Протокол по дело №217/2022 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: 283
Дата: 3 октомври 2022 г. (в сила от 3 октомври 2022 г.)
Съдия: Галина Христова Нейчева
Дело: 20222200200217
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 11 май 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРОТОКОЛ
№ 283
гр. Сливен, 19.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на деветнадесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галина Хр. Нейчева
Съдия:П. Д. С.
СъдебниП. ХР. ГАГАМОВ
заседатели:Веселка В. Каварджикова
Марина Ат. Арнаудова
при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Георгиева
и прокурора Б. Н. С.
Сложи за разглеждане докладваното от Галина Хр. Нейчева Наказателно
дело от общ характер № 20222200200217 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 11:18 часа се явиха:
Заседанието по делото започва 11.18 ч. поради ангажираност на съдиите
от състава в разглеждането на насрочените от 9:30 часа в СлОС въззивни
наказателни дела.
Окръжна прокуратура Сливен, редовно призована, се представлява от
прокурор Б. С..
Подсъдимият О. А. П., редовно призован, се явява лично и с адв. П. Н.
от АК – Сливен, редовно упълномощен от досъдебното производство.
Частната обвинителка М. Р., редовно призована, не се явява за нея се
явява адв. С. от АК – Сливен,редовно упълномощен от по-рано.
Частния обвинител Д. Р., редовно призован, е явява лично и с адв. С. от
АК – Сливен, редовно упълномощен от по-рано.
Свидетелите поредни №№ 7, 8, 9, 11, 12, 13, 15 и 26, редовно
призовани, се явяват лично.
Свидетел пореден № 10, редовно призован, не се явява.
Свидетел пореден № 14, нередовно призован, не се явява.
Вещите лица поредни №№ от 16 до 23 включително, редовно
призовани, не се явяват.
Вещите лица д-р Е. Г. К. и Р. И. М., редовно призовани, се явяват лично.
1

Постъпила е молба от вещите лица Ж. И., Н. С. и М. В., експерти в НИК
МВР София, с която уведомяват съда, че поддържат изцяло представените
писмени заключения и нямат допълнения към тях. Молят да бъде приложен
чл. 282 ал. 3 и чл. 271 ал.8 от НПК и ако разпитът им не е наложителен,
същият да се проведе чрез видеоконферента връзка.
Постъпила е молба от вещото лице Н. Р., също експерт в НИК София, с
която моли съдът да извини отсъствието й за насроченото днес и утре съдебно
заседание по делото, поради това, че е служебно ангажирана и моли на
основание чл. 282 ал. 3 от НПК, ако страните не възразяват, да бъде прието
представеното от нея писмено заключение, което поддържа изцяло и няма
основания за промяна.
Постъпила е молба от вещото лице А. Г., с която моли да бъде
освободен от явяване като вещо лице. Поддържа изготвената от него
експертиза и няма какво да добави. Моли със съгласието на страните по
делото същата да бъде приета без той да присъства.
Съдът докладва докладна записка относно връчването на призовки на
свидетелите Р. А. П. и Й. А. П.. В докладната записка се твърди, че лицата не
са намерени на адресите. При проведен разговор с тяхната майка и техен
съсед същите са заявили, че Р. П. работи в Англия. От направената справка е
установено, че Р. П. е напуснал страната на 08.02.2022 г. през ГКПП Аерогара
София. Призовката на Й. П. е връчена.

Вещото лице д-р К.: Моля да ме извините, че нарушавам реда, но имам
дело в районния съд по Закона за здравето в 11.30 ч. и моля да напусна
залата. След това пак ще се върна тук.
Вещото лице д-р Е. Г. К. напусна съдебната зала в 11,28 часа.
Постъпило е заявление от свид. Д. Д., с което уведомява съда, че поради
пътуване извън страната няма да може да присъства в днешното съдебно
заседание и моли да не му бъде налагана глоба.

АДВ. С.: Частния обвинител М. Р. желае да присъства, но
здравословното й състояние не й позволява. Представям болничен лист за
частния обвинител М. Р. Р., от който е видно, че същата е в отпуск от 16 до 20
септември включително, поради заболяване, за което й е определен домашен
2
абмулаторен режим на лечение. Не желаем да се отлага делото.

ПРОКУРОРЪТ: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. С.: Да се даде ход.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ Р.: Да се даде ход.
АДВ.Н.: Считам, че няма пречка да се даде ход.
ПОДС.П.: Да се даде ход.

С оглед изразеното становище на страните съдът намира, че няма
пречки да се даде ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД на делото.
САМОЛИЧНОСТ НА ПОДСЪДИМИЯ:
О. А. П. - роден на *** в гр. Сливен, живущ ***, българин, български
гражданин, със средно образование, не работи, неженен, неосъждан, ЕГН
**********.
ПОДС. П.: Получил съм препис от обвинителния акт преди повече от
седем дни от датата на днешното съдебно заседание.

САМОЛИЧНОСТ НА СВИДЕТЕЛИТЕ:
Д. И. Р. – на *** български гражданин, средно образование, женен,
работи, неосъждан, баща на пострадалия Б.Д. И., ЕГН **********.
М. Д. С. – на ***, българка, българска гражданка, завършен 10 клас,
работи, неомъжена, неосъждана без родство със страните по делото, ЕГН
**********.
С. Д. С. – на ***, българин, български гражданин, завършен 10 клас, не
учи, работи, неосъждан, без родство със страните по делото, ЕГН
**********.
Ц. К. К. – на ***, българин, български гражданин, женен, неосъждан,
работи, без родство със страните, ЕГН **********.
К. И. В. – на ***, българин, български гражданин, работи, средно
специално образование, женен, неосъждан, без родство със страните, ЕГН
**********.
3
Ц. В. Д. – на ***, българин, български гражданин, завършен 10 клас, не
учи, работи, неосъждан, без родство със страните, ЕГН **********.
Й. И. И. – на ***, българин, български гражданин, средно образование,
женен, неработи, неосъждан, без родство със страните, ЕГН **********.
Й. А. П. – на ***, българин, български гражданин, средно образование,
не работи, неосъждан, брат на подсъдимия, ЕГН **********.
Х. С. П. – на ***, българин, български гражданин, висше образование,
неженен, работи, без родство ЕГН **********.
Съдът ПРЕДУПРЕДИ свидетелите за наказателната отговорност по чл.
290 от НК, а свид. Й. П. и за правото му по чл. 119 от НПК да откаже да
свидетелства като брат на подсъдимия.
СВИД. Й. П.: Желая да свидетелствам.

На основание чл. 273 от НПК, съдът ОТСТРАНИ свидетелите от залата,
с изключение на частния обвинител Д. И. Р..

САМОЛИЧНОСТ НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ:
Р. И. М. – ***, висше образование, омъжена, работи, неосъждана, без
родство със страните.

Съдът ПРЕДУПРЕДИ вещото лице за наказателната отговорност по чл.
291 от НК.
Вещото лице остава в съдебната зала.

На основание чл. 274 и чл. 275 от НПК, съдът разясни на страните
правото им за отводи срещу членовете на състава, прокурора, защитниците и
съдебния секретар, вещите лица, както и на правото им да възразят срещу
разпита на някои от свидетелите. На страните се разясни и правото им да
направят нови искания по доказателствата и по реда на съдебното следствие.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания по чл.274 и чл.275 от НПК.
АДВ.С.: Нямам искания по чл.274 и чл.275 от НПК.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ Д. Р.: Нямам искания по чл.274 и чл.275 от
НПК.
АДВ. Н.: На този етап нямаме искания по чл.274 и чл.275 от НПК.
4
ПОДС. П.: Нямам искания по чл.274 и чл.275 от НПК.

Съдът
О П Р Е Д Е Л И:

Дава ход на СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
На основание чл. 276, ал. 1 от НПК, Председателят на съдебния състав
ДОКЛАДВА основанията за образуване на съдебното производство:
Производството е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от
ОП - Сливен срещу подсъдимия О. А. П. с обвинение за престъпление по
чл.116 ал.1 т.6 предл. 2 и 3, вр. чл. 115 от НК.
В разпоредително заседание от 20.06.2022г. като частни обвинители са
конституирани лицата М. Р. и Д. Р..

На основание чл. 276, ал. 2 от НПК, Председателят на съдебния състав
ПРЕДОСТАВИ възможност на представителя на Окръжна прокуратура -
Сливен да изложи обстоятелствата, включени в обвинението.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема г-жо Председател, уважаеми г-н съдия,
уважаеми съдебни заседатели, както отбеляза съдът, делото е образувано по
повод внесен от Окръжна прокуратура – Сливен обвинителен акт, с който О.
А. П. е предаден на съд за извършено от него престъпление по чл. 116 от НК.
Препис от обвинителния акт е връчен на подсъдимия преди повече от
три месеца. Той лично и защитата му са запознати с него и поради тази
причина няма да описвам всичко изложено в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Окръжна прокуратура ще направи опит в хода на делото да
докаже твърдението си че, П. е умъртвил пострадалия по особено жесток и
мъчителен за жертвата начин. Благодаря.

На основание чл. 276, ал. 3 от НПК, съдът ЗАПИТА подсъдимия П.
разбрал ли е в какво е обвинен.
ПОДС.П.: Получил съм препис от обвинителния акт преди повече от
седем дни. Разбирам обвинението. Признавам се за виновен. Обяснения ще
дам след разпита на свидетелите.

Съдът ПРИСТЪПВА към разпит на явилите се свидетели.
5
Свидетелят Д. И. Р., предупреден за наказателната отговорност,
обещава да говори истината.
РАЗПИТАН КАЗА: На *** сутринта заминах за Лондон, защото работя
там. Вечерта се чух със жена ми и тя ми каза, че синът ни е убит по особено
жесток начин. И на другия ден сутринта се върнах, тъй като нямаше полети
вечерта - сутринта хванах полета и на обяд бях тук.
Съпругата ми има бизнес, магазин имаме – магазин ***, на ул. *** и тя
се занимава с магазина. Само лятото имаме бизнес на морето. Прави плитки в
С.б., с коси се занимава основно. Там има студио за плитки. Тогава 2021 г.
беше в С.б. и свидетелката М. С. и тя също работеше при нея в С.б.. Мисля че
дойде в началото на август 2021 г. до края на сезона. Синът ми беше там,
също работеше там. Той работеше на С.б. като спасител и едновременно
идваше и работеше в магазина. Магазинът е студио за плитки. Преди да
започне работа при нас М. не сме я познавали. Колежката, която работеше
при нас, другото момиче, тя я намери и я извика на работа при нас, тъй като
имахме нужда от още един човек. Синът ми също не я познаваше. Там се
запознаха, на морето. Малко по-късно вече разбрах какви са отношенията
между тях, след около две седмици след като тя започна работа при нас, ги
гледах, че са постоянно заедно. Излизаха вечер заедно и така, но никой не
знаеше, че тя едновременно е била и с този индивид (сочи подсъдимия). Аз
разговарях със сина ми по този въпрос. Подсъдимият се обади един път на Б.
сина ми и разговаряха и аз гледах, че синът ми се нерви и го попитах какво
става. Той ми каза, че той й е приятел и я притеснява. Бившият й приятел. Аз
М. лично я питах и М. каза, че тя няма нищо общо с подсъдимия. Това беше
към 20 август може и да е било по-рано. Тогава взех телефона от сина ми и
разговарях с подсъдимия и той се закани на цялото ми семейство направо с
убийства. Също и на жена ми го е казал. Казал е, „че ще го целувате студен”.
Причината за тези заплахи естествено е М.. Аз лично съм разговарял с М. и я
питах дали все още е с бившия си приятел и тя каза, че не е вярно и че няма
нищо общо с него. И дори й казах, че ако все още е с приятеля си, да си
събира багажа и да заминава при приятеля си. И от тогава разбрах, че
всъщност той е пращал хора да гледат отстрани и даже, доколкото разбрах
скоро, една от работничките, която е, му е давала информация на него.
Другата работничка, която извика М. С., тя е давала информация на
подсъдимия, какво правят М. и Б.. Дори чух, че е пращала снимки как се
6
целуват, какво правят в момента, нещо такова. Другото момиче се казва П. Д.
от Сливен. Сезонът в С.б. приключва и се прибираме тук аз, жена ми, синът
ми и М., заедно и започваме с магазина. Ние точно по него време го
отворихме и М. работеше при нас. Като се върнахме от С.б. тя продължи да
работи във фирмата на жена ми в магазина ***, обаче по същото време тя
катастрофира с него (сочи подсъдимия), имат катастрофа. След като се
върнахме от С.б. и продължаваше да бъде с Б., а по същото време са
направили катастрофа, ние тогава не знаехме. Говоря за свидетелката М..
Това го разбрахме много по-късно. Тя всъщност е била и с двамата тогава по
него време. На С.б. приключихме 5-6 септември 2021 г., по принцип винаги
по това време приключваме. След 10-ти става това. Към 10-12-13 септември
взехме да зареждаме магазина в Сливен. След като се върнахме те бяха
заедно, М. идваше постоянно в къщи. Б. не ми е споделял, че някой го е
заплашвал по телефона. По едно време бяха скарани за около седмица, а аз
имам информация, че точно тогава тя е била постоянно при подсъдимия.
Със сина ми се видях на *** - аз като заминах сутринта, той трябваше
да си сменя гумите на колата. Тогава разговарях с него последно и го
изпратих при един приятел да смени гумите и вечерта, преди да отида на
работа, се чух с жена ми и говорехме на видео връзка и той само мина покрай
камерата и каза, че си е взел страшни гуми, Пирели и поне пет години ще кара
с тях и аз му изпратих поздрави от Бат` П. и това беше. Той каза „Айде, че
излизам“. И той точно тогава е отишъл на местопрестъплението. Това беше
към седем, седем и нещо или 7,30 ч. вечерта българско време. Не знам точно
кога става. Когато разговарям с него той излиза и отива горе, а това
разстояние е 5-10 минути с кола, докато изкара колата, докато отиде догоре.
Братът на М. беше голям приятел с подсъдимия. Бяха постоянно заедно,
даже брата на М. и той участва в катастрофата. Той се казва С.. Братът на М.,
когато той се обаждаше да заплашва Б. - сина ми, той също заплашваше Б.,
защото той беше приятел с подсъдмия и заради него не искаше да има връзка
Б. с М. и той също заплашваше Б., че ще стане голям. Синът ми ми каза, че
братът на М. го е заплашвал.
След убийството много хора са ме срещали и са ме питали как стана,
кво стана и аз съм питал. Във връзка с това питане нищо не разбрах, всъщност
това, което знаете вие и аз това знам. На мен ми казаха хора, че и брат му
също е участвал в убийството, обаче това не е доказано. Тези хора не искат да
7
свидетелстват, те са живеещи наоколо. А особено хора, които са в чужбина и
живеят до подсъдимия, те същите хора ми се обадиха в подкрепа и ми казаха,
че са излезли в чужбина заради тях, защото много години, те са били като
бандитчетата на квартала и то в училището и тези хора са ми казвали, че там
са продавали наркотици и цигари без бандерол и това го знае и полицията, и
всички го знаят. Д., който е тук свидетелят ми каза, че е видял подсъдимия в
деня на убийството да стои на скамейката, няколко часа преди убийството и
се е чудил какво прави той там. Скамейката, на която е седял преди
убийството е точно, където живее Д.. Скамейката се намира точно под
терасата, където живее Д.. Тя е много близо до автобусната спирка и има
видимост и към спирката, която е на гърба на затвора и към вратата на къщата
на М. и към пътя, от където минават колите и от където идва Б.. Д. е видял
подсъдимия, а не друго лице да седи на скамейката, така ми каза той. От
блока, който се намира в кв. З. на завоя, не му знам номера, скамейката е
точно на ъгъла на блока и от там има видимост към къщата на М., към
спирката, където е спрял Б. и пътя, от където минават колите. Разстоянието от
къщата, където живее М., до спирката е 200-250 м, а спирката от скамейката е
60-70 метра.
Часът, когато разговарях във видеовръзка със съпругата ми и сина ми,
тогава е било 17 часа английско време, значи е било около 19 часа българско
време. Не съм сигурен, там някъде. Преди да замина и аз бях на морето.
Заедно бяхме там.
Не знам, синът ми не е споделял с мен да е търсил връзка с подсъдимия
да говорят за това, че М. С. едновременно е имала отношения и с двамата.
АДВ: Н.: Нямам въпроси към свидетеля, но имам искане по чл. 281 ал.
4, вр. ал. 1 т. 1, а може би и т. 2 от НПК. Считам, че са на лице съществени
противоречия относно часът, който свидетелят е посочил за установената
видеовръзка със сина си на дата 29.10.2021 г. Това е в протокола му за разпит
от 11.11.2021 г. и считам, че може би не си спомня, но в протокола за разпит
от същата дата има заявено твърдение от свидетеля за евентуално търсена
среща между сина му и подсъдимия, в тази връзка и по отношение на тези
обстоятелства, моля да бъдат прочетени показанията и да се отстранят тези
противоречия. Това са ми исканията.
ПРОКУРОРЪТ: Не се противопоставям на това искане. Аз самия също
щях да поискам същото по отношение на часа. Аз ненапразно го попитах дали
8
има предвид часа по Гринуич или в България, защото има разлика, в това
което е казал. Така, че не се противопоставям.
АДВ. С.: Не се противопоставям.

Предвид направеното искане, на основание чл. 281, ал. 7 от НПК съдът
РАЗЯСНИ на подсъдимия, че прочетените показания на свид. Р. могат да се
ползват при постановяване на присъдата.

ПОДС. П.:Съгласен съм да бъдат прочетени показанията.

Съдът счита за основателно направеното искане за прочитане
показанията на свид. Р. от досъдебното производство в посочените части
поради съществени противоречия с дадените показания в днешното съдебно
заседание, за което със съгласието на страните, на основание чл. 281 ал. 5, вр.
ал. 1 т. 1 от НПК,


О П Р Е Д Е Л И :

ПРОЧЕТЕ показанията на свид. Д. И. Р. от 11.11.2021 г. (л. 100-101,
том 1 от досъдебното производство) в следните части:
„… Около 21.00 ч. на *** българско време на включена камера си
говорих със жена ми М. и докато си говорихме зад нея на камерата премина
синът ми Б. и само ми каза, че си е купил нови гуми за колата. След това
разбрах от М., че Б. е излязъл от къщи.
По късно вечерта около 22.20 ч. българско време - 20.20 ч. английско
време на *** ми се обади по телефона съпругата ми М. и ми каза, че Б. го
няма вече. М. ми каза, че синът ни Б. бил намушкан. Аз попитах къде е Б. и
тя ми каза, че линейката е дошла и са взели.“. - свид. Р.: Аз не помня цяла
година в колко часа са ми се обадили и дали е било в 5 или 7 английско
време.

„…Също няколко дни преди убийството през м. октомври 2021г. Б. е
видял О. на главната улица в Сливен и го извикал да отиде при него, за да
разговарят, но той е избягал.
9
Разбрах, че Б. е искал среща с О., но той го е отбягвал“. - свид. Р.: Щом
така е записано, значи съм го казал.

„От мястото, където се намира пейката има видимост към къщата
на М. продавачката и към мястото, където е паркирал колата Б., аз ходих
да се огледам и наистина от тази пейка се вижда всичко това. Д. каза, че
момчето, което видял пред блока на пейката било облечено с черна шапка и
черен анцуг и имал два чаши за кафе, като едната чаша била празна. По
думите на Д. това момче е стояло в деня на убийството и предната вечер
дълго време на пейката пред блока….“ - свид. Р.: Това ми го каза Д.. Вярно е.
Д. е тук, като свидетел. Д. ми каза, че това момче, което е стояло на пейката, е
подсъдимият. Аз му показах снимка и той ми каза, че е подсъдимият.
СТРАНИТЕ: Нямаме други въпроси към свидетеля.
Свидетелят Д. И. Р. ОСТАВА в залата в качеството си на частен
обвинител.

В 12.07 ч. в залата се яви вещото лице К..

Свидетелката М. Д. С., ПРЕДУПРЕДЕНА за наказателната отговорност,
ОБЕЩАВА да говори истината.
РАЗПИТАНА КАЗА: Аз имах връзка с О., не знам точно от кога. Не е
от години, от няколко месеца, преди да замина за С.б., след което ние се
оставихме. Мисля, че преди да отида на морето се разделихме с О.. На морето
заминах август месец да работя в С.б. при майката и бащата на Б.. Тази
работа ми я предложи момичето, което работеше там, тя се казва П. Д. от гр.
Сливен. Тя ми каза, че търсят там работник. Тя общо взето каза на друго
момиче, което го каза на мен и след това двете се свързахме с П.. След което
казах на нашите и нашите се чуха и се свързаха с родителите на Б., говориха и
аз заминах, но не помня на коя дата заминах. Там правехме плитки. В това
студио бяхме аз, П., майката на Б. - М., Б. и той беше там и бащата идваше от
време на време. Б. той си ходеше на фитнес и си излизаше, но си беше общо
взето през повечето време при нас. Ние взехме да излизаме с Б., не мога да
кажа колко време след като започнах работа. Излизахме си на дискотека,
обикаляхме из града. Обаче О. беше дошъл една вечер. Преди да дойде О. в
С.б. не сме имали интимни отношения с Б.. О. дойде там около две седмици
10
след като бях започнала работа. Аз общо взето бях на работа тогава и той
дойде и гледаше накриво, това, онова, но ние се бяхме оставили. Говорихме с
него. Аз нали го видях и отидох при него и му казах, че не искам да говорим
и тъй нататък и трябва да ме остави на мира, че това си е мое решение и че не
искам да сме заедно. Той продължаваше пак, дърпаше ме и след това майката
на Б. отиде и му каза да си тръгва и той си тръгна. След това Б. получаваше
заплахи от страна на О.. Имаше заплахи в социалната мрежа Месинджър. Не
съм сигурна дали О. знаеше телефонния номер на Б.. Той ги получаваше
заплахите на неговия телефон просто в социална мрежа Фейсбук, нали
Месинджър, те са свързани. Директно е заплашвал Б. по телефона. Б. е
споделял това с мен, дори и с родителите си го е споделял. Сезонът приключи
в началото на септември и ние с Б. вече си бяхме по-близки. Прибрахме се в
Сливен. Б. каза, че ще отиде в полицията да си пусне ограничителна заповед.
Още докато бяхме в С.б. го каза това нещо, но нищо не направи по въпроса.
Каза, че ще поиска ограничителна заповед О. да не доближава него. О. и Б. се
бяха виждали само, дето на морето два пъти. Първият път беше, когато беше
дошъл и говорих аз с него и след това майката. Вторият път, когато пак
дойде, обаче той на никой не каза. Каза, че ще дойде с някой, дойде и просто
седеше и гледаше. Първият път, когато дойде О. самия Б. не е разговарял с О..
Вторият път не са разговаряли. Аз не съм била свидетел на заплахата, това
става на чат. Лично лице в лице, доколкото аз знам, О. и Б. не са разговаряли
двамата нито в С.б., нито в Сливен. Незнам за звънене, О. да е звънял на Б.,
знам за писане по телефона. Като се върнахме от морето аз работех в
магазина на майката и бащата на Б.. Магазинът се намира се малко по-нагоре
от „Национал“. Като се прибрахме от морето, с О. поддържах приятелски
взаимоотношения и общо взето, той ми държеше сметка защо излизам с Б. и
тъй нататък и в крайна сметка аз казах и на единия и на другия, че не искам
да съм с никой. С Б. 3-4 дни бяхме скарани, след това малко по-малко се
оправихме, но имахме спор с него за трева. Той пушеше трева и аз бях против
това и му го казах, че не искам да пуши и общо взето затова се карахме с него.
Не са ме питали в полицията дали сме имали спречкване в Б.. 3-4 дни преди
случая му казах, че не искам да употребява трева и той ме попита дали искам
да сме заедно и аз му казах „не“. Ние пак си се оправихме и ходехме на
работа и такова. Ние не сме имали такъв голям конфликт, че след като се
оставим да не излизаме заедно като приятели.
11
Целият ден - 29 октомври, си минава, както всеки ден, откакто се
върнах в Сливен и започнах работа в магазина. Станах аз, даже мисля, че
закъснях, обадих им се дали искат кафе. Казаха, че не искат, слязох надолу и
деня си мина нормално. 10-15 минути преди да затворим магазина аз си
тръгвам. Пуснали са сота и затварят магазина и аз се прибирам пеша. Преди
да си тръгна от работа мисля, че не сме си правили планове с Б. за вечерта.
След това аз се прибрах пеша, заспах в нас като се прибрах, просто се опънах
за малко и съм заспала. Усетих, че ми звъни телефона и първия път не му
обърнах внимание и втория път реших да погледна и беше Б.. Затворих му и
му писах. Преди да му пиша аз видях, че той ми беше писал да пита какво
правя и аз му написах, че спа. И той тогава ми каза„значи няма да излизаш?“,
нещо от този сорт. Аз така или иначе вече бях станала и няма да си лягам и
казах, че ще изляза и той ме попита с кой и аз му казах, че ще изляза с него и
той ми каза „добре“. След това аз му казах, че ще ям, ще се оправя и тогава.
Не сме уточнявали точен час за среща. Предната вечер, на 28 вечерта,
излизахме пак. Незнам в колко часа, но срещата пак беше на спирката до
текстилния техникум, от там ме взе. Преди това видях, че О. ми е писал и ми е
писал какво правя и аз му написах, че спа, той ме попита какво ще правя и аз
му отговорих, че ще спя и няма да излизам и това беше чата ми с него. Като
му написах, че ще спя, той ми е отговорил, но аз не го видях, не съм отваряла
чата и незнам. Не съм го гледала после. Б. ми писа, че е готов и че тръгва от
тях и аз през това време си обувах обувките и якето и той вече ми беше
написал, че е до Текстила и аз му написах „идвам“ и си спрях интернета. Това
става между 9 и 10 часа вечерта. След това си изключих интернета, излязох от
нас. Не, аз докато излизам си изключих интернета и заварих Б. в кръв.
Разстоянието от къщи до спирката, на която се срещахме е около 2 минути.
Отидох там. Двигателят на колата работеше. Неговата кола беше „Фолксваген
Голф“. За фаровете не съм сигурна дали бяха включени, но колата работеше.
Аз отидох там и отворих предната дясна врата. Аз го видях отвън. Още преди
да се кача в колата аз го видях, че главата му е настрани и си гледа телефона
и си помислих, че се прави на заспал или че си почива нещо и иска да ме
стресне, нещо от този сорт. Отварям вратата и тръгвам да му казвам „Б.“ и
стигнах само до буквата „Ж“ и до там беше. Даже и името му не можах да
кажа. Не съм сигурна дали седнах в колата. Тръгнах да сядам, обаче незнам
седнах ли не седнах ли и като го погледнах, той беше целия в кръв с отворена
12
уста и отворени очи. След което аз слязох веднага от колата и започнах да се
оглеждам за някой да не ми направи на мен нещо, да разбера нещо, но нямаше
абсолютно никой отвънка. Погледнах дори отзад в колата дали има някой.
Включих си фенерчето и го насочих към него да видя какво му има, как е и си
сложих коляното на дясната седалка. В колата беше тъмно, аз си включих
фенерчето. Като го погледнах го побутнах по крака два-три пъти и му казах
„Б., Б.“, обаче той никак не реагираше, абсолютно никак не реагираше. От
началото не успях да му кажа името, но после му казах името. После пак
излязох от колата и се оглеждам дали има някой, обаче пак нямаше никой и се
чудех на кого да се обадя дали да се обадя на 112 или на родителите му.
Обаче звъннах на майката. Обадих й се и й казах, че веднага трябва да дойде,
че Б. е целия в кръв, нито реагира, нито нищо и тя не съм сигурна какво ми
каза, но каза, че няма възможност да дойде. Мисля, че беше, че няма
развалени пари за такси или нещо от този сорт. Не съм сигурна. Тя живее на
около 10 мин от там. Докато аз говоря с нея се появява О. и съм сигурна, че
беше той. Напълно. Аз съм с гръб, колата е от мое дясно и той тръгва към
колата и аз докато говоря по телефона и се обръщам и го виждам как той
тръгва да бърше дръжката на колата. В смисъл той затваря вратата и той
бърше дръжката с ръкава си. Видях как бърше дръжката на дясната врата с
ръкава си, като мисля че първо я затвори, защото аз мисля, че не я затворих.
Аз го попитах какво прави тук, докато говоря с майката и той нищо не ми
каза, направи ми някакъв знак, но не съм сигурна дали е това, което си мисля,
че направи. Мисля, че ми направи знак с ръка да мълча. След като избърса
дръжката на вратата, той тръгна на бяга към пътя за горското, към моста.
Беше облечен с черно яке, черен панталон с бели, мисля че имаше бели черти,
кантове надолу, с черни маратонки и с маска, тази която е за Ковид, но не за
еднократна употреба. След това майката ми каза, че идва пеша и аз й казах
добре и затварям телефона и го гледам как бяга и аз пак звъннах на майката и
й казах, че отивам да я посрещна, защото ме е страх да стоя там сама.
Отворих вратата, незнам дали беше отворена или затворена, не съм много
сигурна за това и загасих колата и затворих вратата и тръгнах да бягам надолу
към майката. Минах от остъкленото, което е отстрани, в смисъл правата
улица и след това свих по нормалния път, надолу към тях. То там си е
уличката надолу. Незнам как се казва улицата надолу. Не минавам покрай
вкъщи, а минавам на долната страна. Аз тръгнах надолу по
13
„Великокняжесва“, където е магазина и се срещнахме малко по-нагоре от
магазина с майката на Б.. Аз я хванах за ръка и й давах зор, защото той
наистина никак не реагираше. По същата улица с майката на Б. стигнахме до
колата и аз я попитах да се обаждам ли на 112, защото тъкмо отваря вратата и
докато тя отваря вратата и го гледа, аз се обадих на 112 и се представих с
нейното име. Обадих се от моя телефон и се представих с нейното име. Бях
уплашена, притеснена и незнаех какво да направя в този случай и затова не се
обадих първо на 112. Майката отвори вратата и започна да му маха колана,
надигаше му главата, аз й помагам и не можахме да го откопчаем от едната
страна и аз заобиколих от дясно, от другата страна, и го откопчах от колана.
Когато аз отворих първия път вратата, за да вляза в колата Б. беше с поставен
колан. Неговата врата не съм я отваряла. Той беше с поставен колан и
двигателя на колата работеше. След това 112 дойде. Дойдоха на мястото
служители на полицията и медицински екип. Тогава те започнаха да ни
разпитват и телефона ми звънеше. Докато бяхме още там и ме разпитваха
полицаите телефона ми звънеше. Аз просто го извадих от джоба си и видях
кой беше. Беше О.. Аз имах доста пропуснати обаждания от него. Аз просто
му затворих и си спрях звука на телефона, точно в него момент. Той ми е
звънтял, но не съм сигурна колко пъти. Полицаите ни разпитваха и когато
вече се качихме в патрулката да отиваме към районното, той ми беше писал
нещо, обаче не можах да видя какво и единственото, което видях беше „Моля
те…“ , пък вече за какво, незнам. След това, когато си отворих чата тези
съобщения, които той ги беше изпратил бяха изтрити от него. След това аз
изтрих всички чатове с него, всички телефонни обаждания с него. Всичко
изтрих, незнам защо.
Незнам колко време преди инцидента стана катастрофата, която
направихме с О.. Катастрофата с О. беше в периода след като се върнахме от
морето до 29 октомври. Б. не знаеше за тази катастрофа. Не сметнах за
необходимо да му кажа. Бяхме с колата на О.. Бяхме аз, О. и брат ми. Бяхме
до Сотиря, след което се прибирахме, обаче до обръщалото в Сливен
катастрофирахме. Нямаше пострадали. Незнам дали тогава бях скарана с Б..
На разпита ми на досъдебното производство аз използвах телефона си,
за да видя часовете и за да ги кажа пред разпитващия, часовете и датите. Като
казах, че Б. употребява трева, имам предвид, че я пуши. Трева, имам предвид
марихуана. Заявявам, че пострадалият употребяваше наркотици и затова не
14
бях съгласна. Аз знам, че подсъдимият не употребява наркотици.
Докато бяхме с пострадалия Б. аз незнам да са имали среща Б. и О.. Не
мога да си спомня дали Б. е искал да се среща с О., за да говорят за нашите
отношения. Двигателят на колата го угасих преди да тръгна да посрещам
майката на Б.. На 28 октомври, предния ден, ние с Б. излязохме и обикаляхме,
но не сме спирали и не сме слизали никъде. Ние спряхме, но не сме слизали
никъде и си говорихме в колата. Той ме взе от Текстилния техникум,
обикаляхме из града и спряхме на паркинга на Билата и си стоим в колата и
после пак си обикаляхме и не съм сигурна дали О. първо ми беше писал или
първо ми беше звъннал и ми, каза че ме вижда и аз му казах, че няма как да
ме вижда и той нещо пак ми беше казал не съм сигурна точно какво, но общо
взето ми каза, че ме вижда. След това аз се прибрах, Б. ме остави до нас на
горната улица до нас и аз се прибрах и О. ми написа, че пак съм била с Б. и аз
му казах „да“ и той ми каза, че ни е видял и съм била с бяла ластика и с яке,
не съм сигурна кое яке каза. Нея вечер О. нищо не е казвал за Б.. Общо взето
темата тогава беше, че ме е видял. Преди да изляза, в деня на убийството, ме
беше питал какво правя и какво ще правя и аз му казах, че няма да излизам и
че ще спя и друго вече незнам нататък какво ми е писал. По един и същи път
минах, когато отидох да посрещна майката и се върнахме с нея при колата.
След като се върнахме от С.б. с родителите на Б. и с Б. в Сливен, в този
период не съм имала интимни отношения с О.. Подсъдимият не ми е показвал
да е ревнив, но на морето вече си показа, че е изпитвал ревност към мен. На
морето, когато вече разбра, че излизам с Б. показа признаци на ревност. През
лятото на 2021 г., мисля че подсъдимият работеше в строителството. Незнам.
Когато брат ми и подсъдимият са работили заедно в някаква фирма срещу
Модерно, тогава аз бях на морето. Б. ми е казвал, че употребява трева, но пред
мен не употребявал, обаче по очите му си личеше и той ми го е казвал. Очите
му бяха червени.
В периода, когато се върнахме от С.б. в Сливен и бяхме скарани с Б.,
съм се виждала с О.. В деня на катастрофата знам, че подсъдимият беше
употребил алкохол.
Не мога да кажа на 29 октомври, за колко време се облякох и излязох за
срещата с Б.. За около 2 минути отидох от вкъщи до спирката, където беше Б..
Бях стресната и уплашена и затова се обадих на майката на Б., а не на 112. Не
съм сигурна, но мисля, че мен лично подсъдимият не ме е заплашвал. Незнам
15
пострадалият да е държал оръжия и опасни предмети в автомобила си. В
момента, когато бяхме скарани с Б., не сме имали интимни отношения с Б..
Преди това сме имали. Преди инцидента вечерта, О. единствено ми беше
писал това, което ви казах. Не съм разговаряла с него. Просто аз излизам от
нас и си спрях интернета, защото така или иначе отивам към Б.. Не всеки път,
когато излизам си спирам интернета, но този път го спрях, незнам защо.
Доколкото знам П. и Б. не са имали някакви отношения помежду си. Когато
се прибрахме от морето, бяхме много щастливи вкъщи. Б. знаеше, че аз съм
излизала веднъж с О., когато ние се върнахме, веднъж сме излизали. Преди
катастрофата знаеше.
Пътя, по който минахме с майката на Б., поне според мен е най-прекият
път до спирката. По пътят, по който отидох да посрещна майката на Б., по
същия път се върнахме на спирката. Има магазин преди уличката и ние
свиваме точно в нея уличка преди магазина която е. Преди малко казах, че
тръгнах по „Великокняжевска“, но не е това улицата, а тръгнах по уличката,
която е направо, която е до блока на „З.“ и после завих на дясно и излязох на
„Великокняжевска“, където има магазин. На „Великокняжевска“ се срещнах с
майката и се върнахме с майката по същия път, защото според мен това е най-
прекия път.
С О. поддържахме връзка около 6 месеца, не знам, не съм сигурна.
Признаците на ревност, които показа в С.б., бяха, че гледаше лошо, гледаше
накриво и аз нали отидох и го попитах май защо е тук и той нищо не ми каза,
беше изнервен. Не знам, разбрал е, че излизаме с Б., че ходим по дискотеки,
не съм сигурна и нали ревнуваше и след това вече заплашваше Б., но не
тогава, а вече след известно време, но не съм сигурна след колко време.
Незнам след колко време започна да заплашва Б..
Заплахите не бяха публични. От едно устройство се изпраща на дадения
човек, а не в социална мрежа, в смисъл публично. Не е публично. Заплахата е
лична от профил на профил. Заплахата може да се изпрати и без да знае
телефонния номер на лицето, на което се изпраща, защото има неговия
профил в социална мрежа. Заплахите бяха в социалната мрежа Месинджър
или Инстанграм. Б. ми ги показа заплахите, но след това О. ги е изтрил. Не си
спомням къде бяха затова казах или Инстаграм, или Месинджър. Б. ми каза
„получавам заплахи“ и просто ми показа телефона. Видях, че О. го заплашва,
че иска да го бие и т.н. Не съм ги чела до края, някои бяха по 2-3 реда. Аз
16
знам за около 3-4 закани. Погледнах чата и незнам какво точно е писано, но
знам, че е нещо за побой. Не съм чела текстовете в тези съобщения. Просто Б.
ми показа, че О. иска да го бие.Това стана още докато бяхме в С.б. и затова Б.
каза, че когато се върнем в Сливен ще си пусне ограничителна заповед.
След като започнах връзка с Б. сме излизали с О. рядко. Не съм сигурна,
около 2-3 пъти. Пишехме си с О., поддържахме контакти, след като започнах
връзка с Б.. О. ми пишеше „Любов“ някой път и аз се обръщах с „Любов“ към
О.. Това беше, когато ние бяхме на морето и с Б. само си излизахме. Тогава
беше това да го наричам „Любов“. Първо бяхме на морето и го наричах така,
след това вече с Б. започнахме да излизаме, той показа ревност и т.н., пак си
говорехме, обаче нали, когато аз вече имам връзка с Б. спрях да го наричам
така и след известно време, незнам защо, пак му бях написала „Любов“.
Когато бяхме на морето, преди да се занимавам с Б., преди да започна връзка
с Б., се обръщах към О. с думата „Любов“, след това като започнахме да се
виждаме с Б., с О. си поддържахме приятелски взаимоотношения и не съм го
наричала „Любов“. Обаче, когато се върнахме от морето тук, тогава пак му
бях написала на О. „Любов“, защото той постоянно така ми пишеше, но не
точно, когато се върнахме от морето, а малко след това. Аз разбрах, че има
конфликт между тях, когато Б. започна да получава заплахите и аз казах и на
единия и на другия да не правят глупости и да не се занимават с такива
работи. И на единия казах и на другия казах.
Когато се бях скарала с Б. за тревата, тогава му казах, че не искам да
имаме връзка и след което казах и на О., че не искам да имаме връзка.
За да може да няма конфликт, аз не излизах с единия, не излизах и с
другия, обаче така станаха нещата, че 3-4 дни не се бях виждала абсолютно с
нито един от двамата. Не исках да си развалям отношенията нито с единия,
нито с другия. Ние си оставаме в приятелски взаимоотношения. Незнам защо
излязохме на 28-и. Излязохме си просто. Не съм сигурна дали в телефона ми е
записано това, което казах, че не съм искала да излизам с нито един от
двамата. Имаше период, в който ние се скарахме и му казах, че не искам да
излизаме, в смисъл да нямаме общо, но ние си излизахме като приятели.
Казах им да не правят глупости, защото О. заплашваше Б. за бой и за
такива неща и просто това е излишно. Незнам дали Б. е заплашвал О.. Незнам,
не съм сигурна, дали Б. е искал да се вижда с О. и тъй нататък. Незнам Б. дали
е искал да се среща с О..
17
Не съм сигурна дали седнах в колата, но тръгнах да сядам в колата, но
не знам дали съм седнала. Уплахата и стреса ми бяха големи. От другата
врата, а не тази на шофьора, пресегнах и угасих автомобила. Не си спомням
дали времето беше студено нея вечер. Не съм забелязала дали парното в
автомобила работеше. Аз говорех по телефона с майката на Б. и гледах надолу
към „З.“ и незнам от къде дойде О.. Аз обяснявам на майката, че Б. е в кръв и
не може да реагира и никак не реагира и през това О. идва от някъде, незнам
не съм видяла от къде и аз се обръщам и го виждам и той бършеше дръжката
на колата и го попитах „ти какво правиш тука“ и той нищо не ми отговори. С
ръкава си бършеше дръжката на автомобила.
Аз си мислех, че Б. е ударен. Аз не видях раните. Когато вече майката
отвори вратата тогава видяхме, че е намушкан с нож. Да, много големи бяха
раните и си личеше, че е намушкан с нож. С майката така предположихме, че
е намушкан с нож. В О. не видях нож, в колата също. Той дойде, само забърса
дръжката на колата и тръгна. Не забелязах дали по дрехите или ръцете на О. е
имало кръв. Когато дойде си свали надолу ръкава, забърса дръжката на
вратата и тръгна.
На местопроизшествието видях единствено и само О. и аз се уплаших.
Той беше с маска, но го познах по ръста, анцуга и обувките. Аз съм ги
виждала. Погледът му също го срещнах. Докато имах връзка с О. през тези 6
месеца, за които казах, не съм забелязала той да носи нож, да се е хвалил, че
има хубав нож. Брат ми не знаеше за връзката ми с Б.. Аз не съм му казвала,
че сме заедно, нито Б. му е казвал, че сме заедно. О. незнам дали му е казвал.
Когато излязох от нас си спрях интернета, след това когато заварих Б. в
това състояние аз си отворих телефона да пусна фенерчето и тогава си
включих интернета. Аз се обадих на майката по телефона, а не по интернет.
На 29-и излязохме. На 28-и също излизахме. Преди това пак сме
излизали. Това става, като си дойдохме, защото той искаше да се види с
неговите приятели и си излизаше и с неговите приятели. Когато се върнахме
от морето излизаше и с неговите приятели. Не съм сигурна дали всеки ден от
седмицата преди инцидента сме излизали с Б.. С Б. никога не сме уточнявали
точно място, от което да ме вземе или точен час. Той ми казва, когато
свършим работа и след това си пишем. На момента като излизаме се
разбираме къде и кога да се видим. Преди инцидента два-три три пъти сме се
срещали с Б., на същото място, но за времето не съм сигурна, не е същото. Не
18
сме си определяли точно място по принцип. Винаги бяха различни местата,
където ме чакаше Б.. Около два дни преди събитието се срещахме там.
Виждали сме се предната вечер на същото място, не съм сигурна, обаче
мисля, че и по предната вечер пак беше там. Не съм сигурна за мястото.
Когато Б. казваше „да се видим на същото място“ не съм сигурна за мястото.
Може да сме се виждали да кажем до магазина три пъти и да ме попита пак
„на същото място ли“ и аз да му кажа „да“.
Когато Б. закупи автомобила си не бяхме скарани. В деня, когато го
закупи незнам дали Б. ме е чакал на спирката, където стана инцидента.
Не съм имала информация, че Б. е имал среща на спирката с О..
Доколкото знам, Б. не е искал среща с О.. Не съм сигурна Б. да ми е споменал,
че иска да направи среща между мен, О. и него за изясняване на отношенията.
Когато излизах, преди това с О., с него винаги се срещахме на това място до
текстилния техникум. И той ме вземаше с колата си.

С разрешение на Председателя на съдебния състав вещо лице Р. М.
излезе от залата.

АДВ. Н.: На досъдебното производство свидетелката е посочила
часовете, когато е провела телефонни разговори, получавала съобщения и за
да няма съмнение за времето, което твърди, само в тази част мисля че трябва
да бъдат прочетени показанията й.
ПРОКУРОРЪТ: Не се противопоставям.
АДВ. С.: Съгласен съм да се прочетат.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ: Съгласен съм.

Предвид направеното искане, на основание чл. 281, ал. 7 от НПК съдът
РАЗЯСНИ на подсъдимия, че прочетените показания на свид. С. могат да се
ползват при постановяване на присъдата.

ПОДС. П.:Съгласен съм да бъдат прочетени показанията.

Съдът счита за основателно направеното искане за прочитане
показанията на свид. С. от досъдебното производство в посочените части.
При разпита на свидетелката на досъдебното производство тя е ползвала
19
телефона си и е уточнила кога са били проведени телефонните разговори,
кога е получавала съобщения, за което днес не може да си спомни, поради
което съдът следва да приобщи показанията й от досъдебното производство в
тази им част.
Със съгласието на страните, на основание чл. 281 ал. 5, вр. ал. 1 т. 2 от
НПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

Прочете показанията на свидетелката М. Д. С. от 30.10.21г. (л. 91 – 92,
том 1 от досъдебното производство) в следните части:
„…Вчера на 29.10.21г…. Като се събудих към 20.30 часа ми се обади
Б. аз му затворих. Като станах видях, че Б. ми беше писал на месинджър –
Какво правиш? И аз като станах му отговорих, че спя. Той ми написа дали
няма да излизам, аз му отговорих, че ще излизам с него. После му написах, че
ставам да ям и към 21.08 ч. написах на Б., че съм готова. Той отговори, айде
ставам и ме пита на Текстила ли и аз му отговорих „Да“. В 21.16 ч. Б. ми
написа: Тук съм и аз разбрах, че Б. е на Текстила. Предната вечер се видяхме
с Б. на Текстилния техникум – гр. Сливен. Аз в 21.17 ч. отговорих на Б., че
идвам и тогава тръгнах от къщи. Аз живея съвсем наблизо до Текстилния
техникум и в 21.19 ч. бях на спирката до Текстилния техникум, където видях
колата на Б. – той има л.а. Фолксваген Голф 5, черен на цвят. Видях, че
автомобила на Б. беше с включени светлини и запален двигател, предницата
на колата беше насочена към Текстилния техникум. Като доближих колата
видях, че Б. беше подпрял главата си назад на облегалката и си помислих, че
спи или си почива. Отворих дясната предна врата и когато тръгнах да
влизам в автомобила видях, че Б. беше целия в кръв. Видях, че от устата на
Б. излизаше кръв, кръв имаше по цялото яке отпред и се изплаших, и излязох
от колата. Като излязох от колата включих фенерчето на телефона, после
си подпрях коляното на дясната предна седалка и насочих фенерчето към Б..
Бутнах Б. по краката и като видях, че той нямаше реакция се стреснах и
излязох от колата, като затворих вратата. Огледах се, но около колата
нямаше никого. Тогава в 21.20 часа се обадих на майката на Б. – М.. На
майката на Б. казах бързо да си хване такси и да дойде до Текстила, защото
Б. не е добре и няма никакви реакции…
20
В 21.28 ч. аз се обадих на тел. 112 и се представих за майката на Б.
от паника и съобщих, че намушкано момче с нож и съобщих, че се намираме
до текстилния техникум. След това на място дойдоха полицаи с патрулка и
после дойде и линейка. Докато полицаите ми задаваха въпроси усетих, че
някой ми звъни по телефона, но нямаше как да вдигна, и когато ме качиха в
патрулката видях, че О. П. ме беше търсил по телефона общо 15 пъти за
периода от 21.33 ч. до около 22.00 ч. на *** Видях, че О. ми беше писал нещо,
но успях да видя само, че ми беше писал „Моля те“, но не можах да видя
друго какво ми беше писал на Месинджър, защото той беше изтрил всичко.
По времето докато ми звънеше О. аз не можах да му вдигна защото бях с
полицаите и бях в паника….“.

РАЗПИТЪТ на свид. С. ПРОДЪЛЖАВА: В 21.16 ч., както ми беше
прочетено Б. ми е писал, после аз в 21.20 ч. съм се обадила на майка му.
Когато отидох на местопроизшествието, освен подсъдимия, аз не видях никой
друг в рамките на тези 4 минути и не съм видяла случилото се.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам други въпроси към свидетелката.
АДВ.С.: Нямам други въпроси към свидетелката.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ: Нямам въпроси към свидетелката.
АДВ. Н.: Нямам други въпроси към свидетелката.
ПОДС. П.: Нямам въпроси към свидетелката.
Съдът ОСТАВИ свид. С. в залата.
Вещото лице Р. М. се върна в съдебната зала.


ВЕЩОТО ЛИЦЕ д-р К.: Дали е възможно да промените реда и да ни
разпитате, преди да продължите със следващите свидетели.
СТРАНИТЕ: Не се противопоставяме.

Със съгласието на страните съдът ПРОМЕНИ реда на съдебното
следствие и ПРИСТЪПИ към разпит на вещите лица, изготвили комплексната
психолого-психиатрична експертиза.

Съдът СНЕ самоличността и на вещото лице д-р К.:
Е. Г. К. – ***, българка, българска гражданска, висше образование,
21
неосъждана, без родство със страните.
Съдът ПРЕДУПРЕДИ и вещото лице Е. К. за наказателната отговорност
по чл. 291 от НК.

С разрешение на Председателя на съдебния състав в 13:40 часа
частният обвинител излезе от залата.

На основание чл. 282, ал.1 от НПК съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ПРОЧЕТЕ заключението на комплексната психолого-психиатрична
експертиза, изготвена от вещите лица д-р Е. К. и Р. М. (л. 153-154, том 1 от
досъдебното производство).
ВЕЩИТЕ ЛИЦА: Поддържаме заключението, което сме представили.
Вещото лице К.: Не е обект на нашата експертиза да установяваме
колко удара е нанесъл подсъдимия на пострадалия. Това е обект на съдебно –
медицинската експертиза. РЕДЕЛИ54, том 1 от досъдебното
производстволиццаите и бях в паника...о 22.00 ч. на *** и когато ме качихха
в патрулНие приемаме заключението на съдебно медицинската експертизата,
в която е посочено, че са нанесени множество удари, цитираме, че има такава
експертиза и тя е установила това. Ние не можем да кажем подсъдимият
колко удара е нанесъл.
Посочвайки, че „…Броят и тежестта на нараняванията говорят за голяма
жестокост и желание за наказание и отмъщение…“ сме имали предвид в
чисто теоретичен план, че такъв вид поведение говори за това, а ние не
казваме той точно какво е направил. Този вид поведение, с толкова много
удари говори принципно, чисто теоретично за голяма жестокост и голямо
отмъщение. Никъде ние не казваме и не можем ние да кажем това, дали той е
нанесъл ударите точно и така. Ние сме цитирали точно каквото пише в
съдебно-медицинската експертиза, ако е писано „множество“, значи ние сме
цитирали „множество“. Употребеният от нас израз „всички тези удари“ ние
сме цитирали употребеното в съдебно-медицинската експертиза.
Не можем да фаворитизираме някоя от хипотезите, които сме посочили
на л. 16 от експертизата (л. 152, том 1 от ДП).
22
Посоченото в последното изречение от заключението „… прикриване
на реалните подбуди и чувства“ също е принципно. Не говорим за конкретния
случай, а за това, че психологичното изследване, като изследва личността
показва такива черти от характера. Не може да кажем, че говорим точно за
конкретния случай. Подсъдимият е доста интелигентен, на нивото на пряка
експлорация много удържа чувствата си. По време на експлорация той много
удържа чувствата си, държи се много възпитано и доста интелигентно.
Просто тестовете, които сме използвали показват, че е доста умел в това да се
представя в по-благоприятна светлина и да прикрива истински чувства. Не
става въпрос изобщо за конкретния случай, а по принцип за черти от
характера му.
СТРАНИТЕ: Нямаме други въпроси към вещите лица.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И :

ПРИЕМА заключението на изготвената комплексна психолого-
психиатрична експертиза.
На вещите лица д-р Е. Г. К. и Р. И. М. за явяването им в днешното
съдебно заседание ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение от по 50 лв. на всяка от
тях, платими от бюджетните средства на съда.

АДВ. Н.: Молим за почивка.
Съдът ПРЕКЪСНА съдебното заседание 13:50 ч. за 15 - минутна
почивка.
Заседанието по делото ПРОДЪЛЖАВА в 14:05 ч.
Съдът ПРЕДЛОЖИ на страните призованите като свидетели
полицейски служители да бъдат разпитани преди останалите свидетели.
СТРАНИТЕ: Не се противопоставяме да бъдат разпитани най-напред
полицаите, които са призовани за разпит днес.
Със съгласието на страните съдът ПРИСТЪПВА към разпит на
призованите като свидетели полицейските служители.

Свидетелят К. И. В., предупреден за наказателната отговорност,
обещава да говори истината.
РАЗПИТАН КАЗА: Полицай съм в патрула в гр. Сливен. Датата не се
23
сещам като цяло. Бяхме Автоекип 617 в екип със С. Н., между 21.00 ч. и 22.00
ч. получихме сигнал от ОДЧ за наръгано момче до Текстила, след което се
отправихме по най-бързия начин. На място заварихме автомобил, който беше
спрян точно на спирката пред Текстилния техникум. На шофьорското място
беше покойникът Б. и неговата майка беше отвън, която притискаше
прободните рани. Съответно изчакахме екип на ЦСМП, след като дойде
констатираха смъртта на лицето. След което видяхме момичето М.. След
проведен разговор с нея тя заяви, че бившият й приятел О. П. е отправял
многократно закани за убийство към покойника Б.. След справка с ОДЧ
установихме адреса на лицето. Пак аз и колегата Н. отидохме на адреса. О.
отвори. Беше задържан, отведен в РУ – Сливен, където продължиха работа
сектор Криминална полиция за изясняване на случая. Други колеги имаше,
това беше другия екип от който колегата е отвън, те бяха Автоекип 624. Те
също се отзоваха. Те бяха трима в екип - Ц. К., В. Х. и Х. В.. Аз бях в екип със
С. Н.. В. Ч. беше командир на отделение и при получаване на сигнала той
беше в колата ни, но всъщност той не беше част от екипа. Той си е командир
на отделението. Това е като цяло. Сектор Криминална полиция започнаха
работа с лицето. П. беше облечен с черно долнище - анцунг с три бели канта и
тениска, ако не се лъжа мисля, че беше бяла. На адреса *** отидохме по най-
бързия начин. За 10-20 минути отидохме на адреса на П. на ***. От момента,
в който ние отидохме той излезе, отвори ни, беше задържан, отведен в РУ за
разясняване на случая. П. имаше капки кръв по анцуга на белия кант и беше с
порезна рана между палеца и показалеца, на сгъвката. Порезна рана, която си
личеше, че видимо няма и час, виждаше се, че кърви. То се виждаше канала
на раната. Порезна рана е с подчертан канал, личи си, че е порязано с нож. П.
го разпитаха колегите, сектор Криминална започнаха работа. От нас се иска
да го установим на адреса, беше отведен и там вече колеги от Криминална
полиция си го разпитваха, ние стояхме пред кабинета и просто охранявахме.
Като отидохме на местопроизшествието автомобилът беше изгасен.
Майката на покойника беше там на място, притискаше прободните рани, но
като цяло не работеше автомобила. Раната, която забелязах на подсъдимия
като размер беше средна. Сериозна беше раната, в смисъл силно казано
сериозна, но си беше порезна рана. Прясна беше раната и кървеше. Раната не
се сещам на коя ръка беше, дясна може би, не се сещам.
Колегата работи с М.. Закани, заплахи няма как да го кажа с точност, но
24
тя каза, че имало отправени заплахи към пострадалия. С М. работи В. Х..
Колегата, доколкото после ни изясни и четохме неговата докладна,
защото както казах ние отреагирахме, също задържахме лицето на адреса и не
бяхме вече на място, колегата е разговарял с М. и вече в последствие, когато е
разпитана в районното е казала, че вижда как П. побягва от
местопроизшествието. Това го е казало момичето при разпита в сектор
Криминална, те работиха доста колеги с нея.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси към свидетеля.
АДВ.С.: Нямам въпроси към свидетеля.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ: Нямам въпроси към свидетеля.
АДВ. Н.: Нямам въпроси към свидетеля.
ПОДС. П.: Нямам въпроси към свидетеля.
Със съгласието на страните съдът ОСВОБОДИ свидетеля от залата.

Свидетелят Ц. К. К. предупреден за наказателната отговорност, обещава
да говори истината.
РАЗПИТАН КАЗА: Спомням си, че бях на работа с колегите, когато
получихме сигнала от 112 за намушкано лице до Текстилния техникум.
Отидохме на място. Там, на място бяха майката и едно момиче. От колегите
ние бяхме първи. Колегата Х., с който бях на работа, отиде до майката, която
плачеше и викаше „спасете сина ми“, „спасете сина ми“. Аз изчаках
линейката, видях, че е безжизнено тялото. ЦСМП дойдоха, констатираха
смъртта на момчето. Колегата Х. говори с момичето. Попитахме я дали знае
кой е намушкал момчето. Тя отначало каза, че не знае, след това вече ни каза,
че имала връзка с О. П.. Тогава дойдоха другите колеги - К. В., В. Ч. и С. Н..
Те дойдоха две минути след нас и при разговора разбрахме, че е О.. Казахме
на колегата С. И., който е началникът на Криминална и той разпореди
колегите на отидат на адреса на *** и колегите установиха лицето, доведоха
лицето и вече съм забравил по-нататък какво беше. Бърза помощ беше
пратена, но тя дойде 2-3 минути след нас.
Адресът *** е в кв. ***. По принцип аз съм от 32 години в системата на
МВР и вече до болка ми е познат целия град и сме ходили много пъти и сме
се срещали с фамилията при проверки, с фамилията П.. На този адрес е имало
високи музики, цигари без бандерол продаваха там. Вече преди години от
криминална ни казаха, че лек автомобил се управлява от еди което си лице,
25
което носи цигари без бандерол и от там.
Спомням си, че фаровете на автомобила светеха. За двигателя мисля, че
беше запален и колегата мисля, че го угаси, но нямам спомен точно дали е
било така.
О. П. ми е познат като криминално проявено лице. Миналата година
септември месец пак бях дневна смяна, идвам сутринта на работа и колегите,
които бяха на работа казаха, че О. е катастрофирал с л.а. „Форд Фокус“ на
бул. „Панайот Хитов“ до обръщалото на тролеите в гр. Сливен и от там го
знам и сме го проверявали много пъти, защото като минаваме по улиците, сме
извършвали проверка на лицата за лични документи за установяване на
самоличност, дали са от криминалния контингент.
Момичето, ние я попитахме, тя беше малко неадекватна. Попитахме я
два-три пъти има ли нещо, да познаваш, да сте го видели на място и тя само
казваше „не мога да се сетя“, „не мога да се сетя“. След това вече след около
10-15 мин. колегата Х. пак я попита и вече тогава разбрахме, че може би е О.
П., тъй като е имала връзка с него и се познавали. Аз пряко с нея не съм
говорил. Аз бях отстрани на колата и докладвах по станцията за случая.
СТРАНИТЕ: Нямаме други въпроси към свидетеля. Не се
противопоставяме да бъде освободен от залата.
Със съгласието на страните съдът ОСВОБОДИ свидетеля от залата.

Свидетелят Х. С. П., предупреден за наказателната отговорност обещава
да говори истината.
РАЗПИТАН КАЗА: Ако може да погледна характеристичната справка,
която съм изготвил.

Съдът ПРОЧЕТЕ характеристичната справка изготвена от свидетеля П.
на л. 128, том 1 от досъдебното производство.

Свидетелят П. ПРОДЪЛЖАВА: Аз съм младши разузнавач в сектор
Криминална полиция – Сливен. В справката пише, че е извършена справка от
информационните масиви на МВР. Нямам идея, кога е осъдена майката на П..
В характеристичната справка съм вписал това, което излиза в системата. В
системата не пише, че П. е израснал в семейство на криминално проявени
лица, което е оформило характера му. По принцип съм завършил Академията
26
на МВР и там се изучава психология. Такава е преценката ми и така съм го
написал в справката. Положил съм си подписа и поддържам това, което съм
написал. Разговарял съм с П., получавана е в сектор Криминална полиция
оперативна информация за него, ако не беше извършил това престъпление,
можеше да говорим по другото досъдебно производство. Както казах
получавана е информация, че употребява наркотични вещества. До тук мога
да ви кажа. Колегите ми, които работеха по случая са разговаряли със
съседите. Бяха сформирани екипи и са проведени беседи вечерта и на по-
следващите дни са проведени беседи с десетки живущи. Поименно не мога да
изброя лицата от приятелския кръг на подсъдимия.

АДВ. Н.: нямам други въпроси към свидетеля, но държа в протокола да
се впише категоричното ми заявление, че оспорвам изцяло тази
характеристична справка, която освен като субективна преценка и единствено
като субективна преценка на мл. разузнавач Х. П. не може да се квалифицира
като друг тип документ.

РАЗПИТЪТ на свид. П. ПРОДЪЛЖАВА: Аз отговарям за целия град.
Работя в екип Тежки престъпления и от там ми е информацията. Работя с
контингент от целия град и от селата. Не е извършена проверка по тази
информация, но е факт, че я има.
По принцип е получавана информация за акцизни стоки без бандерол на
***, проверявана е тази информация, има си образувани досъдебни
производства, че се продават акцизни стоки без бандерол на адрес ***.

АДВ. С.: Аз имам въпроси по отношение на изготвената от Вас
характеристична справка, която пък аз държа да бъде записано за протокола,
че приемаме и същата изразява в пълнота полицейските действия на
инспектор П..

РАЗПИТЪТ на свид. П. ПРОДЪЛЖАВА: Справката е изготвена въз
основа на оперативна информация, която сме получили за конкретното лице.
Адресът лично аз не съм го проверявал и не съм извършвал оперативна
проверка, но знам, че има данни за извършване на такива проверки и че са
извършвани по данни за престъпления.
27
Не мога да отговоря дали след като М. П.а е осъдена за престъпление по
чл. 243, ал. 1 от НК, след това има ли данни за извършени такива деяния.
Имало е оперативна информация и който колега си я е проверявал, си я е
проверил. Оперативната информация няма как да я споделя и не е мястото тук
да я споделям.
СТРАНИТЕ: Нямаме други въпроси към свидетеля. Не се
противопоставяме да се освободи от залата.
Със съгласието на страните съдът ОСВОБОДИ свидетеля от залата.

Свидетелят С. Д. С., предупреден за наказателната отговорност,
обещава да говори истината.
РАЗПИТАН КАЗА: Аз съм брат на М.. С подсъдимия работихме заедно
един месец и аз започнах училище и излизахме, но до определено време и
спряхме да излизаме с него и от там нататък незнам какви са им били
отношенията с М.. Сестра ми замина за морето юли месец миналата година,
доколкото си спомням. Аз месец преди да започна училище работех във „В.“,
склад за хранителни стоки с подсъдимия – от 12 август. Общи работи, общ
работник в склада. По това време, когато тя беше на морето, отношенията ни
бяха като на брат и сестра, не сме се карали. Общувахме си, звъняхме си през
деня по един път на ден да се чуем. Сестра ми не е споделяла с мен, че на
морето си е намерила приятел. С Б. се запознахме на морето, когато закарахме
сестра ми там и с майка и татко се запознахме с родителите, със сина им.
Научих в последствие, когато се върнаха от морето, че сестра ми е станала
близка с Б., защото тя започна да работи в техен магазин „Всичко по един
лев“ и там излизаха след работа, това онова и това е. В последствие разбрах,
че има нещо между тях. Връзка или незнам как да го кажа, че са заедно. Аз
знаех, че сестра ми е имала преди това отношения с О., че са гаджета с О..
Като замина на морето до седмица-две там някъде до тогава бяха гаджета, но
точна дата не мога да кажа. Незнам дали седмица-две, казвам долу - горе,
доколкото знам. Когато тя отиде да работи на морето те все още бяха гаджета
и нямам представа до кога са били гаджета. Така си мисля, че когато аз
работех във „В.“ сестра ми и Б. са били гаджета. О. ми говореше, че сестра ми
и Б. май ходят и са гаджета и аз му казах, че тя си има глава на раменете и да
се оправя. О. не беше доволен от това, че тя има ново гадже. Той казваше, че
ще иде до морето, не мога да кажа точно, но в смисъл, че ще го набие. О.
28
казваше така за Б.. Причината, че иска да го бие е, че сестра ми явно иска да
бъде с Б., а не с него. Не знам, не мога да кажа сестра ми и Б. дали са били
гаджета, когато се върнаха от морето. Живеем заедно, но тя нищо не ми
споделя. Незнам дали тогава и през това време, когато се върнаха, сестра ми
се е срещала и с подсъдимия и е подържала отношения и с него. Аз също и в
последствие научих за О., че са заедно. Не ми е казала, че ходят, просто й бях
видял телефона, той беше отключен и видях, че си пращат целувки, работи,
глупости с О., още от началото. Незнам от колко време са заедно, това е
преди да заминат изобщо за морето. Аз не знаех, че сестра ми е поддържала
отношения и с двамата. Аз бях в колата, когато миналата година септември
месец, когато О. направи ПТП. Незнам дали сестра ми през това време е била
гадже с Б.. В колата бяхме аз, О. и М.. Тя като цяло нищо не ми споделя. Аз от
къде да знам, че са заедно и че имат връзка или нещо от сорта. На 29
октомври миналата година надвечер бях с един приятел и обикаляхме, той
беше с приятелката си. Ц. е приятелят, той е отвън. Ние обикаляхме и един
приятел ни се обади и ни каза, че до нас са намушкали някакво момче с нож и
ако искаме да минем и ние минахме. Там имаше патрулки, оградено беше,
само минахме и продължихме. След това аз се прибрах и казах на татко да се
обади на М., защото видях, че я няма вкъщи и да й каже да се прибира,
защото са намушкали някакъв човек до нас, но аз изобщо не предполагах, че е
там. Обади се той и тя първия път не вдигна, втория път не вдигна и на третия
път вдигна и каза, че е в полицията и не може да говори и ние с татко се
облякохме и слязохме до полицията. Там татко влезе в полицията и аз останах
отвън да го чаках пред районното, но ми стана хладно отидох до вкъщи, взех
си горнище и пак се върнах. След около половин час татко ми се обади да си
тръгвам, защото няма смисъл да стоя.
Сестра ми ми е казвала, че Б. е заплашван, доколкото знам и родителите
знаят, че е заплашван. Заплашван от О..
Подсъдимият излизаше със сестра ми от 20***, мисля че беше април
месец. Не мога да кажа точно. Подсъдимият ми е казвал, че М. иска да се
раздели с него, но незнам по каква причина, но не се сещам кога. След като
замина за морето, тя искаше да се раздели с него. Аз се запознах с Б., когато
закарахме сестра ми на морето, не знам коя дата беше, юли месец, там някъде.
Сестра ми правеше плитки на морето. В Инстаграм бях видял снимки -
снимали се двамата прегърнати, две седмици след като замина за морето, там
29
някъде, доколкото помня. Подсъдимият ми беше казал, че имало някакви
снимки и аз влязох да ги видя и след това се обадих на Б. и ги питах дали има
нещо между тях. И те ми казаха, че няма нищо между тях. Аз му казах ако
има нещо между тях ще кажа на татко, за да се разберат с татко и да
поговорят. Аз бях против тази връзка, защото той беше на 27 или 28 години и
също бях и против връзката й с О.. И с О. имах против, на същата основа, че е
голям. Братът на подсъдимия Р. работеше също с нас, те идваха сутринта
взимаха ме и отивахме на работа. Понякога идваше О. да ме взема за работа,
понякога с Р. идваха да ме взимат. Брат му Й. работеше на морето на някакъв
хотел в С.б.. Прякорът на О. е П., той даже във Фейсбук е така. На Р. прякорът
му е К.. Само един път ходихме заедно с О. на С.б., за да вземем брат му Й..
Аз отидох да се видя със сестра ми, но доколкото си спомням само майката
беше там. О. изчака да вземе брат си и аз през това време отидох да се видя
със сестра ми, защото не се бяхме виждали цяло лято. Получих телефонно
обаждане и той ми каза, че е готов и да се приготвям да тръгваме. От О.
получих телефонно обаждане и каза, че трябва да тръгваме и сестра ми дойде
да ме изпрати. О. тогава я видя и слезе от колата и тръгна да бяга подир нея,
но тя се дърпаше и тръгна към работното си място. Направо тръгнахме. С нас
беше и бащата на О., когато отидохме да вземем Й.. О. не стигна до работното
място на М., той отиде при нея тя се дърпаше, нито я е гонил нито нищо, само
слезе от колата, отиде при нея и я хвана за ръцете и тя се дърпаше и той дойде
и се качи в колата и си тръгнахме. О. някъде три седмици след като замина М.
се оплака, че тя не му вдига телефона. Той ме помоли да й се обадя да му
вдигне телефона. Аз се обадих, защото той настояваше, настояваше и аз
звъннах. Тя като го чуеше и затваряше телефона. Не помня дали подсъдимият
се е обаждал на Б.. В смисъл беше ми казал, че е говорил с него и даже
бащата е взел телефона да разговаря с него и там са се карали, незнам точно
какво са си говорили, но разбрах, че е имало каране. Подсъдимият ми беше
разказал, обаче забравих точните думи. Той беше ядосан, дето се караха с
баща му и каза, че ще ги намери и изобщо не му пука и ще станат панаири.
Каза, че ще се разправя с тях. Аз се прибрах вечерта след като видях
произшествието и като видях, че я няма вкъщи накарах баща ни да й се обади,
защото тъй ми дойде. С никой не съм разговарял за случая.
На 11 септември, когато стана катастрофата, бяхме на Сухата чешма
заедно с приятели и тогава ми се обади О.. Тогава дойде и моята сестра, тя
30
тъкмо се върна от морето. О. ми се обади и ме попита къде сме и аз му казах,
че сме на Сухата чешма и той каза, че ще дойде и аз казах добре. Сестра ми
дойде пеша, тя беше вкъщи. Аз по-рано се бях чул със сестра ми, защото ние
по принцип там си излизахме и аз й казах, че сме на Сухата чешма и тя каза,
че ще дойде след малко. Дойде при нас и след това и О. дойде или първо О.
ли дойде, след туй сестра ми. Едно от двете.
Явно О. е ревнив щом е направил тези неща. Пред мен е казвал, че ако
намери Б. ще го пребие или нещо от сорта.
Аз не съм заплашвал Б. по телефона. Не съм го заплашвал, не съм
работил с О. на покриви.
На 11 септември незнам дали М. и О. бяха скарани. Не се държаха като
скарани, говореха си, но не се държаха като гаджета и тогава О. предложи да
отидем в Сотиря. Като цяло ние с него щяхме да ходим в Сотиря. Първо О.
дойде и след това М. дойде и се бяхме уговорили да отидем в Сотиря при
едни приятели и М. слезе на Сухата чешма и аз й казах да дойде с нас и
отидохме към Сотиря. С нас имаше още един човек, той не беше пълнолетен,
М.Д., едно приятелче, с което излизахме на Сухата чешма. След катастрофата
от О. разбрах, че щял да си вземе друга кола, след като удари тази.
Това, което съм казал на досъдебното производство, че на 13 ноември
2021г. съм получил линк от О. не е вярно, аз съм му пращал линк на 13
октомври. Незнам за какво е този линк. Ако искате телефона е в мен и да
отговоря чата с него пред вас.
Пред мен О. се е заканвал на Б.. Когато се караха с бащата на Б., беше
казал пред тях, че ще ходи при тях и ще им прави панаири. Той първо говори
с Б. и след това баща му взел телефона и са се карали.
О. беше казал на майката на Б. когато са говорили по телефона, че ще
целува сина си студен. Нещо такова. Така чух от сестра ми, след убийството.
След убийството сестра ми каза, че О. е отправил закана към майката на Б., че
ще целува сина си студен.
Освен телефонния разговор между О. и Б. и след това и с баща му, на
който бях свидетел, на живо не съм присъствал на други случки между О. и
Б.. Знам, че не се понасят двамата и не са в добри отношения. За това
преценям по начина, по който му говори, в смисъл му отправя заплахи. В
няколко разговора са заплахите, доколкото знам аз, два пъти го е заплашвал
по телефона. Присъствал съм и на друг разговор между О. и Б.. Бяхме до
31
Рикас център, след като замина М. за С.б., О. говореше с Б. и там се караха и
беше казал, че ще отиде до С.б. и ще му покаже какво ще стане. С една дума,
че ще го убий. Само това съм чул. Не съм чул Б. да заплашва О.. О. говореше
на слушалка, не на високоговорител. Не знам сестра ми и О. да са се карали,
докато бяха заедно.
Аз не съм употребявал наркотици, но за О. и брат му незнам. О. не ми е
казвал, че Б. иска среща с него. Докато бяхме заедно не съм виждал нож в О..
А, не - беше изкарал от чантата си или от колата си един нож. Беше след като
М. замина за морето, след седмица там някъде, не помня, изкара ножа да го
покаже. Незнам защо. Нормален нож, черен, не е пеперуда. Прав нож, но не е
кухненски. Знам какво значи нож тип пеперуда. Но не беше такъв, доколкото
си спомням. Незнам, така мисля, случи се отдавна. Не съм чул О. да е пращал
някой в С.б. да наблюдава М. и като се върна тук, също не съм чул.
На 29 октомври Б. и М. са имали уговорка да излязат след работа и да
отидат на кафе. Срещата им е била на Текстила на спирката. Незнам друг път
къде са се срещали. Преди това О. не ми е искал информация да му казвам
сестра ми кога излиза. След убийството не помня кога се върна сестра ми.
Каза ми, че те са се уговорили да излязат и като излиза от вкъщи тя му пише,
че идва и тя отива до колата и го намира в това състояние. И от там се
обадила на майката и й казала, че Б. е намушкан и тя тръгнала да слиза към
майката, да я посрещне, защото нямала развалени пари да си хване такси и
затова сестра ми е тръгнала да посреща майката и са се качили заедно до
Текстила, където е станало убийството. Беше казала, че докато говори с
майката и се обръща и вижда как О. бърше дръжката на вратата и й прави
знак с пръст да мълчи. Не ми е казвала друго сестра ми. Каза, че се уплашила
и затова се е обадила първо на майката. И аз я попитах защо не се е обадила
първо на 112, обаче. Б. ходеше на фитнес, виждах го, че е кораво момче.
Сестра ми не ми е споменавала, че той е употребявал наркотици.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси към свидетеля.
АДВ.С.: Нямам въпроси към свидетеля.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ: Нямам въпроси към свидетеля.
АДВ. Н.: Нямам въпроси към свидетеля.
ПОДС. П.: Нямам въпроси към свидетеля.
Съдът ОСТАВИ свидетеля в залата.

32
Свидетелят Ц. В. Д., предупреден за наказателната отговорност,
обещава да говори истината.
РАЗПИТАН КАЗА: Знам за какво съм тук. Много не помня с точност.
Когато обикаляхме със С. с моята кола л.а. „Ауди А3“ в точния ден на
убийството, мисля, че бяхме или до битака или до Кауфланд, когато някой му
се обади по телефона на 29-ти. Не се сещам кога става това, привечер беше.
Казали са му, че пред С. там до стария женски затвор има полиция и линейка,
мисля че казаха. След което ние минахме от там, продължихме на горе през
новоселски мост, просто минахме и продължихме, незнаехме какво точно се
случва. Мисля, че някъде след около час се прибрахме след което аз вече
нищо не знаех и на следващия ден С. ми разкара долу горе какво точно се е
случило. Не знаехме изобщо кой е пострадалия, нито С., нито аз знаехме кой
е пострадал. Беше тъмно и сирените на патрулката светеха и просто минахме
и не видяхме нищо, не видяхме каква кола е спряна там.
Познавам сестрата на С.. От осми клас я познавам. Добри са
взаимоотношенията между брата и сестрата винаги, не са се карали пред мен.
Не знам нищо за личния живот на сестра му.
След случая С. също не е споделял за личния живот на сестра си. Ние не
сме се имали точно толкова много, излизали сме със С., но със сестра му не
сме.
Малко вече ми е бледо, но след това С. ми разказа точно ситуацията как
М. отишла до колата на убитото момче. Може би са имали среща, след което
е видяла момчето как е наръгано, не съм сигурен точно какво се е случило.
Не се сещам точно вече. Май бяха споменали, че го е видяла, че той започнал
да бяга, че е започнал да бърше може би следи, не съм сигурен. Не знам, не
сме се задълбочавали дали М. го е познавала. Предполагам. Не познавам
подсъдимия и не съм го виждал до днес.
Един път съм ходил само на Сухата чешма. Даже С. беше там, М.
мисля, че не беше там него ден. Останалите от компанията играеха на
игрището. Мисля, че това е след инцидента. Преди това не се сещам да съм
ходил.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси към свидетеля.
АДВ.С.: Нямам въпроси към свидетеля.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ: Нямам въпроси към свидетеля.
АДВ. Н.: Нямам въпроси към свидетеля.
33
ПОДС. П.: Нямам въпроси към свидетеля.
Съдът ОСТАВИ свидетеля в залата.

Свидетелят Й. И. И., предупреден за наказателната отговорност,
обещава да говори истината.
РАЗПИТАН КАЗА: Знам за какво съм тук. Живеех на „З.“, точно срещу
входа на Текстила, ***. Ние му викаме на блока ***, а иначе адреса е у***.
Този блок е с два входа. От входа, в който живея може да се види текстилния
техникум, то си излизаш на спирката. До нашия вход има пейка, тя беше под
терасата. Аз се прибрах от работа, прибрах се в къщи около 6 и нещо вечерта.
Прибрах се вкъщи и жената каза, че е свършил хляба и да отида до магазина.
Слязох и видях на пейката едно момче седнало с черна шапка. Аз погледнах
към него и той се наведе и си намести шапката и аз продължих напред,
върнах се от магазина момчето беше там още с кафето и се прибрах.
Хапнахме и баща ми се обади да слезем до пазара, слязохме до пазара и вече
като се върнахме видяхме опънати ленти, видяхме, че има нещо и единия
полицай ни накара да върнем колата и да минем от горната страна и ние го
попитахме какво става и той каза, че има убийство и тогава разбрах, че има
нещо. И като се прибрахме вкъщи и погледнахме Фейсбука и гледам
„Почивай в мир, Б.“ и викам си туй момче от какво почина, какво става.
Познавам Б., аз тренирах борба, той тренираше бокс в спортното училище.
Беше кротко момче, не беше хулиганин, винаги си е бил възпитан. Това
момче, което беше на скамейката сега го видях в съда (сочи подсъдимия),
преди това аз не го познавам и не съм го виждал момчето. Тогава за първи
път го видях момчето, беше седнал отпред и пиеше кафе. Те сядат много хора
там. Категоричен, съм че това е момчето (сочи подсъдимия), вечерта, час
преди инцидента, когато е станало, видях момчето да стои на пейката и да си
пие кафето. Аз след това разбрах, че това момче е убиеца. Нито го познавам
момчето, нито нищо. Ние с Б. бяхме групичка приятелчета като деца.
Ходехме да играем билярд в ДНА и се познавахме от спортното училище. С
Б. не сме поддържали близки отношения, едно време се събирахме, но сега
преди инцидента не се бяхме виждали много отдавна. Дори не знаех, че е с
М..
Това момче беше на пейката с черна шапка ( сочи подсъдимия). Не му
знам прякора. С бащата на Б. не се познавам. Само му предадох
34
съболезнованията си, дори бях на погребението. В полицията ми показаха
снимките. Бащата на Б. първо ми показа снимка дали го познавам този човек.
Снимката беше от Фейсбука. Една снимка ми показа. А в полицията ме
питаха дали познавам някакъв друг човек, но това момче не го познавам,
другото. Нито това момче (подсъдимия) го познавам лично, нито нищо.
Бащата на Б. ми показа една снимка на това момче, то беше колаж - една
снимка от две снимки направено на колаж и едно и също лице беше. Бащата
ме попита познавам ли момчето и аз му казах, че не го познавам. А в
полицията ми показаха две снимки на две момчета - на това момче и на още
едно момче, обаче и двамата аз не ги познавам и им казах, че не ги познавам.
На бащата на Б. казах, когато ми показа снимката, че съм виждал това момче
на скамейката. Не ми е казвал прякора на това момче което разпознах. Само
разбрах след това в Полицията за някакво момче „К.“. Казах им, че не го
познавам, че въобще не съм виждал това момче, което ми показват „К.“.
В 6:30 ч. вечерта някъде го видях. В 6:30 ч. се прибрах 7 без двайсет и
пет да е било, да отида до магазина ми коства примерно 10 минути да отида и
да се върна, след това ние когато излязохме със съпругата ми момчето го
нямаше, имаше една чашка от кафе. Имаше вътре малко кафе. Ние седнахме
на скамейката и имаше малко кафе. Баща ми беше долу на пазара, аз и
съпругата ми отидохме на пазара, не мога да кажа точно колко часа е било, ми
около 7 часа да е било вечерта. Ние сме били на пазара не повече от 40
минути и когато се върнахме вече имаше опънати ленти и за това съдя, че съм
видял момчето да седи на пейката един час преди инцидента. Говорим за
заведението, аз не съм ходил на сергиите на пазара. Казах Ви - ако съм
излязъл в 7 часа в осем без нещо съм си бил в къщи и бяха опънати ленти. Аз
работя на пазара, занимавам се с търговия. В края на работния ден баща ми се
обади да отида да взема едни пари и отидох на заведението, взех си
паричките, тръгнахме си и се прибрахме.
Според мен инцидента се е случил около 8 и нещо, не съм си погледнал
часовника, за да ви кажа около колко часа е било.

Съдът констатира съществени противоречия между дадените от
свидетеля И. показания в днешното съдебно заседание и в досъдебното
производство относно часа, в който се е прибрал у тях и слязъл пред блока,
относно това, че преди това пак е виждал същото момче на пейката, относно
35
това, колко снимки му е показал бащата на Б. и кого е видял на тези снимки и
ПРЕДЛОЖИ на страните да бъдат прочетени показанията му от досъдебното
производство.
На основание чл. 281, ал. 7 от НПК съдът РАЗЯСНИ на подсъдимия, че
ако бъдат прочетени показанията на свид. И. от досъдебното производство
ще могат да се ползват при постановяване на присъдата.
ПРОКУРОРЪТ: Не се противопоставям да бъдат прочетени показанията
на свид. И. от досъдебното производство.
АДВ. С.: Съгласен съм да се прочетат.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ: Съгласен съм.
АДВ. Н.: Съгласен съм да бъдат прочетени показанията на свид. И..
ПОДС. П.:Съгласен съм да бъдат прочетени показанията.

Предвид изложените по – горе мотиви, със съгласието на страните, на
основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 от НПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

Прочете показанията на свидетеля Й. И. И. от 16.11.2021г. на л. 108, т.
1 от досъдебното производство:

Познавах Б.Д. И. от детството си, били сме в една компания и сме
излизали заедно на кафе преди години. С Б. не сме били близки приятели,
бяхме добри познати. Тогава като излизахме заедно, Б. си тренираше бокс и
учеше в спортното училище в Сливен.
С баща ми заедно отглеждаме овошки и ги продаваме на пазара в
Сливен.
Аз в момента живея в апартамента на съпругата ми в гр. Сливен, ***,
жилището е в така наречения квартал „З.“.
Свид. И.: Дотук всичко прочетено е вярно.
„Вечерта на 29.10.21г. се прибрах от работа в къщи около 19:40 часа и
видях, че няма хляб и около 19:50 часа излязох и отидох да взема хляб от
близкия магазин“.
Свид. И.: Не е вярно това за часа. В 6:30 - 7 без нещо си бях вкъщи.
„Като излязох от къщи видях на пейката, намираща се точно на ъгъла
36
на блока в който живея едно момче, което беше облечено с черни дрехи и
черна шапка на главата, с тъмен панталон, това момче не го познавам.
Момчето стоеше само на пейката и пиеше кафе. Като ме видя момчето си
наведе главата надолу, но аз успях да му видя лицето, беше с тъмна кожа и
имаше оформена брадичка. Момчето беше високо колкото мен около 165 -
168 см. и си държеше чашката с кафе. Аз отидох до магазина и се върнах за
около 10 минути, и като се прибрах момчето вече не беше на пейката, беше
останала само картонената му чашка от кафе. Преди това момчето го
видях, че беше само, аз си помислих, че е крадец и затова го загледах“.
Свид. И.: Прочетено е вярно.
„Предния ден на 28.10.21г. не съм го виждал същото момче на
пейката или около блока в който живея. Същото момче съм го виждал
веднъж през лятото тази година, той стоеше пак на пейката до блока. Не
помня тогава с какво беше облечено момчето, но съм сигурен, че беше
същото момче. Не се сещам точно кога беше, но е било през лятото около м.
юни, м. юли или м. август и времето беше топло“.
Свид. И.: Момчето веднъж съм го виждал. Само веднъж. Момчето си
стоеше на скамейката и си пиеше кафето. Това е в нощта на инцидента. Не е
вярно това, което прочетохте в момента. Момчето съм го виждал само
веднъж, в нощна на инцидента и си пиеше кафенцето.
„На *** към 21:00 часа се наложи да отида до пазара, за да се видя с
баща ми и като излязох от блока не видях това момче с черните дрехи около
блока. По – късно същата вечер се прибрахме в къщи около 21:35 часа и
тогава видях полицейските коли и полицаите около спирката на Текстилния
техникум. Видях, че на спирката имаше и една кола – черен „Фолксваген
Голф“, аз не зная на кого е този автомобил“.
Свид. И.: Това за часът не е вярно. В 7:00 часа излязох от вкъщи, около
40 минути съм се бавил и в 8 без 20, без 15 съм се прибрал. Не съм си
погледнал и часа, за да кажа еди – колко си часа с точност.
„На следващия ден - 30.10.21г. от Фейсбука разбрах, че Б.Д. И. е бил
убит. Не познавам мъжа, който е убил Б., разбрах, че му викали П., но аз не
го познавам“.
Свид. И.: По интернет пишеше „П.“, пишеше разни работи. Всеки пише
някакви работи.
„Аз ходих на погребението на Б. в дома му.
37
Преди няколко дни бащата на Б. - Д. дойде при мен на пазара в Сливен,
където продавам дръвчета и ме попита дали познавам това момче и ми
показа две снимки на млад мъж с брадичка с прякор „П.“, но ад това момче
не го познавам и никога не съм го виждал пред блока, където живея“.
Свид. И.: Така е.
„След това Д. ми показа друго момче, на което му викали „К.“, който
също не го познавам, но снимката му отговаряше на момчето, което съм
виждал на пейката пред блока. На бащата на Б. му казах, че този човек по
прякор „К.“ е бил на пейката пред блока, където живея, друго не съм му
казвал“.
Свид. И.: „К.“ не. Ей това момче беше (посочва подсъдимия). Точно
това момче. Когато пишеха в интернет пишеше „П.“, пишеше „К.“, различни
прякори, дето въобще не ги познавам тези хора. Снимката, която ми показа
бащата на Б. беше колаж - две снимки в колаж на едно и също лице и това
беше лицето, това което е тук в залата, подсъдимия. Туй момче, дори не му
знам името. Нито името, нито прякора.
От пейката на блока, където видях момчето с черните дрехи на ***
до спирката на Текстилния техникум са около 100м., от тази пейка се
вижда много добре спирката. От пейката се вижда и къщата на М. заради
която казват, че е станало това убийство.
Нямам какво да кажа повече по случая.“.
Свид. И.: М. я знам, беше малка. Аз осем години живях там и те бяха
13-14-годишни, когато се събираха, сега незнам на колко години са.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси към свидетеля.
АДВ.С.: Нямам въпроси към свидетеля.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ: Нямам въпроси към свидетеля.
АДВ. Н.: Нямам въпроси към свидетеля.
ПОДС. П.: Нямам въпроси към свидетеля.
Със съгласието на страните, съдът ОСВОБОДИ свидетеля от залата.

Свидетелят Й. А. П., предупреден за наказателната отговорност и за
правото му като брат на подсъдимия да откаже да свидетелства, желае да
свидетелства, обещава да говори истината.
РАЗПИТАН КАЗА: Желая да свидетелствам. Аз съм брат на О. П..
Имам и друг брат Р., той е в Англия. Не съм сигурен докога ще е там. Работи
38
в една фабрика. Гр. Сливен, *** ни е адреса. На този адрес живеят и майка ми,
и баща ми. Те са доста хора на този адрес, но в нашия дом живеем аз, двамата
ми братя, майка ми и баща ми, жената на Р. и малкото им дете. Баба ми също
живее там. Миналата година през лятото аз работех в С.б., а О. и Р. работеха
във „В.“. Аз заминах на 26 юни и се прибрах на 21 или 22 септември 2021г.
Живеехме на този адрес, където беше и Габриела, жената, с която брат ми
живее на съпружески начала.
За 29 октомври 2021г. не си спомням много нещата. Помня, че бяха
отвели мен и брат ми в полицията. Преди това бяхме ги завели до вилата,
защото там живеят майка ми и баща ми и ни отведоха в полицията – мен и
брат ми Р.. Ние до последно не знаехме нищо, защото никой не ни казваше
нищо. Аз, когато се прибрах, незнам дали О. си е бил в нас. Аз си влязох в
стаята, а неговата беше затворена. Аз бях изпратил приятелката си и след като
се прибрах неговата стая беше затворена. Не си спомням към колко часа. Не
си спомням, но беше след 5 часа след обяд със сигурност. Аз бях излязъл да
изпратя приятелката си и се прибрах у нас и вратата на стаята на О. беше
затворена. Другият ми брат също си беше в стаята със съпругата си и детето.
Незнам кога е излязъл, разбрах, че е излязъл, когато полицията вече беше в
двора на къщата ни. После заведох полицаите до вилата, там където живеят
майка ми и баща ми, защото те попитаха къде са майка ми и баща ми и аз им
казах, че те са на вилата. Полицаите поискаха да ги заведа на вилата и аз ги
заведох.
Познавам М.. Аз я познавам преди брат ми да я познава. Събирали сме
се в един и същи квартал, квартал О., К.. От там я познавам. Знам, че е имала
отношения с брат ми. Имаха приятелски отношения, поне така изглеждаше.
Миналата година бяха гаджета, но не съм сигурен от кога до кога. Брат ми О.
не ми е казвал поради каква причина са се разделили и не са гаджета вече с
М.. Аз преди доста време съм разговарял с момчето Б., но разбрах, че са
имали връзка с М. след инцидента, когато бях в полицията и ме попитаха за
момчето. С него съм говорил по други въпроси, много отдавна, преди това.
Когато стана инцидента не знам дали са били още гаджета брат ми и М..
Брат ми О. имаше друга дългогодишна връзка с едно момиче. Не мисля,
че е чак толкова ревнив.
На О. прякорът е П., на Р. е К., а аз нямам прякор. Брат ми О. и Р. не си
приличат. Той другия няма коса, той е плешив. Р., няма коса, в момента има
39
малко брада. Миналата година нямаше брада, коса със сигурност нямаше, а О.
имаше брада. Говоря за датата на инцидента.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси към свидетеля.
АДВ.С.: Нямам въпроси към свидетеля.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ: Нямам въпроси към свидетеля.
АДВ. Н.: Нямам въпроси към свидетеля.
ПОДС. П.: Нямам въпроси към свидетеля.
Със съгласието на страните съдът ОСВОБОДИ свидетелите от залата.

Съдът СЪОБЩИ на страните, присъстващи в съдебната зала, че
разглеждането на делото ПРОДЪЛЖАВА в съдебно заседание на резервната
дата 20.09.2022 г. от 9:30 часа, за което същите са редовно призовани.
Частният обвинител М. Р. Р. да се счита редовно призована чрез
повереника си – адв. С..
Вещите лица, които не са посочили уважителни причини за неявяването
си – д-р Т. А. Чушев, Р. Х. М. и М. В. П., ДА СЕ УВЕДОМЯТ по телефона, че
следва да се явят в съдебно заседание на 20.09.2022г. от 9:30 часа.

Протоколът се състави в съдебно заседание.
Заседанието по делото се закри в 16,03 часа
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
40