Решение по дело №297/2021 на Окръжен съд - Пловдив

                                         Р Е Ш Е Н И Е  №  260528

        

       ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско въззивно отделение - ХІV граждански състав, на тринадесети април две хиляди двадесет и първа година, след публично съдебно заседание на пети април две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА ИВАНОВА

ИВАН АНАСТАСОВ

 

при участието на секретар БОЯНА ДАМБУЛЕВА, след като разгледа докладваното от председателя въззивно гр. дело № 297 по описа за 2021 година, за да се произнесе, приема следното:

        Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

        Образувано по въззивна жалба от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР, като се обжалва изцяло решение № 260134/16.12.2020 г. на Районен съд – Карлово, постановено по гр. дело  № 875/2020 г. по описа на съда, ІІ гр. състав, с което се осъжда на основание чл.178 от ЗМВР и чл.187 от ЗМВР, във връзка с чл.150 от КТ, във връзка с чл.86, ал.1 от ЗЗД, Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР, представлявана от главен комисар Н. Н. – ****, със седалище и адрес на управление: гр.**** да заплати на Н.С.Т., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 1400.87 лева, представляваща допълнително брутно възнаграждение за положен извънреден труд от 188 часа, от която сума – 1260.78 лева – чиста сума за получаване след удържане на ДОД, получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд към дневен с коефициент 1,143, за периода 24.07.2017 г. – 10.07.2020 г., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба – 24.07.2020 г., до окончателно изплащане, както и сумата в размер на 185.93 лева, представляваща лихва за забава върху главницата, изчислена върху всяко неплатено задължение – допълнително възнаграждение за положен нощен труд, считано от първо число на месеца, следващ месеца на дължимото плащане, до датата на предявяване на иска – 24.07.2020 г.Изложени са в жалбата подробни оплаквания относно неправилност на постановеното решение, като се твърди, че съдът неправилно тълкува и прилага нормативната уредба, уреждаща полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от държавни служители, чиито служебни правоотношения са уредени от ЗМВР. Счита се, че в процесния период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., която урежда реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, какъвто е ищецът, като съгласно чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР организацията на работното време се урежда именно с тази наредба. В тази насока се твърди, че е недопустимо прилагането на общите правила, установени по Кодекса на труда и НСОРЗ.  Изразява се становище, че съдът прави неправилно и необосновано заключение, поради факта, че то не съответства на приложимата  в настоящия случай правна разпоредба. Заявява се, че правоотношенията по служба, уредени в специален закон, са създадени, за да може поради специфичния статут и служебни задължения на служителите да се постигне баланс между правата и задълженията им, тъй  като тези служители имат специфична функция и съответно специфични и сами по себе си отличаващи се от общите права и задължения. Заявява се, че в чл. 142, ал. 2 от ЗМВР било записано, че статутът на държавните служители по ал. 1, т. 1 се урежда с този закон,  както и, че  в чл. 142, ал. 4 от ЗМВР било записано, че статутът на държавните служители по ал. 1, т. 2 се урежда със Закона за държавния служител. Заявява се  също, че в чл. 142, ал. 5 от ЗМВР било посочено, че статутът на лицата, работещи по трудово правоотношение, се урежда при условията и по реда на Кодекса на труда и на този Закон. В случаите на препращане към Кодекса на труда законодателят изрично посочил съответните разпоредби. Завява се, че с оглед спецификата на служебните правоотношения на държавните служители в МВР, по чл. 142, ал.1, т. 1 от ЗМВР, са предвидени редица компенсаторни механизми, като допълнително възнаграждение за прослужено време - чл.178, ал.1,т.1 от ЗМВР, размер на основния платен годишен отпуск - чл. 89, ал.1 от ЗМВР, обезщетения за неизползван платен годишен отпуск - чл.234, ал.1 ЗМВР, обезщетения за прекратяване на служебното правоотношение - чл.234, ал.1 ЗМВР, по-благоприятен режим на заплащане на извънредния труд по неговата продължителност - до 280 часа за година по чл.187, ал.5, 6 и 7 ЗМВР и други, като в тази насока се заявява, че това далеч не поставя тези служители в по-неблагоприятно положение, както и, че заплащането на трудово възнаграждение за положения нощен труд е със самостоятелна функция и значение. Предвидените условия за разграничение на нощен и извънреден труд в ЗМВР кореспондират и с Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното време, включително по въпроса за начина на компенсиране на положения нощен труд. Заявява се, че повече от мотивите за неприложимост на общата уредба на трудовите правоотношения към предмета на спора  подробно са изложени в отговора на исковата молба,  с оглед, че не са прилагат към настоящия предмет на спора.Прави се преглед на нормативната история, на уредбата, която е изменена от Закона за МВР, включително  от 2006 г., съответно от 2009 г., с неговото изменение и допълнение със Закона за МВР, като се правят изводи,  че нито в този Закон за МВР, нито в Закона за държавните служители има непряко препращане към нормите на КТ и за неуредените в тези закони случаи КТ,  се прилага съответно,  а напротив, във всички случаи, в които законодателят е счел, че материята следва да се уреди идентично на тази в КТ, препращането е пряко, чрез посочване на конкретните правни норми.  В тази насока се прави анализ на разпоредбата на чл. 187, ал. 3, изречение последно от ЗМВР, като се сочи, че тази  норма определя  продължителността на нощния труд по ЗМВР, която е осем часа, а не седем часа, както е за работещите по трудово правоотношение. В тази насока се заявява, че  това е идеята на законодателя и смисълът на тази норма, в противен случай тя би била напълно излишна, защото нощен е трудът, се заявява, от жалбоподателя, полаган между 22 часа и 6 часа. Заявява се, че нормалната продължителност на дневното работно време на държавните служители в МВР е 8 часа, а положеният труд през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период.

Заявява се, че за държавните служители, чиито служебни правоотношения са уредени от ЗМВР, какъвто е ищецът, когато положеният нощен труд е в рамките на 8 часова продължителност, той не се трансформира в дневен такъв, а се заплаща по смисъла на Заповед № 8121з-791 от 28.10.2014 г. на Министъра на вътрешните работи, по 0,25 лв. на час. В тази насока се заявява, че не се доказало по делото, че е налице и неизплатен извънреден труд за съответното тримесечие. Заявява се, че не се мотивира от съда извода, на който се основава решението, че  при преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен на ищеца се дължи заплащане  като извънреден труд. Заявява се, че съдът не правил разлика между нощен и извънреден труд по ЗМВР. Всички тези въпроси счита, че са подробно обсъдени в отговора на исковата молба. 

Прави се извод, че извънредният труд би бил налице само ако работниците и служителите действително работят извън установеното за тях работно време,  поради което се счита, че дори и при прилагането на общите трудови норми, на чието съдържание ищецът се позовава, за да обоснове претенцията си, е недопустимо преизчисляването на часовете нощен труд с коефициент 1,143 да служи за генериране на извънреден труд.

Заявява, се, че за работещите по трудово правоотношение разпоредбите от НСОРЗ, на които ищецът основава иска си - чл. 8 и чл. 9, ал. 2, се прилагат едновременно с правилата за заплащане на нощния труд, т. е. при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни, с коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща и допълнително трудово възнаграждение за нощен труд. В тази насока се взема становище по същество. Заявява се, че съдебно — счетоводната експертиза е дала заключение, което е изведено от несъществуващо правно основание, като извършеното преобразуване с коефициент 1.143 не следва да бъде кредитирано.

 Моли се, съдът да се произнесе с решение, с което да бъде отменено изцяло като неправилно и необосновано постановеното от първоинстанционния съд; ако се направи произнасяне в полза на ищеца се прави възражение, при условията на евентуалност, за претендирания адвокатски хонорар.Претендират се разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение, в минимален размер. Не се ангажират нови доказателства по въззивното дело.

В законният срок, по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е постъпил писмен отговор от страна на въззиваемия Н.С.Т., с който се оспорва въззивната жалба на ответника като неоснователна. На 01.04.2021 г. от пълномощника на въззиваемия адв. М.С. е постъпила по въззивното дело писмена молба, с която се моли да бъде даден ход на делото, моли се да се потвърди решението на районния съд;прилага се договор за правна защита и съдействие, пълномощно, списък на разноските и писмени бележки. Не са налице искания за събиране на нови доказателства по въззивното дело.

       Въззивният състав на ПдОС след като констатира, че въззивната жалба е допустима –подадена от надлежна страна по делото, в законния срок по чл. 259 ал. 1 от ГПК, срещу подлежащо на обжалване валидно и допустимо решение на районния съд, разгледа въззивната жалба по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба се явява неоснователна, поради следното:

            Районният съд е бил сезиран от страна на ищеца Н.С.Т. *** с обективно съединени искове по чл.178, ал.1,т.3 във връзка с чл.179 ал.2 ЗМВР за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд  след преобразуване на нощния към дневен такъв в размер на 1400.87 лв  за периода 24.07.2017г. – 10.07.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба -24.07.2020г. до окончателното изплащане на вземането; както и за заплащане на сумата 185.93 лв, лихва за забава върху главницата, изчислена върху всяко неплатено задължение – допълнително възнаграждение за положен нощен труд, считано от първо число на месеца, следващ месеца на дължимото плащане, до датата на предявяване на иска-24.07.2020г..

       Не е спорно по делото, че ищецът е работил като „****“ през процесния период в ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР ****, като е полагал труд в РСПБЗН – **** към РДПБЗН – ****; както и че поради естеството на работата е полагал 24 часови дежурства, отчитани сумирано на тримесечие.

       С обжалваното решение районният съд е уважил предявения иск за заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд, отчитайки  разпоредбите на чл.187,  ал.1 , ал.3, ал.5 и ал.9 ЗМВР  чл.188 ЗМВР; изложен е сравнителен анализ съобразно разпоредбата на чл.140, ал.1 КТ; мотивирана е приложимостта на разпоредбите на Кодекса на труда и разпоредбите на чл.8  и на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.

         Въззивният съд намира, че даденото разрешение от първоинстанционния съд по предявените искове за заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд е при правилно субсидиарно приложение на НСОРЗ. С разпоредбата на чл.176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, сред които  съгласно чл.178, ал.1, т.3  от Закона е възнаграждението за извънреден труд. С разпоредбата на чл.187, ал.9 на министъра на вътрешните работи се определя редът за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън работното време, режимът на дежурство и др. През процесния период, за който се претендира възнаграждение за извънреден труд – 24.07.2017г.-10.07.2020г. действа Наредба № 81213-776/ 29.07.2016г. , в която не е уредена изрична регламентация относно преобразуването на часовете, положен нощен труд с определен коефициент, така както това изрично е уредено с разпоредбата на чл.31, ал.2 на отменената Наредба № 8121з-407 / 11.08.2014г.  При липса на изрична законова регламентация следователно се следва субсидиарно приложение на разпоредбите на чл.9, ал.3 НСОРЗ, която се явява подзаконов нормативен акт в приложение на Кодекса на труда, към който изрично препраща разпоредбата на чл.188, ал.2 ЗМВР относно ползващите се със специална закрила полагащи нощен труд за времето от 22.00 ч. до 06.00 ч. държавни служители.  В противен случай би  стигнало до поставяне на служителите в системата на МВР в неравностойно положение спрямо останалите служители по служебно и трудово правоотношение, които получават допълнително възнаграждение за извънреден труд. В тази насока е налице също съдебна практика на ВКС относно субсидиарното приложение на друг закон при липса на изрично уредено заплащане в ЗМВР, /Решение № 311/ 08.11.2019г. по гр.д.№ 1144/ 2018г. /, което се явява в съответствие с основен правен принцип за равенство и недопускане на дискриминация, закрепена в чл.6 от Конституцията и чл.14 ЕКЗПЧОС.  До нарушение на този правен принцип би се стигнало, ако се възприеме за основателен доводът на жалбоподателя, че в случая по отношение на служителите на МВР в процесния период действала друга наредба, в която липсвала изрична норма, която да допуска превръщането на нощните часове положен труд в дневни с определен коефициент, и като съществувала специална нормативна уредба по отношение отчитането и заплащането на нощния труд в МВР, не можело да се приложи разпоредбата на чл.9, ал.3 НСОРЗ.

                 Относно размера на исковете, същите са уважени при съобразяване с установените по делото данни относно броя на часовете нощен труд, положени от ищеца за процесния период и следващото му се възнаграждение при приравняването на часовете нощен труд на дневен труд с коефициент 1,143, съобразно депозираното заключение на вещото лице по назначената по делото ССчЕ, неоспорено по надлежен ред и от двете страни по делото.

         Предвид изложените съображения въззивният съд намира въззивната жалба за неоснователна, а обжалваното решение  на първоинстанционния съд като обосновано и правилно следва да бъде потвърдено изцяло, ведно със законните последици.

          Поради неоснователност на въззивната жалба и по арг. от чл. 78 ал.3 от ГПК въззиваемата страна има право на направени по делото разноски за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 350 лева, съгласно договор за правна защита и съдействие от 18.01.2021г.; което възнаграждение е в рамките на минималните размери съгласно Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, и с оглед дадената конкретна защита от въззиваемата страна чрез процесуалния й представител адв. М.С.,***, при направено от страна на жалбоподателя възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

         Решението на въззивния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280 ал. 3 от ГПК.

         Водим от гореизложеното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Пловдивският окръжен съд

                                        Р     Е    Ш    И    :

        ПОТВЪРЖДАВА изцяло, постановеното на 16.12.2020г. Решение № 260134 на Карловски районен съд, втори граждански състав, по гражданско дело № 875 по описа на съда за 2020г., с което  ОСЪЖДА на основание чл.178 от  ЗМВР и чл.187 от ЗМВР, във връзка с чл.150 от КТ, във връзка с чл.86, ал.1 от ЗЗД, Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР, представлявана от главен комисар Н. Н. – ****, със седалище и адрес на управление: гр.**** да заплати на Н.С.Т., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 1400.87 лева, представляваща допълнително брутно възнаграждение за положен извънреден труд от 188 часа, от която сума – 1260.78 лева – чиста сума за получаване след удържане на ДОД, получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд към дневен с коефициент 1,143, за периода 24.07.2017 г. – 10.07.2020 г., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба – 24.07.2020 г., до окончателно изплащане, както и сумата в размер на 185.93 лева, представляваща лихва за забава върху главницата, изчислена върху всяко неплатено задължение – допълнително възнаграждение за положен нощен труд, считано от първо число на месеца, следващ месеца на дължимото плащане, до датата на предявяване на иска – 24.07.2020 г.; и ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР, представлявана от главен комисар Н. Н. – ****, със седалище и адрес на управление: гр.**** да заплати на Н.С.Т., ЕГН: **********, с адрес: ***, направените по делото разноски в размер на 350.00 лв; както и ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК, Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР, представлявана от главен комисар Н. Н. – ****, със седалище и адрес на управление: гр.****, да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на РС – Карлово, сумата от 166.03 лева, представляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР, представлявана от главен комисар Н. Н. – ****, със седалище и адрес на управление: гр.**** да заплати на Н.С.Т., ЕГН: **********, с адрес: ***, направените по въззивното производство деловодни разноски в размер на 350.00 лв, представляващи договорено и заплатено адвокатско възнаграждение.

       Решението на въззивния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

      ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ:1/                                          2/