№ 1923
гр. Плевен, 06.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ралица Анг. Маринска Ангелова
при участието на секретаря Калина В. Д.а
като разгледа докладваното от Ралица Анг. Маринска Ангелова Гражданско
дело № 20254430103236 по описа за 2025 година
Производството по гр.д.№3236/2025г. по описа на ПлРС, е образувано
по искова молба от Н. Д. Н., с ЕГН**********, с постоянен адрес: гр. Плевен,
*****, Ц. Н. Н., с ЕГН**********, с постоянен адрес: гр. Плевен, ***** и Д.
Н. Н., с ЕГН**********, с постоянен адрес: гр. Плевен, *****, чрез адв. С.Т..,
против „ЮТЕКРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК*****, със седалище и адрес
на управление: гр. София, *****, представлявано от управителите Р.Г.А. и
Л.Л., с която са предявени: иск с правно основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.
10а, ал.2 от ЗПК, за прогласяване нищожността на клаузата от сключения
между В.Х. Н.а, ЕГН**********- поч., наследодател на ищците и
ЮТЕКРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК*****, Договор за кредит №*****,
предвиждаща заплащане на такса за разглеждане в размер на 1223,88лв.,
поради противоречие със закона и поради противоречие с добрите нрави и 2.
Иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника
ЮТЕКРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК*****, да заплати на всеки от ищците,
сумата от общо 1223,88лв, или на всеки сумата от по 407,96 лв.,
представляваща заплатена без правно основание такса за разглеждане, ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до
окончателното заплащане на сумата. Твърди се, че В.Х. Н.а, ЕГН**********-
починала на 28.12.2024 г., наследодател на ищците, с квота от 1/3 за всеки, е
1
сключила с ответното дружество Договор за кредит №*****/12.04.2024г., за
сумата от 4500 лв., със задължението заетата сума да бъде върната на 30
месечни вноски, при фиксиран ГЛП от 34%, ГПР от 63,13%. Твърди се, че
обща сума на лихвите в размер на 2243,58лв., и такса за разглеждане в размер
на 1223,88лв.- обща дължима сума по кредита в размер от 7967,46лв. Твърди
се, че съгласно погасителен план към договор, таксата за разглеждане е
включена в месечната погасителна вноска. Сочи се, че процесният
индивидуален договор за кредит и неговите приложения са неразделна част от
Рамково споразумение *********. Сочи се, че кредитът е усвоен от насл. В.Х.
Н.а, като същия е погасен изцяло от нея. Твърди се, че клауза за заплащане на
такса за разглеждане в размер на 1223,88лв. е нищожна, като уговорена в
нарушение на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, съобразно която кредиторът
не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. Сочи се, че ответникът е дружество, което
предоставя кредитно финансиране по занятие и тази част от неговата дейност
е свързана с разглеждане на документите, подадени от потенциалните му
клиенти, като това действие се явява необходима стъпка по последващо
усвояване на предоставената в кредит парична сума. Сочи се, че съгласно
разпоредбата на чл. 16, ал. 1 ЗПК, извършването на предварителна преценка
относно кредитоспособността на потребителя, е задължение на кредитора,
поради което не може да се приеме, че той осъществява някаква допълнителна
услуга, обосноваваща съответно насрещно възнаграждение. Излага, че
предвиждането на подобна клауза, води до увеличаване на задълженията на
потребителя по договора и предоставя на кредитора допълнителен приход за
изпълнението на една присъща му дейност. Твърди се също, че клаузата е
нищожна и поради противоречие с добрите нрави, като представлява 27,20%
от заетата сума и нарушава принципа на справедливост и води до
неоснователно обогатяване на кредитора. Твърди се, че от страна на
наследодателката е заплатена сумата от 1223,88лв.- такса за разглеждане,
което е недължимо платена по недействително правоотношение. Твърди се, че
правото да се иска връщане на платеното без основание е преминало върху
наследниците на В.Х. Н.а, при квоти 1/3 за всеки от тях. Представят се
писмени доказателства. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 от ГПК, отв. ЮТЕКРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД, чрез
юрк. З.Х., изразява становище за неоснователност на предявените искове. Не
2
се оспорва факта, че на 12.04.2024 г. е сключен Договор за кредит №*****
(„Договора за кредит") между „ЮтеКредит България“ ЕООД като кредитор и
В.Х. Н.а като кредитополучател за сумата от 4500,00лв. със срок на погасяване
30 месеца при фиксиран ГЛП 34.00 % и ГПР 63.13 %. Твърди се, че таксата за
разглеждане е такава за допълнителна задължителна услуга, която не е
свързана с усвояване или управление на кредита, а за определяне на
персонален кредитен лимит, с цел дефиниране за клиента какъв е
максималният размер на кредити, които може да получи от кредитора, както и
с цел поддържане на клиентски профил на мобилното приложение на
кредитора, преглед на документи на клиента, актуализиране на клиентски
данни периодично, извършване на допълнителни справки др. Сочи се, че не се
касае до такса по усвояване, тъй като не касае реалното превеждане на
кредита в полза на клиента. Излага, че еднократната такса е дължима за
действия, предхождащи усвояването и последващото управление на кредита,
предвид което не попада в ограниченото по чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Сочи се, че
таксата не е за сметка на предоставения ресурс и е разпределена за плащане на
месечни вноски за целия договорен срок за ползване на средствата. Излага се
също, че клаузата, уреждаща такса за разглеждане е индивидуално уговорена,
съобразена със срока за погасяване на кредита, не е фиксирана сума и по
отношение на същата клиентът може да влияе чрез своя избор на сума и срок
за погасяване. Сочи се също че таксата за разглеждане е разход, посочен в
кредитната документация, който разход е включен в общите разходи за
кредита и ГПР. Сочи се също, че таксата за разглеждане е конкретизирана по
месечни вноски в СЕФ и в погасителния план. Сочи се също, че не е налице
„скрито оскъпяване на кредита“, включена е в ГПР до договора и е част от
общите разходи по конкретния кредит. Сочи се, че процесният договор
отговаря на законовите изисквания. Представят се писмени доказателства.
Претендират се разноски.
Съдът, като обсъди становищата на страните, на основание
представените по делото доказателства и закона, намира за установено
следното:
По делото е постановено за безспорно и ненуждаещо се от доказване
между страните, факта на сключване на процесния Договор за кредит №*****
от 12.04.2024г., между „ЮтеКредит България“ ЕООД като кредитор и В.Х. Н.а
като кредитополучател, за сумата от 4500,00лв. със срок на погасяване 30
3
месеца при фиксиран ГЛП 34.00% и ГПР от 63,13%. Безспорно е по делото
също, че кредитополучателя е изпълнил задълженията си по договора.
Установява се също, съгласно посочените параметри от Договора, че
кредитополучателя дължи и заплащане на сума от 1223,88лв., съставляваща
„такса разглеждане“, като по този начин, общият размер на плащанията е
7967,46лв. Посочено е, че таксата разглеждане се дължи в деня на подписване
на договора за кредит и се възстановява с месечната погасителна вноска по
Погасителен план, както и че таксата се дължи и в случай на предсрочно
погасяване на кредита. Установява се също, видно от приложенията
Погасителен план, че размерът на месечната вноска, заедно с таксата е
265,47лв.
По делото се установява също, съобразно изричното изявление на
ответника, че сумата от 1223,88лв., съставляваща такса разглеждане по
процесния Договор за кредит, е заплатена на 02.03.2024г.
По делото се установява също, че кредитополучателя В.Х. Н.а е
починала на 28.12.2024г, като е оставила за свои наследници ищците в
настоящето производство.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
По предявения иск с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД.
По процесният договор за заем, страни по договора са наследодателят на
ищците В.Х. Н.а, поч. 28.12.2024г.– като потребител по смисъла на §13, т.1 от
ЗЗП /ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични
нужди/, и ответникът- заемодател, като небанкова финансова институция –
търговец по смисъла на §13, т.2 от ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в
разпоредба на чл.9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит
под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне
предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и
не е доказано усвоената сума по предоставения заем да е използвана за
свързани с професионалната и търговска дейност на длъжника, то следва да се
приеме, че предоставените средства са използвани за цели, извън
професионална и търговска дейност на потребител, а представеният договор
4
за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла
на чл.9 от ЗПК, който се подчинява, както на правилата на ЗПК, така и на
чл.143 – чл.147б от ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за
наличието на които съдът следи и се произнася служебно.
Съдът приема, че така въведената клауза от процесния Договор за заем,
въз основа на която е начислена „такса разглеждане“ от 1223,88лв , е
нищожна, като противоречаща на нормата на чл.10а от ЗПК. Съгласно
посочената разпоредба, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, а
посочената в договора услуга е именно такава. Съдът намира, че услугата
„разглеждане на кредита“, не представлява допълнителна услуга и няма пряко
отношение към насрещните престации на страните по договора. Така
уговорена, съдът приема, че се за забранена такса за действия, свързани с
усвояване на кредита, или дори за скрита наказателна лихва. Тази
допълнителна сума представлява скрит разход по кредита и противоречи на
добросъвестността в отношенията между страните.
Установява се също, че ГПР по договора не обхваща уговорената такса
разглеждане, респ. същата не фигурира като разход по кредит, поради което е
налице нарушение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Съобразно
цитираната норма, договорът за кредит трябва да съдържа ясна информация
относно годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима
от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Съдът намира, че в случая е налице противоречие с императивната разпоредба
на чл. 19, ал. 4 ЗПК, която предвижда, че годишният процент на разходите не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР
по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения
от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Последицата от това противоречие е предвидено изрично в чл. 19, ал.
5 ЗПК – клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за
5
нищожни. В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент
на ГПР, който формално отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ГПК
и размерът му не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК/ осн. лихвен
ппроцент към момента на сключване на договора е 3,8%/. Този размер обаче
не отразява действителният такъв, тъй като не включва разхода за такса
разглеждане.
С оглед на изложеното, съдът приема, че в случая е приложима нормата
на чл. 22 от ЗПК, и целият договор №*****/12.04.2024г за кредит е нищожен.
Доколкото съдът е обвързан от заявеният с ИМ петитум, и на основание
изложеното, следва предявеният иск за нищожност на клаузата по договора,
предвиждаща заплащане на „такса разглеждане“, следва да бъдат прогласена
за нищожна.
По иска с правно основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД
С оглед изхода на спора за недействителността на клаузата, предвиждаща
заплащане на такса разглеждане от процесния Договор за паричен заем
№*****/12.04.2024г, като основание за плащане на сумата, съдът приема, че
даденото по същата следва да се приравни на изначална липса на основание.
По делото, како бе посочено по- горе, е налице признание на факта на плащане
на сумата от страна на ответника, като отрицателен факт, поради което съдът
приема същия за установен.
На основание изложеното, съдът приема, че предявените три обективно
кумулативно съединени иска – от всеки от ищците, като наследник на
починалия кредитополучател, до размера на наследствената му 1/3 част, или
за сумата от 407,96 лв., за всеки, е основателен и следва да бъде уважен
изцяло.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
дължи на ищците направените деловодни разноски, включващи държавна
такса от 85лв.
Що се касае до претендираното адвокатско възнаграждение по реда на
чл.38 ЗАдв, съдът намира, че такова се дължи, в посоченият от адв. С.Т..
размер, по представеният списък на разноските по чл. 80 от ГПК, в размер на
550лв. общо за тримата ищци, по предявените от тях искове. Настоящият
състав на съда счита, че не се налага събиране на доказателствата, посочени в
депозираната молба относно възможността на ответника да заплати
6
възнаграждение за процесуално представителство, тъй като, за уважаването
претенцията по чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв, за заплащане на адвокатско
възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска правна помощ и
съдействие, е достатъчно да бъде представен договор за правна защита и
съдействие, който да е оформен по правилата на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА- да е
сключен за осъществяване на безплатна правна помощ и съдействие между
адвокат и материално затруднена страна- физическо лице, и да е заявено
изрично основанието за присъждане на адвокатско възнаграждение- по
осъществено безплатно адвокатско представителство и защита на материално
затруднено лице /в т. см. определение №521/06.11.2018г. на ВКС по ч.гр.д.
№3956/2018г., определение №118/15.03.2021г. на ВКС по ч.т.д.№1469/2020г., I
т.о., определение №97/12.02.2021г. на ВКС по ч.т.д.№2895/2019г.,
определение №43/10.02.2022г. на ВКС по гр.д.№2611/2021г., IV г.о.;
определение №137/01.04.2022г. на ВКС по гр.д.№2610/2020г., III г.о.;
определение №163/ 13.06.2016г. на ВКС по ч.гр.д.№2266/2016г и др./. съдът
приема, че претендираното от адв. Т. възнаграждение от общо 550лв., по
всички искове е съразмерно на действителната фактическа и правна сложност
на делото и не са налице основания за неговото намаляване.
Съдът констатира, че по делото не е внесена дължимата държавна такса в
пълен размер по предявените 4 обективно кумулативно съединени иска. с
оглед изхода на спора, следва ответникът да бъде осъден да заплати сумата от
115лв.- държавна такса.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
На основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД, вр чл. 10а от ЗПК, ПРОГЛАСЯВА
НИЩОЖНОСТТА НА клаузата от Договор за кредит №*****/12.04.2024г.,
предвиждаща заплащане на такса за разглеждане в размер на 1223,88лв.,
сключен между В.Х. Н.а, ЕГН**********- поч. 28.12.2024г., акт за смърт
№*****, наследодател на ищците Н. Д. Н., с ЕГН**********, с постоянен
адрес: гр. Плевен, *****, Ц. Н. Н., с ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.
Плевен, ***** и Д. Н. Н., с ЕГН**********, с постоянен адрес: гр. Плевен,
*****,, като заемател и ЮТЕКРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК*****, със
седалище и адрес на управление гр. София, *****, представлявано от
7
управителите Р.Г.А. и Л.Л. като заемодател.
ОСЪЖДА, на основание чл. 55, ал.1, предл. първо от ЗЗД,
ЮТЕКРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК*****, със седалище и адрес на
управление гр. София, *****, представлявано от управителите Р.Г.А. и Л.Л.
ДА ЗАПЛАТИ НА Н. Д. Н., с ЕГН**********, с постоянен адрес: гр. Плевен,
*****, на Ц. Н. Н., с ЕГН**********, с постоянен адрес: гр. Плевен, ***** и
на Д. Н. Н., с ЕГН**********, с постоянен адрес: гр. Плевен, *****, сумата в
размер на 407,96лв. за всеки, съставляваща платена без основание сума по
нищожна клауза „такса разглеждане“ по Договор за кредит
№*****/12.04.2024г., ведно със законната лихва, считано от датата на ИМ-
27.05.2025г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, ЮТЕКРЕДИТ БЪЛГАРИЯ
ЕООД, ЕИК*****, със седалище и адрес на управление гр. София, *****,
представлявано от управителите Р.Г.А. и Л.Л. ДА ЗАПЛАТИ НА Н. Д. Н., с
ЕГН**********, с постоянен адрес: гр. Плевен, *****, на Ц. Н. Н., с
ЕГН**********, с постоянен адрес: гр. Плевен, ***** и на Д. Н. Н., с
ЕГН**********, с постоянен адрес: гр. Плевен, *****, сумата от 85лв.-
разноски по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, вр. чл. 38, ал.2 ЗАдв..
ЮТЕКРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК*****, със седалище и адрес на
управление гр. София, *****, представлявано от управителите Р.Г.А. и Л.Л.
ДА ЗАПЛАТИ НА адвокат С. С. Т. от АК Плевен, с личен №*****, със
служебен адрес гр. Плевен, *****, сумата от 550лв.- адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл.77 ГПК, ЮТЕКРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД,
ЕИК*****, със седалище и адрес на управление гр. София, *****,
представлявано от управителите Р.Г.А. и Л.Л., ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Районен съд Плевен, сумата от 115лв.- държавна такса, както и 5 лв.
държавна такса, в случай на служебно издаване на ИЛ.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба, пред Плевенски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8