застроена площ
от 19 кв. м., с предназначение – гараж. Данъчната оценка на този недвижим имот е 23 783.80
лв., съгласно Удостоверение изх. № ДО009263 от 17.10.2024 г. на Община гр. Шумен, от
който документ става ясно също, че ответниците Р. В. С. и М. А. С. са записани като
собственици.
От представените по делото заверени копия на искова молба, въз основа на която е
образувано гр. дело № 1922/2018 г. по описа на Районен съд – Шумен, ведно с Решение №
191 от 27.02.2019 г., постановено по посоченото гр. дело и Справка № 111328/27.01.2025 г.
чрез отдалечен достъп по данни за физическо лице - ответника Р. С. за всички служби по
вписвания се установява наличието на водено през периода от 28.06.2018 г. до 20.11.2020 г.
от страна на ищците и ответника Р. С. на гр. дело № 1922/2018 г. по описа на ШРС, с
предмет – иск с правна основание чл. 108 от ЗС
Видно от представеният по делото заверен препис от Удостоверение за сключен
граждански брак № ********** от 10.05.2015 г. е, че ищцата Д. Ц. С. е сключила граждански
брак между на 10.05.2015 г. в гр. Шумен, за което бил съставен Акт за граждански брак №
0122/10.05.2015 г.
От приложената по делото Нотариалната покана, връчена на ответника Р. С. лично
срещу разписка на 17.06.2024 г., става ясно, че ищците П. Б., С. М. и Д. К. чрез изпращане до
ответника Р. С. на нотариална покана го уведомяват за желанието си да прекратят
съсобствеността си върху процесния недвижим имот.
От представените по делото извадка от кореспонденция по интернет между ищцата
С. М. и лицето Лиляна Б. /майка на ответника Р. С./, както и между ищцата П. Б. и ответника
Р. С. се установява наличието на близки отношения между родственици през процесния
период.
По делото са разпитани и свидетели, водени от ищците, част от които заявиха, че
познават както ищците, така и ответниците.
Свидетелят Ивелин Христов Иванов, свидетел на ищците, роднина на ищците и
първия ответник, излага в разпита си пред съда, че: „… Страните по делото имат къщата,
която се намира в гр. Шумен, ул. „Генерал Скобелев“ № 108. Къщата е на бабата и дядото на
С.. Те се казват Ружа и Станой. Те живееха там. Съответно след като почина първо Станой,
Ружа отиде на живее в местността „Чеир дере“. Бащата и майка на Р. живееха в къщата.
Впоследствие те имаха апартамент в Тракийския квартал. Цанко е живял в процесния имот
до към 1980 г. Ружа, Станой, Цанко и Валентин са живели в имота... След смъртта на Ружа,
имотът беше на Цанко и Валентин. Р. живееше в имота със съгласието на всички останали
наследници. Р. живее там може би от 2001 г. Цанко почина през 2012 г., Р. вече живееше в
имота със съгласието на Цанко и неговата съпруга и дъщери. Цанко, С., П. и Д. не са ми
споделяли, че имат проблем с Р. за този имот. Техните отношения през годините бяха
нормални, роднински... С. не ми е споделяла за проблеми с Р.. Валентин и Цанко също не
знам да са се карали за този имот. Двамата братя бяха в прекрасни отношения. Казах, че
другите съсобственици и наследници са били съгласни Р. да живее в този имот. След като Р.
и майка му останаха да живеят там, знам от С. и майка й П., че те са оставили Р. да живее в
имота, защото има необходимост да живее някъде, а пък реално няма собствено жилище. Те
за момента нямат претенции да живее в имота.“ .
Съгласно показанията на свидетеля Зарко Ивелинов Зарков, втори братовчед както на
8
ищците С. и Д., така и на ответника Р.: „… Страните по делото имат съсобствен имот, който
се намира в гр. Шумен, ул. „Генерал Скобелев“ № 108. Това е къща с двор... Този имот е
наследствен от техните баба и дядо...В този имот сега живее Р., не помня от кога... Не съм
чувал С., Д. и П. да са имали проблеми с Р. за имота. Не знам, те да са се отказвали от този
имот. Имотът е наследствен от баща им, който се казва Цанко. По-скоро, не знам да са дали
съгласие Р. да живее там. Свидетел на разговори между С., Д. и П. през годините съм бил.
През 2018 г. останах сам на работа... П. предложи Р. евентуално да дойде да работим
заедно... Помня Валентин и Цанко, които са покойници, не знам някога те да са се карали за
този имот. Двамата братя бях в добри отношения... Имота е наследствен.“.
Разпитан по искане на ищците в хода на съдебното производство е свидетелят
Димитър Михайлов Димитров. Свидетелят излага в разпита си пред съда, че: „…С., Р. и
другите родственици знам, че имат имот в гр. Шумен, ул. „Генерал Скобелев“ № 108…
Виждал съм С. и Р. да разговарят може би един или два пъти. Мисля, че по времето на
КОВИД-а, тогава разбрах, че те имат роднински отношения. Разговорът им се случи в офиса
на фирмата, който се намира в гр. Шумен, пл. „Оборище“ № 6. Р. дойде в офиса и говориха...
Чух какво си говориха. Ставаше дума за някакъв частичен ремонт на покривна част.
Доколкото знам, то през цялото време се е коментирало, когато е ставало въпрос, че имат
къща на ул. „Генерал Скобелев“, така наречената „циганска махала“. Видях как С. даде пари
на Р.. Не мога да кажа колко, знам, че трябваше да се прави частичен ремонт. Не съм видял и
не съм запознат дали са подписали някакъв документ за тези пари. Нормален беше
разговора... Това се случи по времето на КОВИД-а. Предполагам, че е било през 2019 г. –
2020 г... Категоричен съм, че ставаше въпрос за ремонт на наследствена къща, частичен
ремонт на покрива.“.
От показанията на свидетеля Искра Трифонова Дочева се установява, че познава
ищците като съседи. В разпита си заявява следното: „До 1978 г. съм живяла на ул. „Царевец“
№ 7 и познавам Станой и Ружа. Познавам и техните деца Цанко и Вальо... Леля Ружа беше
щастлива, че братята се разбират и трите семейства живееха известно време заедно в тази
къща... Леля Ружа се радваше, че ще оставя на синовете си общ имот. Мислеше, че както те
са живеели, така и те ще живеят… Познавам С., Д. и П.... Аз съм с впечатление, че те винаги
са се разбирали с чичо си, с братовчедите си. От нея знам, че единият от братовчедите, който
се казва Р. се е върнал да живее в къщата. Р. не го познавам, и съпругата му също. Не съм
чувала Д. да има проблем с братовчед си за тази къща. Знам от баба й, че има дял от къщата,
защото къщата е наследствена. Оставена е на двамата братя. Не знам за проблеми. Не ми е
правило впечатление да има несъгласие, Р. да живее в къщата. Познавах Валентин и Цанко.
Не съм чувала да имат спорове за тази къща. Родителите им не са споменавали за някакви
проблеми. Трите семейства живееха заедно, в една къща“.
Разпитан по искане на ответниците в хода на съдебното производство е свидетелката
Костадин Р.ов Ангелов. Свидетелят излага в разпита си пред съда, че познава ответниците Р.
С. и М. С.. В разпита си заявява следното: „Съседи сме откакто се помня, от детските
години. Р. живее в гр. Шумен, ул. „Генерал Скобелев“ № 108. Р. е роден там. От 2004 г. - 2005
г. започна да прави ремонт на къщата и от тогава живее там... Живяха си там, после си
купиха апартамент в Тракийския... Около 2006 г. - 2005 г., Р. и съпругата му се върнаха в
къщата и започнаха да правят ремонт. Те имат две деца и от тогава живеят в този имот. Р.
първоначално прави ремонт на покрива. Ляха плоча, правиха баня, изолация, дограма и
други ремонти. Това беше долу-горе през същите години 2005 г. – 2006 г. Не помня точно, но
някъде тези години. Не познавам ищците. Не съм виждал някой да е притеснявал Р. за имота.
Р. ползва имота като негов. Никой не го е притеснявал. Поне аз не съм бил свидетел. Р. има
този имот от родителите си.“.
Съгласно показанията на свидетеля Стефан Димитров Стефанов, съдед на ответниците,
се установява, че познава ответника от дете. В разпита си заявява: „Заедно израснахме,
живея през две къщи... Това беше къща на баба ми и дядо ми... Ищците не ги познавам, или
9
по-точно смътно по физиономия... Сега аз живея на същия адрес, в гр. Шумен, ул.
„Скобелев“ № 102, може би от 1995 г. В къща на ул. „Генерал Скобелев“ № 108, живеят Р. и
М. и техните деца, може би над двадесет години. Посещавал съм имота. Мога да кажа, че
къщата беше за основен ремонт. Мога да кажа над двадесет години Р. инвестира, сам е
влагал пари, покриви, плочи ляхме. Тези строително-ремонтни дейности започнаха преди
двадесет години и постоянно прави нещо, изолации, дограми, електрическа инсталация, В и
К инсталация, какво ли не. Не съм чувал от Р., че някой друг има претенции за тази къща и
не знам. Не съм виждал да има дразги, да идва някой, да има претенции и разправии. Р. има
този имот от баба му и дядо му... Минаха над четиридесет години, чичо му съм го виждал
два, три пъти... Виждал съм децата на чичо му като дете.“.
От показанията на свидетеля Борис Златков Борисов се установява, че познава
ответника Р. С. от 2012 г., като приятел и колега, както и съпругата му. В разпита си пред
съда излага, че: „… Р. живее в гр. Шумен, ул. „Генерал Скобелев“ № 108... Имотът на ул.
„Генерал Скобелев“ № 108 представлява къща на два етажа... Той живее там от 2005 г. - 2006
г... Освен майката му, жена му и децата му, не съм виждал някой друг да живее в къщата. Не
съм чувал, някой да има претенции към имота. Скоро правиха ремонт долу, където живее
майка му. Една козирка беше повредена и я направиха. Скоро имаше пробив на вода и
сменяха тръбата. Доколкото знам, къщата, където живее Р. в момента, е наследство от баща
му…“.
Свидетелят Тихомир Димитров Стефанов, свидетел на ответниците, се установява, че
се познава с Р. от дете, като съседи, в приятелски отношения са, както и че познава и
ищците. В разпита си пред съда заявява, че: „…. Къщата се намира в гр. Шумен, ул.
„Генерал Скобелев“ № 108... В тази къща преди живееха баба му и дядо му... Р. от малък е
живял в тази къща. През 2005 г. – 2006 г. започна да прави ремонт на къщата. След като
почина баба му и преди да започне да живее Р. в тази къща, никой друг не е живял... През
2005 г., Р. започна да прави ремонти на къщата. И някъде там започна да живее в къщата.
Къщата се нуждаеше от ремонт. Трябваше да се направи ремонт. Вътре съм му помагал да
лее плоча. Наново се направи кухня. Покрива е правен, изолация от вън. Тези ремонти ги
прави Р., ние сме му помагали. Друг никой не му е помагал за ремонтите. Няма намесени
други хора за ремонта... Ищците по делото са идвали в къщата, когато баба му беше жива, но
много рядко. Откакто Р. живее в къщата, не са идвали. Никой не го е обезпокоявал по повод
това, че Р. живее в къщата. Откакто бабата на Р. почина, ищците не съм ги виждал там. Р. ми
е казвал, че има този имот от баща му“.
По отношение на свидетелските показания, съдът кредитира изцяло показанията на
свидетелите на ищците доколкото са непосредствени, непротиворечиви и
взаимнодопълващи се и разкриват една ясна фактическа обстановка, както и частично
показанията на свидетелите на ответниците, отчитайки, че свидетелите на ответниците са
участвали в обстоятелствената проверка пред нотариуса и в техните показания не се
припокриват с казаното пред него, а също така противоречат на останалия доказателствен
материал, събран по делото.
По отношение на свидетелските показания на свидетеля Тихомир Стефанов: Същият
свидетел, в рамките на нотариалното производство, заявява, че „знае от Ружа, че този имот е
за Валентин“, както и че „Р. живее в имота от 2006-2007 г.“. В рамките на съдебното
заседание по настоящото дело същият свидетел заяви, че „Р. живее в имота от 2005 г.“, както
и даде противоречиви отговори на въпроси за твърдяната собственост на имота от страна на
ответника Р. С.. По отношение на свидетелските показания на свидетеля Костадин Ангелов:
Последният, в рамките на нотариалното производство, заявява, че „е видял само веднъж
през 2006 г. вуйчо му Цанко да идва в къщата и да се разправя с Р. за къщата, но Р. му каза, че
навремето дядо му Станой е разпределил имота между Цанко и брат му Валентин, като е
казал, че тоя имот остава за Валентин, даже Станой на Цанко пари е дал - около 5000 лева...,
както и - разбраха се сякаш...“. В рамките на съдебното заседание по настоящото дело
10
същият свидетел заяви, че „не познава и не е виждал Цанко...., както и че не помни какво е
свидетелствал в рамките на нотариалното производство....“. В рамките на съдебното
заседание по настоящото дело същият свидетел даде и противоречиви отговори на въпроси
за твърдяната собственост на имота от страна на ответника Р. С..
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
По допустимостта на иска:
Ищците имат процесуалната легитимация да инициират производство пред съда,
което да разреши настоящия спор между страните. Доколкото между страните не се спори, че
ответниците владеят имота, то същите са пасивно легитимирани субекти в процеса. Следва
да се посочи, че доколкото субективното право на собственост чрез процесния констативен
нотариален акт касаят признато придобиване в режим на съпружеска имуществена общност
и обвързват наследниците по закон на починалия общ наследодател на ищците, то съдът
намира за доказана и пасивната легитимация на исковите претенции спрямо вторият
ответник в производството.
По основателността на иска по чл. 108 от ЗС:
Иска по чл. 108 от ЗС е иск на невладеещия собственик срещу владеещия
несобственик. Съгласно разпоредбата на чл. 108 от ЗС, собственикът може да иска своята
вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. Цитираната
норма осигурява на всеки собственик на определена вещ, който е лишен от фактическата си
власт върху нея, възможността да иска тя да му бъде предадена от всяко лице, което
упражнява тази фактическа власт неоснователно. Ревандикационният иск се предявява и
провежда успешно при наличието на следните три предпоставки:
– ищецът да е собственик на вещта – обект на спорното материално право;
– вещта да се намира във владение или държане на ответника;
– ответникът да владее или държи вещта без основание.
В настоящия случай основанието, на което ищците твърдят, че са станали
собственици на идеална част от имота с позоваването на наследствено правоприемство от
наследодателя Цанко С. Банкин - владението на праводателят си. От своя страна
ответниците се позовават на констативен нотариален акт, с който са признати за собственици
по давностно владение на идеална част от процесния имот, към която ответника Р. Банкин
присъединява и придобитите идеални части от имота по дарение от наследодателя Валентин
С. Банкин. С оглед разпределението на доказателствената тежест при оспорване на
нотариален акт по обстоятелствена проверка, с който се е снабдил ответникът, при предявен
положителен установителен иск за собственост срещу него, тежестта да обори
доказатествената сила на нотариалния акт е върху ищците. Същевременно за успешното
провеждане на иска по чл. 108 от ЗС ищците следва да докажат, че са собственици върху
имота, че имота се владее от ответниците и че това владение е без правно основание. Тези
три предпоставки следва да са налице кумулативно, като липсата на някоя от тях води до
неоснователността на претенцията.
Досежно заявеното своевременно с исковата молба придобивно основание: Съгласно
правната теория, имуществото на наследодателя преминава към наследниците му като
съвкупност от права, задължения и фактически състояния и следователно владението
продължава по право в лицето на общия правоприемник, без да е необходимо последният да
придобива реално фактическата власт. В този смисъл т. 3 на мотивите на Тъкувателно
решение № 5/2012 г. на ОСГК.
По делото се установи, а е и безспорно между страните, че ищците са наследници по
закон на наследодателят Цанко С. Банкин. След извършените разпореждания, описани по-
горе, както и при условията на наследствената верига и правоприемство, общият
наследодател на ищците Цанко С. Банкин притежава останалата 1/2 ид. част от правото на
собственост върху процесните недвижими имоти по дарение и по наследство. Общият им
11
наследодател Цанко С. Банкин е починал на 28.10.2007 г., като е оставил за свои наследници
следните лица: П. Ставракиева Б. – съпруга и низходящи от първа степен - С. Ц. М. и Д. Ц.
К., наследили общия наследодател при равни квоти помежду си – 1/6 ид. част от процесните
недвижими имоти. По делото бяха представени доказателства – гласни и писмени, от които
става ясно, че имота е бил собствен на общия наследодател на страните Станой Георгиев
Банкин, както и че строежът на имота е осъществен от страна на общия наследодател
Станой Банкин и съпругата му Ружа Б.; след изграждане на въпросната къща, в имота
живеят семействата на Станой Банкин и Ружа Б., както и на децата им Цанко Банкин и
Валентин Банкин, с техните семейства; след смъртта на Станой Банкин, съпругата му Ружа
Б. заживява в имот, находящ се в местност „Чаир Дере“ в землището на гр. Шумен; след
смъртта на Ружа Б. през 1999 г., в последващите години процесният имот е ползван
съвместно от нейните деца - братята Цанко Банкин и Валентин Банкин, които не живеят
трайно в имота /Валентин живее в апартамент в квартал Тракия на гр. Шумен, а Цанко в
апартамент, находящ се на улица „***“ в гр. Шумен/; двамата братя имат близки родствени
отношения, като такива са налични и между членовете на семействата им; ответника Р. С.
получава по дарение от баща си Валентин Банкин 1/2 ид. част от процесния имот през 2006
г., като към този момент ответника Р. С. живее в апартамента на баща си в квартал Тракия на
гр. Шумен; първи разговори за трайно преместване на ответника Р. С. в процесния имот са
водени между страните по делото едва след смъртта на Цанко Банкин през 2007 г.; в рамките
на същите разговори ищците по делото дават съгласие вече съсобственикът им и техен
роднина – ответника Р. С. да заживее трайно в съсобствения им имот.
Видно от приобщеното по делото писмено доказателство - Декларация по чл. 14 от
ЗМДТ от 20.05.1999 г., депозирана от общият наследодател на ищците Цанко Банкин пред
Община Шумен, последният още през 1999 г. е декларирал като собственик на 1/2 ид. част
от процесния имот, заедно с брат си Валентин Банкин. След смъртта на Цанко Банкин през
2007 г. неговите наследници по закон - преживяла съпруга и двама низходящи приемат
наследството от общия им наследодател, като неговата съпруга и законен наследник –
ищцата П. Б. е декларирала имота в данъчната служба при Община Шумен чрез подаване на
Декларация по чл. 14, чл. 27 и § 2 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗМДТ с
Вх. № ********** от 20.12.2007 г. От посочените данъчни декларации е видно, че в същите
са декларирани като съсобственици наследодателят на ответника Р. С. – баща му Валентин
Банкин, както и ответника Р. С.. Освен това от подадена от ищцата П. Ставрева Б. през 2007
г. декларация се установява, че е декларирано и обстоятелството, че процесния имот е
основно жилище за ищцата С. Ц. М.. По делото от трите ищци са и представени разписки и
квитанции за ежегодно заплащане на дължим данък и такса смет за процесния имот за
периода от 2007 – 2023 г. Следователно никога и в нито един период до смъртта си до 2007
г., общият наследодател на ищците Цанко Банкин не се е дезинтересирал от имота, напротив
– имал е ясно собственическо съзнание за правото на собственост, което преживе упражнява
заедно с брат си Валентин Банкин, а след смъртта му през 2007 г. това обстоятелство е било
манифестирано от неговите наследници по закон – ищците по настоящото дело както пред
съсобственици, така и пред Община Шумен.
Досежно заявеното в отговора на исковата молба твърдение за „даване па пари от
страна на Станой Банкин спрямо Цанко Банкин, както и за наличие на уговорка къщата да
бъде за Валентин Банкин....“: Предвид събрания по делото доказателствен материал, съдът
намира за недоказани тези твърдения и възражения на ответниците, доколкото са явно
противоречащи на приетите по делото писмени и гласни доказателства, а и на житейската и
правна логика. Видно от приобщеното по делото писмено доказателство - Удостоверение за
наследници на Станой Банкин, последният е почивал през 1986 г., а само пет години преди
датата на смъртта си общият наследодател на страните Станой Банкин дарява на сина си
Цанко Банкин 1/3 ид. част от процесния имот. Дори след смъртта на Станой Банкин и на
Ружа Б. другият им син Валентин Банкин /бащата на ответника Р. С./ не оспорва по какъвто
12
и да е начин правото на собственост върху 1/2 ид. част от процесният имота от страна на
брат му Цанко Банкин /общият наследодател на ищците/. В тази насока са и показанията на
разпитаните по делото свидетели - съсед по имот и близки роднини, които ясно и
категорично свидетелстват, че отношенията между двамата братя са били близки и не са
били налични каквито и да е спорове относно право на наследствена собственост. Същите
свидетелски показания ясно доказват, че и двамата братя са имали съзнание, че процесният
имот е съсобствен на двамата и по волята на родителите им се ползва и от двете семейства.
Още повече, самите ответници в депозирания отговор на искова молба заявяват, че „към
2006 г. Валентин Банкин притежава 1/2 ид. част от имота, която дарява на сина си Р.....“.
Показанията на свидетелите са непосредствени касателно посочените факти и
последователни, поради което следва да бъдат кредитирани.
На допълнително основание и предвид събрания по делото доказателствен материал
в съвкупност, съдът намира за доказано в условия на пълно и главно доказване, че
ответникът Р. С. ползва въпросния имот като съсобственик на 1/2 ид. част и като държател
на другата 1/2 ид. част от имота. Ответникът Р. С. винаги е имал съзнанието за наличието на
правото на собственост на наследниците на чичо му Цанко Банкин. Същият никога, до края
на 2022 г., когато се снабдява с констативен нотариален акт, и по никакъв начин не е
манефестирал давностно владение по отношение на съсобствениците си, както и по
отношение на трети лица.
През периода 2007 г. - 2023 г. отношенията между ищците от една страна и ответника
Р. С. видно от свидетелските показания са отлични, характеризиращи се е близост и
разбирателство. Както самият ответник Р. С. признава в депозирания от същия отговор на
искова молба, той и съпругата му – ответницата М. С. са гостували на сватбеното тържество
на ищцата Д. К. през 2015 г. в гр. Шумен, както и че ищците са присъствали на
погребението на родственика им Валентин Банкин през 2012 г. Доказа се също, че през 2020
г. ответникът Р. С. посетил работното място на ищцата С. М. в гр. Шумен и получил от
същата парични суми, с които е извършен частичен ремонт на покрив на съсобствена къща
/около 2020 г./. Доказа се също, че през годините /2007 г. – 2023 г./ основно ищците П. Б. и С.
Б. поддържат близки отношения с майката на ответника Р. С.. Още повече, през 2018 г.
ищците П. С. Б., С. Ц. М. и Д. Ц. К., заедно е ответника Р. С., съвместно инициират гр. дело
№ 1922/2018 г. по описа на Районен съд - Шумен, с правно основание, идентично с предмета
на настоящото дело, като ответници по същото дело са родственици на настоящите страни,
като в рамките на процеса са се срещали и като страни заедно градят общо процесуално
поведение и заедно ангажират свидетелски показания. През 2018 г. ищцата П. Б. съдейства
на ответника Р. С. да започне нова работа при общ роднина. Ето защо, съдът приема, че така
релевираното твърдение се явява неоснователно и не почива на обективната истина.
Ответниците отричат правото на собственост на ищците върху 1/2 ид. части от
процесните недвижими имоти, позовавайки се на изтекла в тяхна полза придобивна
давност.
Придобивната давност, като способ за придобиване на право на собственост включва
два елемента – фактическо упражняване на това право /владение/ и изтичане на определен
период от време. Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗС, правото на собственост върху
недвижим имот се придобива по давност с непрекъснато владение в продължение на десет
години, а ако владението е добросъвестно – с непрекъснато владение в продължение на пет
години.
Съгласно легалната дефиниция на чл. 68 от ЗС, владението представлява
упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез
другиго като своя. За да има законно владение е необходимо у владелеца да има намерение
да държи вещта като своя, а така също, това намерение да се е изразило в упражняване на
фактическата власт на лицето /лично или чрез другиго/ върху вещта. Владението трябва да
бъде постоянно /фактическата власт изразява воля трайно да се държи вещта/, да е
13
непрекъснато /да не е било прекъсвано за повече от шест месеца – чл. 81 от ЗС/, да е
несъмнено, да е спокойно и явно.
Обективният признак на владението е упражняването на фактическа власт върху
вещта. Необходимо е фактическата власт да е установена трайно, по начин, който позволява
на владелеца да извършва желаните от него действия върху вещта. Тези действия, в своята
съвкупност, съответстват на съдържанието на едно вещно право /в случая – на правото на
собственост/. Вторият признак на владението е намерението да се държи вещта като своя, т.
е. да се държи от владелеца, като че ли той е собственик. В тази насока, законодателят е
предвидил презумпцията по чл. 69 от ЗС – предполага се, че владелецът държи вещта като
своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.
В конкретния случай обаче съдът намира, че тази презумпция е оборена. По делото се
събраха достатъчно доказателства, от които да се направи извода, че през периода на
упражняване на фактическата власт върху целия имот, ответникът Р. С. се е явява владелец
на своята идеална част и държател по отношение на частите на другите собственици заедно
със съпругата си М. С.. Не се доказа ответникът да е изменил основанието на владението си
по отношение на частите на ищците и е упражнявал фактическа власт върху целия имот
като свой в срока по чл. 79 от ЗС. Промяната в намерението следва да намери външна
проява чрез действия, които недвусмислено да отричат правата на другите съсобственици,
което следва от изискването владението да не е установено по скрит начин.
От приобщените по делото писмени доказателства – копие на данъчни декларации,
депозирани през 1999 г. от Цанко Банкин и през 2007 г. от наследниците на Цанко Банкин
пред Община Шумен е видно, че са декларирани като съсобственици наследодателят на
ответника Р. С. /неговия баща/, както и Р. С., което обстоятелство е било ясно за ответника Р.
С. и неговия баща. От гласните доказателства се изясни, че първите разговори за трайното
преместване на ответника С. в процесния имот са водени между страните по делото едва
след смъртта на Цанко Банкин през 2007 г. и в рамките на същите разговори ищците дават
съгласие ответникът да заживее трайно в съсобственият им имот на основание неформален
договор за послужване. Ответникът Р. С. прибивава в имота на основание правото си на
собственост върху 1/2 ид. част от имота, както и на основание близката си родствена връзка
със съсобствениците на имота към дадения момент. Същевременно обаче по делото не се
установиха категорични доказателства, както за осъществяване и манифестирано давностно
владение от страна на ответника Р. С., така и за евентуална промяна в намерението за своене
на имотите като дати, начин на манифестиране и т. н. Дори от свидетелските показания на
свидетелите на ответниците не се установява наличие на намерение и/или промяна в
намерение от страна на ответниците за своене на имота.
Не е спорно, че ответникът живее трайно в имота, но това обстоятелство по никакъв
начин не обосновава и не доказва дезинтересиране от правото на собственост на ищците
върху процесните имоти. Ищците, считано от датата на придобиване на имота по наследство
от общия наследодател през 2007 г., упражняват собственическите си права без каквато и да
е прекъсване. От приложените по делото разписки и квитанции от страна на ищци, става
ясно, че същите ежегодно са заплащали дължим данък и такса смет за процесния имот за
периода от 2007 – 2023 г. Установи се също така от събраните по делото доказателства, че
ищците са участвали със средства за ремонта на покрива на къщата през 2020 г. От
събраният по делото доказателствен материал се установи, че ищците разбират за
намеренията за своене на имота от страна на ответника Р. С. за пръв път едва през 2023 г.,
когато разбират за същото обстоятелство от данъчната служба на Община Шумен.
Съдът при преценка на въпроса за владението на имота съобрази обстоятелството, че
както става ясно от исковата молба и от част от събраните гласни доказателства ищците не
са имали нищо против ответникът Р. С. да живее в имота и да го стопанисва, но
упражняването на това владение, за което е било дадено съгласие в никакъв начин не
доказва, че ответникът е започнал да владее имота за себе си. Промяната в намерението, с
14
което същия е започнал да упражнява фактическата власт върху имота, е следвало да бъде
демонстрирано по категоричен начин и не може да се предполага. В настоящия случай от
ответната страна не са представени доказателства, които да установяват по категоричен
начин, че последният е държал имота само за себе си и че това обстоятелство е станало
достояние на неговите родственици - ищците. В тази насока е константната съдебна
практика на ВКС и по-конкретно Решение № 382 от 24.06.2010 г. на ВКС по гр. дело №
323/2009 г., І г.о.
А доколкото липсват доказателства за явно манифестиране на намеренията на
ответника, независимо че ищците рядко са посещавали имота, доколкото собствеността не се
губи, само поради неизползването на имота, не бихме могли да приемем, че от страна на
ответника са били извършени или предприети някакви конкретни действия, които да са
достигнали до ищците и да са имали за цел манифестиране на желание и намерение от тяхна
страна да се разпоредят с имота само в своя полза. Единственото действие в тази насока е
било снабдявате с Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 36, том III, peг. №
7995, дело № 323 от 21.12.2022 г. на нотариус Йоана Симеонова, с район на действие
Районен съд – Шумен, с рег. № 717 от НК, което обаче е станало достояние на ищците в един
много по-късен момент.
В Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. по т. дело № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС
се приема, че съвладението продължава независимо, че останалия в имота наследник владее
своята част и държи идеалната част на другите съсобственици. След като основанието на
което е придобито владението върху чуждата идеална част изключва намерението тя да се
държи като собствена, то презумпцията на чл. 69 от ЗС се счита за оборена. Тогава в тежест
на претендиращия да е придобил собствеността изключително за себе си е да докаже, че с
едностранни действия е превърнал държането във владение. Това разрешение се прилага
независимо от факта, че в полза на упражняващия фактическата власт е издаден констативен
нотариален акт, с който правото на собственост е удостоверено върху част от имота.
Ето защо, позовавайки се на придобивна давност в своя полза ответната страна, с
оглед наличието на настоящия спор за собственост, следваше да докаже, че от тяхна страна
са били извършени действия, с които са обективирали спрямо действителния собственик
намерението да владее имота само за себе си. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 1
от 06.08.2012 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2012 г., на ОСГК.
С оглед изложеното се налага извода, че са налице и трите кумулативно предвидени
предпоставки за уважаване на ревандикационния иск по чл.108 от ЗС, като с оглед на
гореизложеното предявения иск се явява основателен и доказан и като такъв следва да бъде
уважен, като на ищците се признае, че са собственици на общо 1/2 ид. част от недвижимия
имот по силата на наследствено правоприемство, като бъдат осъдени ответниците да
предадат на ищците владението върху 1/2 ид. част от недвижимия имот, предмет на
настоящия спор.
Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 29.11.2012 г. на ВКС по т. дело № 3/2012 г.,
ОСГК на ВКС, при уважаване на иск за собственост с предмет установяване
принадлежността на същото това право, издадения констативен акт следва да се отмени.
Поради това и при този изход на делото, следва да бъде отменен Нотариален акт за
собственост на недвижим имот № 36, том III, peг. № 7995, дело № 323 от 21.12.2022 г. на
нотариус Йоана Симеонова, с район на действие Районен съд – Шумен, с рег. № 717 от НК, с
който първият ответник Валентин С. Банкин по силата на извършена обстоятелствена
проверка е признат за собственик по давностно владение и наследство на 1/2 ид. част от
процесните недвижим имот.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и с оглед изхода на делото, ответниците следва да
заплатят на ищците направените в производството разноски в общ размер на 1 690 лв., от
които 190 лв. - държавна такса и 1500 лв. - адвокатско възнаграждение, съгласно представен
списък за разноски.
15
На страните следва да бъде посочено, че на основание чл. 115, ал. 1 от ЗС, вр. чл. 114,
ал. 1, б.„в” от ЗС, вр. чл. 112, б. „з”, вр. б.„а” от ЗС, настоящото решение, постановено по
вписана искова молба, следва да бъде отбелязано в Служба по вписванията гр. Шумен.
Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р. В. С., ЕГН ********** и М. А.
С., ЕГН ********** - двамата с постоянен адрес: гр. Шумен, ул. „***“ № 108, чрез адв.
Николай В. Николов от ШАК, че П. С. Б., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Шумен,
ул. „***“ № 14, ет. 10, ап. 46; С. Ц. М., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Шумен, ул.
„***“ № 6, ет. 5, ап. 21 и Д. Ц. К., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна, ж. к.
„***“ № 6, вх. 1, ет. 4, ап. 11 - трите със съдебен адрес: гр. Шумен, бул. „Славянски” 24, ет. 3,
офис 12, чрез адв. С. С. от ШАК са собственици по силата на наследствено правоприемство
общо на 1/2 ид. части от следните недвижими имоти:
1. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 83510.661.35 по Кадастралната карта и
кадастралните регистри на град Шумен, община Шумен, област Шумен, одобрени със
Заповед № РД-18-52/25.11.2005г. на Изпълнителен директор на АГКК; Адрес на поземления
имот: град Шумен, община Шумен, област Шумен, улица „Генерал Скобелев“ № 108; Площ
на поземления имот: 373 кв. м.; Трайно предназначение на територията: Урбанизирана;
Начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10 метра/; Съседи: 83510.661.32,
83510.661.1, 83510.661.33, 83510.661.34, 83510.661.37, 83510.661.36; заедно със
собствеността върху приращения, подобрения и технически съоръжения, находящи се върху
поземления имот, и заедно с попадащите в поземления имот:
2. СГРАДА с идентификатор № 83510.661.35.1; Площ на сградата: 71.00 кв.м.; Брой
етажи: 1; Предназначение: Друг вид сграда за обитаване;
3. СГРАДА с идентификатор № 83510.661.35.2; Площ на сградата: 19.00 кв.м.; Брой
етажи: 1; Предназначение: Гараж
ОСЪЖДА на основание чл. 108 от ЗС Р. В. С., ЕГН ********** и М. А. С., ЕГН
********** да предадат владението върху 1/2 ид. части от гореописаните недвижими
имоти на П. С. Б., с ЕГН **********, С. Ц. М., с ЕГН ********** и Д. Ц. К., с ЕГН
**********.
ОТМЕНЯ на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК Нотариален акт за собственост на
недвижим имот № 36, том III, peг. № 7995, дело № 323 от 21.12.2022 г. на нотариус Йоана
Симеонова с рег. № 717 от НК, с район на действие Районен съд – Шумен.
ОСЪЖДА Р. В. С., ЕГН ********** и М. А. С., ЕГН **********, чрез адв. Николай
Николов от ШАК на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплатят на П. С. Б., с ЕГН
**********; С. Ц. М., с ЕГН ********** и Д. Ц. К., с ЕГН **********, чрез адв. С. С. от
ШАК сумата от 1 690 лева /хиляда шестстотин и деветдесет лева/, представляваща
направени от тяхна страна разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса, съгласно
представен списък за разноски.
На основание чл. 115, ал. 1 от ЗС, вр. чл. 114, ал. 1, б.„в” от ЗС, вр. чл. 112, б. „з”,
вр. б. „а” от Закона за собствеността, настоящото решение, след влизането му в сила,
следва да бъде отбелязано в Служба по вписванията гр. Шумен по вписаната искова молба.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
16
17